ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ НИКАНОРОВИЧ ГЛУБОКОВСКИ И НОВОЗАВЕТНОТО БОГОСЛОВИЕ В БЪЛГАРИЯ*

Иван Ж. Димитров

ivan-jelev-2Десетилетия наред Втора аудитория на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” пази портрета на големия руски учен-богослов професор Николай Никанорович Глубоковски. Макар официално да не е обявяван, той се смята за патрон на тази аудитория, която обикновено се ползва от студентите от втори курс, чиито предмети се доминират от Свещеното Писание на Новия Завет. А името на професор Глубоковски в България и в чужбина (както в Русия, така също и в останалите славянски, и във всички православни страни, а въобще и в богословските среди по света) се свързва безпогрешно с науките, занимаващи се именно със Свещеното Писание на Новия Завет.

Българското богословие е било честито да има сред основателите на академичната си традиция учен от величината на професор Глубоковски. Как е станало това?

Отрано Българската православна църква и просветената ни общественост е работела за откриването на висша богословска школа у нас. Университетът също е бил заинтересуван да има и богословски факултет в своя състав, за да бъде пълна представата за universitas litterarum („всеобщност на науките”). Но нещата вървели трудно. Трудни били преди всичко годините за отечеството ни. Последователни катастрофални войни доразрушили оцелялото от гибелната липса на слога сред политици и общественици. Едва в последните месеци на правителството на Александър Стамболийски мечтата става действителност: през пролетта на 1923 година тържествено е основан Богословският факултет на Софийския университет[1]. След руските духовни академии, създадени през XVIII и XIX век, след гръцки, румънски и сръбски факултети, създадени през XIX и началото на XX век, накрая и България се сдобива със свой разсадник на висша богословска наука. Сред четирите пък първи избрани професори на новия факултет е и именитият руски новозаветник професор Николай Никанорович Глубоковски.1Глубоковский-2Изборът не е случаен. Професор Глубоковски е бил вече световно известен учен от висок клас. Сред неговите ученици вече са редица наши богослови, а и някои митрополити като наместник-председателя на Светия Синод Видински Неофит, Охридски Борис, Старозагорски Павел[2]. При това той е преподавал Нови Завет от 1922 година в съседна Сърбия, в Белградския богословски факултет. Поканен надлежно, Глубоковски за щастие на българите склонява да дойде в новооснования наш Богословски факултет.

Обуреваемият научен кораб на първенеца на православното новозаветно богословие от края на XIX и първата половина на XX век, носещ в себе си интелектуалните богатства на преценни сплави от светоотеческа мъдрост, руско съвременно богословие и постижения на западната ученост, намира последен, но тих и гостоприемен пристан на българска земя. Наистина учен като Глубоковски е желан от всеки университет в света. Защото неговото име и дейност са гаранция за висока ерудираност и научна резултатност. Показателно е, че когато две години по-късно младият български учен и после професор по Свещено Писание на Стария Завет Иван Марковски споделя пред виенски професори-богослови кой преподава новозаветна библеистика в София, те се изказват най-възторжено за именития си колега и облажават Богословския факултет в София, че го има за свой професор[3].

Заслужилият редовен професор на Петроградската духовна академия при катедрата по Свещено Писание на Новия Завет Николай Никанорович Глубоковски е роден на 6 декември 1863 година в семейството на свещеник в село Кичменгский городок, Николски уезд, Вологодска губерния. Детството му е на обикновено селско дете, познало бедността и недоимъка. По-късно сам ще споделя пред руския възпитаник професор Ганчо Ст. Пашев от Богословския факултет на Софийския университет, че за него е било лукс да има цървули от лико и през по-голямата част от годината „цапал бос”, дори и в училище[4]. Но Божият дар у него, разпалван с усърдие и постоянство през годините на обучението, дава отлични плодове.

Първоначално учи в Николското духовно училище, после във Вологодската духовна семинария, курса на която завършва като първенец през 1884 година, и накрая – в Московската духовна академия.

