Красимир Иванов

Постиженията на науката психология, както и на психотерапията имат за цел да са в помощ на човека в процеса на неговото себепознание, себеразбиране и промяна. Това познание и тези подходи са напуснали пределите на тяхното първоначално предназначение и сега намират приложение в други области на човешкия живот. Ползват се на много места, например в рекламата, воденето на преговори, бизнеса и други. Те са станали неделима част и условие, което, ако бъде правилно използвано, със сигурност ще донесе успех, нерядко разбиран като възползване от човека като от ресурс с цел извличане на максимална финансова или друга полза. Една от целите, за които се ползват психологичното знание и подходи, е привличането на последователи към деструктивни религиозни общности.

Протоиерей Александър Новопашин отбелязва, че в областта на лечението на зависимост от наркотични вещества има немалко трудности. Лидерите на деструктивните религиозни движения, слагайки маската на добрите намерения и убеждавайки, че могат да лекуват зависимост към наркотици, всъщност имат за цел да привлекат нови адепти. Случва се някои от зависимите, които са в такива секти, да спират да употребяват наркотици. След внимателен анализ на причините за прекратяване на употребата се установява, че те са заместили наркотиците със самата секта и нейните лидери[1].

Най-разпространеният метод за лечение на зависими е методът на психосоциалната рехабилитация. Според Световната здравна организация и Световната асоциация за психосоциална рехабилитация самата дейност на психосоциалната рехабилитация е „процес, който помага на хората да постигнат своето оптимално ниво на независимо функциониране в обществото“[2]. Затова е важно да се разработват съответни програми и те да се изпълняват с цел постигане на това „независимо функциониране в обществото“. В българското законодателство се предвижда създаване на такива програми за психосоциална рехабилитация: „програмите за психосоциална рехабилитация са психологически и/или социални дейности, които имат за цел да помогнат на хронично злоупотребяващи с наркотични вещества да достигнат до възможно най-добро ниво на социално функциониране[3]“, или, с други думи казано, на онова посочено вече „независимо функциониране в обществото”.

Разбира се, има огромна разлика в целите, с които може да се прилага един и същи метод. Например, при привличането и задържането на последователи в дадена секта, може да се цели изолиране от външния свят и създаване на зависимост към лидера и неговата деструктивна общност. Другата посока на прилагане на метода е извеждане от оковите на зависимостта към поемане на лични отговорности и свободно функциониране в обществото.

В своето изследване върху „Църквата на Слънцето“ (на руския гуру Висарион) протоиерей Силвестър Янакиев отбелязва, че за набиране на последователи тази секта се насочва към  хора, които са в състояние на духовно търсене, особено в православната област, или са в отчаяние и имат проблеми от различно естество. Той посочва, че става въпрос за тоталитарен тип секта от комунален тип със стриктна организираност и изразено лидерство[4]. За успешното привличане и задържане на последователи лидерите на „Църквата на Слънцето“ се стремят да влияят върху поведението, информацията, мисленето и емоциите на своите адепти[5].

Професор Александър Дворкин в своето изследване върху сектите отбелязва, че за по-успешно привличане на адепти лидерите на деструктивните религиозни общности се стремят преди всичко да привлекат своите жертви на своята територия. Тоест те се възползват от това, че човек става по-лесно внушаем, когато попадне в непозната среда, което улеснява упражняването на контрол върху неговото съзнание. Също така той посочва, че „за успешното контролиране на съзнанието са необходими четири елемента: контрол и организиране на поведението на адептите; контрол над техния емоционален живот; контрол върху начина на изразяване; контрол върху информацията[6]“.

Последователното упражняване на влияние според мен има за цел да промени идентичността на адептите. Един от начините за промяна на идентичността е да бъдат наричани и определяни по начин, който ги кара да се чувстват „единствени“ и „уникални“.

Сред начините за привличане на адепти са и манипулациите на когнитивно ниво чрез вменяване на дадена социална роля. Това е умел начин обектът на влияние да се чувства принуден да има поведение, което съответства на зададената му роля. Пример за директно вменяване на роля е, когато например се казва на адепта: „Ти си избран“. Също така адептът може да бъде поставен в определена роля: „Ти, като избран,…“. Друг начин за вменяване на роля е, когато лидерът на деструктивното религиозно движение постави себе си в противоположна роля и по този начин индиректно принуждава адепта да се държи по определен начин. Утвърждаването на определена роля може да бъде позитивно: „човек, който обича и цени братството ни, би направил….“; или негативно: „само лош човек или страхливец не би се съгласил с нашето братство[7]“.

