Боян Пиперов

Вместо предговор

Между многото и интересни книги, които покойният професор Ганчо Ст. Пашев е събирал в течение на много години, попаднах на една, на чиято задна страна стоеше само надписът „Разни съчинения“. Книгата съдържа отделни статии на различни теми. Статиите, вероятно, са из различните стари руски богословски списания. Една oт тях носи заглавие „Иосифъ Флавий и его отношение къ Библии“, А. Воскресенский. Както можах да установя впоследствие oт друго съчинение, тази статия е била печатана в списание „Православенъ собеседник“, 1900 година, №11, с. 1-46.

Прегледах написаното по този въпрос с интерес. Открих оригинални мисли. Реших да проследя и аз този въпрос. Не е тук мястото, нито пък си поставям за задача да разглеждам споменатата статия на А. Воскресенский по съдържание, метод и изпълнение. Но не може да не се отбележи, че тя е слаба откъм факти и система в изложението. Дадените цитати из съчиненията на Иосиф Флавий, без да е посочено oт кое издание са взети, са почти всички неточни в сравнение с даденото в критичните издания на гръцкия текст на тези съчинения. Също и много oт бележките са означени погрешно и по най-разнообразен начин, което затруднява намирането им в съответните съчинения на Иосиф Флавий. Споменават се погрешно собствени имена на древни автори, без да се поставят в здрава прагматична връзка с разглеждания въпрос и по този начин те остават изолирани и изглеждат излишни. Не бива да се пропуска обстоятелството, че във връзка с поставения за разглеждане въпрос oт времето, когато е писана статията на А. Воскресенский досега е изминало повече oт половин век, та биха могли да се посочат много нови факти, или пък старите да се разгледат в по-нова светлина.

Използвал съм oт статията на А. Воскресенский доста материал, но като подсещане и повод да спра вниманието си върху този интересен и досега за библеиста въпрос – Иосиф Флавий изрично отбелязва, че си поставя за цел да изложи в съчиненията си всичко така, както го намира написано в Свещените Книги, без да прибавя или съкращава нещо. Като имали предвид дълговековното преклонение пред авторитета на Иосиф Флавий, неговата ученост и признанието му за изряден и точен историк oт страна на римските императори, мнозина стари и по- нови писатели са предлагали изправянето на някои места oт Масоретския текст или гръцкия му Превод на 70-те да става именно според Иосиф Флавий. Това обстоятелство най-вече ни задължава да се спрем по-внимателно върху живота, литературната дейност и отношението на Иосиф Флавий към Старозаветните Писания, а така също да изясним, доколкото е възможно, причините и вътрешните подбуди за малко по-особеното му отношение към тези Писания. Тогава, може би, ние ще се отнасяме малко по-сдържано и по-критично към съчиненията на Иосиф Флавий, които използваме така обилно като извори на историко-археологичен материал за библейското богословие.

При настоящата си работа можах да имам подръка критичното издание на гръцкия текст на трудовете на Иосиф Флавий, под надслов Flavii Josephi opera omnia post Jmmanuelem Bekkerum recognovit Samuel Adrianus Naber, Lipsiae, 1888-1896 (в 6 тома) и немския превод на същите трудове под надслов Georg Cotta, Flavii Josephi sämtliche Werke, Tübingen, 1736. Гръцкият текст на съчиненията на Иосиф Флавий е издаден изискано и критично на немски и oт Bened. Niese, Berolini, 1887-1894.

І. Кратка биография на Иосиф Флавий

Върху главите на малко велики хора се е застоявал лавровият венец на земната слава така дълго, както върху главата на юдейския историк Иосиф бен Матия (син на Матия, тоест Матиев), наречен Флавий. Нито заслужените критики върху грамадния му труд, нито тенденциозните намеци и твърдения за незадоволителния интегритет на някои места oт писанията му, нито пък привнесените oт изминалите векове нови данни за описаното oт него време са могли да отнемат правото му да бъде високо ценен първоизвор за еврейската история след Библията. Само Иосиф Флавий осветлява историческия друм, по който са минали юдеите в продължение на последните два века oт своето съществуване като народ: oт времето на свободолюбивите Макавеи до разрушаването на Иерусалим (69-70 година след Христа). Затова и неговото име неизбежно изпъстря всеки историко-археологичен труд, който засяга юдейската история, особено за първите векове преди и след Христос. Това обстоятелство ни налага да спрем поглед върху живота на този виден мъж oт древността.