Отрано, още като семинарист, започва своите книжовни занимания и печата статии. А като студент вече редовно публикува изследвания върху важни богословски и обществено-значими въпроси (Преображение Христово, теософията, детерминизма, абсолютното начало, ереста монархианство, географията на Светата земя и други).

Завършил Московската духовна академия като първенец на випуска през май 1889 година, Глубоковски веднага (юни същата година) започва магистратура (по руската система) при катедрата по Обща църковна история. От октомври 1890 година е назначен и за преподавател във Воронежката духовна семинария. През юли 1891 година завършва магистратурата и след защита на дисертацията на тема „Блаженный Феодорит епископ Кирский. Его жизнь и литературная деятельность. Церковноисторическое исследование” (том I и том II; отпечатана в Москва в 1890 година) е удостоен от Светия Синод със степента „магистър на богословието”. Рецензентът, професор по Църковна история, Александър П. Лебедев е възхитен от работата и му поставя оценка „Отличен, 5+”. Същата висока оценка получава и в отзивите на учената общественост – особено от прекрасния познавач на християнската древност, немския професор Адолф фон Харнак.

През октомври 1891 година Глубоковски е избран за доцент в Санктпетербургска духовна академия при твърде важната катедра по Свещено Писание на Новия Завет. Макар и в друга област на богословието, младият Глубоковски се справя отлично. Той лесно и успешно пренасочва научните си интереси към Свещеното Писание на Новия Завет. Подготвя цялостен курс лекции по предмета. През октомври 1894 година е избран за извънреден професор при същата катедра, а в 1897 година вече отпечатва първата част от огромния си тритомен труд Благовестие святого апостола Павла по его происхождению и существу (Санкт Петербург, първи том 1905; втори том 1910; трети том 1912). Само за тази първа част получава степента „доктор на богословието” (21 януари 1897 година) и след седмица вече е избран за редовен професор по Свещено Писание на Новия Завет[5]. За осем години след завършване на висшето си образование преминава всички научни степени и звания!

Следват години на успешна научна и преподавателска дейност. Отпечатва около четиридесет научни книги и над сто и двадесет статии. Заслужават да бъдат споменати:

1. Благовестие християнской свободы в послании св. Апостола Павла к Галатам, СПб. 1902;

2. О Квириниевой переписи по связи ея с Рождеством Христовым, Киев 1913;

3. Библейский греческий язык в писаниях Ветхаго и Новаго Завета, Киев 1914;

4. Греческий язык Ветхаго и Новаго Завета во свете современнаго языкознания, Петроград 1915;

5. О втором послании св. Апостола Павла к Фессалоникийцам, Петроград 1915;

6. Ходатай Новаго Завета: экзегетический анализ Евр. 1:1-5, Сергиев Посад 1915;

7. Христос и Ангелы: экзегетический анализ Евр. 1:6-14, Петроград 1915;

8. Искупление и Искупитель по Евр. II, Петроград 1917.проф. ГлубоковскиМеждувременно след смъртта на редактора на Православная богословска энциклопедия професор Лопухин Николай Никанорович Глубоковски поема редактирането на томовете 6-12. За съжаление този прекрасен труд остава недовършен. Поради започналите революционни действия в Русия се издава само до буква К (непълна). По-интересното е, че в тази енциклопедия наред с много други статии Глубоковски пише и такива, свързани с българската история: „Йоанн, экзарх Болгарский”, „Иоанн Рыльский”, „Иосиф I, екзарх Болгарский”, „Кириллица и глаголица”, „Св. Кирилл Философ”, „Климент Словенский”, „Климент, митрополит Тырновский”. Явно е, че професор Глубоковски отдавна се е интересувал от въпроси, свързани с България.

