Иван Желев Димитров

Abstract

В средата на 19-ти век необходимостта от превод на говорим български език на библейските текстове, които се четат по време на богослуженията се усеща доста остро. Извършените и отпечатани дотогава преводи на библейски текстове под ръководството на протестантските мисионери по българските земи не са били широко разпространени и освен това били неудобни за използване в религиозни служби. На българските свещеници им трябвало поне един апракос, написан на български език вместо вече неразбираемия църковнославянски. Ето защо свещеник Ненчо Несторов от град Севлиево по своя инициатива се заема с превод на апракосите на новобългарски език. Неговият превод съдържа стотици текстове, извадка от Четириевангелието за четене през всички дни на годината. Освен това свещеник Ненчо Несторов успява да отпечата своя труд, като сам се грижи за разпространението му.

***

Преводът на Евангелието (изборно евангелие, апракос[1]) на говорим българ­ски език е основното книжовно дело на свещеник Ненчо Несторов, един от народните будители от Севлиево.

Неговите родители са от севлиевското село Млечево, но скоро след бра­ка си се преселват в Севлиево да търсят препитание и там, в града, се ражда най-големият син на семейството – Ненчо. Според някои изследователи той е роден около 1820 година, но краеведът професор Харалан Вълчанов (Вълчанов 1942: 99-100; Стоянов 1987: 266) посочва точна дата на раждане – 12 ноем­ври 1824 година.

Любознателен от малък, Ненчо Несторов учи в килийното училище при градската църква „Свети пророк Илия“ и с лекота усвоява четенето, писането и църковното пеене. През 1846-1847 година се сближава с възрожден­ския деец Петко Рачов Славейков, по това време учител в Хаджистояновото училище[2] в Севлиево, който го насърчава да продължи образованието си. Няма сведения къде още е учил, но през 1848 година по препоръка на Славейков е назначен за учител в село Вълчитрън, Плевенско. Като добре образован за времето си млад мъж, Ненчо скоро е поканен да стане свещеник. На 13 юли 1852 година Търновският митрополит Неофит (Византийски)[3] го ръкополага за свещеник на село Българене, Плевенско. През 1857 година е назначен за свещеник в севлиевската църква „Св. Илия“. В Севлиево наред с другите си дейности той прави и превода на Евангелието от църковнославянски на български. След Освобождението със свои средства доставя от Виена първата печат­ница в Севлиево и печата книги за просветата на народа. Името на Ненчо Несторов е често срещано и в списъците на спомоществователи на издава­ни по това време български книги.

Поп Ненчо Несторов е един от първите жители на възрожденско Сев­лиево, който осъзнава огромното значение на печатното на говоримия бъл­гарски език слово. Макар борбата за народна просвета да има за лозунг „богослужение на български език“ с цел да се изостави напълно непо­нятният гръцки език на църковните текстове, тази борба на първо време всъщност трябва да мине през компромиса на църковнославянския език. Защото църковните богослужебни книги, почти всички доставяни от Ру­сия, са на църковнославянски, но той е трудноразбираем дори за грамот­ните българи. Затова свещеник Ненчо по свой почин се заема да преведе на новобългарски език Изборното евангелие, което съдържа стотици тексто­ве, откъси от четирите евангелия (от Матей, Марк, Лука и Иоан), четени по време на богослужение всеки ден през годината. В осъществяване на замисъла си да преведе на новобългарски език светото Евангелие свещеник Ненчо Несторов работи упорито десет години, като при превода се ползва от опита на по-младия си колега в учителството и в свещенството иконом Марин Софрониев[4].

В началото на 60-те години на 19-ти век, когато необходимостта от бого­служение на съвременен български език се усеща особено остро, свещеник Ненчо Несторов е готов с превода и скоро красиво оформеното Евангелие се отпечатва. То се печата в откритата по това време правителствена пе­чатница в град Русе, центъра на Дунавския вилает. Печатницата е създа­дена основно за задоволяване на административните нужди на османската власт и за издаване на вилаетския вестник, но скоро там започват да печатат и книги на български език. Едно от първите издания е светото Евангелие, преведено от свещеник Ненчо Несторов, гордо прибавил към името си „Севлиовец“ (Миленова 2020). Сам поп Ненчо в разгара на църковната борба, пътувайки на кон, често придружаван от по-малкия си брат, разпространява преведеното свето Евангелие по българските земи. Поради големия инте­рес се налага отпечатването на второ допълнено издание. Приблизително по същото време Ненчо Несторов отпечатва и текста на „Проскомидия на Светата литургия“, в която на български език се дават указания на свеще­ниците как да отслужват литургията.

