КАКВО Е ДАЛ ИЗРАЕЛ НА СВЕТА? – продължение и край*

Проф. д-р Дечко Свиленов

Какво е дал Израел на света?

dechko_svilenovТова е темата на моя доклад. Ние можем да поставим този въпрос и по друг начин: Какво от всичко получено са дали евреите на света? Отговорът гласи: те дадоха и дават много, далеч не всичко!

Те дадоха Евангелието на света, но без да товарят езическия свят със своята национална култура или с бремето на своя Закон и безброй предписания в него. По този начин християнството можа да се разпространи по целия свят (съгласно статистиката на ООН 33% от населението на Земята се манифестират като християни), докато само 0,07% от евреите са християни (т. н. месиански евреи, обединени в около 100 отделни църковни общества). Но да оставим с тази тема да се занимават богословите. Докато за езическия свят са били необходими 1900 години, за да се достигне този процент на християнизация, то Библията учи, че евреите ще приемат Иисус Христос при Неговото Второ идване, като народ ще се обърнат към Него – това значи невероятно по-бързо в сравнение с нас, някогашните езичници. Това означава още, че приемането на Месията Христос от евреите е дело на Самия Месия, дело на Бога, както пророк Захария пише: „и ще погледнат на Него, Когото те прободоха“ (12, 10).

Точно в това отношение се заблуждават много християни, които полагат много усилия, за да видят колкото се може по-скоро цял Израел като християнска страна. Такива благочестиви мечтания нямат нищо общо с Божия план за тази страна. Цитирам Дорон Шнайдер – евреин-християнин и автор на книги: „Аз не мога да разбера, защо между християните особено в Западна Европа, на евреите-християни се гледа с такава голяма почит и са на такова уважение. Изглежда, че в Европа се радват много повече, когато един евреин стане християнин, отколкото ако един езичник се обърне към Иисуса. Библейски погледнато, трябва да бъде точно обратното. Защото едва след като се изпълни числото на езичниците, които са приели Христа, чак тогава е узряло времето за спасението на евреите, когато ще приветстват Господ Иисус с поздравителния възглас: „Барух хаба бешем Адонай“ (Благословен, Който идва в името Господне)… Тогава Израел ще бъде спасен като цяло… Който иска спасението на Израел да стане по-бързо, той трябва да полага всичките си усилия за евангелизиране на езическия свят, за да се изпълни числото на спасените езичници.“

Разбира се, че християните са задължени да се молят за този народ, да го обичат, да го благославят, както и да полагат всички усилия да му помагат, за да преодолява трудностите, на които е подложен. Задължение е на всеки християнин да показва на дело пред този народ своята вяра.

Светът не иска да знае за много от особеностите на еврейския народ – нито за страданията, нито за горчивата съдба, нито за тяхната интелигентност, нито за неописуемата любов, която евреинът има към страната си, нито за призванието или пък от обещанията на Всевишния към този народ, нито за ежедневната борба за оцеляване или пък за завидния икономически възход на Израел. За всички тези неща светът съзнателно остава глух и сляп.

Но въпреки това жестокосърдечно безразличие, светът безогледно приема и консумира всичко, което този народ в продължение на хилядолетия му е давал и днес още му дава.

И сега отново към въпроса: Какво е дал Израел на света?

Този народ даде едно ново направление за развитието на света през последните 2000 години, и то в най-важната област на човешкото битие. Ще започна с най-великия принос за всички времена, който Бог чрез еврейския народ дари на света:

1. Личността и делото на Иисус Христос

Добре зная, че голяма част от евреите не обичат да слушат тази тема. Но никой не трябва да забравя – никоя личност през цялата световна история не е променила човечеството така, както личността на Господ Иисус Христос. А Той беше евреин, както при Своето първо идване преди 2000 години, такъв ще бъде и при Своето Второ идване. Той беше роден в Израел, живя в Израел, беше разпънат на кръст в Израел, възкръсна и се възнесе на небето и когато втори път дойде – в слава и величие – отново ще дойде в Израел.

Какво донесе евреинът Иисус Христос на света?

По тази тема са написани томове книги и такива се пишат непрекъснато. Най-важното ще обобщя в следните пет точки:

Първо: Господ Иисус Сам дава отговор, като казва: „Аз затова се родих и затова дойдох в този свят, за да свидетелствувам за истината“ (Иоан 18, 37).

И тъй, първото, което Иисус даде на света, е истината. Истината е най-ценното, което човек изобщо може да притежава. За истината човек се бори и е готов да даде живота си за нея. Всичко в този свят се върти около истината. Тя най-често бива нападана, манипулирана, презирана, премълчавана и т. н.

Коя истина? Истината за Бога, за човека и за света – истината за вечността и как човек може да достигне тази вечност. По-важно от това за човека няма!

Второ: Христос извести на света една напълно нова ценностна система. Основата на тази система е Божията любов, пътят за нейното постигане е вярата в Иисуса Христа, а нейната цел – вечният живот. Тази ценностна система може да направи от един престъпник – светия, от един грешник – праведник, от един гонител на християнството – мисионер и от дивите човекоядци – миролюбиви и благочестиви народи. Ние добре знаем, че има други религии и ценностни системи, които от един почтен човек могат да направят терорист-самоубиец.

Трето: Иисус Христос е най-големият социален реформатор в света. Човечеството дължи на Него премахването на робството, както и възстановяване достойнството на жената. Представете си само какво е представлявала жената в другите религии и обществени системи и това още в много от тях не е преодоляно: обект за страстолюбива консумация и инструмент за биологическа репродукция на Хомо сапиенс.

Четвърто: Наука и право, религия и изкуство, история и философия, както и всички останали клонове на човешката цивилизация единодушно свидетелстват за огромното влияние, което Иисус Христос е имал върху света и продължава да има. Чрез Неговото идване историята на човечеството бе разделена на два периода – преди и след Христа.

Пето: Пред личността на Иисуса Христа са се прекланяли велики хора на света: сър Франсис Бейкън, Нютон, Пастьор, Карл фон Линей, Фарадей, Паскал, лорд Келвин, Максуел, Кеплер, както и много велики изследователи, които направиха пролом в науката, бяха истински последователи на Иисуса. Когато световно известната картина „Тайната вечеря“ била готова, Леонардо да Винчи поканил един свой приятел и го попитал: „Кое ти харесва най-много в тази картина?“ Приятелят му веднага отговорил: „Чашата, учителю, чашата. Тя е просто фантастична!“ „Така ли?“- отговорил художникът, взел четката и задраскал чашата върху картината. „Какво направихте, учителю! Та тя беше чудно хубава.“ Леонардо отговорил: „Нищо не искам да засенчва лика на моя Спасител!“

Как можем да си обясним това завладяващо влияние на Иисус Христос в живота и мисленето на този велик гений на всички времена?