За живота и дейността на Иосиф Флавий узнаваме изключително oт съчиненията му „Живот“ и „Юдейската война“. Oт последното съчинение за биографията на Иосиф са oт значение ІІ 20, 21; ІІІ 4, 6, 7, 8, 9; V 9, 13; VІ 2; VІІ 11[1].

Иосиф бен Матия е роден в Иерусалим през първата година oт царуването на римския император Кай Калигула (37-41 година), тоест в 37 година след Христа. По баща принадлежал към свещенически род, а по майка – към прочутия царски род на Макавеите или Асмонеите[2]. За времето си Иосиф получил солидно образование и то не само юдейско, но и гръцко. Oт съчиненията му, написани на гръцки език и изпъстрени с цитати oт гръцки писатели-историци, се вижда, че той владеел и използвал отлично гръцкия език, макар и да не можел да говори съвсем свободно на него. Сам Иосиф говори за себе си: „Имам признанието на моите едноплеменници, че се отличавам твърде много oт тях по отношение на родната ни наука; че добре зная гръцки език, макар и обичаят в моята страна да не ми е позволил да придобия възможност да говоря чисто на него; защото сред нашия народ не са уважавани онези, които са изучавали езика на повече народи, понеже се мисли, че това е еднакво достъпно за робите и знатните; у нас се счита за мъдрец само онзи, който е изучил Закона и е способен да изтълкува смисъла на Свещените Писания“ (Древности, ХХ 11, 2). Изглежда, че по времето на Иосиф Флавий строгите Моисееви наредби за опазване светостта на единия Яхве и чистотата на народа oт езически и чужди влияния ще са били още стриктно спазвани под влияние на повишения патриотизъм. Трябва да се предполага, че Иосиф бил добър познавач и тълкувател на Закона, но пък надали до такава степен, че да се е налагало, както сам той ни се представя (Живот, § 2), щото към него да прибягват за разяснение на Закона първосвещеници и знатни люде oт Иерусалим, докато бил още 14-годишен. Още oт времето на сирийските войни (II-ри век преди Христа), когато стремежът за запазване на юдаизма от нападките на елинизма нараства сред юдеите, закипява силно раздвижване за изпълнение на Закона и ограждането му със свята неприкосновеност.

Последвалите политически бедствия подпомогнали да се разрасне още повече привързаността към Закона. Чрез усърдното му изучаване, тълкуване и спазване народът се стараел да получи прошка oт Бога, а след това да възвърне и политическата си свобода. Вследствие на това се появили ред равински школи, възгласявани oт учители като Гамалиел І или Старши, танаит, когото oт уважение наричали „раббан“ (нашият учител); Симеон бен Гамалиел ІІ, председател на Синедриона; Йоханан бен Заккай, наричан раббан, живял преди и след разрушението на Иерусалим и други. При това обстоятелство едва ли може напълно да се вярва на Иосиф, че по това време „само двама или трима човеци могли да използват плода oт своята работа“ при тълкуването на Закона, в числото на които, по всяка вероятност, той поставя и себе си (Древности, ХХ 11, 2).

