Литургична функция на Светите Двери*

Елена Серева

Abstract

Предложената статия разглежда Светите двери в контекста на богослужебно-литургичния живот на Църквата, като акцентира върху въпросите, свързани с тяхното използване и значението им в богослуженията. В хода на изложeнието накратко се обръща внимание и на характерната иконография на Светите двери, както и на пластичната украса, тъй като те допълват и разкриват въпросната литургична функция Като примери са представени предимно образци от фонда на НЦИАМ** при Св. Синод, които са обект на цялостно, самостоятелно изследване. Изказвам своята благодарност на Националната научна програма „Млади учени и докторанти“ 2020 на Министерството на образованието и науката за финансирането на научния проект в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” на тема: „Свети двери фондът на НЦИАМ на Св. Синод (Богослужебно предназначение, иконопис, пластична украса. Приноси към националната идентичност)“. Благодаря на моя научен ръководител доцент д-р дякон Иван Иванов.

Благодаря на директора на НЦИАМ при Св. Синод доцент д-р Иван Рашков и неговия екип за вниманието към мен.

***

Светите двери (на гръцки език – Ὠραία Πύλη) са част от иконостаса и принадлежат към вътрешното оформление на православните храмове. Те често се наричат „царски двери“, но според професор ставрофорен иконом Благой Чифлянов централните врати на иконостаса е най-правилно да се наричат Свети двери[1].

Това подчертава и архимандрит Иона, като се основава на светите отци и на богослужебните книги на Православната църква, където те са наречени „Свети двери“[2]. Леонид Успенски говори за „свещени двери“, които са наричани понякога и „райски“[3].

Светите двери са двукрили, по подобие на вратата на Святая Святих в Иерусалимския храм (3 Царства 6:32)[4]. Двукрилите двери напомнят и раздирането на храмовата завеса в момента на Христовата смърт на кръста (Матей 28:51). Те заемат централно място на иконостаса, който разделя олтара и наоса на храма, „границата между видимия и невидимия свят“[5].

Днес Светите двери са покрити със завеса „за указание на непостижимите Божии тайни[6]“.  Завесата трябва да е „от хубава, предимно копринена материя в червен или ясно син цвят“, като „на нея обикновено се изписват чашата Христова, Благовещението или пък четиримата евангелисти, които са разкрили на света тайната на спасението. Откриването на завесата означава откриване на небесното Царство за погледа на молящите се“[7]. В иконографския наръчник на Димитър (Дичо) Зограф от 1836 година, за изображението върху завесата се казва: „Иисус Христос в потир, благославя с двете ръце. Около  него ангели с по две крила – без тела, а наоколо в четирите ъгъла – това писмо: „Вкусете и вижте, че господ е благ“[8]. Под заглавие „Друг надпис на Вседържителя“ Дичо Зограф добавя: „Вижте, вижте, че аз съм ваш Бог, роден от отца преди вековете и в последните времена съм заченат от дева без мъж и премахнах греха на нашия праотец Адам, понеже съм човеколюбец“[9]. Завесата има и символично значение, като така например след извършване на Великия вход, при затварянето ѝ тя напомня камъка при вратата гробни (Матей 27:60)[10].

