Ева Ковачева

Abstract

Настоящото изследване разглежда моногамността на християнския брак и чистотата на брачните отношения в него в съответствие с Евангелието и посланията на светите апостоли. Заключението от изследването е, че изискванията, дадени в това отношение в Свещеното Писание на Новия Завет, са еднакви както за мъжа, така и за жената, без да се правят изключения за едната или другата страна и без да се посочват разлики между тяхната природа или секс. Свещеното Писание на Новия Завет подчертава главно любовта между тях, която трябва да ги обединява и която те трябва да дават един на друг, и че проявлението на любов и проявлението на добродетели един към друг е мярка за тяхната степен на връзка с Бога.

***

Въпреки че човечеството се намира отдавна в епохата на християнството, се установява, че в съвременното общество често се срещат мъже, които считат себе си за християни, но живеят с възглед, който е остатък от езическата епоха и характерен за ислямската религия, че на мъжете се позволява да встъпват успоредно на брачните отношения в краткосрочни или дълготрайни връзки с други жени. За това те си служат и с аргумента, че мъжката природа е по-различна от тази на жената, което го предполага, като наричат такива отношения „чисто физически“. Те не взимат в предвид, че съюзът между мъжа и жената според християнското учение не може да бъде никога само „физически”. Според Евангелието (Матей 19:3-6; Ефесяни 5:30-32) физическият съюз между мъжа и жената има едновременно духовни измерения и последици. Срещат се и жени (съпруги или майки), които се примиряват с този факт, и оправдават мъжете със същия довод, което се отразява както върху отношенията между съпрузите в семейството, така и върху възпитаването на децата от различните полове при тяхното израстване. Темата е важна и актуална също поради това, че тя излиза и извън рамките на брака като засяга мисленето и поведението на мъжете изобщо в тази посока, тъй като се констатира, че това е срещано явление не само в днешно време, но и през вековете преди това след приемането на християнството. С това се повдига въпроса за съзнанието, възгледа и отношението към половете въобще, за тяхната стойност, ценност, равнопоставеност и взаимодействие, за начина на възприемане и осъзнаване на духовно-нравствените изисквания, които са еднакви както за мъжа, така и за жената според разбирането на любовта, чиито източник е Бога.

Целта на настоящето изследване е да се докаже, че такъв възглед за различие в духовно-нравствените изисквания към мъжа и жената по отношение на брака въз основа на техния пол не съществува в Свещеното Писание на Новия Завет, а че съюзът между тях е единствено и само моногамен без изключения за двете страни. За постигането на целта авторът привежда основни стихове от книгите на Новия Завет и тълкувания на свети отци върху тях, чрез които аргументира своето твърдение, акцентира върху някои важни аспекти свързани с посочената тема, и набляга върху смисъла и значението на любовта между мъжа и жената, като централното, основното и най-важното, което ги свърза, и което се намира едновременно в пряка връзка с тяхното духовно усъвършенстване и постигане на единение с Бога.

За създаването на първата човешка двойка в Стария Завет се съобщават следните четири основни факта: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Битие 1:27), „И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен“ (Битие 2:18), „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът“ (Битие 2:24), „И даде Адам на жена си име Ева (живот), защото тя стана майка на всички живеещи“ (Битие 3:22). Изводите от цитираните четири стиха могат да бъдат сведени до следните: 1) още в Райската градина Бог създава първата човешка двойка само като един мъж с една жена – Адам и Ева; 2) както мъжа, така и жената са създадени по Божий образ и подобие, от което следва, че и двамата носят в себе си Божественото, притежават дух, душа и тяло и могат да постигат богоподобие; 3) дава се пояснението, че не е добре човек да живее сам, за това му се дава „подобен“ на него, с  когото да си помагат. В оригиналния еврейски език на Свещеното Писание се използва едно и също съществително име както за мъжа, така и жената, което има едновременно форма за мъжки и женски род – „иш“ (мъж) и „иша“ (жена)[1]. В съвременните езици трудно се забелязва тази разлика, защото в тях се използват различни думи за двете. Употребата на една и съща дума за двата пола само с различен род в оригиналния език на Свещeното Писание говори за тяхната еднаква природа; 4) от текста става ясно, че след съчетаването на мъжа и жената, всички други взаимоотношения, дори и тези към родителите, остават на заден план, а на първо и най-важно място, се поставя единението помежду им, защото те стават „една плът“, „едно цяло“.