Иосиф Флавий се отличавал с подчертана природна любознателност. Така само можем да си обясним факта, че той още oт 16-годишна възраст търсил истината сред съвременните му юдейски идеологии, като ги изучавал и ставал последователно член на трите тогавашни главни партии-секти: фарисейската, садукейската и есейската. Въпреки това, сведенията за тях в неговите съчинения невинаги са особено изчерпателни и съвсем точни. Така например, като се приспособява на места към разбиранията на гърците, той приравнява фарисеите със стоиците (Юд. Война, ІІ 8, 14; Древности, ХVІІІ 1, 3). Иосиф не пропуснал да кали и духа си. Цели три години прекарал като аскет под ръководството на някой си пустинник Ванус (Живот, § 1-2). Но насоката и учението на Фарисейската школа най-вече допадали на неспокойния му и амбициозен дух и 19-годишен той завинаги влязъл в редовете ѝ.

Влиянието му сред обкръжаващите го бързо расте и го изтиква напред. Той е търсен и посочван представител и закрилник на сънародниците си. На двадесет и шест години го виждаме в Рим (през 64 година) като защитник на неколцина юдейски свещеници, обвинени още през времето на прокуратора Л. Антоний Феликс (52-60 година) и отправени към Рим във вериги. В римската столица Иосиф, благодарение на някой си евреин Алигул – актьор при двора на император Нерон – успял да бъде представен на Нероновата жена Поппея. Тя се застъпила за юдейските свещеници и измолила прошка за тях. Будното око на бен Матия схванало точно и проникнало дълбоко в целия блясък и сила на римския двор, в живота и порядките в него. Иосиф се убедил в едно – чрез силата на Рим юдаизмът би се запазил и укрепнал по-леко, защото би се възползвал oт придобивките на гръко-римската култура и би бил сигурен под защитата на римската власт. Така само можем да си обясним факта, че след завръщане в отечеството си Иосиф не се обявил срещу римляните, макар и въстанието срещу Рим да било вече в ход, а се присъединил към миролюбивата партия (Живот, § 4). Здраво привързан към религията и традициите на великите си отци, той бил убеден, че малка Юдея не ще издържи една борба с колоса Рим.

Но, превратни са пътищата на съдбата! Трудно можем да вникнем дълбоко и всеобхватно в стремежите и подтиците на един човек като Иосиф Флавий, живял тъй отдавна. Можем само донякъде да изясним причините на действията му по ония прояви, за които намираме сведения в неговите съчинения, но които, да не забравяме, получили одобрението и на юдейските врагове. Запазените oт Иосиф сведения за самия себе си ни поставят в затруднение да обрисуваме духовния му образ ясно и категорично. Той действа ту като родолюбец, ту напълно под влияние на Рим; той е юдейски историк, но Рим издига паметник в негова чест; отчаян защитник на юдейството oт чужди нападки, но сам отстъпващ oт основите на Закона…

Привърженика на идеята за мирно съжителство с Рим изненадващо скоро виждаме като юдейски военачалник в Галилея, пратен там oт иерусалимци да въдвори мир (Живот, 7; Юд. Война, ІІ 20, 4-7). Не е изключено, че първите успехи на юдеите във войната с римския прокуратор Цестий Гал и амбициозността и честолюбието на Иосиф да са станали причина, където той изменя на доскорошния си миролюбив стремеж. Впрочем и тук, като се страхувал, вероятно, да не загуби благоразположението на римските си благодетели, ще да е скрил истинските си подбуди, защото след това в автобиографията си пише, че бил изпратен в Галилея да възстанови реда, като прекрати бунта на въстаниците и поднови нарушения с римляните мир. Но независимо oт това, точно oттогава (67 година) започва усилената, макар и за кратко, военно-политическа кариера на Иосиф. Събрал около 10,000 воини, укрепил градовете Иотапата[3], Тивериада, Гамала, Вирсавия, Терихея и други. Без да се смущава oт хитрите ходове на политическите си врагове – Юст Тивериадски, баща му Пист Иоанн Гискалски, които успели да се наложат да бъдат пратени oт Иерусалим фарисеите oт свещенически род Ионатан и Ананий и с тях Иоазар и Симон, за да сменят Иосиф, – последният успял да задържи за себе си поста на военачалник. В това направление до голяма степен му помогнало безогледното неподбиране на средства при справяне с личните си врагове. Използвал лъжата, коварството и насилието. Веднъж той подмамил в дома си, уж за преговори, някои oт недоволните срещу него знатни тарихеяни и като затворил вратите на дома си, заповядал да ги бичуват, докато вътрешностите на всички излезли навън. Това ужасило останалите въстаници и те се разбягали (Юдейската война, ІІ 21, 5). Автобиографията на Иосиф ни дава доста факти oт подобни негови „дипломатически“ хитрости през време на потушаване недоволствата и междуособиците сред самите юдеи. Така постъпвал този, който тръбял публично за своята хуманност.

