СЪВРЕМЕННИТЕ СУЕВЕРИЯ*

Свещеник Иван Латковски

Окултизмът – основа на съвременните суеверия

priest John LatkovskyСуеверието е понятие, чието съдържание е твърде широко и не строго формулирано. То определено насочва към вяра в някакви извънрационални сили, но същността му е много по-дълбока и се корени в самия човек като психофизическо същество. Той чувства необходимост от вяра в свръхестественото, разбира, че не е сам в разумното си битие и желае да влиза в досег с други разумни същества. Последните имат различни имена в зависимост от религиозната насоченост на отделния човек, от неговите религиозни представи. Това са божества, духове, извънземни, изобщо същества които имат личностни характеристики. Те са обект на човешките мисли и представи, които по-често са изопачени и неправилни поради липсата на всякакъв критерий и авторитет по тези въпроси.

В това кратко изложение няма да се засягат някои повърхностни форми на суеверие (например фатални числа, петък 13-ти и други), а ще се посочат твърде разпространените и претендиращи за сериозност прояви на вяра в свръхестественото, като астрология, хороскопи, посещаването на екстрасенси, гледането на карти, вярата в НЛО и окултните явления.

Преди всичко трябва да се уточни какво означава думата “суеверие”. Най-общо това е празна, неправилна, безсмислена вяра, която не носи спасение на човека, а го отклонява в неправилна насоченост на духовния живот. За съжаление, твърде често явление е смесването на вяра и суеверие. Лишеният от здравата опора в Бога човек счита повечето християнски догмати, обреди, тайнства за суеверия, които са канонизирани от Църквата. Това е доста повърхностен възглед, който трябва да бъде преодолян чрез ясно разграничаване на вяра и суеверие. За атеистическия мироглед разлика няма – дори вярата в Бога е предразсъдък, суеверие поради “липсата на правилно, научно обяснение на явленията в природата и обществото[1]”. Науката обяснява процесите в областта на естественото, докато в свръхестественото тя трудно би могла да съди правилно. Там на предно място в отношението на човека излиза неговата духовност, която може да се разграничи образно на болна и здрава. Здравата духовност има своята основа във вярата в единия Бог, осъществявана в Христовата Църква. Вярващият е убеден, че единственият Уредник на творението е Бог и че без Неговата воля нищо не се случва. За всичко има Божи промисъл, който понякога е неразбираем за нас, но премъдро направлява събитията и явленията. Християнската вяра е насочена към Бог Отец Вседържителя, към Бог Син – Спасителя и към Бог Дух Свети, Който животвори и освещава всичко.

Болната духовност, към която се числи и суеверието, също има насоченост към “висше” битие, към онова, което е невидимо за очите, но се усеща чрез душата. От православна гледна точка, нейния извор се състои в окончателно отпадналото от Бога състояние на злите духове, които активно действат в живота на човека и непрестанно се опитват да го погубят и отклонят от неговото предназначение – богоуподобяването. Тези същества имат простор на действие в душите на хората, които са се самолишили от благодатния живот в Христовата Църква, където единствено е възможно да се води истинска борба с тях. Спасителят разруши делата на дявола чрез Своите изкупителни страдания и даде на хората сили да се противопоставят на злото. Но там където Христос бива отхвърлян се развиват в действия всички внушения на злите духове. Основна тяхна цел е отклоняването от истинската спасителна вяра в Триединия Бог. Това се постига не само чрез директно богоборчество и отхвърляне съществуването на Бога, но и чрез заместители на вярата, каквито са суеверията. За съжаление съществуват безброй смесвания на вяра и суеверие. Вярващи, които наред с християнския си мироглед, приемат за истина и много суеверни постановки са често срещано явление. Разпространени са всевъзможни поверия, магии, гадаене, еретични представи за тайнствата и обредите в Църквата[2]. Много са и хората, които прибягват до методите на астрологията, нумерологията, до помощта на самозвани “природни” лечители и екстрасенси. Всички тези прояви на псевдодуховност са симптоматични за нашето време и се нуждаят от разглеждане и задълбочено осмисляне. В това изложение ще се посочат само някои аспекти на съвременните духовни заблуди, които тровят душата на човека и служат за угасването на истинската вяра.

Силно застъпена днес е вярата в зодиите, положението на звездите и тяхното влияние върху човешкия живот. Хората са склонни към възприемане данните на науката астрология, която се дефинира като изкуство за предсказване на бъдещето или тълкуване на събития от човешкия живот според позицията на небесните тела[3]. Тя има древен произход, който може да се открие в езическите култове към звездите (астролатрия, сабеизъм). Същевременно астрологията е тясно свързана с окултизма, съчетавайки в себе си древни и нови учения[4]. В наши дни се наблюдава изключително нарастнал интерес към астрологията в световен мащаб. Почти няма печатна или електронна медия, която да лишава своите читатели и зрители от подобна информация за тяхната зодия и какво казват звездите за всеки ден от живота им. Астрологическите рубрики са задължителни за всяко издание, което желае да постигне успех на пазара. Отделно от това се издават целогодишни хороскопи, които също се радват на голяма популярност. Съвременният човек, постоянно засипван с “познания” за зодиите и звездите, постепенно възприема всичко това за истина и като напълно нормално. Подменят се обектите на духовните му стремления и той загубва ясно понятие за свръхестественото. Човекът, който приема астрологията и всичко свързано с нея без съмнение е суеверен. Той всъщност приписва на творението (звезди, планети) божествени качества – тяхното съдействие в момента на раждането му определя неговата съдба, характер, щастие или нещастие в живота. Ако се вярва на астрологията, небесните тела са някакви властелини на вселената, от които зависи всичко.

