Протоиерей Александър Новопашин

Днес отново сме принудени да констатираме, че нашата Църква (респективно църковната общественост, вярващите хора) е изправена пред един много сериозен, страшно опасен проблем, наречен псевдостарчество или лъжедуховничество.

Ту-тук, ту-там се появяват всевъзможни „старци“, „духовни учители“, „прозорливци“, „особено благодатни отци“, чието уж особено „силно“ и „духовно“ служение бива бързо заобиколено от множество последователи, послушници и така нататък. Учудваща е най-вече скоростта, с която се пръкват тези така наречени старци и чудотворци. Тук очевидно става дума не за онзи аскетичен и молитвен подвиг (продължаващ цял живот), за който знаем от примерите на преподобни Сергий Радонежки, преподобни Серафим Саровски, св. праведен Иоан Кронщадски и други истински наставници в православната вяра. Всичко е много по-просто: разпространява се слух за някакъв старец прозорливец или „благодатен отец“ и ето че всякакви хора (често пъти непознаващи основите на православната вяра, а да не говорим за догматичното учение или историята на Църквата) се хващат лесно на въдицата на „елейната“ реклама примамка и образуват край учители от този род една буквално тоталитарна секта. В интернет се създават „официални сайтове“, в социалните мрежи се появяват многобройни „официални групи“ на тези „благодатни отци чудотворци“, за тях се правят рекламни клипове, в които почти винаги присъстват призиви да дариш нещо за „мисионерски“ проекти и „благотворителни“ фондации.

В последно време все повече се набива в очите дейността на протоиерей Владимир Головин[1]  от град Болгар, Татарстан (Русия), активно рекламиран (другояче не може да се каже) в интернет и в околоцърковните среди. В малкото градче от Казанската митрополия се стичат поклонници от цялата страна за „духовно лечение“, след което възторжено разказват за „яркия проповедник“, раздаващ „рецепти“ за това как да изпълним нашите житейски и духовни прошения под формата на така наречените „акатисти по договаряне“ (акатисти, които се четат едновременно в различни точки на земното кълбо – бел. прев.). Учудваща е рекламната гаранция, че всичко, за което се помолят хората по време на един такъв колективен акатист, ще се сбъдне непременно, и то в определен срок. Още тук се забелязва един съвършено неправославен (и нехристиянски), напротив – магически, окултен подход. Та нали да ни даде или да не ни даде онова, за което молим, решава Онзи, Когото молим, тоест Бог?! А Господ гледа на сърце (тоест духовното състояние) на всеки конкретен човек и в зависимост от това дали онова, за което се молим, е полезно за спасението на душата ни, Той ни го дава или не ни го дава. Никакви молебени или акатисти не могат да накарат Бог да изпълни моята земна „поръчка“ и затова в християнската традиция в просителните молитви винаги присъства едно сериозно „но“: „Ако е такава Твоята воля“. Всичко е във волята на Бог и затова са абсурдни обещаваните от последователите на отец Владимир „гаранции“ за изпълнение на прошенията, и то в определен срок. Нещо повече – хората, участващи в така наречените „акатисти по договаряне“, са различни, с различен опит в духовния живот или с пълна липса на такъв, с различни намерения, стремежи, различно разбиране на самата същина на нещата по принцип и на духовните реалности в частност. А оттук и самият „предмет на молитвата“ е, меко казано, неопределен и не е ясно по какво точно са съгласни тези толкова различни хора! В резултат на това една подобна „съборна“ молитвена практика изглежда крайно съмнително и поражда множество въпроси.