В 1916 година професор Глубоковски напълно заслужено е обявен за „заслуженный професор” на Петроградската духовна академия, но идва Октомврийската революция. През 1918 година Академията е закрита. През есента на същата година останалият без работно място (но не и без работа, каквато той винаги е имал в предостатъчно количество!) професор Глубоковски е поканен и три месеца чете лекции в университета в град Упсала, Швеция. След завръщането си, през декември същата година е избран за професор на Петрограския университет и на Богословския институт. Животът в Петроград обаче става нетърпим. Убиват брат му и други сродници. Опасност грози и самия него. Тогава той взима съдбовното решение да тръгне за чужбина. На 29 август 1921 година, заедно със съпругата си, заминава за съседна Финландия. Октомври същата година е професор в Прага, Чехословакия, по-късно за няколко месеца ще преподава и в Руския богословски институт „Св. Сергий” в Париж. От март 1922 до май 1923 година професор Глубоковски преподава в Богословския факултет в Белград, откъдето и приема поканата на българските богослови и се установява за постоянно в София, макар почти непрекъснато да е имал усложнения с трудовия си договор в Софийския университет. Все пак остава тук до сетния си дъх – 18 март 1937 година. Опелото е извършено на Православна неделя от Софийския митрополит Стефан, в съслужение с други български иерарси и в присъствие на ректора на Софийския университет, декана на Богословския факултет, професори, студенти, почитатели. Бил е обичан от всички заради своята доброта, отзивчивост, истинска бащина любов към студентите.

Важна страна от дейността на професор Глубоковски по утвърждаване на Богословския ни факултет е и подготовката на нови кадри. Той е оставил в края на дните си вече изграден най-добрия и най-плодовития новозаветен български учен на ХХ век в лицето на професор Христо Н. Гяуров, който дори е декан по време на смъртта на своя именит учител. Но „дедушка Глубоковски” е в помощ и на всички останали свои колеги от факултета, на които помага със съвет, библиографски указания, преценки и пр.

При идването си в България професор Глубоковски е донесъл със себе си много от своите научни ръкописи, които доработва и някои отпечатва у нас – било на руски, било в превод на български, правен от негови усърдни студенти.

На руски език тук той отпечатва:

1. Бог-Слово. Экзегетический эскиз „Пролога” Иоаннова Евангелия (1:1-18), С. 1927;

2. Христово уничижение и наше спасение (Библейско-экзегетический анализ на Филип. 2:5-11), С. 1929;

3. Евангелия и их благовестие о Христе Спасителе и Его искупительном деле, С. 1932;

4. Св. апостол Лука. Евангелист и Дееписатель, С. 1932;

5. „Благовестие апостола Павла по его происхождению и содержанию” – В: ГСУ-Бф, т. XI, 1933-1934, С. 1934, с. 1-50;

6. Благовестие християнской свободы в послании св. Апостола Павла к Галатам, С. 1935;

7. Дидаскалия и Апостольския постановления по их происхождению, взаимоотношению и значению, С. 1935;

8. Послание к Евреям и историческое предание о нем, С. 1937.

Сред отпечатаните на български език трябва да споменем:

1. Граматика на Гръцкия библейски език – Ветхи и Нови Завет, С. 1927 (превод и редакция от проф. Глубоковски на граматиките на Конибиар и Скот);

2. „Христос и Ангелите. Екзегетически анализ на Евр. 1:6-14” – В: ГСУ-Бф, 4, 1926-1927, С. 1927, с. 185-218;

3. „Христос и Християните. Екзегетически анализ на Евр. 2:1-4” – В: ГСУ-Бф, 5, 1927-1928, С. 1928, с. 1-16;

4. „Изкупление и Изкупител” – В: ГСУ-Бф, 6, 1928-1929, С. 1929, с. 1-43;

5. „Християнското братство и неговата необходимост за вярващите” – В: ГСУ-Бф, 7, 1929-1930, С. 1930, с. 141-176;

6. „Християнското съботство. Екзегетически анализ на Евр. 4:1-16” – В: ГСУ-Бф, 8, 1930-1931, С. 1931, с. 1-23;

