Лука Миленкович

Проблемът с дейността на сектите повече от 100 години привлича вниманието на обществото в Сърбия. Нашата страна отдавна повежда дълга война срещу сектите. Още след освобождението от османско робство в Сърбия, която винаги е била християнска и православна държава, се наблюдава голямо влияние на различни секти и култове – най-напред западни, а от последното десетилетие на XX-ти век усилено се разпространяват и източни култове.

През XIX-ти век, след освобождението на Сърбия, се почувствала нуждата от образовани хора, които да работят в различни държавни институции, в образованието, промишлеността. Затова страната ни е привлякла мнозина образовани чужденци, главно от Германия, Австро-Унгария и Англия, които са заемали държавни постове и са упражнявали висши функции. Някои от тези чужденци донасят в Сърбия и различни нови религиозни учения. Така у нас се появяват и различни новосъздадени учения, които рязко са се различавали от традиционното православно вероизповедание на народа, от неговия дух и етос. В това време в Сърбия идват адвентисти, баптисти, назарени и мормони. Срещу тях между двете световни войни трудна, но успешна борба водиха Охридски и Жички епископ Николай (Велимирович) и неговите духовни чеда. Те са учредили така наречената „Народна християнска заедница“, която популярно е наречена „Богомолски покрет“ (Богомолско движение). Една от целите на движението е била и борбата срещу сектите, спиритизма, разни окултистки учения, врачки и магьосници.

След Втората световна война властта на новия комунистически режим гледа на религията като на нещо, което трябва да отмре и дори да се изкорени. Голяма част от сектите бяха забранени, макар и не напълно, а по-скоро беше силно ограничена дейността им. По това време системна работа срещу някои сектантски влияния и прояви сред народа води протоиерей Лазар Милин, професор по апологетика в Богословския факултет в Белград. Професор Милин е посветил шестия том на своята „Апологетика“ на проблема със сектите, техните учения и дейност.

В началото на 80-те години на XX-ти век в Сърбия дойдоха и нови религиозни движения. Това бяха преди всичко далекоизточни култове като Йога, Харе Кришна, Трансцедентална медитация, Ошо шри Раджниш, учението на Сай Баба и други. Тези нови секти в нашата страна се явиха под разни прикрития, например като разни курсове за здрав живот и изцеление от различни болести на нашето съвремие.

В начало на новото хилядолетие според публикациите на някои медии в Сърбия се появиха и най-новите секти – сатанинските. Сега в нашата страна съществуват: сатанински, псевдохристиянски, псевдохиндуистки, синкретически (смес от елементите на окултизъм и магия) и комерсиални секти и култове.

В момента се смята, че в Сърбия има няколко десетки хиляди души, които са последователи на някакво сектантско учение. Официално се знае, че съществуват около 60 секти и 150 различни окултни организации, които осъществяват влияние над около 21,000 членове. Съществуват и различни секти, които проповядват и са свързани с полигамия, педофилия, зоофилия, проституция, хомосексуализъм и наркомания. Особено лесно се поддават на влияние социално слаби хора, които се нуждаят от някаква помощ, роми с нисък жизнен стандарт на живота и млади хора – средношколци и студенти от 14 до 20 години.

Основната цел на сектантите е манипулиране на хората, за да станат те зависими и ръководителите на сектата да могат да злоупотребят с техните имоти, с контактите и връзките им с други хора, както и да се възползват от техните пари и накрая – от тях самите. Но преди всичко целта е да се унищожи душата на човека.

