Св. Игнатий Богоносец

Игнатий Богоносец, до възлюбената от Бога Отца и Иисуса Христа, светата Тралийска, в Азия Църква, избрана и благодостойна, която се наслаждава с мир в плътта, кръвта и страданията на Иисуса Христа – нашата надежда, която възкръс­на като Него – изпраща своето приветствие в пълнота[2], желае премного радост.

Глава I.

На мен ми станаха известни вашите достойнства чрез вашия епископ Поливий, който по волята на Бога и Иисуса Христа, беше в Смирна и така ме утеши – мене окованника за Иисуса Христа, че в не­говото лице видях цялото ваше общест­во. Затова, като приех от него вашето заради Бога разположение към мене, и на­мерих, така да се каже (начин) да съдя за това, откакто научих за вас, че вие подра­жавате на Бога[3].

Глава II.

Покорявайте се на епископа, свещениците (презвитерите) и дяконите!

Когато вие се покорявате на еписко­па като на Иисуса Христа, тогава, струва ми се, вие живеете не по човешки обичай, а по образа на Иисуса Христа, Който умря за Вас, щото вие, като повярвахте в смъртта му, избегнахте смъртта. Зато­ва е необходимо, както и вие постъпвате, нищо да не правите без епископа. Покорявайте се също и на презвитерството как­то апостолите на Иисуса Христа, наша­та надежда, в Когото дай Бог да живея.

И на дяконите, служители на тайнст­вата на Иисуса Христа, всички са длъжни всячески да угаждат, защото те не са слу­жители на яденето и пиенето, но слуги на Църквата Божия, поради което длъжни сме да се пазим от техния упрек като от огън.

Глава III.

Попитайте дяконите, епископа и презвитерите!

Всички почитайте дяконите като заповед на Иисуса Христа, а епископа ка­то Иисуса Христа, Син на Бога Отца, презвитерите (свещениците) пък като Божие събрание, като апостолски сонм. Без тях няма Църква. Аз съм уверен, че и вие самите така мислите, защото обра­зец на вашата любов аз получих и имам при себе си в лицето на вашия епископ, чиято външност е твърде поучителна, а кро­тостта изпълнена със сила.

Мисля, че самите невярващи го уважават, защото и на тях се нрави онова, кое­то се нрави и на мене. Но нима като полу­чих възможност да ви пиша, аз дойдох до тази мисъл, че на мене осъдения (ми е даде­но право) да ви заповядвам, подобно на апостолите?

Глава IV.

Аз имам нужда от смирение

Аз много зная за Бога, но смирявам се­бе си, за да не почина от тщеславие (гор­дост). В настоящия момент още повече съм длъжен да се предпазвам и да не отда­вам внимание на тези, които ме превъзна­сят, защото, като ме хвалят, те ми нана­сят рани[4]. Аз искам да страдам, но не зная достоен ли съм за това? Мнозина не виж­дат ревност[5] в мене, а тя силно ме пази. Затова ми е необходима кротост, чрез ко­ято се детронира княза на този век.

Глава V.

Аз не ви преподавам някакво възвишено учение

Нима аз не мога да ви напиша за небес­ното? Но се опасявам, че вие още сте мла­денци, за да не ви нанеса вреда, и, просте­те ми, че вие не сте в състояние да разбе­рете това, и вие не се отегчите от това, защото и аз макар и да се намирам в окови, мога да разбера небесното, степените на ангелите и чиновете на началствата, но при все това аз съм още несъвършен уче­ник. Много още ми недостига, за да бъда съвършен в Бога.

Глава VI.

Отдалечавайте се от еретиците!

И така, моля ви, но не аз, а любовта Иисус-Христова, хранете се с една хрис­тиянска храна, а от чуждите растения, каквато е и ереста, се отдалечавайте. Към отровата на вашето учение ерети­ците добавят и Иисуса Христа, чрез кой­то привличат доверие към себе си; но те подават смъртоносна отрова в подсладе­но вино. Тези, които не знаят, охотно я приемат и заедно с пагубното удоволст­вие приемат смърт.

Глава VII.

Пазете се от еретиците!

Пазете се от такива люде! А това ще постигнете, ако не сте надменни и не се отдалечавате от Иисуса Христа Бога, епископа и апостолските заповеди. Този, който е вътре в олтара[6], е чист, а, който е вън от него, е нечист, тоест, който вър­ши нещо без епископа, презвитера (свеще­ника) и дякона, той е с нечиста съвест.

Глава VIII.

Укрепвайте се с кротост, вяра и любов против козните на дявола!

Не, че зная нещо подобно сред вас, но ви предпазвам, мои възлюбени, като пред­виждам дяволските козни. Затова, придо­билите кротост, утвърдете се взаимно във вярата, която е плътта на Господа и в любовта, която е кръвта на Господа. Никой от вас да няма нищо против ближ­ния си! Не давайте noвoд на езичниците, заради някои неразумни да бъде хулено ця­лото благочестиво общество. Защото „горко на оня, чрез когото напразно в не­що се хули името Ми[7]“.

