Пастирски грижи за хората, страдащи от зависимости*

Иво Янев

Анотация

Настоящата статия има за цел да представи видовете зависимости в съвременното общество, както и да представи накратко основните етапи и методи на душегрижие спрямо хората, страдащи от различните видове зависимости.

***

За съжаление в последните години хората, които страдат от различни зависимости стават все повече. В нашия напрегнат век, самото общество и начин на живот ни карат да се привързваме към материални и виртуални неща. Това привързване, когато е в установените и общоприети граници не е проблемно, но когато човек прекалено се пристрасти и изпадне в определена зависимост това може да окаже негативно влияние върху неговия живот, върху живота на близките и положението и връзките му с обществото. Настоящата статия има за цел да представи накратко основните видове зависимости и да покаже по-важните духовно-ориентирани методи, респективно и етапите при лечение, рехабилитация и ресоциализация на хората, изпаднали в зависимост.

1.Пристрастяване и зависимост – общ преглед и видове

Пристрастяването е процес на създаване на психическа и/или физическа зависимост към определено вещество или действие, както и продължаване на употребата на вещество или извършването на дейност, въпреки негативните последствия, свързани с тях. Думата произлиза от страст – силно желание, обожаване, отдаване, обезумяване и страдание.

2.Зависимостта е субективна загуба на контрол, причинена от повтарящо се излагане на обект, субект или поведение, при което зависимото лице използва зависимостта, за да задоволи психологически липси като социално взаимодействие, стрес или натоварване и тази зависимост е толкова силна, че преобладава в неговия живот и е в ущърб на всичко останало, включително приятели, семейство, работа и здраве[1].

1.1.Степени на пристрастяване

●Опитване;

●Харесване;

●Редовна употреба или практикуване;

●Волеви стремеж към практикуване на пристрастието, както и отслабване на волята;

●Отслабване на тялото вследствие на ефектите от пристрастието или вследствие на прекомерно изразходване на силите и ресурсите на тялото;

●Опит за отказване от пристрастяването[2].

Както споменах, съществуват два вида пристрастяване/зависимост – към вещество и към действие.

1.2. Пристрастяване към вещество

Наркотиците са група фармакологични вещества, които действат предимно върху централната нервна система и при внасяне в организма предизвикват ступор (двигателна вцепененост), който може да се чувства като успокоение или наркотичен сън. Наркозависимостта е извънредно сложно социално явление в съвременния свят, което нанася на цялото общество неизброими и особено опасни социални, медицински, психически и духовни вреди[3].

Основни класове вещества, предизвикващи пристрастяване

●Стимуланти (при тях психическата зависимост е от умерена до остра; отказването е на психична и психосоматична основа):Амфетамин и метамфетамин; Кокаин; Кофеин и други.

Авторът Иво Янев

●Успокоителни и хипнотични (тук психическата зависимост е слаба до остра; отказването изведнъж може да е фатално): Алкохол – алкохолизмът е болест, при която човек се намира в състояние на физическа и психическа зависимост от алкохола, което води до промени в психиката на болните, нарушено функциониране на обмяната на веществата, и увреждания на много органи в организма[4]; Барбитурат; Бензодиазепини; Метаквалон.

●Опиати и опиоидни аналгетици (психическа зависимост, слаба до остра; отказването рядко може да е фатално): Морфин и кодеин, естествени опиятни аналгетици; Хероин, оксикодон, – полусинтетични наркотични вещества; Фентанил; Метадон – синтетични наркотични вещества.

●Никотин. Съвременни изследвания показват, че никотинът предизвиква редица ефекти в мозъка. По-специално, проучвания на природата на пристрастяването към него показват, че никотинът активира мезолимбичния път (система регулираща чувството за удовлетвореност) – като повлиява дейността на нервните вериги в мозъка, отговорни за усещания като удоволствие и еуфори[5].

1.3.Пристрастяване към действие

Терминът пристрастяване се използва и за несвързани с вещество непреодолими импулси за извършване на определено действие като: пазаруване, секс, хранене, хазарт, спорт, както и все по-разпространеното пристрастяване към компютър (в това число уикихолизъм). В тези общи случаи терминът пристрастяване се използва за описване на повтаряща се натрапчива необходимост от извършване на дейност, като вредите от нея върху физическото и менталното здраве и социалния живот са осъзнати от потърпевшия.