Не по-малко въпроси предизвиква и фактът, че в така наречената „обител“ (според изказванията на неговите последователи) на отец Владимир Головин по време на сеансите на „духовно лечение“ „пациентите“ поклонници задължително трябва да закупят някакви специални ризи с отвори за помазване на „жизненоважните органи“ – в противен случай благодатта нямало да подейства. Но Божията благодат действа не в зависимост от измислените от отец Владимир правила и не според бизнес интересите на неговата „обител“! Божията благодат, предавана чрез свещенодействията на иерея, действа в зависимост от вярата, нравствената и духовната чистота на човека, който пристъпва към дадено тайнство. По време на свещенодействието отец Владимир полага ефектно ръце върху боледуващите поклонници, което се възприема от неговите последователи като подражание на древните апостоли. Струва си да отбележим, че апостолите са полагали ръце, извършвайки тайнствата Миропомазание и Свещенство; и днес епископите, като техни приемници, извършват тези тайнства по същия начин, с полагане на ръце (самата дума хиротония идва от гръцки χείρ – ръка, и τείνω – протягам). Но какво отношение имат към тази традиция „изцеряващите хиротонии“ на Головин? Никакво. Чисто актьорство, целящо красив ефект. Недоумение предизвиква и разпространяваният в мрежата клип, в който отец Владимир Головин със сладникаво умиление показва разкошната си гробница… Пак игра, която трябва да предизвика умиление у неофитите (новопосветените във вярата).

В интернет можеше да се види и снимка на отец Головин от годишнината на неговия брак (неговата „сребърна сватба“), на която възрастният отец и проповедник беше облечен в… бял фрак. На снимката отец Владимир и неговата съпруга държат свещи (като по време на тайнството Венчание), заобиколени от хора с икони (подобие на свидетели). Е, и какво означава това? Че на брака на отец Владимир не достига „благодатна енергия“ и двамата с неговата съпруга се „зареждат с благодат“ чрез допълнително „венчание“? Към това трябва да добавим, че едно такова „обновление на брака“ е уникален продукт на пазара на мистичните услуги и не се предлага никъде другаде.

Още повече въпроси предизвиква екстравагантното поведение на „молитвеника“. Общувайки с младежта и проповядвайки в храма, той не се плаши от никакви теми, в това число и от „най-модерната“ – сексуалната тема. Пред последователите си той привежда пример от своя живот. По неговите думи на младини той не искал да се жени, тъй като желаел да се моли с постоянна молитва и не можел да си представи как би го направил по време на сексуален акт със съпругата си. Все пак го принудили да встъпи в брак и по време на интимната близост с жена си той неочаквано запял: „Тебе Бога хвалим“, с което уплашил намиращите се в съседната стая родители. Веднага ни идва наум диалогът на главните герои от филма „Куриер“:

– Представям си как баща ти играе футбол.

– Да, това не е зрелище за хора със слаби нерви.

Наистина сексуалната „молитва“ на отец Владимир не е тема за хора със слаби нерви, като се има предвид, че според мнението на „стареца“ това „пение“ си е истинска молитва – та нали „за чистия всичко е чисто“ и „третият с нас е Бог“…

С подобни проповеди отец Владимир демонстрира просто едно елементарно непознаване и неразбиране на това какво е молитвата и духовният живот като цяло. Виждаме това неразбиране у него не само на равнище опит, но и на равнище теория. Къде може да заведе хората един такъв (лъже)мисионер? Как може такъв „духовен ръководител“ да им покаже правия път към Бога, след като сам той не познава този път, нито дори правилната посока? От биографията, поместена в интернет, не е ясно дали отец Владимир е завършил, или не Московската духовна семинария, в която е постъпил. Най-малкото е очевидно, че дори и да е учил в нея, то е било твърде неуспешно. В интернет могат да се проследят многобройни „елейни“ проповеди на свещеника, които са видимо неструктурирани и примитивни като стил и съдържание.

Да вземем дори само този прост пример с непрестанната молитва… Под непрестанна молитва не се разбира това да мълвиш непрекъснато някакви молитви… И не се има предвид ситуация като тази, когато по време на близост с жена си или на пиянско събиране човек започне да реве някакво православно песнопение. Това не е молитва!!! И съвсем не защото интимните отношения между съпрузите и насладата от тях са нещо греховно. Християнската традиция винаги е била далече от фарисейското отношение към тези неща. Именно в посланията на „убедения ерген“ св. апостол Павел четем: „Бракът е нещо честно у всички и брачното легло – чисто“. И същото се казва на бъдещото семейство в чинопоследованието на тайнството Венчание. 51-во апостолско правило гласи: „Ако някой, било то епископ или презвитер, или дякон, или изобщо някой от свещения чин се въздържа от брак, от месо или вино не поради подвига на въздържанието, а защото се гнуси от тях, забравяйки, че всичко е твърде добро и че Бог, създавайки човека, го е създал мъж и жена, и по-този начин клевети Божието творение, такъв или да се поправи, или да бъде низвергнат от свещения чин и отлъчен от Църквата. Също и мирянин“. Също и правила 1-во, 4-то, 13-то на Гангърския събор (IV-ти век) налагат строги мерки (наказания, отлъчване) на онези, които смятат брака (в частност и по отношение на интимните отношения) за нещо греховно.