Глава IX.

Не слушайте тези, които отричат Христа, Който наистина се роди, умря и възкръсна!

Затова не слушайте, когато някой ви говори, не за Иисуса Христа, Който се ро­ди от (света Дева) Мария от рода Давидов, наистина се роди, яде и пи, наистина бе осъден при Понтий Пилат, наистина бе разпнат и умря, Който наистина възкръс­на от мъртвите, тъй като Го възкреси Неговия Отец, Който по-подобен начин ще възкреси и нас, като вярваме в Иисуса Христа, защото без Него ние няма да има­ме истински живот.

Глава X.

Ако Христос не е страдал истинс­ки, то аз напразно нося окови

Ако ли други, като някакви безбожни­ци, тоест невярващи, говорят, че Той стра­да само призрачно (привидно) – самите те са призраци – то защо аз съм в окови? За­що аз желая пламенно да се боря със зверовете. Защо аз напразно умирам? Значи, аз говоря лъжа за Господа?

Глава XI.

Бягайте от смъртоносните кълнове на еретиците!

И така, бягайте от злите кълнове, които раждат смъртоносен плод: който вкуси от него незабавно умира. Защото еретиците не са насаждение на Отца. Ако те бяха, то биха се явили клонки на кръс­та, и плодът им би бил нетленен. Чрез не­го[8] в светите страдания Иисус Христос ни призовава към Себе Си, като свети чле­нове. Главата не може да се роди отделно, без членовете. И Бог ни обещава единст­во, каквото е Сам Той.

Глава XII.

Пребъдвайте в единство и любов!

Поздравявам ви от Смирна, заедно с Църквите които се намират при Мене, ко­ито ме утешиха във всичко телесно и ду­ховно. С моите окови, които нося заради Иисуса Христа, желая да отида при Бога. Моля ви: пребивавайте във вашето съгла­сие и взаимна молитва. На всеки един от вас, но особено свещениците (презвите­рите) следва да се покоряват на епископа в чест на Отца, Иисуса Христа и апосто­лите. Послушайте ме с любов, моля ви, за да не бъда свидетел против вас, като пи­ша това. И молете се за мене, защото имам нужда, при милосърдието Божие и ва­шата любов, да се удостоя да получа пред­стоящия мой жребий, към който се стре­мя, и не ще се окажа отхвърлен.

Глава XIII.

Молете се за Сирийската църква!

Поздравяват ви с любов смирненци и ефесяни. Поменавайте в своите молитви и Сирийската Църква, чието име съм не­достоен да нося, бидейки сам последен в нея. Укрепвайте се в Иисуса Христа и бъ­дете покорни на епископа, като заповед Божия, заедно с презвитерството. И всички се обичайте един друг от все сър­це. Очиствайте духа ми, не само сега, но и тогава, когато аз отида при Бога. Аз още съм в опасност. Но верен на (Бог) Отец в Иисуса Христа, за да изпълня моето и ва­ше прошение. О, дано да се окажем безпорочни в Него!

Превод от руски: проф. д-р Иван Денев (1937-2014).

_______________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 1998, кн. 2, с. 5-7. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Послание до Тралийци е написано В 106-107 година в град Смирна. На път за Рим, където трябвало да бъде хвърлен на зверовете в Амфитеатъра, св. Игнатий приел пратеничество на Тралийската църква в лицето на Тралийския епископ Поливий, по когото изпраща и своето послание. Освен в горния си текст, посланието е стигна­ло до нас в латински, сирийски и арменски превод. Тук правим превод по изданието на протоиерей Пьотр Алексеевич Преображенский, Писания мужей апостольских, С. Петербург, 1895.

[2]. Тоест поздравяваме всички членове на Тралийската църква.

[3]. Древният латински и арменски превод, предлагат разночтение: „Аз благодарих (на Бога), че намерих във вас подражатели на Бога“.

[4]. Някои съвременници казвали на Игнатия: „Ти ще станеш епископ“. Вероятно това има предвид автора на посланието.

[5]. Ревност за мъченичество.

[6]. Тоест в Църквата, в храма.

[7]. Псалом 52:5.

[8]. Тоест чрез кръста.

Изображения: авторът св. Игнатий Богоносец (35-108). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-aIL

Св. Игнатий Богоносец

Игнатий Богоносец до Църква­та на Бога Отца и Господа Иисуса Христа, която се намира във Фила­делфия – Азия, помилвана и утвър­дена в единомислие Божие, нераз­делно радваща се за страданията на нашия Господ и възкресението Му, което е удостоверено с всяка милост. Поздравявам я с кръвта[2] на Иисуса Христа, която е ваша и не­престанна радост за вярващите, особено ако те се намират в единс­тво с епископа и неговите свещени­ци (презвитери) и дякони, поставе­ни по волята на Иисуса Христа, кои­то по Своето благоволение Той ут­върди непоклатно чрез Светия Свой Дух.

