Красимир Иванов

Постиженията на науката психология, както и на психотерапията имат за цел да са в помощ на човека в процеса на неговото себепознание, себеразбиране и промяна. Това познание и тези подходи са напуснали пределите на тяхното първоначално предназначение и сега намират приложение в други области на човешкия живот. Ползват се на много места, например в рекламата, воденето на преговори, бизнеса и други. Те са станали неделима част и условие, което, ако бъде правилно използвано, със сигурност ще донесе успех, нерядко разбиран като възползване от човека като от ресурс с цел извличане на максимална финансова или друга полза. Една от целите, за които се ползват психологичното знание и подходи, е привличането на последователи към деструктивни религиозни общности.

Протоиерей Александър Новопашин отбелязва, че в областта на лечението на зависимост от наркотични вещества има немалко трудности. Лидерите на деструктивните религиозни движения, слагайки маската на добрите намерения и убеждавайки, че могат да лекуват зависимост към наркотици, всъщност имат за цел да привлекат нови адепти. Случва се някои от зависимите, които са в такива секти, да спират да употребяват наркотици. След внимателен анализ на причините за прекратяване на употребата се установява, че те са заместили наркотиците със самата секта и нейните лидери[1].

Най-разпространеният метод за лечение на зависими е методът на психосоциалната рехабилитация. Според Световната здравна организация и Световната асоциация за психосоциална рехабилитация самата дейност на психосоциалната рехабилитация е „процес, който помага на хората да постигнат своето оптимално ниво на независимо функциониране в обществото“[2]. Затова е важно да се разработват съответни програми и те да се изпълняват с цел постигане на това „независимо функциониране в обществото“. В българското законодателство се предвижда създаване на такива програми за психосоциална рехабилитация: „програмите за психосоциална рехабилитация са психологически и/или социални дейности, които имат за цел да помогнат на хронично злоупотребяващи с наркотични вещества да достигнат до възможно най-добро ниво на социално функциониране[3]“, или, с други думи казано, на онова посочено вече „независимо функциониране в обществото”.

Разбира се, има огромна разлика в целите, с които може да се прилага един и същи метод. Например, при привличането и задържането на последователи в дадена секта, може да се цели изолиране от външния свят и създаване на зависимост към лидера и неговата деструктивна общност. Другата посока на прилагане на метода е извеждане от оковите на зависимостта към поемане на лични отговорности и свободно функциониране в обществото.

В своето изследване върху „Църквата на Слънцето“ (на руския гуру Висарион) протоиерей Силвестър Янакиев отбелязва, че за набиране на последователи тази секта се насочва към  хора, които са в състояние на духовно търсене, особено в православната област, или са в отчаяние и имат проблеми от различно естество. Той посочва, че става въпрос за тоталитарен тип секта от комунален тип със стриктна организираност и изразено лидерство[4]. За успешното привличане и задържане на последователи лидерите на „Църквата на Слънцето“ се стремят да влияят върху поведението, информацията, мисленето и емоциите на своите адепти[5].

Професор Александър Дворкин в своето изследване върху сектите отбелязва, че за по-успешно привличане на адепти лидерите на деструктивните религиозни общности се стремят преди всичко да привлекат своите жертви на своята територия. Тоест те се възползват от това, че човек става по-лесно внушаем, когато попадне в непозната среда, което улеснява упражняването на контрол върху неговото съзнание. Също така той посочва, че „за успешното контролиране на съзнанието са необходими четири елемента: контрол и организиране на поведението на адептите; контрол над техния емоционален живот; контрол върху начина на изразяване; контрол върху информацията[6]“.

Последователното упражняване на влияние според мен има за цел да промени идентичността на адептите. Един от начините за промяна на идентичността е да бъдат наричани и определяни по начин, който ги кара да се чувстват „единствени“ и „уникални“.

Сред начините за привличане на адепти са и манипулациите на когнитивно ниво чрез вменяване на дадена социална роля. Това е умел начин обектът на влияние да се чувства принуден да има поведение, което съответства на зададената му роля. Пример за директно вменяване на роля е, когато например се казва на адепта: „Ти си избран“. Също така адептът може да бъде поставен в определена роля: „Ти, като избран,…“. Друг начин за вменяване на роля е, когато лидерът на деструктивното религиозно движение постави себе си в противоположна роля и по този начин индиректно принуждава адепта да се държи по определен начин. Утвърждаването на определена роля може да бъде позитивно: „човек, който обича и цени братството ни, би направил….“; или негативно: „само лош човек или страхливец не би се съгласил с нашето братство[7]“.

Има още →

Лука Миленкович

Проблемът с дейността на сектите повече от 100 години привлича вниманието на обществото в Сърбия. Нашата страна отдавна повежда дълга война срещу сектите. Още след освобождението от османско робство в Сърбия, която винаги е била християнска и православна държава, се наблюдава голямо влияние на различни секти и култове – най-напред западни, а от последното десетилетие на XX-ти век усилено се разпространяват и източни култове.

През XIX-ти век, след освобождението на Сърбия, се почувствала нуждата от образовани хора, които да работят в различни държавни институции, в образованието, промишлеността. Затова страната ни е привлякла мнозина образовани чужденци, главно от Германия, Австро-Унгария и Англия, които са заемали държавни постове и са упражнявали висши функции. Някои от тези чужденци донасят в Сърбия и различни нови религиозни учения. Така у нас се появяват и различни новосъздадени учения, които рязко са се различавали от традиционното православно вероизповедание на народа, от неговия дух и етос. В това време в Сърбия идват адвентисти, баптисти, назарени и мормони. Срещу тях между двете световни войни трудна, но успешна борба водиха Охридски и Жички епископ Николай (Велимирович) и неговите духовни чеда. Те са учредили така наречената „Народна християнска заедница“, която популярно е наречена „Богомолски покрет“ (Богомолско движение). Една от целите на движението е била и борбата срещу сектите, спиритизма, разни окултистки учения, врачки и магьосници.

След Втората световна война властта на новия комунистически режим гледа на религията като на нещо, което трябва да отмре и дори да се изкорени. Голяма част от сектите бяха забранени, макар и не напълно, а по-скоро беше силно ограничена дейността им. По това време системна работа срещу някои сектантски влияния и прояви сред народа води протоиерей Лазар Милин, професор по апологетика в Богословския факултет в Белград. Професор Милин е посветил шестия том на своята „Апологетика“ на проблема със сектите, техните учения и дейност.

В началото на 80-те години на XX-ти век в Сърбия дойдоха и нови религиозни движения. Това бяха преди всичко далекоизточни култове като Йога, Харе Кришна, Трансцедентална медитация, Ошо шри Раджниш, учението на Сай Баба и други. Тези нови секти в нашата страна се явиха под разни прикрития, например като разни курсове за здрав живот и изцеление от различни болести на нашето съвремие.