И тъй, сама по себе си съпружеската близост, в рамките на брака, не е грях, сексуалните желания на човешката природа в рамките на християнския брак могат и трябва да служат като израз на личностната нежност и любов, а най-ценният плод на това единение е радостта от появата на децата. Молитвата обаче е нещо съвсем различно!!! Тук на място е руската поговорка „Къде е Божият дар, къде са пържените яйца“ (подобна на българската „Нерде Ямбол, нерде Стамбул“ – бел. прев.). Пържените яйца в блажни дни са чудесна закуска, но това няма връзка с Божията благодат. „И юфката си я бива“, както казваше героинята на Татяна Пелцер в известната съветска комедия, и въобще храната наистина засища плътта. Молитвата обаче е дело на ума. Съвсем неслучайно висшето молитвено състояние се нарича „умна молитва“ (собствено, такава е непрестанната молитва). Молитвата се нарича умна не защото може да има някаква неумна или глупава молитва. Умната (непрестанната) молитва е молитвата на ума. Умът според християнската антропология е нещо различно от разума и разсъдъка.

Разумът (λόγος) според светоотеческите писания (на св. Григорий Нисийски, преподобни Максим Изповедник, св. Григорий Паламà) е разсъждаващата, мисловна, словесна сила на човека, априори оперираща с инструменти, каквито са словото и понятието. Човекът мисли с думи и понятия, които се създават в процеса на изучаване на околния свят. Познавателната сила, интелектуалните (аналитични) способности, въображението и паметта са също инструменти на разума. Разумът (λόγος) е своеобразният „компютър“, „оперативната система“ на човешката душа. Всяка разсъдъчна дейност на човека оперира с вътрешното слово (λόγος ένδιάθετος), което е инструмент на вътрешното обсъждане, диалога. И нашата обичайна молитва оперира със същите инструменти. Дори когато се молим наум, ние пак произнасяме думите на молитвата с разума си. Но освен разума (λόγος) в човека присъства и ум (νοῦς). Умът е съзерцателен орган. Преподобни Иоан Дамаскин пише: „Умът спада към душата не като нещо друго, различно от самата нея, но като нейна най-чиста част. Каквото е окото в тялото, това е умът в душата“[2]. И преподобни Антоний Велики казва: „Окото вижда видимото, а умът познава невидимото“[3]. Умът (νοῦς) е предназначен за съзерцаване и познаване на Бога и свръхсетивния свят, за богообщение. Преподобни Иоан Дамаскин пише също: „Съзерцателната способност познава природата на съществуващото“[4]. Умът (νοῦς) възприема нещата в тяхното непосредствено битие, в тяхната вътрешна същност, в светлината на Божия замисъл за тях, а не в техните физически прояви. Умът вижда скритото духовно начало в предметите на съзерцанието. Ето защо умната молитва (молитвата на ума) е именно онази молитва, която се извършва в ума не с думи, а с определен молитвен дух. С други думи, непрестанната молитва е определено благодатно състояние на човешкия дух, когато вече не словесната, а умната молитва извира от самите дълбини на човешката природа. А това състояние не може да се изразява външно чрез реване на някакви песнопения по време на съпружеската близост.