Емоционалните манипулации могат да се изразяват в умишлено създаване на негативна емоционална реакция или отговор от страна на адептите. Тези негативни реакции включват страх, внушаван чрез заплашващи послания или вменяване на вина. Страхът, като една от най-примитивните човешки емоции, има потенциала да блокира рационалното мислене. При състоянието на страх възприятията ни са нереални, защото са манипулирани. Като реално се възприема това, от което човек се страхува, и последствията, свързани с него, въпреки че е възможно то да не е реално. Посланията, които се излъчват, за да предизвикват страх, съдържат два компонента: заплаха и решение на проблема. Заплахата носи информация за сериозността на проблема и за възможността да се случи на самия последовател. Решението на проблема е свързано с информация, която се дава за излизане от ситуацията [8].

Моделирането на физическата и емоционалната среда е друга ефективна стратегия за повлияване на поведението на адептите. Предизвикването на конформизъм или рамкиране на ситуацията дават възможност да се използват различни видове власт с цел постигане на подчинение. Целта е манипулиране и ограничаване на възприятията на последователите и насочването им към поведение, задоволяващо основни техни потребности, което на практика е желаното поведение от лидерите на десктруктивните религиозни движения[9].

За привличане на последователи умело се използват и психологическите особености на така наречените тълпи. „При определени обстоятелства и само тогава един сбор от хора притежава нови и съвсем различни характерни черти от тези на всеки от съставящите го индивиди. Съзнателната индивидуалност изчезва, чувствата и мислите на всички единици се насочват в една и съща посока. Образува се една колективна душа, преходна, без съмнение, но разкриваща много ясни отличителни черти.“ Изследователят на това явление Гюстав Льо Бон отбелязва, че „изчезването на съзнателната самоличност и насочването на чувствата и мислите в една и съща посока са първи черти на организиращата се тълпа… В даден момент подтикнати от някои силни емоции, например важно събитие […], хиляди отделни личности могат да приемат характерните черти на една психологическа тълпа[10]“.

Разглеждайки видовете тълпи, Гюстав Льо Бон посочва: „Сектата бележи първата степен в организацията на хомогенните тълпи. Тук влизат личности, чието образование, професия, среда понякога сериозно се различават и единствената им обща връзка са вярванията[11]“.

Когато определен брой хора се съберат на едно място, те инстинктивно се поставят под властта на лидер, тоест водач. Възгледите се оформят и уеднаквяват около неговата воля, която се явява като ядро. В началото водачът най-често сам е бил заслепен, воден от идеята, чийто апостол е станал впоследствие. Тя дотолкова го е завладяла, че всичко извън нея се губи и всяко противно становище за него е грешка и суеверие. Но след определено време постепенно водачът започва да служи за пътеводител. В краен случай той може да бъде заместен, но съвсем недостатъчно, от онези периодични публикации, фабрикуващи схващанията за своите читатели и поднасящи им заучени фрази, които ги освобождават от необходимостта да разсъждават[12].

Подчинението се предизвиква от възприятието на адептите, че лидерът притежава власт. Властта се определя като потенциална способност даден човек или група да оказва влияние върху друг човек или група. Властта сама по себе си никога не е абсолютна и неизменима, тя е динамично отношение. Ето едно изброяване на различните видове власт:

• Принуждаващата власт се основава на страх от наказание. За постигане на промяна на поведението заплахата от наказание може да бъде много силно средство. Степента на тази власт се определя от степента на стремежа на подчинените да избегнат наказанията.

• Възнаграждаващата власт се основава на ценни за последователите ресурси или възнаграждения (похвала, признание, близост и други).

• Легитимната власт се базира на вярването, че властта на лидера се определя от закон или някакъв нормативен документ.

• Експертната власт се основава на признаването, че лидерът има специални способности, знания и умения. Повечето хора с готовност приемат съвети и наставления от авторитетен човек и признават властта му.

• На качества на лидера, на които всички се възхищават, се основава референтната власт. Най-често се проявява като подражание и в много отношения прилича на харизматичната власт.