Този основен постулат на астрологията влиза в директен конфликт с библейския възглед за Бога като Вседържител и Творец на всичко съществуващо. Бог е сътворил вселената и премъдро управлява творението Си. Той не е оставил на небесните тела ролята, която им се приписва от астрологията, роля на “сляпа съдба”, а е дал на човека свободна воля, за да изпълнява предназначението си. Как можем да примирим астрологията със свободата на човека? По никакъв начин. Защото, ако приемем, предопределеното от звездите не остава място за личен избор и свободна воля. Освен тези явни противоречия, които християнинът открива между религията и астрологията, в Свещеното Писание също могат да се посочат текстове, които потвърждават убедеността, че съществува абсолютна непримиримост между веровите християнски истини и заблудите на астрологията[5]. Бог чрез пророческото перо на Исаия, се обръща към Вавилон с думите: “Нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи. Ето те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка”(Исаия 47:13-14а). В този текст ясно е указано отношението на Бога към хората, които са потънали в заблудите си и се осланят на звездите. Нито те, нито обожествяваните от тях творения могат да окажат някаква помощ на прибягващия до техните лъжемъдрувания[6].

В основата си астрологията е гадаене[7]. В Свещеното Писание това действие се квалифицира като зло и не бива да се практикува от вярващите: “Не бива да се намира у тебе… предсказвач, гадател…, защото всеки, който върши това е гнусен пред Господа“ (Второзаконие 18:10-11). Св. апостол Павел също предпазва християните от влиянието на езическия мироглед, отразен напълно в астрологията: “Гледайте, братя, да не ви увлече някой с философия и празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа” (Колосяни 2:8). Несъмнено всичко сътворено от Бога е полезно, има място във вселената и свое предназначение. Творението е премъдро устроено, то е “космос”, тоест “ред”, в който всяка частица има значение. Сътворените неща са в неразривна и постоянна връзка помежду си, влияят се едно от друго и така осъществяват и поддържат реда и законите в природата, определени от Бога. Човекът – венец на творението, изпитва върху себе си влиянието на времето, природните явления, космическите процеси и всички други обективни фактори, формиращи условията на неговия живот. Но те не определят нравствения му облик, не могат да предопределят неговия свободен избор.

Мнозина наши съвременници са увлечени от интригуващите предсказания на астрологията, съобразяват с тях личното и общественото си поведение и по този начин считат, че удовлетворяват духовните си търсения. Астрологията е мит, в който вярват милиони. Също както някога хората са вярвали, че небесните тела са божества, и днес вярват, че звездите влияят на съдбата им[8]. На това всеобщо явление християните са длъжни да дадат отпор, като не допускат да бъдат увлечени в астрологичните заблуди и където е възможно да разобличават това суеверие. Друга форма на суеверие, илюстрираща още по-ярко духовната атмосфера на днешния ден, е “нашествието” на различни лечители, екстрасенси и врачки. Общото между тях е ”загрижеността” им за телесното и духовното здраве на човека, което те подпомагат със своите необикновени способности. Нашата страна е особено засегната от това явление, което ясно проличава от безбройното множество на тази армия “доброжелатели”. Те запълниха част от духовния вакуум, създаден през изминалите десетилетия на атеизъм, и допитването до тях стана вид модерно увлечение.

Нерядко в живота се налага да се взимат трудни решения, да се реагира на неочаквани събития и човек има нужда от помощ в такива тежки моменти. На драго сърце тя му се оказва от тези лечители и екстрасенси, които претендират, че притежават свръхпознания в областта на духовните и телесните процеси. Те могат да демонстрират невероятни способности, граничещи с фокусничество и магия, които окончателно убеждават дошлия при тях човек в техните възможности да му помогнат. По този начин се злоупотребява с човешкото страдание и доверие, което се използва за трупане на пари, слава и известност. Мнозина от екстрасенсите парадират с християнската си вяра, в домовете им има икони, ходят на църква и така нататък. Те твърдят, че са вярващи, но онова, което вършат съвсем не показва истинска православна църковност. Напротив, Църквата не приема техните действия за произтичащи от Божията благодат, а недвусмислено ги определя като имащи своя източник в друга духовна сила. Православният християнин не бива да се смущава от демонстрираната “духовна” мощ на тези самозвани лечители и да се подлъгва относно истинската им същност. Когато здравето му е застрашено той трябва да положи усилия, съчетавайки молитвите към Бога и светиите с търсенето на квалифицирана лекарска помощ. Ако медицината е безпомощна, утехата, която дава Църквата е незаменима. Св. тайнства са най-добрите лекарства за човека. Преди всичко те са спасителни за душата, но по Божията милост служат и за телесно изцеление. Посещаването на всякакви други психотерапевти, лечители и екстрасенси показва недоверие към единствения източник на живота – Бога, загърбване на изобилието от духовна благодат, която Той дарява в Църквата и в крайна сметка – неверие в Неговия промисъл.