И след Освобождението Севлиево не остава встрани от жаждата на българите да се учат, да се образоват, да се просвещават, да се запозна­ват със света и достиженията на науката. Все повече започва да се чув­ства нуждата от разнообразни и достъпни печатни издания. През 1886 година свещеник Ненчо Несторов вече обмисля да отвори собствена печатница, основно за отпечатване на църковна, но и на светска книжнина. Идеята му е благословена от тогавашния търновски митрополит Климент (въз­рожденския писател Васил Друмев). За новата печатница, намираща се до читалището, поп Ненчо доставя от Виена през 1887 година модерна печа­тарска машина. Наема и двама опитни работници. За жалост печатница­та не му носи достатъчна печалба и той не успява да изплаща заема, взет за устройването ѝ.

Междувременно му се налага да замине за Цариград да се лекува, след като е бил ухапан от куче. На връщане се среща в Пловдив с известния издател Христо Г. Данов. От него научава, че по време на отсъствието му неговият зет Сава х. Иванов, като поръчител на заема, е продал печатница­та. Свещеник Ненчо Несторов трудно приема загубата на печатницата и на 16 декември 1890 година почива. Погребан е при олтара на старата църква „Свети пророк Илия“ в Севлиево.

Израснал и възпитан в родолюбива среда край възрожденски будители като хаджи Стоян Николов, Петко Рачов Славейков (1827-1895 година, учителствал в града), севлиевския учител и свещеник Марин Софрониев, Ненчо Несторов се вдъхновява да им подражава в просветното дело.

Самият превод на Изборното евангелие е забележително постижение. Авторът не посочва кое издание на църковнославянския текст на Избор­ното евангелие е използвал, но е вероятно това да е изданието в Москва от 1848 година. При това свещеник Несторов не прибягва към вече съществуващите и отпечатани преводи на Четириевангелието от Петър Сапунов (1828 и 1832 година в Букурещ) и на Новия Завет от иеромонах Неофит Рилски, претър­пял (в годините 1840-1859) седем издания и широко достъпен благодаре­ние на добрата разпространителска мрежа на протестантските мисионери, инициирали и публикували превода.

Публикуваното на говоримия български език Изборно евангелие „естествено“ предизвиква противодействие на Цариградската патриар­шия[5]. Патриарх Григорий VI на 19 юли 1866 година разпраща Окръжно писмо, с което обявява, че Евангелието е неприемливо, тъй като е написано на „вулгарен език“, и се забранява разпространението му. Българите обаче не се съобразяват с патриаршеското решение и Евангелието продължава да се разпространява широко сред народа (Стоянов 1967: 126-127).

Заглавието на книгата е: „Божественното и Священно Евангелие на Господа нашего Иисуса Христа/По чина на Евангелистите преведено на българския язик и распорядено за през сичката година в най-удобен чин, според типическите означения на святата православна наша църква издава ся на свят сега първо с трудолюбието и иждивението на священника Ненча Несторов Севлиовец. Русчук. В Печатницата на Дунавската Област. 1865“. На гърба на титулната страница е записано: „Напечята ся с удобрението и дозволението на Славния Виляет“.

Следва предисловието от автора, в което четем:

„Предисловие

Боголюбиви Християне!

Като виждах че мнозина от священниците желаят да четат на божественната Литургия Священното Евангелие пред народа по матерния ни Българский язик, за да може да разбере секи Евангелието, което ся чете на Божественната Литургия, и понеже нямами редовно Евангелие[6] на Българский язик, и повечето от нашите Священници като не знаят Славянския язик, за да исчетат Евангелието на Български в църквата пред народа принуждаватся да търсят, което Евангелие искат, в Българското Евангелие, което има отпечятано в малак Формат[7]. И тъй големи мъчнотии и трудове опитват, аз като виждах в моите братия тия трудности, наехся с недостоинството си да ги освободя от тия мачнотии и безпорядоци. И повдигнат от голяма ревност започнах една такава голяма работа.

