Александър Милев

Всяка наука търси истината. По пътя към истината няма самостоятелна наука. Повече или по-малко всяка на­ука се подпомага от други науки, които се явяват като помощни. Бого­словската наука има дадена истината в Свещеното Писание и Свещеното Предание. В своя път на изследване на тази истина тя тря­бва да се основава преди всичко на тези основни и първични извори. А известно е, че тези извори са напи­сани на гръцки и латински език (под гръцки език в тази статия разбираме кла­сическия гръцки език от късната епоха). В случая ние не забравяме, че почти всички книги на Ветхия Завет са напи­сани на еврейски или на арамейски език, но преводът на 70-те се е на­ложил твърде много и всъщност той е бил (що се отнася до Ветхия Завет) Библията на апостол Павел и на християните в продължение на векове. Творенията на светите отци, църков­ното предание и всичко записано за живота на християните, християнските общини, Църквата и така нататък е писано почти само на гръцки и латински език.

Класическата филология е наука­та, която се занимава с изучаването на гръцки и латински език и със съ­чиненията, написани на тези езици. Освен многото съчинения на езичес­ките автори, които са предмет на кла­сическата филология, в нейния обсег влизат и Свещеното Писание, и творенията на светите отци. Езикът и строежът изобщо на речта в Свещеното Писание и в творения­та на светите отци съвпада с езика на ези­ческите автори. „Духът на езическата и на християнската литература е раз­личен, но тялото е едно[1]“.

Знанието на гръцки и латински език е първото условие за разбиране на Свещеното Писание и светоотеческата литература. Класическата филология се явява като първа и важна помощница на бого­словието в неговия път за разкриване на истината. Всички средства и методи, които се прилагат при класическата филология, са приложими и към бого­словските науки, особено към разби­рането и изучаването на писмените паметници от началото на християн­ството, та до откриването на книго­печатането.

Без познаването на историята, гео­графията, религията, бита, философия­та и литературата на старите гърци и римляни, не е възможно научно да се разгледат и разберат първите хри­стиянски писмени паметници. Дори не може да си обясним, защо Иисус Христос е наказан с кръстна смърт, ако не знаем римските закони и оби­чаи от онази епоха.

Нашите църковни песни са пре­вод от гръцки. На гръцки те са пи­сани в стихотворна реч. Немският ли­тературен историк на древността Крист е написал превъзходно съчинение за метриката на християнската поезия и е съставил една антология на църковни или по-право на християнски песни под надслов: Аnthologia Graeca carminum christianorum. В първото съчи­нение е направил метрически разбор на много християнски песни. По този начин много от песните се възста­новяват в първичния си оригина­лен вид.

Всяка богословска наука има ну­жда на първо място от класическите езици. Сергей Соболевски дори твър­ди, че без тяхното знание е мъчно да се напредва в богословската наука. Меланхтон пък пише: „Non potest Scriptura intellegi theologice, nisi ante intellecta sit gramatice[2]“. Лутер смя­таше, че „истинското и висше бого­словие не е нищо друго освен грама­тика“[3]. Докато за Меланхтон разби­рането на Свещеното Писание се предхожда от граматическо разбиране на текста, за Лутер истинското и висше бого­словие съвпада с граматиката.

В Свещеното Писание има много места неясни и тъмни. От друга страна Хри­стос казва, че нито една иота няма да остане неизпълнена (Матей 5:18). Ста­ранието трябва да се насочи към раз­биране на буквалния смисъл на Писа­нието и на светоотеческата литерату­ра. А последната е много богата и об­ширна. Особено е трудно със свето­отеческата книжнина на гръцки език. Ние – православните – нямаме по­чти никаква литература във връзка с езика на Свещеното Писание и творенията на светите отци. Докато католическите и про­тестантски страни имат специални реч­ници, граматики, коментирани издания и редица помагала, като атласи, гео­графски и исторически карти, ние пра­вославните нямамe почти нищо[4].

Светоотеческата литература е бо­гата със слова и речи. Големите и оригинални проповедници са били школувани и образовани. Те са знаели всичките правила на красноречието и техните речи са отговаряли на всички изисквания на теорията за красноре­чието. Затова и св. Григорий Богослов се нарича от свои съвременници по-велик от Демостен. Много от неговите слова са писани по един и същи начин. Това е правил, защото не е могъл да наруши канона на красноречието. При едно похвално слово трябва да се върви по установен ред: започва се с родословие и похвала на родителите и дедите, а след това се минава към физическите и духовни качества, де­лата, образование, възпитание и така нататък на възхвалявания.