Глава I.

Похвала за епископа

Аз научих, че вашият епископ не сам и не чрез людете (хората) е при­ел това служение от обществото на вярващите, и не от тщеславие, но по любовта на Бога Отца и Гос­пода Иисуса Христа. Аз съм поразен от неговата кротост: Той в мълча­нието си е по-силен от онези, които говорят напразно. Защото Той така е съгласен със заповедите, както струните на цитрата. Зато­ва моята душа ублажава Неговото благочестиво разположение, като го намира чисто и съвършено, как­то и неговата непоколебимост и незлобие във всяка кротост на жи­вия Бог.

Глава II.

Пазете единството с епископа и се отдалечавайте от лъжливите учения!

И така, чеда на светлината и истината, бягайте от разделение­то и лошите учения, но където е пастирът, там бъдете и вие, като овци: Защото много вълци, на вид достойни за доверие, чрез гибелни удоволствия пленяват онези, които вървят по Божия път. Но при ваше­то единство, те няма да имат мяс­то.

Глава III.

Отдалечавайте се от тези, които се отделят от единството на Църквите!

Отдалечавайте се от злите плевели, които не връщат към Ии­суса Христа, понеже те не са наса­дени от Отца. Не че у вас намерих разделение, напротив, по-скоро очистване[3]. Защото, които са Бо­жии и Иисус-Христови, те са с епис­копа. И онези, които се покаят и дойдат до единение с Църквата, също ще бъдат Божии, за да живе­ят съобразно Иисуса Христа. Не се съблазнявайте, мои братя! Който следва тези, които водят до раз­кол, той няма да наследи Божието царство. Който се държи в чуждо учение, той не съчувства на стра­данията Христови[4].

Глава IV.

Имайте една Евхаристия!

И така, старайте се да имате една Евхаристия, защото една е плътта на нашия Господ Иисус Христос и една е чашата за единение с Кръвта Му, един е жертвеникът, както и един е епископът със све­щениците и дяконите, мои съслужители, за да вършите всичко що трябва да вършите – в име Божие.

Глава V.

Аз прибягвам към Евангелието и апостолите. Да почитаме и старозаветните пророци!

Братя мои, аз целият се разкри­вам в любов към вас и с велика ра­дост ви укрепвам – не аз, а Иисус Христос, за Когото в окови, макар да се намирам още в страх, като все още несъвършен[5]. Но Вашата мо­литва към Бога ще ме усъвършенс­тва, за да достигна определения ми от Христа Бога жребий. Да прибяг­ваме[6] към Евангелието като към плътта на Иисус, и към апостоли­те – като към църковното презвитерство[7]. Да обичаме също и про­роците, защото те предизвестиха онова, което се отнася до Евангели­ето, на Христа се уповаваха и Го очакваха. И се спасиха чрез вяра в Него, чрез единение с Иисуса Христа станаха достовъзлюбени и досточудни светии, засвидетелствани и съпричислени към общото упование на Евангелието чрез Иисуса Христа[8].

Глава VI.

Не допускайте юдейство!

Но ако ли някой ви проповядва юдейство, не го слушайте! Защото по-добре е от човек, който е приел обрезание, да слуша за християнст­вото, нежели от необрязан – за юдейството. Ако ли нито единият, нито другият не говорят за Иисуса Христа, то те, според мене, са па­метници и гробове на мъртви, на които са написани само имена чо­вешки. И така, избягвайте коварст­вото и хитростите на княза на този век. Сподавени от неговите мисли, не отслабвайте в любовта. Бъдете всички заедно с неразделни сърца. А аз благодаря на моя Бог – аз съм със спокойна съвест в отноше­нието cu към вас, u никой не може да се похвали нито тайно, нито явно, че аз някого съм затруднил[9] в нещо малко или (нещо) голямо. И с всички, с които беседвах, желая, ка­заното от мене да послужи като свидетелство срещу тях[10].

Глава VII.

По внушение от Светия Дух ви увещавах към единство

И мене искаха някои да ме пре­лъстят по плът, но духът, който е от Бога, не се съблазнява. Защото той знае откъде идва и къде оти­ва[11] и разобличава тайното. Като се намирам между вас, аз гръмко възвестих, със силен (пълен) глас казвах: „Отдавайте внимание на епископа, презвитерството и дяко­ните. Някои подозираха, че аз говоря това, като имам предвид отделни лица. Но Онзи, за Когото съм в око­ви, ми е свидетел, аз не знаех това от човешка плът (от човеци), а Ду­хът ми възвести, казвайки така: „Без епископа не вършете нищо, па­зете Моето тяло като храм Божий, обичайте единството, отбягвайте разделението! Бъдете подражатели на Иисуса Христа, както и Той е подражател на Своя Отец.

