Елена Симеонова

Преобразяването на човека към богоподобие, обòжението му, макар и загатнато в Стария Завет, става възможно само чрез вяра в Иисус Христос и Неговото изкупително дело. Но то е достъпно вече за обикновения човек, а не само за избрани личности със специална връзка с Бога, както в древния Израил. За вярващия в Христос обòжението започва на тази земя и придобива завършеност във вечността[18]. Ето защо новозаветната святост е и състояние, и процес. Това намира израз в използваните сродни гръцки думи. За състоянието на осветеност, свещеност и святост говорят съществителните имена „ἁγιότης“ и „ἁγιωσύνῃ [19]“. Според д-р Уилям М. Грейтхаус те описват „моралната чистота и богоподобните черти[20]“ на християните. Светостта като състояние отговаря на православната идея за обòжението и на онтологичната промяна, която започва със събличането на стария и обличането на новия човек с акта на кръщението[21]. Но макар Бог да очиства личността от греховете ѝ чрез вяра и да извършва радикално вътрешно обновление, пълното обòжение (и освещение) не настъпва изведнъж. Този процес е изразен с думите „ἁγιασμός“ („очистване“, „освещение“) и „ἁγιάζω“ („освещавам“, „правя свят“)[22]. Съществителното име се среща десет пъти в Новия Завет, главно в посланията на апостол Павел, но няма статичен характер. И двете думи обозначават действие, развитие в ход, процес. При това, тяхната форма изглежда изкована от библейските автори, защото няма данни за употребата им в друга литература по-рано[23]. Очевидно понятието е уникално и много важно за християнския опит – нещо, което красноречиво проличава от наставлението: „Търсете мир с всички и онова освещение („ἁγιασμόν“), без което никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14 Българско библейско дружество 2002). Тук се изтъква значението на човешкото участие за придобиване на святост, на усилието, на подвига, на стремежа към Бога.

Налице е синергия между благодатта и отклика, за да се осъществи освещението на вярващия. От една страна, то е Божие дело – първо, поради вменената праведност на Този, Който е умрял заради нашите грехове; второ, поради очистването, което Светия Дух извършва в сърцата ни, когато идва да живее в нас и ни прави нови създания (2 Коринтяни 5:17); трето, поради продължаващото Му действие във вътрешното ни естество до срещата с нашия Господ (2 Солуняни 5:23). Но от друга страна, освещението изисква човешки стъпки на вяра, покорство на Бога, устояване в Неговия път, пребъдване в Христос и в Духа. Само тогава можем да очакваме да напредваме в святост и да достигнем крайната цел на човешкия живот във вечността – нашето обòжение и единение с Бога.

Тези размишления говорят за път на усъвършенстване, който започва с първоначалното ни посвещение на Христос. Началото му е вярата, покаянието и актът на кръщението[24], а продължението му – животът, съобразен с изискванията на Духа. Ето защо темата за светостта върви ръка за ръка с тази за християнското съвършенство. Господните думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Матей 5:48) сякаш са отзвук от Божията заповед в Моисеевия закон: „Бъдете свети, защото Аз, Господ… съм свет“ (Левит 19:1б). Ако погледнем контекста на Христовото поучение, ще установим, че под „съвършенство “се има предвид следване на примера на небесния Отец за любов към всички хора. Важно е да се отбележи, че преводът „съвършен“ може да бъде подвеждащ, тъй като не се отнася за отсъствие на всякакви недостатъци. Гръцкото понятие „τέλειός“ е сродно на думата за „цел“ и означава завършеност, тоест постигане на целта, извършване на делото докрай, изпълнение на предназначението, за което си създаден[25]. Макар да ни кара да погледнем от друг ъгъл, тази дума насочва към все същата реалност на придобиване на святост, христоподобие и богоподобие в живота на вярващите. Те са съвършени (и свети), защото са се посветили на Бога и живеят според своето предназначение. Но до крайната цел им предстои път на усъвършенстване (и освещение), който трябва да извървят с усърдие и търпение. Именно за това говори апостол Павел в посланието си до филипяните, където пише: „Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствах… но едно само правя: като забравям, що е зад мене… тичам към целта –  към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса. Които, прочее, сме съвършени, това да мислим“ (Филипяни 3:12-15).

Светостта и Божията слава

Както в Стария, така и в Новия Завет неповторимото величие на Бога, вдъхващо трепет и благоговеен страх, е описано и като Негова слава. Явяванията на светия Бог са в слава. Именно славата, която излъчва Творецът, кара творението да преклони колене пред Него и да изповяда, че Той е свят.

