Св. Иоан Златоуст

Гл. I, ст. 1: „Книга за родословието на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов“.

1.Помните ли наставлението, което недавна ви дадохме, като ви молихме да слушате всичко, което ще се говори, с дълбоко мълчание и с благоговейна тишина? Днес ние трябва да встъпим в свещеното преддверие, поради което аз ви напомням за това наставление. Ако на иудеите, когато трябвало да се приближат до горящата планина, до огъня, тъмнината, мрака и бурята, или по-добре да се каже, даже и да не се приближат, а да виждат и слушат всичко отдалече, било заповядано преди три дни да се въздържат от общуване с жени и да почистят дрехите си; ако и сами те, както и Моисей, се намирали в страх и трепет, колко повече трябва ние да покажем висша мъдрост, когато ни предстои да чуем такива велики слова, като не стоим далеч от димящата планина, а се възкачваме на самото небе; ние трябва не да си почистим дрехите, а да очистим облеклото на душата си и да се освободим от всяка мирска грижа. Вие ще видите не мрак, не дим, не буря, а самия Цар, Който седи върху трона на неизразимата си слава, стоящите при него ангели и архангели, и събранията на светиите заедно с безбройните хиляди небесни войнства. Такъв е Божият град, в който се намира църквата на първородените, праведните духове, тържествуващото събрание на ангелите, кръвта на изкуплението, чрез което е всичко съединено – небето възприело земното, а земята небесното, настанал отдавна очакваният мир за ангелите и светиите. В този град се развява бляскавото и славно знаме на кръста; там е печалбата на Христа, начатките на нашето естество, придобивките на нашия Цар. За всичко това ние ще узнаем с точност от евангелията. И ако ти ще вървиш след нас с нужното спокойствие, ще можем да те разведем навсякъде и да ти покажем де се намира прикованата (на кръста) смърт, де е сразен грехът, де са многобройните и дивни паметници на тази война, на тази битка. Ще видиш там и свързания мъчител, съпровождан от тълпата на пленниците, и крепостта, от която по-рано този гнъсен демон произвеждал навсякъде своите нападения; ще видиш убежищата и пещерите на разбойника, вече открити и разорени, защото и там Царят е влизал.

Да не се изморяваш, обични слушателю! Ти не можеш да се наслушаш до насита, ако някой ти разказва за обикновена война, за трофеи и победи, и нито храната, нито питието ще предпочетеш пред такъв разказ. Ако такъв един разказ е приятен на тебе, много повече ще ти бъде моят. И наистина, помисли, колко велико е това, което ще чуеш: как Бог, като напуснал небето и царския трон, слязъл на земята и в самия ад, как Той водил война, как дяволът се борил с Бога, и не с един открит Бог, а с Бог, скрил се под покривката на човешката плът. А, което е още по-чудно, ти ще видиш, как смъртта е победена чрез смъртта, как клетвата е премахната чрез клетвата, как жестокостта на дявола е сломена чрез същото средство, чрез което той придобил своята сила. И така, да бъдем будни и да не се предаваме на дрямка! Аз вече виждам как се отварят пред нас вратата. Да влезем, с пълен ред и трепет. Ето ние сега влизаме в самото преддверие. Какво е пък това преддверие? – „Книга за родословието на Иисуса Христа, Син Давидов, син Авраамов[1]. Какво говориш ти? Обещал се беше да говориш за Божия Син, а споменаваш за Давид, за човека, който се появил в света след безбройни родове, и него наричаш отец и прародител? – Почакай, не се стреми да узнаеш всичко наведнъж, а постепенно едно след друго. Ето ти стоиш още в преддверието, при самия праг; защо пък бързаш към светилището? Ти още не си разгледал добре всичко отвън. И аз сега още не ти говоря за първото – небесно рождение, по-право казано, не говоря даже и за второто – земното, защото и то е неизяснимо и неизразимо. За това по-рано от мене ти е говорил и пророк Исаия, именно когато, като предсказвал страданията на Господа и Неговата велика грижа за вселената, поразен от това, кой бил Той и какво станал, и къде слязъл, гръмко и ясно възкликнал: „Рода Му кой ще обясни?[2]“

