Валентин Велчев

Когато се коментират подобни фотографии, обикновено се набляга на обстоятелството, че част от изобразените галактики са с големина едва около 1% от тази на Млечния път, а други са толкова сини, че изглежда са изключително бедни на тежки елементи. Някои космолози смятат, че такива обекти са ключов момент за разбулването на мистерията относно първите еволюционни стъпки в образуването на Вселената.

Ричард Боуенс от Университета на Калифорния заявява: „Невижданите досега галактики са твърде сини, така че в тях трябва почти да липсват тежки елементи, тоест те принадлежат на поколение с почти първични характеристики“. В статията още се казва: „Дълбоките наблюдения предоставят нови доказателства за иерархичния модел на постепенното заформяне на галактиките, при който малки обекти трупат маса или се сливат в по-големи в един плавен и систематичен, но драматичен процес на сблъсъци и агломерация[76]“.

Подобни аргументи обаче не са достатъчно убедителни!

Ето какво четем в статия още от 2005 година: „Космическият телескоп „Хъбъл“ на НАСА/ЕКА и космическият телескоп „Спицър“ на НАСА се опитаха да „претеглят“ звездите в някои далечни галактики. Оказа се, че една от тези галактики не е само сред най-отдалечените, наблюдавани някога, но изглежда необичайно масивна и зряла за своето място в младата Вселена.

Това е изненадало астрономите, защото най-ранните галактики във Вселената обикновено се смятат за твърде по-малки агломерации от звезди, които постепенно се сливат, за да изградят големите величествени галактики като нашия Млечен път.

„Тази галактика изглежда е натрупала маса невероятно бързо, в рамките на няколкостотин милиона години след Големия взрив“, заяви Бахрам Мубашер от Европейската космическа агенция и Научния институт за космически телескопи, член на екипа, открил галактиката.

„Това показва, че нейните звезди са (достигнали) около осем пъти по-голяма маса, отколкото тези в нашия Млечен път днес, и тогава, също толкова неочаквано, в нея са престанали да се образуват нови звезди. Изглежда, че звездите ѝ са остарели преждевременно.“ […]

Смята се, че галактиката е на такова разстояние, на каквото са най-отдалечените галактики и квазари, които са ни известни днес. Светлината, която достига от нея, е започнала пътуването си, когато Вселената е била едва на 800 милиона години.

Предишните наблюдения представят доказателства за зрели звезди в по-обикновени, по-масивни галактики на подобни разстояния. Други съвместни анализи на Спицър и Хъбъл идентифицират повече галактики, почти толкова масивни, колкото и Млечния път, наблюдавани, когато Вселената е била на по-малко от един милиард години.

Новите наблюдения на Мубашер и колегите му драматично разширяват тази представа за изненадващо зрели „бебешки галактики“, включително обект, който може би е десет пъти по-масивен и изглежда е оформил звездите си още по-рано в историята на Вселената[77]“.

Няколко години по-късно (2009) трима учени от университетите на Иейл, Принстън в САЩ и на Лайден в Холандия, наблюдаваха галактика, кръстена 1255-0, на разстояние 10,7 млрд. ly, която е 4 пъти по-масивна от Млечния път, но е с 6 пъти по-малки размери от него. „Тази галактика е твърде малка, но звездите ѝ изпълват всичко наоколо, сякаш са в гигантска галактика, която можем да открием близо до нас, не толкова назад във времето“, казва Питер ван Докум, професор по астрономия и физика в Университета Иейл, който ръководи проучването. Все още няма яснота как подобни галактики с толкова голяма маса, събрана в такъв малък обем, могат да се формират в ранната вселена и след това да се развият в галактиките, които виждаме в по-съвременната близка вселена, която е на около 13,7 милиарда години[78]“.

