Иван Желев Димитров

Abstract

В средата на 19-ти век необходимостта от превод на говорим български език на библейските текстове, които се четат по време на богослуженията се усеща доста остро. Извършените и отпечатани дотогава преводи на библейски текстове под ръководството на протестантските мисионери по българските земи не са били широко разпространени и освен това били неудобни за използване в религиозни служби. На българските свещеници им трябвало поне един апракос, написан на български език вместо вече неразбираемия църковнославянски. Ето защо свещеник Ненчо Несторов от град Севлиево по своя инициатива се заема с превод на апракосите на новобългарски език. Неговият превод съдържа стотици текстове, извадка от Четириевангелието за четене през всички дни на годината. Освен това свещеник Ненчо Несторов успява да отпечата своя труд, като сам се грижи за разпространението му.

***

Преводът на Евангелието (изборно евангелие, апракос[1]) на говорим българ­ски език е основното книжовно дело на свещеник Ненчо Несторов, един от народните будители от Севлиево.

Неговите родители са от севлиевското село Млечево, но скоро след бра­ка си се преселват в Севлиево да търсят препитание и там, в града, се ражда най-големият син на семейството – Ненчо. Според някои изследователи той е роден около 1820 година, но краеведът професор Харалан Вълчанов (Вълчанов 1942: 99-100; Стоянов 1987: 266) посочва точна дата на раждане – 12 ноем­ври 1824 година.

Любознателен от малък, Ненчо Несторов учи в килийното училище при градската църква „Свети пророк Илия“ и с лекота усвоява четенето, писането и църковното пеене. През 1846-1847 година се сближава с възрожден­ския деец Петко Рачов Славейков, по това време учител в Хаджистояновото училище[2] в Севлиево, който го насърчава да продължи образованието си. Няма сведения къде още е учил, но през 1848 година по препоръка на Славейков е назначен за учител в село Вълчитрън, Плевенско. Като добре образован за времето си млад мъж, Ненчо скоро е поканен да стане свещеник. На 13 юли 1852 година Търновският митрополит Неофит (Византийски)[3] го ръкополага за свещеник на село Българене, Плевенско. През 1857 година е назначен за свещеник в севлиевската църква „Св. Илия“. В Севлиево наред с другите си дейности той прави и превода на Евангелието от църковнославянски на български. След Освобождението със свои средства доставя от Виена първата печат­ница в Севлиево и печата книги за просветата на народа. Името на Ненчо Несторов е често срещано и в списъците на спомоществователи на издава­ни по това време български книги.

Поп Ненчо Несторов е един от първите жители на възрожденско Сев­лиево, който осъзнава огромното значение на печатното на говоримия бъл­гарски език слово. Макар борбата за народна просвета да има за лозунг „богослужение на български език“ с цел да се изостави напълно непо­нятният гръцки език на църковните текстове, тази борба на първо време всъщност трябва да мине през компромиса на църковнославянския език. Защото църковните богослужебни книги, почти всички доставяни от Ру­сия, са на църковнославянски, но той е трудноразбираем дори за грамот­ните българи. Затова свещеник Ненчо по свой почин се заема да преведе на новобългарски език Изборното евангелие, което съдържа стотици тексто­ве, откъси от четирите евангелия (от Матей, Марк, Лука и Иоан), четени по време на богослужение всеки ден през годината. В осъществяване на замисъла си да преведе на новобългарски език светото Евангелие свещеник Ненчо Несторов работи упорито десет години, като при превода се ползва от опита на по-младия си колега в учителството и в свещенството иконом Марин Софрониев[4].