В начало на новото хилядолетие според публикациите на някои медии в Сърбия се появиха и най-новите секти – сатанинските. Сега в нашата страна съществуват: сатанински, псевдохристиянски, псевдохиндуистки, синкретически (смес от елементите на окултизъм и магия) и комерсиални секти и култове.

В момента се смята, че в Сърбия има няколко десетки хиляди души, които са последователи на някакво сектантско учение. Официално се знае, че съществуват около 60 секти и 150 различни окултни организации, които осъществяват влияние над около 21,000 членове. Съществуват и различни секти, които проповядват и са свързани с полигамия, педофилия, зоофилия, проституция, хомосексуализъм и наркомания. Особено лесно се поддават на влияние социално слаби хора, които се нуждаят от някаква помощ, роми с нисък жизнен стандарт на живота и млади хора – средношколци и студенти от 14 до 20 години.

Основната цел на сектантите е манипулиране на хората, за да станат те зависими и ръководителите на сектата да могат да злоупотребят с техните имоти, с контактите и връзките им с други хора, както и да се възползват от техните пари и накрая – от тях самите. Но преди всичко целта е да се унищожи душата на човека.

В нашето съвремие сектите много успешно действат чрез интернет, особено чрез социалните мрежи като „Фейсбук“, „Инстаграм“ и други, по които уж се пропагандира здравословен начин на живот, свързан с различни спортни умения за укрепване на тялото и на психиката. Във всички по-големи градове привърженици на разни секти безплатно раздават пъстри листовки и брошури, чрез които хората се канят на различни курсове по йога и медитация, масажи, на безплатни обеди и вечери в луксозни ресторанти, на които се правят всевъзможни промоции: на различни естествени медикаменти и добавки за здрав живот и хранене, продават се също и апарати за дома и стопанството, и всичко това – уж за здрав и лесен живот. Канят се хората и на безплатни курсове по различни чужди езици, обучение по рисуване и различни спортове. В крайна сметка зад всичко това се крият някои организирани групи, които искат да повлияят на духовно неукрепналите хора и да използват техните пари и имоти под различни прикрития. Обикновено зад всичко това стои някой ръководител, гуру, който проповядва някакво свое духовно учение.

Особено важно е да се спомене и дейността сред сръбския народ на различни популярни врачки и магьосници. Такива явления сред нашия народ са съществували още по времето на петвековното османско робство, когато Църквата е била в много затруднено състояние, свещениците са преследвани, мъчени и ликвидирани, а храмове и манастири са унищожавани. Отсъствието на системна просветна работа с народа е довело до разпространението на най-различни суеверия, а врачки и магьосници с магии и разни ритуали са обещавали „помощ“ на хората. Най-често това са възрастни жени сред селското население, които са се занимавали с различни магически обреди, особено с така наречена „черна“ и „бяла“ магия. И днес мнозина – за съжаление, и някои вярващи хора – ходят при тях, когато искат да си разрешат някои проблеми.

Според публикации в различни медии в Сърбия най-голяма вреда понастоящем нанасят сатанинските секти. У нас има няколко от тях:

– „Църква на сатаната“ („Сатанина црква“);

– „Вратите на ада“ („Врата ада“);

– „Черната роза“ („Црна ружа“);

– „Воините на сатаната“ („Сатанини витезови“);

– „Орден на източния храм“ („Ред источног храма“).

„Черната роза“ е сатанинската секта с най-много последователи у нас. Тях ги има във всички по-големи градове и места в Сърбия. Свързват ги с ритуали на жертвоприношения (на сатаната) и различни ритуални убийства.

„Църква на сатаната“ е първият с официално потвърдено съществуване сатанински култ, който при това ползва и името „църква“. Техните членове и последователи почитат сатаната и му се покланят. С техните ритуали са свързани убийства и блудство (в различни видове). Създател на тази секта е американецът Шандор Левей (или Лавей).

„Орден на източния храм“ – нейните последователи и членове служат така наречената „черна меса“ („черна литургия“) и се причестяват на нея, като взимат хляб, смесен с кръв от „принесено в жертва“ животно.

От 2000 година досега, а и преди това се е съобщавало за редица убийства, зад които се смята, че стоят секти и различни окултни организации. В Нишкия регион в народната памет още се помни убийството на едно момиче в град Алексинац през 2001 година. На челото на момичето след убийството полицията е намерила изрисувани с нож сатанински символи. Убиецът още не е намерен и осъден, но по свидетелството на родителите и близки приятели на убитото момиче се смята, че тя е станала жертва на някой сатанист.

През 1993 година в град Враня войникът Йожеф М. внезапно и безпричинно е убил шестима войници, след това са забелязани на краката му татуировки с датата на масовото убийство и обърнат кръст. По-късно медиите обявиха, че убиецът е признал, че е член на сектата „Черна роза“ и че от тях е получил директиви да извърши масовото убийство.

След всички тези събития полицията се е включила в борбата срещу сектите. Но тази битка още не е свършила. Борбата срещу сектите не е лека, а е нужно и всички ние да се включим в нея. Надяваме се, че и представителите на държавността по-скоро ще осъзнаят колко сериозен е проблемът и колко голяма е вредата, която сектите нанасят в душата на нашия народ, както и колко големи последици ще има, ако дейността на сектите не се следи редовно и не се води просветна работа срещу тях.

________________________________________

*Публикувано в Защитата на вярата, предизвикателства и проблеми днес. Сборник с доклади от международна конференция. Издава Софийска света митрополия, София, 2022 година, с. 74-77. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-bsm

(богословски анализ)

Свещеник Стоян Чиликов

Въведение

В основата на този текст стои докладът ми на същата тема, който изнесох през 2007 година на Международна научна конференция в София, която беше организирана от Центъра за проучване на нови религиозни движения. Тъй като този доклад, заедно с подобен на пастор Димитър Дакашев, който е бивш член на религиозното движение, бяха единствените изследвания по темата, както и единственият богословски анализ на новото религиозно движение, реших да го публикувам, като актуализирам фактологията с оглед развитието на сектата през последните години. Новите факти от развитието на „Тракийската църква“ в България са преди всичко свързани с нейната регистрация през 2014 година, новите псевдонаучни открития на братята Гайдарски, свързани с откритието на така наречената „Библия Бесика“ и обикновени фалшификации и интерполации на някои места от ръкописи на Евангелията.