В Новия Завет думите на Иисус Христос за съюза между мъжа и жената са следните:„Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействай“. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“(Матей 5:27-28). От това се вижда, че Спасителя осъжда не само делото, но дори и помисъла за него у човека; „Казано бе също: „ако някой напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо“.Аз пък  ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодейства; и който се ожени за напусната, той прелюбодейства“ (Матей 5:30-31). От посочения стих става ясно, че при наличие на прелюбодеяние, сключеният съюз между мъжа и жената от духовно гледище вече е разтрогнат; „И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина? Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: „затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът“? Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Матей 19:3-6). В Евангелие според Марк се съдържат същите думи на Христос както в Евангелие според Матей с добавката, че и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодейства (Марк 10:2-12). Под думите „ще бъдат двамата една плът“ се има предвид свързването им на много повече нива от само физическото. Блажени Иероним Стридонски го обяснява по следния начин: „целостта, съчетана с духа, произвежда един дух[2]“, а в Посланието си до Ефесяни св. апостол Павел нарича ставането им „една плът“ – „велика тайна“ (Ефесяни 5:32).

Св. апостол Павел се обръща към мъжете в Първо послание до Коринтяни: „А за което ми бяхте писали – добре е за човека да се не допира до жена. Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената – на мъжа“ (1 Коринтяни 7:1-3). От този стих се извеждат изводите, според които: 1) апостолът препоръчва на мъжете на първо място целомъдрие (въздържание от физическо общение въобще); 2) ако не могат, тогава да имат една жена; 3) ако имат жена, да си дават  и получават взаимна любов.

В посланието си до ефесяни св. апостол Павел се обръща отново към мъжете, при което набляга главно върху любовта в брака, която те трябва да отдават на жените си. В изказването си той привежда аргумент от Стария Завет: „Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ – църквата, понеже ние сме членове на тялото Му – от плътта Му и от костите Му. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът“. Тази тайна е велика…Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си…“ (Ефесяни 5:28-33; срв. Битие 2:24).

В посланието си до Тит св. апостол Павел се обръща също към мъжете, този път по-конкретно с оглед на качествата, които трябва да притежават свещенослужителите (епископи, презвитери и дякони). На първо място от тях е моногамността в брачните отношения: „Да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал: „който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство. Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан“ (Тит 1:5-8). Св. апостол Павел повтаря същото и в първото си послание до Тимотей: „Епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив; да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност; защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия? (1 Тимотей 3:1-6); „Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена, добре да управлява децата си и къщата си“ (1 Тимотей 3:12).

В посланието си до евреите св. апостол Павел пише: „Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог“ (Евреи 13:4). От цитирания стих се вижда, че казаното в него се отнася за двата пола и не се правят изключения за никого.

Св. апостол Петър пише в неговото Първо съборно послание, че когато отношението на мъжа към неговата жена не е богоугодно, тогава той има спънка в молитвите си[3]: „Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си“ (1 Петра 3:7). По отношение на израза „по-слаб съсъд“ за жената в този стих, Иларий Арелатски твърди, че трябва да се разбира, че жената е по-слаба по тяло спрямо мъжа, а не нещо друго: „Защото слабото тяло на жената не е в състояние да устои на силния съпруг“[4]. Според Север Антиохийски от този стих се извежда заключението, че „домашните раздори са пречка за Божието дело“ в него[5].

Към разглежданата тема имат отношение още следните аспекти, които засягат едновременно връзката между човека и Бога, смисъла и значението на любовта:

1)главното, което свързва мъжа и жената е любовта, а изявата на любовта от един към друг човек се намира в пряка зависимост от степента на свързаност на всеки един от тях с Бога. Степента им на свързаност с Бога зависи от тяхната чистота, добродетели и живеенето им според Христовите заповеди. Това се заключава от стиховете: „И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той – в него“ (1 Иоан 3:24; срв. Иоан 14:23), „Бог е любов“ (1 Иоан 4:8), „Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас“ (1 Иоан 4:12). От цитираните стихове се заключава, че колкото повече човек е свързан с Бога, въз основа на неговото духовно-нравствено състояние, толкова в по-голяма степен той се доближава и притежава Неговите качества, и толкова повече той е способен да ги прилага към околните, респективно към съпруга или съпругата. Необходимо при това е уточнението, че любовта е неразривно свързана с добродетелите, защото тя се проявява чрез тях. Тя ги съдържа и обема в себе си. От това следва, че брачният партньор, който се явява най-големият ближен на човека, става едновременно мерило за връзката на човека с Бога и огледало както за неговите качества и добродетели, така и за неговите пороци и греховно състояние. Те изпъкват и стават видими най-ясно в отношението и действията на „единия“ към „другия“, към човека, който е най-често и близо до него.

