(книга)

Бисер Божков

Предговор

Книгата на Бисер Божков е посветена на актуални въпроси на съвременната християнска нравственост и социална етика, които се разглеждат през призмата на някои актуални църковни позиции в областта на семейната етика и съпружеските отношения. Тя разглежда също отговорното родителство и пастирските грижи за духовните устои на християнския брак. 

В изследването се разглеждат редица предизвикателства на джендърните идеи пред семейните отношения и съпружеството, както и проблеми на нравственото възпитание на децата, подрастващите и младежите. Тайнството на християнския брак и семейството като икона на любовта и изконна иституция на човешкото съжителство, като благословен и учреден от Бога свещен съюз между един мъж и една жена, както и необходимостта от утвърждаване на тези изконни библейски истини и духовни ценности в условията на съвременния секуларен контекст, отново излизат на дневен ред в християнската етика, културно-просветното и пастирско служение на Църквата. 

Съвременните духовни и нравствени проблеми, които засягат човека и семейството, са възможност за свидетелство и за разкриване на истината и любовта на човека към Бога, както и начин за свидетелство за вярата и християнската нравственост в съвременното общество. През последните години Църквата прие за свой дълг да обърне внимание на обществото и държавните институции, чрез някои свои официални позиции и становища, върху някои фундаментални истини на православното учение за човека и семейството като посочи рисковете от узаконяване на някои съвременни спорни и дискусионни теории за човешката сексуалност и семейството. Става въпрос за стереотипи на индивидуалната и социо-културна идентичност, които са свързани с постмодерната джендърна теория и идеология. 

Тези дискусии, свързани с процеса на ратифициране на Истанбулската конвенция, показаха връзката между учението за човека и християнския брак, съпружеството и родителството, ролята на семейството, училището и Църквата за сексуалното възпитание на подрастващите като разкриха значението на традиционните християнски ценности на любовта, съжителството и брака. 

Българската православна църква възприе като своя пастирска и християнска позиция да отстоява тези изконни християнски ценности и да участва в публичните дискусии във връзка с обществените дебати за ратифициране на Истанбулската конвенция като застана със своя ясна позиция и при обсъждане на новата Стратегията за детето. По този начин тя даде пример на обществото и съвременните институции за мъдрост, човеколюбие и смелост, показа пастирска отговорност и грижа за своите верни духовни чеда и за обществото като цяло.

Със своите позиции Православната църква привлече обществено внимание и подкрепа и съдейства на Конституционния съд да се произнесе по обективен начин в своята практика в интерес на обществото и народа ни. Хилядолетният духовен опит на Църквата в нейната грижа за човека и младите хора, за съпружеството, родителството и семейството се разкриват в тези официални позиции чрез мъдри решения, които допринасят за възприемането им в съответната юридическа форма. 

Всички тези интересни и актуални проблеми, свързани със съвременната джендърна теория и с християнския отговор на Църквата са разгледани в интердисциплинарна светлина в книгата на Бисер Божков.Тя ще бъде полезна както за студенти от различни хуманитарни специалности, така и за всеки читател,който проявява интерес към тази съвременна актуална проблематика в богословска, църковна, социално-психологическа и юридическа перспектива.  

Доц. д-р Костадин Нушев, Богословски  факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“  

Предисловие

Настоящото четиво е насочено и адресирано до широк кръг читатели от всички сфери на обществото. Разчитам и се надявам на това, че всеки, който чете следващите страници, ще намери нещо, което представлява интерес за него от гледна точка на различните науки за джендърните стереотипи[1] и феминизма** като социални феномени. 

Идеята за тази книга се роди след една беседа от 03.03.2016 година „за феминизма като отстъпление от Бога“ в Енорийския център при храм „Св. св. Кирил и Методий“, град София. По-голямата част от правни, социологически, екзистенциални, психологически, еклисиологични, антропологически и други проблеми в книгата са разгледани в светлината на Православната вяра. При анализа на тези проблеми стремежът ми е бил дирене на Истината, а Тя е личност. Тя е Христос. Надявам се искрено, освен като хуманитарна научна информация, четивото да послужи на читателя да опознае себе си и придобие познание за апостасията (от гръцки: „αποστασία“, „вероотстъпничество“) от Бога, неверието, греха, секуларността, истинската жива вяра в Бога и някои аспекти от богопознанието и нравствения закон.