Известно е, че езикът на Свещеното Пи­сание на Новия Завет е простонарод­ният говорим език на онова време. Отците на Църквата обаче са били об­разовани. Те са писали на атически диалект и са знаели добре атическия литературен език. Те подражавали на писателите от IV-ти и III-ти век преди Христа. За тях простонародният гръцки език не е отговарял на изискванията на литературния език. Затова често те цитират Свещеното Писание със свои думи, като променят простия израз с лите­ратурен. Има много примери у св. Василий Велики, Григорий Богослов, Иоан Златоуст и други. Тази е причи­ната, че повествованието на еванге­лист Лука се различава от това на другите синоптици. Той е бил литера­турно образован, бил е грък по про­изход, лекар по професия и владеел „цялата елинска образованост“, както казва Симеон Метафраст. А блажени Иероним направо го нарича „inter omnes evangelistas graeci sermonis eruditissimus“ – между всички евангелисти най-образования в гръцкия език.

Гръцкият език е богат. Той има много синоними. Въпросът за новозаветната синонимика е разглеждан много подробно. На английски има велико­лепно съчинение от около 500 стра­ници върху синонимите в Новия За­вет. Немските граматики на новозаветния гръцки език често дават отде­лни глави по този въпрос. Но не ви­наги синонимите имат разлика поме­жду си. Просто има по две и повече думи за един и същи предмет или понятие. Авторите употребяват една дума вместо друга, за да отбягват пов­торение и по този начин изразът става по-жив и по-звучен. Така например св. Василий Велики употребява за ду­мата лекар две думи „iatros“ и „therapeuson“[5], но те имат напълно ед­накво значение в случая и всеки опит да се намери разлика между тях ще остане напразно умуване.

Ние четем Свещеното Писание и творе­нията на светите отци напечатани. А те са запазени в ръкописи. Ръкопи­сите на Новия Завет, особено на еван­гелията, надминават 2,000. Повечето ръ­кописи са от средните векове, а има и от по-ново време. Не винаги е за­пазен оригиналът на автора, а всеки препис носи грешки и поправки. Че­сто грешките са случайни, а много пъти това са промени или добавки от преписвача. Ръкописите са стари, вре­мето ги е развалило, писани са често с лош почерк, писмото им е особено, думите не са отделени една от друга, а всички вървят заставени и целият ред е изпълнен със заловени думи. Често дори редовете вървят от ляво на дясно, и веднага следващият ред почва от дясно на ляво. Между многото ръкописи мъчно може да се установи, кой е по-стар, кой е първооб­раз и така нататък. Затова на Запад има кри­тически издания на Новия Завет. Под линия са посочени всички по-важни разночетения в кодексите. Не може да се иска от всеки учен да борави с ръкописи, но всеки трябва да знае да си служи с критически издания и да ги използва. Не е рядко една малка поправка на един текст да от­крива нова истина, а истината е цел на всяка наука.

Издаването на класическите ав­тори, а в това число и на творенията на светите отци, изисква особени по­знания и грижи. От откриването на книгопечатането до днес са употре­бени повече от 400 години за устано­вяване на текста на различните езиче­ски автори. И трябва да кажем, че има още да се работи в тази насока. Въпросът с издаването на светоотеческата литература стои още по-лошо. Засега единствено пълно издание на църковните отци и писатели е напра­вил френският абат и професор Мин.Той е живял през миналото столетие от 1800 до 1875 година. През 1833 година създал издателско предприятие със соб­ствена печатница, в която са работили 360 души. Той започнал издаването на всички творения на отците и църков­ните писатели. Изданието носи загла­вие „Patrologiae curcus complectus и е разделено на две серии. Series Latina е отпечатана от 1844 до 1856 година, II-ро издание 1877 година, в 220 тома и об­хваща всички църковни латински ав­тори от II-ри до XII-ти век включително. Series graеса е напечатана от 1857 до 1866 година, в 161 тома и обхваща творенията на гръцките автори до XV-ти век включително, като наред с оригиналния гръцки текст е даден и латински превод. Но това из­дание е вече много остаряло. Огром­ната работа, която извършил Мин, е била съпроводена с много грешки. Дори коректурните грешки са твърде чести и съществени. Ние сме в състо­яние да посочим у наши историци из­ползван латински текст и цитатите са с грешките, които у Мин явно са коректурни! Католиците и протестантите издават серии на латински отци и цър­ковни автори. Такова е изданието на „Monumenta Germaniae historica“. В него има и отделни гръцки текстове. Заслужава да отбележим гръцкия ко­ментар към изданието на Мин, из­даден в Атина от Доротей Схоларий под заглавие „Ключ към патрологията“ (Kleis patrologias). Латинската се­рия има index. И досега изданието на Мин, въпреки че е остаряло, си оста­ва единствено и основа за научна работа.