Някои от екстрасенсите, гадателите и врачките (тук не говорим за обикновените шарлатани и измамници) имат необикновени способности да лекуват, да предсказват, да знаят миналото на конкретния човек, но почти никой не се пита кому дължат тези дарования. Редовна практика са гледането на карти, на кафе, на зърна и други, и лековерния човек е убеден, че наистина те показват съдбата му. Това всъщност не е вяра, а истинско суеверие, което заедно с убедеността в “богоизбраничеството” на гадателите и екстрасенсите се превръща в пълно отричане на всичко християнско. Вярата в Бога и принадлежността към Църквата са несъвместими с врачуването, баенето и други подобни дейности. Хората занимаващи се с тях нерядко изобщо не подозират кому служат с необикновения си талант. Други напълно осъзнават източника на своите способности и активно работят в това “хуманно” поприще.

Отношението на Църквата към този вид дейности е твърде ясно и недвусмислено: Тя забранява на своите членове да посещават гадатели и врачки, а още повече да извършват подобна дейност. Същността, която се крие зад тези практики застрашава духовното здраве, поради навлизането в твърде опасната окултна област. Именно в нея е източникът на сила и познание у екстрасенси, гадатели, врачки. Те са инструменти на падналите духове в борбата им за човешките души. Липсата на достоверна информация за тях прави много хора лесни жертви на окултно влияние. Църквата винаги е предупреждавала за опасността от общуването с тъмните сили и техните представители сред хората. Св. Иоан Златоуст нарича гадателя “зъл демон[9]”, а св. Ефрем Сириец определя като “душевни окови” врачуването и гадаенето[10].

Вярата в НЛО също е твърде характерен белег на духовно-заболялото човечество. Наистина НЛО съществуват, но това не са някакви представители на извънземни цивилизации и “наши космически братя”. Все повече от сериозните изследователи на този въпрос твърдо застават зад позицията, че явяванията на НЛО също имат окултен характер[11]. Тези учени считат, че проявите на НЛО са до голяма степен вариации на демоничния феномен[12]. За съжаление литературата по тази тема в по-голямата си част удовлетворява повърхностния интерес към сензационното, отколкото търсенето на истината за тези странни явления. Въпреки това за православния християнин веднага става ясна приликата между тях и описаните в богатата църковна литература и особено в Житията на светиите, случаи на срещи с бесове – зли духове[13].  Контактите с НЛО са съвременна форма на окултните феномени, съществуващи векове наред[14].

От изложеното дотук се налага извода, че голяма част от суеверията, в които изпада днешния човек, са свързани с окултизма. Той се дефинира най-общо като тайно, скрито учение, насочено към свръхестественото, мистичното и магичното[15]. Окултизмът може да бъде квалифициран  и като задълбочена форма на болна мистика, чиято същност е контактуването с паднали ангели. Неговите разнообразни прояви отразяват пълната му противоположност на благодатното общуване с Бога в Църквата. А съвременната псевдокултура възпитава положително отношение към всичко свързано с окултизма. Според нея няма нищо вредно, а още по-малко грешно, в спиритизма, астрологията, контактите с НЛО. Напротив, всичко това се схваща като откриване на непознати сили и същности, които помагат на хората. Това е една от големите заблуди на нашето време, когато човек лесно отдава своята безценна душа на всякакви окултни ”експерименти”. Той отчаяно се нуждае от превъзпитание по отношение на окултизма[16]. С него е призвана да се заеме Църквата, чиято духовна ограда е спасителна стена от демоничните влияния. Трудността произтича от факта, че хората все по-малко са склонни да разбират и намират истината, която им се предлага от Божията благодат в Църквата. Лъжеученията са много по-атрактивни и забавни; те предлагат изява на неподозирани човешки способности, но в крайна сметка имат една обща цел – отдалечаване на човека от Бога и общение със сатаната[17].

Окултизмът е духовна болест, която се лекува само чрез синергията между човешката воля и Божията благодат. Човекът трябва ясно да осъзнае злата същност на всички суеверия и окултни практики и с цялата си душа да се противопостави на тяхното пагубно влияние. Църквата има сили чрез св. тайнства да разкрие пред търсещия човек необятната Божия любов и милосърдие.

__________________________

*Източник – http://vseh-svjatih.blogspot.com. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Енциклопедия А-Я, БАН, С., 1974, с. 796.