2. Чрез евреите светът получи Словото Божие – Библията, чрез която ние, езичниците, можахме да познаем Бога и да дойдем близо до Него. Много суперлативи отличават тази прастара Книга. Библията е най-често превежданата Книга на света: преведена е на повече от 4000 езици, наречия и диалекти, както и на системата Брайл за незрящи. Библията е най-издаваната Книга в света: всяка година цялата Библия или части от нея се отпечатват в тиража около 60 милиона екземпляра – по този начин тя е ненадминат бестселър на всички времена. Библията не противоречи на науката. Тя е основа на човешката култура. Библията променя човека из основи към добро, както и социалния и морален облик на цялото човечество. Един баща подарил Библия на сина си със следното посвещение: „Синко! Или тази книга ще те държи далеч от греха, или грехът ще те държи далеч от тази книга.“

3. В продължение на 4000-годишната си история Израел е дал на човечеството велики имена, които са допринесли твърде много в световната съкровищница на науката и културата. Аз ще назова само някои от тези имена:

а) В областта на вярата и религията: Какво би представлявало християнството без Павел от Тарс, без учениците на Христа, без Моисей и Давид, без пророците на Стария Завет? Всички те бяха евреи и бяха използвани като инструменти в Божията ръка, чрез които Бог се откри на света. Чрез тези святи мъже бяха положени основите на християнската вяра. Чрез тях християни и евреи станаха две носещи колони на новия месиански организъм. Всеки християнин е длъжен да има и да поддържа една библейско ориентирана връзка към корена на своята вяра.

б) Повече от 52% от носителите на Нобелова награда в областта на медицината са евреи. Тук ще спомена само няколко малко познати имена, на които човечеството дължи твърде много:

Паул Ерлих – основателят на имунологията и хематологията. Той е откривател на т. н. „магическо топче“ – активното срещу сифилис лекарство неосалварзан.

Селман Уексман – един от водещите микробиолози в света и основоположник на изследванията в областта на антибиотиците.

Грегори Пинкас – откривател на антибейби-хапчетата и основоположник на семейното планиране.

Ионас Солк – създател на ваксината срещу детския паралич (т. н. полимиелит).

Аугуст фон Васерман – водещ микробиолог и серолог. Има значителен принос в развитието на съвременната имунология. Той е откривател на кръстената на негово име кръвна проба за сифилис (т. н. Васерманова проба) и има значителен принос в областта на туберкулозата и изследванията на рака.

Нострадамус – много известен лекар и аптекар в Средновековието. За съжаление е много по-познат в историята с неговите небиблейски предсказания.

в) Петте водещи ядрени физици в света са били евреи. Те създадоха една нова епоха в световната история, т. н. век на атомната енергия. 36% от носителите на Нобелова награда в областта на физиката са евреи. Ще спомена само шест имена:

Алберт Айнщайн – най-големият физик на ХХ век. Той създаде и разви голямото епохално откритие – теория за относителността. По-късно откри закона за всеобщата еквивалентност между маса и енергия, нанасяйки чрез това смъртоносен удар върху еволюционната теория на Дарвин. Разви квантовата теория. През 1939 година той информира президента на САЩ Рузвелт относно възможността за използването на атомната енергия за военни цели, като чрез това полага основите за развитието на атомната бомба.

Нилс Бор – вторият по значение физик на ХХ век. В световната наука е признат като бащата на модерната квантова теория. Той разви т. н. капчест модел на атомното ядро, както и теорията за разцеплението на ядрото на атома. За научните си изследвания в областта на атомната структура той получава през 1922 година Нобелова награда за физика. През 1943 година участва при проекта за създаване на атомната бомба в САЩ.

Джон фон Нойман – полага основите на модерната математика и нейното приложение. Чрез своите изследвания върху теорията на вероятностите той става основоположник на икономическата математика. През Втората световна война Нойман има значителен принос за създаването и развитието на атомната бомба в САЩ.

Лео Сцилард – един от водещите ядрени физици в света. От 1939 година той участва активно в американския проект за атомната бомба, както и в развитието на ядрените реактори. Участва в работната група, която през 1942 година пуска в действие първият ядрен реактор в света.

Роберт Опенхаймер е продължител на делото на Айнщайн в Института по приложни изследвания в Принстън (САЩ). В 1943 година под ръководството на Опенхаймер е създадена лаборатория в Лос Аламос (САЩ), в която в рамките на т. н. проект „Манхатън“ е произведена първата атомна бомба в света. Така Опенхаймер е известен като „бащата на атомната бомба“. След като видял последствията от атомната бомба над японските градове Хирошима и Нагазаки, той се обявява против по-нататъшното развитие и приложение на този проект. Опенхаймер добива голямо влияние върху американското правителство, особено в областта на сигурността и отбраната. Бил е председател на Комитета за атомна енергия. По-късно той участва в създаването на водородната бомба в САЩ. Две от неговите книги добиват световна популярност – „Наука и общо мислене“ и втората „Атомната енергия и свободата на човека“.

Макс Борн оставя значителна следа в областта на модерната теоретична физика със своите 20 научни книги и 300 публикации в специализирани списания. Той развива решетъчната теория на кристала и има големи приноси в областта на оптиката и електромагнетичната вълнова теория на светлината. През 1954 година получава Нобелова награда за физика.

г) 40% от Нобеловите лауреати в областта на икономиката, 19,5% в областта на химията, 12% от наградите за мир и 10% за литература са евреи. Процентно погледнато, няма друг народ в света с толкова Нобелови лауреати както евреите – факт, който достатъчно ясно говори за приноса на този народ за цялото човечество.

А ето и някои известни имена в областта на културата, идеологията, политиката, науката и изкуството, които са допринесли твърде много както за формирането на мисленето, така и за политическото и социално развитие на човечеството:

Философия. Ще спомена само две имена, които коренно промениха историята на човечеството:

Карл Маркс по майчина и бащина линия произхожда от семейство на равини. Той е най-значителният философ и политик на XIX век. Днес все още процент от света носи последствията от неговата философия и политическо мислене. Да припомня само Китай, Куба, Виетнам и т. н. Страните от Източна Европа, както и републиките на бившия Съветски съюз още дълги години ще трябва да се борят, за да преодолеят последствията от една политическа система, която се нарича комунизъм. Създател на тази идеология е Карл Маркс, който начерта нейните основни линии в т. н. „Комунистически манифест“ и по-късно в своето основно произведение „Капиталът“. Всеки, който е живял в тази система от личен опит може да каже, че освобождаването от марксическия начин на мислене и действие ще продължава десетилетия и ще струва твърде много на няколко генерации.

Барух Спиноза е вторият по значение философ, който със своето атеистично мислене и критика на Библията стана предшественик на един мироглед, който по-късно прерастна в рационализъм и пантеизъм (идентифициране на Бога с природата), а днес завладява западния свят с т. н. либерално богословие – голямата язва на двете големи християнски религии – католицизма и протестантството.

Ако Айнщайн, Бор, фон Нойман, Сцилард и Опенхаймер допринесоха значително много за създаването, развитето и приложението на атомната бомба, то Карл Маркс и Барух Спиноза създадоха, развиха и оставиха като наследство на поколенията една много по-страшна идеологическа атомна бомба, която се нарича със зловещите имена „комунизъм“ „атеизъм“ и „либерализъм“. Нейното разрушаващо действие ще продължава столетия и ще праща милиарди човеци във вечна смърт – един ужасяващ принос към човечеството, който няма равен на себе си!

Политика. На политическата сцена са се появявали много известни евреи, които са оставили дълбоки следи в световната политика и са определяли съдбата на цели народи и континенти. Нека да спомена само няколко ключови личности в областта на политиката.