Тези наблюдения показват, че още от зората на времето съществуват огромни галактики, за които не е било нужно да увеличават размерите си „канибалски” поглъщайки себеподобните си. Астрофизикът Карл Глейзбрук предсказва, че стотици галактики, напомнящи 1255-0, ще бъдат открити през следващите години и коментира: „Това е като да установиш, че основаният от древните римляни Лондиниум е имал същия брой жители като съвременния Лондон с предградията[79]”.

Неговите думи се оказаха пророчески и се сбъднаха за по-малко от десетина години: „Нови изследвания (2015) разкриха 574 масивни, древни галактики, които се крият в нощното небе и тяхното съществуване толкова близо до времето на Големия взрив поставя под въпрос разбирането на учените за това как се образуват големите галактики. […]

„Говорим за галактики, които са два пъти по-големи от Млечния път“ – отбелязва Карина Капути, водещ автор на новото изследване от университета в Грьонинген, Холандия. – „В момента дори и най-съвременните модели на формиране на галактиките не могат да предскажат съществуването на тези космически структури. Би трябвало да минат най-малко 2 млрд. години след Големия взрив, за да се формират толкова масивни галактики“, – добавя астрономът. […]

Сред тези новооткрити галактики най-масивните са формирани около 1 милиард години след Големия взрив, а повечето от тях са се образували между 1,1 и 1,5 млрд. години. Това е много по-рано от времето, за което предсказват теоретичните модели.

„Преобладаващите теории за формирането на галактиките имат иерархичен модел. Основно галактиките се формират чрез сливане на множество малки парченца“, заявява Хенри Макракън, изследовател от Парижкия Институт по астрофизика и съавтор на доклада.

Бавният растеж на галактиките се съгласува добре с възрастта на обектите от местната Вселена около Земята. Но този начин на нарастване просто не е достатъчно бърз, за да се образуват тези масивни галактики толкова скоро след Големия взрив. „Няма достатъчно време, за да се формират тези видове обекти“, обяснява Макракън.

Изследователите смятат, че е възможно изследването да пропуска още галактики, които са дори по-близки до Големия взрив, но са закрити от прах. Резултатите могат да бъдат изопачени от прах и по друг начин. Гарт Илингуърт, астроном от Университета на Калифорния, Санта Круз коментира, че тежкият прах може да направи по-трудна преценката за възрастта на галактиките[80]“.

През същата година (2015) беше съобщено, че международен екип астрономи е проследил появата на галактичните купове в младите години на Вселената и е стигнал до извода, че те не са възникнали постепенно, а в резултат на взривно и практически едновременно раждане на повечето галактики (тоест излиза, че галактиките не увеличават размерите си чрез „драматичен процес на сблъсъци и агломерация”!). Учените са наблюдавали над 200 „зародиша“ на подобни купове в първите три милиарда години след Големия взрив с помощта на телескопите „Планк“ и „Хершел“, както и от редица наземни обсерватории. Младите галактики в тези купове са формирали звезди с умопомрачителна скорост – ежегодно съвкупната маса на светилата в тях се е увеличавала с няколкостотин или дори хиляди слънчеви маси. Предполага се, че по-нататък протокуповете се „разтварят“ и се превръщат в стотици и хиляди отделни галактики[81].

Както отбелязахме, на фотографиите Hubble Ultra-Deep Field се виждат над 10,000 галактики, някои от които съществуващи едва 400-800 млн. години след Големия взрив, като наблюдаваното петно е само една двадесет и шест милионна част от площта на небесната сфера (виж фигура 7а) и бележка [75]). Посоченото говори, че общият брой на галактиките на това разстояние е близо 260 милиарда (10.000х26.000.000=260.000.000.000), което е над една десета от общия брой на галактиките в Метавселената (виж бележка [65]). С други думи всички галактики, които бяха открити от телескопа „Хъбъл“ са напълно оформени още в самата зора на времето! Но тези наблюдения не оставят никакво място за еволюция на звездните системи, а се оказа, че Вселената е изключително добре подредена и балансирана съвсем кратко след самото си раждане!

