”Няма да влезе … (в небесния град) нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа, а само ония, които са записани в книгата на живота“ (Откровение 21:27)

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Прекрасна, но неугодна Богу девица

Възлюблени,

В началото на ІV век, когато на престола на римските императори седял нечестивият цар Максимиан, който бил непримирим враг на християнската вяра, в град Александрия живяла една необикновено красива девойка от царски произход на име Екатерина. Тя била високо образована, мъдра и много богата. Видни княжески синове искали ръката ѝ, но тя всички отхвърляла. Майка ѝ изповядвала християнството тайно, понеже по това време жестоко били гонени привържениците на новата вяра. Когато близки и сродници увещавали Екатерина да се омъжи, тя отклонявала предложенията, като казвала: ”Намерете ми такъв младеж, който да е равен на мене по благородния си произход, по богатствата си, по красотата и образованието си, и аз ще се омъжа за него. Но ако някое от тия качества му липсва, аз не мога да го взема”. Дълго търсели такъв младеж, но не намирали.

В същото време вън от града на едно скришно място живеел един свет духовник, при когото майката на Екатерина често отивала. Тя завела веднъж при него и дъщеря си, желаейки да получи благодатния му съвет. Светият старец видял Екатерина, разговорил се с нея и се почудил на мъдростта ѝ. Като разбрал какво условие тя поставя, за да се омъжи, рекъл ѝ: ”Aз знам един пречуден Отрок, Който далеч те превъзхожда във всичките ти качества. Неговата красота надминава слънчевото сияние. Неговата премъдрост управлява вселената. Неговите богатства са пръснати по целия свят. А произходът Му е непостижимо благороден”. Като чула тези думи, Екатерина, мислейки, че ѝ се говори за някой земен княз, се смутила духом и запитала: ’Истина ли е това, което ми казваш?” Старецът ѝ отвърнал, че е самата истина, че този чуден Младенец няма земен баща, че се е родил от една най-благородна девица от царски произход – от светата и пречиста Дева Мария, която стои по-високо от ангелите и се тачи като Царица небесна. Екатерина запитала: ”Може ли да видя този прекрасен Юноша?” Старецът ѝ отговорил: ”Ако извършиш онова, което ще ти кажа, ще се удостоиш да видиш Неговото пресветло лице“. И извадил една икона, на която била изобразена Пресвета Богородица с Божествения Младенец в обятията ѝ, подал ѝ я и рекъл: ”Ето ликовете на чудната Майка и още по-чудния ѝ Син. Вземи това, затвори се в стаята си и се моли благоговейно цяла нощ към тази Майка. Тя ще ти покаже своя Син.”

Има още →

”Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Матей 5:8 )

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Чистотата е условие за виждане Бога и за блаженство

Възлюблени,

Бог ни е създал за добродетелен живот и за нравствена чистота, които единствени правят човека богоподобен и блажен. Високо е предназначението ни – да станем пречисти храмове на Светия Дух! Но след катастрофалното грехопадение човекът не може да бъде напълно чист, защото той се ражда със заразата на първородния грях. Единствено абсолютно чист е само Бог. Словото Господне говори: ”Какво нещо е човек, та да бъде чист, и роденият от жена да бъде праведен? Ето Той (Бог) и на светиите Си не доверява, и небесата са нечисти пред Неговите очи; толкоз повече е нечист и разтлен човек, който пие беззаконието като вода” (Иов 15:14-16). ”Кой ще се роди чист от нечист? Ни един”! (Иов 14:4). Всеки човек може да приложи към себе си думите на Псалмопевеца: ”Ето, в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми” (Псалом 50:7). Животът на човека започва в грехове и протича в грехове. През цялото време на своето земно съществуване човекът волно или неволно греши. Затова няма такъв, който да може да се похвали, че се е опазил от съгрешаване и че сърцето му е напълно чисто.