Глава VIII.

Старайте се към единство!

И така, аз свърших своето дело като човек, предназначен за единс­тво. Където има разделение и гняв, там не обитава Бог. Впрочем Гос­под прощава на всички, които се каят, ако те се възвръщат към еди­нение с Бога и към събора на еписко­па. Вярвам в благодатта на Иисуса Христа, че Той ще ви освободи от всякакви окови. Но ви моля – нищо не вършете от любов към прения, а към учението Христово. Аз чух от някои следните слова: „Ако не наме­ря в древните писания[12], то не вяр­вам на написаното в Евангелието“. А когато им казвах какво е написа­но, те ми отговориха: трябва да до­кажеш[13]. Но за мене по-древен е Иисус Христос, неоспоримо по-древен е Неговият кръст, Неговата смърт и възкресение, и вярата Му[14]: ето чрез какво желая да се оправдая при вашите молитви.

Глава IX.

Новият Завет превъзхожда Стария

Добри са свещениците, но по-превъзходен е Първосвещеникът[15], на Когото единствено са поверени тайните Божии. Той е вратата към Отца[16], към която водят Авраам, Исаак и Яков, пророците, апостоли­те и Църквата. Всички те са за еди­нение с Бога[17]. Но Евангелието съ­държа в себе си нещо по-превъзходно – това е пришествието на нашия Господ Иисус Христос, Неговите страдания и възкресение. Защото възлюбените пророци само Го посо­чиха, а Евангелието е изпълнение на истината. Всичко заедно[18](е нещо) прекрасно, ако вярвате с любов.

Глава X.

Сърадвайте на антиохийските християни за прекратяване на гонението!

Така както по вашите молитви и любов, която имате в Иисуса Христа, Сирийската Антиохийска Църква, както ми бе съобщено, се намира в мир: то редно е, като Божия Църква, да изберат дякон[19] за извършване там на Божия служ­ба, за да се сърадват с вярващите в общите събрания и прославят име­то Божие. Блажен е в Иисуса Хрис­та, който се удостои с такова служение, а за това вие ще бъдете прославени. Ако ли вие поискате, то това не е невъзможно за вас заради името Божие – така както близки­те Църкви изпратиха епископи и ня­колко презвитери и дякони.

Глава XI.

Благодаря Ви, че вие благосклонно приехте моите съпътници. Поздравяват ви братята от Троада!

Що се касае до Филон, дякон от Киликия, мъж засвидетелстван, който и сега ми служи заради Бога заедно с Реем Агатопод, мъж изб­ран, който ме съпътства от Сирия, който се отказа от живота, то и те свидетелстват за вас, и аз бла­годаря на Бога за вас, че вие ги при­ехте, както и вас Господ. А тези, които не ги почитат, да бъдат простени с благодатта на Иисуса Христа. Поздравяват ви с любов братята от Троада, откъдето ви пишат чрез Вурр, когото ефесяни и смирненци изпратиха при мене от уважение към мен. Да ги почете Господ Иисус Христос, на Когото те се надяват по плът, душа, вяра и лю­бов и единомислие. Укрепвайте се в Иисуса Христа, общата наша на­дежда.

Превод от руски професор д-р Иван Денев (1937-2014)

_____________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 1998, кн. 4, с. 5-8. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Посланието е написано в 106-107 година в град Троада. Филаделфия е град в областта Лидия (срв. Апокалипсис 1:11; 3:7), Мала Азия, който св. Игнатий посетил на път за Рим, където тряб­вало да бъде хвърлен на зверовете в Римския колизей. Посланието е стигнало до нас в гръцкия си текст, латински, сирийски и арменски превод. Първият руски превод е от 1779 година. Превода правим по изданието на протоиерей Пьотр Алексеевич Преображенский, Писания мужей апостольских, С. Петербург, 1895.

[2]. Тоест поздравявам ви в името на Иисуса Христа, който ни изкупи със Своята кръв и ни събра в съюза на любовта.

[3]. Тук св. Игнатий намеква за отделянето от Църквата на някои последователи на лъжеучения, които Той нарича „очистване“ от чужди еретически плевели.

[4]. Затова защото Христос със своите страдания основа Църквата, единството на­рушават разколниците.

[5]. По пространната гръцка редакция, латинския и арменския преводи.

[6]. В различните издания има разночтение. Някои автори, отнасят причастиетo „προσφυγών“ (вместо „да прибягваме“) към глагола в предходното изречение, („за да достиг­на“). Други предлагат прочит „да прибягваме“ (προσφυγώμεν), както е в случая.