Новият телескоп Джеймс Уеб ще ни позволи обаче още по-надеждно да тестваме сегашните хипотези, като погледнем не само до началото на времето, когато са се образували първите звезди и галактики, но и ще можем да зърнем огромен брой обекти, които за Хъбъл си останаха дълбоко скрити (в бележка [82] сме посочили две статии, в които подробно са изброени предимствата на новия телескоп). По такъв начин ще е възможно да видим буквално с очите си как се е родила Вселената и как е „еволюирала“ до сегашното си състояние, тоест по отношение на космологията никой вече няма да може да употреби аргумента „няма откъде да знаем как са се появили и как са се развили космическите обекти във времето“!!

На 12 юли 2022 година НАСА излъчи на живо серия от първите пълноцветни изображения на космоса, получени от орбиталната инфрачервена обсерватория „Джеймс Уеб“ (JWST)[83]. Само няколко дни по-късно бяха счупени всички рекорди на Хъбъл за най-далечна галактика – отначало това бяха галактики на по-малко от 200 млн. години[84], а на 27 юли се смята, че е наблюдавана галактика на едва 70-80 млн. години след Големия взрив[85].

Друга статия ни известява, че Джеймс Уеб е открил огромен брой от тези ранни галактики, като се оказва, че те са изключително добре структурирани, а мнозина от тях са и твърде масивни. Спектралният анализ сочи, че в техните звезди се наблюдава изобилие от тежки елементи от рода на кислорода и много други. Подобни резултати са накарали астрономката Алисън Къркпатрик да сподели огромното си огорчение: „В момента намирам, че лежа будна в три сутринта и се чудя дали всичко, което съм правила досега, е (напълно) погрешно[86].“

Най-видните съвременни космолози признават, че телескопът Джеймс Уеб е свалил от сцената не само хипотезата за Големия взрив, но на практика и всички възможни натуралистични модели, разглеждани до настоящия момент: „Досега астрономите вярваха, че галактиките, възникнали по време на ранната вселена (след Големия взрив), ще бъдат малки по размер и с неправилна форма. Но телескопът Джеймс Уеб опроверга тази хипотеза.

JWST разкри, че тези галактики са удивително масивни, както и добре балансирани и добре оформени. Това е откритие, което предизвиква съществуващите вярвания за произхода на Вселената и подчертава необходимостта от промяна на сегашното разбиране за произхода на бебешката Вселена.

„(Съществуващите) модели просто не предвиждат това“, каза Гарт Илингуърт, астроном от Калифорнийския университет в Санта Круз, пред Washington Post. „Как се е осъществило нещо такова във Вселената толкова рано? Как се образуват толкова много звезди толкова бързо?“

Стари изображения на Вселената, направени от телескопа Хъбъл, показват, че ранните галактики са деформирани и хаотични. Но телескопът Джеймс Уеб (JWST) опровергава това предположение – тези открития са илюзия, базирана на ограничените възможности на телескопа Хъбъл.

„Мислехме, че бебешката Вселена е хаотичното място, където има всички тези купчини от формиране на звезди, и всичко е безредно“, каза Дан Коу от Научния институт за космически телескопи пред WaPo. Добавяйки по-късно, че преди JWST да бъде изстрелян в орбитата, изображенията на телескопа Хъбъл „липсваха всички по-студени звезди и по-старите звезди. Ние наистина виждахме само горещите млади звезди[87].“

Телескопът Джеймс Уеб най-накрая ще ни позволи да видим какво се случва „В началото…“, за да проверим двата варианта, които смятаме за най-вероятни според библейския космологичен модел:

а) Веществото се самосъбира по необичаен начин, сякаш „по заповед от Бога“ и формира добре разчетени планетни, звездни и галактични системи!

б) Вселената е сътворена като Адам, напълно завършена и съвършена.

Не бива да забравяме обаче, че „Божиите пътища са неведоми”, тоест вратите са отворени и за изненади!

