Следването на Христос…*

Ева Ковачева

„…докле се изобрази във вас
Христос“ (Галатяни 4:19)

Abstract:

Това изследване разглежда личността на апостол Павел във връзка с неговата тясна мистична връзка с Христос. От това съображение се предлага тезата: чрез своята личност апостолът дава пример и образец на християните, като ги подтиква да постигнат същото съвършенство в живота си, тоест да свържат душите си с Христос и да станат едно цяло с Него.

***

Изследванията върху Иисус Христос са многобройни,както в исторически и нравствен аспект, така и във връзка с пророчествата за Него, изложени в старозаветните книги и тяхното изпълнение според новозаветните. Въпреки това се установява, че разбирането на много християни за Него се свежда само до вярата в Него като Господ, до почитта и външното поклонение. Мнозина смятат, че Той се намира някъде извън и далеч тях, че те ще Го видят и бъдат заедно с Него в един друг от този свят в неизвестното бъдеще или края на времената.

Настоящето кратко изследване е в областта на Свещеното Писание на Новия Завет и има конкретна цел: да се докаже, че според новозаветните книги – истината за Иисус Христос е различна; акцентът в тях е положен върху това, че Иисус Христос е дошъл на земята, за да даде пример и образец със Себе Си на вярващите за следване – какви те трябва да бъдат по подобие на Отца си[1],  как да възобновят връзката на душите си с Него, което се постига тук и сега вътре в тях самите, и как да живеят като синове и дъщери Божии. За постигането на тази цел се излагат новозаветни стихове, които подкрепят тезата на автора. Тя се свежда до това, че вярващите се призовават в живота си на земята да се уподобяват и приличат на Иисус Христос във всичко (в буквален и преносен смисъл): в мислите, чувствата, думите и делата, което стои в пряка връзка с постигането едновременно на тясно мистично единение на душите им с Бога (и Христос)[2] вътре в тях, Който е Източникът на светлината, любовта, живота и възкресението.

От всички съставители на книги в Новия Завет, св. апостол Павел употребява най-често израза „в Христос[3]“ (общо около седемдесет и пет пъти)[4], който отнася както към себе си, така и към вярващите които трябва да бъдат „в Христос“ и „един дух с Него“ (1 Коринтяни 6:17). Други съвременни новозаветни изследователи, потвърждават тезата, според която Павловата формула „в Христос“ (ἐν Χριστῷ) има отношение към християнската мистика[5] и говори за особено силната и тясна връзка на св. апостол Павел с Него[6], което става ясно и от израза, който той употребява „Христос в мене“ (ἐν ἐμοὶ Χριστός, Галатяни 2:20)[7].

От многобройната употреба на израза „в  Христос“ в Павловите послания се установява, че както св. апостол Иоан (според когото Света Троица се открива вътре в човека (Иоан 14:20, 23;17:21)[8], така и св. апостол Павел набляга върху тясната мистична връзка и единение, която душата трябва да постигне с Христос, както и че Христос живее във вярващите и се проявява „в“ и „чрез тях“ според Римляни 8:9-10; 1 Коринтяни 1:7- 8; 2:16; 2 Коринтяни 13:3, 5; 1 Солуняни 2:13; 4:9; 2 Солуняни 2:17; Галатяни 4:19; Ефесяни 1:17-18; 3:17-20; 4:21; Филипяни 1:19; 2:5; 3:15; Колосяни 1:27, 29; 3:16; Евреи 9:28; срв. Иоан 6:56-57; 14:20-21, 23; 15:4-5, 7, 9-11. Авторът на изследването констатира още,че апостол Павел, заедно със светите апостоли Иоан и Иуда, различават в техните послания три степени в духовното развитие на вярващите: на „плътския“, „душевен“ и „духовен“ човек σαρκ ίνοις, ψυχικοί и πνευματικο ῖς[9] въз основа на 1 Коринтяни 2:14-3:4; 15:44-46; Галатяни 6:1; Иуда 1:19; срв. 1 Иоан 2:20,27;3:9;5:18, както и на някои библейски коментари върху съответните стихове[10]. В своите послания апостолът излага твърдението, че в християните трябва да обитава „Духът на Христос“ (Римляни 8:9-10), че те трябва да имат Неговия ум (1 Коринтяни 2:16), Неговия живот (Галатяни 2:20) и Неговите дела (Иоан 14:12). Тези твърдения се отнасят до третата най-висша степен: тази на „съвършените“ (1 Коринтяни 2:6; Филипяни 3:15; Евреи 5:14; 6:1-6) или „духовни“ (1 Коринтяни 3:1; Галатяни 6:1) християни, към които могат да бъдат причислени и стиховете 1 Иоан 2:20, 27; 3:9; 5:18 [11].  Тъй като тази степен на единение и връзка с Христос е имал самият апостол Павел, което става видно от цитираните стихове от неговите Послания в изследването, се излага още становището, че за това той говори толкова често за важността на нейното постигане и от всички вярващи.