В началото на 60-те години на 19-ти век, когато необходимостта от бого­служение на съвременен български език се усеща особено остро, свещеник Ненчо Несторов е готов с превода и скоро красиво оформеното Евангелие се отпечатва. То се печата в откритата по това време правителствена пе­чатница в град Русе, центъра на Дунавския вилает. Печатницата е създа­дена основно за задоволяване на административните нужди на османската власт и за издаване на вилаетския вестник, но скоро там започват да печатат и книги на български език. Едно от първите издания е светото Евангелие, преведено от свещеник Ненчо Несторов, гордо прибавил към името си „Севлиовец“ (Миленова 2020). Сам поп Ненчо в разгара на църковната борба, пътувайки на кон, често придружаван от по-малкия си брат, разпространява преведеното свето Евангелие по българските земи. Поради големия инте­рес се налага отпечатването на второ допълнено издание. Приблизително по същото време Ненчо Несторов отпечатва и текста на „Проскомидия на Светата литургия“, в която на български език се дават указания на свеще­ниците как да отслужват литургията.

И след Освобождението Севлиево не остава встрани от жаждата на българите да се учат, да се образоват, да се просвещават, да се запозна­ват със света и достиженията на науката. Все повече започва да се чув­ства нуждата от разнообразни и достъпни печатни издания. През 1886 година свещеник Ненчо Несторов вече обмисля да отвори собствена печатница, основно за отпечатване на църковна, но и на светска книжнина. Идеята му е благословена от тогавашния търновски митрополит Климент (въз­рожденския писател Васил Друмев). За новата печатница, намираща се до читалището, поп Ненчо доставя от Виена през 1887 година модерна печа­тарска машина. Наема и двама опитни работници. За жалост печатница­та не му носи достатъчна печалба и той не успява да изплаща заема, взет за устройването ѝ.

Междувременно му се налага да замине за Цариград да се лекува, след като е бил ухапан от куче. На връщане се среща в Пловдив с известния издател Христо Г. Данов. От него научава, че по време на отсъствието му неговият зет Сава х. Иванов, като поръчител на заема, е продал печатница­та. Свещеник Ненчо Несторов трудно приема загубата на печатницата и на 16 декември 1890 година почива. Погребан е при олтара на старата църква „Свети пророк Илия“ в Севлиево.

Израснал и възпитан в родолюбива среда край възрожденски будители като хаджи Стоян Николов, Петко Рачов Славейков (1827-1895 година, учителствал в града), севлиевския учител и свещеник Марин Софрониев, Ненчо Несторов се вдъхновява да им подражава в просветното дело.

Самият превод на Изборното евангелие е забележително постижение. Авторът не посочва кое издание на църковнославянския текст на Избор­ното евангелие е използвал, но е вероятно това да е изданието в Москва от 1848 година. При това свещеник Несторов не прибягва към вече съществуващите и отпечатани преводи на Четириевангелието от Петър Сапунов (1828 и 1832 година в Букурещ) и на Новия Завет от иеромонах Неофит Рилски, претър­пял (в годините 1840-1859) седем издания и широко достъпен благодаре­ние на добрата разпространителска мрежа на протестантските мисионери, инициирали и публикували превода.

Публикуваното на говоримия български език Изборно евангелие „естествено“ предизвиква противодействие на Цариградската патриар­шия[5]. Патриарх Григорий VI на 19 юли 1866 година разпраща Окръжно писмо, с което обявява, че Евангелието е неприемливо, тъй като е написано на „вулгарен език“, и се забранява разпространението му. Българите обаче не се съобразяват с патриаршеското решение и Евангелието продължава да се разпространява широко сред народа (Стоянов 1967: 126-127).

Заглавието на книгата е: „Божественното и Священно Евангелие на Господа нашего Иисуса Христа/По чина на Евангелистите преведено на българския язик и распорядено за през сичката година в най-удобен чин, според типическите означения на святата православна наша църква издава ся на свят сега първо с трудолюбието и иждивението на священника Ненча Несторов Севлиовец. Русчук. В Печатницата на Дунавската Област. 1865“. На гърба на титулната страница е записано: „Напечята ся с удобрението и дозволението на Славния Виляет“.

Следва предисловието от автора, в което четем:

„Предисловие

Боголюбиви Християне!

