Иво Янев

Анотация

Настоящата статия има за цел да представи видовете зависимости в съвременното общество, както и да представи накратко основните етапи и методи на душегрижие спрямо хората, страдащи от различните видове зависимости.

***

За съжаление в последните години хората, които страдат от различни зависимости стават все повече. В нашия напрегнат век, самото общество и начин на живот ни карат да се привързваме към материални и виртуални неща. Това привързване, когато е в установените и общоприети граници не е проблемно, но когато човек прекалено се пристрасти и изпадне в определена зависимост това може да окаже негативно влияние върху неговия живот, върху живота на близките и положението и връзките му с обществото. Настоящата статия има за цел да представи накратко основните видове зависимости и да покаже по-важните духовно-ориентирани методи, респективно и етапите при лечение, рехабилитация и ресоциализация на хората, изпаднали в зависимост.

1.Пристрастяване и зависимост – общ преглед и видове

Пристрастяването е процес на създаване на психическа и/или физическа зависимост към определено вещество или действие, както и продължаване на употребата на вещество или извършването на дейност, въпреки негативните последствия, свързани с тях. Думата произлиза от страст – силно желание, обожаване, отдаване, обезумяване и страдание.

2.Зависимостта е субективна загуба на контрол, причинена от повтарящо се излагане на обект, субект или поведение, при което зависимото лице използва зависимостта, за да задоволи психологически липси като социално взаимодействие, стрес или натоварване и тази зависимост е толкова силна, че преобладава в неговия живот и е в ущърб на всичко останало, включително приятели, семейство, работа и здраве[1].

1.1.Степени на пристрастяване

●Опитване;

●Харесване;

●Редовна употреба или практикуване;

●Волеви стремеж към практикуване на пристрастието, както и отслабване на волята;

●Отслабване на тялото вследствие на ефектите от пристрастието или вследствие на прекомерно изразходване на силите и ресурсите на тялото;

●Опит за отказване от пристрастяването[2].

Както споменах, съществуват два вида пристрастяване/зависимост – към вещество и към действие.

1.2. Пристрастяване към вещество

Наркотиците са група фармакологични вещества, които действат предимно върху централната нервна система и при внасяне в организма предизвикват ступор (двигателна вцепененост), който може да се чувства като успокоение или наркотичен сън. Наркозависимостта е извънредно сложно социално явление в съвременния свят, което нанася на цялото общество неизброими и особено опасни социални, медицински, психически и духовни вреди[3].

Основни класове вещества, предизвикващи пристрастяване

●Стимуланти (при тях психическата зависимост е от умерена до остра; отказването е на психична и психосоматична основа):Амфетамин и метамфетамин; Кокаин; Кофеин и други.

●Успокоителни и хипнотични (тук психическата зависимост е слаба до остра; отказването изведнъж може да е фатално): Алкохол – алкохолизмът е болест, при която човек се намира в състояние на физическа и психическа зависимост от алкохола, което води до промени в психиката на болните, нарушено функциониране на обмяната на веществата, и увреждания на много органи в организма[4]; Барбитурат; Бензодиазепини; Метаквалон.

●Опиати и опиоидни аналгетици (психическа зависимост, слаба до остра; отказването рядко може да е фатално): Морфин и кодеин, естествени опиятни аналгетици; Хероин, оксикодон, – полусинтетични наркотични вещества; Фентанил; Метадон – синтетични наркотични вещества.

●Никотин. Съвременни изследвания показват, че никотинът предизвиква редица ефекти в мозъка. По-специално, проучвания на природата на пристрастяването към него показват, че никотинът активира мезолимбичния път (система регулираща чувството за удовлетвореност) – като повлиява дейността на нервните вериги в мозъка, отговорни за усещания като удоволствие и еуфори[5].

1.3.Пристрастяване към действие

Терминът пристрастяване се използва и за несвързани с вещество непреодолими импулси за извършване на определено действие като: пазаруване, секс, хранене, хазарт, спорт, както и все по-разпространеното пристрастяване към компютър (в това число уикихолизъм). В тези общи случаи терминът пристрастяване се използва за описване на повтаряща се натрапчива необходимост от извършване на дейност, като вредите от нея върху физическото и менталното здраве и социалния живот са осъзнати от потърпевшия.