Важността на Светите двери, завесата и тяхното място в богослужебното последование се определя от Типика[11]. При годишния кръг на богослужението завесата над царските двери на светия олтар е светла или черна на цвят. В Типика или църковния устав[12] за извършване еднообразно и чинно обществено богослужение в енорийските храмове на Българската православна църква е установено „кога се употребяват светли или черни одежди“, като „същото важи и за покривките на светия престол, олтарната завеса и покровците на светите дарове“[13]. Според този обредов образец се определя още и кога се отваря и затваря завесата на царските двери, като се посочва: „Преди започване на пасхалното богослужение дверите се изваждат и се поставят настрана. След отпуста на полунощницата, преди да се извърши пасхалната лития, се отваря и завесата и така стои отворена през цялата Светла седмица, без оглед на това дали се извършва в храма богослужение или не. На вечернята срещу Томина неделя, когато се пее стихирата: Дверем заключенним… царските двери се затварят. А завесата се затваря след края на вечернята. През останалото време на годината завесата стои затворена когато не се извършва обществено богослужение. Когато се четат часове (освен царските часове преди Рождество Христово и Богоявление и на Велики петък), полунощница и малко повечерие – завесата стои през цялото време затворена. Когато се чете велико повечерие, завесата отначало е затворена; според указанията на Служебника завесата се отваря когато се пее тропара Милосердия двери. През Великия пост, в делнични дни, след като се изчетат часовете, завесата се отваря в началото на Изобразителните (когато се пее Во царствии Твоем…) и стои отворена до края на вечернята, ако няма Преждеосвещена света литургия. Ако се служи такава света литургия, завесата се затваря и отваря според указанията на Служебника на определените места. На света Златоустова и света Василиева литургия, според Служебника, завесата се затваря след великия вход и се отваря при възгласа: Двери, двери премудростию вонмем… След това се затваря при възгласа: Благодатию и щедротами… (след Отче наш) и се отваря преди да каже свещеникът Со страхом Божиим. След отпуста на светата литургия завесата пак се затваря“[14].

Светите двери се отварят, когато клирът извършва своите входове и изходи. През тях минават само лица, приели трите степени на свещенството, облечени в одежди. През другите две врати на иконостаса – южната и северната, могат да минават свещенослужители и църковнослужители без да са облечени в одежди. През време на Светлата седмица трите врати на иконостаса стоят отворени, в символ на това, че Христос чрез Своята смърт и Своето възкресение ни откри вратите на небето, символизирано тук от олтара[15].

Южната врата на църковния иконостас в древност се наричала дяконска, защото през тях дяконите следели за поведението на богомолците през време на светата служба и оттам давали на верните богоявленска вода или благословен хляб[16]. Върху южната врата обикновено се поставя икона с образа на св. първомъченик и архидякон Стефан, а на северната с изображение на светите Архангели Михаил и Гавриил. Архангелите и светите дякони се изобразяват като съслужители на Тайнството при отслужването на литургията. Леонид Успенски посочва, че на южната врата понякога се поставя изображение на „благоразумният разбойник, с което се подчертава разбирането за тази врата като вход към небесния рай, символ на който е самият олтар. „Днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лукa 23:43)“[17].

Литургичната функция на Светите двери е свързана с богослужението. В Православната църква има три богослужебни кръга: ежедневен или денонощен, седмичен и годишен. Денонощните последования или молитвени часове са: вечерня, полунощница, утреня, I, III, VI и IX час[18].

Богослужебният кръг на денонощието напомня думите на псалмопевеца св. пророк и цар Давид „Седем пъти на ден Те прославям за съдбите на Твоята правда“ (Псалом 118:164). За ежедневното богослужение говорят още и думите: „Всеки ден ще те благославям и ще възхвалям Твоето име отвека довека“ (Псалом 144:2), защото „велик е Господ и достоен за хвала, и Неговото величие е неизследимо“ (Псалом 144:3). За постоянно славословие към Бога говорят и думите: „Ще благославям Господа във всяко време: хвалата за Него винаги е в устата ми“ (Псалом 33:1). Защото „благо е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний: сутрин да възвестяваме милостта ти, и истината Ти – всяка нощ“[19]. Това свидетелства и молитвата отправена към Иисус Христос: „Христе Боже, Комуто всяко време и всеки час на небето и на земята се отдава поклонение и слава[20]“ и според думите от хвалебните Давидови псалми и най-вече: „Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините“ (Псалом 148:1), „Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му“ (Псалом 150:1), „Всичко, що диша, да хвали Господа!“ (Псалом 150:6), „Всички твари, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове“[21].