2)тъй като във всеки човек (мъж или жена) живее и обитава Бог (срв. Иоан 17:21; 1 Иоан 4:4; Римляни 8:9-10; 1 Коринтяни 6:17; 2 Коринтяни 13:3, 5; Галатяни 4:19; Ефесяни 3:17-20; Колосяни 1:27, 29), а според св. апостол Павел всеки християнин – мъж  или жена, трябва да бъде „в Христос“ и „един дух с Него“ (1 Коринтяни 6:17) става ясно, че както се отнася човекът към другия човек, така той се отнася към Бога. Това повдига още един фундаментален въпрос: ако хората осъзнават, че Бог живее във всички тях и Христос е свързан с всеки един от тях (1 Коринтяни 12:12, 27; Ефесяни 1:10), те никога не биха определяли и поставяли друг човек за по-ниско стоящ от себе си: нито мъжът – жената, нито свободният – роба, нито една нация – друга нация (Галатяни 3:28), защото това е богохулство – хулене на Бога в другия.

3)през старозаветната епоха прелюбодейците (мъже и жени) са наказвани със смърт (Второзаконие 22:22-26). Gerhard Wehr твърди, че прелюбодеянието в Стария Завет се смятало не само за нарушение на Божията заповед, също и за провинение спрямо сключения Завет между Бога и човека; като отклонение от Бога, и белег на езичеството[6]. В потвърждение на казаното служат за примери царете Давид и Соломон. Заради прелюбодеянието на Давид с жената на неговия пълководец (2 Царства 11:1-5) и поради войните, които води (1 Царства 22:8), той губи благоволението на Бога да Му построи храм. Цар Соломон въпреки голямата си премъдрост в края на живота си пропада духовно и изоставя Бога заради държането на харем от жени. В Свещеното Писание на Стария Завет се съобщава, че Соломон става идолопоклонник (3 Царствa 11:4-8)[7]. В буквален смисъл идолопоклонничеството означава „почитане преклонение и служение на образ, идея или обект, в противовес на почитането и служението на Бога“[8].В преносен смисъл прелюбодеянието спрямо човека е идентично с прелюбодеянието към Бога, тъй като Бог живее в другия. В още по-висш смисъл прелюбодеянието означава отвръщане на душата от духа (от Божественото в човека, от Бог в човека) и притеглянето ѝ към материята, външното, сетивното, физическото, плътта. В най-висш смисъл, според думите на св. апостол Павел, изложени в първото му послание до коринтяни, самият човек представлява храма: „защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие“ (1 Коринтяни 3:17; срв. Иоан 2:19, 21). С това се обяснява защо идолопоклонството на Соломон възпрепятства изграждането на Божия храм – защото чрез обръщането му към физическото чрез притежаването на много жени, се възпрепятства изграждането на неговия собствен духовен храм, в който да живее Бога, тъй като всяка телесна и духовна нечистота пречи на обитаването на Бога у човека.

Изводите от настоящето могат да бъдат сведени до следните: (1) според разказа за сътворението, изложен в книга Битие, Бог създава първата човешка двойка само като един мъж само с една жена; (2) мъжа и жената са създадени по Божий образ и подобие, за това както мъжът, така и жената имат дух, душа и тяло, и затова духовно-нравствените изисквания навсякъде в Свещeното Писание на Новия Завет са еднакви за двата пола, включително по отношение на брака, без разлика; (3) според думите на Христос Бог съчетава мъжа и жената. С това не се има предвид според автора на изследването външния ритуал за брак, който се извършва впоследствие, а Висшата Причина, промисълът Божий, Който организира срещането и свързването на две души чрез любовта, тъй като любовта идва от Бога. В този смисъл са думите на Иисус Христос, че никой не трябва да пречи или разтрогва това, което Бог е съчетал (Марк 10:8); (4) от изложените думи на Спасителя в Евангелието се разбира, че когато е извършено прелюбодеяние от страна на мъжа или на жената, съюзът между тях вече е разтрогнат, което коренно се различава от човешките разбирания за външно формално разтрогване на брака. Последното стои във връзка със стиха, изложен на друго място в Евангелието, че при физическо съчетаване на човека, с човек от другия пол (и в негативен смисъл) двамата стават също „едно тяло“: „Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: „ще бъдат двамата една плът“ (1 Коринтяни 6:16); (5) установява се, че в посланията на св. апостол Павел се акцентира най-много върху даването и получаването на любов между съпрузите; (6) констатира се, че в това отношение стои и изказването на св. апостол Петър в първото му съборно послание и в обратен смисъл, че неблагоугодното отношение на мъжа към жената се явява пречка в молитвата му към Бога, от което тълкувателите заключават, че раздорите в семейството възпрепятстват Божиите дела в него; (7) от Първо съборно послание на св. Иоан Богослов се установява, че от степента на проява на любов към ближния се съди за степента на свързаност на човека с Бога, защото „Бог е любов“ и „който изявява любовта пребъдва в Бога“ (1 Иоан 4:8,12). Авторът на изследването изразява становището, че когато това се отнесе към брака, тъй като брачния партньор се явява най-близкия на човека, то всеки един от партньорите се явява същевременно огледало за степента на вярата, придобитите морални, нравствени ценности, качества и добродетели на другия. Обратното също е вярно: той е огледало и на неговите пороци и греховно състояние, тъй като чрез отношението и делата към другия те се изпитват, изпъкват и стават видими ежедневно. Установява се, че каквото е отношението на единия към другия, това е реалното отношение на човека към Бога, защото Бог живее и обитава във всеки от тях (1 Иоан 4:4). С това се свързва и твърдението на автора, че всяко принизяване и поставяне на другия човек по-ниско от себе си – въз основа на пол, националност или социално положение и други, е богохулство към Самият Бог, който живее в него.