[7]. Тоест към Евангелието, към Самия като че ли физически присъстващия Христос, към апостолите като живи установители на презвитерството.

[8]. Лука 24:25-27.

[9]. Тоест на никого не възлагал изпълнение на юдейството (срв. 2 Коринтяни 11:9; 12:13).

[10]. Срв. Послание до Тралийци, глава 12.

[11]. Иоан 3:8; 1 Коринтяни 2:10.

[12]. Тук става дума за старозаветните писания. Св. Игнатий намеква за юдействащите, които искали потвърждение на истините за раждането и страданията на Иисуса Христа в древните пророчества.

[13]. На гръцки език „πρόχειται.“

[14]. Тоест учението донесено от Иисуса Христа.

[15]. Под свещеници тук трябва да се разберат юдейските свещеници, символизиращи старозаветното домостроителство за спасение на човеците, а под Първосвещеник – Иисус Христос и Неговия Нови Завет.

[16]. Сам Иисус Христос нарича Себе Си врата (Иоан 10:7, 9).

[17]. Домостроителството на Стария и Новия Завет цели възстановяване съюза на човека с Бога.

[18]. Тоест Стария и Новия Завет.

[19]. На гръцки „χειροτονήσαί“.

Изображения: авторът св. Игнатий Богоносец (35-108). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-ar8

 

Св. Игнатий Богоносец

Игнатий Богоносец,до Магнезийската Църква при Меандър, благословена по благодатта на Бога Отца в Иисуса Хрис­та, нашия Спасител, в името на Когото я поздравявам – от сърце ѝ желая най-големи радости в Бога Отца и Иисуса Христа.

Глава I

Повод за написване на посланието.

Като научих за благоустроеността на Вашата благочестива любов, с най-голяма радост реших с вяра в Иисуса Христа да беседвам с вас. Защото като се удос­тоих с благолепно име, аз в оковите, кои­то нося, прославям Църквата и се моля в нея да има единство по плът и дух в Иису­са Христа, вечния наш живот, единство във вярата и любовта, от които няма ни­що друго по-драгоценно, особено с Иисуса (Христа в скоби мои) и Отца – чрез това ние ще издържим всяко насилие на княза на то­зи век, и, като го избегнем, да се прибли­жим до Бога.

Глава II

Задоволство за пратеничеството от Магнезия.

Аз имах възможност да ви видя в ли­цето на благодостойния ваш епископ Дамас и достойните презвитери Васс и Аполоний, както и моя сътрудник дякон Сотион, който бих желал да имам до себе си, затова защото той се покорява на епископа като на благодатта Божия, и на свещенството (презвитерството) като закон на Иисуса Христа.

ГЛАВА III

Зачитайте Вашия млад епископ!

Вие не пренебрегвате младостта на вашия епископ, а по силата на Бога Отца оказвате му всяко уважение, както аз забе­лязах това у вашите свети презвитери (свещеници), че те не обръщат внимание на видимата му младост, а, като богомъдри, му се покоряват – впрочем не на него, а на Отца, на Иисуса Христа, епископът на всички. И така, в чест на Този, Който го възлюби, ние трябва да се покоряваме без всякакво лицемерие, затова защото такова едно лицемерие мами не видимия (земния) епископ, а невидимия (небесния, Бога). Та­кова едно поведение се отнася не към плът­та, а към Бога, Който знае всички тайни.

ГЛАВА IV

Някои работят лошо (недобре) без епископа.

И така, трябва не само да се наричаме, но да бъдем християни, тъй като някои на думи признават епископа, а вършат всичко без него. Такива, струва ми се, не са добро­съвестни, тъй като не по разпореждане правят (богослужебни – в скоби мои) събрания.

ГЛАВА V

Такива люде нямат белега на християнина – любовта, и не умъртвяват своите страсти.

И така, както всеки ще има своя край, то едно от двете ни предстои – смърт или живот, всеки ще отиде на своето място: все едно имаме две монети, една Божия и друга мирска (светска), и всяка една от тях има свой собствен образ, невярващите – образа на този свят, а вярващите в любовта – образа на Бога Отца чрез Иисуса Христа. Ако ли ние чрез Него (Иисуса Хрис­та) не сме готови да умрем доброволно по пътя на Неговите страдания, то Неговият живот не е в нас.

Глава VI

Пазете съгласието!

И така, поотделно в по-горе спомена­тите лица, аз видях вашето общество във вяра и любов, то моля ви, старайте се да вършите всичко в единомислие Божие, така както епископът председателства вместо Бога, презвитерите заемат в управлението на Църквата (Събора) мястото на апосто­лите, а дяконите, най-сладките, според ме­не, е поверено служението на Иисуса Хрис­та, Който бе преди векове у Отца и накрая се яви видим (в плът). Затова всички, кои­то са встъпили в съжителство с Бога, ува­жавайте се един друг и никога не се взирай­те в плътта на своя ближен, но всякога се обичайте един друг в Иисуса Христа. Да ня­ма нещо между вас, което може да ви разде­ли. Но бъдете в единство с епископа и всич­ки преди това седящи в образа и учението на нетлението.