7. „Първосвещенството на Христа и задълженията на християните” – В: ГСУ-Бф, 9, 1931-1932, С. 1932, с. 1-40;

8. Преображение на Господа Иисуса Христа, С. 1933;

9. „Християнското съвършенство и Христос като Първосвещеник навеки по чина на Мелхиседека. Екзегетически анализ на Евр. гл. 6” – В: ГСУ-Бф, 12, 1934-1935, С. 1935, с. 1-50;

10. „Христос – Първосвещеник по чина на Мелхиседека” – В: ГСУ-Бф, 13, 1935-1936, С. 1936, с. 1-48.гроба на проф. ГлубоковскиЗаради голямата си научна и обществена дейност професор Глубоковски е бил удостоен с множество научни и почетни звания: действителен член на Императорското дружество за история и руска старина при Московския университет; на дружеството „Преподобни Нестор” при университета „Св. Владимир” в Киев; на дружеството на руските архивни дейци в Петроград; пожизнен член на братството „Св. Сергий” при Московската духовна академия; на Руското палестинско дружество; на Славянското дружество в София и много други; член-кореспондент на Императорската академия на науките; почетен член на духовните академии в Москва, Киев и Казан, на Петроградския и Московския археологически институти и на още десетина други научни институции в Русия и зад граница, между които не трябва да се пропуска Society for Biblical Study в Лондон.

От 1892 до 1897 година „по назначению свыше[6]”, явно от Светия Синод на Руската православна църква, се занимава и с поправяне на руския превод на Новия Завет. От 1907 година е член на Синодната комисия за поправяне на славянския текст на богослужебните книги „Постен Триод” и „Пентикостар”. Участвал е и в неизброими комисии по духовното учебно дело в Русия на национално и на епархийско равнище.

В заключение ще приведем думите на първия декан на Богословския факултет професор протоиерей Стефан Цанков, че „освен драгоценната педагогическа и голяма учена дейност на професора Николай Никанорович Глубоковски в нашия Богословски факултет и неговата дружелюбна неоценима помощ, която дава на всички свои млади колеги в нашия Богословски факултет в тяхната професорска и литературна работа, особено големи са заслугите на професор Николай Никанорович Глубоковски (поради голямата му опитност) във вътрешната уредба на нашия факултет, както и в подбора на преподавателския персонал в него. По поръка на факултетския съвет на нашия Богословски факултет професор Николай Никанорович Глубоковски писа учени доклади по хабилитирането или производствата на професорите Иван Спасов Марковски, Ганчо Ст. Пашев, протоиерей Иван Гошев, Димитър В. Дюлгеров, протоиерей Христо Димитров, Христо Гяуров, за частния хоноруван доцент протопрезвитер Георги И. Шавелски и за кандидатите при хабилитационните конкурси дякон А. Войнов и Стоян Петков (сега епископ Андрей[7])”[8].

Професор Николай Глубоковски постави здравите основи на православното богословие у нас и особено на новозаветното богословие. Така, по думите на поета, той „памятник себе воздвиг нерукотворный”. А портретът му винаги ще стои във Втора аудитория като малък знак на нашата признателност към него и към всички руски учени, които намериха топъл, братски прием в България след Октомврийската революция. По думите на св. апостол Павел, ако те са посеяли у нас такива духовни блага, едва ли материалната отплата е могла да възнагради достойно дарителите (1 Коринтяни 9:11). Затова остава в сила заветът: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евреи 13:7).