Денонощните последования на прaвославното богослужение започват с вечернята, понеже според древното църковно леточисление денят започва от вечерта (Битие 1:5)[22]. Молитвата в края на деня се свързва с копнежа на човека да благодари на своя Създател и Промислител за отминалия ден и да потърси закрила за настъпващата нощ. Вечерното богослужение има и христологично значение, като включва две теми – старозаветна и новозаветна. Те препращат към творческия акт на сътворението на света и човека, като начало на човешката история и към идването на Христос, „за да донесе на човеците живот в светлината на Бога“[23]. Вечернята започва с предначинателния Псалом 103, който ни разкрива цялото творение в пълнота – на небето, на земята и в необятните морски предели.Звучи славословие към Бога за безпределната Му мъдрост и величие: „Колко многобройни са делата ти, Господи! Всичко си направил премъдро“. На всенощно бдение по време на предначинателния псалом се пее припевът: „Слава Ти, Господи, Който Си направил всичко“[24]. Според Апостолските постановления, целта на вечерните богослужения е да се благодари на Бога „задето ни е дал успокоение през нощта от дневните трудове“[25].

Светите двери, разположени в центъра на иконостасната преграда на храма се отварят навътре, за да представят влизане, вход към светия олтар, който от своя страна символизира рая на земята. Те свързват централната част на храма с тази най-свята част. Молитвата на входа гласи: „Вечер, и сутрин, и по пладне, хвалим, благославяме, благодарим и Ти се молим, Владико на всичко, човеколюбче Господи: издигни молитвата ни като кадило пред Тебе, и не отклонявай сърцата ни в лукави думи, или помисли, но избави ни от всичко, което преследва нашите души, защото към Тебе, Господи, Господи, са насочени нашите очи и на Тебе се надяваме, не ни посрамвай, Боже наш. Защото на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. Амин“[26].

Светите двери са разположени пред светата Трапеза или светия Престол, където по време на светата Божествена Литургия се извършва безкръвната жертва, освещаването на светите Дарове при тайнството Евхаристия, установено от Господ Иисус Христос на Тайната вечеря (Матей 26:26-28), малко преди Неговите кръстни страдания. По време на освещаването на светите Дарове хлябът и виното със силата и действието на Светия Дух се претворяват в тяло и кръв Христови – истинска духовна храна и извор на вечен живот (Иоан 6:53-54)[27].

Броят на Светите двери в храма зависи от наличието на един или няколко свети Престола и като пример може да се вземе църквата на Осеновлашкия манастир „Рождество Богородично“, известен като манастира „Седемте престола“, който се намира край село Еленов дол в община Своге, Софийска епархия[28]. Всяка от тях принадлежи към иконостас на определен параклис.

„Литургия не може да бъде извършена в никакво друго място, освен в осветен от архиерей православен храм, на свят престол, върху антиминс“ [29]. Света Литургия се отслужва само веднъж за деня на определен престол, никога повторно независимо от това дали служи друг свещеник. И още „свещеникът не бива да извършва в един ден повече от една Литургия; на един престол в същия ден не могат да бъдат извършени две Литургии, макар и от различни свещеници. А тази единност на жертвата означава едната смърт на Христа, която Той заради нас прие, и Неговите страдания, които веднъж за нас претърпя“[30].