Като виждах че мнозина от священниците желаят да четат на божественната Литургия Священното Евангелие пред народа по матерния ни Българский язик, за да може да разбере секи Евангелието, което ся чете на Божественната Литургия, и понеже нямами редовно Евангелие[6] на Българский язик, и повечето от нашите Священници като не знаят Славянския язик, за да исчетат Евангелието на Български в църквата пред народа принуждаватся да търсят, което Евангелие искат, в Българското Евангелие, което има отпечятано в малак Формат[7]. И тъй големи мъчнотии и трудове опитват, аз като виждах в моите братия тия трудности, наехся с недостоинството си да ги освободя от тия мачнотии и безпорядоци. И повдигнат от голяма ревност започнах една такава голяма работа.

И тъй преведох настоящето Священно Евангелие, от Славянския на чисто Български язик, положих труд, и го разсположих наред тъй, щото един Священник, като начне от въскръсение ще чете наред и ще обръща само за сяка неделя на ред и утренните Евангелия, и те наред за сяка неделя. Тъй и за секи праздник, и за секи Святия на секи ден, и тъй особно наред. Прибавих на края и 35 таблици от Мануила Глизония, и преложих[8] ги на Български, по които ще ся управят Священниците с чуден начин за намирвание на сяка неделя Евангелията утренни и Литургиални много потребни. След тридесят и петата таблица прибавих и друга таблица, която съдържава обращанието на годините, и начина, от 1865-та година, до 2080-та година с назначението на Пасхата за сяка година, и която ще тряба на Священниците за да намират за сяка година Пасхата.

Покорно ся моля на сичките си единородни братия Священници, които служят на святата христова църква, ако би негде да срещнат някоя погреш­ка, да мя искренно опростят: като си наумят, че никой человек няма кой да не съгреши; и още жарко им ся моля да мя споменуват в богоугодните си молитви и благословения, амин. Смиренний Священник Ненчо Несторов, Севлиовец“.

Страниците са означени с арабски цифри, като заглавната страница, тези на предисловието и илюстрациите, както и празните страници не се броят. Накрая на 44 страници, означени с римски цифри, са поместени по­редица приложения с таблици за ползването на четивата – откъси от раз­личните евангелия.

Откъсите от евангелията, наричани днес у нас в църковния език четива (на гръцки перикопи, на църковнославянски зачала), са различни по обем смислови цялости, защото водещият принцип е да се даде смислово завър­шен разказ за събитие или обособена част от беседите на Иисус Христос с неговите ученици, с юдейските първенци, с отделни личности или с множе­ство народ. Именно понеже смисловата обособеност е водещ принцип, на някои места се прескача текст, който е вмъкнат в рамките на по-пространен разказ и съответно има друг сюжет. Обикновено това се указва в изданията на Изборното евангелие преди всяко четиво.

В изданието на Евангелието в превод на свещеник Ненчо Несторов е спазен установеният още през Средновековието модел на подреждане на четивата за цялата година. Най-напред са дадени четивата за Пасхалния период. За­почва се от евангелското четиво на утринната в полунощ на Възкресение Христово[9], следва евангелието на литургията, отслужвана като продълже­ние на среднощната утринна. След това е евангелието на възкресната (на­ричаната още пасхална) вечерна и продължават четивата за Светли поне­делник, Светли вторник и така нататък до Неделята на Петдесетница, общо 7 седмици. С изключение на първото четиво от пасхалната полунощна утринна, което е от глава 28 на Евангелието от Матей, и някои други че­тива, съобразени с празнувано събитие[10] в неделите след Възкресение Хри­стово, всички останали откъси са от Евангелието от Иоан. Това е така нареченият пасхален период, в който с предимство се чете това Евангелие. Затова преди началото на периода е сложена литография с образа на св. евангелист Иоан.

От първата неделя след Петдесетница започва да се чете Евангелието от Матей. Преди началото на този раздел е поместено литографско изо­бражение на св. евангелист Матей. Четенето на откъсите от Матей следва идейна последователност с оглед на темата на неделята, а не се чете на­ред текстът на Евангелието. То продължава общо 17 седмици до неделята преди Кръстовден (Въздвижение на светия Кръст), като от 12-тата седмица нататък Матеевите откъси са само в събота и неделя, а в делничните дни се четат откъси от Евангелието от Марк.

Има още →