[2]. Архимандрит Лазар, Грехът и покаянието в последните времена, С., 1998, с. 14.

[3]. Penguin Dictionary of Religions, ed. by John R. Hinnells, 1997, c. 52.

[4]. Акенбърг, Дж. и Уелдън, Дж., Факти за астрологията, С., 1994, с. 23.

[5]. Пак там, с. 39.

[6]. Толковая Библия, т. 2, Спб., 1911-13, с. 445.

[7]. Акенбърг,… пос. съч., с. 40.

[8].  Пак там, с. 56.

[9]. Православната Църква за окултизма, Сборник беседи, статии и разкази, 1998, с. 72.

[10]. Пак там.

[11].  Йеромонах Серафим Роуз, Православие и религия будущего, Москва, 1992, с. 76 сл. сл.

[12]. Акенбърг, Дж. и Уелдън, Дж., Факти за окултизма, С., 1994, с. 10.

[13]. Роуз,… пос. съч., с. 108

[14]. Пак там, с. 102.

[15]. Акенбърг, пос. съч., с. 11.

[16]. Пак там, с. 50.

[17]. Православната Църква за окултизма…, с. 184.

Изображение – авторът на статията, свещеник Иван Латковски. Източник – http://vseh-svjatih.blogspot.com.

СЕКТАНТСТВОТО*

Ф. Е. Мелников

Църквата Христова – според авторитетното свидетелство на свети апостол Павел – „няма петно, или порок, или нещо подобно“ (Ефесяни 5:27).BE_186Не е така при сектантството – във всичките му видове и разклонения то има и „петна”, и „пороци”. Аз ще изброя тук резюмирано само най-очебийните и най-съществените му „пороци“ и „петна“.

1.Откъде водят началото си сектантите? Наивно те заявяват, че са от Самия Христос; това казват за себе си и баптистите, и адвентистите, и евангелистите, и всички други секти. Но нито една от тях не може да докаже своята историческа приемственост от Христа, защото такава те нямат. Адвентизмът се е появил в XIX век, баптизмът – през XVII век, петдесетничеството се е зародило и оформило в Америка през 1900 година. Всяка секта по своята същина и възникване се явява самозвана, самосъздала се, без приемственост, без законно наследство. Секта може да възникне във всеки момент. Събират се 10-12 човека и решават: да създадем Църква Христова. Какво е нужно? Само Евангелието! Те даже не се интересуват за това: откъде е Евангелието? Как е дошло то неповредено до наши дни? Кой е удостоверил неговата истинност? Избират свой ръководител. Наричат го презвитер или епископ. И сектата се е образувала. Поставят си етикет: „евангелисти“ или „Нов Израил“, или нещо друго. А там в съседство, току гледаш, по същия начин са изникнали и други секти…

Всички секти по произход са самозванци.

2.Самозван характер – както е вече ясно – има и сектантското презвитерство. Никаква, установена от Бога, власт не е участвала и даже не е присъствала при създаването на сектантското презвитерство. То се явява без всяка приемственост, без всяка връзка с установеното от Иисуса Христа свещеноначалие и си е присвоило правата и властта на пастирство и извършване „тайнства“. Свещеното Писание строго осъжда подобно самозванство и присвояване (вж. Иезекиил 13:1-9; Иеремия 14:14 и 15; 2 Тимотей 4:3; Откровение 2:2). „Никой се сам не сдобива с тая почест” – решително заявява св. апостол Павел (Евреи 5:4). Даже Сам Христос-Бог „не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник”, но е „наречен от Бога” Отца (стихове 5 и 10). Толкова е богопротивно – според апостол Павел – самозванството, че той сравнява лъжепастирите със сатаната, който приема вид на ангел на светлината (2 Коринтяни 1:13-15).

3.В пълна противоположност на сектантството, противоположност като тази между светлината и тъмнината, Църквата Христова не е възникнала по образеца на сектите, а е създадена от Господ Иисус Христос (Матей 16:18). Той ѝ е дал така дивната и стройна организация, че тя е подобна на най-сложния в света организъм – човешкото тяло, където всички органи са на своето място, и всеки изпълнява само своето назначение (Римл. 12:4-8; 1 Коринтяни 12:12-30). Глава на това Тяло – Църквата е Сам Христос, и това положение Иисус Христос не Си е присвоил Сам, а Бог Отец Му го е дал, „Той Го постави над всичко глава на Църквата, която е Негово тяло,  пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко“ (Εфесяни 1:22-23). Ето тази Църква сектантът е отхвърлил и досега я отхвърля. За такъв Господ казва: „Ако и Църквата не послуша, нека бъде ти като езичник и митар“ (Матей 18:17).