Глава VII

Нищо не правете без епископа и свещениците, бъдете единен Божий храм!

Както Господ (Иисус Христос – в скоби мои) без Отца, поради Своето единство с Него, нищо не прави от Себе Си, нито чрез епископите, така и вие нищо не правете без епископа и свещениците (презвитери­те). Не мислете, че ако нещо похвално е из­лязло у вас, ако ли решите да го вършите сами! Но в общото събрание у вас да има една молитва, едно прошение, един ум, една надежда в радост и любов непорочна. Един е Иисус Христос и по-добър от Него няма. Затова представете себе си като един Бо­жий храм, като един жертвеник, като еди­ния Иисус Христос, Който е роден от Еди­ния Отец и пребивава в единство и при Не­го Единия възлезе.

ГЛАВА VIII

Отдалечавайте се от лъжливите учения на юдействащите.

Не се прелъстявайте от чужди учения, като от стари безполезни басни. Защото ако ли досега още живеем за юдейския закон, то чрез това открито ние признаваме, че не сме получили благодатта. И божестве­ните пророци живяли (с вяра – в скоби мои) в Иисуса Христа, поради което търпяха и го­нения. Вдъхновявани от благодатта Му, те доказали на вярващите, че Бог е един, кой­то яви Себе Си чрез Иисуса Христа, Своя Син, Който е Негово вечно Слово, родило се не от мълчание, и Който във всичко благоугоди на Изпратилия Го.

Глава IX

Да живеем с Христа!

И ако тези, които живеели по дребния порядък (закон) се приближиха към новото упование и не суботстваха, но живяха с живота на Възкресението, с който и на­шият живот възсия чрез Него и чрез смъртта Му, макар някои да я отричат, но чрез нейната тайна получихме начало на нашата вяра и заради нея търпим (страда­ния – в скоби мои), за да бъдем ученици на Иису­са Христа, единствения наш Учител. И как бихме могли да живеем без Него, след като и пророците, бъдещите по дух Негови уче­ници, Го очакваха като свой Учител? За­щото Той, Когото праведно те очакваха, когато дойде на земята, ни възкреси от мъртвите.

Глава X

Не юдействайте!

Да не бъдем нечувствителни към Него­вите благости! Защото ако Той би подра­жавал на нашите дела, то ние щяхме да по­гинем. Затова нека да станем Негови учени­ци, да се научим да живеем по християнски, защото този, който се назовава другояче, а не с това име, той не е Божий. И така, изх­върлете лошата закваска, която вече е ос­таряла и развалена, и я променете с нов квас, който е Иисус Христос. Осолете се с Него, за да не би някой да се развали, и тогава зловонието да ви изобличи. Нелепо е да призоваваме Иисуса Христа, а да живеем по юдейски. Защото не в юдейството повяр­ва християнството. Напротив – юдейст­вото в християнството, в което се съеди­ниха всички народи, като повярваха в Бога.

Глава XI

За да ви предпазя пиша това.

Това ви пиша, мои възлюбени, не пора­ди това, че признавам някои от вас такива (юдействащи – в скоби мои), но най-малкия от вас искам да предпазя, за да не паднете в мрежата на това суетно учение, а да бъде­те напълно уверени в раждането, страда­нията и възкресението, които станаха по времето на управлението на Понтий Пилат, че те несъмнено и истинно извършени от Иисуса Христа – вашата надежда, от която недай Боже да не отпадне никой от Вас.

Глава XII

Вие сте по-добри от мене.

Желал бих в пълнота да се насладя заед­но с вас, ако бих бил достоен. Защото, ма­кар и в окови, но не съм като нито един от вас, свободните. Зная, че вие не се гордее­те, защото имате Иисуса Христа в себе си. Още повече зная, че когато ви хваля, вие се изчервявате, както е писано: Праведникът е обвинител сам на себе си.

Глава XIII

Утвърждавайте се във вяра и единство!

И така, старайте се да се утвърдите в учението на Господа и апостолите, за да благоуспявате във всичко, физически и ду­ховно, с вяра и любов, в Отца, Сина и Светия Дух, отначало докрай с предостойния ваш епископ и с прекрасно сплетения венец в Бога от вашето презвитерство и дякони. Покорявайте се на епископа и един на друг, както Иисус Христос се покоряваше по плът на Отца, а апостолите на Отца и Светия Дух, за да бъде единството общо, телесно и духовно.

Глава ХIV

Молете се за мене и Сирийската Църква.

