ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСКО РАЗБИРАНЕ ЗА НЕИДЕНТИФИЦИРАНИТЕ ЛЕТЯЩИ ОБЕКТИ (НЛО) – продължение и край*

Иеромонах Серафим (Роуз)

3. Шестте вида срещи с НЛО

Иеромонах Серафим (Роуз) 8Д-р Хайник, който в сравнение с останалите сериозни учени най-детайлно е изследвал този въпрос, разделя за удобство НЛО-феномена на шест основни категории[9]. Първата, наричана от него „нощни светлини“, е най-често отбелязвана и най-малко странна от всички. Повечето подобни явления лесно се обясняват като небесни тела, метеорити и други, и не се възприемат като НЛО. Истински загадъчните „нощни светлини“ (тези, които остават „неидентифицирани“) изглеждат свързани с разумна дейност, но не могат да бъдат идентифицирани като обикновен самолет. Този вид явления често са забелязвани от много свидетели, включително полицаи, летци, авиодиспечери.

Втората категория НЛО са така наречените „дневни дискове“, чието поведение е сходно с това на „нощните светлини“. Това в действителност са „летящите чинии“ и почти всички от неидентифицираните обекти в тази категория представляват дискове, които по форма варират от кръгли до пурообразни. Те обикновено са метални на вид и според съобщенията са способни невероятно бързо да стартират или да спират на висока скорост. Тези дискове са високо маневрени (могат например внезапно да променят посоката на движение или да остават неподвижни). Всичко това е технически невъзможно за известните в наше време самолети и летателни тела. Съществуват множество документални снимки на подобни дискове, но нито една от тях не е достатъчно убедителна поради отдалечеността на обектите, а освен това са възможни и фалшификации. Също като „нощните светлини“ НЛО от тази категория са почти винаги напълно безшумни и често са забелязвани по два или повече едновременно.ufoТретата категория е тази на „радарно-визуалните“ съобщения – това са радарни наблюдения, потвърдени от непосредствени визуални наблюдения (самият радар може да даде различни лъжливи изображения). Повечето от тези наблюдения са нощни, а най-добрите случаи включват паралелно наблюдение от самолети (понякога специално вдигнати във въздуха заради преследването на НЛО), които се движат на достатъчно близко разстояние; в такива случаи НЛО винаги маневрират по-бързо от самолета, понякога го преследват и най-накрая изчезват с невероятна скорост (до четири хиляди мили и повече в час). Понякога, както и в първите две категории, обектът се разделя на два или повече самостоятелни обекта; а понякога се случва и така, че обекти, ясно видими от летците във въздуха, не биват изобщо засичани от радарите. Наблюденията от тази категория, както и от първите две са с продължителност от броени минути до няколко часа.Иеромонах Серафим (Роуз) 2Множество случаи от първите три категории са добре документирани, с голям брой надеждни и независими свидетели. Въпреки това всеки отделен случай, както отбелязва д-р Хайник, може да е следствие от рядко необичайно стечение на обстоятелствата, а не от какъвто и да било нов и неизвестен дотогава феномен. Но когато се съберат много добре документирани и сходни помежду си показания, вероятността да става дума за познати обекти, изкривени от възприятията, става твърде малка (The UFO Experience, page 92). Ето защо сериозни изследователи на НЛО днес концентрират своите усилия в събирането на добре документирани случаи и сравнителното изучаване на надеждните свидетелства вече започва да дефинира параметрите на НЛО активността.

Емоционалната реакция на тези, които са свидетелствали за НЛО от първите три категории, е винаги озадачение и недоумение; те са видели нещо, чието поведение изглежда напълно необяснимо и в тях е останало мъчителното желание да го зърнат „от малко по-близко“. Само в отделни случаи – най-вече при летци, които са се опитвали да преследват неидентифицираните обекти – е възниквало нещо подобно на истински страх, изпитван при среща с нещо, което изглежда разумно управлявано и притежава технология много по-развита от каквато и да било известна днес. В случаите с „близки срещи“, от друга страна, човешката реакция бива още по-дълбока и „психическата“ страна на феномена – по-изявена.

„Близките срещи от първия вид“ (БС-1) са наблюдения на светещ обект от близко разстояние (около петстотин фута или по-малко). Светлината бива понякога много ярка и се отразява от близката земна повърхност. Формата на обекта бива оприличавана на овал, понякога с купол на върха, като светлините често са описвани като въртящи се в посока обратна на часовниковата стрелка. Обектите обикновено кръжат във въздуха близо до земята, без да вдигат шум или със слаб звук. Те обикновено се движат близо до земята, изминавайки така значителни разстояния и накрая изчезват, като по правило винаги излитат вертикално, извънредно бързо и безшумно. Има редица свидетелства, понякога от повече очевидци, описващи такива „близки срещи“. Тези свидетелства са доста сходни помежду си, сякаш във всички добре документирани случаи е бил наблюдаван един и същ обект (или най-малкото идентични обекти). Типично за тези контакти е, че се случват през нощта в рядко населени места и са с малко на брой свидетели (средно по трима или четирима в случаите, изследвани от д-р Хайник).Иеромонах Серафим (Роуз)„Близките контакти от първия вид“ винаги внушават страх и често са ужасяващи, но не оставят никакви видими белези; свидетелите обикновено са така изумени от преживяното, че забравят да фотографират обекта дори когато апаратът им е подръка. Типичен за оказаното въздействие върху свидетелите е следният коментар в едно съобщение за НЛО от 1955 година: „Мога да ви уверя, че всеки, който веднъж е видял обект като този отблизо, дори за една минута, ще го носи отпечатан в паметта си за цял живот“ (The Нупек Report, page 145). Преживяното е толкова необикновено, че свидетелите често не вярват, когато разказват за видяното – факт, който е причина мнозина да говорят за това само поверително, след много години или въобще да не го разкриват. Случилото се е твърде реално за тези, които са го преживели и твърде невероятно за останалите.

Типичен „близък контакт от първия вид“ през 1966 година преживели двама заместник-шерифи от окръг Портадж, Охайо. Около пет часа сутринта на 16-ти април, след като спрели, за да проверят една паркирана на междуградски път кола, те видели нещо „голямо колкото къща“, което се спускало до върховете на дърветата (около сто фута). Като се приближил до заместник-шерифите, обектът станал извънредно ярък и осветявал цялото пространство наоколо; след това спрял и останал във въздуха над тях с леко бръмчене. Когато започнал да се отдалечава, те го преследвали на около седемдесет мили в Пенсилвания, със скорост около сто и пет мили в час. Призори други двама полицейски служители видели обекта ясно на голяма височина, преди той да излети вертикално и да изчезне. Парламентарен натиск принудил „Проект Синя книга“ да изследва този случай; но той бил „обяснен“ като „наблюдение на Венера“, а полицаите, които го описали, били подложени на осмиване в пресата. Това довело до разпадането на семейството на единия от тях, до погубването на здравето и кариерата му (The UFO Experience, pp. 114-124). Лични трагедии от този вид сред хора, които са имали „близки срещи“ с НЛО, са толкова чести, че би трябвало отделно да бъдат прибавени към „типичните характеристики“ за този феномен.Иеромонах Серафим (Роуз) 15„Близките срещи от втория вид“ (БС-2) по същество не се различават от БС-1, с тази разлика, че предизвикват поразителен физически и психологичен ефект. Сред ефектите са: белези по земята; обгаране или повреда на растения и дървета; намеса в електрическите вериги, от което следват радиосмущения и спиране на автомобилни двигатели; дискомфорт в животните, изразяващ се в странно поведение; въздействие върху хората, като временна парализа или вцепеняване, чувство за горещина, гадене или друго неразположение, временна безтегловност (понякога причиняваща левитация), внезапни излекувания на болни места и травми, различни психологически и физически ефекти, включително странни белези по тялото. Този вид контакти с НЛО дава най-голяма възможност за научно изследване, тъй като в добавка на човешкото свидетелство има и физическо доказателство, което може да бъде разгледано. Понастоящем обаче са направени твърде малко изследвания, защото повечето учени се страхуват от въвличане в проблема за НЛО и защото самото доказателство обикновено е недостатъчно убедително. Един каталог е събрал над осемстотин случая от този тип от двадесет и четири страни (The Нупек UFO Report, page 30). В действителност не е открита нито една „частица“ от НЛО, която да послужи в разкриването на истината, а белезите, оставени на земята, са често толкова объркващи, колкото и самите наблюдения на НЛО. Най-честият белег, оставян на земята след наблюдение (самото НЛО се намира на земята или точно над нея), е изгорено, изсушено или издълбано пространство във формата на пръстен, което обикновено достига от двадесет до тридесет фута в диаметър и с ширина от един до три фута; тези „пръстени“ се запазват в продължение на седмици или месеци и според съобщенията вътрешността на пръстена (а понякога целият кръг) остава безплодна за един или два сезона след наблюдението. Химическите анализа на почвата в такива пръстени не са дали никакви определени заключения за възможната причина на това състояние.

„Близките контакти от втория вид“ често се случват с хората през нощта, в изолирани участъци от пътя. В много подобни случаи светещият обект кацва наблизо в полето или на пътя срещу даден автомобил или камион. Двигателят и фаровете изгасват, а водачите остават ужасени, докато НЛО се оттегли, често излитайки внезапно право нагоре, без да издава звук. Тогава двигателят на превозното средство отново заработва.

Най-странни от всички съобщения за НЛО са тези, които спадат към „близките срещи от третия вид“ (БС-3) – това са появяванията на НЛО, в които участват „одушевени същества“ („пришълци“ или „хуманоиди“). Първата мисъл на мнозина, когато чуят за такива съобщения, е да си представят „малко зелено човече“ и да отхвърлят явлението като невероятно – плод на измама или халюцинация. Но успехът на съвременния американски научно-фантастичен филм, наречен точно по името на тази категория НЛО-феномени Близки срещи от третия вид (в който д-р Хайник бе привлечен за технически консултант) заедно с указанието от сведенията на Gallop през 1974 година, че петдесет и четири процента от слушалите за НЛО вярват, че те съществуват, и четиридесет и шест процента от всички тези интервюирани вярват в разумен живот на други планети[10] (днес процентът сигурно би бил по-голям) – сочи бързо нарастващото възприемане от съвременния човек на възможността за действителни срещи с „нечовешки“ интелект. Научната фантастика даде образите, „еволюцията“ продуцира философията, а технологията на „космическата ера“ осигури правдоподобността на подобни контакти.Иеромонах Серафим (Роуз) 14Учудващо е, че тези контакти изглеждат действителни днес, тъй като са потвърдени от показанията на много заслужаващи доверие свидетели. Следователно от решителна важност се явява интерпретацията на тези случаи – дали реалността, която седи зад тях, е един действителен контакт с „посетители от космоса“, или това е само обяснение, дадено от „духа на времето“ на контакт от съвсем друг вид? Днешните учени – изследователи на НЛО, както ще видим по-долу, вече са задали тези въпроси.

Д-р Хайник признава собственото си нежелание да коментира преживяванията от БС-3 със следните думи: „Откровено казано, ако не държах на принципа за научната добросъвестност, с радост бих пропуснал този въпрос“ (The UFO Experience, page 158). Все пак, ако се изхожда от научната обективност, според д-р Хайник не е възможно да се игнорира този странен феномен в случаите, които са добре документирани и информацията е от заслужаващи доверие свидетели. От близо хиляда двеста и петдесет „близки срещи“, регистрирани в каталога на д-р Жак Вали, в седемстотин и петдесет се говори за кацане на летателни апарати и в повече от триста се съобщава за „хуманоиди“ вътре или в близост до корабите. Една трета от всички тези случаи са засвидетелствани от по няколко човека (Ibid., page 161).