Христос – „Победителят на смъртта и на ада, Който възкръсна, за да ни въведе в небесата[31]“ слиза в ада, разбива неговите порти. Самият Той свидетелства за случилото се в евангелският текст: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Матей 16:18). В пасхалния богослужебен текст на Пасхалната утреня след литията[32], при влизане в храма когато вратите са затворени, е останало само едно лице (обикновено певец), което да отговаря на свещеника, когато той произнася думите: „Возмите, врата, князи ваша и возмитеся, врата вечная, и внидет Цар слави“. Певецът отговаря: „Кто ест сей Цар слави?“. Свещеникът допълва: „Господ крепок и силен, Господ силен в брани“. Този диалог се повтаря два пъти. Третият път свещеникът произнася словата: „Возмите, врата, княза ваша…“, а певецът отговаря във вид на въпрос: „Кто ест сей Цар слави?“. Следват отново думите на свещеника: „Господ сил, Той ест Цар слави“. След диалогичният пасхален богослужебен диалог свещеникът влиза в храма, а след него вървят певците и богомолците[33]. Приведеният по-горе диалог се базира на текста от Псалом 23:7-10: „Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! Кой е тоя Цар на славата? – Крепкият и силният Господ, силният на война Господ. Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! Кой е тоя Цар на славата? – Господ на силите, Той е Цар на славата“. Вратите на храма от запад са разположени срещуположно на Светите двери. Западната врата на храма противостоят на дверите разположени на изток, символизиращи вратите на рая, така както книга Битие разкрива: „И насади Господ Бог рай в Едем, на изток“ (Битие 2:8). В Библейския текст се казва още: „И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота“ (Битие 3:24).

Слизането на Христос в ада с разбиването на адовите порти има образен еквивалент в иконографията. Сцената представя извеждането на Адам и Ева и всички праведници – праотци и пророци от ада, както разкриват и думите на песнопението: „Със силата на Своето Божество съкруши портите на ада и изведе оттам душите на праведниците“[34], „адът се съкруши от силата на Твоята власт и изведе затворниците, отвека завързани там“[35], „избави от ада като от устата на силен звяр и ги всели в рая[36]“.

Ерминията на Димитър Зограф описва сцената с наименование „Съшествие в ада“: „Ад. Около ада – каменлива планина и от двете страни – високи хълмове. Долу в ада разтворени счупени врати и ключовете счупени. Вътре се виждат дяволи. Над ада стои Христос, с дясната ръка извежда Адама. Адам е на колене и гледа нагоре. С лявата ръка (Христос бeл. моя) извежда Ева – и тя е на колене, – вдигайки я за дясната ръка. Адам и Ева са стари. До Адама е Иоан Кръстител, който, обърнат към другите, им показва. От дясната страна са праотци и пророци и от лявата страна пак праотци и пророци. Адът е черен. Под Адам и под Ева има ковчези със счупени капаци. Високо горе над Христос са двама ангели, единият с кръст, другият с чаша и копие, гледат един към друг. В ада вътре – дяволи с маши, а един от тях, по-голям, държи книга с надпис“[37]. Ерминията на Захарий Петрович съветва към образа на св. пророк и цар Давид да се постави надпис: „Приемете, порти, вашите князе; отворете се, вечни порти, за да влезе царят на славата“ (Псалом 23:7)“[38]. Захарий Петрович допълва: „А на кръста напиши: Цар на славата[39]“ и за надпис към разпятието: „Ще видите вашия живот повесен пред очите ви“[40]. Друг надпис към образа на старозаветния пророк и цар Давид към иконографията на гроба Господен според Ерминията, основан на Псалтира гласи: „Защото не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на твоя преподобен да види изтление“ (Псалом 15:10)“[41]. А към светото Възкресение: „Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му“ (Псалом 67:1)“[42].