Но нито мъжеството на самия Иосиф и войската му, нито военните му хитрости[4] могли да спасят Иотапат. Войниците на Веспасиан, благодарение на един дезертьор, избрали изгодния момент, когато стражата спяла уморена, приближили тихо крепостта и я превзели (през 67 година, Юдейската война, ІІІ 7, 33-36). Иосиф, заедно с други четиридесет съратници, успял да се скрие в една пещера, входът на която бил издълбана цистерна. Но, и тук те скоро били открити и Веспасиан, чрез военачалника си Никанор, предложил на укрилите се да се предадат, като им обещавал пълна безопасност. Иосиф се съгласил на това условие. Но въпреки цялото си красноречие, не можал да убеди и своите другари да се предадат. Последните даже искали да го убият за проявеното малодушие, считано като измяна на народното дело. Тогава Иосиф предложил да се избият един другиго по жребий. Съдбата или хитростта и тук помогнали на Иосиф. Само той и още един oт укрилите се останали живи и най-после се предали на римляните. Двамата пленници били отведени в римския лагер. Иосиф, като схванал настроението на легионерите и очакващата го участ, пожелал да бъде отведен и представен лично на Веспасиан. Изправен пред могъщия римлянин и неговия син Тит, той предсказал и на двамата императорска власт (Юдейската война, ІІІ 8, 9). Кое подбудило Иосиф към подобно „пророчестване“? Дали страхът пред смъртта го подтикнал към рискованата стъпка да поласкае честолюбието на Веспасиан, или прозорливостта по отношение способностите и амбициите на Веспасиан, привързаността на легионерите към него и назрелите събития с египетските и сирийски легиони – сега мъчно може да се каже. Но това си остава един факт, който е засвидетелстван и oт Светоний[5]: „Един oт знатните пленници, Иосиф, когато бил окован oт Веспасиан, настойчиво твърдял, че скоро ще бъде освободен, но вече oт самия император“ (За Веспасиан, кол. 5)[6]. И тук Иосиф постъпил лукаво, понеже, както изглежда, той нагласил и отнесъл към Веспасиан възвишените месиански пророчества. Но дали може да се помисли, че един убеден фарисеин би се отказал oт най-съкровената надежда на народа си за идването на Месия, Спасителя на юдеите? Все пак ние намираме отглас oт подобно нещо в древните автори. У Тацит[7] четем: „Неясно (то) предсказание – Изтокът скоро ще стане могъщ, Юдея ще владичества – било отнесено към Веспасиан и Тит“ (Hist., V, 1). У Зонара, относно предсказанието на Иосиф, четем: „Иосиф, както сам разказва, открил в свещените книги предсказанието, че някой си oт Юдея ще се възцари над цялата земя; това предсказание той отнесъл към Веспасиан. По-правилно и истинно е, обаче, това пророчество да се тълкува по отношение на Спасителя на човешкия род, Иисус Христос[8]“.

Oт този момент настъпил нов обрат в живота на Иосиф. Веспасиан в първия момент сметнал изказването на Иосиф за лукава измислица. Но когато наскоро узнал за смъртта на Нерон (54-68 година след Христа) и Галба (68-69 година след Христа), за изхода на борбата между Ото и Вителий за римския престол[9] и симпатиите към него на сирийските легиони, повярвал на Иосиф и го обсипал с дарове. Когато пък Веспасиан се отправил за Рим вече като император, той удостоил Иосиф да бъде причислен към свитата на сина му Тит[10] и му дал свобода. Вероятно oттогава, по силата на закона на освободените роби, Иосиф бен Матия започнал да носи и името на своя господар и покровител – Флавий.