Един такъв случай е и следният, регистриран през ноември 1961 година в един от северните равнинни щати на Америка. Четирима мъже се връщали от лов късно през нощта, когато един от тях забелязал падащ като след самолетна катастрофа пламтящ обект на около половин миля от тях по пътя. Когато доближили мястото на „катастрофата“, те видели в полето някакъв цилиндричен летателен апарат, забит в земята под ъгъл и четири наподобяващи хора фигури, които стоели край него (това било на разстояние около сто и петдесет ярда). Ловците осветили една от фигурите. Тя била висока около четири и половина фута и носела нещо, наподобяващо бял гащеризон. Фигурата направила знак на хората да не се приближават. След известно колебание (тъй като мислели, че това е самолетна катастрофа), четиримата отишли до близкия град, известили полицията, но когато се върнали, видели само някакви малки червени светлини, подобни на автомобилните. Заедно с полицая те последвали светлините, но изведнъж открили, че са изчезнали, без да оставят каквито и да било следи, въпреки че полето било разкаляно. След като недоумяващият полицай си тръгнал, мъжете отново видели „цилиндъра“ да се спуска към земята, като изпускал червеникав пламък. Веднага след като обектът „кацнал“, до него се появили две фигури. В този момент прозвучал изстрел (въпреки че никой от ловците не си спомнял да е стрелял) и една от фигурите била „улучена“ в рамото. Чул се тъп звук, фигурата се олюляла и паднала на колене. В паника мъжете се втурнали към колата си и отпътували, като се договорили помежду си да не споменават пред никого за случилото се. Те се прибрали по домовете си със странното чувство, че им се „губи“ известен период от време в тази нощ. На следващия ден единият от мъжете бил посетен на работното си място от няколко добре изглеждащи „официално облечени“ мъже, които започнали да му задават въпроси за инцидента (без да споменават стрелбата). След това го откарали с колата си до дома му, където го разпитали за дрехите и обувките, с които е бил облечен. След всичко това си тръгнали, като му наредили да не казва никому за случилото се. Ловецът предположил, че тези мъже са от Военновъздушните сили на САЩ, вероятно изследователи, опитващи се да укрият някакъв нов „таен план“, но никой от тях не се легитимирал и след това никога не го потърсили отново. И четиримата ловци били крайно потресени от инцидента и след шест години един от тях се почувствал принуден да разкаже цялата история на един финансов агент (Edge of Reality, pp. 129-141).Иеромонах Серафим (Роуз) 13Основните събития в тази история са типични за много „близки срещи от третия вид“. Малко по-различен случай от този вид е известното НЛО „кацане“ в градчето Кели, близо до Хопкинсвил, Кентъки, което било разследвано обстойно от полицията, Военновъздушните сили и независими изследователи. През нощта на 21 август 1955 година седем възрастни и четири деца в едно фермерско домакинство имали продължителен контакт с „хуманоиди“. Инцидентът започнал в седем часа, когато синът в семейството видял някакъв летящ обект да „каца“ зад къщата. Никой не му повярвал, но един час по-късно едно „малко човече“, излъчващо „странна червена светлина“ се запътило към къщата с вдигнати ръце. Двама от мъжете в този дом, извън себе си от страх, стреляли по това същество, когато било на двадесет фута; то се преметнало през глава и изчезнало в тъмнината. Скоро друго подобно създание се появило на прозореца; те отново открили огън и то отново изчезнало. Когато излезли навън, мъжете стреляли по друго създание с ръце, подобни на клещи, което забелязали на покрива; още едно от близко дърво се спуснало към земята, когато било улучено. Те стреляли и по други същества (или може би по същите, които се появявали отново), но видели, че куршумите сякаш рикоширали от тях без да ги засегнат, а звукът бил като при стрелба в кофа. След като изстреляли четири кутии патрони без никакъв ефект, всичките единадесет души, уплашени до смърт, се отправили с кола към полицията в Хопкинсвил. Полицаите пристигнали във фермата след полунощ и претърсили основно цялото стопанство. Те открили няколко странни следи и видели странни „метеори“, които прелетели над фермата, но не намерили никакви „същества“. След като полицията си тръгнала, съществата се появили отново, причинявайки още повече ужас в домакинството.

„Хуманоидите“ в този случай били описани като високи около три и половина до четири фута, с огромни длани и очи (без зеници или клепачи), с големи остри уши и ръце, които висели до земята. Те изглежда нямали облекло, но били като „бронирани с никел“. Приближавали къщата винаги от най-тъмната страна и не се доближавали, когато отвън светлините били включени[11].Иеромонах Серафим (Роуз) 12Д-р Хайник прави голяма разлика между „близките контакти от третия вид“ и случаите на свързване с „контактьори“. „Контактьорите често се срещат с НЛО-същества, като често получават от тях псевдорелигиозни послания за „високоразвити“ същества на други планети, които се канят да дойдат и да донесат „мир на земята“. Това е нещо типично за НЛО религиозните култове. Обикновено БС-3 преживяванията са много подобни на другите „близки срещи“; те се случват на хора със сходни професии и на които може да се има доверие. Те са също така неочаквани и предизвикват шок, естествен при наблюдаване на нещо толкова невероятно. В съобщенията често се посочва, че наблюдаваните (обикновено от близко разстояние) „пришълци“, вземат проби от земята или камъни, проявяват подчертан интерес към човешките съоръжения и превозни средства или „поправят“ собствения си кораб. „Хуманоидите“ са описвани като същества с големи глави с до голяма степен нечовешки черти (без очи или с големи очи разположени раздалечено, с малки носове или без носове, с цепнатини наместо уста), с тънки крака, без врат; за някои се казва, че са с човешки ръст, други, че са високи около три и половина фута, като случая в Кели, Хопкинсвил. Неотдавна бе съставен нов каталог с над хиляда случая на БС-3 (Hynek, The UFO, Experience, page 31).

Има редица случаи, съобщавани от хора, на които, изглежда, може да се вярва, за „отвличане“ от НЛО-пришълци, обикновено с цел „опознаване“. Почти всички доказателства по тези случаи (ако изключим „контактьорите“) са получени чрез регресивна хипноза (връщане в миналото под хипноза). Преживяното се оказва толкова травмиращо за свидетелите, че съзнанието им отказва да го запомни. Едва след като измине известно време от инцидента, те се съгласяват да бъдат хипнотизирани и в това състояние да обяснят мистериозно „изгубеното време“ в преживения „близък контакт“, от който помнят само началото.Иеромонах Серафим (Роуз) 11Един от най-добре изследваните случаи на „отвличане“ е този от нощта на 19 септември, 1961 година. Той се превърнал в повод за написването на книгата Прекъснатото пътешествие от Джон Фалър, която списание Поглед (Look) публикувало в съкратена форма. През въпросната нощ Барни и Бети Фил се връщали от ваканционно пътуване. Около полунощ близо до Уитфийлд, Ню Хемпшир, те видели спускащо се НЛО, което се приземило точно пред тяхната кола. Няколко „хуманоида“ ги доближили и когато се опомнили, вече било два часа по-късно, а те били на тридесет и пет мили отдалечени от това място по пътя. Тази амнезия не ги оставяла на мира. Те постоянно чувствали физическо и умствено неразположение и най-накрая отишли при психиатър. Под хипноза двамата независимо един от друг разказали какво се е случило през липсващото време.Те описали как били взети от „хуманоидите“ на борда на „кораба“ и били подложени на физически изследвания. Вземали и проби от кожата и ноктите им. След това им било направено хипнотично внушение, за да не помнят нищо от преживяното, и те били освободени. По време на хипнозата техните думи за случилото се издавали много силно емоционално безпокойство (The UFO Experience, pp. 178-184).

При подобен случай от 3 декември 1967 година един полицай от Ашланд, Небраска, видял на пътя обект с трепкащи светлини. Било около два и тридесет часа през нощта. Когато полицаят се приближил, обектът се издигнал във въздуха. Свидетелят докладвал за „летящата чиния“ на своите началници и се прибрал у дома си. Той почувствал силно главоболие, бучене в ушите, а под лявото ухо имал червена подутина. По-късно се изяснило, че за период около двадесет минути от онази нощ полицаят не помнел нищо. Под хипноза той разказал, че последвал странния обект, който отново се появил. Пришълците го заслепили с ярка светлина и след това го взели на борда на своя „кораб“. Там полицаят видял контролни табла и машини, подобни на компютри. (За подобни неща говорел и един инженер във Франция, който бил „отвлечен“ за осемнадесет дена). „Хуманоидите“, облечени в гащеризони с емблема, изобразяваща крилата змия, казали на полицая, че са дошли от близка галактика, че имат бази в САЩ и че управляват своя кораб чрез „обратно електромагнитно поле“. Те контактували със случайни хора и им „харесвало да наблюдават техните реакции“. Пришълците освободили човека, като му казали „да не разсъждава много за тази нощ“ (The Invisible College, pp. 57-59).Иеромонах Серафим (Роуз) 10На пръв поглед такива инциденти изглеждат просто невероятни, като някакви странни халюцинации, плод на разстроено въображение. Но са се случили твърде много подобни неща, за да ги пренебрегнем. Съобщенията за срещи с действителни летателни апарати със сигурност не са много убедителни. Освен това самите психиатри предупреждават, че резултатите от „регресивната хипноза“ не са достатъчно сигурни. Личността под хипноза често не е способна да прави разлика между действителните преживявания и „внушенията“, направени или от хипнотизатора, или от някой друг по време на предполагаемия „близък контакт“. Но дори ако тези преживявания не са напълно „истински“ (като обективен феномен в пространството и времето) самият факт, че толкова много от тях са били „имплантирани“ в съзнанията на различни хора през последните години, е вече достатъчно знаменателен. Без съмнение има нещо зад преживяванията при „отвличането“. Съвременните НЛО-изследователи също започнаха да търсят обяснение в друга посока.

Подобни преживявания и особено „близките контакти“ през седемдесетте години са забележимо тясно свързани с някакъв „паранормален“ или окултен феномен. Хора понякога имат странни сънища точно преди да видят НЛО, или чуват хлопане по вратата, когато отвън няма никой. Понякога имат странни посетители, а някои свидетели получават телепатични послания от НЛО-пришълци. В отделни случаи НЛО просто се материализира и дематериализира, вместо да идва или да заминава с висока скорост. Понякога в присъствие на НЛО или при облъчване с тяхна светлина се случват „чудни изцеления[12]„. Но „близките контакти“ с НЛО могат да предизвикат също така левкемия или радиационни болести. Те често имат трагични последици за човешката психика: деградация на личността, умопомрачение, самоубийство[13]. Увеличаването на „физическия компонент“ в НЛО наблюденията подсказва на изследователите за приликите между НЛО преживяванията и окултните феномени и ги кара да търсят ключа за разбирането на НЛО в предизвиканите от него психични въздействия (The Invisible College, page 29). Много изследователи отчитат сходството между явлението НЛО и спиритизма на XIX век, който също съчетава едно психично явление със странни физически ефекти, но последните са с по-примитивна „технология“. Общо взето, през седемдесетте години разликата между „нормалния“ НЛО-феномен от миналото и НЛО-култовете е намаляла в съответствие с нарасналата възприемчивост на човечеството към окултните практики през това десетилетие.

4. Обяснение на феномена НЛО

Най-новата книга на д-р Жак Вале за НЛО Невидимата колегия (The Invisible College) разкрива, че в наши дни уважавани научни изследователи насочват вниманието си към това явление. Той вярва, че вече сме „много близо“ до обяснението на този феномен. Д-р Вале отбелязва, че през последните години идеята за съществуването на „извънземен“ разумен живот е станала удивително модна сред учените, а също така сред предсказващите бъдещето. Това е в резултат от „голямата жажда за контакт с по-висш разум, който ще бъде способен да управлява нашата бедна, неспокойна и трескава планета“ (с. 195). Забележително е прозрението на д-р Вале, че идеята за посетители от друг космос се е превърнала в голям мит или „чудесна лъжа“ за нашето време: „За голяма група хора очакването на посетители от друг космос става извънредно важно нещо“ (с. 207, курсивът е от оригинала).