И тъй преведох настоящето Священно Евангелие, от Славянския на чисто Български язик, положих труд, и го разсположих наред тъй, щото един Священник, като начне от въскръсение ще чете наред и ще обръща само за сяка неделя на ред и утренните Евангелия, и те наред за сяка неделя. Тъй и за секи праздник, и за секи Святия на секи ден, и тъй особно наред. Прибавих на края и 35 таблици от Мануила Глизония, и преложих[8] ги на Български, по които ще ся управят Священниците с чуден начин за намирвание на сяка неделя Евангелията утренни и Литургиални много потребни. След тридесят и петата таблица прибавих и друга таблица, която съдържава обращанието на годините, и начина, от 1865-та година, до 2080-та година с назначението на Пасхата за сяка година, и която ще тряба на Священниците за да намират за сяка година Пасхата.

Покорно ся моля на сичките си единородни братия Священници, които служят на святата христова църква, ако би негде да срещнат някоя погреш­ка, да мя искренно опростят: като си наумят, че никой человек няма кой да не съгреши; и още жарко им ся моля да мя споменуват в богоугодните си молитви и благословения, амин. Смиренний Священник Ненчо Несторов, Севлиовец“.

Страниците са означени с арабски цифри, като заглавната страница, тези на предисловието и илюстрациите, както и празните страници не се броят. Накрая на 44 страници, означени с римски цифри, са поместени по­редица приложения с таблици за ползването на четивата – откъси от раз­личните евангелия.

Откъсите от евангелията, наричани днес у нас в църковния език четива (на гръцки перикопи, на църковнославянски зачала), са различни по обем смислови цялости, защото водещият принцип е да се даде смислово завър­шен разказ за събитие или обособена част от беседите на Иисус Христос с неговите ученици, с юдейските първенци, с отделни личности или с множе­ство народ. Именно понеже смисловата обособеност е водещ принцип, на някои места се прескача текст, който е вмъкнат в рамките на по-пространен разказ и съответно има друг сюжет. Обикновено това се указва в изданията на Изборното евангелие преди всяко четиво.

В изданието на Евангелието в превод на свещеник Ненчо Несторов е спазен установеният още през Средновековието модел на подреждане на четивата за цялата година. Най-напред са дадени четивата за Пасхалния период. За­почва се от евангелското четиво на утринната в полунощ на Възкресение Христово[9], следва евангелието на литургията, отслужвана като продълже­ние на среднощната утринна. След това е евангелието на възкресната (на­ричаната още пасхална) вечерна и продължават четивата за Светли поне­делник, Светли вторник и така нататък до Неделята на Петдесетница, общо 7 седмици. С изключение на първото четиво от пасхалната полунощна утринна, което е от глава 28 на Евангелието от Матей, и някои други че­тива, съобразени с празнувано събитие[10] в неделите след Възкресение Хри­стово, всички останали откъси са от Евангелието от Иоан. Това е така нареченият пасхален период, в който с предимство се чете това Евангелие. Затова преди началото на периода е сложена литография с образа на св. евангелист Иоан.

От първата неделя след Петдесетница започва да се чете Евангелието от Матей. Преди началото на този раздел е поместено литографско изо­бражение на св. евангелист Матей. Четенето на откъсите от Матей следва идейна последователност с оглед на темата на неделята, а не се чете на­ред текстът на Евангелието. То продължава общо 17 седмици до неделята преди Кръстовден (Въздвижение на светия Кръст), като от 12-тата седмица нататък Матеевите откъси са само в събота и неделя, а в делничните дни се четат откъси от Евангелието от Марк.

След първата неделя след Кръстовден започват четивата от Еванге­лието от Лука – всеки ден до 12-тата седмица, а после до 17-тата седмица се четат само в събота и неделя, а в делничните дни пак се четат откъси от Марк. Преди началото на този раздел е поместено изображение на св. евангелист Лука.