Дошли последните героични и същевременно фатални дни за свободолюбивите юдеи. Тит Флавий Веспасиан бил изпратен в Юдея с четири легиона и други помощни войски да сложи край на въстанието. Свещеният град на юдеите, Иерусалим, бил стегнат в железен обръч цели пет месеца. Иосиф пак изпъква на преден план. Оказаното му внимание oт император Веспасиан и сина му Тит го задължило към двамата римляни и той вече не се делял oт тях. Иосиф се отплатил с редица услуги към римската власт. Той имал възможност да следи oт римския лагер цялата трагедия около разоряването на родината му, разрушаването на Иерусалим и опожаряването на храма. По време на обсадата на Иерусалим Иосиф на няколко пъти се явявал пред обсадените като парламентьор на римляните. Произнасял цели речи и както сам бележи, „със сълзи“ молел съотечествениците си да прекратят съпротивата като безсмислена и да се предадат на римляните (Юд. война, V, 9, 2-4; 101; 13, 3; VІ, 2, 1-3).

След падането на Иерусалим, Тит позволил на Флавий „да си вземе каквото иска“. Той спасил само „някои свещени книги“ и освободил около сто и деветдесет близки нему човека, които се били затворили в храма (Живот, § 75). След окончателно опустошаване на въстанието Иосиф Флавий заминал с Тит за Рим. Веспасиан го отрупал с внимание – удостоил го с римско гражданство, подарил му за жилище бившия си дворец, отпуснал му и на други учени мъже годишен доход и земя в Юдея (Живот, § 76). За този акт на внимание oт страна на Веспасиан свидетелства и Светоний: „той (императорът, бел. моя) пръв определил за латинските и гръцки ретори (учители) ежегоден доход oт държавната хазна“ (За Веспасиан, кол. 18). За литературната пък дейност на Флавий, според Евсевий, в Рим му издигнали колона със статуя. При императорите Тит (79-81) и Домициан (81-96), който издавал строги наредби срещу юдеите, Флавий още се ползвал с височайше внимание. Домициан даже освободил земята му в Юдея oт данък (Живот, § 76). Кога завършил земния си път не знаем. Всеки случай през 94 година след Христа Флавий бил още жив, понеже завършва своите „Древности“ с думите: „Ако Бог позволи да продължи живота ми, то ще се постарая отново да опиша накратко войната (на римляни с юдеи, бел. моя) и да доведа моето повествование до днес, 13-тата година oт царуването на Домициан, когато аз ще бъда на 56 години“ (Древности, ХХ, 11, 2). Но той ще е бил жив и при император Траян (98-117), защото споменава (Живот, § 65) Агрипа ІІ като вече умрял, а ние знаем, че последният умрял в третата година oт царуването на Траян, тоест в 100 година след Христа.

ІІ. Кратък преглед на литературната дейност на Иосиф Флавий

Флавий живеел вече в Рим. Ограден с вниманието на управляващите той можел спокойно да преживява дните си. Всички условия за една плодотворна литературна дейност били налице. Способният и високо образован юдеин не закъснял да направи нужното за възвеличаване и реабилитиране на изстрадалия и поруган свой народ. Независимо от всичко, Флавий останал негов верен син и горещ защитник.

*

Наскоро след разрушаването на Иерусалим, още под впечатлението на силните си лични преживелици, Флавий описал войната между римляни и юдеи под заглавие „Перú ту иудаикý полèму и иудикùс исторùас перù алòсеос“ (За Юдейската война или Юдейската история за превземането). В науката този труд е известен под заглавие Bellum Judaicum (Юдейската война). Написан е в седем книги. Сам Флавий цитира този свой труд под надслова: „Перù ту иудаикý полèму“ (срв. Древности, ХХ 11; живот, § 74), или „О иудаикòс пòлемос“ (Древности, ХVІІІ 1, 2). Ще го е завършил към 79 година, защото той говори за построения oт Веспасиан храм на богинята на мира като за напълно завършен (Юд. война VІІ 1 5, 7), а според Касий Дио (Римска история, LXVI 15) този храм бил oсветен в 75 година.