Бенджамин Дизраели е бил избиран два пъти за министър-председател на Великобритания. На Берлинския конгрес през 1878 година Дизраели се обявява против преследването на турците от руските войски в рамките на Руско-турската освободителна война, което води подписване на мирния договор в Сан Стефано. Така с подкрепата на Дизраели турците са останали в Югоизточна Европа (днешна европейска Турция), откъдето по-късно започва процеса на ислямизация на Европа. Днес този процес намира отражение в претенциите на Турция за членство в Европейския съюз, които претенции щедро се аплодират от високоплатени депутати в Брюксел и Страсбург.

Дизраели има значителен принос при прехода на Европа от аграрно към индустриално развитие на обществото. Дизраели е принадлежал към онези евреи, които не са се срамували от своя етнически произход, а са били горди с това. На подигравателна забележка относно неговия произход, Дизраели отговаря на един високопоставен политик така: „Сър, когато Вашите предшественици са били езически племена, моите прадеди са служели като свещеници в храма на живия Бог.“

Лев Троцки е бил най-близък сътрудник на Ленин. Като журналист в Цюрих, Виена и Париж, той е отворил пътя на Ленин в Западна Европа. В Русия той е основният организатор на Октомврийската революция и създател на Червената армия. Той е бил първият външен министър, военен министър, отговорен за медийно-издателската дейност в Съветския съюз, както и основател на световно известния вестник „Правда“, който и до днес не прикрива симпатиите си към идеите на комунизма.

От 60-те години на 20-то столетие трябва да се споменат имената на Давид бен Гурион – основоположник на Израел, Хенри Кисинджър – най-известният борец за мир между Изтока и Запада през годините на „студената война“, държавен секретар на САЩ и носител на Нобелова награда за мир, както и Ричард (Дик) Чейни – най-влиятелният вицепрезидент на САЩ. Тези трима висши политици-евреи, оставиха съществени следи в световната политика.

Култура, наука, икономика, търговия и спорт.

1. Литература (писатели и поети) – Хайнрих Хайне, Макс Брод, Артур Мюлер, Стефан Цвайг, Франц Кафка;

2.Музика (Композитори, диригенти, пианисти) – Леонард Бернщайн, Жак Офенбах, Артур Рубинщайн, Йохан Щраус, Владимир Хоровиц, Отто Кемперер;

3. Икономика и банково дело – Майер Ротшилд;

4. Артисти – Чарли Чаплин, Кърк Дъглас;

5. Психология – Зигмунд Фройд;

6. Журналистика – Теодор Херцел, Людвиг Шнайдер;

7. Изкуство – Макс Либерман, Ефраим Мозес Лилиен, Феликс Нусбаум, Бернард Беренсон;

8. Филмови продуценти – Сесил де Мил, Джордж Гершуин, Самуел Голдуин;

9. Спорт – Борис Бекер, Марк Шпиц;

10.Ботаника – Фердинанд Кон;

11. История – Йосиф Флавий.

Знаехте ли, че…

– конструктурът на въздушния кораб-балон – Давид Шварц, е евреин?

– моделиерът на сините дънки – Леви Щраус, е евреин?

– откривателят на витамините – Казимир Функ, е евреин?

– бащата на антропологията – Франц Боас, е евреин?

– първият мобилен телефон е конструиран в Хайфа, Израел?

– Израел притежава най-много музеи в света?

– Израел притежава най-много патенти на глава от населението?

– Израел е най-голямата туристическа дестинация в света?

– Израел се посещава от най-много поклонници-християни в света?

– Израел като немюсюлманска страна има най-голям процент мюсюлмани (19%)?

– Израел има собствен космически сателит?

– Израел притежава най-много системи за добиване на слънчева енергия в света?

– Израел е най-големият доставчик на софтуерни продукти за концерните Форд и Боинг?

– в Израел е създадена и развита първата антивирусна компютърна програма?

– Израел притежава най-голяма концентрация от високо-технологична индустрия в света и след САЩ и Япония е третата високо-технологична нация в света, което особено силно е изразено във военната индустрия?

– чрез методите на нанотехниката израелските учени са постигнали един своеобразен рекорд – цялата еврейска Библия (308 428 думи!) да я напишат върху покрит със злато силиконов чип, който е по-малък от глава на топлийка. Това микротехническо постижение е записано в книгата на рекордите на Гинес!

– 90-те години на ХХ век Израел е постигнал най-високия икономически растеж 6,7% в света?

– днес Израел принадлежи към 20-те водещи индустриални държави в света с бруто социален продукт от 18 000 щатски долара на глава от населението?

– в противовес на медийните манипулации, евреите принадлежат към най-миролюбивите народи в света? Двете маслинени клончета, които обгръщат официалната емблема на Израел – Менората – олицетворяват стремежа на еврейския народ към мир? Светът се нуждае от малко повече интелигентност и сърце, за да види и приеме тази истина и според нея да се отнася към Израел!

– израелски учени бяха първите в света, които разработиха метод за безкръвни мозъчни операции?

– в Израел днес живеят около 250 000 евреи, оцелели от масовото унищожение на евреите през Втората световна война (Холокоста)? 1/3 от тези хора живеят в бедност.

– Израел от най-голямата мисионерска страна преди 2000 години, днес се е превърнала в страна, която се нуждае да бъде мисионирана? За съжаление много страни в Европа следват същия път!

4. Друго, което Израел е дал на света, е звездата на Давид – шестоъгълна звезда (шестолъчка), в която е записано най-краткото послание на Бога към човека: символично представяне на отношението на Бога към човека.the star of davidЧрез звездата на Давид Бог отправя следните послания към човека:

– Човек получава своя живот като дар от Бога – триъгълникът, насочен надолу.

– Бог иска човек да се обърне към Него – триъгълникът, насочен нагоре.

– Горният ъгъл символизира Бога като Творец на Вселената; левият долен ъгъл – човекът като Божие творение; горният и долен десен ъгъл – Вселената; левият горен ъгъл – Божието Откровение; долният ъгъл – спасението на падналия човек чрез Исус Христос

– Шестте ъгли символизират шестте творчески дни.

– Вплетените един в друг два триъгълника символизират универсалния принцип на триединството на Твореца и творението: Бог е триединен – Бог Отец, Бог Син и Бог Светия Дух; Човекът също представлява триединство от дух, душа и тяло; в духовен аспект цялото човечество се състои от три групи: евреи, езичници и Църквата Христова (Тялото Христово).

– Звездата на Давид може да се приеме също и като символ за единството между евреи и езичници-християни; новият човек се символизира чрез вплитането на двата триъгълника един в друг.

Какво направи и прави светът с всичко това, което Израел му даде и днес му дава?

1.Големите християнски религии добавиха към личността и авторитета на Господ Иисус Христос много други авторитети и дори Го заместиха с тях. Християнската вяра се превърна в религия, либерална теология, фанатизъм или християнство на просперитета. А за света Христос не е нищо друго, освен един от многото основатели на религии.

2.Словото Божие не се приема с необходимото уважение и сериозност, а се смесва с човешки елементи или предания от миналото, премахва се от него онова, което на човек не му харесва и се добавят нови неща към него.