Ала Словото Божие призовава тъкмо нечистите да станат чисти, защото в сърдечната чистота е скрито щастието на християнина. Само чистият по сърце може да общува с Бога и да черпи от Неговата неизчерпаема благост блаженство за себе си. Злият човек не може да бъде щастлив. Защото грехът е отрова, която убива радостта на живота. Злият човек може да бъде, подобно на алкохолиците, само временно опит от измамните наслади на греха. Но отрезвее ли от своето нечестиво опиянение, той се чувства ограбен от греха. Невинността му е погубена от извършеното беззаконно дело. Оттук нататък той мъкне срамното бреме на греха, угнетяван от съзнанието за виновност.

Страшно е състоянието на загубилите чистотата на сърцето си. Те и в този живот се мъчат под гнета на своите грехове, а и в бъдещия живот ще бъдат далеч от Бога. Отдалечаването от Бога започва още тук за онези, които се сквернят с беззаконии дела. Този процес на съзнателно отчуждаване от Бога вследствие вършенето на грехове е психологически лесно обясним. Бог е светлина. А който върши грях, се опетнява, и естествено бяга от светлината, за да не се видят делата му, понеже са тъмни. ”Защото всякой, който прави зло, мрази светлината, и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши” (Иоан 3:20).

Има още →

”Съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост” (Иаков 2:13 )

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Възлюблени,

Кой от нас не се нуждае от Божията милост? Кой може дръзко да излезе пред Бога и да се съди с Него? Кой може да се надява на делата си и да иска въз основа на тях да получи като справедливо въздаяние блаженството във вечността? Ние всички много грешим. С нашата оскъдна човешка праведност не можем да заслужим безчислените Божии благодеяния, които получаваме в този временен живот, а камо ли неизказаните дарове на вечния живот. Дълбока заблуда е да мисли някой, че е заслужил нещо. Защото доброто, което се трудим да осъществяваме, става с Божията помощ. Само злото е наше, тъй като сами го вършим.

В Псалтира е казано: ”Ако Ти забелязваш беззаконията, кой ще устои, Господи?” (Псалом 129:3). Това значи, че никой от нас, грешните, не може да издържи справедливия Божи съд. Никой сам себе си не може да спаси. Ако има спасяващи се, то е по милост Божия. Без нея няма спасение.

Тази милост Божия е слязла от небето на земята в изкупителното дело на Иисус Христос. Всеки вярващ може да я има. И все пак, за да я получи, човек трябва да отговаря на известни условия. Едно от най-важните между тях е сам той да бъде милостив към ближните си. Ако той е немилосърден, няма за какво да се залови у него слизащата от небето Божия милост. В ожесточението си към ближните такъв човек погива.

Както ледът и восъкът не могат да се слепят, защото са разнородни елементи и свойствата им са противни едно на друго, тъй човешката жестокост и Божията милост не могат да се съберат в едно сърце, защото нямат нищо общо помежду си. Човешката жестокост пропъжда Божията милост, тоест пропъжда единствената възможност за спасение.

Оттук се вижда, възлюблени, колко големи врагове на своята душа са онизи хора, които се противят на изискванията на петото блаженство, което ни учи на милосърдие към ближните.

”Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани”. Обратно на това ще рече: ”Горко на немилостивите, защото те няма да бъдат помилвани!” Кои са немилостиви? Това са жестоките хора.

Нека разгледаме жестокостта и нейните многообразни прояви, та като изправим огледалото на днешната беседа пред духовните си очи, да видим в него дали няма и у нас някои от проявите на жестокостта, които ни пречат да получим Божията милост.

Има още →

”Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани” (Матей 5:7)

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Възлюблени,

Нашият Спасител на нищо друго не се радва така, както на обръщането на грешниците. Той ни показва много пътища на спасение, за да ни улесни да си изберем някой от тях, най-подходящ за нас, та, тръгнали по него, да се отдалечим от греховете си и да намерим Бога! Ето в петото блаженство Той обещава помилване на ония, които сами проявяват милост към ближните си.

Та има ли по-голямо щастие за грешника от това да получи Божията милост! На какво друго може да разчита един жадуващ да се спаси, а очернил съвестта си с много грехове, освен на Божията милост?! Никога грешникът сам не може да се изкупи, ако Бог не го помилва. Затова толкова често се чува в църковните богослужения вопълът: ”Господи, помилуй!” Иска ли обаче грешникът да получи Божията милост, той трябва да отговаря на едно неотменимо предварително условие сам да е милостив към грешките на ближните си! ”Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани”.