***

Заедно с разпространението на християнството в Римската империя се появяват и първите ереси, които имат пряка или косвена връзка с юдейството или езичеството. И така е до днес. От появилите се на българска територия нови религиозни учения ще откроя няколко, които се отличават със своята оригиналност. На първо място това е богомилството, следвано от дъновизма, а в последните години са новопоявилите се в България „Тракийска църква“ и обществото „Път на мъдростта“ на Ваклуш Толев от Пловдив. Към тях може да се прибави и сектата на Мария от село Каравелово, Карловско, чието учение също има свои специфични особености. За най-оригинално и древно досега се смяташе богомилството, което има впоследствие своята връзка с протестантските деноминации и това му придава допълнителен „авторитет“. На второ място стои дъновизмът, който със своята паневритмия е много оригинален и атрактивен за много хора, които имат духовни търсения.

Появата преди близо три десетилетия на „Тракийската църква“ е свързана с много предизвикателства. Тя се представя за най-древната християнска общност по земите, на които живеем днес, като твърди, че през първи век са съществували християнски общини сред местното население – предимно траките. Според изворите християнство по земите, в които сега живеем, е имало, но то не е било добре организирано и разпространено през I-ви вeк. „Тракийската църква“ проповядва, че нейна канонична библия, съгласно чл. 7, ал. 2 на устава ѝ, е така наречената „Библия Бесика“, като твърди, че тя е написана на бохарски диалект, тоест едно наречие на коптския език. Така тази църква слага знак на равенство между бохарски и тракийски, без изобщо да свързва библията на бесите от края на IV-ти век със св. Никита Ремесиански[1].

1. История на „Тракийската църква“ в България. Причини за поява на новото религиозно движение

„Тракийската църква“ в България е известна още под наименованията: „Градът на Христос“, „Нови Иерусалим“, „Съборна църква“, „Академия Орфика“, а също и с абревиатурата за обединително християнско движение – EPOCH (Ecclesia Protestanto-Orthodoxo-Catholico-Hebraica).

За основатели се считат двамата братя Стефан и Цветан Гайдарски. Стефан Гайдарски е психиатър и макар че е емигрирал в САЩ (Лос Анджелис), оттам продължава да ръководи новосъздадената религиозна общност. В България официален ръководител и „архиепископ“ на „Тракийската църква“ се явява Цветан Гайдарски.  През 1991 година църквата започва да действа като самостоятелно движение извън другите протестантски общности в България. На 7.12.1998 година са регистрирани от Столична община като местно поделение на Обединени Божии църкви с председател Димитър Дакашев. На 1 септември 2006 година Академия Орфика е регистрирана като меценат в Министерството на културата. През март 2014 година е регистрирана от Софийски градски съд като нова религиозна общност с наименованието  „Тракийска църква“. Към мотивите, които представят в съда, Цветан Гайдарски прилага и Устава на движението, в който според чл. 1 и чл. 6 тя се обявява за правоприемник на всички западни и източни религиозни институции от времето на апостолите Павел и Андрей от I-ви век по нашите земи. 

Въпреки реакцията на Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет, че правоприемство се доказва по съдебен път, а не чрез устав, сектата на братя Гайд, както съкратено се наричат, е узаконена от Софийския градски съд като регистрирано вероизповедание в нашата страна.

Така от началото на 90-те години чак до наши дни „Тракийската църква“ в България развива дейността си в рамките на закона, като попълва редиците си главно от православни българи, които не познават вярата си – един изключително болен проблем за нас, или от харизматичните протестантски общности, които в основата си имат нездрава мистика. Българинът през всичките тези години от 1989 година насам не е спрял да търси упованието си в Бога. За съжаление, поради различни причини, след като не намира това, което търси, в Православната църква, той отива там, където мисли, че ще намери някакво удовлетворение на своите духовни потребности и на уж съвременния си мироглед. Днешният човек търси да задоволи своите духовни търсения в окултизма, в спиритизма, в Ню Ейдж движението и тем подобни, защото вярва, че там влиза в досег с висши сили и получава много „духовни“ преживявания, понякога „дарби“, различни „явявания“, но не получава Христос. Смисълът на вярата в Христос не е в това човек да получава някакви духовни приоритети или състояния и преживявания, а по-скоро в това човек да стане християнин, „нова твар[2]“ , както казва св. апостол Павел, и да се научи да дава, а не само да получава.

2. Извори за учението на сектата

Учението на „Тракийската църква“ в България е много неясно, тайнствено, странно и за повечето от нейните последователи в същността си е непознато. Основните извори за учението на движението са книгите „Тракийски послания“, „Тракийски хроники“ и още три новоизлезли книги, които повтарят идеите, застъпени в апокрифите на „Тракийски послания“. Книгата „Тракийски послания“ представлява сборник от различни писма – апокрифи плюс евангелието на св. апостол Иоан Богослов, посланията на св. апостол Павел до филипяни, колосяни и ефесяни. Включили са вътре и книгата „Откровение на св. апостол Иоан Богослов“ и неговите три послания. Интерес представляват поместените в сборника „Песента на Орфей – Тайна беседа между Тройно-Великия Тълковник и Сина му“, „Беседа на Тройно-Великия Тълковник (Орфей) относно Добрия Пастир“, „Съборно послание на Мелхисидек до църквите из цялата империя, която е на звяра“, „Първото послание на Мелхиседек до братята в Тракия“, „Второто послание Мелхиседеково до братята в Тракия, сиреч тези, които се наричат тракийци, а днес българи“, „Скритите първа и втора глави на второто послание Мелхиседеково до избраните братя в Тракия“. В тези апокрифни послания се говори за тирикийския народ, който се отъждествява с тракийския: „преки потомци на този тирикийски народ повече от всички тях обаче сте вие заедно с целия български род[3]“ . Самият основател Стефан Гайдарски се опитва да лансира идеята си за някакво сходство с Мелхиседек, като използва името му. В „Тракийските послания“ фигурират и „Хроники на древноегипетския историк Мането относно древните начала на Египет и Иерусалим“. В тях се прокарва идеята, че траките са дали началото на древноегипетската цивилизация и писменост. Друг извор за учението на сектата може да бъде информацията, поместена в интернет, особено http://www.lozata.org и http://www.lozata.com, където има много материали за дейността и учението на сектата, предоставени от бивши нейни членове[4]. Там са изнесени в публичното пространство няколко интервюта на Цветан Гайдарски. Информация за учението на сектата има и на нейните сайтове: http://www.CityofChrist.com, http://www.trakia.org, http://www.tsvetanguide.com. Въз основа на материалите, публикувани в интернет, става ясно, че една от важните книги, смятани за извор за учението на „Тракийската църква“ в България, е известната древноегипетска „Книга на мъртвите“, която се използва от „Тракийската църква“ под наименованието „Египетска книга на възкресението“. А олтарът в един от храмовете на „Тракийската църква“ е изписан с египетски йероглифи.