3.Божиите посланици и служители биват преследвани или обявявани като сектанти, фундаменталисти или фанатици. Мнозина стават мъченици заради вярата си.

4.Светът търси само изгодата от дарбите и постиженията на евреите, както някога, така и сега.

5.Заслепеният свят не иска да разбере голямото послание на звездата на Давид. И днес този велик символ говори на хората – чрез хилядите синагоги по цял свят, както и чрез националния флаг на Израел.

От всичко, казано до тук, следва да се направят две много важни заключения:

1.Като цяло Израел е дал от себе си на света твърде много, но далеч не всичко. Собствената си идентичност и национално самосъзнание евреинът никога не е загубил или дал на друг в продължение на цялата си 4000-годишна история – качество, което нито един народ в света не притежава.

2.Навсякъде по света, където евреите са били през всички тези години на робство или диаспора, са допринесли твърде много за националната култура на съответните страни, за науката, политиката, икономиката, за просперитета на тези народи, както и за авторитета на тези страни. Това е голяма инвестиция, която Израел е дал на света и продължава да дава и днес.

Какво е направил светът за евреите и какво още прави днес?

За да отговорим на този въпрос трябва да имаме предвид две много важни неща:

1. В духовно отношение Библията говори за три категории хора: евреи, езичници и християни от Църквата на Бога или Тялото Христово, към което далеч не се отнасят всички онези, които се именуват християни (1 Кор. 1, 22-24 и 10, 32).

2. 4000-годишната история на Израел се разделя на следните периоди:

– Период на номадски живот в продължение на 250 години (2000 години преди Христа – Авраам, Исаак и Яков)

– Периоди на робство в продължение на 890 години (Египет, Асирия, Вавилон, Александър Велики, Птоломеите, Рим).

– Странстване през пустинята в продължение на 40 години (Моисей).

– Собствена държава в продължение на 887 години (теокрация, съдии, царе, Ездра, Неемия, Макавеите).

– Диаспора в продължение на 1878 години (разпръснати из цял свят).

– Новата държава Израел, създадена през 1948 година (съществува вече 62 години).

Тази малка историческа справка показва, че в 2/3 от цялата си история еврейският народ е трябвало да живее и да оцелява между други народи. В зависимост от това как тези народи са се отнасяли към еврейския народ, те могат да бъдат разделени на следните категории:

1.Страни, които са се отнасяли към евреите гостолюбиво и приятелски и са им предоставяли възможността да достигнат висши постове в областта на политиката, икономиката и науката. Спомнете си за Иосиф в Египет, царица Естир, Дизраели, Троцки, Дик Чейни и много други.

2.Страни, в които евреите са били мразени, живели са като роби в безлюбие, гонение и унищожение. Спомнете си за Египет, Вавилон, Персия, Рим, Съветския съюз по времето на Сталин, както и в някои европейски страни по времето на националсоциализма, когато мнозина евреи са били гонени и с парите им се обогатиха мнозина. Когато става дума за унищожение на евреите, не трябва да си мислим само за националсоциализма в Германия. Това беше само една малка част от масовото унищожение на евреите, което е ставало многократно в продължение на хилядолетия. Също не трябва да забравяме, че броят на жертвите от нееврейски произход (45 милиона) по време на националсоциализма е девет пъти по-голям от този на евреите. Освен това жертви на Холокоста станаха 5 милиона славяни (руснаци, поляци, чехи, сърби и т. н.), както и един милион други етнически групи (цигани, арменци и други). За тези хора днес не се говори, а и не ми е известно дали тези жертви на Холокоста са получили някакви финансови репарации, каквито в милиарди досега са изплащани на Израел от Германия.

3.Страни, които са показвали любов и уважение към своите евреи и са ги спасили от масово унищожение през Втората световна война. Към тази група принадлежат само две държави – България и Дания. Две ключови фигури имат особено значение за спасението на евреите в тези две страни: немският дипломат в Дания Георг Дуквиц и тогавашният цар на България Борис III, който също беше немец. Благодарение на Дуквиц в Дания са спасени 7500 евреи, след което немският дипломат бяга в Америка и остава жив. Чрез отказа на цар Борис III да подпише декрета за депортирането на евреите (които вече са били натоварени във вагоните) в концентрационните лагери Треблинка и Аушвиц, са спасени 50 000 евреи. Недълго след това той е мъртъв…

Добре е да не се забравя това, което българският монарх тогава е сторил за авторитета на нашата страна, разбира се под натиска на цялата българска общественост, някои политици (Димитър Пешев и други) и Българската православна църква. Повикан от Хитлер в Германия през 1943 година, от царя са поискани две неща: 1) Да изпрати български войски срещу Съветския съюз и 2) Да изпрати българските евреи за унищожение в концентрационните лагери. „Г-н фюрер, историята не помни някога българин да е воювал против руснаци“ – бил краткият отговор на цар Борис към Хитлер. Тази рискована и смела постъпка е съдбоносна за нашата страна – запазва достойнството на малка България пред руския народ и се спасяват хиляди хора от Божия народ. 50 000 спасени евреи се връщат в Израел. От благодарност те издигат там паметник на цар Борис III в т. н. „Българска гора“, на който паметник е било написано:

„На Негово Величество цар Борис III, национален герой и спасител на българските евреи“.

Повече по тези въпроси читателят може да намери в книгата на италианската еврейка Габриела Нисим „Der Mann, der Hitler stoppte – ein zweiter Fall Schindler“, както и в книгата „Beyond Hitler’s Grasp – die heldenhafte Rettung der bulgarischen Juden“ от американския евреин Михаел Бар Зохар.

За мен остава напълно непонятно защо в Западна Европа се знае много добре за спасяването на 7500 датски евреи, а едва ли някой знае за спасяването на 50000 български евреи! Това може да се свърже до известна степен с географското невежество на повечето западноевропейци, които дори не знаят къде се намира България, а да не говорим за историята на нашата страна преди повече от 50 години! Може би това информационно затъмнение е във връзка и с 45-годишния комунистически режим в България, когато Израел естествено принадлежеше към опасния капитализъм, който всеки момент беше готов да ни нападне?!

Слава Богу, днес България поддържа приятелски взаимоотношения с Израел и стои твърдо на страната на Божия народ.

Нашата малка благотворителна фондация имаше радостта и честта в трудните години след политическите промени през 1989 година да дарява хуманитарни помощи на еврейската общност в България. Ние и досега поддържаме добри взаимоотношения с тази общност.

4.Четвъртата група обхваща страните на арабския свят, който естествено няма голяма любов към Израел, а и никога не е имал такава любов. Това безлюбие между евреи и араби има 4000-годишна история и се свързва с името на две жени – еврейката Сара и египтянката Хагар (Битие 21). Численото съотношение днес между араби и евреи е както следва: 670 милиона араби към 7 милиона евреи, тоест 96:1. Естествено е да се очаква, че в непрекъснатите войни, които се водят между евреи и араби от евреите досега и помен не трябваше да остане. Но този народ продължава да съществува, не толкова благодарение на подаянията на Америка, но много повече поради закрилата на Всевишния, Който бди над Своя народ.