От изказванията на апостол Павел и други апостоли, както и от думите на Иисус Христос според Евангелията, се очертават следните главни направления, които характеризират проявите, живота, и делата на човека, чиято душа се е съчетала с Христос и е постигнала единение с Него, както и качествата, които вярващият трябва да притежава по подобие на Христовите:

1)„Духът на Христос“ живее в него: „Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда“ (Римляни 8:9-10); „Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни“ (2 Коринтяни 13:5); „А всичко и във всичко е Христос“ (Колосяни 3:11); „И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Галатяни 2:20);

2)Силата на Христос действа в него: „За да се всели в мене силата Христова“ (2 Коринтяни 12:9); „Вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас“ (2 Коринтяни 13:3); „За това се и трудя и подвизавам по Неговата сила, която мощно действува в мене“ (Колосяни 1:29);

3)Оживотворяването на тялото на човека се осъществява чрез Духа Божий, Който действа в него; тялото му ще стане подобно на Христовото: „Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух“ (Римляни 8:11); „Както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми – било чрез живот, било чрез смърт. Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Филипяни 1:20-21); „… Очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа, Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко“ (Филипяни 3:20-21);

4)да има „ум Христов“ – „А ние имаме ум Христов“ (1 Коринтяни 2:16);

5)да има мислите на Христос – „Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос“ (Филипяни 2:5);

6)Самият Христос според Евангелие от Иоан, казва, че вярващите в Него трябва да имат и Неговите дела: „Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши“ (Иоан 14:12).

7)Христос се вселява в сърцето на човека чрез вярата: „И чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви“ (Ефесяни 3:17);

8)Бог разкрива на вярващия истините Му вътре в него: „По истината Христова, що е в мене“ (2 Коринтяни 11:10); „И в Него сте се научили (както е истината в Иисуса)“ (Ефесяни 4:21); „Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие“ (Филипяни 3:15);

9)Животът му се ръководи от Божия Дух, от Христос, Който живее и се проявява в и чрез духа на човека, а не от желанията на личността (егото) и на плътта. Тъй като човекът има тяло, душа и дух, вярващият трябва съзнателно да постави тялото и душата под ръководството  на духа:„Чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:19-20); „Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Филипяни 1:21); „защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото“ (Филипяни 2:21); „Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?“ (Галатяни 3:3); „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос“ (Галатяни 4:19), „Живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта (Галатяни 5:16); „Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите“ (Галатяни 5:24); „Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух“ (Галатяни 6:18);

10)Християнинът трябва да обича ближните си с любовта на Иисус Христос: „И чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви… и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия“ (Ефесяни 3:17-19); „Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Иисус Христова“ (Филипяни 1:8); „Любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“ (Римляни 5:5);

11)Вярващият се спасява чрез съдействието на Духа Иисус Христов: „Защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов“ (Филипяни 1:19);