От двете подготвителни седмици преди Великия пост започва великопостната поредица от евангелски четива, която свършва на Велика събо­та, независимо от датата, на която е Великден[11]. Преди нея е поместено изображение на св. евангелист Марк, защото следват четива предимно от Евангелието от Марк.

В края на тази поредица са отпечатани 11-те възкресни утринни еван­гелия, които се четат в самостоятелна последователност от 1 до 11, като се повтарят в този ред през цялата година на утринната служба в недел­ните дни.

Следва нов раздел, съдържащ евангелски четива за празничните дни през дванадесетте месеца на годината, които са подредени по църковния календар от 1 септември до 31 август. Четивата за така наречените неподвижни празници (господски, богородични и светийски, тоест на по-почитаните светци), които винаги се честват на определена дата, са поместени на съответните дати.

Последните два раздела са кратки. Те съдържат указания за четива, които да се вземат от съответното място на предишните раздели. Първата група са четива на празниците на съответен вид светци: на св. Богородица (по-малки нейни празници през годината), на ангелите, на пророци, апос­толи, светители, мъченици, преподобни и прочее[12]. А втората група има указа­ния за евангелски откъси, които да се четат при разни духовни нужди на вярващите християни: за маслосвет, водосвет, освещаване на нов дом, при земетресение и други бедствия, болести и прочее.

На страница 279 е отпечатано: КОНЕЦ И БОГУ СЛАВА!

И отдолу на църковнославянски език са дадени следните стихове:

В четырех зде проповед по чину,

В том подавшим священником причину,

Евангельскаго права,

Испьрва излагается,

И цьркви подавается:

В грехов оставление,

И души спасение[13].

След това, както се спомена, на 44 страници с пагинация с латински циф­ри са отпечатани в български превод приложения с богослужебни указания в помощ на свещениците и църковните певци (от I до XXXV). В първото приложение са 35-те таблици на Емануил Глизоний, за които преводачът говори в предисловието. Те имат своя заглавна страница, на която пише: „Таблици ЛЕ (тоест 35, бел. на  автора), наредени от Еммануила Глизония за лесното намирание на Неделнити евангелия през сяка година според Пасхата Хри­стова на нея година; подобно и утреннити въскресни евангелия, и гласовети на сяка неделя[14], и други които ся виждат в тях“.

Второто приложение е таблица за датите на Пасха Христова (Възкре­сение Христово) през годините 1865-2080, тоест с една перспектива от 215 години, както е посочено и в предисловието от преводача. Тя е разположена на страници XXXVI-XXXIX и е озаглавена: „Таблица пасхална от Христа 1865, която е потребна на священниците да си намерват пасхата на сякоя година, за да си поправят редат църковный“.

На страница XXXX е поместено указание за четенето на поредица от 12 евангелски откъса над човек, който страда от нечист дух. Озаглавено е: „Евангелия, които ся четат над человека, който страда от нечист дух“. По­сочено е кои са тези откъси, от кое Евангелие и кои са първите думи, както и откъде се взимат.

На следващите четири страници (XXXXI-XXXXIV) е поместен списък на спомоществователите за отпечатването на Евангелието. Озаглавен е: „Име­на на родолюбивити спомоществователи“. Изброени са поименно спомо­ществователи от сто деветдесет и девет селища и манастири в цяла България, закупили от една до петдесет бройки от Евангелието, или общо триста седемдесет и осем броя.

Трябва да се отдаде заслуженото на старанието, което свещеник Ненчо Несторов проявява, за да преведе Евангелието „на чисто български язик“. В превода му се наблюдава стремеж всички думи от текста, някои от които са библейски или новозаветни hapax legomena, да бъдат предадени на до­бър български език. Въпреки това неминуемо се запазва известно влияние на църковнославянския език, което се забелязва при някои остатъчни думи и изрази като человек, Отцу твоему, земля и при изписване на представки като из-, въз-, например искушение, испърво, испъди, въскръсна.

Възвратната частица се авторът я пише винаги ся.

Правописът е сравнително добър, макар да не липсват и печатни грешки като: комак вместо камак (камък), нокажа вместо накажа и други буквени грешки.