2.И така, ние сега говорим не за онова, небесно рождение, а за това, ниското, земно рождение, което има хиляди свидетели. Пък и за него ние ще говорим дотолкова, доколкото то ни е достъпно според получената от Светия Дух благодат. И това рождение не може да се представи с всичката ясност, понеже и то е пълно с тайнственост. И тъй, като слушаш за това рождение, не мисли, че слушаш за нещо маловажно, но напрегни всичкото си внимание и потрепери, щом като чуеш, че Бог дошъл на земята. То било тъй необикновено и чудно, че и ангелите, като образували хвалебен хор, въздали за него слава от целия мир; и пророците преди много време се учудвали на това, че Бог „се яви на земята и живя между людете[3]“. И наистина, необикновено чудно е да се слуша, че неизразимият, неизяснимият и непостижим Бог, равен на Отца, дошъл чрез девическа утроба, благоволил да се роди от жена и да има за прадеди Давид и Авраам. Защо ти говоря за Давид и Авраам? Много по-чудно е това, че е имал за прадеди тези жени, за които аз споменах по-рано. Като чуеш това, ободри се и не подозирай нищо унизително; напротив, удивлявай се особено на това, че Синът на безначалния Отец, истинният Син, благоволил да се нарече син на Давид, за да те направи син Божий, благоволил да има за свой отец раб, щото ти, рабът, да имаш за отец Господа. Виждаш какво благовестие се дава още от самото начало! Ако пък ти се съмняваш в своето богосиновство, увери се в него, като чуеш, какво е станало с Него. За Бога, според човешкия разум, е много по-трудно да стане човек, отколкото човек да стане син Божий. И тъй, когато чуеш, че Син Божий е син Давидов и Авраамов, не се вече съмнявай, че и ти, син Авраамов, ще бъдеш син Божий. Той не би унижил Себе си напразно и без цел до такава степен, ако не би пожелал да ни възвиси. Той се родил по плът, щото ти да се родиш по дух; родил се от жена, щото ти да престанеш да бъдеш син на жена. Ето защо и Неговото рождение е било двояко – от една страна, било подобно на нашето, а от друга – превишавало нашето. Като се родил от жена, с това се уподобил на нас; с това пък, че се родил не от кръв, не от желанието на мъжа или на плътта, а от Светия Дух, Той предвъзвестил превишаващото ни бъдещо рождение, което Той пожелал да ни даде чрез Светия Дух. Такова пък било и всичко останало. Такова било например кръщението. И в него имало нещо велико и нещо ново: кръщението на пророка указва на великото, а слизането на Светия Дух означава новото. Подобно на това, както, когато някой, като застане между двама, стоящи отделно, протяга двете си ръце и ги съединява, точно така направил и Син Божий, като съединил ветхия завет с новия, Божеското естество с човешкото, Своето с нашето. Виждаш ли блясъка на Божия град? Виждаш ли с какъв блясък те огря при самия вход? Виждаш ли, как бързо ти показа Царя в новия образ, като че ли във военния лагер? И тука, на земята, царят невинаги се явява в своето величие, а често пъти, като снема порфирата и диадемата, облича се в дрехата на простия воин. Но земният цар прави това с цел, щото, като стане известен, да не привлече към себе си неприятеля. Небесният пък Цар, напротив, с цел, щото, като стане известен, да не застави врага да бяга от борбата с Него и да не смути Своите, защото Той желае да спасява, а не да плаши. Ето защо евангелистът го нарекъл веднага със съответното име „Иисус“. Името „Иисус“ не е гръцко; Той се нарича Иисус на еврейски, което на гръцки език значи Спасител (тоест Изкупител); Спасител пък Той се нарича, защото е спасил Своя народ.