12)Принадлежността към Бога не се обозначава чрез външни символи, знаци и предмети, а е вътре в сърцето; истинското служенето на Бога е в духа, и то се изразява във вършене на дела според Христовото учение; християнинът трябва да се уповава на Бога, а не да разчита на своите човешки сили и възможности: „Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца… Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина“ (Иоан 4:20-24); „Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: „небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? Нали Моята ръка направи всичко това?“ (Деяния на светите апостоли 7:48-50); „Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко“ (Деяния на светите апостоли 17:24-25); „Защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме“ (Филипяни 3:3);

13)Християнинът трябва да познава Господа и силата на възкресението Му, да участва в страданията Му, да се подвизава за Него, да се уподобява на Него в смъртта Му и да постигне също като Него възкресение: „Защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него, като се подвизавате със същия подвиг, какъвто видяхте у мене и сега чувате за мене“ (Филипяни 1:29-30); „За да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му“ (Филипяни 3:10);

14)Християнинът извършва всичко чрез силата на Христос: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Филипяни 4:13);

15)Вярващият трябва да върши не своята, а Божията воля – Самият Иисус Христос дава със Себе Си пример за подчиняването на Своята на Божията воля когато се моли на Отца Си: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята“ (Лука 22:42); „И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Галатяни 2:20);

16)Вярващият е един дух с Христос: „А  който се съединява с Господа, един дух е с Него“ (1 Коринтяни 6:17);

17)След като душата на човека се е съчетала с Христос, повече нищо не може да я разлъчи от любовта Божия в Него: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?… Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ“ (Римляни 8:35-39);

18)Обновеният в Христос човек заменя стария човек с предишния му начин на живот, съзнание, мислене, желания и действия; той става нова твар в Христос: „А отхвърлете от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти, да се обновите с духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината“ (Ефесяни 4:22-24); „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ (Галатяни 3:27); „Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар“ (Галатяни 6:15); „И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17);

19)Издигане на вярващия„до пълна възраст на Христовото съвършенство “„докле всинца достигнем до… познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен,до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4: 13);

20)Проява на любов към враговете по подобие на Христовата любов, правене на безкористно добро, проявяване на милосърдие  както Отец – „Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо… и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:35-36; срв. 23:34); „И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени“ (Ефесяни 5:1);

21)Бог е любов и ако човекът проявява любовта, Бог е в него и той в Бога: „Бог е любов….Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас“ (1 Иоан 4:9-12); „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него“ (1 Иоан 4:16);

22)Вярващите ще станат подобни на Христос: „Възлюбени, сега сме чеда Божии… кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е“ (1 Иоан 3:2);

Друг анонимен автор[12]  открива още следните аспекти, които се обединяват в следното: този, който принадлежи на Христос и се съединява с Него: а) вече не е роб на греха, а ходи в нов живот (Римляни 6:4-6); б) той оживява с Него (Ефесяни 2:5); в) става съобразен с Неговия образ (Римляни 8:29); г) живее не по плът, а по дух (Римляни 8:1,4); д) част е от Христовото тяло заедно с другите вярващи (Римляни 12:5); е) притежава ново сърце (Иезекиил 11:19;18:31;36:26;Ефесяни 3:17) и ж) е благословен в Иисуса Христа с „всяко духовно благословение от небесата“ (Ефесяни 1:3)[13].

Тезата в изследването, че подобието с Христос, сходството и близостта между Него и вярващите трябва да бъдат постигнати от тях, се потвърждава в по-общ план още от следните новозаветни стихове, в които Иисус Христос се нарича: „първороден между много братя“: „защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя“ (Римляни 8:29; срв. Матей 25:40); „първороден между мъртвите“: „Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство“ (Колосяни 1:18), както и: „от Иисуса Христа, Който е… първороденият из мъртвите и началникът на земните царе“ (Откровение 1:5); Самият Иисус Христос нарича вярващите „Свои приятели“: „А на вас, Моите приятели, казвам…“ (Лука 12:4), както и: „Вие сте Ми приятели ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам…защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си“ (Иоан 15:14-15).Тези, които вършат Божията воля, Той нарича Свои „братя“ и „сестри“ – „…Който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка“ (Марк 3:33-35).