________________________

*Източник – http://dveri.bg. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Измененият Закон за народното просвещение, приет от Народното събрание през 1921 година (утвърден с указ от 11 юли 1921 година и обнародван в „Държавен вестник”, бр. 87 от 21 юли същата година) предвижда откриването на Богословски факултет при Софийския университет (чл. 285, буква „ж”). Според този закон (чл. 298) конституирането на факултетския съвет на Богословския факултет става, след като се назначат тримата първи професори: по Свещено Писание на Новия Завет, по Систематическо богословие и по Църковно право. Конкурсите за заемане на професорските места се провеждат през есента на 1922 година, след което се назначават и първите професори-богослови. Но по Свещено Писание на Новия Завет не се явява достоен кандидат. Тогава се избира руският учен-библеист протоиерей Александър П. Рождественски, който до революцията е бил професор по Свещено Писание на Стария Завет в Петроградската духовна академия. Поради сполетялото го тежко заболяване обаче той въобще не можал да чете лекции. По-подробно в: Цанков, С. „Богословският факултет у нас (1923-1933)” – В: ГСУ-Бф, 11, 1, с. 16-17, 36.

[2]. Цанков, С. „Професор Н. Н. Глубоковски. Един голям руски учен” – В: Църковен вестник, 13, 1937, с. 149. От същия автор: Н. Н. Глубоковски, С. 1940 (отпечатък от Летопис на Българската академия на науките, кн. 20), с. 1-6; Цоневски, И. „Тридесет години Духовна академия (Богословски факултет). Юбилейно тържество по случай тридесетгодишнината на Духовната академия (Богословски факултет), 1923-1953 г.” – В: ГДА, 5 (31), 12, 1955-1956, С. 1956, с. 493-494; Николай, еп. Макариополски „Петдесет години богословска наука в България (1923-1973)” – В: ГДА, 24 (50), 1, 1974-1975, С. 1978, с. 47-54.

[3]. Марковски, И. „Един ненадминат православен богослов. В спомен на проф. Н. Н. Глубоковски” – В: Църковен вестник, 14, 1937, с. 159.

[4]. Пашев, Г. „Професор Николай Никанорович Глубоковски. По случай 40 дни от смъртта му” – В: Църковен вестник, 20, 1937, с. 234.

[5]. 35-летие ученой деятельности професора Николая Никаноровича Глубоковского, С. 1925, с. 11-12.

[6]. Пак там, с. 57.

[7]. И после Ню-Йоркски митрополит на Българската църква.

[8]. Богословският факултет у нас, с. 38.

Изображения: 1. Авторът на статията, Иван Ж. Димитров; 2. Проф. Глубоковски; 3. Проф. Глубоковски; 4. Гробът на проф. Глубоковски, в руския парцел на Софийски централни гробища.

Източници на изображенията – http://www.yandex.ru и Гугъл БГ

ПРОФ. НИКОЛАЙ НИКАНОРОВИЧ ГЛУБОКОВСКИ – ОСНОВОПОЛОЖНИК НА НОВОЗАВЕТНАТА БИБЛЕИСТИКА В БЪЛГАРИЯ*

Емил Трайчев

1863_glubokovskiПрофесор Николай Никанорович Глубоковски е един от именитите руски учени-богослови, който след революцията и закриването на духовните академии в Русия, от 1923 до 1937 година е поканен за професор в Богословския факултет на Софийския университет – титуляр на катедрата по Свещено Писание на Новия Завет. Рядък богослов-енциклопедист професор Глубоковски разработва редица от най-важните и трудни проблеми в областта на Свещеното Писание на Новия Завет. С голяма дълбочина и перспективност, с огромна ерудиция, всестранна начетеност и книжовна ориентация, професор Глубоковскии привлича в изследванията си цялата съществуваща литература по различни въпроси[1].

В академическото богословско образование Николай Никанорович поставя изучаването на Свещеното Писание начело на цялото богословие, считайки го за обединяващ център за всички богословски дисциплини. Без този център всички клонове на богословието остават разединени и не възприемат съзиждащия библейски дух. Според него трябва да се промени целият порядък на научно-академичната система, за да бъде Свещеното Писание в нея творчески източник и обединяващо звено за всички богословски науки. Едва тогава богословието ще съгради и развие достойно своето свещено име, утвърждавайки се на непоклатимата основа на откровените паметници на боговедението[2].