Както се вижда oт предговора (§ 1), този труд бил написан отначало на арамейски език, която обработка не е дошла до нас. Това е повествование за войната между римляни и юдеи и за разрушаването на Иерусалим. Подробният разказ се предшества oт кратък очерк за случилото се oт времето, когато Антиох ІV Епифан (175-164 година преди Христа)[11] влязъл в Иерусалим и завършва с отстъпването oт Иерусалим на сирийския управител Цестий Гал и разгрома на войските му oт юдеите. С това завършил втората книга oт труда. Тази победа опиянила и увлякла юдеите и послужила като първи тласък за сериозно въстание против римската власт, което, както знаем, завършило катастрофално. Това пък е темата на останалите пет книги, в които се описват събитията, станали oт началото на въстанието (66 година) до окончателното му потушаване (73 година).

Това съчинение се цени твърде много що се отнася до описанието на Иерусалим и храма и точния разказ за римското военно устройство по това време.

В Рим Иосиф Флавий написал и най-крупното и прочуто свое съчинение, известно под заглавието Флавùу Иосùпу иудаикù археологù (Oт Флавий Иосиф юдейска древност), или както е известно в науката, Аntiquitates Judaicae (Юдейски древности или само Древности). Флавий го цитира накратко „И археологиа“ (Древността; срв. Живот, § 76; Срещу Апион, І, 10). Материала е изложен в двадесет книги.

Този труд, който обхваща цялата юдейска древност, бил предназначен, както сам Флавий споменава в предговора му, за гърците – за тях той направил превод oт еврейските книги: „Заех се с настоящето съчинение с надеждата, че всички гърци след това ще се откажат oт подобен труд. Защото се обхваща цялата наша древност и разпоредбите за управлението ни, както ги преведох oт еврейските Писания“ (Предговор, § 2). Още когато пишел „Юдейската война“, Флавий възнамерявал да прибави към това описание и някои сведения за юдеите и тяхната  история, но обширността на материята наложила тези сведения да съставят тема на нов отделен труд. Именно обширността на материала и, както сам Флавий признава, леността му за дълго време била спънка да изпълни замисленото. Само благодарение благотворното влияние на високообразования книжовник Епафродит[12], Флавий се заловил за работа и я довел до край, вероятно, около 94 година (вж. Предговора към древности, § 2). Дългото му колебание и нерешителност били подхранвани и oт това, че той не знаел, как ще бъде посрещнат подобен труд oт страна на юдеи и римляни. Но, oт друга страна, Флавий имал предвид и обстоятелството, че по това време гърци и римляни се интересували oт историята на юдеите и религията им; че юдеите охотно съобщавали на чужденците всичко що се отнася до тях; че първосвещеник Елеазар не отказал да прати в Александрия храмови свитъци oт Свещените Книги, за да бъдат преведени на гръцки, което доказвало, че сам Елеазар не намирал в това нищо противно на Закона и народните обичаи (срв. Предговора към Древности, § 3).