3. Учение на сектата

Учението и „богослужебният живот“ на „Тракийската църква“ в България е конгломерат от християнство (православие, римокатолицизъм и протестантизъм) плюс окултизъм и лично творчество на братята Стефан и Цветан Гайдарски. Личният принос на братята Гайдарски е много сходен с този на Джоузеф Смит и основаната от него „Църква на светиите от последните дни“. Стъпвайки на религиозните възгледи и практики на либералното протестантство (особено на харизматичните движения), „Тракийската църква“ в България говори за иерархия, седем тайнства, литургия, иконопочитание, богослужение, като същевременно всичко това е примесено с окултни масонски идеи и вярвания, свързани с тракийско-орфическите мистерии на древността. Впоследствие личността на Христос е замествана от образите на Орфей или египетския бог Озирис (Хорус). Интересен е подходът на братята Гайдарски, които използват национализма и липсата на познание по въпроса за траките и християнството сред повечето от българите днес. Твърденията на братя Гайдарски за християнство сред траките по нашите земи през I-ви век, за откриване на „Библия Бесика“ и разшифроване на тракийското писмо са несериозни и абсурдни за всички водещи специалисти-траколози[5]. Използването на иконите, богослужението, литургията и тайнствата са по-скоро за оприличаването с Православната църква. Ясно е, че не може да има извършване на тайнства и богослужение без тайноизвършител. Саморъкополагането на братята Гайдарски е акт на липсата на вяра в Христос. 

Основните доктрини на „Тракийската църква“ в България са съставени от двамата братя Гайдарски, които смесват християнски елементи със съвременно новоезичество под формата на „древната тракийска вяра“. Да се търси влияние на тракийската вяра и писменост върху древноегипетската цивилизация и писменост е абсурдно, след като няма запазени никакви паметници на тракийската писменост. В „Скрита глава от второто послание Мелхиседеково до избраните братя в Тракия“ пише: „Затова, братя мои, да не ви заблуди някой – не се написаха новозаветните писания изпърво в Израил нито на еврейска, нито на арамейска реч, но се написаха най-първо при делтата на Нил, където Тракия оплоди Египет, и се написаха не на друга, но на Бохарска реч, а коя е тази реч, братя мои, която в Египет се наричаше Бохарска, а гърците я наричаха Бугарска, ако не речта, на която се говореше в Тракия още изначало? Тази реч беше възприета като диалект в Египет и на нея се записаха най-първо Сборните Новозаветни книги и Евангелия, и се пазят на тази реч, написана с първата прото-Кирилица, даже и до днес. Защото именно светите Евангелия, написани на тази първа прото-Кирилица, се пазят ревностно от Тракийските и от Коптските Египетски християни и до днес[6]“ .

Национализмът, който е интерпретиран погрешно от политическите сили не само в България, но и в Европа, е използван от братята Стефан и Цветан Гайдарски, за да придадат авторитет на своето ново религиозно учение. Но идеите, независимо че са научно неиздържани и зле фалшифицирани, когато са във връзка с национализма, се сблъскват с есхатологичната идентичност на Църквата, за която нито един народ не е богоизбран. Богоизбран народ, новият Израил са кръстените в Христос, а не отделни нации. Цветан Гайдарски умишлено спекулира с „новооткритата“ от него „Библия Бесика“, която би трябвало да аргументира и докаже богоизбраничеството на българския народ, наследник на древните траки, които дават писменост на египетската цивилизация и култура. Представените от него доказателства са на основата на коптски бохаирски ръкопис на четирите Евангелия на Новия Завет, известен като MS Huntington 17 MSH 17 и съхраняван в Библиотеката на университета в Оксфорд (Bodleian Library Oxford). Цветан Гайд твърди, че ръкописът предава евангелието според Иоан, глава 17, стих 10, по следния начин: „Всичко Мое е Твое, и траките са Мои, и Аз се прославям в тях[7]“. Тук не става въпрос за неправилно разчитане, а за умишлена злоупотреба и фалшификация с цел да се аргументира по „научен“ път появата на тракийската писменост и по този начин да се придаде авторитет на новото религиозно учение. 

Има още →

Протоиерей Георгий Иоффе

Постиндустриалната епоха, в която Господ ни е отсъдил да живеем, се характеризира не само с нарастващата глобализация на световните процеси, но и с пълното секуларизиране на християнските цивилизационни модели, което води до размиване на установените в европейската култура критерии за разграничаване между добро и зло. Наред с тези процеси в пъти се увеличава степента на окултното влияние на идеологията на New Age в медийното пространство и съответно в масовото съзнание. Както правилно го е казал Гилбърт Кийт Честъртън в началото на ХХ-ти век: „Когато хората решат да не вярват в Бог, след това те не вярват в нищо, а тогава са готови да повярват във всичко[1]“.  В такова постхристиянско общество се провеждат редица съществени подмени и най-очевидната от тях е подмяната на персонифицираното, личното мнение (което, първо, е отговорно и второ, може да бъде подложено на критика и преразглеждане) с общественото мнение, което винаги е спекулативно, защото не отразява всички аспекти на съответния въпрос. От друга страна, информационните технологии позволяват да се манипулира общественото мнение и то да се насочва в нужната на манипулатора (или поръчителя) посока.   

Подобни технологии са тествани още през миналия век от пропагандните машини на тоталитарните режими на фашистка Германия, сталинисткия СССР, маоисткия Китай и следвоенната Северна Корея. Те са неразделен елемент и от „промиването на мозъците“ и контрола на съзнанието (mind control) при разрушителните култове.

Темата на нашия доклад е свързана с формирането сред широката публика на неверни възгледи за религията и науката във връзка с гледането на филма на Галина Царьóва „Заговор срещу Бога“. Зад закачливото и провокативно заглавие се крие причудлива смесица от частично достоверна, но основно спорна, съмнителна и откровено фалшива информация. Според нас този пример е много типичен за подаване на материал в медии, занимаващи се с „теорията на конспирацията“ и ориентирани към масовата аудитория.