Централно място в научната дейност на Глубоковски заема обширното библейско-богословско изследване „Благовестие св. апостола Павла по его произхождению и существу”. Това съчинение, по общото признание на специалистите, е истинска енциклопедия на знанието, отличаваща се преди всичко с тънкостта на критико-екзегетическия анализ и широтата на богословската мисъл. В този труд ученият доказва, въпреки мнението на редица протестантски богослови, че св. апостол Павел е верен ученик на Иисус Христос, а неговото благовестие „не е човешко”, а е получено „чрез откровение Иисус Христово” (Галатяни 1:11-12).проф. ГлубоковскиИдеите, кумулирани в този величествен труд, откриват нови изследователски хоризонти за следващите генерации библеисти у нас. В съчинението „Господь Иисус Христос – Единственный Глава Церкви” (С., 1965) доцент архимандрит Сергий (Язаджиев) с изключителна проникновеност разгръща мислите на Глубоковски в своя анализ на посланията на св. апостол Павел до Ефесяни и Колосяни, които, пише Глубоковски, са „взаимно сходни в най-главните идейни елементи, но комбинацията им далеч не е еднаква. Пред Ефесяни се разкрива разбиране за Църквата в нейното отношение към Христос, в качеството на именно Христова, в Колосяни същото се показва в друг ред, където най-напред се рисува Христос от гледището на Неговото влияние върху живота и устройството на Църквата. Христологическата еклезиология се сменя с еклезиологическата христология, което е и напълно естествено – отначало да се опише обсъжданата институция, а след това да се характеризира нейният най-главен фактор[3].

През 2003 година беше публикувано изследването на професор Иван Желев, озаглавено „Разпространението на Христовото благовестие”. Там авторът извайва пред читателя образа на св. апостол Павел в неговата историческа среда, впечатлен от вярата и самоотвержеността му, апостолските проповеднически умения и мисионерски плам, заразяващ със своята всеотдайност на Божието дело[4]. Това съчинение звучи в тоналността на „най-добрия и най-плодовития новозаветен български учен на ХХ век в лицето на професор Христо Н. Гяуров, който дори е декан по време на смъртта на своя велик учител[5], проф. Глубоковски, и допълва красивата симфония, създадена от този майстор на словото.

Глубоковски е привлечен за сътрудник на излизащата от 1900 година, по инициатива на проф. А. Лопухин, многотомна „Православной Богословской энциклопедии”, а в 1904 година, след смъртта на Лопухин, става неин редактор. В този труд повече от сто страници принадлежат на професор Николай Глубоковски. Сред значимите статии, написани от него, можем да споменем: „Библейското богословие”, „Възкресението на Иисус Христос”, „Апокрифните книги на Новия Завет”, „Квириний” и редица други богословски, исторически и биографични разработки.1Глубоковский-2През 1923 година професор Глубоковски приема предложението на Софийския университет да заеме катедрата по Свещено Писание на Новия Завет в открития Богословски факултет. На 19 ноември същата година на тържеството в деня на започването на първата учебна година, деканът на факултета професор д-р Стефан Цанков, обръщайки се към професор Глубоковски с приветствено слово, го нарича светило на православната наука. Той го моли да бъде наставник не само на студентите, но и на младшите колеги професори, към които причислил и себе си.

Глубоковски посвещава всички свои сили и опит за изграждането на образцова висша духовна школа в България. Той участва в подбора и подготовката на преподавателския състав и организацията на учебната работа. Затова справедливо може да бъде наречен основоположник на Богословския факултет. Заложените от Глубоковски принципи трайно влизат в традицията на Факултета. Можем да кажем, че всички бивши негови ученици с особено благоговение и топлина пазят паметта за своя духовен наставник и си спомнят за него с чувство на сърдечна благодарност. По  поръка на факултетния съвет на Богословския факултет Глубоковски пише доклади във връзка с хабилитирането и процедурите на професорите Иван Марковски, Христо Гяуров и много други[6].