Св. Игнатий Брянчанинов (човек, познаващ прекрасно светоотеческата традиция) така ни учи да се молим: „По време на молитвата не търси възторзи, не задействай своите нерви, не разпалвай кръвта си. Напротив, дръж сърцето си в онова дълбоко спокойствие, в което го вкарва чувството на покаянието: Бог отхвърля веществения огън, огъня на падналото естество“ [5]. Във всички молитвеници можем да намерим сходни препоръки за това как да се молим: трябва да се освободим от всички чувства, които ни вълнуват, от всички емоции, земни грижи, суета, информация, да изчистим докрай разума си, да се концентрираме върху Бога. Молитвата трябва да се извършва винаги без бързане, благоговейно, с вяра и любов. Придобиването на непрестанна (или умна) молитва е немислимо без сериозни многогодишни (!) аскетични подвизи, откъсване от света, понякога обет за мълчание и уединение. Дори измежду светците малцина са стигали до истински безстрастна и непрестанна молитва.

Вероятно отец Владимир Головин не знае всичко това дори на теоретично ниво. Онова, което говори в своите проповеди прочутият „проповедник“, в действителност е елементарна глупост и цинизъм в устата на един вече доста възрастен човек с расо. Да вземем дори само едно от многото му изказвания за практикуваното от него „духовно лечение“: „Молебенът е кастрирана утринна. А всичко кастрирано е нежизнеспособно. Затова ние не кастрираме в нашата църква в Болгар. Ние служим молебена с канон“.

И тъй, този човек дори теоретически не познава основите на християнската аскетика, на молитвата, духовния живот и при това се прави на „духовен учител“, при когото се стичат хиляди поклонници от цялата страна. И тук всичко е просто: безотговорният човек лесно поема всякаква отговорност! Преподобни Нил Синайски, ученик на св. Иоан Златоуст, пише: „Всяко изкуство, за да успееш в него, изисква време и много учене. (И само) с изкуството на изкуствата (духовното наставничество – б. а.) хората се захващат, без да се учат“[6]. На езика на православните аскети това състояние се нарича „прелест“, тоест състояние на дълбока самоизмама. Св. Игнатий Брянчанинов пише по този повод: „Душепагубно актьорство и най-печална комедия са старците, които играят ролята на древните свети старци, без да имат духовните им дарби“[7]. Да, това си е наистина позьорство, и то долнопробно.

В заключение трябва да отбележим, че всички сектоведи са съгласни в едно: че целите и задачите на всяка секта са властта и парите. И виждаме как чисто сектантски похвати за контролиране на съзнанието се прилагат в така наречената „община“ на отец Владимир Головин. Например същият този „акатист по договаряне“ трябва да се чете строго според времето на часовия пояс, в който се намира град Болгар. Дори пасхалната утринна според православната традиция започва не едновременно в целия православен свят, а в полунощ във всеки един часови пояс, защото в света на вечността няма време! Последователите на отец Владимир трябва обаче да стават – в зависимост от това къде живеят – било в един часа през нощта, било в пет сутринта, за да се присъединят към „световната“ молитва. Чисто сектантска техника за контрол на съзнанието – всичко се прави според времето на харизматичния гуру.

Не трябва да подминаваме с мълчание и факта, че отец Владимир в проповедите си нееднократно е заявявал, че децата не трябва да ходят в светските училища, че „светското училище е безсмислено“, че „то не е нужно“, че то не дава знания, а отблъсква децата от тях. Във видеоканала на своята „обител“ свещеникът стигна дотам да заяви, че дори таблицата за умножение вече не била нужна, защото всички нормални хора си имат калкулатори, пък и изобщо знанията в училище са излишни. Защо е нужно всичко това, след като можем да влезем в интернет и да получим цялата информация, която ни трябва? Един от примерите, които дава отецът, засяга лечението. От всичко, което той наговори по този въпрос, стана ясно, че можем да се лекуваме и по интернет – нали там се казва какви хапчета лекуват дадена болест! А пък вследствие на молитвите, извършвани в „обителта“, вече са били регистрирани случаи на излекуване от рак и СПИН (тоест и хапчета не са нужни). Това се твърди на техния сайт!

Всичко това несъмнено е и антиобществена пропаганда, и любим, дори, може да се каже, класически метод на сектите. Та нали с един неграмотен и доверчив човек е по-лесно да се „работи“!