В своето Първо съборно послание апостол Иоан Богослов потвърждава гореказаното: „…Който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист“ (1 Иоан 3:3), „… Който върши правда, праведен е, както Той е праведен“ (1 Иоан 3:7), „Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал“ (1 Иоан 2:6). В Откровения 3:20 той допълва, че Евхаристията се осъществява вътре в човека на духовно равнище: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20).

Към изложеното се добавя и стремежът на вярващите към „познаването на Христос“, към което трябва да се стремят християните и, за което апостол Петър апелира многократно в своето Второ съборно послание (вж. 2 Петра 1:2, 3, 8; 2:20; 3:18).

В доказателство още на тезата на изследването се цитират изказвания от св. Силуан Атонски (1866-1938 година), който през ХХ-ти век пише и изказва подобна мисъл: „Ние трябва да имаме същите мисли и чувства, същия начин на живот, каквито е имал Христос“[14];  „Онези, които спазват Господните заповеди, са подобни на Христос[15]“; „Така Господ обикна Своето създание: човекът е подобен на Бога“,за което се позовава върху св. Иоан Богослов: „Ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както си е“ (1 Иоан 3:2)[16]; „Чрез Христовата любов виждаме всички хора като неразделна част от нашето лично вечно битие[17]“. Св. Силуан Атонски допълва, че човекът в Христа приема образа на Божественото Битие (Филипяни 2:6-7) и твърди, че „Светият Дух със Своето пришествие в душата естествено сродява човека с Бога“[18], както и чрез Светия Дух човек става подобен на Бога[19]. Той пише още: „Който е видял Христос, е видял и самия себе си такъв, какъвто би трябвало да бъде според плана на Отца „преди да се свят създаде“ (Ефeсяни 1:4)[20]; „Всеки човек е призван за същата „пълна възраст на Христовото съвършенство“(срв. Ефесяни 4:13, 3:19) като пояснява, че ако това беше невъзможно, Христос нямаше да даде на хората заповедта „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Матей 5:48)[21]. На светиите, които са били напълно обòжени с дара на благодатта и са влезли „най-вътре, зад завесата“ (Евреи 6:19), се предават божествените свойства, дори и до степен на тъждественост (вж. 1 Коринтяни 15:28), но тъждественост само що се отнася до енергията, а не изобщо до Същността“[22]. „Осъществяването на нашето богоподобие се извърша чрез вечното вселяване на Бога в нас“[23]; „Господ е казал още: „Аз съм в Отца, и Отец е в Мене“ (Иоан 14:10) и „вие сте в Мене, и Аз във вас“ (14:20). Душата ни чувства, че Господ е в нас…[24]“.

Заключение

Заключението от изследването е, че чрез все по-голямото уподобяване на човека с Христос, което се постига чрез придобиване във все по-голяма степен на Неговите качества, което става чрез осъществяване учението Му на дело във всички аспекти на живота, води до вселяването на Христовия Дух в него и трайното съчетаване на душата с Бога.

Използвана литература

Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Атон, 2008.

Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на Посланията на св. апостол Павел. Ч. 1, Видин, 2015.

Каравидопулос, И. Введение в Новый Завет. Москва, 2009.

Софроний (Сахаров) (архимандрит). Свети Силуан Атонски. С., 2008.

Трембелас, Й./Колицарас, Й. Новият Завет с кратки пояснения. Неврокоп, 2018.

Barton, J/Muddiman, J (eds.). The Oxford Bible Commentary. Oxford University Press, 2001.

Brun, L. Zur Formel „In Christus Jesus“ im Brief des Paulus an die Philipper. – In: Symbolae Arctoae, 1922, 1:1, p. 19, https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/00397672208590139 (27.08.2022).

Büchsel, F. „In Christus“ bei Paulus. – In: Zeitschrift für die Neutestamentliche Wissenschaft und die Kunde der Älteren Kirche, Volume 42 Issue Jahresband, Walter de Gruyter, Berlin/New-York, p. 141, 2009, https://www.degruyter.com/document/doi/10.1515/zntw.1949.42.1.141/html (27.08.2022).