●Хазартна зависимост. Зависимост към хазартни игри като тото, комар, казино, покер, конни надбягвания. При тях поетият риск постоянно се увеличава и контролът върху поведението се губи. Подобно на лечението на алкохолната зависимост, и тук за поддържане на постигнатото успех имат клубовете на анонимните зависими към хазарт. За да бъде определен един човек като хазартно зависим, според последната класификация на Американската психиатрична асоциация той трябва да отговаря на най-малко четири от следните критерии:

◦Все повече се увеличава времето, отделяно за мисли за минали игри; за бъдещи игри; в изучаване на системи, обещаващи печалба; в набавяне на пари за игра.

◦Играе се с все по-големи суми, в стремежа да се постигне желаното удоволствие.

◦Опитите за ограничаване или спиране на играта водят до неспокойствие и раздразнителност.

◦Играта е начин за бягство от житейските проблеми или непоносими емоционални състояния.

◦След загуба на пари играчът бързо се връща към играта, за да си възвърне загубеното.

◦Играчът лъже семейството, работодателя, приятелите си, за да скрие степента на въвлеченост в играта.

◦Играчът извършва незаконни дейности, измами, кражби, за да финансира играта.

◦Играчът губи значими връзки – брак, образование, работа, кариера, заради хазарт.

◦Играчът се нуждае от друг индивид, който да го подпомага финансово за участиев хазарт[6].

●Графомания – Графомания (от γραφε, писане и μανία, безумие, изстъпление) e болезнено влечение и пристрастяване към усилено и безплодно писане, към многословно и безполезно съчинителство. Графоманът се стреми към публикуване на своите произведения. Въпреки че нямат литературни способности, те се стремят (понякога успешно) да издадат своите художествени произведения, а графоманите, непритежаващи научни знания, се стремят към публикуване на своите псевдонаучни трактати. Графомански прояви понякога се наблюдават при наличие на психопатични и шизофренични състояния.

●Работохолизъм – натрапчиво желание за себедоказване чрез службата.

●Гастрономическа зависимост (чревоугодничество) – зависимост от преяждане, прекалено честа употреба на различни гастрономически изтънченипроизведения.

●Сексуално пристрастяване. Сексуално пристрастеният загубва контрол върху действията си, щом се включи нагонът за сексуално задоволяване. Подобно на алкохолиците, целият живот на сексуално пристрастените се управлява от постоянното желание за връзка с търсен обект за задоволяване. Според Шнайдер съществуват три показателя за сексуалното пристрастяване: натрапчива идея, продължаване на действията, въпреки евентуалните последици, обсебване[7].

◦Натрапчива идея: Това е загубването на способността за свободен избор между спиране или продължаване на определен тип поведение. Сексуално зависимите често осъзнават, че това, което правят, е неправилно. Въпреки това, те продължават да го правят[8].

◦Продължаване на действията въпреки евентуалните последици: Когато действията на сексуално пристрастения се разпрострат по-надалеч, това може да доведе до отрицателни последици в техния живот. Възможно е изоставянето на грижите по отглеждане на децата или разделяне с партньора. Сексуално пристрастеният би рискувал пари, брак, семейство, работа в търсене на своето сексуално задоволяване[9].

◦Обсебване. Обсебването се получава когато хората не могат да спрат да мислят за нещо. Сексуално обсебеният би могъл да прекара по цели дни погълнат единствено от мисли за секс. Тъй като обсебените продължават да пренатоварват мислите си с обекта на фантазиите си, други области от ежедневието им биват напълно пренебрегвани[10].)

●Телевизионно пристрастяване: Телемания. Проблемът е свързан с влиянието на телевизията върху развитието на децата и техния ум. Според д-р Джейн Хили и други автори, поне до 5 – 6-годишна възраст, когато завършва първият основен период в развитието на мозъка, децата трябва да стоят далеч от телевизор и компютър. „Проблемът с гледането на телевизия от гледна точка на невропсихолозите е фактор за усилване на напрежението и при възрастните. То отслабва концентрацията на паметта, води до апатия, скука, депресия, тревожност и лични разстройства. Прекомерното гледане на телевизия може да засегне предната част на лявото полукълбо на мозъка“ – твърди д-р Вирджилиу Геогре[11].