Предлогът с се среща и като със пред дума, започваща със с, докато предлогът в не се удвоява пред думи, започващи с в.

Определителният член редовно се отделя с тире: человек-ът, грех-ът, щение-то, власт-та, тъмница-та и други. Членът за множествено число в мъжки и женски род не е -те, а -ти: ученици-ти, гълъби-ти, дъски-ти, жени-ти и така нататък.

Библейското преводно дело винаги е подвиг, изискващ всеотдайност и аскетизъм. Такива са в това отношение класическите традиции в историята на библейските преводи. Така например в Пролога към библейската книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов (132 година преди Христа) се говори, че при този превод от еврейски на гръцки Сирах Младши прилага „много бодърстване и умение“ (πολλὴν ἀγρυπνίαν καὶ ἐπιστήμην προσενεγκάμενος, Сирах 1:31) (Вълчанов 1981: 27).

Тези белези носи и преводаческото и издателско дело на севлиевския свещеник Ненчо Несторов в средата на 19-ти век, далече преди освобождението на България. Към тях трябва да се прибави и безкористната работа, влагането на значителни лични средства, за да се постигне целта – религиозната и всестранна просвета на българския народ.

Литература

Вълчанов 1942 – Вълчанов, Х. Севлиево. 1842-1942. Ч. 1. София, 1942 [Valchanov, H. Sevlievo. 1842-1942. Ch. 1. Sofia, 1942].

Вълчанов 1981 – Вълчанов, С. Към въпроса за българския превод на Новия Завет от йеромонах Неофит Рилски. – Духовна култура, 61 (1981), № 5, с. 25-32 [Valchanov, S. Kam vaprosa za balgarskia prevod na Novia Zavet ot yeromonah Neofit Rilski. – Duhovna kultura, 61 (1981), № 5, s. 25-32].

Иванов 1973 – Иванов, Й. Кониковско евангелие – новобългарски паметник от 1852 г. – В: Славистичен сборник (По случай VII международен конгрес на славистите във Варшава). София, 1973, с. 127-136 [Ivanov, Y Konikovsko evangelie – novobalgarski pametnik ot 1852 g. – V: Slavistichen sbornik (Po sluchay VII mezhdunaroden kongres na slavistite vav Varshava). Sofia, 1973, s. 127-136].

Миленова 2020 – Миленова, И. Свещеник Ненчо Несторов Севлиевец. – Вестник „Росица“, 18. дек. 2020 (https://www.rositza.com/19615/sveshtenik-nencho-nestorov-sevlievets/) (достъп 23.08.2022) [Milenova, I. Sveshtenik Nencho Nestorov Sevlievets. – Vestnik „Rositsa“, 18. dek. 2020].

Стоянов 1967 – Стоянов, М. Севлиево в българската възрожденска книжнина. – В: Севлиево и Севлиевският край. Т 1. София, 1967, с. 126-127 [Stoyanov, M. Sevlievo v balgarskata vazrozhdenska knizhnina. – V: Sevlievo i Sevlievskiyat kray. T. 1. Sofia, 1967, s. 126-127].

Стоянов 1987 – Стоянов, М. Българска възрожденска книжнина. Т. 1. София, 1987 [Stoyanov, M. Balgarska vazrozhdenska knizhnina. T 1. Sofia, 1987].

Φορόπουλος  1965 – Φορόπουλος 1965 Φορόπουλος, Ν. Ιλαρίων ο Σιναίτης. – In: Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια [Phoropulos, N. Ilariōn o Sinaitēs. –  In: Thrēskutikē kai ēthikē egkyklopaideia]. Т. 6. Athens, 1965, col. 870-871.

_______________________________________

*Публикувано в Palaeobulgarica, Старобългаристика, XLVI (2022), 4 Специално издание| Special edition, БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ/BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКИ НАУЧЕН ЦЕНТЪР/CYRILLO-METHODIAN RESEARCH CENTRE, Сборник в чест на професор Светлина Николова, С., 2022, с. 207-220. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Първото печатно издание на църковнославянски апракос е: Евангелие или Благовествование Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христа… Первое Типом издася. Киев, 1697.