Die Bibel. Neues Testament. Suchfunktionen – „In Christus“, schlachterbibel.de, http://www.schlachterbibel.de/de/bibel/search.php?query=in+christus) (27.08.2022).

Nestle-Aland. Novum Testamentum Graece 28, rev. Aufl., Stuttgart, 2012.

„Who am I in Christ?“ (nd). GotQuestions. org, https://www.gotquestions.org/who-in-Christ.html (17.08.2022).

Wischmeyer, O. (Hrsg.). Paulus: Leben-Umwelt-Werk-Briefe, 2. Aufl., Tübingen 2012.

____________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 8 (14) нова серия, 2022, с. 91-99, Пловдивско университетско издателство Паисий Хилендарски. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1].„И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Матей 5:48).

[2].Подразбира се и със Светия Дух, тъй като трите Лица на Света Троица се неделими едно от друго, което се подкрепя още от стиховете в Новия Завет „Аз съм в Отца, и Отец е в Мене“ (Иоан. 14:10) и „Вие сте в Мене, и Аз във вас“ (Иоан 14:20).

[3].Вж. Büchsel, F. „In Christus“ bei Paulus. – In: Zeitschrift für die Neutestamentliche Wissenschaft und die Kunde der Älteren Kirche, Volume 42 Issue Jahresband, Walter de Gruyter, Berlin/New-York, p. 141, 2009, https://www.degruyter.com/document/doi/10.1515/zntw.1949.42.1.141/html (27.08.2022).

[4].Die Bibel. Neues Testament. Suchfunktionen – „In Christus“, schlachterbibel.de, http://www.schlachterbibel.de/de/bibel/search.php?query=in+christus) (27.08.2022).

[5].Brun, L. Zur Formel „In Christus Jesus“ im Brief  des Paulus an die Philipper. – In: Symbolae Arctoae, 1922, 1:1, p. 19, https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/00397672208590139 (27.08.2022).

[6].Вж. Wischmeyer, O. (Hrsg.): Paulus: Leben-Umwelt-Werk-Briefe, 2. Aufl., Tübingen, 2012, S. 135.

[7]. Ibid, S. 141.

[8].„В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас“ (Иоан 14:20); „Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ (Иоан 14:23); „Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Иоан 17:21).

[9].Nestle-Aland, Novum Testamentum Graece 28, rev. Aufl., Stuttgart, 2012, 522, 733, 522.

[10].Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на Посланията на св. апостол Павел. Ч. 1, Видин, 2015, с. 199-200. Срв. Barton, J/Muddiman, J (eds.), The Oxford Bible Commentary. Oxford University Press, 2001, р. 1113–1114, 1132. Срв. Трембелас, Й./ Колицарас, Й. Новият Завет с кратки пояснения. Неврокоп, 2018, с. 430, 457, 487. Във връзка с 1 Коринтяни 1:12, в който стих се споменава, че някои вярващи наричали себе си „Христови“ за разлика от други, които се определяли като „Павлови“, „Аполосови“ и „Петрови“, Иоаннис Каравидопулос допуска възможността да е имало християни, които са „приемали откровения непосредствено от Христос“ и не искали да зависят от авторитета на апостолите. Вж. Каравидопулос, Иоаннис. Введение в Новый Завет. Москва, 2009, с. 211.

[11].Вж. по-подробно тълкуването на блажени Теофилакт върху стиховете 1 Иоан 5:18,21. Блажени Теофилакт, Архиепископ Български Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Атон, 2008, с. 432.

[12].„Who am I in Christ?“ (nd), GotQuestions.org, https://www.gotquestions.org/who-in-Christ.html (17.08.2022).

[13]. Пак там.

[14]. Софроний (Сахаров) (архимандрит). Свети Силуан Атонски. С., 2008, с. 62.

[15]. Пак там, с. 113.

[16]. Пак там.

[17]. Пак там.

[18]. Пак там, с. 114.

[19]. Пак там, с. 117.

[20]. Пак там, с. 206.

[21]. Пак там.

[22]. Пак там.

[23]. Пак там, с. 135.

[24]. Пак там, с. 359.

Изображение: авторът Ева Ковачева. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-b9G

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s