Както богослуженията от денонощния кръг започват с вечернята, в която основна тема е сътворението, така и иконостасната преграда започва в основата с изображения от началото на човешката история. В основата на иконостаса, върху подиконните за царския ред табли се изобразяват сцени от Шестоднева от кн. Битие. Обикновено върху тях се разкриват сцени от райската градина преди грехопадението, както и изгонването на Адам и Ева от рая. Именно в средата на тази поредица от сцени на иконостаса се явяват Светите двери, върху които се изписва сцената на св. Благовещение, когато се изпълва Божието обещание пред праотците Бог да изпрати на човешкия род Спасител от греха и смъртта. В горната част на иконостаса над Светите двери обикновено се поставя иконата с Тайната вечеря, във връзка с която е установено тайнство Евхаристия, а венчилката с Христовото разпятие увенчава иконостаса над Светите двери. Така в основата на иконостаса е Боговъплъщението, представено като иконография върху Светите двери, а във височина над дверите се представя кръстната смърт на Спасителя: „Извършил си спасение посред земята, Христе Боже. На кръста си прострел Твоите пречисти ръце, събирайки всички народи…защото Ти доброволно си приел с плът да се издигнеш на кръста, за да избавиш нас, които си създал, от робството на врага. Затова благодарствено ти възкликваме: Спасител наш, като си дошъл да спасиш света, с радост си приел всичко[43]“. За благовещението и изкуплението чрез кръстната смърт говорят тропарите, чрез които се обръщаме към Божията Майка: „Бидейки източник на милосърдието, удостой ни с милостите си, Богородице. Погледни на съгрешилите люде и покажи, както всякога, силата си, защото, като се надяваме на тебе, викаме ти: „радвай се“, както някога Гавриил, Архистратигът на безплътните[44]“. „Препрославена си, Богородице Дево! Възпяваме те, защото чрез кръста на твоя Син адът бе провален и смъртта умъртвена; ние – умъртвените – възкръснахме, сподобихме се с живот и придобихме рая – древната наслада. Затова с благодарност славословим Христа Бога нaшего, като могъщ и едничък много милостив[45]“. В молитвения химн възхвала на Божията Майка „Богородичен акатист“ св. Богородица се възпява: „Радвай се ти, чрез която клетвата ще изчезне“, „чрез която падналият Адам бе възвърнат“, „чрез която Ева се избавя от сълзи“[46]. В Благодарствения канон на Пресвета Богородица се казва: „Радвай се ти, вместилище на радостта, чрез която ще бъде разрешено проклятието, паднало върху прамайката“, „Адамово въздигане, умъртвяване адово [47]“. В икос 4 от Богородичния акатист четем: „Радвай се ти, чрез която се отварят райските врати“, „радвай се ти, чрез която адът биде оголен“ [48].В икос 8: „Радвай се ти, чрез която се прости престъплението“, „чрез която се отвори раят“, „ключе на Христовото царство“[49], „отворила заключения Едем[50]“. Божията Майка е наречена „врата на пречестната тайна[51]“ и „врата на спасението[52]“, за която в „Благодарствен канон на Пресвета Богородица“ е записана следната възхвала: „Радвай се, Владичице, единствена врата, през която едничко Словото е минало и която си съкрушила ключовете и вратата на ада чрез своето рождество [53]“. Св. Богородица, видяна в старозаветни предобразни символи, е вратата от видението на св. пророк Иезекиил (Иезекиил 44:1-2).

Забелязваме значението на боговъплъщението и силата на светия Кръст в следното молитвено обръщение: „Боже и Господи на силите и Създателю на всички твари, Който, поради Твоето неизразимо милосърдие, си изпратил Единородния Твой Син, Господа нашего Иисуса Христа, за спасение на човешкия род, и чрез Неговия честен кръст си разкъсал ръкописанието на нашите грехове и тъй си победил началата и властите на тъмнината!“[54].

Върху Свети двери от село Гумощник (Ловешко), които са част от фонда на НЦИАМ при Св. Синод с инвентарен No 6433 ясно се вижда кръст, изграден чрез елементите на позлатената дърворезба. Кръст визуално се оформя чрез пластичната дърворезбена украса и върху Свети двери от фонда на НЦИАМ при Св. Синод с инвентарен No 6884, което се подсилва и от разположението на правоъгълните изобразителни полета, върху които са представени образите на св. архангел Гавриил и св. Дева Мария, на св. пророк и цар Давид и св. пророк и цар Соломон, и на още четирима старозаветни пророци.