3.Виждаш ли как евангелистът приковава вниманието на слушателя, как той, като говори с обикновени думи, открил с тях на всички ни това, което стои по-високо от всяка надежда? И двете споменати имена били добре известни на иудеите. Тъй като събитията, които трябвало да се извършат, били чудни, самите им имена се предшествали от предобрази, за да се отстрани по такъв начин от по-рано всеки повод към ропот за нововъведение. Така наследникът на Моисей, който въвел народа в обетованата земя, се нарича Иисус. Виждаш ли предобраза? Разгледай сега и действителността. Онзи въвел избрания народ в обетованата земя, този – на небето и при небесните блага; онзи след смъртта на Моисей, този след премахването на закона; онзи – като вожд, този – като Цар. Но за да не би ти, като чуеш името „Иисус“, да изпаднеш поради сходството на имената в заблуждение, евангелистът добавя: „Иисуса Христа, Син Давидов“. Онзи Иисус не бил син Давидов, а произхождал от друго коляно. Но защо Матей нарича своето евангелие „книга на родословието на Иисуса Христа“, когато то съдържа не само едното родословие, но и цялото домостроителство? – Заради това, че рождението на Христа съставя главното в цялото домостроителство, явява се като начало и корен на всички дарувани нам блага. Подобно на това, както Моисей нарича първия свой труд книга на битието на небето и земята, макар да повествува в нея не само за небето и земята, но и за това, което се намира между тях, така и евангелистът нарекъл своята книга според главното в делата, извършени (за нашето спасение). Действително, от всичко най-чудно, по-високо от всяка надежда и очакване, е това, че Бог станал човек; след като това станало, всичко следващо е и понятно, и естествено.

Но защо евангелистът не е казал отначало „син Авраамов“ и след него вече „син Давидов“? – Разбира се, не заради това, както мислят някои, че искал да изложи родословието по възходяща линия, защото тогава той би постъпил също така, както и Лука, а той постъпва обратно. И тъй, защо той споменал отначало за Давид? – Заради това, че той бил в устата на всички, както по знаменитостта на неговите деяния, така и по времето; той умрял много по-късно от Авраам. Макар Бог и да бил дал обещания и на двамата, но за обещанието, дадено на Авраам, като древно, малко се говорило, а обещанието, дадено на Давид, като недавнашно и ново, се повтаряло от всички. Сами иудеите казват: „Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид“?[4] И никой не го наричал син Авраамов, а всички го именували син Давидов, защото и по времето на живота, както вече споменах, и по значението на царуването, Давид стоял повече в паметта на всички. Ето защо и всички царе, които живели след Давид, които били особено уважавани, били наричани с неговото име не само от иудеите, но и от самаго Бога. Тъй, Иезекиил и други пророци казват, че при тях ще дойде и ще възкръсне Давид, като разбират не умрелия Давид, а подражаващите на неговите добродетели. Бог казва (напротив) на Иезекия: „Аз ще пазя тоя град, за да го опазя за Себе Си и за Моя раб Давида[5].“ На Соломон Той казвал, че заради Давид не разделил царството при неговия живот[6]. Славата на този мъж била велика и пред Бога, и пред човеците.

Ето защо и евангелистът започва непосредствено родословието с най-знаменития, а след това вече споменува и за най-древния прародител – Авраам. Той намира, че за иудеите е излишно да се възвежда родословието по-нататък. Тези двама мъже будели особено удивление; единият като пророк и цар, другият като патриарх и пророк.

Но отде се вижда, ще запиташ ти, че Христос произлиза от Давид? Ако Той не произлизал от мъж, а само от една жена, родословието пък на Светата Дева у евангелиста не е указано, как можем ние да знаем, че Христос бил потомък на Давид? Тук има два въпроса: защо не се дава родословието на майката и защо именно се споменава за Иосиф, който нямал никакво участие в рождението? На вид последното е излишно, а първото би се изисквало. Кое трябва да бъде по-рано разрешено? – Въпросът за произхода на Светата Дева от Давид. И тъй, отде ние можем да знаем, че тя произлизала от Давид? Слушай: Бог заповядал на Гавриил да иде при „една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома“ и отечеството на Давид[7]. Какво по-ясно искаш от това, когато слушаш, че девицата била от дома и отечеството на Давид?

4.Оттук е ясно, че и Иосиф произхождал от същия род, защото имало закон, който заповядвал да се взима жена не от друго, а от своето коляно. Патриарх Иаков пък предсказал, че Христос ще произлезе от Иудиното коляно, като казва: „Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде Помирителят, и Нему ще се покоряват народите[8].“ Това пророчество, ще възразиш ти, действително показва, че Христос бил от Иудиното коляно; но че Той произлизал и от Давидовия род, това още не се вижда. Нима в Иудиното коляно не е имало никакъв друг род, освен Давидовият? Не, имало е и много други родове, и поради това могло е човек да принадлежи на Иудиното коляно, но да не произлиза от Давидовия род. За да не би ти да изтъкнеш това, евангелистът разрешава твоето съмнение, като казва, че Христос бил от дома и отечеството на Давида. Ако желаеш да се убедиш в това по друг начин, ние няма да се затрудним да приведем и друго доказателство.