Който се интересува от повече информация по този въпрос, може да прочете книгата на Ludwig Schneider „Israel als Herausforderung“, както и в „Israel heute“.

5. Какво са направили християните за Израел и какво правят днес за тази страна?

Тук ние трябва обезателно да говорим само за две категории християни:

а) Християните, принадлежащи номинално към големите и по-малки християнски религии (католици, протестанти и православни) от една страна и

б) От друга страна, християни, които са приели изцяло библейската истина и водят живот според тази истина и към авторитета на Господ Иисус Христос не добавят никакви други авторитети. Библията ги нарича новородени християни (Иоан 3, 3) и те принадлежат към невидимата Църква на Бога, тоест те изграждат Тялото Христово. Убеден съм, че онези, които са запознати поне малко с християнството и са чели Библията биха могли да се досетят за какво става дума тук. Защото между тези две групи християни има огромна разлика, светове между тях! Но това е съвсем отделна тема.

a) Най-напред отношението на първата категория християни към Израел: До третото столетие езическият свят е отъждествявал християнството с еврейството (еврейска секта от Палестина). От това са страдали и самите евреи, въпреки че те не са обичали християните, разграничавали са се от тях и дори са ги преследвали и убивали. С приемането на християнството като държавна религия от император Константин Велики, християнската вяра много бързо се превърна в религия, заедно с не малко езически елементи. През следващите векове тази християнска религия се раздели на три големи клона (православни, католици, протестанти), от които продължават да се роят безброй по-малки секти, движения и църквици.

Трите големи християнски религии не приеха неоспоримата роля на еврейския народ в Божия план за спасението на човечеството и тръгнаха по един дълъг път на антисемитизъм – спомнете си само позора с кръстоносните походи, средновековната инквизиция, негативното отношение на Мартин Лутер към Израел и безразличието на световното православие към евреите. И трите религии с голям ищах искаха да притежават светите места в Палестина и изградиха там безброй ордени, манастири и мисионерски централи (днес в Израел има 520 различни християнски институции!). Действително се получи един голям парадокс – тези религии пребивават с голяма радост в Светите места, но не искат и да чуят за евреите, на които принадлежат тези места. Политическите промени през последните 30 години породиха волю или неволю известна толерантност в тези религии към еврейския народ, но в никакъв случай не и любов към него…

б) Втората категория християни – това са християни, които Господ Исус нарича „Моята Църква„, християни, които са приели безусловно цялата библейска истина и живеят според тази истина. Тези християни са разбрали и приемат ролята на еврейския народ в Божия план за спасението на човечеството, приели са този народ в сърцата, мислите и действията си. Тези библейски мотивирани християни се молят за Израел и полагат всичко, което е според силите им, да покажат на дело своята любов към този народ. Днешното голямо събрание, посветено на Израел, е доказателство за това.

Какво означава Израел лично за мен като християнин?

Ние като християни можем да научим от историята на Израел нещо много важно относно нашия духовен път като християни. В продължение на хилядолетия Бог ни говори чрез Своя народ. Някои основни моменти от историята на този народ могат да бъдат голямо насърчение за всеки един от нас:

1.Призванието на Авраам беше Божия инициатива … нашето призвание като християни е също Божия инициатива.

2.Пътят на Божия народ беше път на страдания и борби, на омраза и гонение, на падане и ставане, един път на изпитания, обещания и надежда… нашият път като християни е също такъв.

3.Божията любов винаги е придружавала Неговия народ… нас – Божиите служители – също.

Благодаря за вниманието.

Литература

Библия, Обединени Библейски дружества, 1993.

Интернет-информации.

Die Bibel, revidierte Elberfelder Ubersetzung, 2001.

Doron Schneider, „Israel – mehr als man denkt“, Hanssler-Verlag, 2007.

„Freund“ 29, 2008, uberkonfessionelle Evangelisationszeitschrift.

Georges Sada u. Jim Nelson Blach, „Saddams Geheimnisse“, Brunnen-Verlag, 2006.

„Judische Zeitung“, Sofia, Bulgarien, 20, 2004.

Ludwig Schneider, Israel-Jahrbuch: 1990, 1991, 1992, 1993, 1994, 1995, 1996, 1998. Nachrichten aus Israel.

Ludwig Schneider, „Israel als Herausforderung“, Hanssler, 2007.

Michael Shapiro, „ The Jewish 100 – A ranking of the most influential Jews of all time, A citadel Press Book“, New Jork, 1994.

Meyers Enzyklopadisches Lexikon in 25 Banden, Mannheim/Wien/Zurich, 1979.

Internet-Enzyklopadisches Lexikon Google und Wikipedia.

Svilenov, Detschko, „Was sagt die Bibel uber die Vergangenheit, Gegenwart und Zukunft des Menschen? Was jeder Mensch uber das Weltende wissen sollte?“ Sofia, 2000.

Wort aus Jerusalem 3, 2008.

__________________________________

*Доклад на тържествено събрание на Швейцарската национална асоциация за Израел, 22 февруари 2009, Берн, Швейцария. Материалът е предоставен от автора.

Първо изображение: авторът, проф. д-р Дечко Свиленов.

КАКВО Е ДАЛ ИЗРАЕЛ НА СВЕТА?*

Проф. д-р Дечко Свиленов

Уважаеми дами и господа, скъпи приятели на Израел,

1096Поздравявам всички присъстващи на това голямо събрание, посветено на Израел и благодаря сърдечно за възможността да бъда поканен като говорител. За мен е голяма чест, защото всяко докосване до страната Израел и до този народ дарява особена радост. Тази тема обогатява и освежава библейските познания и събужда спомени за места, събития и личности, които имат пряка връзка с християнската вяра и нейните ценности. Действително е голяма привилегия да се говори за една страна, която по особен начин е повлияла миналото, настоящето и бъдещето на човешката история и продължава да оказва влияние върху нея.

Благодаря на организаторите за личната покана, както и за свободата да определя сам настоящата тема.

Все пак като малка загадка си задавам въпросa, защо именно на мен се падна тази голяма чест. Аз съм специалист в областта на медицината и богословието и съм работил повече от 36 години в областта на научните медицински изследвания. Моята съпруга е работила повече от 30 години като лекар-интернист. Нашите двама синове са също лекари – по-възрастният е в София, а по-младият работи като зъболекар в САЩ. Наред с професионалните си ангажименти ние като семейство през последните 27 години се занимаваме активно с християнско-мисионерска дейност. Бог ни е дарил голямото благословение да разпространяваме Словото Божие в българските държавни училища. През последните 16 години се печатат и разпространяват пособия по вероучение – две детски Библии, учебник по християнска етика и Нов Завет. От тези пособия досега имаме 46 издания с общ тираж 2 892 000 бройки. По този начин младото поколение на България е достигнато със Словото Божие. Освен това разпространяваме и някои, съставени от нас малки книжки (Еволюция и Сътворение в светлината на науката; Какво казва Библията за края на света; Сексуалност и секс – какво учи Библията и други), които са за безплатно разпространение.