За измиването на прародителския грях чрез невинно пролятата кръв на Спасителя се пее в Акатист на честнѝя и животворящ кръст Господен:  „Умрелият на тебе Жизнодател източи кръв и вода, с които се умиват нашите грехове“ и още „с капките от Неговата пресвета кръв се очистват греховните струпеи от душите ни“[55].

Иконогрфията на Светите двери също предава литургичната им функция, като подчертава това и чрез образите на светите отци литургисти – св. Иоан Златоуст и св. Василий Велики.

Върху руски Свети двери от края на XV-ти век има изобразена сцената „Причастие на апостолите[56]“, която е характерна за централните свeти двери на руския иконостас и от XVI-ти век[57]. Тази сцена е литургичен превод на Тайната вечеря, на която Самият Иисус Христос причастява апостолите, като от едната страна на шестима подава хляб, а от другата – на другите шестима чашата[58]. Върху руски Свети двери особено често се изобразяват и четиримата евангелисти – възвестили благовестието. Сред основните иконографски изображения върху Светите двери, място намират и образи на свети иерарси и църковни светители, защитници на основни догмати на Църквата[59]. В икос 8 от Акатист на Всички светии четем: „Радвайте се, светители Николай, Василий Григорий, Иоан и Атанасий, непоколебими стълбове на Църквата Христова[60]“. В своята Ерминия Димитър (Дичо) Зограф препоръчва за надпис върху страниците на изобразено в ръцете на иерарси Евангелие да се изпише следния текст: „Рече Господ: Аз съм вратата. Ако някой през Мене влезе, ще бъде спасен; и ще влезе; и ще излезе и ще намери пасбище. Крадецът не идва за нищо друго, освен да краде и да убива, и да погубва. Аз съм дошъл да имат хората живот, и то да имат в изобилие[61]“. Св. Причастие, като залог за вечен живот (Иоан 6:54-56), се приема от миряните точно пред Светите двери, според правилото, което гласи: „Всички миряни трябва да се причастяват на солея“[62].

Дърворезбата на Светите двери също говори чрез символични образи за райската градина и Царството Божие. Изключително важно е значение на лозата и узрелите гроздове, изобразявани на Светите двери, които се свързват със свeтата Евхаристия, която е център на светата божествена Литургия.

Литургичната функция на Светите двери е тясно свързана с евхаристийното тайнство и както пише свещеник Павел Флоренски „иконостасът не скрива някакви любопитни и странни тайни от вярващите както си въобразяват някои в своето невежество и самолюбие. Точно обратното, иконостасът показва на тях, на полуслепите, тайните на олтара. Той отваря на тях, на хромите и сакатите, вратата към друг свят, от тях самите затворена поради леността им, вика, зове в глухите им уши за Царството Небесно“[63]. Вход към Царството Божие символично представят Светите двери – централните врати на църковния иконостас.

Използвана литература

Авксентий, архим. Литургика. Част Трета, Пловдив, 2010.

Акатисти. Света гора. Атон, кн. 1, 2006.

Акатистник. Молебни пения. Великий канон на св. Андрей Критски. Синодално издателство, С., 1957.

Библия. Синодално издателство. С., 2008.

Василиев, Асен. Ерминии. Технология и иконография. С., 1976.

Дамянова, Екатерина. Иерусалим като топографски и духовен център на света. Светодавец, 5. С., 2020.

Иванов (Кюмурджийски), дякон Иван Стоянов. Литургични коментари, анализи и интерпретации на Дневника на Етерия (сравнително изследване с паралели от богослужебната традиция на Църквата). – В: Дневникът на Етерия „Peregrinatio ad loca Sancta – Поклонение до Светите земи“. Литургичен извор. Текст, коментар, интерпретация. С., 2019.

Иванов (Кюмурджийски), дякон Иван. Евхаристията. Mysterium fidei – misterium vitae (Литургично изследване на тайнството Евхаристия). С., 2020.