Но според д-р Вале да се вярва в този мит е наивно: „Това обяснение е твърде простодушно, за да обясни разнообразното поведение на пришълците и въздействието, което оказват върху свидетелите“ (с. 27). Д-р Хайник отбелязва, че за да осмислим многообразните последици, предизвикани от НЛО, трябва да приемем, че те са „феномен, който без съмнение е способен на физическо въздействие, но освен това притежава и свойствата, характерни за психичния свят“ (The Edge of Reality, page 259). Д-р Вале смята, че „те са както физически летателни апарати (факт, който дълго време приемах за безспорен), така и устройства за психическо въздействие, точните свойства на които предстои да бъдат определени“ (The Invisible College, p. 202, курсивът е от оригинала). В действителност теорията, че НЛО въобще не са физически кораби, а някакъв вид „парафизично“ или психично явление, се лансира от редица изледователи в началото на петдесетте години. По-късно това мнение е отхвърлено както от почитателите на НЛО, които защитавали техния „извънземен“ произход, така и от официалните правителствени органи, според чиито обяснения, съгласно широко разпространеното мнение, феноменът бил въображаем (Keel, UFOs: Operation Trojan Horse, pp. 38-41). Едва по-късно се появили сериозни изследователи, които започнали да се съгласяват, че макар НЛО безспорно да притежава „физически“ характеристики, то този феномен въобще не може да бъде обяснен като нечии „космически кораби“, а несъмнено представлява част от парафизичната или окултната област.Иеромонах Серафим (Роуз) 9И наистина защо има толкова много „приземявания“ на НЛО точно по пътищата? Защо такива фантастично „съвършени“ летателни апарати толкова често се нуждаят от „ремонт“? Защо „пришълците“ толкова често трябва да взимат камъни и пръчки (отново и отново вече двадесет и пет години!) и да „провеждат изследвания“, ако действително са разузнавателни екипажи от друга планета, както „хуманоидите“ обикновено твърдят? Във връзка с идеята за „посетители от друга вселена“ д-р Вале задава следния въпрос: тази теория не „изпълнява ли отклоняваща роля в прикриването на някаква реална, безкрайно по-сложна технология, която поражда наблюденията?“ (The Invisible College, с. 28). Според него „ние се сблъскваме не с последователни вълни на посетители от космоса, а пред нас стои система за контрол“ (с. 195). „Това, което се случва при близките контакти с НЛО, представлява контрол върху човешките вярвания“ (с. 3). „С всяка нова вълна на НЛО неговото обществено влияние става по-силно. Все повече млади хора са омаяни от космоса, от психичния феномен, от новите граници на съзнанието. Появяват се повече книги и статии, които променят нашата култура“ (с. 197-198). В друга книга д-р Вале отбелязва, че „ако пред дадено общество се разиграват няколко внимателно разработени сцени, в които детайлите са адаптирани към неговата култура и към суеверията на съответното време и място, то е възможно голяма част от хората да повярват в съществуването на свръхестествени раси, във възможностите на чудати летателни апарати, в други обитавани светове[14].“

Важен ключ към разкриване значението на тези „разработени сцени“ може да се окаже един факт, който често се констатира от внимателните наблюдатели на феномена НЛО, особено от преживелите БС-3 и „контактьорите“, а именно, че всички сцени са изключително „абсурдни“ или поне са толкова нелепи, колкото разумни (Vallee, The Invisible College, c. 196). В личните „близки срещи“ има нелепи детайли, като например четирите палачинки, дадени от НЛО-пришълец на птицефермер от Уискънсин през 1961 година[15]. Още по-знаменателно е, че самите срещи са странно безсмислени, нямат ясна цел или определено значение. Един психиатър от Пенсилвания предположил, че нелепостта, присъстваща в почти всички близки срещи с НЛО, всъщност е хипнотична техника. „Когато човек е смутен от нелепостта или противоречивостта на това, което преживява, и съзнанието му търси смисъла, той е извънредно отворен за предаване на мисли, за получаване на психично лечение и така нататък“ (The Invisible College, p. 115). Д-р Вале сравнява тази техника с ирационалните коани на дзен учителите (с. 27) и отбелязва приликата между контактите с НЛО и окултните посветителни ритуали, които „отварят съзнанието“ за „нова група символи“ (с. 117). Според д-р Вале всичко това сочи към „следващата форма на религия“ (с. 202).

И така контактите с НЛО не са нищо друго освен съвременна форма на съществуващия от векове окултен феномен. Хората са изоставили Спасителя и търсят „спасители“ от друг космос, а феноменът доставя образи на космически кораби и космически същества. Но какъв е този феномен? Кой „разработва сцените“ и каква е неговата цел?Иеромонах Серафим (Роуз) 7Днес изследователите вече са дали отговор поне на първите два въпроса. Но тъй като не са компетентни в областта на религиозния феномен, те не разбират напълно значимостта на това, което са открили. Брад Стейгър – изследовател, професор от университета в Айова, който е написал няколко книги по въпроса – неотдавна детайлно изучил документацията от „Синята книга“ на въздушните сили и направил следното заключение: „Ние сме изправени пред многоизмерим парафизичен феномен, който до голяма степен е исконно присъщ на планетата Земя“ (Canadian UFO Report, Summer, 1977). В обяснение на феномена НЛО д-р Хайник и д-р Вале развиват хипотезата за „произхождащи от земята чуждоземци“, които преди всичко са „зли духове“ и идват от „взаимно проникващи се вселени“ точно тук на Земята. Тези същества могат да се явяват като „полтъргайсти“, причинявайки физически ефекти, докато самите те остават невидими. Джон Кил, агностик по отношение на религията, който започнал да разследва НЛО като скептик, пише следното: „Истинската история на НЛО… е история за призраци и фантоми, за странни умствени разстройства; за невидимия свят, който ни заобикаля и понякога ни поглъща… Това е свят на измами… в който самата реалност е изопачена от странни сили. Явно тези сили могат да манипулират пространството, времето и физическата материя, така, че нямаме почти никаква възможност да ги разберем… По всичко личи, че проявленията на НЛО в по-голяма или по-малка степен представляват разновидности на известния от векове демонологичен феномен“ (UFOs: Operation Trojan Horse, c. 46, 299). Неотдавна бе публикувана библиографията по въпроса за НЛО, съставена от Конгресната библиотека за научно-изследователския отдел към Американските военновъздушни сили. В нейното въведение се отбелязва, че „много от съобщенията за НЛО, сега публикувани и в обществения печат, се отнасят до случаи, които удивително наподобяват демоничните обсебвания и психичните феномени, отдавна познати на богослови и парапсихолози[16]„. Днес по-голямата част от изследователите на НЛО се обръщат към окултната област и към демонологията за да разберат феномена, който изучават.

Неотдавна евангелисти протестанти изследвали феномена НЛО, обобщили всички резултати и достигнали до заключението, че той несъмнено е демоничен по произход[17]. Православният християнски изследовател едва ли би направил различен извод. Малка или голяма част от преживяванията може би са резултат от шеговити измами или от халюцинации, но просто е невъзможно по тази причина да пренебрегнем всички хиляди съобщения за НЛО. Много от съвременните медиуми и техните спиритически умения също са мошеничества, но самият спиритизъм, когато е истински, безспорно продуцира действителни „паранормални“ явления под въздействие на демоните. Феноменът НЛО има същия извор и е не по-малко реален.

Онези случаи, при които хора са били въвлечени в контакт с НЛО, разкриват стандартните характеристики, които съпътстват замесването с демони в сферата на окултното. Един полицай в Южна Калифорния например започнал да вижда НЛО през юни 1966 година. Това продължило да се случва често, почти винаги през нощта. След едно „приземяване“ той и съпругата му видели върху земята ясни следи от НЛО. „През тези седмици на мъчителни наблюдения, аз бях тотално завладян от идеята за НЛО и бях убеден, че ще се случи нещо велико. Прекратих ежедневните си занимания с Библията и обърнах гръб на Бога. Започнах да чета всяка попаднала в ръцете ми книга за НЛО… Много нощи се взирах напразно, като се опитвах мислено да общувам с това, което тогава смятах за извънземни същества. Почти им се молех да се появят и да установят някакъв контакт с мен.“ Най-накрая полицаят имал „близък контакт“ с един „кораб“. Той достигал около осемдесет фута в диаметър, имал въртящи се бели, червени и зелени светлини. След като се появил, обектът се отдалечил с огромна скорост, като оставил наблюдателя в очакване все пак да се случи нещо „велико“. Но нищо повече не се случило. НЛО-то престанало да се появява и разочарован, човекът се отдал на алкохола, изпаднал в депресия и мислел за самоубийство, докато обръщането му към Христос не прекратило този период от неговия живот. Хора, които в действителност са имали контакти със същества от НЛО, са преживели много по-лоши неща. Понякога съществата буквално ги „обсебват“ и се опитват да ги убият, ако жертвите им се съпротивляват (UFOs: A Better Explanation, page 298-305). Всъщност подобни случаи ни напомнят, че съвсем отделно от значението на НЛО-феномена като цяло, всеки „близък контакт“ с НЛО има специфична цел. А тя е да измами човека и да го доведе, ако не до бъдещи „контакти“ и разпространение на НЛО „посланието“, то поне до личностен духовен смут и дезориентация.Иеромонах Серафим (Роуз) 5За повечето изследователи най-озадачаващият аспект на НЛО-феномена е неговата странна смесица от физически и психически характеристики. Това обаче въобще не е озадачаващо за читателите на православна духовна литература и особено на житията на светиите. Демоните също имат „физически тела“, макар „материята“ в тях да е толкова ефирна, че не може да бъде доловена от хората, ако техните духовни „врати за възприемане“ не са отворени или по Божия воля (както е при светците) или противно на нея (както е при магьосниците и медиумите[18]).

Православната литература съдържа редица примери за демонични прояви, които точно съответстват на дадения от НЛО образец: видения на „телесни“ същества и обекти (самите демони или техните илюзорни творения), които внезапно се „материализират“ и „дематериализират“, винаги с цел да внушат страх и да смутят хората, а накрая да ги доведат до гибел. Житията на св. Антоний Велики от IV век (Eastern Orthodox Books, 1976) и на св. Киприан от III век, който преди е бил магьосник (The Orthodox Word, 1976, № 5), са изпълнени с такива случаи.

В житието на св. Мартин от Тур (починал 397), написано от неговия ученик Сулпиций Север, има интересен пример за действие на демонична сила. Нейното странно „физично“ проявление твърде много прилича на съвременните „близки срещи“ с НЛО. Един младеж на име Анатолий заживял като монах близо до манастира, в който пребивавал св. Мартин, но от фалшиво смирение станал жертва на демонична измама – въобразил си, че беседва с „ангели“. За да се убедят и другите в неговата святост, „ангелите“ се съгласили да облекат младежа в „сияйна небесна роба“ като знак на „Божията сила“, обитаваща в него. Веднъж около полунощ от отшелническата килия се чуло ужасен шум като от танцуващи крака и многогласно мърморене. Килията на Анатолий била озарена от ослепителна светлина, а след това настъпила тишина. Тогава монахът излязъл от своята килия, облечен в „небесната“ дреха. „Всички внимателно разгледали дрехата. Тя била много мека и изненадващо сияйна. Имала прекрасен ален цвят, но било невъзможно да се определи естеството на материята, от която е направена. Едновременно с това и най-подробното вглеждане в нея и докосването ѝ доказвали, че това е просто дреха и нищо повече.“ На следващата сутрин духовният отец на Анатолий го хванал за ръка, за да го отведе при св. Мартин, който да разкрие дали това всъщност не е дяволска измама. От страх Анатолий отказвал да отиде „и когато против волята си бил заставен да отиде, между ръцете на тези, които го влачели, дрехата изчезнала“. Авторът на описанието (който сам е бил свидетел на случилото се или го е научил от очевидец) заключава, че „дяволът не е бил способен да поддържа тази илюзия или да укрие нейната природа, когато бъде представена тя пред очите на св. Мартин“. „До такава степен той бил изпълнен от силата да вижда дявола, че би го познал под всяка форма, независимо дали е в собствения си вид, или е приел някоя от различните форми на ‘духовното зло’ – включително вида на езически богове или на самия Христос в царски одежди, с корона, озарен от ярка червена светлина[19].