Поканата ми днес като говорител има връзка вероятно с моята страна България, която беше почти единствената страна в света, която спаси своите български евреи от унищожение през Втората световна война. По-късно ще се спра на този въпрос. Моят доклад днес може да се приеме и като едно малко признание към евреите-християни в Израел, с които от години поддържам много добри контакти. Аз нямам претенцията да бъда голям познавач на Израел, но със сигурност мога да кажа, че Израел и еврейският народ заемат особено място в моето сърце, а това е най-доброто основание да се говори за тази страна.

Настоящата тема ще разгледам в следните аспекти:

1. Защо говоря по тази тема? Каква е моята мотивация ?

2. Уникалност на еврейския народ и неговата страна.

3. Какво са дали евреите на света?

4. Какво е сторил светът и особено християните за Израел? Какво прави светът днес за Израел?

5. Какво означава Израел лично за мен като християнин?

Каква е мотивацията ми да говоря по тази тема?

Темата „Израел“ представлява ежедневие, и то в световен мащаб. Този малък народ от 7,2 милиона стана център на световната общественост и камък за препъване в голямата политика. Преди 65 години не съществуваше държавата Израел – днес цял свят говори за тази държава. Израел е обект на спорове в Обединените нации, център на дискусии и най-важна тема в световен мащаб. Ежедневно се споменава в телевизионни или радиопредавания. Пресата непрекъснато посвещава информации на Израел. Той често се представя като агресивна страна, която се занимава само с войни и нападения. Статистиките съобщават за най-грандиозната репатрация в световната история. Туристическите агенции отреждат на Израел първо място като световна туристическа дестинация. Големите християнски религии с удоволствие биха отминали изобщо споменаването на думата Израел. За много от свободните християнски вероизповедания евреите са народ, за който трябва да се молим ежедневно. За мюсюлманския свят Израел е най-голямият враг. В света има стотици нецърковни произраелски организации, приятелски на Израел кръгове, движения и благотворителни мисии, които във вярност дълги години подкрепят Израел и показват много любов и помощ на този народ.Дори за някои християни съществува опасността да поставят Израел и всичко, свързано с него, като център на християнския си живот. От такава опасност предпазва организаторът на днешното тържество Вернер Шерер, като пише: „Нашето бъдеще като християни не зависи от Израел, а от нашата вяра в Иисус Христос и неговите обещания за нас и за Израел“ (Идея Спектрум, 36, 3, 2008). И все пак светът трябва да разбере, че Израел означава много повече, отколкото човек може да си представи.

Не е лесно за един докладчик за избере тема за Израел, по която да не е вече говорено. Няма друга страна в света, която така често да е във фокуса на политиката, религията, военното дело и т. н., както е бил Израел, а и сега още е! Днес се предлага изключително много информация относно Израел, и то от всякакъв характер. Само в интернет човек може да получи над 303 милиона информации за тази страна. Накрая аз цитирам използуваната от мен литература по днешната тема.

Човек добива впечатлението, че в областта на политиката са се формирали два основни фронта: от една страна Израел, а от друга – всички останали нации. Това за мен е и един от поводите да говоря за взаимоотношенията между Израел и света. По тази тема не може да се намери много материал. Едностранчивите информации в пресата премълчават съзнателно огромния принос на Израел за света. Ние нямаме право да забравяме, че всичко онова, което човечеството е получило от Израел, е променило и продължава да променя съдбата на света. Без големите приноси на Израел, светът нямаше да бъде такъв, какъвто е.

За да може да се даде нещо, то трябва преди това да се е получило. Интелигентност, работоспособност, богатство и власт – това са дар Божий, това са подаръци. Аз не мога да дам това, което не притежавам. От това, което прелива в мен, мога да дам и на друг. Ако аз притежавам светлина, то мога от тази светлина да дам и на света.

Това поражда обаче твърде много въпроси, които трябва да бъдат поставени:

– Кой е дал на Израел това, което този народ притежава и защо имено на този народ това е било дарено? Обича ли Бог евреите повече от останалите народи?

– Каква е била волята на дарителя, за да дари този народ?

– Как надареният борави с подаръците, които са му дадени? Какво от тези подаръци има право да запази за себе си и каква част от тях да даде на другите?

– Има ли право този народ да се смесва с другите народи? Спомнете си за известния празник на евреите „хавдала“?

-Какво е отношението на надарения към дарителя – в миналото и днес? И какво следва от това за самия Израел и за света като цяло?

Формулираната от мен тема „Какво е дал Израел на света“ както и току-що поставените въпроси, ме задължават съвсем накратко да взема отношение относно особеностите и уникалния характер на еврейския народ. Защото в цялата световна история не може да се намери нищо, което да се сравни с историята на Израел и неговото оцеляване.

Историята познава една единствена личност, чиито живот, учение и дело е уникално по характера си, и която личност не може да се сравни с никоя друга в цялата история на човечеството. Това е евреинът Иисус Христос.

На второ място без съмнение трябва да се постави еврейският народ, който също е уникален по характера си, това значи, че този народ не може да бъде сравняван с нито един друг народ в света.

Естествено този народ притежава качества и особености, които другите народи не притежават. Когато тези характерни качества и особености са твърде много, тогава ние говорим за уникалност на този народ. Точно такъв е случаят при еврейския народ.

В какво се изразява уникалният характер на евреите и тяхната страна?

Ще спомена дванадесет уникални показатели:

1. Името на страната: С преименуването на Яков на „Израел“ (Битие 32) се получава и името на народа, който произлиза от този човек. Това име преведено на български, означава „Бог господства, Бог владее“. И така името на страната на този народ е дадено не от човек, а има божествен произход.

2. Историята на Израел започва с един единствен човек, Авраам, когото Бог призовава преди 4000 години. Така че Бог е поставил началото на този народ. Историята на Израел включва цялата скала от развитието на човека. Историята му познава апогея, който достига този народ, когато всеотдайно служи на Бога и изпълнява Неговата воля, но познава и времена на пълно падение и идолослужение. Днес над 60% от евреите официално декларират, че са атеисти. Така Израел оглавява списъка на най-атеистичните страни в света. Освен това Израел е страна с най-остри контрасти и противоречия: обилна слънчева светлина денем, сменяща се с непрозрима тъмнина нощем, дива пустош, сменяща се с изключително плодородни поля, непроходими планински вериги, следвани от дълбоки долини, унищожителна горещина денем, сменяща се с ужасяващ студ нощем, нежни и благоуханни цветя, следвани от степи с тръни и бодили, свърхмодерни технологии на фона на прастари традиции. Географски погледнато, Израел е страна, разположена на границата на три континента, между две морета и между три пустини. Комбинацията на всички тези фактори създава уникално многообразие, където на изключително малко пространство съществуват пет привличащи вниманието вегетационни зони.

3. Еврейският език притежава също нещо изключително. След 2400 години този език преживя своето възраждане, като стана официален език на един модерен народ. В Стария Завет е било пророкувано, че Израел след повече от две хилядолетия отново ще приеме прастария си език (Еремия 31, 23). Това е един лингвистичен феномен, който не се среща никъде другаде в света.

4. Уникалният характер на този народ в основата си има божествен произход. Дадените от Бога изключително прецизни и точни пророчески обещания и тяхното изпълнение, правят Израел като Божий часовник за съдбата на всички останали народи. На нито един друг народ в света не са дадени такива пророчески обещания. Самата страна, в която този народ живее, му е дадена от Бога, с Божието обещание да бъде негово вечно притежание.