Връзката между Божията слава и Неговата святост проличава особено силно в живота и служението на Моисей. При първата му среща с Яхве, частица от славата на Всемогъщия се открива в горящия, но неизгарящ храст (Изход 3:2-6). Когато Моисей се приближава да проучи „това велико явление“ (стих 3), Господ му заповядва да стои по-далеч и да събуе обувките си, защото стои на „земя света“ (стих 5). Когато Бог сключва Своя завет с Израил, Той се явява на целия народ на Синай в гъст облак, гръм и светкавици, огън, дим, силен тръбен глас, а цялата планина се тресе (Изход 19-та глава). Това страховито откровение на Божията слава е придружено от предупреждения към народа да застане зад определени граници и да не се втурва към планината, при все че е бил предварително осветен. По-късно Бог повиква свещениците и стареите на Израил, но допуска близо до Себе Си само Моисей, който остава за четиридесет дни в присъствието Му, за да получи правилата за скинията (Изход 24-та глава). „А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда“ (стих 17). Божието величаво присъствие се проявява като огнен или облачен стълб (например Изход 33:10), изпълва скинията, а по-късно – храма, и извиква страхопочитание и поклонение. Но на онези малцина старозаветни избраници, като Моисей, които са в по-специални взаимоотношения с Всевишния, Той дава по-дълбоко откровение за Своята слава: „Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний“ (Изход 34:6-8). Пророк Исаия вижда Божията слава в храма, чува виковете на серафимите: „Свет, свет, свет е Господ Саваот!Цяла земя е пълна с Неговата слава!“(Исаия 6:3) и осъзнава своята нечистота в светлината на Божието нравствено съвършенство.

В Новия Завет изпъкват още по-ясно моралните очертания на Божията слава. В потвърждение на Своята божественост Христос се преобразява пред тримата Си най-близки ученици, лицето и дрехите Му стават ослепително бели, а Петър, Иоан и Яков са уплашени и удивени, защото „видяха славата Му“ (Лука 9:32). Но в това Свое величие Божият Син разговаря с явилите Му се Моисей и Илия не за нещо друго, а за предстоящото изпълнение на кръстната Си мисия в пълно покорство и себеотдаване на волята на небесния Отец. Ето защо когато апостол Иоан говори за прославянето на Христос, той има предвид Неговата смърт и възкресение (Иоан 7:39)[26]. От всички тези съкровени срещи със славата на Бога проличава, че тя произтича от Неговия свят характер, а светостта Му се изразява най-вече в съвършена любов.

За старозаветния вярващ славата, както и светостта, е нещо, което Бог привнася, придава външно на Своите избраници: на Израил като народ и на отделни, по-специално посветени, Божии хора. Но такава слава може да има само временен характер. Най-красноречив е примерът с Моисей, чието лице свети след продължителния му престой в Божието присъствие Само че великият пророк носи покривало, за да не се „взират синовете Израилеви в края на преходното“ (2 Коринтяни 3:13), тъй като сиянието на Господната слава постепенно е отминавало.

Славата, която носи Христос, обаче е трайна и достъпна за всеки, който вярва. Тя не е придадена външно и кратковременна, а променя отвътре онези, които пребъдват в „последния Адам“ (1 Коринтяни 15:45), за да придобиват все повече Неговия образ. Апостол Павел прекрасно изразява това в стиха: „А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен“ (2 Коринтяни 3:18). Чрез Своето въплъщение, смърт и възкресение Христос премахва всяка преграда и отваря пътя към Божията слава в сърцето и живота на всеки Свой последовател. Светостта и славата, освещението и прославянето вървят ръка за ръка. Израстването на християнина в святост води до преобразяване във все по-голяма слава.

Светостта и любовта

Връзката между светостта и любовта е толкова дълбока и толкова значима, че заслужава да ѝ се посвети отделно изследване. Но ни се струва, че не можем да завършим картината на божествената святост, ако не нанесем щрихите на небесната любов. Светостта и любовта на Бога са две основни и отличителни, а също и допълващи се и взаимно проникващи се страни на Божията личност. Когато говорим за нравствената чистота на нашия Създател и Спасител, за извисеността и отделеността Му от всичко профанно, която определяме като „святост“, тази Негова същност може да бъде разбрана правилно само в светлината на съвършената любов. Ето защо Законът, който изисква святост и поставя редица правила за култова чистота, всъщност е обобщен в заповедта да възлюбиш Бога с цялото си сърце и ближния като себе си. Ако трябва да бъде представен в две думи, основната нравствена характеристика на Бога е свята любов. И именно такива Господ очаква да бъдат Неговите избрани. Светостта, към която ни призовава Бог, за да Му подражаваме, не е абстрактна или ритуална, а чистота на сърдечното ни отношение към всичко и всички.