●Хазартна зависимост. Зависимост към хазартни игри като тото, комар, казино, покер, конни надбягвания. При тях поетият риск постоянно се увеличава и контролът върху поведението се губи. Подобно на лечението на алкохолната зависимост, и тук за поддържане на постигнатото успех имат клубовете на анонимните зависими към хазарт. За да бъде определен един човек като хазартно зависим, според последната класификация на Американската психиатрична асоциация той трябва да отговаря на най-малко четири от следните критерии:

◦Все повече се увеличава времето, отделяно за мисли за минали игри; за бъдещи игри; в изучаване на системи, обещаващи печалба; в набавяне на пари за игра.

◦Играе се с все по-големи суми, в стремежа да се постигне желаното удоволствие.

◦Опитите за ограничаване или спиране на играта водят до неспокойствие и раздразнителност.

◦Играта е начин за бягство от житейските проблеми или непоносими емоционални състояния.

◦След загуба на пари играчът бързо се връща към играта, за да си възвърне загубеното.

◦Играчът лъже семейството, работодателя, приятелите си, за да скрие степента на въвлеченост в играта.

◦Играчът извършва незаконни дейности, измами, кражби, за да финансира играта.

◦Играчът губи значими връзки – брак, образование, работа, кариера, заради хазарт.

◦Играчът се нуждае от друг индивид, който да го подпомага финансово за участиев хазарт[6].

Авторът Иво Янев

●Графомания – Графомания (от γραφε, писане и μανία, безумие, изстъпление) e болезнено влечение и пристрастяване към усилено и безплодно писане, към многословно и безполезно съчинителство. Графоманът се стреми към публикуване на своите произведения. Въпреки че нямат литературни способности, те се стремят (понякога успешно) да издадат своите художествени произведения, а графоманите, непритежаващи научни знания, се стремят към публикуване на своите псевдонаучни трактати. Графомански прояви понякога се наблюдават при наличие на психопатични и шизофренични състояния.

●Работохолизъм – натрапчиво желание за себедоказване чрез службата.

●Гастрономическа зависимост (чревоугодничество) – зависимост от преяждане, прекалено честа употреба на различни гастрономически изтънченипроизведения.

●Сексуално пристрастяване. Сексуално пристрастеният загубва контрол върху действията си, щом се включи нагонът за сексуално задоволяване. Подобно на алкохолиците, целият живот на сексуално пристрастените се управлява от постоянното желание за връзка с търсен обект за задоволяване. Според Шнайдер съществуват три показателя за сексуалното пристрастяване: натрапчива идея, продължаване на действията, въпреки евентуалните последици, обсебване[7].

◦Натрапчива идея: Това е загубването на способността за свободен избор между спиране или продължаване на определен тип поведение. Сексуално зависимите често осъзнават, че това, което правят, е неправилно. Въпреки това, те продължават да го правят[8].

◦Продължаване на действията въпреки евентуалните последици: Когато действията на сексуално пристрастения се разпрострат по-надалеч, това може да доведе до отрицателни последици в техния живот. Възможно е изоставянето на грижите по отглеждане на децата или разделяне с партньора. Сексуално пристрастеният би рискувал пари, брак, семейство, работа в търсене на своето сексуално задоволяване[9].

◦Обсебване. Обсебването се получава когато хората не могат да спрат да мислят за нещо. Сексуално обсебеният би могъл да прекара по цели дни погълнат единствено от мисли за секс. Тъй като обсебените продължават да пренатоварват мислите си с обекта на фантазиите си, други области от ежедневието им биват напълно пренебрегвани[10].)

●Телевизионно пристрастяване: Телемания. Проблемът е свързан с влиянието на телевизията върху развитието на децата и техния ум. Според д-р Джейн Хили и други автори, поне до 5 – 6-годишна възраст, когато завършва първият основен период в развитието на мозъка, децата трябва да стоят далеч от телевизор и компютър. „Проблемът с гледането на телевизия от гледна точка на невропсихолозите е фактор за усилване на напрежението и при възрастните. То отслабва концентрацията на паметта, води до апатия, скука, депресия, тревожност и лични разстройства. Прекомерното гледане на телевизия може да засегне предната част на лявото полукълбо на мозъка“ – твърди д-р Вирджилиу Геогре[11].

Има още