Миналата година нашите вестници съобщиха, че е починал съветският гражданин Николай Александрович Морозов. Той е същият Морозов, който през първите години на нашия век издаде една книга, в която доказваше, че Апокалипсисът е написан от Иоан Златоуст. За него нямаше значение, че от Апокалипсиса има цитати още през втори век. Мо­розов заявяваше, че тези цитати са фалшификати от средните векове. По­знавачът, обаче, на гръцки език няма нужда от никакви доказателства, за да се убеди, че не може св. Иоан Зла­тоуст да бъдет автор на Апокалипсиса. Достатъчно е да прочете само една Златоустова книга и да види какъв стилист и тънък познавач на гръцки език е св. Иоан Златоуст, за да се убеди, че Апокалипсисът не е негово творение. А на всеки богослов е из­вестно, че езикът на Апокалипсиса не е напълно гръцки, а е пълен с варваризми и особености. Добрият поз­навач на еврейски език Ернест Ренан твърди, че Апокалипсисът прави впе­чатление, че е преведен от еврейски, замислен е на еврейски и може да го почувства и разбере само този, който знае еврейски! По този начин ние виждаме, как слабото познаване на гръцки език може да докара до заб­луждение и как пък доброто знание на езика може да поправи такива ув­лечения.

Не е безинтересно да приведем и един пример от живота на извест­ния Московски митрополит Филарет. Той е бил добър познавач на гръцки език. Когато присъствал веднъж на изпитите в академията един сту­дент обяснил думата екзарх като „кой­то е извън другите власти“. Митропо­литът задал въпрос: дали не може да значи „шестовластник“, защото на гръ­цки „ех“ значи и шест. Студентът за­мълчал. Неговите познания били не особено добри и дълбоки. Тогава ми­трополитът обяснил „ех“=6 има тежко придихание, а в думата „exar­chon“ думичката „ех“ има леко при­дихание и следователно не може да означава шестовластник. Нека допъл­ним, че митрополитът не е дообяснил още, че думата екзарх иде от глагола exarcho – „започвам, стоя начело, ръко­водя“ и оттук екзарх значи „епископ на цяла област“, тоест самостоятелен управител на една църква.

Доскоро (самия край на минало­то столетие) езикът на Новия Завет се смяташе за особен гръцки език. Учените се бяха разделили на две групи: едните бяха пуристи; те смя­таха евангелския и целия новозаветен гръцки език за чист и неповлиян от други езици, и не намираха никак­ва прилика с езика на кое и да е друго произведение. Другата група бяха така наречените хебраисти, които виждаха еврейско влияние и думи и там, където никак не съществуваха. Край на тези спорове постави откри­ването на многото папирусни ръко­писи в Египет.