Въобще от първите дни на пребиваването си в България професор Глубоковски бил обграден с общо внимание и се ползвал с голямо уважение и авторитет в академичните и обществени кръгове, което намерило ярък израз в неговото честване по случай 35-годишна научна дейност през 1925 година и провъзгласяването му за член-кореспондент на БАН през 1929 година.

През 1932 година професор Глубоковски публикува трактата „Евангелия и их благовестие о Христе – Спасителе и его искупительном деле”. Страници 32-82 от този труд са посветени на един изключително дискусионен и труден въпрос в сферата на новозаветната библеистика, а именно „Синоптическият въпрос и опитите за неговото решаване”. Верен на своя историко-генетичен и религиозно-философски метод, професор Глубоковски засяга редица важни и централни пунктове в тази обширна проблематика. Посредством съпоставянето на текстовете и езиковия им разбор той установява взаимната зависимост между първите три канонически евангелия, но заедно с това и тяхната пълна генетична самостоятелност във възпроизвеждането на цялостния образ на живота и учението на Иисус Христос. Професор Глубоковски посочва, че разкриването на този образ не могло да стане по обичайния биографичен начин, защото Христос е Богочовек, Спасител на света. Затова и в повествованието за Неговото пребиваване и служение сред хората било важно и нужно да се отрази само това, което Го отличавало като Спасител и Изкупител на света. Преследвайки тази цел, всеки от четиримата евангелисти възвестява благовестието на Господ според нуждите на вярващите, но винаги в пълно съгласие с дълбокия смисъл на спасителните събития на Христовото домостроителство. Това обяснява общият за тях материал и вариативността в редакциите на Матей, Марк и Лука.

След трактата „Синоптическият въпрос и опитите за неговото решаване”, следващите поколения новозаветни библеисти само спорадично засягат проблема, без опит за неговото актуализиране[7]. От друга страна, днес синоптическият въпрос се е превърнал в краеъгълен камък на историко-критическите научни изследвания на евангелията[8]. Изследванията са преминали вече няколко фази на развитие, натрупала се е огромна литература. В тази връзка, публикуваната през 2001 година у нас монография „Нов прочит на студията на професор Николай Никанорович Глубоковски „Синоптическият въпрос и опитите за неговото решаване”, не само отговаря на нуждата от подобни изследвания, но и преследва няколко основни цели.гроба на проф. ГлубоковскиЗа пръв път трактатът на професор Глубоковски се предостави на вниманието на любознателния читател и в частност – на студентите-богослови, в превод на български език. По-нататък желанието е да се прехвърли мост от богословско-философската интерпретация на “православния Adolf von Harnak”, който, като голям защитник и научен стълб на Православието, търси с цялата научна обективност преди всичко истината, до проблемите, касаещи синоптическия въпрос в наши дни. Това е, защото анализът на професор Глубоковски е пропит както със силата на вярата, така и с полета на свободното изследване.

Актуално звучи констатацията му, че каноничните евангелия изчерпват всички възможни средства за християнско просвещение и не остават без спасително удовлетворение нито един въпрос в човешката душа. Възникнали в апостолските времена и приспособени към тогавашните условия, те, предавайки в четири разказа едното Христово евангелие, разкриват в стройна последователност божествения образ на Спасителя не само за периода, когато пишат, но и за всички времена.

В края на своя живот професор Глубоковски подготвя да публикува отдавна замислената християнска трилогия „Благовестие християнской свободи (Послание к Галатам)”, „Благовестие християнской святости (Послание к Евреям)” и „Благовестие християнской славы (Апокалипсис)”.

Първата част на трилогията в съкратен вид била издадена през 1935 година. Този труд представлява в известна степен преработка на едноименно съчинение, публикувано през 1902 година, „Благовестие християнской свободы в послании св. апостола Павла к Галатам”.