У иудеите не се разрешавало да се взима жена не само от друго коляно, но и от друг род или фамилия. Поради това, ако приложим думите: от дома и отечеството на Давид към Светата Дева, въпросът трябва да се счита доказан; приложим ли го към Иосиф, казаното за него ще се отнася и за Светата Дева. Ако Иосиф бил от дома и отечеството на Давид, би взел жена не от друг род, а от същия, от който и сам той произхождал.

Но какво има, ще кажеш ти, ако той е нарушил закона? Евангелистът обаче е изпреварил и това възражение, като засвидетелствал, че Иосиф бил праведен, тъй че, като знаеш неговата добродетел, можеш да бъдеш уверен и в това, че той не би нарушил закона. Като бил тъй кротък и чужд на страстта, че даже и по подозрение не желаел да подхвърля на наказание Светата Дева, нима би нарушил той закона заради плътско удоволствие? Като стоял по-високо от закона (да я остави и именно да я остави тайно, било свойствено на човек, който стоял по-високо от закона) нима би направил той нещо въпреки закона, и при това без всякаква уважителна причина?

И тъй, от казаното става ясно, че Свeтата Дева произлизала от Давидовия род. Сега трябва да се изясни защо евангелистът изложил не нейното родословие, а това на Иосифа. Коя е била причината? У иудеите нямало обичай да се води родословието по женска линия. Поради това евангелистът, от една страна, за да запази обичая и да не се окаже още при самото начало негов нарушител, а от друга – да ни покаже и произхода на Светата Дева, като премълчал за нейните прадеди, изложил родословието на Иосиф. Ако той би изложил родословието на Светата Дева, това би се счело за новаторство; ако ли пък би премълчал за Иосиф, ние не бихме знаели прадедите на Светата Дева. И тъй, за да бихме знаели коя била Мария, отде произлизала, и заедно с това, за да не се наруши обичаят, евангелистът изложил родословието на нейния обручник и показал, че той произлизал от дома на Давид. Щом пък това е доказано, с това се доказва също, че и Светата Дева била от същия род, защото този праведник, както казах по-горе, не би допуснал да си вземе жена от друг род.

Може обаче да се посочи друга причина, по-тайнствена, поради която било премълчано за прадедите на Светата Дева; но сега няма време за нейното разкриване, защото и без това вече много се говори. И тъй, като завършваме тук изследването на въпросите, нека се постараем сега да запомним с точност това, което ни се обясни, а именно: защо отначало се споменава за Давид, защо евангелистът нарекъл своята книга „книга на родословието“, защо прибавил: „на Иисуса Христа“, в какво рождението на Иисуса Христа било сходно с нашето и в какво не сходно, как се доказва произходът на Мария от Давид, защо е изложено родословието на Иосиф и е премълчано за прадедите на Светата Дева. Ако вие запомните всичко това, ще възбудите у нас голямо усърдие за по-нататъшни изяснения, ако пък се отнесете небрежно и забравите, тогава и у нас ще има по-малка охота за изясняване на останалото. Известно е, че и земеделецът неохотно се заема с нов посев, ако посятото преди това е загинало в земята. И тъй, моля ви да се занимавате с казаното от мене. От такива занятия произлиза велико и спасително благо за душата. Като се грижим за такива занятия, ние можем да угодим на Бога, и нашите уста, като ги упражняваме в духовни беседи, ще бъдат чисти от укорителни, срамни и ругателни слова. Ние ще бъдем страшни и за демоните, когато въоръжим езика си с такива беседи; ще привлечем върху себе си в по-голяма мярка и Божията благодат; ще стане по-проницателен и нашият взор. Бог ни е дал и очи, и уста, и слух заради това, щото всички наши членове да Му служат, за да говорим угодното Нему, за да вършим угодното Нему, за да Му пеем непрестанни хвалебни песни, за да Му възнасяме благодарения и по такъв начин да очистваме своята съвест. Както тялото, като диша чист въздух, става по-здраво, така и душата, като се поддържа с такива занятия, става по-мъдра.