Видове милосърдие

Всеки може да проявява милост към околните по най-различни начини, стига да желае. Колкото различни биват нуждите на хората, толкова различни милости може да им се оказват. Нуждите могат да бъдат телесни и духовни. Оттук и милосърдието към нуждаещите се може да се проявява и в телесната, и в духовната област.

Милосърдните дела за облекчаване телесните нужди на нашите ближни са следните: 1) да нахраним гладен, 2) да напоим жаден, 3) да облечем гол, 4) да посетим затворник, 5) да посетим болен, 6) да приемем странник у дома си, 7) да погребем умрял в крайна бедност и прочее.

Иисус Христос, поощрявайки ни да вършим тези дела на милосърдие, говори, описвайки страшния съд: ”Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.” (Матей 25:34-36).

Иисус Христос благоволява да се отъждествява с най-бедните и презрени хора в обществото, които живеят с подаянията на човешкото милосърдие. Той направо ги нарича Свои братя, като казва: ”Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Матей 25:40). Оттук се вижда, че оказаната милост на просяк, на изпаднал в нужда, на странник, на вдовица, на сираче, е милост, оказана на Самия Иисус Христос!

Има още →

”Зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв” (Откровение 3:1)

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Живите мъртъвци

Има едно преокаяно състояние сред човеците, при което човек изглежда жив, а е мъртъв пред Бога. Видът му на жив човек не само нищо не го ползва, но още по-дълбоко го въвежда в погибел; защото му пречи навреме да види своето духовно загиване и да се предпази от него. Кои са тези човеци, на вид живи, а всъщност мъртви? Това са всички онези, които живеят в смъртни грехове, тънат в неправди, не чувстват никакъв глад и жажда за правдата Божия, не се интересуват за спасението на душата си; всички, които са изпаднали в състояние на духовно безчувствие.

Животът е пълен с такива живи мъртъвци. Вървиш из шумните улици на града. Срещаш много хора. Всички тичат, всички са улисани в грижи. Едни те познават и те поздравяват. А други ти са непознати и отминават. Но между познатите и между непознатите колцина са живи пред Бога? Колцина се вълнуват от Божиите заповеди? Колцина мислят за спасението на душите си?

Туй че някой телом е жив, още не значи, че той е жив и духом. Признакът на телесен живот и здраве е гладът и жаждата. Престане ли човек да гладува и жадува, той умира. Тъй е и в духовния живот. Живият духом гладува и жадува за Бога. Следователно, ако някой не чувства никакъв глад за Бога и Неговата правда, никаква жажда за спасение на душата и за следване Божиите заповеди, с право можем да кажем и за него, че той е умрял духом, преди да умре телом. Светът е пълен с такива живи мъртъвци!

Има още →

”Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят” (Матей 5:6)

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Възлюблени,

Да бъдеш гладен и жаден, съвсем не е блаженство, а същинско мъчение. Защо тогава Иисус Христос си служи с примера на гладните и жадните, за да нарече блажени гладуващите и жадуващите за правда? Но забележете, Той не нарича блажени просто гладните и жадните, а гладните и жадните за правда. А това е нещо по-друго. Спасителят обича да си служи с невероятни положения, за да изостри вниманието на слушателите и да ги доведе до познание на небесната истина. Тази истина за непросветения човек изглежда често неприемлива и дори безумна, според думите на св. апостол Павел: ”Душевният човек не възприема онова, що е от Божия дух: за него това е безумство” (1 Коринтяни 2:14). Но в това привидно безумство се крие велика мъдрост. ”Защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците” (1 Коринтяни 1:25).

Не по същия ли начин Спасителят постъпва и при другите блаженства, наричайки блажени тъкмо онези, които светът окайва – смирените, плачещите, кротките? Ала ние се убедихме, че не гордите, а смирените са щастливи, че не смеещите се без Бога, а плачещите по Бога намират утеха, че не гневливите, а кротките са блажени. И тук с Божията помощ ще се убедим, че не онези, които нито гладуват, нито жадуват за Божията правда са блажени, а тъкмо гладните и жадните за правда.

Що е правда?