Ясно е, че явяванията на днешните „летящи чинии“ съответстват на „технологията“ на демоните – и наистина, нищо друго не може да ги обясни така добре. Разнообразните демонични измами, известни от православната литература са били приспособени към митологията на друг свят, нищо повече. Днес бихме определили споменатият по-горе Анатолий просто като „контактьор.“ И целта на „неидентифицирания“ обект в подобни контакти е ясна: да внуши страх, чувство за „мистериозност“ и да даде „доказателство“ за съществуване на „по-висш разум“ („ангели“, ако жертвата вярва в ангели или „посетители от космоса“, ако това е съвременен човек) и по този начин да се спечели вяра в посланието, което по-късно ще бъде предадено. По-долу ще разгледаме какво представлява това послание.Иеромонах Серафим (Роуз) 4Един случай на „отвличане“ от демони, който много наподобява „отвличанията“ от НЛО, е описан в житието на св. Нил Сорски (XV век), основоположник на живота по скитове в Русия. Известно време след смъртта на светеца в неговия манастир живял някакъв свещеник със сина си. Веднъж, когато момчето било изпратено да изпълни някаква поръчка, „пред него внезапно се появил странен мъж, който го вързал и отнесъл като на ветрени криле в непроходима гора. Там той го внесъл в своето жилище и го оставил в една стая пред прозореца.“ Когато свещеникът и монасите се помолили на св. Нил да им помогне в откриването на изгубеното момче, светецът „се притекъл на помощ, като застанал пред стаята, където момчето било оставено. Той ударил с тоягата си по рамката на прозореца, сградата се разтресла и всички нечисти духове паднали на земята.“ Светецът заповядал на демона да върне момчето там, откъдето го е взел, и станал невидим. Известно време демоните виели, а след това „същият странен човек хванал момчето и го отнесъл в скита като вятър… хвърлил го върху една купа сено и станал невидим“. След като монасите го намерили, „момчето им разказало за всичко случило се с него, за това, което видяло и чуло, като от този момент то станало много мълчаливо и смирено, сякаш не било на себе си. Свещеникът бил ужасен и по-късно напуснал скита заедно със сина си[20].“ Друг подобен пример за демонично „отвличане“ имаме в Русия от XIX век: млад човек, след като бил проклет от майка си, станал за дванадесет години роб на демон, когото наричал „дядо“. Той можел да се появява невидим сред хората и така помагал на демона да смущава душите им[21].

Подобни случаи на демонични въздействия били често срещани в древността. Символ за духовната криза днес е, че съвременните хора, при цялата им „просветеност“ и „мъдрост“ отново обръщат внимание на такива неща, но вече без да имат християнската основа, чрез която да ги обясняват. В търсене обяснение за феномена, станал твърде забележим, за да бъде пренебрегван повече, НЛО-изследователите се доближават до съвременните психолози в техния стремеж да формулират една „единна теория на полето“, която да обхване психическите и физическите феномени. В тези си опити обаче учените напълно споделят подхода на съвременния „просветен“ човек, надявайки се научните наблюдения да дадат отговори в една духовна сфера, към която изобщо не може да се подходи обективно, а само с вяра. Физическият свят е морално неутрален и може да бъде изследван и познаван сравнително добре от обективния наблюдател. Невидимият духовен свят обаче е населен със същества както добри, така и зли, и „обективният“ наблюдател не е в състояние да отличи едните от другите, ако не приеме откровението за тях, което невидимият Бог е дал на човека. Затова днешните НЛО-изследователи поставят на едно и също ниво боговдъхновеното Свещено Писание и вдъхновените от сатаната автоматични писания на спиритистите, като не правят разлика между действията на ангелите и действията на демоните. Учените днес знаят (след дългия период на материалистически предразсъдъци), че съществува една нематериална сфера на битието, която е реална. Те виждат нейните проявления в НЛО-феномена, но доколкото подходът им към тази сфера е „научен“ изследователите могат да бъдат също така лесно заблудени от невидимите сили, както и най-наивния „контактьор“. Когато се опитват да определят кой или какво стои зад феномена НЛО, и каква може да бъде целта на този феномен, учените са принудени да изказват възможно най-странни и лишени от здрав разум предположения. Д-р Вале сам признава, че е озадачен и не може да прецени дали НЛО са морално неутрални „самоуправляеми механизми“ или са добронамерено „събрание на мъдреци“ (както ни внушават „извънземните“ митове), или пък – „ужасни свръхчудовища, мисълта за които може да подлуди човека“ (The Invisible College, p. 206).

Истинската оценка на феномена НЛО може да бъде дадена само въз основа на християнското откровение и опит. Само смиреният християнин, който вярва на тези източници е в състояние е да разбере значението на това явление. Разбира се, на човека не е дадено напълно да „обясни“ невидимия свят на ангелите и демоните. Християнската традиция обаче ни дава достатъчно знания, за да разберем как действат тези същества в нашия свят, как трябва да се отнасяме към техните действия и особено как да избягваме демонските мрежи. Изследователите на НЛО са стигнали до заключението, че този феномен е идентичен с феномените, наричани „демонични“. Но единствено християните – православните християни, просветени от светоотеческите тълкувания на Свещеното Писание и 2000-годишния опит от контактите на светците с невидимите същества, са способни да разберат пълния смисъл на направените изводи.

5.Значението на НЛО

Какво е тогава значението на НЛО за нашето време? Защо те се появяват точно в този период от историята? Какво е тяхното послание? Какво бъдеще сочат те?Иеромонах Серафим (Роуз) 3Първо, феноменът НЛО не е нищо друго освен част от бума на „паранормални“ събития, които само преди няколко години повечето хора биха разглеждали като „чудеса“. В книгата си Невидимата колегия (The Invisible College) д-р Вале изразява секуларното разбиране на този факт: „Наблюденията на необикновени събития в нашето обкръжение изведнъж станаха хиляди“ (с. 187). Те причиняват „основна промяна във веровите образци на човека, в цялото му отношение към понятието за невидимото“ (с. 114). „Нещо се случва в човешкото съзнание“ (с. 34); същата „мощна сила [която] в миналото е влияла на човешката раса сега отново ѝ въздейства“ (с. 14). Изразено на християнски език това означава, че ново демонично нашествие е връхлетяло човечеството. Изхождайки от християнското разбиране за апокалипсиса (вж. края на тази книга), ние можем да видим, че силата, която досега е възпирала крайните и най-ужасни прояви на демонична активност на земята, се е отдръпнала (2 Солуняни 2:7). Като цяло вече не съществуват православно християнско управление, обществен ред (чийто главен представител е бил православният император) и православен християнски светоглед. Сатаната е пуснат от тъмницата си, където е бил държан от благодатта на Христовата Църква, и е излязъл да прелъсти народите (Откровение 20:7-8) и да ги приготви за поклонението на антихриста в края на времената. Вероятно никога от началото на християнската ера демоните не са се появявали така открито и повсеместно като днес. Теорията за „посетителите от друга планета“ е само един претекст, който демоничните сили използват, за да спечелят привърженици на идеята, че „по-висшите същества“ са отговорни за съдбата на човечеството[22].

На второ място, НЛО е най-новата медиумична техника, чрез които дяволът печели последователи в своята окултна сфера. Това явление е един ужасен знак за това, че човекът днес е податлив на демоничните влияния, както никога преди в християнската ера. През XIX век, за да се влезе в контакт с демоните е била необходима тъмна стая, където да се проведе сеанса, а днес човек трябва само да погледне към небето (обикновено нощем, наистина). Съвременното човечество е загубило и малкото, останало му от основите на християнския мироглед и сега пасивно предоставя себе си на разположение на всякакви „сили“, слизащи от небето. Новият филм, Близки срещи от третия вид шокиращо разкрива до каква степен суеверният „постхристиянски“ човек е готов моментално и безкритично да повярва и последва почти невидоизменените демони където и да го поведат[23].

Трето, „посланието“ на НЛО се състои в следното: пригответе се за антихриста; „спасителят“ на отпадналия свят идва, за да го управлява. Може би той сам ще дойде по въздуха, за да се уподоби напълно на Христос (Матей 24:30, Деяния апостолски 1:11); може би „посетители от друга планета“ ще се приземят публично, за да окажат „космическо“ поклонение на своя повелител; може би „огънят от небето“ (Откровение 13:13) ще бъде само част от големите демонични спектакли в последните времена. Така или иначе, посланието към съвременното човечество е: очаквайте освобождение, не чрез християнското откровение и вяра в невидимия Бог, а от космическите пришълци.

Това е един от знаците за последните времена, когато на места ще има „и страхотии, и големи поличби от небето“ (Лука 21:11). Още преди сто години епископ Игнатий Брянчанинов, в своята книга За чудесата и знаменията (Ярославль, 1870, преиздадена от манастира „Св. Троица“, Jordanville, N. Y., 1960) обръща внимание на „стремежа, забелязван в съвременното християнско общество, да се виждат чудеса и дори да се вършат чудеса… Такива усилия свидетелстват за самозаблудата, която живее в душата, владее я и се основава върху самомнението и тщеславието“ (стр. 32). Истински чудотворци се срещат все по-рядко и дори съвсем изчезват, но хората „жадуват чудеса много повече отпреди… Ние се приближаваме постепенно към времето, в което ще трябва да се отвори огромното тържище за многобройни и изумителни чудеса, за да увлече в погибел безбройните питомци на плътското мъдруване, прелъстени и измамени от чудесата“ (с. 48-49).Jesus and the devilИзследователите на НЛО трябва да обърнат особено внимание на факта, че „чудесата на антихриста ще се явяват предимно във въздушните сфери: там предимно господства сатаната. Знаменията ще действат най-вече на зрението, като го очароват и мамят. Св. Иоан Богослов, съзерцавайки в откровение събитията, предшестващи края на света, казва, че антихристът ще извърши велики дела – „та дори и огън сваляше от небето на земята пред човеците“ (Откровение 13:13). Това е личба, отбелязана в Свещеното Писание като най-голяма от белезите на антихриста. Мястото на действието ще бъде въздухът: това ще бъде впечатляващо и всяващо страх зрелище“ (с. 13). По този повод св. Симеон Нови Богослов споменава, че „на подвижника не подобава да се взира в небето, поради злите духове във въздуха, които предизвикват много и различни измами“ (Philocalia, „The Three Forms of Heedfulness“). „Хората няма да разберат, че чудесата на антихриста не носят добро и не притежават разумна цел, че са чужди на истината и са изпълнени с лъжи, че са чудовищни и злобни, че представляват едно лишено от смисъл позьорство. Тези чудеса се усилват все повече, за да впечатляват, да учудват, да причинят обърканост и забрава, да мамят, прелъстяват и привличат с обаянието на помпозни, празни и глупави ефекти“ (с. 11). „Характерно за всички демонични проявления е, че дори нищожното внимание към тях е опасно. От подобно внимание, допуснато дори без симпатия към явлението, може да се отпечата изключително вредно впечатление и свидетелят да бъде подложен на сериозно изпитание“ (с. 50). Хиляди „контактьори“ с НЛО и даже обикновени свидетели са изпитали върху себе си истинността на тези думи и на малцина се е удало да се спасят, след като са били въвлечени сериозно в подобни контакти.