Иванов, дякон Иван Стоянов. Литургия – традиция, литургия – наука, литургия – живот в българското богословие. – В: Развитие на практическото и нравствено богословие в България: традиции, проблеми, перспективи. С., 2012.

Иона, архимандрит. Учебник по Литургика. Кратко ръководство за изучаване на Православното богослужение. С., 1950.

Маслева, Надежда. Гръцко-български речник. Българско-гръцки речник с приложения. Велико Търново, 2004.

Нашата вяра. Синодално издателство, С., 1991.

Салтыков, Александр Александрович. Музей Древнерусского изкусства имени Андрея Рублева. Ленинград, 1981.

Служебник. Синодално издателство. С., 1985.

Типик или църковен устав за извършване еднообразно и чинно обществено богослужение в енорийските храмове на Българската православна църква. Синодално издателство, С., 1980.

Тулешков, Н. Многопрестолните манастирски черкви – В: Музеи и паметници на културата, 1980, No3.

Успенски, Леонид. Богословие на иконата. С., 2001.

Флоренски, Павел. Иконостас. С., 1994.

Часослов. Синодално издателство. С., 1941

Чифлянов, Благой. Литургика. С., 1997.

___________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, Том 3 (9) нова серия, 2021, с. 83-94, Пловдивско университетско издателство Паисий Хилендарски. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

**Националния църковен историко-археологически музей.

[1].Чифлянов, Благой. Литургика. С., 1996, с. 61.

[2].Иона, архимандрит. Учебник по Литургика. Кратко ръководство за изучаване на Православното богослужение. С., 1950, с. 50.

[3].Успенски, Леонид. Богословие на иконата. С., 2001, с. 212.

[4].За богослужението на древната Църква в Иерусалим и храмовите особености на култовите места виж подробно Иванов (Кюмурджийски), дякон Иван Стоянов. Литургични коментари, анализи и интерпретации на Дневника на Етерия (сравнително изследване с паралели от богослужебната традиция на Църквата). – В: Дневникът на Етерия „Peregrinatio ad loca Sancta – Поклонение до Светите земи“. Литургичен извор. Текст, коментар, интерпретация. С., 2019, с. 142-278; Дамянова, Екатерина. Иерусалим като топографски и духовен център на света. Светодавец, 5. С., 2020, с. 28-35.

[5].Флоренски, Павел. Иконостас. С., 1994, с. 35.

[6].Иона, архимандрит. Пос. съч., с. 50.

[7].Пак там.

[8].Василиев, Асен. Ерминии. Технология и иконография. С., 1976, с. 95.

[9].Пак там.

[10].Чифлянов, Благой. Пос. съч., с. 240.

[11].За богослужебен устав в съвременния смисъл на тази дума може да се говори след края на първото хилядолетие. Приблизително тогава богослужебните текстове на оформилите се вече годишен, седмичен и пасхален цикъл се нуждаели от ред и последователност при употребата им. В древната Църква ясно осъзнавали важността на връзката между живота и богослужението. Използвали гъвкавост, творчество и решителност при реализирането на тази връзка, към което ги предизвиквало непрекъснатото ѝ въплътяване в различни култури, традиции и общности. Фактите показват, че докато от една страна в Църквата бил създаван и спазван определен ред в богослужебната практика, този ред никога не бил прилаган сляпо и безусловно, а винаги следвал логика. Редът бил считан за една от най-важните и необходими белези на богослужението, но детайлите му не били считани за неизменни” (Иванов, дякон Иван Стоянов. Литургия – традиция, литургия – наука, литургия – живот в българското богословие.- В: Развитие на практическото и нравствено богословие в България: традиции, проблеми, перспективи. С., 2012, с. 125-159).

[12].За богослужебната характеристика на Типика и евхаристийното богословие на Църквата виж подробно Иванов (Кюмурджийски), дякон Иван. Евхаристията. Mysterium fidei – misterium vitae (литургично изследване на тайнството Евхаристия). С., 2020, с. 52-53.