Авторката на филма Галина Царьóва е представена в информационното пространство като „православна обществена деятелка“, препоръчва себе си като борец с глобализацията и дигитализацията, отъждествявайки тези явления с белезите на идващия антихрист. От много оскъдната официална информация за нея, че Царьóва е ръководител на Духовната асоциация „Златен век“ – това е издателство, което издава научнопопулярна, религиозна и окултна литература. „Златен век“, наред с издателската дейност, си поставя и редица по-мащабни задачи[2]. Според самата Царьóва целта на сдружението е стабилизиращо влияние върху обществото от духовна гледна точка, възраждане на културните и духовните традиции от миналото. При асоциацията е създадена Школа за практическо усъвършенстване на духа и функционира Лаборатория за изследване на проблемите на смъртта и дълголетието. В нея се събира и систематизира информация за смъртта, безсмъртието и определени психични състояния, изследвания на прераждането, медитация, правилно дишане и така нататък. В същото време Царьóва активно си сътрудничи с Комунистическата партия на Руската федерация. Комунистическите симпатии, съчетани с явния интерес към окултизма, у автор, който се препоръчва като „православен“ – всичко това е достатъчно, за да бъдем нащрек. Освен това се знае, че Царьóва подкрепя бившия епископ на Чукотка Диомид, който беше лишен от сан заради създаването на разкол през 2008 година. Нейни филми за пропагандиране на идеите на Диомид са: „Лъжата като принцип“, „Икуменизмът – религията на антихриста“, „Духа не угасяйте“ и други.

Тя е издала общо около 20 филма, основните теми и идеи на които са следните:

• Съвременните технологии за идентификация и регистрация (ЕГН, електронни лични карти, биометрични паспорти и други) създават „електронен концлагер“ и работят само за идващия антихрист.

• Научните изследвания и технологии отварят вратата за различни земни и духовни бедствия: HAARP (Програмата за високочестотни активни изследвания на полярното сияние) като климатично оръжие; CRISPR/Cas технологии (редактиране на геноми) като средство за унищожаване на човешката природа; Големият адронен колайдер (ускорител) като опит за отваряне на портал към света на демоните; директен невербален контрол на човешкото съзнание чрез чипове.

• Ваксинациите са тайните оръжия на световното правителство.

• Православната църква мами хората (скрила „истинското Писание“ под формата на Книгата на Енох; предала царя през 1917 година) и по-специално е скрила, че на Земята има потомци на падналите ангели.

• Световното правителство се стреми да се превърне от тайно в явно (меки намеци за неговото действие в Русия).

• Армията (въоръжените сили) като спасител на Русия.

• Сътрудничеството с външния свят е невъзможно за Русия (включително ООН и всяко икуменическо сътрудничество).

• Само могъща Русия (не Църквата) може да се съпротивлява на световното правителство, което се е продало на дявола.

• Антисемитизъм. Еврейската забрана за Книгата на Енох (с цел да скрие пророчествата за Христос); евреите, убийци на Андрей Боголюбски (които не му позволили да обедини Русия преди идването на монголите); Юровски – убиецът на цар Николай II; Троцки и много други.

• Ватиканът като най-големият сатанински център, пазещ тайни древни и „работещи“ артефакти и провеждащ научни изследвания за отваряне на „портали“ към света на демоните.

Има още →

Александър Дворкин

Сектата, за която искам да разкажа сега, все още не е забелязана в България. Но тя активно набира персонал и мисля, че вече се опитва да започне работа във Вашата страна. В този доклад ще разкажа за историята и вероизповедта на тази секта и за нейните първоначални опити да се установи в Русия. Има една руска поговорка: „Ако си предупреден, значи си въоръжен“. Докладът ми е предупреждение за български приятели и колеги.

Разглежданата секта е „Църквата на всемогъщия Бог“, известна още като „Източна мълния“. Тази секта произлиза от движението на „домашните църкви“ в Китай, което възниква малко след Първата световна война и поражда много секти от неговата среда, най-известната от които на Запад и в Русия е „Местната църква“ на Пазител Ни и Свидетел Ли (на нея е посветена отделна глава в моето „Сектознание“). В Китай тя се нарича Shouters („Викачи“). „Домашните църкви“ са доста често срещани в Китайската народна република, като правило те действат там незаконно, но повечето от тях не са забранени, така че те някак си могат да съществуват.

Сектата, на която е посветен този доклад, също е произлязла от тази среда. „Църквата на всемогъщия Бог“ (Quan Nenshen Jiao), наричана още „Източна мълния“ (Dongfang Shan Dian), е основана в началото на 90-те години в провинция Хънан, Централен Китай, от местния жител Чжао Вейшан (роден 1951), който обявил жена си за второто въплъщение на Христос. Чжао Вейшан, родом от провинция Хейлунцзян, бил водач на едно от поделенията на „Викачите“. Янг Сянбин (родена 1973) е жената, която по-късно става негова съпруга, а по-нататък – и „всемогъщият Бог“, през 1989 година започва да посещава „Домашните църкви“, а след това – и „Викачите“. През 1991 година тя започва да изрича думи, които според последователите ѝ били равни по сила и власт на думите на Иисус Христос. Членовете на тази група решили, че всички тези думи на младата китайка са вдъхновени от Светия Дух, и започнали активно да ги разпространяват. Чжао Вейшан, който по-късно се жени за Сянбин, се оказал най-активният в тази дейност. От 1993 година поклонниците на новопоявилата се пророчица започнали да вярват, че тя е Второто пришествие на Христос, че е въплътеният Бог и единственият всемогъщ Бог. Новото ѝ име започва да звучи като Светкавицата Дън, а новосъздаденото движение взема името „Църква на всемогъщия Бог”.

Противно на реалността днес сектата твърди, че никога не е имала нищо общо с „Викачите“ и е родена благодарение на преките действия на Христос от последните дни – „всемогъщия Бог“. Второто име – „Източна мълния“, е свързано с евангелския цитат, който според сектантите потвърждавал тяхната теория за второто въплъщение на Христос: „както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески“ (Матей 24:27). Интересното е, че същият цитат е бил използван от ръководителя на някога огромната и мощна корейска секта на Сан Мян Муун, но разбира се, в негова полза.

Не знаем дали тази двойка предварително се е съгласила с всичко, разпределяйки ролите помежду си, или Чжао използва Янг като своя марионетка, но е сигурно, че всъщност Чжао е глава на сектата и той я контролира. Макар представители на сектата да твърдят, че Бог сега е въплътен в тялото на една жена, те никога не произнасят името Янг ​​Сянбин и говорят за нея като за „Всемогъщия Бог“ в мъжки род. За Чжао Вейшан се споменава като човека, който се използва от Светия Дух, свещеник и брат, а също и като административен ръководител на „Църквата“. Но името му се споменава много рядко[1].

Сега съпрузите твърдят, че „се крият от религиозно преследване“ в Чайнатаун, Ню-Йорк, където продължават да разпространяват вярата си в безопасност, далеч от огненото дихание на Великия червен дракон (Китайската комунистическа партия). Брошури и публикации на „Източната мълния“ широко се разпространяват в така наречената Чайнатаун квартали на американски, канадски и европейски градове. Чрез активно вербуване сектата набира последователи сред китайската диаспора и местните жители. Понастоящем значителни общности на „Източната мълния“ освен в САЩ съществуват още в Южна Корея, Италия, Канада, Франция, Испания и други страни, както и в Тайван и Хонконг.