●Пристрастяване към кино: Киномания. Натрапчиво желание за гледане на филми вкъщи или на кино. Зависимият желае да гледа всеки нов филм или има желание да гледа всички възможни филми. Той знае всички режисьори, сценаристи, актьори и така нататък.

●Пристрастяване към футбол: Запалянко. Самото гледане на футбол не представлява зависимост, стига човек да не обвързва целия си живот с футбола. Основните моменти при тази зависимост е постоянно гледане на мачове, отделяне от личния или семейния бюджет на големи финансови средства, за да присъства зависимият лично на всеки възможен футболен мач и така нататък.

●Интернет пристрастяване. В нашия напрегнат и модерен век, интернет има изключително важно място в нашия живот и работа. Въпреки това пристрастяването към Интернет има своите фактори и принципи. Според изследователите на Интернет за зависимостта е необходимо да съществуват следващите пет признака:

◦Прекаляване с използването на Интернет (непрестанно мислене за предишна онлайн дейност или очакване на следваща такава);

◦Необходимост за използване на Интернет с все по-дълъг период на сесиите, за да се постигне удовлетворение;

◦Неуспешни опити да се контролира, откаже или спре онлайн престоят;

◦Нервност, потиснатост, депресия и раздразнителност при опит да ограничи или спре използването на Интернет;

◦По-дълъг престой в мрежата, отколкото е било планирано. Дан Велеа, психиатър в болница в Париж, твърди, че първото нещо, което трябва да се има предвид за киберпристрастените лица, е фокусирането. От момента, в който всички интереси на личността са съсредоточени в Интернет, можем да говорим за зависимост. А засегнатият човек не извършва характерните за ежедневието дейности. В най-добрия случай става дума само за неизпълнение на социално-професионалните задължения. Авторът смята, че това трябва да бъде обяснено на хората. Важно е да се знае, че час, най-много час и половина в мрежата, е нормално времетраене, но повече не се препоръчва. Има значение и колко пъти субектът влиза в Интернет. Още повече, ако го прави без причина. Това също е обезпокоителен сигнал[12].

●Чат. Забавлението от чатенето може да се превърне в пристрастеност както при деца и юноши, така и при възрастни. Тя се наблюдава често при хора, които наскоро са започнали да чатят и най-вече при хора, които имат проблеми в социалното им обкръжение. Примамливостта на чатовете се състои в това, че човек може да се представи за какъвто си иска. Това може да доведе до загуба на връзка с реалността, защото човек продължава да поддържа виртуалния си образ и извън чат-стаите.

●Компютърни игри. Когато времето прекарано пред компютъра в играене на игри достигне точка, при която се застрашават взаимоотношенията със семейството и социалните връзки или се разрушава животът на детето в училище или на работа, можем да говорим, че индивидът е навлязъл в цикъл на зависимост. Както при другите зависимости, видео играта заменя приятелите и семейството като източник на емоции за индивида. За да се чувства добре, зависимият прекарва все повече време играейки. Времето далеч от компютъра води до липса на добро настроение и затваряне в себе си[13].

●Корекция на тялото. В основата са неизказани комплекси и най-вече неприемане на себе си такива, каквито сме.

●От порнография. Има и такава зависимост, зад която може да се крие просто любопитство, сексуална незадоволеност, извратени наклонности и други.

●Пристрастяване към употреба на телефон (особено мобилни). Безкрайните разговори по мобилните телефони се използват като един от начините човек да се чувства спасен от измамното чувство за самота[14].

●Зависимост към Фейсбук или Туитър. За съжаление все по-често Фейсбук и Туитър имат голямо значение за социалния живот на съвременния човек, особено за младите хора. Учени от Университета в Абърдийн, Шотландия, са установили, че човешкото пристрастя- ване към социалните мрежи се корени дълбоко в животинските ни инстинкти[15].