Дори сериозни изследователи на НЛО са счели за свой дълг да предупредят хората за опасността, която крият контактите. Джон Кийл например пише: „Шегите с НЛО могат да бъдат също толкова опасни, колкото и шегите с черната магия“. Този феномен прави от своите жертви невротизирани, лековерни и незрели хора. Контактите могат да причинят параноидна шизофрения, демономания и дори самоубийство, което се потвърждава в много от случаите. Лековатото любопитство към НЛО може да се превърне в разрушителна мания. По тази причина аз настоятелно препоръчвам на родителите да предпазват децата си от подобни увлечения. Учителите и другите възрастни не трябва да поощряват подрастващите в техните увлечения към тази област“ (UFOs: Operation Trojan Horse, c. 220).

На друго място епископ Игнатий Брянчанинов разказва с вълнение и лошо предчувствие за видението на един обикновен руски ковач. Това се случило в едно селце близо до Петербург в навечерието на нашия век на неверие и революции. Около обяд ковачът внезапно видял множество демони в човешки вид, които седели по клоните на дърветата, облечени в странни дрехи и островърхи шапки. Те пеели под акомпанимента на невиждани и диви музикални инструменти: „Нашето време дойде! Нашата воля ще бъде[24]!“jesus-praysНие живеем в края на този страшен век на демоничен триумф и ликуване, когато ужасяващите „хуманоиди“ (една от маските на демоните) стават видими за хиляди хора и овладяват душите на тези, от които е отстъпила Божията благодат. Явлението НЛО е знак за нас, православните християни, да следваме по-внимателно и трезво пътя на спасението, съзнавайки, че можем да бъдем изкушавани и съблазнявани не само от фалшивите религии, но дори и от привидно напълно материални предмети, попадащи пред очите ни. В ранните векове християните са се отнасяли с голямо внимание към странните и нови феномени, помнейки предупрежденията за козните на дявола. След настъпването на новото време на „просвещението“ обаче повечето от хората започват да се отнасят към тези феномени с любопитство, и дори да ги търсят, отпращайки дявола в областта на полувъображаемото. Разбирането на истинската природа на НЛО следователно може да подпомогне пробуждането на православните християни за съзнателен духовен живот и осъзнат православен светоглед, чието следване е по-трудно в сравнение с модните идеи на времето.

Съзнателният православен християнин живее в един изцяло паднал свят – от земята под нас, до звездите над нас – всяко същество е еднакво далеч от изгубения рай, към който той се стреми. Той е част от страдащото човечество, произлязло от Адам, първия човек. Всички еднакво се нуждаят от изкуплението, предложено щедро от Сина Божи, чрез неговата спасителна жертва на кръста. Православният християнин знае, че човек не може да се „развие“ в нещо „по-висше“, нито пък има каквато и да е причина, за да вярва, че на други планети съществуват „високоразвити“ същества. Но той добре знае, че във вселената освен него наистина има „напреднали разумни същества“ и че те са два вида. Затова той се стреми да живее така, че да остане с тези, които служат на Бога (ангелите), и да отбягва контакта с другите (демоните), които са отхвърлили Бога и в своята завист и злоба се стремят да въвлекат човека в нещастието си.jesus christПравославният християнин разбира, че поради своето самолюбие и слабост човек лесно може да бъде измамен и да повярва в „красиви приказки“, обещаващи достигане на „по-висше състояние“ или контакт с „по-висши същества“ без борбата на християнския живот. Фактически тези обещания са именно бягство от тази борба. Той не се доверява на своята способност да различава измамите на демоните и затова се придържа строго към ръководните принципи на Свещеното Писание и светоотеческите произведения, които са му дадени за цял живот от Христовата Църква.

Такъв човек има възможността да устои на религията на бъдещето, религията на антихриста в каквато и форма да бъде представена тя; останалата част от човечеството е загубена.

_________________________

*Из книгата „Православието и религията на бъдещето“ от иеромонах Серафим (Роуз). Превод от английски Мая Иванова. Издава ЕТ „Кирил Маринов“, С., 1997 година. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права

[9]. The Нуnек UFO Report, Dell Publishing Co., New York, 1977, chs. 4-9; The UFO Experience, chs. 5-10.

[10]. Allen Hynek and Jacques Vallee, The Edge of Reality: A Progress Re¬port on Unidentified Flying Objects, Henry Regnery Co., Chicago, 1975, pp. 289-290.

[11]. Vallee, UFOs in Space, pp. 187-191; Hynek, The UFO Experience, cc. 172-177.

[12]. Jacques Vallee, The Invisible College, Е. P. Dutton, Inc., New York, 1975, cc. 17,21.

[13]. John A. Keel, UFOs: Operation Trojan Horse, G. P. Putnam’s Sons, New York, 1970, cc. 303.

[14]. Vallee, Passport to Magonia, Henry Regnery Co., Chicago, 1969, pp. 150-151.

[15]. Vallee, Passport to Magonia, pp. 23-25. Действително една от палачинките била подложена на анализ в Лабораторията за храна и лекарства към американския департамент на здравето, образованието и благосъстоянието. В резултат на проведените изследвания било открито, че палачинката е от „земен произход“.

[16]. Lynn G. Catoe, UFOs and Related Subjects: An Annotated Bibliography, U. S. Government Printing Office, Washington, D. C., 1969.

[17]. Clifford Wilson and John Weldon, Close Encounters: A Better Explanation, Master Books, San Diego, 1978; Spiritual Counterfeits Project Journal, Berke¬ley, Calif., August, 1977: „UFOs: Is Science Fiction Coming True?“

[18]. Православното учение за демоните и ангелите, за техните проявления и начина, по който човек ги възприема е резюмирано от великият православен отец на XIX век, епископ Игнатий Брянчанинов и е изложено в книгата The Soul After Death, St. Herman Brotherhood, Platina, California, 1979.

[19]. F. R. Hoare tr., The Western Fathers, Harper Torchbacks, New York, 1965, cc. 36-41.

[20]. The Northern Thebaic!, St. Herman of Alaska Brotherhood, 1975, pp. 91 -92.

[21]. S. Nilus, The Power of God and Man’s Weakness (in Russian), St. Sergius’ Lavra, 1908, St. Herman Brotherhood, 1976, pp. 279-98.

[22]. Много от съобщенията за „многокраки“ и други „чудовища“ показват същите окултни характеристики като НЛО наблюденията и често те се случват във връзка с такива наблюдения.

[23]. Наскоро бяха открити други два „паранормални“ феномена, които показват колко нагло демоните използват физически средства (в частност, съвременни технически средства), за да влязат в контакт с човека. (1) Един латвийски изследовател (днес последван и от други) открил феномена на тайнствените гласове, които се появявали по необясним начин на магнетофонна лента. Дори записът да бил направен в лабораторни условия, в абсолютно безшумна среда, получените резултати били идентични с тези от медиумичните сеанси. Отчетено било, че присъствието на медиум или „екстрасенс“ в стаята усилвало феномена (Konstantine Raudive, Breakthrough: An Amazing Experiment in Electronic Communications with the Dead, Tapilinger Publishing Co., New York, 1971). (2) „Хора от космоса“ c метални гласове за известно време използвали телефонната връзка, за да влизат в контакт както с „контактьори“, така и с изследователи на НЛО. Разбира се, възможността за мистификация в подобни случаи е голяма. Но в последните години имало и случаи, в които гласове на мъртви, в разговори по телефона с техни близки звучали напълно убедително. Трудно може да се отрече, както отбелязва авторът на това съобщение, че „демоните от древността отново сноват между нас“ – до степен нечувана в миналото (Keel, UFOs: Operation Trojan Horse, p. 306).

[24]. С. Нилус, Святиня под спидом, Сергиев Посад, 1911, с. 122.

Изображения – авторът, иеромонах Серафим (Роуз) (1934-1982) и негови книги.

Източник на изображенията – Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-4uU

ИЗТОЧНАТА МЕДИТАЦИЯ НАХЛУВА В ХРИСТИЯНСТВОТО*

Иеромонах Серафим (Роуз)

Иеромонах Серафим (Роуз) 8В отговор на въпроса дали е възможен „диалог“ между православното християнство и различните нехристиянски религии, читателят се запозна със свидетелствата на трима православни християни (вж. постинги №№ 606, 607, 608 и 610 – бележка от автора на блога). Те потвърждават въз основа на православното учение и собствения си опит всичко, на което Православната църква винаги е учила, а именно, че православните християни изобщо не се обръщат към „същия Бог“ като така наречените „монотеисти“, които отричат Св.Троица; че боговете на езичниците всъщност са демони и че преживяванията и способностите, които езическите богове дават, са сатанински по природа. Всичко това по никакъв начин не противоречи на думите на св. апостол Петър, който казва, че Бог не гледа на лице; но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е (Деяния апостолски 10:34-35); или на казаното от св. апостол Павел, според който Бог в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища, макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост (Деяния апостолски 14:16-17). Онези, които живеят в робството на сатаната, князът на тоя свят (Иоан 12:31), които живеят в тъмнината, неосветена от Христовото Евангелие, са съдими според естественото свидетелство за Бога, което е дадено на всеки човек въпреки робството.

За християните обаче, на които е дадено Божието откровение, не е възможен никакъв „диалог“ с тези, които са извън вярата. Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния? (2 Коринтяни 6:14-15). По-точно казано, християнинът е призван да направи светли¬ната на православието достояние на всички тези, които са извън вярата, така както св. апостол Петър постъпи със стотника Корнилий (Деяния апостолски 10:34-48) и с това просвети неговия дом и го присъедини към избраното стадо на Христовата Църква.Иеромонах Серафим (Роуз) 2Всичко това е напълно очевидно за православните християни, които чувстват и вярват в Истината на Божието откровение в Христовата Църква. Но мнозина, които се считат за християни, имат твърде малка представа за радикалното различие между християнството и всички други религии. Други пък, които познават това различие, притежават твърде слаба проницателност в областта на „духовните преживявания“. Става въпрос за проницателността, която е била практикувана близо две хиляди години и е предадена на поколенията в православните светоотечески произведения и житията на светиите.

При отсъствието на тази представа и проницателност, увеличаващото се присъствие на източни религиозни движения на Запад, особено в последните едно или две десетилетия, причинява огромен смут сред много псевдохристияни. Случаят с Томас Мертон е показателен: искрено приел римокатолицизма и монашеството преди около четиридесет години (много преди радикалните реформи на Втория ватикански събор), той завърши своя живот, провъзгласявайки тъждествеността на християнския религиозен опит с опита на дзен будизма и другите езически религии. Нещо се „носи във въздуха“ през последните две минали десетилетия и то ерозира християнския мироглед на протестантизма и римокатолицизма. Но в наши дни атаката е насочена към самата Църква, към св. православие. „Диалогът с нехристиянските религии“ е по-скоро следствие, отколкото причина на този нов „дух“.Иеромонах Серафим (Роуз) 3В тази глава ще разгледаме някои от източните религиозни движения, които имаха влияние през седемдесетте години. Ще се спрем специално и върху опитите да се развие синкретизмът на християнството и източните религии, особено в областта на „духовните практики“. Подобни опити много често се подкрепят с цитати от Добротолюбието и препратки към източната православна традиция на съзерцателна молитва, която се смята за по-сродна на източните духовни практики, отколкото всичко съшествуващо на Запад. Настъпило е времето, когато ясно трябва да изтъкнем огромната бездна, която съществува между християнския и нехристиянския „духовен опит“ и да дадем отговор на въпроса защо религиозната философия, която поддържа този нов синкретизъм, е фалшива и опасна.