Зная, че вие сте изпълнени с Бога, и кратко беседвах с вас. Поменавайте ме в молитвите си, за да достигна до Бога. И Сирийската Църква, по името на която аз недостойно се назовавам, защото имам нужда от общата ваша молитва и любов в Бога – Сирийската Църква да се удостои да се опресни от вашата Църква.

Глава XV

Приветстват ви ефеските християни и другите Църкви.

Приветстват (поздравяват – в скоби мои) ви ефесяни от Смирна, откъдето ви пиша. Те се намират тук за слава Божия, подобно на вас, и ме успокоиха за всичко със Смирненския епископ Поликарп. И другите Църкви в чест на Иисуса Христа ви поздравя­ват. Укрепвайте се с единомислие в Бога, като имате неделим дух, който е Иисус Христос.

Превод от руски: проф. д-р Иван Денев (1937-2014)

_______________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 1998, кн. 1, с. 5-7. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът св. Игнатий Богоносец (35-108). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-amj

Св. Игнатий Богоносец

Игнатий Богоносец[2] до достоблаженната Ефеска Църква в Азия, благослове­ната в пълнота и величие от Бога От­ца, преди свят да се създаде[3], във вечна и неизменна слава, всякога съединена и из­брана в истинско страдание, по волята на Отца и Иисуса Христа, нашия Бог, же­лая премного да се радва в Иисуса Хрис­та с непорочна радост.

Глава I.

Похвала на ефесяни за тяхното пратеничество и похвала за Онисим

Аз приех в Бога вашето многолюбезно име[4], което съвсем справедливо се слави за вярата и любовта (си) в Иисуса Хрис­та, нашия Спасител. Като подражатели Божии, възпламенени от Божествената кръв, вие абсолютно изпълнихте родст­вените си задължения по отношение на ме­не. Когато чухте, че в Сирия съм свързан (задържан, арестуван) за общото име[5]и упование (вие побързахте да ме видите[6]), надявайки се по вашите молитви да прие­ма в Рим битката със зверовете, за да стана посредством мъченичеството уче­ник на Този[7], Който Сам принесе Себе Си за нас в жертва Богу[8]. И ето, в име Божие, аз приех вашето многочислено посланичество (пратеничество) в лицето на Онисим, мъж с неизказана любов, вашия по плът епископ[9]. Обичайте го, моля ви в името на Иисуса Христа, и всички бъдете подоб­ни нему. Защото благословен е Онзи, Кой­то даде на всички вас да бъдете достой­ни да имате такъв епископ.

Глава II.

Похвала към другите лица на пратеничеството[10]

И за Вур, моя сътрудник, а ваш в Бога дякон, във всичко благословен, се моля той да остане ваша чест и чест на епис­копа. А Крок, достоен за Бога и за вас, когото аз приех като образец на вашата любов, ме успокои във всичко. Бог и Отец на Господа наш Иисус Христос също да утеши и него, заедно с Онисим, Вур, Евпъл и Фронтон, чрез които аз видях лю­бовта на всички ви. Желал бих винаги да се радвам с вас, ако бъда достоен. За то­ва следва всячески да славим Иисуса Христa, Който ви прослави, за това че вие в единодушно повинение (послушание) бях­те утвърдени в един дух и в едни мисли, и всички вие говорехте едно и също[11], вие бяхте осветени във всичко, за да се покорявате на епископа и свещенството.

Глава III.

Игнатий не от гордост, а от любов се подбужда да убеждава към единство с епископа

Не ви натрапвам (заповядвам, нареж­дам), кое какво значи. Защото, аз, макар и в окови за името Христово, все още не съм съвършен в Иисуса Христа. Сега само започвам да се уча и се обръщам към вас като мои съучители[12]. Защото на мен ми е необходимо да получа от вас подкрепа във вярата за мое вразумяване, към тър­пение и великодушие. Но както любовта не ми позволява да мълча по отношение на вас, то аз реших да ви убедя, че вие сте единодушни с Божиите мисли. Защото и Иисус Христос, общият наш живот, е ми­съл на Отца, както и епископите, поставени по всички краища на земята, се нами­рат в мислите на Иисуса Христа.

Глава IV.

Подражавайте на единството на презвитерите с епископа!

Затова и вие следва да се съобразява­те (съгласувате) с мислите на епископа, както и вие вършите това. И вашето знаменито и достойно за Бога свещенство (презвитерство) е така единодуш­но с епископа както струните в цитрата. От вашето единомислие и единна любов се прославя Иисус Христос. Съста­вете от себе си всички един хор, щото, заедно, настроени в единомислие, друж­но да запеете песен на Бога. Единодушно да я изпеете на Отца пред Иисуса Хрис­та, за да ви чуе, и по добрите ваши дела да ви признае за членове на Своя Син. И така, полезно е за вас да бъдете в спо­койно единство помежду си, за да бъде­те всякога в съюз с Бога.

Глава V.