Една от основните идеи на сектата е, че Китайската комунистическа партия (Великият червен дракон) е изчадие на ада и въплътен сатана, а нейното идване на власт означава близостта на края на света, така че борбата с тях (и с Китайската народна република) е техен свещен дълг. На 21 декември 2012 година (деня на апокалипсиса на маите, когато те чакаха края на света) сектантите проведоха серия от открити протести срещу правителството в Китай. В отговор на протестите бяха извършени многобройни арести. Според по-обективни данни в Китайската народна република под арест са няколко хиляди активни членове на сектата, обвинени в конкретни престъпления.

От самото начало сектата се занимавала с активна политическа дейност и била забранена, защото през 1995 година попаднала в категорията „Сидзяо“ („Опасна секта“). Членовете на сектата многократно били обвинявани в нарушаване на закона, включително за грабежи и убийства. През 2002 година последователите на Вейшан отвлекли 34 християни, лидери на „катакомбни“ общности. Те били измъчвани, дрогирали ги и се опитвали да повлияят на тяхното съзнание. Една жена от отвлечените съобщила за това на репортера Мат Ший[2]. Някои от тях били осакатени: на едни рязали уши, на други счупили краката. Също така според репортера сектата набирала нови членове чрез проституция.

Стана широко известен случаят със зверското убийство, извършено от хора на сектата, които вербуват последователи. През май 2014 година в един от ресторантите „Макдоналдс“ в град Чжаоюан, област Шандун, жертвата е била пребита до смърт със столове пред очите на нейните деца. Това сторили сектанти, които канели нови членове в организацията си и изисквали номерата на мобилните телефони от всички посетители на ресторанта. Задържаният убиец Чжан Лидонг не показа разкаяние. Той заяви: „Аз я бих с всичка сила и също я тъпках с краката си. Тя беше демон. Трябваше да го унищожим[3]“. Общо пет души са участвали в случая. Двамата преки убийци бяха осъдени от съда в град Янтай (провинция Шандун, Източен Китай) на смърт, един – на доживотен затвор, още двама – на лишаване от свобода съответно за седем и десет години.

Многократно през последното десетилетие е било съобщавано за незаконните дейности на сектата. Репортерът на Би Би Си Кери Грейси е подчертавала, че този култ разрушава семейството и понякога принуждава сектантите да убиват роднините си. Сред интервюираните от Грейси, чиито контакти са ѝ предоставени от китайските власти, била и дъщеря, която убила баща си за това, че искал да я освободи от влиянието на сектата, както и мъж, който инкогнито се присъединил към сектата, за да помогне на съпругата и тъста си да я напуснат.

Естествено, сектата отрича обвиненията в насилие и прехвърля всичко на китайските власти, като в същото време набляга на положителния пиар. След като започва да се разпространява извън границите на основната територия на Китайската народна република, сектата излиза от нелегалност и действа открито, отваря офиси в различни градове и активно се занимава с пропаганда. „Църквата на всемогъщия Бог“ се представя като открита, дружелюбна организация, което тя се опитва да покаже на новия си, много скъп многоезичен уебсайт, използван предимно за вербуване на последователи. Сектата настоява, че всички истории за нейните жестокости и убийства са пропаганда от страна на Китайската комунистическа партия: „Правителството на Великия червен дракон използва всички видове жестоки средства, за да смаже всички по най-жесток начин, изпълвайки страната със слухове. Цялата територия на Китай се превърна в свят на ужасите“.

Тъкмо тази версия (за невинността на сектата по отношение на всички престъпления) сега активно се използва и разпространява от цялата кохорта на западни сектозащитници. Независимо от това, дори на този нов пропаганден сайт могат да се намерят материали, които косвено потвърждават наличието на сектантско насилие. В него има раздел „Типични случаи на наказания за съпротива срещу всемогъщия Бог“. Например там се разказва за една 55-годишна жена, която не е позволила на клетка от сектата да се установи в нейното село. След това тя „започнала да кърви от гениталиите, после те почнали да загниват и тя умряла в ужасни мъки“. Когато я понесли да я погребат, от небето паднала мълния и изгорила ковчега ѝ[4]. И това е само един пример от стотиците, публикувани там. Като се имат предвид тези ужасни, натуралистични описания, които непрекъснато се умножават и повтарят на срещите на сектата, може да се предположи, че някои привърженици в разгорещената атмосфера на напрегнат апокалиптизъм решават да ускорят Божия съд над „враговете и демоните“ и възприемат себе си като инструмент на Божието възмездие. Не бива да забравяме също, че живеещото в Ню-Йорк ръководство на сектата определено може да дава заповеди за разправа с едни или други врагове на сектата.

Има още →

Иван Ж. Димитров

Живеем във време, когато хората в различни части на света вече са запознати с феномените на мултиетничността и мултирелигиозността, така че те почти не правят впечатление. И все пак едно друго модерно явление със сигурност тревожи хората в нашето общество. Това е нахлуването и опасната дейност на т.нар. разрушителни култове, които бързо навлизат и особено се интензифицират в страните от Централна и Източна Европа след падането на комунистическите режими там. И докато правителствените институции в тези страни възприемат нахлуването на сектите като нещо нормално, свързано с демократичните норми в обществото, някои обществени сдружения и преди всичко традиционните религии в нашите страни са загрижени за случващото се. Това е така, защото както гражданските, така и религиозните представители възприемат сектите като заплаха не само за своята религиозна идентичност, но и за етническата идентичност на населението. А това не е без причина. В сравнение с други социални или медицински проблеми хаосът, създаден от разрушителните култове, е най-неизследваният, пренебрегнат и пренебрегван (на световно равнище) проблем на психичното здраве на индивида и на обществото. „Ако симптомите, проявени в бившите членове на култа, се дължат на вируса, той ще се разглежда като глобална епидемия… Проблемът със сектите е толкова често срещан, че шансовете член на семейството ви да се присъедини към секта са по-големи от това да хване варицела и са 4 пъти по-големи от това да се зарази със СПИН, 90 пъти повече – от морбили, и 45 хиляди пъти повече – от инфекция с полиомиелит[1].“ И на фона на грижите, които обществото и държавните власти във всяка една страна полагат за предпазване от въпросните заразни болести, буди недоумение безразличието към опасността от сектите.