1.“Християнска йога“

На Запад и особено в Америка индуистката йога е позната от много десетилетия. Тя е в основата на безбройни култове, а също така и на една популярна форма на психотерапия, за която се предполага, че не е религиозна. Преди близо двадесет години един френски бенедиктинтски монах описа своя опит за превръщането на йога в „християнско“ учение. Разказът, който следва по-долу, е взет от тази книга[1].

Индуистката йога е учение, което предполага твърде въздържан и дисциплиниран живот. Съчетава контрол върху дишането и известни физически пози, които водят до състояние на релаксация. В такова състояние човек медитира, обикновено при помощта на мантра или сакрален израз, който подпомага концентрацията. Самата същност на йога не представлява някакво учение, а медитация, която е и неговия край. Авторът на книгата изразява това много точно, когато пише: „Целите на индуистката йога са духовни. Равносилно на предателство е да се забравя това, като се помни само чисто физическата страна на древното учение и не се вижда в него нищо повече от способ за постигане на телесно здраве или красота“ (с. 54). Освен това трябва да добавим, че макар човек да използва йога само за физическо благополучие, той вече предразполага себе си към определени духовни възгледи и преживявания, за които със сигурност дори не се досеща. По-долу ще разгледаме отново този проблем”.Иеромонах Серафим (Роуз) 4След това авторът продължава така: „Изкуството на йога се състои в умението да се установиш в пълна тишина, да се освободиш от всички мисли и илюзии, да отхвърлиш и забравиш всичко, освен едно – идеята, че истинската същност на човека е божествена, че тя е Бог, а всичко останало е мълчание“ (с. 63).

Тази идея, разбира се, не е християнска, а езическа. Целта на „християнската йога“ обаче е да използва техниката на йога за постигане на едно по-различно духовно състояние – за „християнска“ медитация. От тази гледна точка предмет на йога-техниката е да направи така, че човек да се почувства отпочинал, доволен, немислещ и пасивен или възприемчив за духовни идеи и преживявания. „Щом заемете определената поза, вие ще почувствате как тялото ви се отпуска и във вас ще се установи чувство за цялостно благополучие“ (с. 158). Упражненията продуцират „извънредно чувство за спокойствие“ (с. 6). „Отначало се придобива чувството за общо отпускане, за благополучие, което постепенно обзема цялото същество на практикуващия йога. Това усещане се съпътства и от еуфория, която действително е завладяваща и остава трайна. Ако нервите на човек са обтегнати и изострени, упражненията ги успокояват и за кратко време умората изчезва“ (с. 49). „Цел на всички тези (йогийски) усилия е съзнанието да замлъкне като стане сляпо за всякакъв вид съблазън“ (с. 55). Еуфорията, която се постига посредством йогийските упражнения, „сполучливо може да се нарече ‘състояние на здраве’, което ни позволява да работим повече и по-добре като начало в човешки, а след това и в духовен план (тоест в плана на християнската религия). За да се опише това състояние, най-удачната дума е „удовлетвореност“ – удовлетвореност, която обитава както тялото, така и душата и ни предразполага… към духовен живот“ (с. 31). Описаното усещане може да промени цялата личност на човека: „Хатха йога влияе на характера, като го подобрява. Един човек признава, че след няколко седмици практикуване на йога-упражненията сам не може да се познае. Всички забелязали промяната в неговото поведение и реакции. Той станал по-благороден и по-разбиращ. Посрещал събитията от живота си спокойно. Бил доволен… Цялата му личност била изменена и той чувствал укрепване и устременост. От всичко това произтича почти постоянното състояние на еуфория, на „удовлетвореност” (с. 50).Иеромонах Серафим (Роуз) 5Но описаното дотук е само подготовка за „духовната“ цел, която се осъществява много скоро: „След няколко седмици молитвата ми стана съзерцателна и получи особена, нова форма“ (с. 7). Достигайки извънредно спокойствие, авторът отбелязва „колко лесно влиза в молитвата и се съсредоточава върху предмета“ (с. 6). Човек става „по-възприемчив за импулсите и съдействията от небето“ (с. 13). „Практикуването на йога допринася за увеличаване гъвкавостта на ума и възприемчивостта на сетивата, като по този начин се разкриват онези лични отношения между Бога и душата, които бележат пътя на мистичния живот“ (с. 31). Дори за „начинаещия йога“ молитвата става „сладостна“ и „поглъща цялото му същество“ (с. 183). Човек се отпуска и ето че става „готов да откликне при дòсега със Светия Дух – да приеме всичко, което Бог в Своята добрина е решил да изпитаме“ (с. 71). „Ние трябва да подготвим съществото си, за да бъде то взето, да бъде грабнато. Фактически това навярно е една от формите на най-висше християнско съзерцание“ (с. 72). „С всеки изминал ден моите упражнения и, разбира се, цялото аскетично учение на йога улесняват изливането на Христовата благодат в мен. Аз чувствам как се усилват гладът ми за Бога, жаждата ми за истина и жела¬нието ми да бъда християнин в пълния смисъл на думата“ (с. 11).

Всеки, който разбира същността на състоянието прелест или духовна заблуда (вж. по-долу, глава VII), ясно може да различи в описаното дотук преживяванията, характерни за изпадналите в духовно безпътие. Тези преживявания са характерни изобщо за езическите религии и „християнските“ секти. Налице е един и същ стремеж към „свети и божествени чувства“, същата отвореност и готовност на човека да бъде „уловен от духа“, същото търсене не на Бога, а на „духовна утеха“, същото самоопиянение, считано погрешно за „благодатно състояние“, същата невероятна леснота, с която човек постига „съзерцанието“, същите „тайнствени откровения“ и псевдодуховни състояния. Това са характерните състояния, общи за всички, които се намират в особеното състояние на духовна заблуда. Но авторът на книгата Християнска йога, бидейки бенедиктинтски монах, прибавя към всичко това и някакви особени „медитации“, които свидетелстват, че той напълно е възприел духа на римокатолическата „медитация“ от последните столетия. Присъщо за нея е свободната игра с фантазии на християнски теми. Така например, медитирайки на тема Рождественска вечерна меса, авторът започва да вижда Младенеца в ръцете на Своята майка: „Аз съзерцавам, нищо повече. Една след друга прииждат картини и идеи (асоциации за: Спасител – Цар – Светлина – Сияние – Пастир – Младенец – и отново Светлина)… Взети заедно, всички тези парчета сакрален пъзел будят в мен една идея… безмълвно видение за цялото тайнство на Рождеството“ (с. 161-162). Всеки, който, макар и слабо е запознат с православното духовно учение, ще види, че този достоен за съжаление „християнски йога“ се е хванал в капана на един от низшите демони, очакващи подобни търсачи на „духовни преживявания“. Медитиращият дори не е видял „светъл ангел“, а само е дал път на собствените си „религиозни фантазии“, които са продукт на сърце и разум, оказали се абсолютно неподготвени за духовна бран срещу измамите на демоните. В наши дни подобна „медитация“ се практикува в редица римокатолически манастири.Иеромонах Серафим (Роуз) 9Фактът, че книгата завършва със статия от преводача на Добротолюбието на френски език, заедно с извадки от него, само разкрива бездната, която стои между дилетантите и истинската православна духовност. Тя е съвършено недостъпна за съвременните „мъдреци“, неспособни да разбират нейния език. Достатъчно показателен за некомпетентността на автора по отношение на Добротолюбието е фактът, че той нарича „молитва на сърцето“ един лесен трик с произнасяне на срички в ритъма на сърцебиенето (с. 196). А в православната традиция сърдечната молитва е най-висшата молитва на ума, овладяна от малцина богоносни старци едва след много години на аскетична борба и смирение.

По-долу ние ще разгледаме по-обстойно опасността от тази „християнска йога“ и ще отбележим общото между нея и другите форми на „източна медитация“, които се предлагат на християните днес.

2. „Християнски дзен“

Една друга източна религиозна практика е представена на по-популярно ниво от ирландския римокатолически свещеник Уилям Джонстън в неговата книга Християнски дзен[2]. По същество авторът започва също като автора на Християнска йога с чувствството за неудовлетвореност от западното християнство и с желанието да му се придаде ново измерение на съзерцание или медитация. „Много хора, които са недоволни от старите форми на молитва и от старите обреди (някога служели толкова добре), търсят нещо, което да задоволи стремежите на съвременното сърце“ (с. 9). „Контактът с дзен… разкри пред мен нови перспективи, показвайки ми, че в християнството има такива възможности, за които никога дори не бих мечтал.“ Човек може „да практикува Дзен като начин за задълбочаване и разширяване на своята християнска вяра“ (с. 2).Иеромонах Серафим (Роуз) 12Техниката на японския Дзен е много сходна с техниката на индийската йога (от която всъщност произхожда), въпреки че е много по-проста. Тя има същата основна поза (без да използва разнообразни пози, както е при йога), включва дихателна техника и повтаряне на свещено име (при наличие на желание за това), а също така съдържа и други техники, свойствени на дзен. Целта на тези техники е същата като целта на йога – да се изключи рационалното мислене, като се постигне състояние на спокойствие и безмълвна медитация. Седящата поза „препятства свободните разсъждения“ и дава възможност на човек да се „вглъби в центъра на собствената си същност чрез съзерцание, лишено от образи и звуци“ (с. 5). Тогава практикуващият изпада „в дълбоката и красива сфера на физичния живот“ (с. 17), придобива „вътрешено безмълвие“ (с. 16). Опитът, постигнат по този начин, наподобява преживяванията на наркоманите. „Хората, които са употребявали наркотици, имат донякъде представа от дзен, доколкото у тях е пробудено разбирането, че в съзнанието има дълбочина, достойна за изследване“ (с. 35). Освен това този опит открива „един нов подход към Христос – подход, който е по-малко дуалистичен и повече източен“ (с. 48). Дори абсолютно начинаещите в практикуването на дзен могат да се приобщят към „чувството за единение и да усетят атмосферата на свръхестественото присъствие“ (с. 31), да опитат вкуса на „мистичното безмълвие“ (с. 30). Посредством дзен състоянието на съзерцание, което досега се ограничаваше до малцина „мистици“, може да бъде „разширено“ и „всички могат да имат видения, всички могат да достигнат самадхи“ (просвещение) (с. 46).

Авторът на книгата Християнски дзен говори за обновяване на християнството, но признава, че опитът, който дава дзен, е достъпен за всеки – християнин или нехристиянин. „Аз вярвам, че съществува основно просвещение, което не е нито християнско, нито будистко, нито каквото и да било друго. То е просто човешко“ (с. 97). И наистина на среща, посветена на медитацията, която била проведена в един дзен храм, близо до Киото, „било удивително, че липсва каквато и да е обща вяра. Никой не изглеждало поне малко да се интересува от това в какво вярва или не вярва някой друг и никой, доколкото си спомням, дори не спомена името на Бога“ (с. 69). Този агностичен характер на медитация се оказва особено пригоден за „мисионерски“ цели, защото „по този начин в медитацията могат да бъдат обучени и слабо вярващи хора, тези, които искрено се вълнуват или страхуват, че Бог е мъртъв. Такива хора винаги ще се съгласят да заемат седящата поза и да дишат по определения начин. За тях медитацията се превръща в търсене и аз открих, …че хората, които започват да търсят по този начин, в крайна сметка намират Бога. Те отхвърлят антропоморфния Бог, за да приемат висшето същество, в което ние живеем, движим се и пребиваваме“ (с. 70).Иеромонах Серафим (Роуз) 15Описаните от автора преживявания при „просвещението“ в Дзен разкриват тяхната основна идентичност с „космическия“ опит на шаманизма и на много езически религии. „Самият аз вярвам, че вътре в нас са затворени огромни потоци на радост, които могат да бъдат освободени чрез медитация – понякога те ще избухват с невероятна сила, изпълвайки личността с невероятно щастие, което никой не знае откъде идва“ (с. 88). Вероятно за читателите ще е интересно да узнаят, че когато след двадесет години, прекарани в Япония, авторът се връща в Америка, той намира дзен преживяванията за много близки до петдесетническите и на една „харизматична“ среща дори получава „кръщението от Духа“ (с. 100). Авторът заключава: „Що се отнася до петдесетническото събрание, струва ми се, че възлагането на ръце, молитвите на хората, милосърдието на общината – това могат да бъдат средствата, които да освободят физическата сила, носеща просвещение за личността, която последователно практикува дза-дзен“ (с. 92-93). В VII глава на тази книга ние ще изследваме природата на петдесетническия или „харизматичен“ опит.