4.Господ Иисус е дал категоричното обещание, че даже портите адови не ще надделеят на Неговата Църква (Матей 16:18). Църквата ще расте – потвърждават и апостолите – до деня Иисус Христов (Филипяни 1:6), до пришествието на Сина Божи (Ефесяни 4:11-13). На това сектантите не вярват и някои от тях откровено и даже дръзко заявяват, че Христовата Църква е паднала и отстъпила от Христа още в първия век, а други, че тя била умряла, тоест превърнала се в труп при император Константин и така е станала плячка на „оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола” (Ефесяни 2:14), значи портите адови са ѝ надделели. Ясно е, че сектантите не вярват не само в съществуването и жизнената сила на създадената от Иисуса Христа Църква, но не вярват и на Самия Христос, не вярват на Неговите слова, на Неговите обещания, на Неговите уверения… Можем ли да си представим по-страшна хула срещу Спасителя, от тази?!

5.В Христовата Църква свещеноначалието е възникнало не самозвано, както у сектантите, а е установено от Иисус Христос. „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих” – казал Той на апостолите Си (Иоан 15:16). „Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам“ (Иоан 20:21). Апостолите, на свой ред, си поставили приемници чрез ръкоположение  (1 Тимотей 4:14; 2 Тимотей 1:6). В Църквата, по такъв начин, е установено от Самия Иисус Христос и Неговите свети апостоли приемствено свещеноначалие. Сектантите са отхвърлили тази приемственост и това свещеноначалие. И в този пункт те се явяват противници на Иисуса Христа. „Който вас слуша – говори Господ на апостолите, – Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята“ (Лука 10:16). Сектантите са отхвърлили изцяло установената църковна иерархия. Те, по такъв начин, са отхвърлили и Самия Христос, Който е установил тази иерархия.

6.Сектантите не признават и силата на властта, с която Иисус Христос е облякъл свещенството (иерархията). Той, като духнал, казал на апостолите: „Приемете Духа Светаго. На които  простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Иоан 20:22-23). Тази власт е така жизнена, действена и така силна, че – по уверението на Иисуса Христа – нейните последствия ще се проявяват и на Небесата в Царството небесно: „Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето“ (Матей 18:18; 16:19). За тези Христови слова и за тази истинска власт сектантите не искат и да знаят.

7.Иисус Христос създал Своята Църква не напразно и не безцелно. Той я надарил с големи дарове, с божествена власт и права. В нея и само в нея е източникът на живата вода, в нея е спасението (Откровение 22:17). Църквата е „стълб и крепило на истината“ (1 Тимотей 3:15), тоест тя е тълкувателка, тя е разяснителка на тайните на Христовото домостроителство, на Неговото учение, на Неговата проповед. Чрез нея, чрез Църквата, е станала известна даже на Небесата „многоразличната премъдрост Божия“ (Ефесяни 3:10). Още от апостолски времена са възникнали сред вярващите разни въпроси и недоумения, в това число – и неразбиране на някои мъчни места в Писанието (2 Петр. 3:16). Кой е бил длъжен да дава отговор, разяснения и тълкувания? Църквата! Тя, и само тя – по думите на апостол Павел, – утвърждава истината. Тя, и само тя, прави известна, тоест понятна, ясна, „многоразличната премъдрост Божия“! В течение на много векове Църквата – чрез трудовете на своите велики, богоозарени учители – е изтълкувала и разяснила не само всеки ред от Свещеното Писание, но даже всяка негова дума. Това е драгоценно богатство на Невестата Христова, туй е кладенец от жива вода! Сектантите с гордост и чудовищно самомнение са отхвърлили цялото това достояние… В случай на недоумение във връзка с някой текст сектантът или тича при своя самозванец-презвитер или сам тълкува както може. Помислете само: поставя себе си по-високо от Църквата, своя ум счита за по-авторитетен от всички църковни учители и от Църквата, която има за Глава Самия Христос; своето лично разбиране признава за по-правилно, отколкото разбирането на самия „стълб на истината”!… Ето това самозванство, самоутвърждаване съставя същината и основата въобще на сектантството във всичките му разклонения и разделения.

8.Още от първите дни на своето съществуване Христовата Църква е почнала да изработва и установява богослужебен ред и обреди. Апостол Павел, изобличавайки допуснатото от коринтяните при общите молитви безредие, писал им, че в Църквата „всичко да става с приличие и ред” (1 Коринтяни 14:40). Значи трябва да има ред във всички действия и проявления на Църквата. И това трябва да бъде „по всички църкви“ (стих 33). Необходимо е тъй съборно и единодушно да славят Бога, че това прославяне да бъде като че от една душа и даже „с едни уста“ (Римл. 15:6), всички да бъдат „съединени в един дух и в една мисъл” (1 Коринтяни 1:10) и даже всички да говорят „едно и също“ (стих 10). Затова Църквата е установила за всички общини, за всички свои чеда един задължителен ред за богослужението и свещенодействията. Още при апостолите е бил установен чинът на Божествената литургия. Били установени в своята основа и чиновете на: кръщението, миропомазването, бракосъчетанието, ръкоположението, изповедта, елеосвещението, погребението и на другите треби. Църквата не допуска и не търпи никакво безчиние. Сектантите са отхвърлили и потъпкали всички установления на Църквата Христова и си създават свои порядки. „Не мислете за себе си високо – наставлява апостол Павел, – а носете се смирено; недейте се има за мъдри“ (Римл. 12:16). Но у сектантите вместо смирение е налице духът на гордостта и самомнението.