5.Не си ли ти забелязал, че и от телесните очи, ако те постоянно се намират в дим, винаги текат сълзи, а на свежия въздух, на поляната, при изворите и в градините те стават и по-здрави, и по-остри; същото става и с духовното око. Ако то се храни на поляната на духовните учения, става чисто, ясно и проницателно, а ако се заобикаля от дима на житейските грижи, непрестанно ще изпуска и пролива сълзи, както в този, така и в бъдещия живот. Човешкият живот е подобен на дим. Заради това псалмопевецът е казал: „Дните ми изчезнаха като дим[9].“ Но пророкът е искал с тези думи да изрази само мисълта за краткостта и непостоянството на човешкия живот, а аз бих казал, че те трябва да се разбират не само в този смисъл, но и като указание за тъмнината на живота. Действително, нищо не угнетява така и не смущава духовното око, както множеството на житейските грижи и роят от желания; това са дървата на споменатия дим. Както обикновеният огън, като обгръща влажното и измокрено вещество, произвежда гъст дим, точно така и силната пламенна страст, като завладява повяхналата и слаба душа, произвежда голям дим.

Ето защо е необходима росата на Светия Дух и Неговото леко веяние; те угасят този огън, разсейват този дим и окрилят нашия разум. Невъзможно е, никак не е възможно, обремененият с такова зло да се издигне към небето. Не, ние трябва добре да се опашем, за да извършим този път, който, по-право е да се каже, ще бъде за нас невъзможен, ако не вземем крилата на Светия Дух. И тъй, ако нам е нужен и свеж ум, и благодатта на Светия Дух, за да се изкачим на тази висота, а пък ние нямаме нищо такова, напротив, влачим със себе си само противното и сатанинска тежест, как ще можем да се издигнем, когато такава една тежест ни влече надолу?

Ако някой би помислил да претегли на точни везни нашите думи, той едва ли би намерил в хиляда таланта житейски разговори и сто динария духовни думи, а по-вярно е да се каже, не ще намери и десет оволи[10]. Не е ли срамно, не е ли крайно смешно, че ние, като притежаваме имот, употребяваме го обикновено за нужни дела, а с нашия език, който ние владеем, с нашата собствена част от тялото ние не си служим даже така, както със слуга, а, напротив, употребяваме го за безполезни и празни дела? Добре би било, ако само за празни дела! Ние обаче го употребяваме за противни и вредни неща, от които нямаме никаква полза. Ако за нас би било полезно това, което говорим, нашите речи биха били, разбира се, угодни и на Бога.

В действителност пък ние говорим само това, което ни внушава дяволът: ту се надсмиваме, ту острословим, ту проклинаме и обиждаме, ту се кълнем, лъжем и престъпваме клетвата; ту в досада не искаме да проговорим нито дума, ту празнословим и бъбрим по-зле и от баби, като говорим това, което съвсем не се отнася до нас. Кажете ми, кой от вас, тук присъстващи, би могъл, ако се замоли, да каже поне един псалом или някакво друго място из Свещеното Писание? – Нито един! И чудно е не само това, но и това, че вие, като сте толкова лениви в духовните дела, в сатанинските дела се оказвате по-бързи от огъня. Ако някой намисли да ви запита за дяволски песни, за неприлични и сладострастни напеви, ще види, че мнозина ги знаят прекрасно и ще ги изпеят с голямо удоволствие.

И с какво ще се оправдаеш, ако бъдеш обвинен в това? – Ние, казвате вие, не сме монаси, а имаме жени и деца, грижим се за дома си. – Оттук именно произлиза всичката вреда; вие мислите, че само монасите имат нужда от четенето на Свещеното Писание, когато вие сами се нуждаете от него много повече, отколкото те. Който живее в света и всеки ден получава нови рани, за него лекуването е особено нужно. Да се счита следователно четенето на Свещеното Писание за излишно, е много по-осъдително, отколкото да не се чете. Такава една мисъл е сатанинско внушение.