2.Етапи и методи на духовна рехабилитация на зависимости – общ преглед

Поради това, че всяка зависимост има общи принципи на изпадане и обсебване, съответно при лечението на всяка една от тях има и три основни етапа. Тези три периода на лечение са характерни и за двата основни типа зависимост – към вещество или към действие[16].

2.1.Първи етап на дезинтоксикация и укрепваща терапия

При този етап се отстранява физическата зависимост от пристрастяването, в която е изпаднал болният и се поставя началото на пастирска и психотерапевтична дейност. Зависимият се отделя от рисковата среда, както и отрицателното влияние на неговите приятели и обкръжение. След извеждането на зависимия от състоянието на пристрастяване (наркотизация, алкохолизаци и така нататък), основна задача на духовника е да пробуди в него съзнание за неговата греховност и предишен греховен живот, да създаде в неговото съзнание понятие за грях, за вечен живот, за християнското значение на термините добро и зло, с което да постави началото на неговото въцърковяване и въвеждане на наркозависимия в християнския духовен живот. През този етап зависимият трябва да се откаже напълно от наркотични вещества и алкохол, интернет тв и други, като посещава всички богослужения, изповядва се или разговаря със своя духовник ежедневно и посещава катехизаторски курс. От своя страна свещеникът и психологът трябва да уточнят, какъв е социалният статус на зависимият, неговите личностни особености, възраст и причини, поради които е станал зависим и разбира се духовно-религиозния статус на болния – неговото отношение към религията, към Бога, към Църквата и така нататък[17].

2.2. Втори етап

През време на този етап се извършва целенасочено въздействие върху личността на зависимия, отделяне от хватката на зависимостта и продължаване на въцърковяването му. Отделянето става най-добре в духовна общност за лечение на зависимости, а при липса на такава, промяна на населеното място, за да може да бъде отделен от рисковата среда. Необходимо е да не се дава достъп на болния до телефон, интернет, телевизия и радио и други, които му напомнят за стария живот. Цел на този етап е болният да осъзнае своето безсилие сам да се пребори с болестта, да разбере, че единствено Бог може да му дарува изцеление чрез благодатните сили на Неговата Църква, както и да установи, че сам той трябва да има желание да приеме помощта им. Основен момент тук е зависимият да разбере, че трябва да се промени, като изостави предишния си греховен живот. Той задължително трябва да извършва всекидневна изповед и разговор с духовника си, да посещава и участва във всички богослужения, определени от богослужебния устав на центъра, участие в светата Евхаристия според неговата готовност и потребност от свето Причастие и по решение на изповедника му. Необходимо е в пациента да се оформи скала на ценностите в живота и нова ценностна система въз основа на християнските заповеди, да се създаде напълно осъзнато молитвено и евхаристийно отношение към Бога, да се осъзнае неговото положение в обществото, да се възстановят физическото здраве и имунната му система. Главна цел на този втори етап на рехабилитация е да укрепи достигнатата ремисия, да я направи устойчива, да продължи отделянето на младия човек от рисковата среда, в която е живял, да развие у него загубената способност на труд, да възстанови нормалните отношения в и със семейството, да започнат младите хора да се чувстват като пълноценни членове на социума, и да продължат тяхното въцърковяване и духовно развитие[18].

2.3. Трети етап

Това е етап на семейно–битова и социална адаптация на зависимия. Този етап е възможен само след установяване на устойчива ремисия в продължение на повече от една година. Грижата за болния се изразява в активна помощ за връщането и адаптация в смейна среда, трудоустрояване. Затова на младия човек се осигурява довършване на образование, участие в курсове за различни професии и занаяти, трениране на умения, индивидуални консултации с психолози и нарколози. През този етап е много важна подкрепата на зависимия човек при установяването му в обществото, училището/университета и работата. Трябва да се предотвратяват възможни конфликти при общуването с хората около него, да се възстанови чувството на уважение и нравствена оценка към хората около него. Ежеседмично психологът и духовникът трябва да извършват анализ на неговото връщане в социума и резултатите от неговата трудова дейност. Целите на етапа са: формиране на активна житейска позиция на основата на православните принципи на живот, усвоени по време на програмата, формиране на устойчиво желание за достигане на поставените цели, укрепване на съпротивата срещу външната рискова среда, формиране на навици за общуване с другите, намиране на нова положителна за зависимия общност, която да го подкрепя в борбата му срещу наркотиците. И през този етап продължава въцърковяването на зависимия вече в енорията, на територията на която живее той, продължаване на редовните срещи със свещеник, редовно извършване на изповед, спазване на постите на Православната църква, редовно пристъпване към тайнството Евхаристия, която трябва да стане център на неговия живот, участие в богослужението на енорията, частна молитва, редовно четене на Свещеното Писание, творенията на светите Отци и Учители на Църквата, които трябва да станат извор на сили и знание за живот в обществото[19].