9.Иисус Христос установил в Църквата Си посредници и ходатаи; посредством тях Той съзижда Своето тяло, Църквата, освещава верните, приема молитви, ходатайства. „Идете – изпратил Господ апостолите, – научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (Матей 28:19). „Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод“ (Иоан 15:16). Техният плод се е състоял в това, че те със своята проповед са спасявали людете. „Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта“ – обяснява апостол Павел (1 Коринтяни 1:21). Тези Христови посланици, посредници и ходатаи притежават могъща власт да задържат и да прощават греховете, имат даже ключовете от самото Небесно Царство (Матей 16:19; Иоан 20:23). Те именно, тези посредници или „съработници на Бога“, – както ги величае апостолът (1 Коринтяни 3:9) – са поставени „за усъвършенстване на светиите… в съзиждане на тялото Христово“ до края на света (Ефесяни 4:12-13). Посредством тях са повярвали народите в Господа (1 Коринтяни 3:5). Апостолът заявява: „Аз ви родих в Иисуса Христа чрез евангелието“ (1 Коринтяни 4:15; Галатяни 4:19). „Сгодих ви за едничък мъж“, тоест за Иисуса Христа (2 Коринтяни 11:2).  Установените посредници са и създатели, и родители, и обручници, и ходатаи, и молитвеници. „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него” – така съветва апостол Яков (5:14). Всички тези молитвеници, тоест ходатаи и посредници, сектантите отхвърлят. Те сами за себе си се молят. И тук се проявява пак гордостта!

10.Земната Църква, в която ние пребиваваме сега, в земните условия, е вход, или врата за Небесната Църква. Тези църкви са така тясно и неразкъсваемо съединени помежду си, че съставят един общ организъм с Един Глава – Христос (Ефесяни 1:10). Горният Иерусалим е „майка на всинца ни“ (Галатяни 4:26). На земята ние „нямаме постоянен град, но бъдещия търсим“ (Евреи 13:14). Защото „нашето живелище е на небесата, отгдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа“ (Филипяни 3:20). Затова „за небесното мислете“ – ни призовава апостол Павел (Колосяни 3:2). Ние сме „съграждани на светиите и свои на Бога“ (Ефесяни 2:19). Духом с вярата, с надеждата ние вече живеем в Небесната Църква, сред сонма от наши светители, мъченици, изповедници, чудотворци, преподобни и праведници. Ако присъстваме и се молим в храма на Църквата Христова и слушаме молитвените обръщения към цялото това Небесно събрание от Божии съработници, Христови приятели, то ние осезателно, живо, с цялото свое духовно същество влизаме в този Събор на небожителите; с духовните очи ги виждаме, съединяваме се с тях и заедно се молим Богу. „Вие пристъпихте – уверява ни апостол Павел – към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели, към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство“ (Евреи 12:23). Сектантите нямат никакво отношение към Небесната Църква, молитвено не се обръщат към нея. И правят това поради своята самоотчужденост от Христовата Църква.

11.Свещеното Писание изисква от нас: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евреи 13:7). Ето ние – възклицава апостол Яков – ублажаваме търпеливите (Иаков 5:11). „Във вечна памет ще остане праведникът“ – възвестява Светия Дух чрез устата на царствения пророк Давид (Псалом 111:6). Църквата Христова величае, ублажава своите светители, изповедници, мъченици, праведници и други Божии угодници. Паметта на светиите се възпоменава поименно. Четат се канони, в които се описва техният праведен живот, светите им подвизи, чудотворения, техният мъченически край, прославя се тяхната богоугодна дейност и се приканват молещите се да подражават на тяхната вяра и на техните подвизи, защото тяхната смърт е скъпа даже в очите на Господа (Псалом 115:6). Сам Бог се прославя сред Своите светии (2 Солуняни 1:10). Сектантите не възпоменават Божиите угодници, с нищо и никак не ги ублажават. Нищо не знаят за тях и не искат да знаят и даже осмиват онези, които ги почитат и прославят. Както в дохристиянската история криво умуващите говорели срещу праведника, че той „ублажава края на праведните” (Премъдрост Соломонова 2:1 и 16), тъй сега сектантите нападат за същото Църквата. Те се противят на Светия Дух, Който изисква да бъдат помнени и ублажавани светиите.