Важност на църковното единство

В крайна сметка, ако аз за съвсем крат­ко време имах такова приятелство с ва­шия епископ – не човешко[13], а духовно, то колко, мисля, сте no-блажени вие, които сте съединени (в единство) с тях така, както Църквата с Иисус Христос, и как­то Иисус Христос с Бога Отца, за да бъ­де всичко единодушно чрез единство. Ни­кой да не се заблуждава. Този, който не е вътре в жертвеника, той лишава себе си от Божия хляб. Ако ли молитвата на двама[14] има голяма сила, то колко по-силна е молитвата на епископа и цялата Църква. Затова, който не отива на общото събрание (молитва), той вече се е възгордял и сам е осъдил себе си. Защото е ка­зано: Бог се противи на горделиви[15]. Да се постараем да не се противим на епис­копа, за да бъдем покорни на Бога.

   Глава VI.

Гледайте на епископа като на Самия Христос!

Който, колкото повече вижда еписко­па мълчащ[16], толкова повече е длъжен да се бои от него. Защото всякого, когото изпрати Домовладиката да управлява Неговия дом, ние сме длъжни да приемем та­ка, както този, Който го е пратил[17]. От­тук става ясно, че и на епископа сме длъж­ни да гледаме, като на Самия Господ. Про­чее, Онисим извънредно хвали вашето благочинно в Бога поведение, че всички вие живеете съобразно с истината, че сред вас няма никакви ереси, че вие не слу­шате никого, освен Иисуса Христа, Кой­то проповядва истината.

Глава VII.

Бягайте от еретиците! Един е лекарят Христос – Богочовекът

Някои имат обичай коварно да носят името Христово, между другото вършат и дела, недостойни за Бога. От тях вие сте длъжни да бягате като от диви зверове. Защото това са бесновати псета. Вие сте длъжни да се предпазвате от тях, защото те страдат от трудно из­целим недъг. За тях е необходим само един лекар, физически (телесен) и духовен, ро­ден и нероден[18], Бог в плът (придобил – в скоби мои) в смъртта истински живот[19], от (света Дева – в скоби мои) Мария и от Бога, отна­чало подложен, а след това не подложен на страдание, Господ наш Иисус Христос.

Глава VIII.

Вие сте велики и духовни

И така, никой да не ви съблазни! Впро­чем и вие не се поддавайте на съблазън, като бъдете всецяло предани на Бога[20]. За­щото между вас не възниква никаква раз­пра, която би могла да ви разстрои, но вие живейте истинно, както е угодно на Бо­га. Аз съм измет (отпадък) ваша[21] и съм длъ­жен да се очистя чрез вашата на ефесяни, знаменита през вековете Църква. Плътс­ките не могат да правят (творят) духовното, нито духовните – плътското, как­то вярата – дела, свойствени на неверието, и неверието – дела, свойствени на вя­рата. Но у вас е духовно и онова, което вие правите по плът, защото вие всичко правите в името на Иисуса Христа.

Глава IX.

Вие не послушахте лъжливи учители

Аз научих, че някои дошли оттук при вас[22] с лошо учение. Но вие не сте позволили да го разсеят между вас, като сте оградили своя слух, за да не приеме разп­ространяваното от тях, тъй като вие сте истински камъни на храма на Отца, приготвени за сградата (храма) на Бога Отца[23]. Вие ще се възнесете на висота чрез оръдието на Иисуса Христа, тоест чрез кръста, посредством въжето на Светия Дух. Вашата вяра ви влече към висота, а любовта ви служи за път, възвеждащ ви към Бога. Затова вие сте съпътници един на друг. Богоносци и храмоносци, Христоносци, светоносци, във всичко украсени чрез заповедите на Иисуса Христа. Затова се и радвам от това, че се удостоих писмено да беседвам с вас и да разделя с вас моята радост, че вие, както е свойствено на другия живот[24], нищо не обича­те, освен единия Бог.

Глава X.

Молете се за другите, бъдете кротки и смирени!

Но и за другите людe[25] непрестанно се молете! Защото и те имат надежда за покаяние, за да дойдат при Бога. Дайте им да се научат, в крайна сметка, от ва­шите дела. Против гнева им бъдете кротки. Против тяхното многословие – смиреномъдрени. На тяхното злословие противопоставяйте молитви. На тяхно­то заблуждение – твърдостта във вяра­та. Против техните грубости – бъдете тихи. Не бива да се стараем да им подражаваме. Напротив – чрез своята снизходителност ние ще се окажем техни бра­тя. Да се постараем да бъдем подражатели на Господа. Макар някой да претър­пи повече неправди, да понесе обиди и да се подложи на унижение, само да не би да се намери у вас някакъв дяволски плевел, но всички вие във всяка чистота и цело­мъдрие да пребивавате в Иисуса Христа телесно и духовно.

Има още →