Като примери за техники на влияние чрез манипулиране на физическата среда могат да се посочат:

• събирането на хора в малки помещения, с което се цели създаване на впечатление за силна подкрепа и постигане на ефект на хомогенност;

• посредством подставени лица се събират хора на тълпи с цел да се предизвика психологически механизъм на заразяване;

• предизвикване на страх чрез използване на терористични актове;

• провеждане на събрания или избори на лидери в полунощ или в малките часове на денонощието, когато поради умората реакциите на хората са по-слаби[13].

В заключение можем да кажем, че лидерите на различни деструктивни религиозни общности умело се възползват от житейски трудности, болести, социално-икономически проблеми и други изпитания, които има човек. Те по правило са специално обучени как да се възползват от характеровите черти и типовете личност на привличаните адепти.

Психологическите знания и методи се използват от тях за обезличаване и злоупотреба с личността на техните последователи. Психологичните знания и подходи не могат да бъдат определени като добри или лоши, без да са сложени в контекста на целта, с която се ползват. Използването на тези знания в полза на човека може да се осъществява само в контекста на християнските ценности и нравствената мяра.

Естествено възниква и въпросът: как да се предпазим от влиянието на деструктивните религиозни движения? Според мене най-смисленият и пълен отговор е: да отидем в лоното на Църквата. Защото Сам нашият Спасител ни уверява: „Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Матей 16:18).

Използвана литература:

Георгиев, Р. и други. Консенсусно становище относно препоръчителен подход при рехабилитация на зависимостите. София, 2005.

Дворкин, Александър Леонидович. Сектоведение: Тоталитарные секты. Опыт систематического исследования. Нижний Новгород, 2003.

Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние. „Изток-Запад“, 2012.

Льо Бон, Гюстав. Психология на тълпите. „ВИТЯЗ“, София, 2004.

Новопашин, Александър. Сектите и псевдорехабилитацията на наркозависимите. – Във: „Вероизповедания и нови религиозни движения в България – проблеми и перспективи на прага на Европейския съюз : Годишник на център за проучване на нови религиозни движения“, т. 1. София, 2007.

Райчева, Ц. и др. Насоки за добра практика в психосоциалната рехабилитация на зависимости. София, 2009.

Янакиев, свещеник Силвестър. Мимикрията на Църквата на Слънцето. – Във: „Вероизповедания и нови религиозни движения в България – проблеми и перспективи на прага на Европейския съюз“, Годишник на Център за проучване на нови религиозни движения, т. 1. София, 2007.

_______________________________________

*Публикувано в Защитата на вярата, предизвикателства и проблеми днес. Сборник с доклади от международна конференция. Издава Софийска света митрополия, София, 2022 година, с. 91-97. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Новопашин, Александър. Сектите и псевдорехабилитацията на наркозависимите. – Във: „Вероизповедания и нови религиозни движения в България – проблеми и перспективи на прага на Европейския съюз: Годишник на Център за проучване на нови религиозни движения“. Т. 1. София, 2007, с. 38.

[2]. Георгиев, Р. и други. Консенсусно становище относно препоръчителен подход при рехабилитация на зависимостите. София,  2005, с. 5.

[3]. Чл. 30 (1) от Закона за контрол върлху наркотичните вещества и прекурсорите. Виж Райчева, Ц. и други. Насоки за добра практика в психосоциалната рехабилитация на зависимости. София, 2009, с. 10.

[4]. Янакиев, свещеник Силвестър. Мимикрията на Църквата на Слънцето. – Във: „Вероизповедания и нови религиозни движения в България – проблеми и перспективи на прага на Европейския съюз“, Годишник на Център за проучване на нови религиозни движения, т. 1. София, 2007, с. 51.

[5]. Пак там, с. 55.

[6]. Дворкин, Александър Леонидович. Сектоведение: Тоталитарные секты. Опыт систематического исследования. Нижний Новгород, 2003, с. 77.

[7]. Срв. Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние. „Изток-Запад“, 2012, с. 130-131.

[8]. Пак там, с. 138-139.

[9]. Пак там, с. 142.

[10]. Льо Бон, Гюстав. Психология на тълпите. „ВИТЯЗ“, София, 2004, с. 17.

[11]. Пак там, с. 116.

[12]. Пак там, с. 86-88.

[13]. Срв. Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние. „Изток-Запад“, 2012, с. 145-147.

Изображения: авторът Красимир Иванов. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-bt0