Светостта като любов е внушена още в Стария Завет, макар и недоразбрана и изопачена – нещо, което пророците горестно изобличават. За да върне израилтяните от неправилното им прилагане на Закона, пророк Михей заявява: „Но може ли се угоди Господу с хиляди овни или неизчетни потоци елей?… О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог“ (Михей 6:7-8). Милостта и справедливостта са по-важни от ритуалните жертви и приноси. Сам Божият Син подема тази пророческа тема за истинския смисъл на Закона и светостта в Своите поучения. Той укорява религиозните водачи на избрания еврейски народ за проявата им на чисто външна праведност: „Горко вам, книжници и фарисеи, лимери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра“ (Матей 23:23а).

Най-възвишената проява на Божията свята любов е Христовата саможертва за човечеството. Този най-безспорен акт на обич („ἀγάπη“) към небесния Отец и към творението Иисус нарича Свое „освещение“. Не може да има истинска святост без любов – така, както не може да има и истинска любов без святост. Това е ключът към разбирането на Божия характер и на предназначението на човека. Да бъдем пресътворени в Христос, по Негово подобие, означава да се облечем в светостта и любовта Му.

Заключение

Понятието „святост“ ни отвежда отвъд обикновеното и ежедневното, отвъд физическата реалност, отвъд нас самите, там, където Бог обитава „в непристъпна светлина“ (1 Тимотей 6:16)[27]. Неслучайно славянските думи за „святост“ и „светлина“ произлизат от общ санскритски корен[28]. Ослепителното сияние на Божията святост (и слава) отделя Твореца от творението и поражда съзнание за собствената ни недостатъчност и морално несъвършенство. Ето защо след грехопадението срещите на праведните с Всевишния са свързани с издигане на олтар за поклонение и жертвоприношение (например Авел – Евреи 11:4). С утвърждаването на Закона светостта придобива култови и ритуални измерения, които за съжаление изместват основното изискване на Бога за сърдечно очистване, вяра и вярност на завета, сключен с Израил. Неправилното разбиране на народа и най-вече на неговите водачи за светостта като външни действия без истинска любов и общение с Твореца носи осъждение чрез устата на пророците, но и обещание за нов завет, чрез който Бог ще даде вътрешна праведност на Своите избрани. Следователно, за разлика от Стария Завет, в Новия понятията святост и освещение имат подчертано онтологичен и нравствен характер. Изискването за истинска святост става постижимо благодарение на въплъщението, жертвата и възкресението на нашия Господ. Едва когато чрез вяра усвои за себе си Христовата святост и се устреми към пълно освещение, човек реално живее според своето предназначение.

Светостта може да бъде по-пълноценно разбрана в нейната връзка с Божията слава и с Божията любов. Когато Господ се явява в славата Си в Стария Завет, както и на Планината на преображението, присъстващите се изпълват със страх и благоговение пред Неговата святост. Но Христовата победа на кръста дава възможност на всеки, който вярва, не само да пристъпи към тази Слава, но и да се преобразява в сърцето си според нейното сияние. Това е процесът на освещение, който има за цел пълното обòжение на личността във вечността. И той не е някакво абстрактно, индивидуално преживяване, а път на израстване в съвършенството на любовта към Бога и към ближния. Така светостта намира израз в дейна любов в този свят в очакване на вечната награда – пълното единение с нашия Спасител.

Библиография, Справочна литература

Biblestudytools.com. Search (biblestudytools.com) (Accessed: 31.08.22).

Englishman’s Concordance. Concordance: Greek 1. Α (alpha) – alpha (biblehub.com) (Accessed: 02.09.22)

Strong’s Exhaustive Concordance of the Bible. Strong’s Exhaustive Concordance of the Bible (biblehub.com) (Accessed: 02.09.22)

Strong, James. Greek Dictionary of the New Testament. – In: Srong’s Exhaustive Concordance of the Bible together with Dictionaries of the Hebrew and Greek Words of the Original. McLean, Virginia 22102.

The Greek New Testament. Free online interlinear (Greek-English) New Testament, translated word by word and with Greek grammar parsing codes. Abarim Publications. Free online Greek New Testament, interlinear, parsed and per word translation (abarim-publications.com) (Accessed: 31.08.22).

Синод. Енциклопедия на католическата вяра. Какво се случи, когато свещеникът влезе в Светая Светих? (nsdelvalle.com) (Достъп: 31.08.22).

Антонов, Никола. Божията светлина: смисъл и значение за нашия живот. – Двери на православието. Раздел „Богословие“, статия от 03.08.2005 г. Божията светлина: смисъл и значение за нашия живот|Богословие| Показалец (dveri.bg) (Достъп: 11.08.22 г.).

Грейтхаус, Уилям М. Цялостност в Христос. Към библейското богословие за святостта. С., 2017.