2.4.Психотерапевтични методи при духовно-ориентираната рехабилитация

През целия период на рехабилитация се използват основно следните психотерапевтични методи:

●Духовно ориентирана психотерапия;

●Рационална психотерапия;

●Колективна психотерапия;

●Психотерапия чрез средата;

●Психотерапия с духовна литература;

●Музикотерапия;

●Семейна психотерапия;

●Елементи на психодрамата;

●Психопрофилактика[20].

Важно за лекуващия се зависим е да се спазват следните по-важни препоръки от общоукрепващ характер относно:

●Дневния режим, режима на труд и почивка;

●Храненето;

●Закаляването на организма;

●Физическата активност и други[21].

По отношение на православното медико–психологическо духовно обгрижване се съблюдават следните основни принципи:

●Твърдо изповядване на Православната вяра и учението на Православната църква, и включването на нейната духовна истина и чистота в лечебната, психологическата и психотерапевтичната дейност;

●Базиране на духовното обгрижване и рехабилитация върху религиозно–философското и психологическото наследство на св. отци и учители на Църквата, както и на всички светии;

●Отхвърляне на всякакви окултно–мистнични техники (хипноза, медитация, ребефинг, иога и други методи за въздействие върху подсъзнанието), принизяващи богоподобната същност на човека до нивото на биоробот, както и свързани с насилие над човешката личност [22].

По отношение на чисто пастирското духовно наставничество се използват следните основни методи:

●Пастирски събеседвания и проповеди;

●Групови занятия по изучаване на Свещеното Писание и учението на Църквата – така наречените катехизаторски групи;

●Приобщаване към църковния живот и към светите тайнства на Православната църква;

●Литургичен и богослужебен живот, участие в молебени и акатисти и поклоннически пътувания;

●Духовна рехабилитация и въцърковяване в условията на манастир или рехабилитационна общност от манастирски тип при съответната енория [23].

По време и на трите етапа специалистите лекар, психолог, психиатър, психотерапевт, катехизатори – богослови работят „за свещеника“, помагайки на болния активно да се въцъркови, изменяйки неговия мироглед, и помагайки на духовника съществено да го промени в положителна посока, да възстанови пълнотата на човешката личност и същност и да довърши създаването на християнска ценностна система. Едновременната работа на психотерапевтите и свещеника осигуряват по-бърза и постоянна рехабилитация и ресоциализация на зависимите хора. Все повече психолози и психиатри разбират изключителното значение на религията при различни психични проблеми и зависимости. Религията е силен източник на утеха и надежда за мнозина страдащи от психични болести и зависимости, а духовното ръководство може да изведе от вътрешните духовни сили на болния ресурси за по-лесно оздравяване[24]. Същевременно много от пастирите осъзнават важността на евентуалната психотерапевтична подготовка за обгрижването на своите енориаши и особено на тези, които са в риск. Работата в екип използва положителните качества и на двете направления в терапевтично–рехабилитационната дейност за зависимите хора и се постигат изключително добри и постоянни успехи.

Използвана литература

Аменд, Александр и други. Проблема профилактики наркомании в молодежной среде. – Педагогика. No 4, 2004.

Анатолий, (Берестов), иг. Да се завърнеш към живота. Варна, 2002.

Анатолий, (Берестов), иеромонах. Подсевшие на игру. Нехимические пристрастия (патологический азарт). Москва, 2007.

Георгиева-Лазарова, Стоянка. Съвременни технологични зависимости. //http://www.cet-vtu.com/site/bul/et2_11.html (12.2016).

Драганов И. Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст. С., 2012.