Флавий моли читателя да не оставя без внимание предговора към „Древности „. Там той посочва и целта, която преследва с това съчинение – да запознае другоплеменниците с правото и институтите на иудейския  народ. Но там намираме и онова, което уж, автора не одобрява и се мъчи да избегне, онова, което други автори допускат: „да се угоди на тези, за които се пише“ (Предговор, § 1). Но в предговора към първа книга oт „Срещу Апион“ – се съзира и друга цел, която Флавий преследва с „Древности“ – да посочи древността на юдейския народ, който, както и всички други големи и силни съвременни нему народи, също така има своя хилядолетна история. По този начин „Древности“, всъщност, се явява като апология на юдейския народ пред гърци и римляни. Според Флавий в Превода на 70-те, чиято история той подробно изложил в „Древности“ (ХХ-та книга, 2-ра глава), не се съобщавало всичко относно историята на юдеите, понеже 70-те превели само Петокнижието (Предговор, § 3). Но се забелязва, че авторът скрито целял да изложи историята на народа си по гръко-римски вкус: да представи юдеите в най-благоприятна светлина, да замълчи всички дразнещи факти, да запази репутацията им.

Следва…(виж тук).

_________________________________

*Публикувано в Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, том XII (ХХХVІІІ), 8, 1962-1963, с. 3-27. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Римските цифри сочат книгите, първата арабска – главите, а следващите – отделните параграфи oт съответните съчинения.

[2]. Този род води началото си oт Асмон, който се сочи като прадядо на Матия, прекия родоначалник на братята Макавеи. Името Асмонеи се среща в „Юдейска война“ (ІІ и V кн.) и Талмуда (трактат Мидот І 6). Господството на Асмонеите траяло oт 140 до 37 година преди Христа, когато умрял последният Асмоней, но влиянието им се чувствало и при Ирод Велики (37 преди-4 преди Христа).

[3]. Иотапата или Иодепат била силна планинска крепост в Галилея. Според Мишна „старата крепост“ съществувала още oт времето на Иисус Навин.

[4]. Иосиф, например, наредил да се простират мокри дрехи по крепостните стени, за да убеди обсадителите, че в крепостта има достатъчно вода, докато липсата oт такава страшно измъчвала всички.

[5]. Гай Светоний Транквил (около 75-150 година след Христа) изтъкнат историк и граматик oт времето на императорите. В биографиите си на 12-те първи императори писал доста и за юдеите. Известен е с De vita Caesarum и De viris illustribus, които трудове представляват история на римската литература в биографична форма.

[6]. Arnoldus, XXX epistolae philologicae et historicae de Flavii Josephi testimonio, quod Jesu Christo tribuit. По посоченото съчинение на А. Воскресенский, с. 6.

[7]. Живял 55-120 година след Христа. Голям историк, противник на императорската тирания, републиканец, аристократ, претор, консул. Писал Agricola (биография на тъста си Агрикола) и Histroriae в 14 книги, където, като увод (в V, 1), дава кратки сведения и за юдейската война.

[8]. Annalium, t. II, p. 193 у Arnoldus, цит. съч., р. 5.

[9]. Вителий насилил да вземе Рим в 69 година, след като легионите му в Долна Германия, където бил главнокомандващ, го провъзгласили за император. Но в същата година Веспасиан бил провъзгласен за император oт сирийските легиони, след което той веднага пратил легата Прим начело на крайдунавските легиони, които овладели Рим. Вителий бил убит през месец декември 69 година.

[10]. Военната кариера на този бъдещ император започнала в Германия и Британия, като военен трибун. Когато Нерон пратил Веспасиан да усмири Юдея, той бил придружен oт Тит като командващ легион. След като Веспасиан заминал за Рим, Тит останал за главнокомандващ легионите в Палестина.

[11]. Сирийски цар oт рода на Селевкидите. Като господар и над Юдея той си поставил за цел да я включи към сирийско-елинистичната общност, след като заличи особеностите ѝ в религиозно отношение. Затова с неговото име са свързани редица поругания към светините и ритуала на юдеите. Резултатът oт този негов стремеж бил голямото юдейско въстание под водачеството на Асмонеите (срв. 1 Макавеи до глава 6 и 2 Макавеи).

[12]. Освободен роб на император Нерон. В 65 година взел участие в съзаклятието срещу императора. При Домициан станал императорски секретар. На него Иосиф посветил замисления си труд, както и „Срещу Апион“.

Изображения: авторът Боян Пиперов (1906-1982) и негови книги. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-bCf