Накратко като критика на предадените дотук възгледи трябва да кажем, че в основата си те съвпадат с тези на автора на книгата Християнска йога, само че са по-малко езотерични и по-общодостъпни. Всеки, който вярва, че агностичният езически опит на дзен може да се използва за „съзерцателно обновяване отвътре на християнството“ (с. 4), със сигурност не знае нищо за великата традиция на съзерцателен живот в православието, която предполага гореща вяра, истинско убеждение и интензивна аскетична борба. Освен това авторът на книгата Християнски дзен не се колебае да въвлече в своя разказ Добротолюбието и „великите православни школи“, като заявява, че те също водят до състояние на „съзерцателно безмълвие и мир“ и представляват един пример на „дзен в християнската традиция“ (с. 39). Авторът оправдава и използването на Иисусовата молитва по време на дзен медитация за този, който желае това (с. 28). Подобно невежество със сигурност е опасно, особено след като притежателят му приканва по време на своите лекции студентите да експериментират в „мистицизма“, като „всяка вечер в продължение на четиридесет минути практикуват дза-дзен“ (с. 30). Колко много искрено заблудени лъжепророци има днес в света и всеки от тях е уверен, че носи на последователите си благо, а не физическо и духовно бедствие! Но за това ще говорим повече по-долу.

З.Трансцендентална медитация

Техниката на източната медитация, позната като „трансцендентална медитация“ (ТМ), постигна през последните няколко години голяма популярност, особено в Америка. Нейните защитници използат толкова дързък тон, че всеки сериозен изследовател на съвремените религиозни течения в началото е склонен да погледне на този феномен просто като на поредния раздут продукт на американската реклама. Но това би било грешка, защото от гледна точка на сериозните си претенции ТМ не се различава особено от йога и дзен. Освен това, ако разгледаме внимателно техниките X ще открием, че ТМ вероятно е по-автентично „източна“ в сравнение с малко изкуствените синкретични движения „християнска йога“ и „християнски дзен“.Иеромонах Серафим (Роуз) 14Според едно стандартно описание[3], „трансценденталната медитация“ е пренесена в Америка (където има най-грандиозен успех) от твърде „неортодоксалния“ индийски йога Махариши Махеш Йоги, като първите признаци на забележително разпространение датират от 1961 година. През 1967 година „ТМ“ получава широка популярност, след като към нея се обръщат известните музиканти от „Бийтълс“, които по това време отказват наркотиците. Скоро обаче „Бийтълс“ изоставят движението (въпреки че продължили да медитират) и следващата година се оказва най-неуспешната за Махариши. Тогава му се налага да прекрати американското си турне, осъществявано съвместно с друга новообърната група („Бийч бойс“) поради финансов фалит. Самото движение обаче продължава да се развива: през 1971 година в него има около сто хиляди медитиращи последователи и две хиляди специално обучени инструктори. Според тези данни TM е най-голямото движение на „източна духовност“ в Америка. През 1975 година движението достига своя най-голям успех – учениците само за един месец наброяват около четиридесет хиляди, а общият брой на последователите надхвърля шестстотин хиляди. През този период TM се използва широко в армията, в някои обществени училища, затвори, болници и църковни групи, включително в енории на гръцкия архидиоцез в Америка. Всичко това се допускало от презумпцията, че TM е неутрална форма на „ментална терапия“, която е съвместима с всеки вид религиозна вяра или практика. Курсът по TM се оказва сякаш скроен точно според американския начин на живот. За това говори и начинът, по който той подходящо бива наричан: „Курс за това как да успеем духовно без да полагаме реални усилия“ (с. 17). Самият Махариши сравнява техниката на TM с „миенето на зъбите“ (с. 104). Другите индийски йоги силно критикуват Махариши затова, че опростява вековната традиция на йога, съществувала в Индия, и че срещу пари осигурява достъп на масите до тази езотерична практика (през 1975 година цената на един курс е сто двадесет и пет долара, за студенти – шестдесет и пет долара, а за гимназисти, ученици и съвсем малки деца е още по-евтино).

По отношение на поставените цели, предпоставките и получаваните резултати TM не се различава особено от „християнска йога“ или „християнски дзен“. Свойствена за нея е главно простотата на техниките и цялата философия, както и леснотата, с която се постигат резултатите. Също като йога и дзен, „ТМ не изисква никаква вяра, разбиране, морален кодекс или дори съгласие с идеите и философията“ (с. 104). ТМ представлява чиста техника, при това леснодостъпна, защото „е базирана върху естествения стремеж на съзнанието към по-голямо щастие и удоволствие… При трансцеденталната медитация се очаква разумът ви да следва онова, което е най-естествено и най-приятно за него“ (с. 13). „Преди всичко ТМ е практика, а след това – теория. В началото е най-важно човек изобще да не разсъждава“ (с. 22).Иеромонах Серафим (Роуз)Методът, създаден от Махариши, се прилага неизменно във всички ТМ центрове по света: след две въведителни лекции желаещият плаща такса и тогава се явява за „посвещение“, като носи странна комбинация от предмети, които винаги са едни и същи – три вида сладки плодове, не по-малко от шест свежи цветя и чиста носна кърпа (с. 39). Тези предмети се поставят в кошница и се отнасят в неголяма „стая за посвещения“, където се оставят върху маса пред портрет на гуруто, от когото Махариши е получил своето посвещение в йога. На същата маса горят свещ и благовония. В стаята стоят самият ученик и неговият учител, за когото се изисква да е получил посвещение и да е инструктиран лично от Махариши. Церемонията пред портрета продължава около по¬ловин час и включва тихо пеене на санскрит (значението остава неизвестно за посвещавания) и монотонно произнасяне имената на предишни „учители“ на йога. В края на церемонията посветеният получава „мантра“ – тайна санскритска дума, която е длъжен непрестанно да повтаря по време на медитация и която никой освен неговия учител не трябва да знае (с. 42). Английският превод на тази церемония никога не се разкрива на посвещаваните. Той е известен само на учителите и посвещаващите. Текстът се намира в непубликуван наръчник, известен под името „Светата Традиция“, а в наши дни той е отпечатан като отделна брошура от поредицата „Духовни фалшификации“ (Spiritual Counterfeits Project) в Бъркпи. Тази церемония не е нищо друго освен традиционен индуистки ритуал на поклонение пред боговете (пуджа), сред които е и обожественият гуру на Махариши (Шри Гуру Дев) заедно с цяла редица от учители“, чрез които самият той е получил посвещението. Церемонията завършва със серия от двадесет и две „приношения“ направени пред гуруто на Махариши, всяко завършващо с думите „Покланям се на Шри Гуру Дев“. В края на церемонията посвеща¬ващият се покланя пред портрета на Гуру Дев, а после приканва посветения да направи същото – едва след това той е окончателно посветен. (За разлика от приношенията поклоните не са абсолютно задължителни за посвещавания).

По такъв начин нищо неподозиращият съвременен агностик обикновено съвсем неочаквано се оказва въвлечен в сферата на индуистките религиозни практики. Той вече е извършил нещо, в сравнение с което неговият християнски праотец вероятно би предпочел мъченическа смърт: той е извършил жертвоприношение на езически богове. В духовен план по-скоро с този грях, отколкото със самата физическа техника се обяснява грандиозният успех на TM.Иеромонах Серафим (Роуз) 13След като бъде посветен, изучаващият TM медитира два пъти дневно по двадесет минути (точно толкова време се препоръчва и от автора на Християнска йога), като оставя съзнанието си свободно да странства и като повтаря мантрата винаги, когато се сети. Учителят често проверява как ученикът се справя с упражненията. Съвсем скоро, понякога и от първия опит, практикуващият започва да навлиза в ново ниво на съзнание, което не е нито сън, нито бодърстване. Това именно представлява „трансценденталната медитация“, която поражда състояние на съзнанието, различно от всичко досега познато на човека. Най-близко до това преживяване стои онова състояние на дзен, което се достига след много години интензивни усилия (с. 115). „Докато за овлядяването на другите религиозни учения, включително и йога, са необходими години, то според твърденията на учителите усвоя¬ването на ТМ е въпрос на минути. При това постиганите резултати са едни и същи“ (с. 110-111). Изпиталите това преживяване го описват като „състояние на пълно удоволетворение“, подобно на състоянието, което се предизвиква при употреба на наркотици (с. 85). Самият Махариши обаче описва това преживяване, като използва традиционни индуистки термини: „Това състояние стои над всичко виждано, чувано, докосвано, осезавано и вкусвано – над всички мисли и чувства. Това е състоянието на неизразимото, абсолютното, чисто съзнание на Съществото и представлява най-висшето състояние на живота“ (с. 23). „Когато човек развие в себе си способността да довежда това дълбоко състояние до съзнателно ниво, на една неизменна основа, тогава той е постигнал космическо съзнание – целта на всички, занимаващи се с медитация“ (с. 25). В напредналите етапи на ТМ се изучават базисните пози от йога, но те не са необходими за успеха на основната техника. За постигане на резултат не се изисква и някаква аскетическа подготовка. След като човек веднъж е достигнал „трансцеденталното състояние на съществуване“, от него се изисква двадесетминутна медитация по два пъти на ден. При това тази форма на медитация въобще не предполага обособен начин на живот, както е в Индия например, а се препоръчва по-скоро като дисциплина за всички, които водят активен живот. Характерно за учението на Махариши е, че то прави това състояние на съзнанието достъпно до всеки, а не само за избрано малцинство.

Съществуват множество рекламни истории за ТМ, според които тя е ефективна в почти всички случаи: побеждава пристрастеността към наркотиците, събира разделени семейства, прави човека здрав и щастлив; учителите по ТМ са постоянно усмихнати, преливащи от щастие. По принцип ТМ не претендира да замени другите религии, тя дори е в състояние да засили вярата в тях. „Християни“ – протестанти или римокатолици, също намират, че тя придава на тяхната вяра и живот повече смисъл и дълбочина (с. 105).Иеромонах Серафим (Роуз) 10Бързият и лесен успех на ТМ, който е симптоматичен за намаляващото влияние на християнството върху съвременното човечество, същевременно довежда до нейното бързо западане. Вероятно повече от всяко друго движение, базирано на „източната духовност“, ТМ има характера на „каприз“. Обявената от Махариши цел – да „посвети“ цялото човечество – очевидно е обречена на провал. След върховата 1975 година, записването в ТМ курсове намалява до такава степен, че през 1977 година организацията съобщава за откриването на цяла нова серия от курсове за „напреднали“, явно с цел да спечели отново обществения интерес и ентусиазъм. Тези курсове са предназначени да помогнат на посветените да достигнат до нивото на „сидхи“, тоест да придобият „свръхестествени сили“, за да минават през стени, да стават невидими, да левитират и летят във въздуха и други подобни. Курсовете, общо взето, са посрещнати с насмешка, въпреки че в една ТМ брошура е поместена и снимка на „левитиращ“ медитатор (вж. списание Time, 8 август, 1977, с. 75). Независимо от това дали тези курсове (чиято цена достига три хиляди долара) ще доведат до обещаните резултати – присъщи на индийските факири (вж. по-горе: Чудото на факира и Иисусовата молитва) или не, ТМ вече олицетворява една отминаваща фаза на окултния интерес през втората половина на XX век. Публикувани са много свидетелства за ТМ учители и ученици, засегнати от симптомите, присъщи на навлизащите в окултното: умствени и емоционални заболявания, самоубийства, опити за убийства, демонични обсебвания.