5. Нито един народ в историята на цялото човечество не е имал съдбата два пъти да бъде изгонен от своята страна и да бъде разпръснат до всички краища на света… и след много години отново да бъде върнат в своята страна. За да може при такива обстоятелства един народ да оцелее, е възможно единствено с Божията намеса. Няма друга нация в света, която да има такава история. Много велики и силни народи и цели цивилизации са изчезнали от историческата сцена. Днес няма асирийци и вавилонци.

Няма друг народ, който в хода на историята да е преживял толкова мъка и в голяма степен да е бил зависим единствено от надеждата, която го е крепила. Оцеляването на еврейския народ е историческо чудо, нямащо равно на себе си.

6. Историята на човечеството не познава по-голяма репатрация от тази на евреите, които през последните 60 години се върнаха в своята страна от 144 държави на света. Задължително трябва да си поставим въпросът: Какво привлича тези 3 милиона евреи-емигранти, които от 1822 година и досега се завръщат в страната си? Защо именно в наши дни, на тълпи евреите се завръщат в Израел? Всички знаем, че хората днес емигрират или по икономически причини, или търсейки сигурност и спокоен живот. Нито първата, нито втората причина се отнасят за еврейския народ. Израел не е нито най-богатата страна на света, а и дума да не става, че е най-сигурната! Тогава защо евреите се връщат в Израел? Аз имам само един отговор на този въпрос и отговорът го дава Библията: „и когато се изпълни времето…“. Да нямаш държава 1900 години и след това отново да създадеш такава – подобен феномен историята не познава. С право Марк Твен поставя въпроса: „В какво се крие тайната на безсмъртието на този народ?“ Единствено възможният отовор гласи: „Тайната на безсмъртието на евреите е единствено сам Бог.“

Само по този начин можем да разберем защо в Израел и особено в Иерусалим съществува една велика, непозната и тайнствена сила, която привлича сърцето на евреина. Някога Наполеон бе казал: „Един народ, който плаче за загубата на своята Родина отпреди 1800 години и не я забравя, такъв народ никога няма да изчезне. Този народ трябва да бъде сигурен, че ще се върне отново в Родината си“.

7. Няма друг народ в света, когото Бог да назовава с името „Мой народ“, когото Той избра и обича и когото постави като условие за получаване на благословение. Защото Бог казва: „Който теб благославя, него Аз ще благословя“ (Числа 24, 9). Но няма и друг народ в света, който през цялата човешка история да е мразен толкова много, както евреите. В хода на историята тази омраза е добивала различни имена: тя е започнала като „религиозен антиюдеизъм“ по-късно преминава в „расистки антисемитизъм“ и в най-ново време се изявява като „политически антиционизъм“. Тази омраза винаги е водела до масово унищожаване на този народ. Ето защо оцеляването на Израел може да се обясни единствено с Божията намеса.

Мощно потвърждение на горната истина е осуетяването на планирано нападение от страна на Ирак върху Израел. Георг Сада – християнин и висш генерал от иракските военновъздушни сили пише следното: „През ноември 1990 година аз направих страхотно откритие: Саддам Хюсеин бе издал заповед за мащабно военно въздушно нападение върху Израел… Военната акция трябваше да започне с нападение с химически оръжия: нервния газ табун, както и със зарин 1 и зарин 2. Тази акция трябваше да се осъществи от 98 от нашите най-добри самолети-изтребители. На 17 декември 1990 година ние получихме заповедта на Саддам Хюсеин, която гласеше: „Аз одобрявам нападението и с помощта на Аллаха ние ще нападнем Израел“. Но Бог се намеси и американците нападнаха Ирак и така нападението върху Израел беше осуетено!!!

С първия си удар американските въздушни сили разрушиха централното командване на иракските сили. Тогава Саддам свика спешно генералния щаб, за да обсъдят създалата се ситуация. Първото, което той каза на командващия военновъздушните сили, беше, че нападението върху Израел няма да се проведе: „Сега вече е твърде късно. Ние трябва да се справяме с много други неща“.

Това съобщава в доклада си генерал Георг Сада.

8. Уникално е, че от 13 милиона евреи по целия свят, само 5,5 милиона живеят в Израел. Останалите 7,7 милиона живеят разпръснати в 144 страни. Разпръсването на евреите по света (диаспора) има 2700-годишна история – от прогонването на израилтяните сред асирийците през 722 година преди Христа, до разрушаването на Иерусалим от римляните през 70 година, съответно 135 година след Христа.

9. Евреите представляват само 0,2% от населението на земята. Нормално е при това положение за този народ изобщо да не се чува много. Напротив, светът е чувал и продължава да чува за този народ. Евреите са оказвали и оказват огромно влияние в световната култура, наука и медицина. Уникален е фактът, че този твърде малък народ е дал 27% от всички лауреати на Нобелова награда в света. А има толкова много народи, които нямат и един единствен нобелов лауреат! Тази малка страна от само 22 000 кв. км., от която 2/3 е пустиня (!), се нарича „страна на книгите“, защото годишно в Израел се издават над 4000 нови заглавия. В Израел има над 3500 археологически места. Официалната статистика на ООН подрежда евреите като най-интелигентният народ в света. Изреждането на суперлативи към този народ може да продължи и в много други направления.

10. Стигаме до най-впечатляващата уникалност на Израел – столицата Иерусалим. Иерусалим е най-старият постоянно населяван град в света. Няма друг град, който да е преживял такава страхотна съдба, както Иерусалим. За никой град в света не се е воювало толкова, както за Иерусалим – „градът на мира“. Никъде не се е проляла толкова човешка кръв, както в свещения град Иерусалим. Вследствие на войни, нападения, завладяване и земетресения този град е преживял опустошения, каквито друг град в света не е преживял. През цялата си 3000-годишна история този град в продължение на 2535 години (586 преди Христа–1949 след Христа) е бил нападан, обсаждан, завладяван и разрушаван от различни езически народи. През цялото това време за него са се водели 69 войни и 17 различни народи са се гордеели, че са станали господари над Иерусалим.

Защо има такъв огромен интерес към този град? Той не притежава никакво значение, сила или привлекателност, няма особено благоприятно географско разположение и няма красотата на някои други градове по света, като например Швейцария, Америка и т. н. Този град не е голям търговски кръстопът и не предлага никакво богатство и лукс. Той е изграден върху скали и в околността му няма плодородни полета…

И тъй няма никакво логическо основание за завоевателите да се стремят към този град.

Тогава защо?

За разлика от другите градове по света Иерусалим дължи своето значение и известност на съвсем други причини. Той дължи своята уникалност като световен град единствено на Божественото откровение, което е дадено в него и от него е проникнало в целия свят и продължава да залива света.

Славата и значението на този град се дължат единствено и само на Бога:

– този град се нарича „град на Господа“ (Исаия 60, 14), от който излиза Словото Божие и Бог благославя народите (Исаия 2, 3). Бог сам казва следното за него: „Това Ми е покой довека; тук ще обитавам, защото го пожелах“ (Пс. 132, 14).

– този град е мястото, където се изпълни Божият план за спасението на цялото човечество (Иоан 19, 30).