6.Не сте ли чули, какво говори апостол Павел: „Всички тия неща… бяха написани за поука нам[11].“ А ти, който не се осмеляваш да вземеш евангелието с неумити ръце, нима не мислиш, че съдържащото се в него е извънредно важно? Ето защо и всичко върви наопаки. Ако ти искаш да узнаеш колко велика е ползата от Свещеното Писание, наблюдавай себе си, какво става с тебе, когато слушаш псалмите, и какво – когато слушаш сатанинска песен; с какво настроение прекарваш времето в църква и с какво седиш в театъра. Тогава ти ще видиш разликата между едното и другото състояние на душата, макар душата да е една и съща. Ето защо апостол Павел е казал: „Лоши беседи развалят добрите нрави[12].“ Ето защо и нам са нужни постоянно духовните песнопения. В това именно се заключава нашето превъзходство над безсловесните животни, макар в други отношения ние значително и да им отстъпваме. Тези песнопения са храна на душата, нейно украшение, нейна опора; напротив, да не се слушат тези песнопения, да не се слуша Свещеното Писание – това е глад и гибел за душата. Ще им дам, казва Господ: „не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни[13]“. Може ли да има нещо по-бедствено от това, когато ти сам навличаш върху собствената си глава злото, с което Бог те заплашва като наказание, когато измъчваш душата си с ужасен глад и я правиш по-слаба от всичко на света? Чрез словото душата обикновено или се погубва, или пък се изцерява; словото възбужда в нея гняв, то също пък я и укротява; срамното слово разпалва похотта, приличното пък слово разполага към целомъдрие. Ако словото има изобщо такава сила, как можеш ти, кажи ми, да пренебрегваш Свещеното Писание? Ако простото увещание действа така силно, много повече ще действат увещанията, съпроводени от действието на Светия Дух. Словото на Свещеното Писание смекчава по-силно от огъня ожесточената душа и я прави способна за всичко прекрасно. С такова средство апостол Павел усмирил коринтяните и ги направил по-скромни, когато узнал, че те станали горди и надменни. Те се гордеели с това, което требвало да считат за срам и позор. Но чуй, каква промяна произлязла у тях, когато те получили посланието. За нея свидетелства сам учителят, като им казва: „Защото, ето нà, това, дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение[14]“! С това средство ние можем да управляваме и слугите, и децата, и жените, и приятелите; можем и враговете да направим приятели. По този път и великите мъже, приятели на Бога, са достигали съвършенство. Така, Давид, след извършването на греха, щом като чул словото, веднага проявил в себе си най-прекрасен образец на покаяние[15]. И апостолите също, при помощта на словото, станали това, което били напоследък, и чрез словото обърнали цялата вселена.

Но каква полза, ще кажеш ти, ако някой слуша, а не изпълнява това, за което му се говори? – Не малка полза ще има и от едното слушане. Човек поне ще познае себе си, ще поскърби, а някога ще дойде и до това, че ще изпълнява чутото. А този, който не знае даже, че греши, ще престане ли някога да греши? Може ли да стигне до познанието на самия себе си? И тъй. Нека да не пренебрегваме слушането на Свещеното Писание. Дяволът има за цел да не ни дава възможност да видим съкровищата, за да не би да се обогатим. Той се бои, да не би слушането да се превърне у нас в дело; заради това ни и внушава, че едното само слушане няма никакво значение.

И тъй, като знаем този негов лукав замисъл, да се заградим от всички страни, щото, като се запазим с оръжието на Божието слово, не само ние самите да не попаднем в плен, но и неговата глава да смажем, и като се увенчаем по такъв начин с победни знаци, да достигнем бъдещите блага с благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Комуто да бъде слава и сила во веки веков. Амин!

____________________________

*Публикувано в „Св. Иоан Златоуст, Цариградски архиепископ, Тълкуване на Евангелието от Матей, беседи 1-44“, издателство Захарий Стоянов, С., 2007, с. 31-44; същата книга се намира в https://www.academia.edu, откъдето горният текст се възпроизвежда на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Матей 1:1.

[2]. Исаия 53:8.

[3]. Варух 3:38.

[4]. Иоан 7:42.

[5]. 4 Царства 19:34.

[6]. 3 Царства 11:34.

[7]. Лука 1:27.

[8]. Битие 49:10.

[9]. Псалом 101:4.

[10]. Талантът, динарият и оволът са гръцки разменни монети. През IV век след Христа един талант се е равнявал на около 120,000 лв., един динарий – на около 10 лв., а един овол – на около 4 лв. сегашни наши пари.

[11]. 1 Коринтяни 10:11.

[12]. 1 Коринтяни 15:33.

[13]. Амос 8:11.

[14]. 2 Коринтяни 7:11.

[15]. 2 Царства 12, 13.

Изображения: авторът св. Иоан Златоуст (347-407). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-blS