Заключение

От приведените примери и стихове в изследването се извежда заключението, според което в Свещеното Писание не се правят изключения в изискванията по отношение моногамността на брака и чистота на брачните отношение еднакво и към двата пола – както към мъжа, така и към жената. Изключение не правят знаменити личности или царе. Още повече това се потвърждава от обръщенията на св. апостол Павел в неговите послания, които са отнесени към мъжете и тяхното отношение към моногамността на брака. Изискванията към мъжа и към жената са еднакви, защото и двамата са сътворени по Божий образ и подобие и носят Божественото в себе си, а чрез духа си всеки от тях се свързва и е едно с Бога. За това се установява, че – всички действия и взаимоотношения помежду им са равносилни на действията и отношенията на човека към Бога.

Използвана литература

(Без. авт). Идолопоклонничество, https://bg.wikipedia.org/wiki/идолопоклонничество (22.02.2022).

(Без. авт.). Кои са някои от нещата, които пречат на молитвата да бъде ефективна? https://www.gotquestions.org/Bulgаrian/Bulgarian-prayer-hindrances.html (09.02.2022).

Блаженний Иероним Стридонски. Толкования священного Писания. Толкования на (Матей 19:5), http://bible.optina.ru/new:mf:19:05 (18.02.2022).

Иларий Арелатски. Толкования священного Писания. Толкования на (1 Петр. 03:07), http://bible.optina.ru/new:1pet:03:07 (09.02.2022).

Ченова, Мария. Термини за означаване на дихотомията мъж-жена в „Битие 1-3“, Рубрика Подиум, No 4 (2009), http://notabenebg.org/read.phpid=38 (18.02.2022).

Св. Йоан Кръстни. Изкачване на планината Кармил. Изд. „Кармилски манастир „Св. Дух“. С., 2011.

Север Антиохийски. Толкования священного Писания. Толкования на (1 Петр. 03:07), http://bible.optina.ru/new:1pet:03:07 (09.02.2022).

Wehr, Gerhard. Heilige Hochzeit. Symbol und Erfahrung menschlicher Reifung. Kösel-Verlag, München, 1986.

____________________________
* Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 5 (11) нова серия, 2022, с. 39-46, Пловдивско университетско издателство Паисий Хилендарски. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1].  Ченова, Мария. Термини за означаване на дихотомията мъж-жена в „Битие 1-3“, Рубрика Подиум, No 4 (2009), http://notabene-bg.org/read.php?id=38 (18.02.2022).

[2].  Блажени Иероним Стридонски. Толкования священного Писания. Толкования на (Мат. 19:5), http://bible.optina.ru/new:mf:19:05 (18.02.2022).

[3]. (Без. авт.). Кои са някои от нещата, които пречат на молитвата да бъде ефективна? https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-prayer-hindrances.html (09.02.2022).

[4]. Иларий Арелатски. Толкования священного Писания. Толкования на (1 Петр. 03:07), http://bible.optina.ru/new:1pet:03:07(09.02.2022).

[5]. Север Антиохийски. Толкования священного Писания. Толкования на (1 Петр. 03:07), http://bible.optina.ru/new:1pet:03:07(09.02.2022)

[6]. Wehr, Gerhard. Heilige Hochzeit. Symbol und Erfahrung menschlicher Reifung. Kösel-Verlag, München, 1986, S. 37.

[7]. Св. Йоан Кръстни. Изкачване на планината Кармил. София, 2011, с. 93.

[8]. (Без. авт). Идолопоклонничество, https://bg.wikipedia.org/wiki/ Идолопоклонничество (22.02.2022).

Изображение: авторът Ева Ковачева. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-b5P