– това ще бъде светият град на новото небе и новата земя, „Иерусалим, който ще слезе от небето, от Бога“ (Откр. 21, 10).

– Иерусалим не е само мястото, където Иисус беше разпънат и възкресен от мъртвите. Този град е мястото, където Иисус отново ще се върне.

Божественият избор на Иерусалим е направил този град не само уникален, но и предмет на непрестанни и жестоки борби, както никой друг град в света. Враговете на Израел много добре знаят, че тук става дума за пъпа на света. Това е единственото обяснение защо силите на тъмнината в продължение на хилядолетия се опитват за заличат този град, отправяйки се в т. нар. „свещени войни“ срещу него. И след като с военна сила не можаха да сторят това и никога няма да могат, тези сили на мрака направиха Иерусалим център на двете най-големи религии в света и проявиха претенциите, че това е техният „свещен град“. Името „Иерусалим“ обаче не се споменава нито един път в Корана, нито пък Мохамед някога през живота си е посещавал този град. По този начин светът се стреми да отъждестви свещеният Божий град Иерусалим със земния и преходен Вавилон и така да го заличи от лицето на Земята. И всичко това светът върши с една единствена цел – да спре изпълнението на Божия план за спасението на човечеството.

Бог обаче казва: „Ще се обърна към Сион и ще живея в Иерусалим… И ето, Аз ще събера Моя народ от всички страни…и ще ги доведа и те ще живеят в Иерусалим.“(Зах. 8, 3.7.8.).

Всичко това се изпълнява днес пред нашите очи!!!

Библията учи, че в духовно отношение човек може да принадлежи единствено на два различни града в този свят: или на небесния Иерусалим, или на земния Вавилон. Най-големият проблем на християните не е нито гонението, нито атеизмът, нито езическите религии. Не! Най-големият проблем е отдалечаването на християните от основата на тяхната вяра и смесването на християнския им живот със света. Това Библита нарича „куцане на две колена“, „колебаене между две мнения“ (3 Царе 18, 21) или с други думи, да имаш двойно гражданство – едновременно гражданин на Иерусалим и Вавилон. За много християни е по-лесно да отхвърлят Божиите заповеди и да приемат това, което светът предлага. Такива „християни“ трябва добре да знаят, че Библията не е карта с менюта, от които да избереш само това, което ти харесва. В Библията има един железен принцип, който гласи „или-или“: Или ще познаваш волята Божия и ще живееш според тази воля, или само ще казваш, че знаеш за тази воля, но ще живееш както си искаш. Това е жалката действителност на милиони „християни“ днес.

11. Едно друго уникално свойство, което никой друг народ в света не притежава: Истинският Бог и Неговото Слово – Библията – се откриват на света чрез еврейския народ и чрез него дойде Спасителят на света. Чрез този народ Бог започна изпълнението на Своя план за спасението на човечеството и чрез този народ Бог ще завърши този Свой план. Затова Бог заповяда най-напред на евреите: „Отидете по целия свят… “ По-късно тази заповед беше приета и от много други народи, които и до днес я изпълняват.

В историята на Божия народ е скрита една велика символика, която е от огромно значение за личния духовен път на всеки отделен човек. Времето, когато Авраам беше призван до влизането на евреите в Обетованата земя, представляват три периода в духовния живот на всеки един човек. Нека всеки читател си постави лично въпроса на кой етап се намира неговият живот: езичество… пустиня… или Обетована земя?

12. Още едно уникално свойство, което никой друг народ не притежава: от основаването на държавата Израел през 1948 година, този народ трябваше да води няколко войни за оцеляване, което той успешно направи. Освен това трябва да противостои на непрекъснати ракетни нападения, да преживява самоубийствени атентати, да слуша непрекъснато заплахи, че държавата Израел трябва да бъде заличена, както и ежедневно да живее в страх от тероризъм, хули, омраза, да понася обвинения и онеправдание от други народи… и какво ли още не! Израелският гражданин никъде и никога не е сигурен, че няма да бъде нападнат и унищожен от терористи – било в самолета или автобуса, било в училището или синагогата, било в ресторанта или на пазара, било на улицата или в собствения си дом.

В известна степен днес в света е станало модерно – особено между академичните среди, студентите и богословите да се говори негативно срещу Израел. Но Бог утешава Своя народ с думите от 23 псалом: „Ти приготви пред мене трапеза в присъствие на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена“.

Едва ли някой друг народ би бил в състояние дълго да издържи при такива обстоятелства на несигурност и непрекъснат психически тормоз. Историята дава многобройни примери в тази насока.

При такива трудни условия народът на Израел трябваше да постави основите на своята държава и да я изгради. Евреите разполагат с достатъчно исторически опит, тъй като и преди това за тях имаше тежки времена, когато „с една ръка вършеха работата, а с друга държаха копие. Всички строители бяха препасани с меч през кръста, и тъй строяха“ (Неемия 4, 17-18). По-късно всемогъщият Рим трябваше да воюва срещу този малък народ в продължение на 69 години, за да смаже съпротивителното движение на евреите – най-дългата война, която Рим е трябвало да води в цялата си история.

При тези тежки обстоятелства евреите можаха да превърнат пустинята в плодоносна градина (за разлика от други народи, които превърнаха държавата си от плодородна страна в пустиня!), да започнат да градят селското стопанство и индустрията от нула и да достигнат изключително висок стандарт днес, да достигнат икономика, жизнен стандарт и социално дело, изравнявайки се с нивото на високо развитите страни в света. Освен всичко, което споменахме дотук, тази държава приема репатрационна вълна от диаспората – броят ѝ представлява 1/4 от цялото население на Израел. Процентно това би означавало Западна Европа да приеме 80 милиона емигранти. Да не говорим, че големите западноевропейски държави имат голям страх от няколкото десетки хиляди емигранти от бившите комунистически страни, чудейки се как максимално да ги използуват и след това да се освободят от тях.

Аз идвам до задължителния въпрос, който трябва да се постави: Къде е източникът и каква е целта на всички тези уникални качества на този народ? Естествено към това трябва да се добави и трети въпрос: Защо тези уникални свойства притежават именно евреите?“

Отговорът може да се обобщи само с няколко думи:

Източникът на тези уникални качества на евреите е Сам Бог, Творецът на Вселената. Цялата Библия, както и 4000-годишната история на този народ потвърждават ясно и без всякакво съмнение тази истина. Израел и евреите са в уникално отношение към Бога. На никоя друга страна и на никой друг народ Бог не е казвал: „Моята страна“ и „Моят народ“ както това казва за евреите и Израел. И тъй, уникалният характер на този народ има божествен произход.

А отговорът на въпроса „поради какво“ гласи: Бог иска чрез този народ да проведе и завърши Своя план за спасението на човечеството. Така че Израел е Божият инструмент за спасението на света. Това е единствената причина защо Бог е надарил този народ с толкова много дарби, способности и уникални качества.

„И от всекиго, комуто много е дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква” (Лука 12, 48)

__________________________________

*Доклад на тържествено събрание на Швейцарската национална асоциация за Израел, 22 февруари 2009, Берн, Швейцария. Материалът е предоставен от автора.

Изображение: авторът, проф. д-р Дечко Свиленов

Следва