Българският народ се състои от около 85% българи, 8% турци, 5% роми и 2% други етноси. Що се отнася до религиозната принадлежност на хората, 86% се идентифицират като православни християни[2], 10% – като мюсюлмани, протестанти – над 3%, католици – под 1%. Данните идват от преброяването на българския народ през 2011 година и те са ясни. Отделен въпрос е дали всички идентифицирани в преброяването като принадлежащи към определена религия са активни вярващи. И всеки, който е запознат с този въпрос, знае, че далеч не 100% от вярващите са активни, дори и в религиите със строг контрол над своите последователи. Към тази група неактивни вярващи сектантската пропаганда всякога е насочена, но това е видно особено днес. Неактивните вярващи не познават достатъчно добре своята вяра, така че би било лесно да ги заблудят с чуждестранни религиозни реклами. Те често стават последователи на секти, които са привлекателни по една или друга причина и най-важното, са вредни за физическото и психическото здраве на човека.

Секти в България

От края на 80-те години на ХХ-ти век в България се появяват много нови религиозни групи. Забранени в много страни, те у нас са получили държавна регистрация и свободно извършват дейността си на територията на страната ни. Немалък брой хора, които преди това са били далече от всяка религия, се отзовават на призивите на мисионерите, които разпространяват нетрадиционни за нашия народ учения. Така някои от сънародниците ни са нанесли сериозни щети на живота си. Примерите на социален риск от сектите стават все по-чести.

Както и в други източноевропейски страни, след политическите промени през 1989 година десетки нови религии и секти дойдоха в България буквално от всички страни на света и започнаха да работят. От Америка идват харизматиците, но също и мормони, сциентолози и муунисти, а от Изток дойдоха при нас всички видове източни секти, изградени на основата на будизма и други хиндуистки вярвания. С помощта на нов и твърде либерален закон за вероизповеданията (приет през 2002 година) са регистрирани повече от сто нови вероизповедания, някои от които пряко могат да се окачествят като секти. Регистрацията по новия закон се извършва от Софийския градски съд. Досега тя е била отказана само на няколко секти, сред които са муунистите и сциентолозите. Въпреки това и те действат в нашата страна под прикритието на различни „граждански сдружения“, фондации и така нататък, а религиозната им дейност се провежда неформално.

Това, което ни е особена грижа, е възраждането на „нашите“ секти, възникнали на българска територия, като дъновизма, или „Бялото братство[3]“. Тази секта винаги е била насочена към интелигенцията и има привърженици сред държавната администрация, в обществените медии, между дейците на училищното и университетското образование. Дори в някои училища се практикува паневритмия – религиозната гимнастика на „Бялото братство“. Разбира се, в програмата тя се представя просто като вид гимнастика, тоест крие се нейният религиозен произход и характер.

Отдавна у нас се е формирала група от последователи на псевдопророчицата Ванга (Вангелия Гущерова)[4], която е доста известна и в Русия. През по-голямата част от живота си тя живя и действа в град Петрич, Югозападна България. И това, което е много важно: Ванга винаги е получавала подкрепа от някои представители на духовенството на Българската православна църква. А защо? Защото в своите „предсказания“ и съвети често говорела на тези, които ходеха при нея, за Иисус Христос, за Божията Майка, за светиите, съветвала хората да отидат за молитва в определен храм или манастир на Православната църква. От тези нейни препоръки имаха полза някои свещеници, които подкрепят положителния образ на „пророчицата“. При нея са ходили и доста свещеници, дори някои епископи – като „клиенти“. Или – по-добре да кажем – като жертви. А най-неприемливото са открити изявления на свещеници от град Петрич, че тя трябвало да бъде обявена за светица!

На фона на тези и подобни случаи сред православните българи ни се струва излишно в ограниченото време на доклада да се спираме на дейността у нас на източните култове, като Шри Шри Рави Шанкар, Шри Чинмой, Шри Матаджи Дева, Сатя Сай Баба и други; или на руските секти „Градът на слънцето“, „Анастасия“ и редица други.

Защото в последно време набира популярност и се възражда една малко позабравена „вътрешноцърковна секта“ – тази на добросамарянството, или „Обществото на добрия самарянин“. Разбирате, че е оксиморон такова определение – „вътрешноцърковна секта”, защото „секта“ означава нещо отсечено или отсякло се от цялото. А добросамарянството кротко, но активно битува в православните среди у нас. То започва своята дейност в началото на 20-те години на XX-ти век в България, като се появява, разпространява се и работи в руслото на Православието, присвоявайки си атрибутите на православната святост. Основна теза в техните проповеди е, че българският народ е богоизбраният народ на мястото на стария Израил. Централна идея в добросамарянските вярвания е скорошното настъпване на хилядагодишното Светийско царство. Царят на българите и неговите наследници (през първата половина на XX-ти век България е царство) щели да бъдат царе на Светийското хилядагодишно царство. Тъкмо в тези хилиастични вярвания на добросамарянската общност е основното противоречие с православното учение. По тази причина Светият Синод на Българската православна църква отказва да им даде благословението си и да регистрира устава и правилника им като вътрешноправославно движение въпреки многобройните опити за това. През 1936 година Светият Синод дори ги определя като извънцърковна, неправославна секта. Но те продължават да съществуват, поддържани от някои свещеници и дори архиереи, защото десетилетия наред, особено при атеистичната власт в България (1944-1989), добросамарянците пълнеха храмовете и поддържаха религиозния живот.

От самото начало, водено от хора с „видения“ и „откровения“ (предимно жени, но и някои мъже), добросамарянството се родее с основното течение на широко котиращите се в съвремието врачки, контактьори и всякакъв вид „духоносци“. Днес добросамарянството намира може би най-силно проявление в култа към така известната „преподобна“ Стойна[5], живяла от 1913 година до смъртта си през 1933 година в село Златолист, съседно на село Катунци, община Сандански, в притвора на селския храм „Св. Георги“. Показателно е, че Ванга я смята за своя духовна сестра. Известни са нейните „примирания“ – седмици наред тя лежала неподвижно и това безсъзнателно състояние по-скоро напомняло колапс или кома. Но затова пък, когато била в съзнание, тя наставлявала идващите при нея, дори – забележете! – изповядвала и прощавала грехове от името на св. великомъченик Георги, разпространявала псевдоцърковна литература като „Сънища на света Богородица“, а нейните духовни послания имали магично-ритуален характер (от типа на „целуни тоя камък и ще оздравееш“).