В нашето съвремие сектите много успешно действат чрез интернет, особено чрез социалните мрежи като „Фейсбук“, „Инстаграм“ и други, по които уж се пропагандира здравословен начин на живот, свързан с различни спортни умения за укрепване на тялото и на психиката. Във всички по-големи градове привърженици на разни секти безплатно раздават пъстри листовки и брошури, чрез които хората се канят на различни курсове по йога и медитация, масажи, на безплатни обеди и вечери в луксозни ресторанти, на които се правят всевъзможни промоции: на различни естествени медикаменти и добавки за здрав живот и хранене, продават се също и апарати за дома и стопанството, и всичко това – уж за здрав и лесен живот. Канят се хората и на безплатни курсове по различни чужди езици, обучение по рисуване и различни спортове. В крайна сметка зад всичко това се крият някои организирани групи, които искат да повлияят на духовно неукрепналите хора и да използват техните пари и имоти под различни прикрития. Обикновено зад всичко това стои някой ръководител, гуру, който проповядва някакво свое духовно учение.

Особено важно е да се спомене и дейността сред сръбския народ на различни популярни врачки и магьосници. Такива явления сред нашия народ са съществували още по времето на петвековното османско робство, когато Църквата е била в много затруднено състояние, свещениците са преследвани, мъчени и ликвидирани, а храмове и манастири са унищожавани. Отсъствието на системна просветна работа с народа е довело до разпространението на най-различни суеверия, а врачки и магьосници с магии и разни ритуали са обещавали „помощ“ на хората. Най-често това са възрастни жени сред селското население, които са се занимавали с различни магически обреди, особено с така наречена „черна“ и „бяла“ магия. И днес мнозина – за съжаление, и някои вярващи хора – ходят при тях, когато искат да си разрешат някои проблеми.

Според публикации в различни медии в Сърбия най-голяма вреда понастоящем нанасят сатанинските секти. У нас има няколко от тях:

– „Църква на сатаната“ („Сатанина црква“);

– „Вратите на ада“ („Врата ада“);

– „Черната роза“ („Црна ружа“);

– „Воините на сатаната“ („Сатанини витезови“);

– „Орден на източния храм“ („Ред источног храма“).

„Черната роза“ е сатанинската секта с най-много последователи у нас. Тях ги има във всички по-големи градове и места в Сърбия. Свързват ги с ритуали на жертвоприношения (на сатаната) и различни ритуални убийства.

„Църква на сатаната“ е първият с официално потвърдено съществуване сатанински култ, който при това ползва и името „църква“. Техните членове и последователи почитат сатаната и му се покланят. С техните ритуали са свързани убийства и блудство (в различни видове). Създател на тази секта е американецът Шандор Левей (или Лавей).

„Орден на източния храм“ – нейните последователи и членове служат така наречената „черна меса“ („черна литургия“) и се причестяват на нея, като взимат хляб, смесен с кръв от „принесено в жертва“ животно.

От 2000 година досега, а и преди това се е съобщавало за редица убийства, зад които се смята, че стоят секти и различни окултни организации. В Нишкия регион в народната памет още се помни убийството на едно момиче в град Алексинац през 2001 година. На челото на момичето след убийството полицията е намерила изрисувани с нож сатанински символи. Убиецът още не е намерен и осъден, но по свидетелството на родителите и близки приятели на убитото момиче се смята, че тя е станала жертва на някой сатанист.

През 1993 година в град Враня войникът Йожеф М. внезапно и безпричинно е убил шестима войници, след това са забелязани на краката му татуировки с датата на масовото убийство и обърнат кръст. По-късно медиите обявиха, че убиецът е признал, че е член на сектата „Черна роза“ и че от тях е получил директиви да извърши масовото убийство.

След всички тези събития полицията се е включила в борбата срещу сектите. Но тази битка още не е свършила. Борбата срещу сектите не е лека, а е нужно и всички ние да се включим в нея. Надяваме се, че и представителите на държавността по-скоро ще осъзнаят колко сериозен е проблемът и колко голяма е вредата, която сектите нанасят в душата на нашия народ, както и колко големи последици ще има, ако дейността на сектите не се следи редовно и не се води просветна работа срещу тях.

________________________________________

*Публикувано в Защитата на вярата, предизвикателства и проблеми днес. Сборник с доклади от международна конференция. Издава Софийска света митрополия, София, 2022 година, с. 74-77. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-bsm