За да ни стане по-ясно блаженството на гладните и жадните за правда, нека си изясним що е правда. Отговор на този въпрос можем да намерим в думите, с които евангелистът описва блажените Захарий и Елисавета. ”И двамата бяха праведни пред Бога”. А що значи праведни, той обяснява, като казва, че те ”постъпвали безпорочно по всички заповеди и наредби Господни” (Лука 1:6). Значи, постъпването съгласно Божиите заповеди е праведност. Оттук трябва да направим извода, че под думата правда трябва да разбираме всичко, което се върши по Господните заповеди, с една реч – добродетелта (по Филарет Московски).

Щом гладни и жадни за правда означава гладни и жадни за добродетел, за изпълнение на Божиите заповеди, не е ли вече ясно, че пълно право има нашият Господ, като нарича стремещите се към добродетелен живот блажени! Могат ли тънещите в пороци да бъдат наречени блажени? Та те предизвикват било отвращение, било съжаление у всички хора. Щом съпоставим порочния с добродетелния, веднага нашето разположение се наклонява към добродетелния. Всички без изключение ценят по-високо добродетелните отколкото порочните люде. И ако човеците, бидейки в по-голямата си част порочни, облажават добродетелните, колко повече ще ги облажава Сам Господ!

Има още →

”Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба” (Ефесяни 4:31 )

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Възлюблени,

Тъй съветва св. апостол Павел християните, защото знае какво велико зло е гневът в отношенията между хората. Както малката искра, хвърлена в запалително вещество, може да предизвика голям пожар, тъй и гневно казаната дума, гневно воденият разговор, гневно изразената обноска може да създаде непоправими злини. Св. апостол Иаков затова с толкова настойчивост съветва: ”Нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, защото човешкият гняв не върши Божията правда” (Иаков 1:19-20).

Гневът е тежко провинение срещу третото блаженство, което ни учи на кротост.

Нека разгледаме гнева, нека видим какъв бива той и нека се поучим как можем да го избягваме.

Характеристика на гнева

Възлюблени, кротка е душата на добродетелния християнин, защото над него почива Божията благодат, която го изпълва с мир, правда и радост в Светаго Духа. Порочният не може да бъде кротък. Той всякога е неспокоен и е готов да обижда и сърди другите, а и сам се обижда и сърди при най-малкия повод.

Самолюбивият, гордият, тщеславният, който поставя своята личност на преден план, не може да бъде кротък и спокоен, когато вижда, че не всички му дават дължимото внимание. Той се дразни, когато го пренебрегват, когато го поправят или мъмрят. Той кипва, ако си позволят да го оскърбяват!

Също тъй са далеч от кротостта завистниците, злопаметните, коравосърдечните, пияниците, прелюбодейците, скъперниците и алчните за неправедни печалби. Колко раздори и кавги, колко гневни разправии стават за пари, за плътски удоволствия и за задоволяване на разните човешки страсти!

Светът днес извинява гневните си изблици с изострените нерви. Но кое изостря нервите, ако не греховете? Забелязано е, че колкото по-малко грехове има човек, толкова по-спокоен е. Грехът е мъчител. Той измъчва съвестта, той обременява душата, той трови сърцето, той раздрусва цялата нервна система. Същото върши и гневът. Той постига даже и нещо повече в тъмните области на злото. Той помрачава разсъдъка. Един руски светител, архиепископ Иаков Нижегородски, казва: ”Каквото бурята прави във въздуха, това прави гневът в ума. Бурята вълнува въздуха, гневът смущава ума. Бурята често затъмнява въздуха, гневът не рядко помрачава ума. Поради това и най-даровитите и най-умните хора в минути на гняв са грешели често и са изказвали такива мисли, от които отпосле сами са се срамували”.

А св. Василий Велики говори: ”Тая страст (гневът), щом веднъж отхвърли внушенията на разсъдъка и завладее душата, прави човека същински звяр и не му позволява да бъде човек, като го лишава от помощта на разума. Каквото е отровата в отровните животни, това е раздразнеността у гневливите. От раздразнителността езикът става необуздан, устата не се затварят… От раздразнителността и мечът се изостря; човешката ръка се осмелява дори да причини смърт на ближния”.

Има още →