(При това положение може би на редица учени ще им хрумне да поизтупат от прахта така наречения стационарен модел на Х. Бонди, Т. Голд и Ф. Хойл, разработен още през 1948 година. При него се въвежда специално „С – поле“, което сътворява вещество, така че средната плътност да не се променя вследствие на разширяването на пространството. Някои от поддръжниците на въпросния възглед предполагат, че е възможно светът да е съществувал винаги, тоест без да е бил създаван, в добре подреденото състояние, в което го виждаме и днес. Проведените тестове с далечни обекти – купове, радиогалактики и други – обаче не се съгласуваха с тази хипотеза, която не намери отговор и на въпроса за произхода на микровълновия фон, а и на редица други възражения.

През 1993 година Ф. Хойл, Дж. Бърбидж и Дж. Нарликар създават друга версия, наречена космология на квазистационарното състояние, която също обуславя една „вечна Вселена“. Тя успява да обясни наличието на реликтовото излъчване, сегашната му температура, количеството на леките ядра и прочее, но при внимателен анализ се оказа, че изводите им са, меко казано, спекулативни[88]).

Заключение

Библейският модел предвижда точно тези емпирични следствия, а именно, че в началния миг материята се появява от нищото (но не от вакуума) с точно подходящите параметри, а малко по-късно Вселената е изцяло подредена в резултат на творческия замисъл на Бога.

Грандиозното построение на всемира е накарало Пол Дирак, един от най-големите експерти по математическа физика, да възкликне: ”Човек сигурно би описал ситуацията с думите, че Бог е математик от висока класа и е използвал доста сложна математика, когато е конструирал Вселената. Слабите ни математически постижения ни помагат да разберем една малка част от Вселената и колкото повече се развива математиката, толкова повече можем да се надяваме, че ще разбираме Вселената по-добре[89]”.

Бог, разбира се, не е необходимо да прави изчисления – Той притежава пълното знание, премъдрост и всемогъщество, поради което извиква едно съвършено мироздание в съществуване без никакво интелектуално и творческо усилие!

Но както показват наблюденията, редът в тези системи се руши – звездите избухват, галактиките се сблъскват и така нататък. Посочените промени водят до драстично изменение на взаимовръзките между членовете в системите, като в крайна сметка ще доведат и до тяхната гибел. Тези заключения удивително добре се съгласуват с библейското становище по въпроса. Там е отбелязано, че в началото „Вселената е била утвърдена, та да не може да се поклати“ (Псалом 95:10), но вследствие греха на човека цялото мироздание е било подчинено на „робството на тлението“, тоест на разрушението (Римляни 8:20, 21).

Ако учените намерят в себе си смелост да преосмислят данните от научната картина на света, може би най-накрая ще признаят, че Бог нагледно демонстрира пред очите ни как е построил този величествен архитектурен ансамбъл, наречен Вселена. Неотдавна видният британски философ Антъни Флу, който беше считан за пионер на модерния атеизъм и негов защитник за цели петдесет години, коренно промени мнението си. Казват, че когато му задали въпроса какво би станало, ако новият му начин на мислене бъде отхвърлен от учените, той отвърнал: „Ще бъде много жалко. Целият ми живот бе ръководен от принципа … (да) следвам доказателствата, накъдето и да водят те[90]”. Подобен принцип би могъл да ни освободи както от собствените ни пристрастия (твърде подвеждащи в повечето случаи!), така и от задължителната материалистическа парадигма, от която произтича идеологическата политкоректност в науката.

В тази кратка статия ние предложихме един аргумент за съществуването на Бога като изходихме изцяло от научни позиции:

а) чрез математическа теорема, която свидетелства, че материята няма как да се е появила случайно; и

б) чрез емпирични следствия – нашият прекрасно подреден свят.