И разбира се, ризите с отвори (за „духовно лечение“), както и самото „поклонничество“ в обителта на „стареца“ (автобус, настаняване в обителта) не са безплатни, преди това трябва да направите паричен превод по определена банкова сметка (номерът на сметката ще ви бъде изпратен при поискване)!

Но и това не е всичко! На сайта на „обителта“ пише, че молитвата по договаряне може… (няма да повярвате!) да се засили! Този раздел на сайта така се и нарича: „Засилване на молитвата по договаряне“. И как става това? Срещу заплащане, разбира се. „Засилването“ ще ви струва 400 рубли за име (12 лв. – бел. прев.). А ако искате „особено благодатни молитвеници“ да се молят за Вас на „специални места“ (например в храма на Божи Гроб или храмовете, където почиват мощите на блажена Матрона Московска, преподобни Сергий Радонежки, св. Спиридон Тримитунтски и така нататък – срещу заплащане ще се помолят за Вас пред мощите на всеки светец, за когото се сетите), то кликнете, ако обичате, на съответното място.

Но ако си мислите, че това е всичко – дълбоко се лъжете! Само с 400 рубли няма да минете. Трябва да се присъедините към „специална група“, а това също струва пари – от 700 до 1500 рубли (от 20 до 43 лв. – бел. прев.), в зависимост от това колко често ще се молят за вас. А моленето, ако се вярва на сайта, може да е „много интензивно“. По-точно, ще се четат акатисти за Вас в 8 ч. сутринта, в 2 ч. през деня, в 8 ч. вечерта и дори в 2 ч. през нощта московско време.

Всичко това, изглежда, носи осезателни парични дивиденти или на самия лидер, или на онези, които организират цялата тази кампания около него! Показателно е, че отец Владимир смята печално известния Славик Чебаркулски[8] за пророк (позовавайки се на някакви старци, които му казали това) и проповядва бягство от градовете. А това много напомня на печално известните псевдоправославни секти, чиито лидери печелеха от това, че наплашените им „духовни чеда“ продаваха апартаментите си в града и отиваха да живеят в „обителите“, а парите предаваха на своите „старци“. Във връзка с това дейността на протоиерей Владимир Головин поражда много голяма тревога и изисква сериозен анализ – не само богословско-каноничен, но и юридически!

Източник: <https://www.pravmir.ru/kommerchesko-religioznyiy-proekt-svyashhennika-vladimira-golovina&gt;

Превод: Андрей Романов. Първо публикуван в сайта pravoslavie.bg.

________________________________

*Публикувано в Защитата на вярата, предизвикателства и проблеми днес. Сборник с доклади от международна конференция. Издава Софийска света митрополия, София, 2022 година, с. 135-143. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. За каноническите си нарушения той беше лишен от сан през февруари 2019 година и вече не е действащ свещеник на Руската православна църква, но текстът на автора е публикуван още през февруари 2018 година и затова той го посочва със сана му и с определението „отец”. Бел. ред.

[2]. Св. Иоан Дамаскин. Точно изложение на православната вяра, кн. 2, гл. 12. М., 1992, с. 50.

[3]. Св. Антоний Велики. Наставление о доброй нравственности, гл. 118, 128. – В:Добротолюбие, т. 1. М., 1998, с. 72-73.

[4]. Св. Иоан Дамаскин. Пос. съч., гл. 27.

[5]. Св. Игнатий (Брянчанинов). Аскетические опыты, т. 2, гл. II. Дух молитвы новоначального.

[6]. Св. Нил Синайский. Творения. М., 2000, с. 265; 258-259.

[7]. Св. Игнатий (Брянчанинов). О жительстве в послушании у старца. СС., т. 5, с. 72.

[8]. Вячеслав Чебаркулски (1982-1993), наречен така по селището в Русия, където е живял в последните години на краткия си живот, е бил дете на религиозно семейство. След смъртта му от левкоза на 10-годишна възраст майката започва да споделя негови видения и изказвания, въз основа на които започнали да го смятат за пророк. Официална комисия на Руската православна църква не приема тези свидетелства за сочещи святост или Божия намеса. Бел. ред.

Изображения: авторът протоиерей Александър Новопашин и лишения от сан Владимир Головин. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-bvs