Бисер Божков

„Неверието е един вид умопомрачение. Става дума за мъчителна страст на душата, която трудно се лекува. То като страст ужасно потиска оногова, когото е обладало. Така става причина за множество негови страдания, като по този начин се оказва вредно не само за него самия, но и за околните“[2]. Блажени Теофилакт казва: Вярата, която върви с любовта, е всичко. С други думи, тя е длъжна винаги да е действена и жива чрез любовта в Христа. Следователно знай, че вярата явява делата си в любов и така тя се показва жива. Когато обаче няма любов, тя е бездейна. Подобно е евангелското място, в което се говори, че вярата без дела е мъртва (срв. Иаков 2:17). Истинската вяра в Христос води човека към блаженство и го поучава, че в любовта, която чувстваме към Бога и ближния, можем да открием многожеланото благо. Тази вяра носи даровете на Светия Дух. Той просветлява чрез Своето посещение ума на верния и му дава мъдрост, съзнание, доброжелание, познание, истина и свещен страх от Бога. Истинската вяра сътворява наново човека, който е бил разложен от греховете, и го възвръща в първата му хубост, в древната му красота. Тя го освещава, прави го да благоухае и го води към съвършенство. Тя разтваря широко очите му, за да вижда той всичко онова, което се не вижда, откривайки му тайнствата. Предоставя му нравствена сила и мъжество за отърсване от малодушието при житейските изпитания.Дава му неизчерпаема сила, дързост, смелост, великодушие, велика смиреномъдрена разумност, милосърдие и цяло множество добродетели[3].“

Свети Нектарий Кефалски или Егински, Митрополит на Пентапол

„Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!“ (срв. Исаия 5:20).

Въведение

Темата за джендърните стереотипи[4] и апостасията (гръцки език: „отстъплението“) от Бога в контекста на феминизма и атеизма като едно от неговите проявления е сложна, защото е многоаспектна по своята същност. В тази връзка настоящият анализ в сборника е изграден изцяло съгласно философията на Конституцията на Република България, еклисиологията и съгласно учението на Свещеното Писание и Свещеното Предание на Православната църква.

„Боговъплъщението е основата за истинното разбиране на света. И всяко друго разбиране, неосновано на Боговъплъщението, е измамно“. „Но Бог наистина стана плът и живя между нас, и умря, и възкръсна, и Се възнесе, и учреди Църквата, която чрез Светия Дух чудодейно ни прави съпричастни на Боговъплъщението: Вседържителят става плът и кръв и влиза и в сърцето ни заради нашето спасение. В днешния свят преобладава плътското мислене“[5]. „Резултатът от подобно мислене е представата, че различните народи си имат различни религии, а християнството е просто една от тях[6]. Тези разсъждения щяха да са истинни, ако Христос не е Христос. Щяха да са истинни, ако Христос не е Истината. Щяха да са истинни, ако плътското мислене разкриваше истината. Но плътското мислене не разкрива истината. Тъкмо обратното – то лукаво я подменя. Защото истината не е умозаключение. Тя е личност. Тя е Христос. А Христос не е религиозен лидер, не е създател на религия. Той е създател на Вселената“[7]. 

За да се фокусираме върху същността на джендърните стереотипи и идеология, в по-долните редове ще се спрем с няколко думи на семантиката на понятието „пол“ и „разделение на половете“. От гледна точка на православното богословие „човекът като мъж или жена е творение Божие и не е въпрос на личен избор. Така както не можем да избираме своите родители, по същия начин не можем да избираме и своя пол – той е наша природна характеристика, дадена ни свише, която подлежи на освещаване в Църквата, която до края на земните ни дни“[8] и във вечността ни съпътства.

Има още →