[13].Виж по-подробно Типик или църковен устав. Синодално издателство, С., 1980, с. 501-503.

[14].Пак там, с. 503-504.

[15].Чифлянов, Благой. Пос. съч., с. 62.

[16].Иона, архим. Пос. съч., с. 50.

[17].Успенски, Леонид. Пос. съч., с. 212.

[18].Чифлянов, Благой. Пос. съч., с. 142.

[19].Часослов. СИ, С., 1941, с. 64.

[20].Пак там, с. 13.

[21].Акатистник. Молебни пения. Великий канон на св. Андрей Критски. Синодално издателство, С., 1957, с. 200.

[22].Последованието се нарича вечерня, защото се извършва вечерта около залез слънце. Пълното название на вечернята е „вечерен химн“ на гръцки език έσπερινός ΰμνος или „вечерно последование“ от гръцки език έσπερινόη άκολουθία. Тъй като този молитвен час съвпадал с времето на запалването на светилника, наричан на гръцки език λύχνος, в древността това последование се наричало още „последование на светилника“ от гръцки език λυχνηκόν (Чифлянов, Благой. Пос. съч., с. 143).

[23].Пак там.

[24].Нашата вяра. Синодално издателство, С., 1991, с. 270.

[25].Чифлянов, Благой. Пос. съч., с. 143.

[26].Служебник. Синодално издателство. С., 1985, с. 14.

[27].Виж по-подробно Иванов (Кюмурджийски), дякон Иван. Евхаристията. Mysterium fidei – misterium vitae (литургично изследване на тайнството Евхаристия). С., 2020.

[28].Тулешков, Н. Многопрестолните манастирски черкви – Музеи и паметници на културата, 1980, No 3, с. 29-35.

[29].Служебник. Пос. съч., с. 410.

[30].Пак там, с. 411.

[31].Чифлянов, Благой. Пос. съч., с. 99.

[32].Типик или църковен устав за извършване еднообразно и чинно обществено богослужение в енорийските храмове на Българската православна църква. Синодално издателство, С., 1980, с. 457.

[33].Пак там, с. 455.

[34].Акатист на честнѝя и животворящ кръст Господен. Акатисти. Света гора, Атон, с. 82.

[35].Пак там, с. 85.

[36].Пак там, с. 86.

[37].Василиев, Асен. Ерминии. Технология и иконография. С., 1976, с. 109.

[38].Пак там, с. 201.

[39].Пак там, с. 197.

[40].Пак там, с. 200.

[41].Пак там, с. 201.

[42].Пак там.

[43].Часослов. Синодално издателство, С., 1941, с. 106-107.

[44].Пак там, с. 107.

[45].Пак там.

[46].Акатистник. Молебни пения. Великий канон на св. Андрей Критски. Синодално издателство, С., 1957, с. 40.

[47].Пак там, с. 196.

[48].Пак там, с. 42-43.

[49].Пак там, с. 46.

[50].Пак там, с. 201.

[51].Пак там, с. 46.

[52].Пак там, с. 47.

[53].Пак там, с. 197.

[54].Часослов. Синодално издателство, С., 1941, с. 108-109.

[55].Акатисти. Света гора, Атон, кн. 1, 2006, с. 80.

[56].Виж изображение на Свети двери при Салтыков, Александр Александрович. Музей Древнерусского изкусства имени Андрея Рублева. Ленинград, 1981, ил. 25.

[57].Виж изображение при Успенски, Л. Пос. съч., с. 213.

[58].Пак там, с. 212.

[59].Виж по-подробно Василиев, Асен. Пос. съч., с. 69.

[60].Акатисти. Пос. съч., с. 548.

[61].Василиев, Асен. Пос. съч., с. 85.

[62].Служебник. Пос. съч., с. 425.

[63].Успенски, Леонид. Пос. съч., с. 217.

Изображение: авторът Елена Серева. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-bat

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s