12.Сектантите не могат да търпят дори ликовете на Божиите светии. Таксуват ги като идоли и кумири. Изхвърлят изображенията и на светите апостоли, не зачитат иконите даже на Самия Христос. В старозаветната Църква верните се покланяли Господу „със свето благолепие“ (Псалом 95:9). Светиня е бил ковчегът на Завета, който изобразявал Лицето на Господа (Левит 16:12-13). Иконата на Христа изобразява също Лика на Господа. Обаче сектантите не могат да я търпят, боят се даже да я поставят в своето молитвено помещение. В старозаветната Църква са се покланяли „пред подножението на нозете“ на Господа (Псалом 131:7). А там са били изображенията на херувимите (Изход 25:18-22). Иконопочитането в Христовата Църква идва още от апостолско време. В знаменитите катакомби на Рим, Неапол, Антиохия, Александрия, в които християните от първите векове са се събирали на молитва, учените-изследователи са намерили по стените множество свещени изображения. Според сектантите това са идоли и кумири. А своите собствени портрети те почитат, пазят, украсяват. Пак – предпочитане себе си и отчужденост от Църквата Христова!

13.Даже Кръста Христов, посредством който Синът Божи примири човечеството с Бога (Ефесяни 2:16) и ни спаси, като ни избави от греховете (1 Петр. 2:24), даже тази най-велика светиня – жертвеника на Самия Христа (Римл. 3:25; 8:3) сектантите не почитат и не го изобразяват на себе си, не се кръстят и нас осмиват, задето сме се кръстели. Те постъпват като „врагове на Кръста Христов“ (Филипяни 3:18). Ние обаче се хвалим „с Кръста на Господа нашего Иисуса Христа” (Галатяни 6:14).

14.Ние се хвалим и с Майката на нашия Господ Иисус Христос, Приснодева Мария, почитаме я и я ублажаваме. Първото величание ѝ отдал изпратеният при нея от Бога архангел Гавриил: „Благословена си ти между жените“ – така я приветствал той (Лука 1:28). Втори я приветствал с необикновена радост Предтечата Господен Иоан: той радостно „проиграл“ в утробата на майка си (стих 41). След туй майката на Иоан Елисавета приветствала и възвеличила Божията Майка: като се изпълнила с Духа Светаго, извикала с висок глас и казала: „Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!” (стихове 41-42). С едно и също слово Елисавета възхвалила и Сина Божи и Неговата Майка, при това тя извършила това по внушение от Светия Дух. Чрез Същия Дух и сама Майката на Господа пророчески възкликнала: „Ето, отсега ще ме ублажават всички родове;  загдето Силният (тоест Сам Бог) ми стори велико нещо” (стихове 48-49). Нейното пророчество се изпълнило: величаят я всички християнски народи, даже мохамеданите и будистите я прославят. Само сектантите не я ублажават и не я величаят. Те я пренебрегват и не вярват на нейното пророчество, не вярват и на Светия Дух, Който говорил чрез устата на праведната Елисавета и на самата пречиста и преблагословена Дева Мария. Те поставят себе си, своя ум по-високо от Бога!

15.С не по-малко пренебрежение се отнасят сектантите и към своите умрели братя и сестри. Те не се молят за тях, не ги поменуват; скъсали са с тях всяко духовно общение и единение. А Свещеното Писание и църковната история безспорно свидетелстват, че както старозаветната Църква, така и новозаветната всякога са се молили за своите покойници. Св. апостол Павел се моли за своя починал ученик Онисим така: „Нека Господ му даде милост у Него в оня ден” (2 Тимотей 1:18), тоест в деня на Съда. В литургията на апостол Яков има специална молитва за умрелите. Сектантите не вярват нито в силата на отправената от Църквата молитва (Иоан 14:12-13; 16:23; Матей 21:2), нито в силата Божия (Евреи 11:19), нито в това, че Иисус Христос владее над мъртвите (Римл. 14:9), че у Него са ключовете на ада и смъртта (Откровение 1:18) и че за Бога всичко е възможно (Матей 19:21-26; Марк 10:23-27).

Иисус Христос ни е обещал: „Каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя” (Иоан 14:13; 16:23). Нима Онзи, Който владее над мъртвите и у Когото са ключовете на ада и смъртта, не може нищо да стори за умрелите?

16.Още по-осъдително е отношението на сектантите към светото кръщение.

Христовата Църква провъзгласява в установения от нея „Символ на вярата“: „Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете“ (10-ти член). В кръщението ония, които го приемат, се очистват от греховете. Проникнатият от Светия Дух в деня на Петдесетницата апостол Петър предложил на народа: „Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете” (Деян. 2:38). Затова „кръщението” се нарича „баня“, понеже в него се омиваме от греховете и се спасяваме чрез възкресението на Иисуса Христа (1 Петр. 3:21), освобождаваме се от греха (Римл. 6:7). Затова Ананий и казал на Павел: „Стани, кръсти се и се омий от греховете си“ (Деян. 22:16).

Сектантите обаче считат кръщението просто за обред, който само напомня кръщението Господне. Кръщението – това е външност, декорация, церемония. Някои по-последователни сектанти даже не го извършват. Баптистите, евангелистите и други сектанти вярват, че кръщението е просто къпане без всякакво тайнствено значение. Баптистите не кръщават децата. Христос изисква: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е Царството Небесно“ (Матей 19:14-15; Mapк 10:14-16). Сектантите напротив, препятстват на децата да отиват чрез раждането от вода и Дух (Иоан 3:5) при Христа.