През 1978 година федералният съд на Съединените щати стигна до решението, че ТМ има религиозен характер и не може да бъде преподавана в обществените училища[4]. Това решение без съмнение ще съдейства за ограничаване влиянието на ТМ. Тя обаче вероятно ще продължи да съществува като една от многото форми на медитация, за мнозина съвместима с християнството – друг тъжен знак за времената.

_________________________

*Из книгата „Православието и религията на бъдещето“ от иеромонах Серафим (Роуз). Превод от английски Мая Иванова. Издава ЕТ „Кирил Маринов“, С., 1997 година. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. J. М. Dechanet, Christian Yoga, Harper & Row, Ν. Y., 1972; първият превод на английски език е публикуван през 1960 година.

[2]. Johnston W. Christian Zen. Harper & Row, Ν. Y., 1971.

[3]. Всички цитати в тази глава са от Jhan Robbins and David Fisher, Tranquillity Without Pills (All about Transcendental Meditation), Peter H. Wyden, Inc., N.Y., 1972.

[4]. Вж. ТМ in Court: Пълният текст на мнението на Федералния съд по случая: Malnak v. Maharishi Machesh Yogi; Spiritual Counterfeits Project, P. O. Box 4308, Berkeley, Ca., 94704; $ 2.00 такса пощенски разходи.

Изображения – авторът, иеромонах Серафим (Роуз) (1934-1982) и негови книги.

Източник на изображенията – Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-4ua

„ЧУДОТО“ НА ФАКИРА И ИИСУСОВАТА МОЛИТВА*

Иеромонах Серафим (Роуз)

Иеромонах Серафим (Роуз) 8Авторът на това свидетелство – архимандрит Николай Дробязгин, един от новомъчениците на комунистическото иго – се радвал на блестяща кариера като командир на флота. Същевременно обаче той бил дълбоко въвлечен в окултизма и се занимавал с редактирането на окултното списание Ребус. Но веднъж при инцидент в морето Дробязгин се спасил от почти сигурна смърт по силата на чудо, извършено от св. Серафим Саровски. Тогава бъдещият архимандрит Николай предприел поклонническо пътуване до Саров, като изоставил своята светска кариера и отхвърлил окултното бреме, за да стане монах. След като бил ръкоположен за свещеник, Дробязгин служил като мисионер в Китай, Индия и Тибет, бил свещеник в църквите към различни посолства и игумен на няколко манастира. След 1914 година той живял в Киево-Печорската лавра, където беседвал с посещаващите го млади хора за влиянието на окултизма върху съвременните събития в Русия. През есента на 1924 година, един месец след като бил посетен от някой си Тухопкс (автор на книгата „Черна магия“), архимандрит Николай бил убит в килията си „от неизвестно лице“ (при явно болшевишко затваряне на очите), като бил пронизан с кама, чиято специална дръжка несъмнено имала окултистко значение.

Описаното по-долу събитие разкрива естеството на един от медиумичните „дарове“, които са общи за източните религии. Действието се развива в края на 1899 година, а разказът е записан около 1922 година от д-р А. П. Тимофеевич, който по-късно станал монах в Ново-Дивеевския манастир (Ню-Йорк). Руският текст е публикуван в брой първи на списанието „Православен живот“ от 1956 година.

„През една чудесна ранна тропическа утрин нашият кораб пореше водите на Индийския океан, приближавайки остров Цейлон. По-голямата част от пасажерите бяха англичани, пътуващи със своите семейства служебно или по работа в индийските си колонии. Веселите лица на хората жадно се взираха в далечината, търсейки с очи омайния остров, който още от детството си всички те свързваха с интересните и мистериозни разкази на пътешествениците.Иеромонах Серафим (Роуз) 2Островът все още едва се различаваше, но с всеки полъхващ бриз корабът все повече и повече се обвиваше от финия и опияняващ аромат на тропическата растителност. На хоризонта се появи син облак, който нарастваше според скоростта на приближаващия се кораб. Вече можеше да се забележат пръснати по брега постройки, сгушени в зеленината на величествени палми, и многоцветна тълпа от местни жители, очакващи пристигането на кораба. Пасажерите, които бързо се опознаха по време на пътуването, бяха застанали на палубата, смееха се и говореха оживено помежду си. Всички се възхищаваха от разкрилата се пред очите им гледка на приказния остров. Корабът бавно се поклащаше, готвейки се да акостира в дока на пристанищния град Коломбо.

Трябваше да се попълнят запасите от въглища и пасажерите имаха достатъчно време да слязат на брега. Денят бе толкова горещ, че много от пътниците решиха да не напускат кораба, преди да настъпи вечерта, носеща приятната прохлада. И така по-късно полковник Елиот, който вече бе посещавал Коломбо и добре познаваше града и неговите околности, поведе оформилата се малка група от осем души, към която се присъединих и аз. Полковникът направи едно съблазнително предложение: „Дами и господа! Не бихте ли желали да отидем няколко мили извън града и да посетим един от местните магьосници-факири? Може би ще видим нещо интересно.“ Всички с ентусиазъм приеха предложението.Иеромонах Серафим (Роуз) 10Вече бе настъпила вечерта, когато оставихме зад себе си шумните градски улици и поехме по един чудесен път в джунглата, който блещукаше с искриците на милиони светулки. Най-накрая пътят внезапно се разшири и пред нас се откри малка поляна в джунглата. В края на поляната под едно голямо дърво имаше нещо като колиба, до която тлееше огън. Един слаб старец с тюрбан на главата си седеше с кръстосани крака и наблюдаваше огъня, без да отмества поглед. Въпреки шумното ни пристигане старецът продължи да седи напълно неподвижно, без да ни обръща ни най-малко внимание. Някъде от тъмнината се появи млад човек, който се приближи до полковника и тихо го попита нещо. След това той бързо изнесе няколко столчета и групата ни се нареди в полукръг недалеч от огъня. Носеше се лек и ароматен мирис. Старецът стоеше в същото положение, като явно не забелязваше никого и нищо. Луната, която се издигна, разпръсна донякъде тъмнината на нощта и в нейната призрачна светлина всички предмети придобиха фантастични очертания. Неволно всеки притаи дъх и зачака да види какво ще се случи.

„Вижте! Вижте там, на дървото!“ – възкликна госпожица Мери, като шептеше развълнувано. Всички обърнахме глави към посоченото място. И наистина огромната корона на дървото, под което седеше факирът сякаш бавно се преливаше в меката лунна светлина и самото дърво започна постепенно да губи своите очертания. Като че ли някаква невидима ръка хвърли върху него въздушна обвивка, която с всеки изминал момент ставаше все по-плътна и непроницаема. Скоро пред удивените ни погледи напълно ясно се появи вълнообразната повърхност на морето. Вълните прииждаха една след друга, образувайки пенливи гребени. Леки облаци плуваха в светлосиньото небе. Изумително! Никой от нас не можеше да откъсне очи от тази удивителна картина.Иеромонах Серафим (Роуз) 12И тогава в далечината се появи бял параход. Гъст пушек излизаше от двата му широки комина. Порейки вълните, той бързо се приближаваше. За наше огромно учудване в този кораб разпознахме нашия – същия параход, с който дойдохме в Коломбо! Сред нас се понесе шепот, когато върху задната част на кораба прочетохме изписаното със златни букви име Луиза – това бе името на нашия параход. Но това, което ни учуди най-много от всичко, бе, че видяхме на кораба и себе си! Не забравяйте, че във времето, когато всичко това се случва, кинематографията съвсем не бе измислена и дори бе невъзможно да се помисли за нещо подобно. Всеки от нас видя себе си на корабната палуба сред хора, които се смееха и разговаряха помежду си. Но най-удивително бе, че аз виждах не само себе си, но в същото време и цялата палуба на кораба до най-малките детайли – като от птичи поглед. Всичко това, разбира се, просто не можеше да бъде реално. В един и същ момент аз виждах себе си сред пасажерите, матросите, работещи на другия край на кораба, капитана, застанал в своята кабина, и дори виждах как маймунката Нели, нашата всеобща любимка, яде банани на главната мачта. Всички ние, всеки по своя собствен начин, бяхме силно развълнувани от това, което виждаме. Чуваха се тихи възклицания и развълнуван шепот.

Аз съвсем бях забравил, че съм свещеник и монах и би трябвало да нямам нищо общо с участието в подобен спектакъл. Магията бе толкова силна, че сърцето и разумът ми бяха замлъкнали. Но ето, че сърцето ми започна да бие болезнено, в тревога. Почувствах, че не съм на себе си. Страх обзе цялото ми същество.Иеромонах Серафим (Роуз) 14Устните ми започнаха да се движат, изричайки: „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния!“ Веднага усетих облекчение. Сякаш започнаха да се разкъсват някакви мистериозни окови, които ме ограничаваха. Молитвата ми ставаше все по-съсредоточена и с това мирът в душата ми се върна. Аз продължих да гледам дървото, но изведнъж картината стана мъглява и изчезна, сякаш прогонена от вятъра. След това не виждах нищо друго освен голямото дърво, осветявано от светлината на луната, а също и факира, който продължаваше да седи тихо до огъня. За моите спътници обаче картината не бе изчезнала и те продължаваха да споделят своите чувства.

Но тогава очевидно нещо се случи и с факира. Той се олюля встрани и младежът тревожно се завтече към него. Сеансът внезапно спря.

Дълбоко развълнувани от всичко, на което станаха свидетели, зрителите започнаха да стават, като оживено обсъждаха впечатленията си, без въобще да разбират защо всичко бе прекъснато така рязко и неочаквано. Младежът обясни, че това е следствие от изтощението на факира. Самият той стоеше както и преди, отпуснал глава и без да обръща ни най-малко внимание на присъстващите.Иеромонах Серафим (Роуз)След като чрез младежа нашата група щедро възнагради факира за предоставената възможност да участва в такъв изумителен спектакъл, всички бързо се приготвихме за обратния път. Докато тръгвахме, аз неволно се обърнах, за да видя още веднъж мястото и да запечатам в паметта си цялата сцена. Но ето че изтръпнах от неприятно чувство. Погледът ми срещна изпълнения с омраза поглед на факира. Това стана само за миг и след това той отново прие обичайното си положение; но този изведнъж и моментно блеснал поглед завинаги отвори очите ми и аз разбирах със силата на кого се извърши това „чудо“.

Източната „духовност“ не се ограничава само в практикуваните от факира медиумични „трикове“. В следващата глава ще се запознаем и с някои от по-свойствените ѝ аспекти. Все пак извор на цялата сила, която притежават практикуващите източни религии, е явлението медиумизъм. Пасивността пред „духовната“ реалност е основната му характерна черта, а подобно поведение позволява на човека да влезе в контакт с „боговете“ на нехристиянските религии. Това явление, макар и обявено за „християнско“, може да се наблюдава в източната „медитация“, а вероятно и в онези странни „дарове“, които в нашето време на духовен упадък са получили погрешния етикет „харизматични“…

_________________________

*Из книгата „Православието и религията на бъдещето“ от иеромонах Серафим (Роуз). Превод от английски Мая Иванова. Издава ЕТ „Кирил Маринов“, С., 1997 година. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права

Изображения – авторът, иеромонах Серафим (Роуз) (1934-1982) и негови книги.

Източник на изображенията – Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-4u2