[2]. Училището е основано като килийно през 1825 г. от местния търговец, просветен деец и благодетел хаджи Стоян Николов (1797–1851 г.), който през 1844 г. строи и голяма сграда за училището, като в него вече се преподава по взаимоучителния метод, въведен от иеромонах Неофит Рилски в Габрово през 1835 г.

[3]. Гръцки духовник, роден в Цариград, митрополит на Търновска епархия от 1840 до  1846 и от 1848 до 1857 г. с антибългарски настроения, заради които на два пъти българските първенци постигат отстраняването му. По-късно е митрополит на Солун (1858–1874 г.), където продължава същата политика срещу духовници от български произход.

[4]. Свещеник Марин Софрониев Калугеров (1837-1883 г.), родом от Ловеч, е учил в килийното училище в града, сетне последователно в Троянския манастир, в Одеската духовна семинария и в Киево-Печерската лавра. Съвсем млад става учител в Севлиево, а по-късно и свещеник, ръкоположен от българския владика в Ловеч Иларион Ловчански (1800–1884 г.).Служи в Севлиево, като в първите години продължава и учителската си работа. Занимава се с преводаческа и писателска дейност, редактира превода на Евангелието от поп Ненчо Несторов (вж. Стоянов 1987: 163). В дневника на свещеник Марин Софрониев четем: „На 4 ноември тръгнах с поп Ненчо за Русе, където той печаташе Редовното Българско Евангелие, което му бях поправял аз, и той ми пое разноските, за да съм му другар. На 4 ноември (вероятно е грешка вместо 6 или 7 ноември, бел. на автора) пристигнахме благополучно с файтон в Русе. Там преседяхме до 16 ноември и си дойдохме в Севлиево на 18 ноември“ (Вълчанов 1942: 134).

[5]. Впрочем патриаршията вече е имала опит в противопоставянето на преводи на библейските текстове на съвременни езици, включително и на новогръцки (вж. случая с превода на Иларион Синайски: Φορόπουλος 1965: 871).

[6].Тоест Изборно евангелие, в което четивата са разположени подред по пасхалния кръг (от  Пасха до Велика събота) и по календарни дни, месецослов (от 1 септември до 31 август).

[7]. Авторът не посочва кой превод има предвид, но вероятно става дума за превода на Новия завет от йеромонах Неофит Рилски, отпечатан седем пъти между 1840 и 1859 г. във формат 220/150 мм.

[8]. Тоест преведох.

[9]. Утринната в полунощ на Възкресение Христово започва обикновено извън храма и се довършва след влизането в него.

[10]. Например Възнесение Христово в четвъртъка на шестата седмица (което не е отразeно в Евангелието от Иоан, а само в Евангелията от Марк и Лука) и други.

[11]. Местенето на датата на Пасха (Великден), която се изчислява по лунния календар, обуславя различен брой недели всяка година през периода Петдесетница – Кръстовден, и Кръстовден – Велик пост. Затова се налага всяка година да се отнема нужният брой седмици от тези две поредици по 17 седмици, още повече че към тях задължително се прибавят и седмици, свързани с така нареченото попразненство на големите празници Петдесетница, Кръстовден, Рождество Христово и Богоявление.

[12]. Това е подреждане на празниците по месецослова (менология).

[13]. Същите стихове са поместени и в Изборното eвангелие на църковнославянски език, което подготвя българският архимандрит Павел Божигробски и издава Александър Екзарх в Цариград през 1858 г. (с. 272). Вероятно те са взети от руско издание на Изборното eвангелие. С името на архимандрит Павел Божигробски е свързан и превод на Евангелието на български език, отпечатан с гръцки букви в Солун през 1852 г. Изданието е известно като Кониково евангелие (вж. Иванов 1973).

[14]. Има се предвид редуването на гласовете от осмогласието на източноцърковното пеене, които се сменят всяка седмица, като се изпълняват от неделя до събота.

Изображения: авторът Иван Желев Димитров, свещеник Ненчо Несторов (1824-1890), заглавна страница на Евангелието и надгробния камък на свещеник Ненчо Несторов в двора на църквата „Св. пророк Илия“ в Севлиево. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-b8h