Култът към личността на Стойна се поддържа вече близо век и той показва жизненост, която се крепи на ниската религиозна култура на народа, отсъствието на системна църковна просвета, а и на недоверие към гласа на официалната Църква, особено когато се намерят свещенослужители, които „предават фронта“, като в случая с Ванга – било поради убеденост, било поради интерес (избягвам апостолското обяснение „заради гнусна печалба“, Тит 1:11). Но тъкмо еклектичният характер на култа към тази жена с нездрава мистичност десетки години след смъртта ѝ печели симпатии, не на последно място сред художествените среди у нас. Например, един известен художник става негов пропагандатор не само у нас, но и в чужбина, поканен и на официална вечеря в двореца на английската кралица Елизабет II през пролетта на 2017 година, каквото и да означава това[6]. В английската столица той разнася историите, свързани с „преподобна“ Стойна, като преди това му се отключили особени „харизми“ в резултат на оказаната му чест да легне на леглото на „преподобната“: получил видение в „жълто-оранжева светлина, която минава като скенер през тялото му, и тогава се появяват изображения на светци воини, преминаващи като на кинолента“ и така нататък. Религиозен, но непризнаващ църковните правила (канони), както сам се определя, той е един пример на тази „духовна всеядност“, в която се вливат в един „духовен поток“ (според собствените му думи) астрология, дъновизъм, почит към Баба Ванга, ясновидство, парапсихологията и прочее. За голямо съжаление този мътен поток излиза извън границите на сектантските общности и става някаква „духовна емблема“ на  определени интелектуални кръгове. Още по-тревожен е фактът, че „иконографията“ на такива творци, непризнаващи канона[7], може да бъде видяна на места в някои по-отдалечени храмове. Такъв тип е и изображението на св. Георги от въпросния художник на входа на храма в село Златолист. Иконите с изображенията на „преподобна“ Стойна не само са естетически отблъскващи, но от тях лъха и нещо ужасяващо. Когато обаче в същия маниер се изобразяват велики православни светци и тези „икони“ се възприемат като помагащи и лекуващи, има сериозен проблем с разбиранията на такива хора, смятащи се за православни християни.

Има още →

(Във връзка с темата, изложена по-долу виж и статията Образът на сибирската Анастасия от Десислава Панайотова-Пулиева, в Съдържание 2, публикация № 280)

Иеромонах Зотик Гаевски

Ако към вас на улицата се приближи усмихнат млад човек и ви помоли за минута внимание, за да ви продаде някаква четка за зъби или за да ви заведе в туристическа агенция, в такъв случай вие ще отговорите просто с лек отказ. Доста по-сложно става, ако някой се интересува за вашата вяра в Бога и ви кани на семинар по изучаване на Библията: съгласявайки се, вие, без сами за това да подозирате, отдавате себе си във властта на религиозни мошеници.

Какво е това секта? Твърде често ние правим принципиално голяма грешка, слагайки думите секта, протестантство и дори по невежество римокатолицизъм под един знаменател. Думата секта има латински корен secare – отсичам, част от цялото или, seque – следвам след лидер, задаващ самопроизволно направление. Първият термин е характерен за исторически секти, каквито са баптисти, молокани и други. Вторият термин подхожда на новопоявилите се секти.

Иначе как можем да наречем деструктивен култ или тоталитарна секта? Това е организация, която провъзгласява своите религиозни цели, но отделя себе си от традиционни религиозни конфесии.

Тя се обръща към духовните потребности на всеки нормален човек: търсене смисъла на живота, вяра в безсмъртието на душата, избавление на човечеството от страдание или просто самоусъвършенстване. Такава покана може да привлече всекиго в секта. Но всъщност болшинството от сектите преследват меркантилни интереси: обогатяване на елита за сметка на финансовата и физическата експлоатация на редовия член и затвърждаване на властта. За това нещо се изгражда иерархията – с желязна дисциплина, с безпрекословно подчинение на „учител“, с принцип на укриване на истинската цел. И главната задача – истината знаят само „учителят“ и неговите приближени, а адептът постепенно е въвеждан в плановете на „учителя“. Не е ли истина, че тази система много прилича на държавния модел? Същите механизми на властта, същата идеологическа обработка на нисшите нива.

Професор Дворкин вижда четири основни признака на тоталитарните деструктивни секти:

1. Наличие на гуру, лидер. „Гуризъм“.

В сектата всичко се започва с лидер и с него всичко се завършва, всичко се зацикля в него. Никаква връзка с Бога, само чрез и посредством гуру.

2. Организация.

Сектантска организация – това не е религиозна организация в този смисъл, в който ние сме свикнали да си представяме. Ако можем да я сравним с нещо, то най-много тя прилича на мафия или на кадрова партия от ленински тип, с желязна дисциплина и безпрекословно подчинение.

3. Метод.

Методът – това е нещото, което прави лидера на сектата истински лидер. Това е неговото творение, с което той започва да покорява света. Методът трябва да бъде прост, достъпен, всеобемен, но ключовете към него винаги трябва да се намират в ръцете на гуруто.

4. Езотерически разрив.

При встъпване в сектата на човека никога не се съобщава за истинското съдържание на сектата, за това какво ще стане после.

Нас, които сме членове на една от световните религии, ни обединява общо разбиране на ценностите и принципите, а сектантите – най-много авторитетът на гуруто и личните отношения с други членове на сектата. Оттук и някаква организационна рохкавост на световните религии и противостоящата им желязна организация на сектите, стремеж напълно да завладее човека, абсолютен контрол на всички страни от живота на адепта.

Зомбирането се явява един от многочислените методи на психологическото обработване на адептите, което позволява да се контролира тяхната психика и да се управлява поведението им. Сектите оказват крайно деструктивно въздействие върху здравето на всички нива на функциониране на обществото: индивидуално – на лично ниво, микросоциално – семейно ниво, социални групи, трудов колектив и макросоциално ниво – на цялото общество.

За съвременното сектантство е характерно засиленото внимание към младото поколение. Ръководителите на секти много добре разбират, че младите хора са тези, които все още не са оформени в пълна мяра по отношение на своя мироглед, система на убежденията, по-лесно става да ги обработиш, да ги подчиниш на своето влияние. Всички сектантски движения винаги помнят, че младото поколение е обект, който изисква съсредоточено внимание и активна мисионерска работа.

От адептите скриват истинската информация или просто я изопачават. Но тази лъжа е нищо в сравнение с психологическото програмиране, на което се подлагат редовите сектанти. За постигане на тази цел се прилага контрол върху съзнанието.

В началото новакът попада под групово давление, обгрижване и любвеобилие. На него му се внушава, че той е избран за някаква висока мисия, че светът е потънал в грях и само в това семейство хората могат да се обичат един-друг. В резултат на което се появява потребност да влезе и да стане част от това семейство. Използват се игри, приличащи на игри с деца, групово пеене, съприкосновение и ласкателства.

Има още →