Добыкин, Дмитрий Г. Святость и святые в Ветхом и Новом Заветах. (Лекция на преподавателя в Санкт-Петербурската духовна академия, кандидат на богословските науки, секретар на катедра по библеистика Дм. Добыкин). Святость и святые в Ветхом и Новом Заветах – Добыкин Д.Г. – Православное аудио (azbyka.ru) (Достъп: 10.08.22 г.)

Иустин (Попович), Челийский. Тайна Спасителевого Преображения и тайна спасения. Тайна Спасителевого Преображения и тайна спасения – преподобный Иустин (Попович), Челийский – читать, скачать (azbyka.ru) (достъп: 10.08.2022 г.)

Попмаринов, Димитър. Библейски основания на светостта в светлината на православното богословие. – Богословска мисъл, 3-4. С., 1999.

Събев, Павлин. Другият Нов Завет. Текстове, лица и сенки. В. Търново, 2020.

Събев, Павлин. За тайните на иврита, паметта и изкуството да разговаряш с Бога. – В: Мисъл, слово, текст. Том 2, Пловдив, 2016.

Събев, Павлин. „Назорей“ или „от Назарет“? (смислови траектории в Матей 2:23) – В: Библия-култура-диалог, С., 2013.

Тутеков, Свилен. Поглед към „синергията“ на тайнствата и подвига в богословската мисъл на св. Григорий Палама. – Саборност, бр. 5, Пожаревац, 2011.

Тутеков, Свилен. Светотайнственото богословстване за човека (Пролегомена към еклисиалната антропология на св. Николай Кавасила). – В: Теологикон, Т. 3, год. 3, В. Търново, 2014.

Тутеков, Свилен. Човекът като топос на светотайнствения перихоресис на настоящия и бъдещия живот. – В: Теологикон, Т. 4, год. 4, Велико Търново, 2015.

Шиваров, Николай. Идеята за богоизбраничеството в Стария Завет. – Духовна култура, С., 1974, кн. 6.

____________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, Том 8 (14) нова серия, 2022, с. 111-123, Пловдивско университетско издателство Паисий Хилендарски. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[18]. Вж. по-подробно Тутеков, Св. Човекът като топос на светотайнствения перихоресис на настоящия и бъдещия живот. – В: Теологикон. Годишник на Центъра по систематическо богословие при Православния богословски факултет на Великотърновския
университет, том 4. В. Търново, 2015, с. 77-79.

[19]. Вж. Strong, J. Greek Dictionary of the New Testament, p. 7, entries 41 and 42. – In: Strong’s Exhaustive Concor – dance of the Bible together with Dictionaries of the Hebrew and Greek Words of the Original. McLean, Virginia 22102.

[20]. Грейтхаус, Уилям М. Цялостност в Христос. Към библейското богословие за святостта, с. 212.

[21]. Като размишлява върху богословието на св. Николай Кавасила, доц. Свилен Тутеков описва тази онтологична промяна като преобразяване според Христос, като реален вътрешен опит, „опита (курс. авт.) от преобразяването и охристовяването на живота“.
Вж. Тутеков, Св. Светотайнственото богословстване за човека (Пролегомена към еклисиалната антропология на св. Николай Кавасила). – В: Теологикон. Годишник на Центъра по систематическо богословие при Православния богословски факултет на Великотърновския университет. Том 3, В. Търново, 2014, с. 160.

[22]. Вж. Strong, J. Greek Dictionary of the New Testament, p. 7, entries 37 and 38. In: Strong’s Exhaustive Concordance of the Bible together with Dictionaries of the Hebrew and Greek Words of the Original. McLean, Virginia 22102.

[23]. Грейтхаус, Уилям М. Цялостност в Христос. Към библейското богословие за святостта, с. 215-216.

[24]. Вж. Тутеков, Св. Поглед към „синергията“ на тайнствата и подвига в богословската мисъл на св. Григорий Палама. – В: Саборност. Бр. 5, Пожаревац, 2011, с. 86.

[25]. Вж. Strong, J. Greek Dictionary of the New Testament, p. 71, entry 5046. – In: Strong’s Exhaustive Concordance of the Bible together with Dictionaries of the Hebrew and Greek Words of the Original. McLean, Virginia 22102; и Грейтхаус, У. Цялостност в Христос, с. 147-148.

[26]. Вж. Събев, П. Другият Нов Завет. Текстове, лица и сенки. В. Търново, 2020, с. 40.

[27]. Вж. също Антонов, Н. Божията светлина: смисъл и значение за нашия живот. – В: Двери на православието. Статия от 03.08.2005 г. Божията светлина: смисъл и значение за нашия живот | Богословие | Показалец (dveri.bg) (Достъп: 11.08.22 г.).

[28]. Вж. Попмаринов, Д. Библейски основания на светостта в светлината на православното богословие, с. 78.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-bbL