P. S. Аз бях предвидил, че според библейския модел галактиките би трябвало да се наблюдават изцяло подредени още в началните ери от развитието на Вселената в книгата си „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“ (виж бележка [1]), излязла в края на октомври 2018 година, тоест близо 4 години преди телескопът „Джеймс Уеб“ да изнесе подобна информация[91]. Последните разкрития, направени от него са на път да потвърдят с голяма точност тези предсказания, а именно:

1)Още в самото начало, тоест по-малко от 100 млн. години след Големия взрив, трябва да има огромен брой галактики, подобни на днешните (даже е възможно въобще да не видим „начало“, тоест ера, в която съществуват само отделни звезди, ако се окаже, че е валиден вариант Б), тоест Вселената, подобно на Адам, е създадена в напълно завършен вид!).

2)Химичните елементи от цялата Менделеева таблица са налични още в най-далечните („първите“) галактики.

3)Всички тези галактики са „зрели“, тоест добре подредени и устойчиви.

4)Сред тях присъстват както супер масивни галактики, съдържащи хиляди милиарди звезди, така и галактики джуджета с едва няколко милиона светила.

_____________________________________

Материалът е предоставен от автора. Същият представлява извадка от книгата „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2018.

[76]. Hubble Reaches the „Undiscovered Country“ of Primeval Galaxies https://hubblesite.org/contents/news-releases/2010/news-2010-02.html

[77]. ‘Big baby’ galaxy found in newborn Universe https://m.phys.org/news/2005-09-big-baby-galaxy-newborn-universe.html

[78]. HYPERACTIVE GALAXIES IN THE YOUNG UNIVERSE http://www.gemini.edu/node/11303

[79]. Too small to ignore http://goo.gl/VxTFFR

[80]. These Ancient Monster Galaxies Have Scientists Perplexed https://www.space.com/31163-monster-galaxies-perplex-scientists.html?li_source=LI&li_medium=most-popular

[81]. Herschel and Planck Find Missing Clue to Galaxy Cluster Formation http://goo.gl/FvkPR3

[82]. Here’s how NASA’s James Webb Space Telescope will unveil the unknown Universe https://bigthink.com/starts-with-a-bang/james-webb-knowledge/ How James Webb will reveal what Hubble missed https://bigthink.com/starts-with-a-bang/james-webb-hubble/?utm_medium=Social&utm_source=Facebook#Echobox=1653026890-1

[83]. Първата снимка, направена от „Джеймс Уеб“. Космическият телескоп започва научната си работа (видео) https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Parvata-snimka-napravena-ot-Dzhejms-Ueb-Kosmicheskiiat-teleskop-z_186791.html

[84]. Има 88 кандидат галактики от Ранната Вселена в снимките на „Уеб“, но някои вече отпаднаха https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ima-88-kandidat-galaktiki-ot-Rannata-Vselena-v-snimkite-na-Ueb-no-n_188177.html

[85]. Нов кандидат за най-стара и далечна галактика – само 70-80 милиона години след Големия взрив! https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nov-kandidat-za-naj-stara-i-dalechna-galaktika-samo-70-80-miliona-go_187505.html

[86]. Four revelations from the Webb telescope about distant galaxies https://www.nature.com/articles/d41586-022-02056-5?utm_term=Autofeed&utm_campaign=nature&utm_medium=Social&utm_source=Twitter#ref-CR11

[87]. Scientists Puzzled Because James Webb is Seeing Things that are Unexpected https://www.cseinsider.com/2022/08/scientists-puzzled-because-james-webb.html

[88]. Wright, E. (2015, February 23). “Errors in the Steady State and Quasi-SS Models.” Retrieved from  http://www.astro.ucla.edu/%7Ewright/stdystat.htm

[89]. P.A.M. Dirac, „The Evolution of the Physicist’s Picture of Nature,“ in Scientific American, May 1963, p. 53.

[90]. Richard N. Ostling. Famous Atheist Now Believes in God. Associated Press Newswires, December 9, 2004.

[91]. Four revelations from the Webb telescope about distant galaxies https://www.nature.com/articles/d41586-022-02056-5

Изображение: авторът Валентин Велчев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-c2G