Иона, (Займовски), йером. Слаадкий плод горього древо. Или еще раз об алгоколизме и наркомании. Москва, 2004.

Кардалев, Явор. Обзор върху феномена зависимост на децата и юношите от компютърни и виедоигри. – Списание на Софийския Университет за електронно обучение, 2010/2 // http:// journal.e-center.uni-sofia.bg/f/downloads/2010/Broi%202/Yavor.pdf (12.2016).

Кооб, Олаф. Наркотичната зависимост. Терапевтични и педагогични съвети. С., 2003.

Хризостом, архиеп. Ръководство по Православна психотерапия. С., 2009.

Янев, Иво. Пастирски грижи за младите хора в риск (дисертация). С., 2013.

Schaumburg, Harry W. False Intimacy: Understanding the Struggle of Sexual Addiction. Colorado Springs, 1997.

Tyrer, Richard J. J. (2008). Addiction and massively multiplayer online role-playing games (MMORPGs): An in-depth study of key aspects. Negotiated theory: Visual Culture, BSc Computer and video games, University of Salford, //http://gamecareerguide.com/thesis/090312_thesis_Tyrer.pdf (12.2016).

____________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, 2016, бр. 2, с. 229-237, Пловдивско университетско издателство Паисий Хилендарски. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Срв. Tyrer, Richard J. J. (2008). Addiction and massively multiplayer online role-playing games (MMORPGs): An in-depth study of key aspects. Negotiated theory: Visual Culture, BSc Computer and video games, University of Salford, //http://gamecareerguide.com/thesis/ 090312_thesis_Tyrer.pdf (12.2016).

[2]. Срв. Кооб, Олаф. Наркотичната зависимост. Терапевтични и педагогични съвети. С., 2003, с. 158-161.

[3]. Срв. Аменд, Александр и други. Проблема профилактики наркомании в молодежной среде. – Педагогика. No 4, 2004, с. 21-29. За влиянието на наркотичните вещества върху младите хора вж. Янев, Иво. Пастирски грижи за младите хора в риск (дисертация) С., 2013.

[4]. Срв. Кооб, Олаф. Пос. съч., с. 182-188.

[5]. Пак там, с. 188-191.

[6]. Срв. Анатолий, (Берестов), иеромонах. Подсевшие на игру. Нехимические пристрастия (патологический азарт). Москва, 2007.

[7]. Срв. Schaumburg, Harry W. False Intimacy: Understanding the Struggle of Sexual Addiction. Colorado Springs, 1997, рр. 15-19.

[8]. Ibid., pp. 19-20.

[9]. Ibid., pp. 20-21.

[10]. Ibid., pp. 21.

[11]. Срв. Драганов, И. Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст. С., 2012, с. 164.

[12]. Срв. Георгиева-Лазарова, Стоянка. Съвременни технологични зависимости. //http://www.cet-vtu.com/site/bul/et2_11.html (12.2016).

[13]. Срв. Кардалев, Явор. Обзор върху феномена зависимост на децата и юношите от компютърни и виедоигри. – Списание на Софийския Университет за електронно обучение, 2010/2//http://journal.e-center.uni-sofia.bg/f/downloads/2010/Broi%202/Yavor.pdf (12.2016).

[14]. Срв. Георгиева-Лазарова, Стоянка. Съвременни технологични зависимости. //http://www.cet-vtu.com/site/bul/et2_11.html (12.2016).

[15]. Пак там.

[16]. Вж. Иона, (Займовски), йером. Слаадкий плод горього древо.Или еще раз об алгоколизме и наркомании. Москва, 2004.

[17]. Срв. Анатолий (Берестов), иг. Да се завърнеш към живота. Варна, 2002, с. 103-106.

[18]. Пак там, с. 106-110.

[19]. Пак там, с. 122-123.

[20]. Срв. Анатолий, (Берестов), иеромонах. Да се завърнеш към живота, с. 98.

[21]. Пак там.

[22]. Пак там.

[23]. Пак там, с. 98-99.

[24]. Срв. Хризостом, архиепископ. Ръководство по Православна психотерапия. С., 2009, с. 4.

Изображения: авторът Иво Янев и негова книга. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-bdn