17.Даже по отношение към Свещеното Писание сектантите проявяват своеволие: едни библейски книги приемат, а други не приемат. ”Всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано” – заявява апостол Павел (Римл. 15:4). Сектантите не приемат за наставление това „всичко“. Апостолите си служат дори с неканоническите книги на Стария Завет. Например св. апостол Яков цитира от книгата Премъдрост на Иисуса син Сирахов: „Нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене“ (Иаков 1:13-14; срв. Прем. Сир. 5:13). Сектантите изхвърлят книгата Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, и други книги. Лютер изхвърлил даже посланието на апостол Яков!

18.Сектантите отричат необходимостта от изповед (1 Иоан 1:9). Не се причащават с Тялото и Кръвта Христови. Хлябът, който преломяват, те не го считат Тяло Христово, и виното – Кръв Христова. Според тяхното вярване, това са само символи. А Господ Иисус Христос говори: „Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете Кръвта Му, не ще имате в себе си живот” (Иоан 6:53). Не символи, а плът и Кръв Христови !

19.От всички Христови установления сектантите извършват само две действия: кръщението и преломяването на хляба, разбира се не по установения от Църквата чин, а посвоему. И тези действия извършват у тях не обикновените вярващи, а техните презвитери и епископи. Значи: и сектантите признават и вярват, че да кръщават и да преломяват хляб могат само лица, които имат властта на тайнодействията. Но ние вече изяснихме (вж. точка втора), че сектантските презвитери са самозвани, незаконни. В старозаветната Църква се е случило страшно и показателно за всички времена събитие, когато наред с установеното от Бога свещенство (Числа 3:10) е възникнало самозвано свещенство (Числа 16). Бог поразил всички самозванци и всички последвали ги със справедливо наказание: били погълнати от разпукналата се земя (Числа 16:23-33 и 49). Така противни са на Господа самозванството и всички негови действия. „Тъй казва Γоспод Бог – възвестява пророк Иезекиил: – горко на безумните пророци, които се водят от свой дух… Те виждат суета и предсказват лъжа, думайки: „Господ каза“, а Господ не ги е изпратил“ (Иезекиил 13:3-6). И чрез пророк Иеремия Господ говори за самозванците: „Аз не съм ги пращал и не съм им давал заповеди, и не съм им говорил: те ви проповядват лъжливи видения и гадания, суета и измислици от своето сърце” (Иеремия 14:14). А народът се мамел, мислейки, че чрез тези самозванци говори Сам Бог, че техните видения, пророчества, гадания се дават от Светия Дух.

20.Голяма заблуда показват сектантите със своите надменни декларации: „Ние сме свети“; „ние сме вече спасени“; „Христос взе върху Себе Си нашите грехове, изкупил ни е, и ние сега сме безгрешни”.

Това сектантско самоизлъгване с поразителна точност копира внушението на дявола, с което той съблазни нашите прародители в рая: „ще бъдете като богове” (Битие 3:5). Сектантите казват на православните християни: „Вие всички сте още грешни, всички сте още нечисти; елате при нас – в нашата секта, и вие ще бъдете свети и безгрешни”. Именно: „ще бъдете като богове!“ А членовете на Христовата Църква се молят с думите на митаря: „Боже, бъди милостив към мене грешника“ (Лука 18:13) и с молитвата, установена от Самия Господ: „Отче наш…, прости нам греховете ни” (Лука 11:2 и 4). „Ние всинца много грешим“ – заявява апостол Яков (Иаков 3:2). От грешниците аз съм пръв – казва за себе си апостол Павел (1 Тимотей 1:15). „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас“ (1 Иоан 1:8), – пише апостол Иоан. „Никой не е благ, освен един Бог“ – прогласява Сам Господ Иисус Христос (Лука 18:19). Да, ние сме грешни! Но ние сме в Църквата, която е тяло на Христа. Ние „изповядваме греховете си“ – ще кажем с думите на св. Иоан Богослов – каем се за тях. И Спасителят, бидейки „верен и праведен“, ще прости нашите грехове и „ще ни очисти от всяка неправда“ (1 Иоан 1:9). Ние се приобщаваме с Кръвта и Тялото Му. А „кръвта на Иисуса Христа… ни очистя от всеки грях“ (1 Иоан 1:7). У сектантите няма изповед на греховете, няма тайнство покаяние. Няма у тях и тайнство свето причащение с Тялото и Кръвта Христови. Няма значи и очистване от греховете и от всяка неправда. Затова техните заяви: че са свети, че са безгрешни, разкриват само тяхната гордост и тяхната заблуда.

* * *

От изложеното е ясно, че сектантството – и по своя произход, и по своята вътрешна същина, и във външната си конструкция – е дръзка и убийствена заблуда.

_____________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1954, кн. 9, с. 1-7. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение – авторът на статията, Фьодор Евфимьевич Мелников, 1874-1960. Източникhttp://www.yandex.ru.