Папирусът е широко разпростра­нен писмен материал в древността[6]. Той се е приготовлявал от сърцевината на растението папирус, което е растяло по долното течение на реката Нил. Приготвеният от него писмен материал се е наричал на гръцки език chartis, а на латински chartа, и оттук нашата дума хартия. Освен това папирусната хартия се е наричала и byblos, а оттук и Библия. Освен папирусът старите са употребявали много пергамента. За­пазен е стар разказ, че пергамският цар Атал II поискал да създаде биб­лиотека по подобие на тази в град Александрия. Египетският цар Птоломей забранил по този случай износа на папирус. Така в Пергам били при­нудени да търсят нов писмен мате­риал и усъвършенствали приготвя­нето на тънки кожи от млади живо­тни. Понеже усъвършенстването на този писмен материал станало в град Пергам, той получил името пергамент. Папирусът е бил дълго време пред­почитан и повече търсен. Той е правен на свитъци, докато от рано пергамен­тът е нареждан като книга – един лист върху друг. Първите християни са били бедни люде и те са си слу­жили с пергамент, понеже той е бил по-евтин. Св. Василий Велики е на­писал на папирус само съчинението си „За Светия Дух“. По този начин, обаче, християнската литература е спечелила пергаментът е по-устойчив на естест­веното влияние на атмосферата и се запазва по-дълго от папируса. Докато един папирус може да изтрае на от­крито до 300 години, един пергамент достига 2,000 години.

До XVIII-ти век науката не е разпола­гала с папирусни свитъци. В 1778 година един търговец донесъл от Египет папирусен свитък с гръцки текст. Той разказал, че араби му предложили около 50 броя, но той не предпола­гал, че са нещо ценно и затова купил само един. Другите били изгорени от арабите, които обичали да миришат дима им. Оттогава започва търсене на папируси в Египет. Находките ста­ват неочаквано много богати в пок­райнините на големите градове Фаюм, Мемфис и други. В сметта, затрупани с пясък, се откриват стотици и хиляди папируси. И понеже папирусът не из­държа на влагата, всички по-стари ръкописи, които са се намирали в дълбоките пластове, са изгнили. Запа­зените папируси са почти всички от началото на нашата ера. Откриват се папируси и при мумиите, и в гробни­ците. Египетските папируси съдържат разни документи, разписки, молби, ча­стни писма, откъси от съчинения, док­лади и така нататък. Сега из европейските биб­лиотеки се пазят десетки хиляди па­пируси.

Откриването на папирусите има много голямо значение за богослов­ската наука. Въз основа на езика на папирусите се установи, че новозаветният гръцки език не се различава с нищо от езика на тези папируси. А това е, значи, общият простонароден говорим език koini. Немският богослов и отличен класик Адолф Дайсман из­даде в 1895 година „Библейски изсле­двания“, в 1896 година – „Нови библейски изследвания“, а в 1923 година – „Светлина от Изток“. В тях той доказа по без­спорен начин, че много думи и изрази в Новия Завет, които са смятани като присъщи само на новозаветния гръцки език, са били употребявани в говоримия тогава гръцки език и се срещат в пи­смата и писанията на простите люде от тази епоха. Други особености, които са били смятани като еврейско влия­ние и подражание, са също обяснени с привеждане на аналогични примери. Под влияние на Дайсман се даде нова насока в издирванията върху новозаветния език. Немският учен Блас, който в 1896 година издаде Новозаветна граматика и много неща обясняваше като евраизми, сега се коригира. В новото издание на своята граматика той поправи тези свои твърдения под влияние на Дайсмановите изследвания и като резултат и на негови лични изследвания. Същият автор написа и студии по този въпрос, които заслу­жилият професор от нашия Държавен уни­верситет доктор Николай Никанорович Глубоковски е превеж­дал редовно в „Христiанское чтенiе“.

По този начин класическата фило­логия помогна за разрешаването на един от най-важните въпроси от бого­словската наука – въпроса за езика на Новия Завет.

__________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1947, кн. 8. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му правa.

[1].Сергей Соболевскiй, Отношенiе класической филологiи къ богословiю, отпеча­тък от „Богословский вестникъ“ 1912 година. Много от материала на тази прекрасна студия е взет като градиво за настоящата моя статия.

[2].„Свещеното Писание не може да се разбере богословски, ако предварително не е разбрано граматически“.

[3].Theologiam veram et summam nihil aliud esse, quam gramaticam putabat.

[4].Издадената преди двадесетина години „Граматика на библейския гръцки език“ от заслужилия професор доктор Николай Никанорович Глубоковски е превод от английскки на руски и от руски на български.

[5].Гръцките думи предаваме с латински букви, понеже в печатницата няма гръцки букви.

[6].Веселин Бешевлиев, Писменият мате­риал в древността, списание „Просвета“, год. I, кн. 7, стр. 813-818.

Изображение: авторът Александър Милев (1904-1980). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази статия – https://wp.me/p18wxv-bfS