За широката проблематика, предвидена във втората част на трилогията, свидетелстват редица статии, поместени в Годишника на Софийския университет, Богословски факултет (от 1926 до 1937 година): „Ходатай Нового Завета”, „Христос и ангелы”, „Искупление и Искупитель”, „Христос и християне”, „Християнское братство”, „Християнское субботство”, „Первосвещенство Христа”, „Християнское совершенство”, „Христос – Первосвященник по чину Мелхиседека”. Всичките тези статии са екзегетичен анализ на първите седем глави на Посланието на св. апостол Павел до евреите. Те засягат основни въпроси в отношението между двата Завета. В Стария Завет откровението се извършило посредством ангелите и носило подготвителен характер. В Новия Завет то ни е дадено непосредствено чрез Самия Иисус Христос  и е окончателно. Спасението се достига в тайнствено общение с Бога в Христос и в благодатното обновление от Светия Дух, в цялото събрание на вярващите, когато всички те чрез единението на вярата в Божия Син стават Божи чеда. В Христовата Църква се изпълнило старозаветното пророчество за нея. Тя превъзхожда Моисеевия закон, който поставя за първосвещеници верни служители от хората, докато Църквата се възглавява от Иисус Христос, Който навеки е поставен от Отца за Първосвещеник по чина на Мелхиседек. Неговото свещенство е непреходно и Той няма нужда като старозаветните свещеници да принася жертви първо за своите грехове, а след това за греховете на народа, защото извършил това веднъж завинаги, принасяйки в жертва Самия Себе Си. Към тази серия от статии спада и изследването „Послание к Евреям и историческое предание о нем”.

Що се касае до третата част от трилогията – за Апокалипсиса, тя била публикувана през 1966 година в Джордънвил[9].

Несъмнено професор Николай Никанорович Глубоковски би обогатил науката с още много богословски съчинения, ако неочакваната смърт не поставила край на неговия висок и чист живот. В заключение бих желал да подчертая, че трудовете на професор Глубоковски имат основоположен характер за новозаветната библеистика в България. Тематично разнообразие в неговия изследователски поглед дава основата и представлява невпресъхващ извор на вдъхновение и творчество. Тази палитра от неизчерпаеми по своя размах и хоризонт идеи и днес има катализиращ характер и продължава да оказва съществено влияние върху развитието и очертаването на нови перспективи в новозаветното богословие у нас.

__________________________

* Публикувано в „В памет на професор Николай Никанорович Глубоковски”, издателство на Съюза на учените в България, С., 2008, с. 105-109. Автор: доц. д-р Емил Трайчев Стоянов

[1]. Ср. Стефан Цанков, Н. Н. Глубоковски, С., 1940.

[2]. Ср. Н. Н. Глубоковский, Священное Писание в духовных академиях на рубеже двух столетий, Церковний вестник, 50-51, 1909.

[3]. Н. Н.Глубоковский, Благовестие св. апостола Павла по его произхождению и содержанию (Экзегетико-догматические очерки), ГСУ БФ, т. ХІ, 1933-34, с. 20-21.

[4]. Вж. Иван Ж. Димитров, Разпространение на Христовото благовестие, С., 2003, с. 248.

[5]. Иван Желев Димитров, Професор Николай Никанорович Глубоковски и новозаветното богословие в България, Духовна култура, 4, 2000, с. 7.

[6]. Ст. Цанков, Богословският факултет у нас (1923-1933), ГСУ БФ, т. ХІ, 1, с. 38.

[7]. Ср. Христо Гяуров, Евангелие от Лука, С., 1941, с. 50-52.

[8]. Преглед на историята на синоптическата критика може да се намери в Guthrie, D. New Testasment Introduction. Downers Grove, 1970, pp. 37-42; Marxsen, W. Introduction to the New Testament, Philadelphia, 1968, pp. 101-121.

[9]. Мень, А. Библиологический словарь, Статья „Глубоковский Н. Н.”, с. 213 (http://members.xoom.com/krotov/spravki/).

Първо, второ и трето изображение: професор Глубоковски; четвърто изображение – гробът на професор Глубоковски на Софийски централни гробища

Източници на изображенията: Гугъл БГ и http://www.yandex.ru