(Доклад на декана на Богословския факултет проф. д-р Иван Денев, изнесен по случай юбилейното честване на 1.XI.1993 година)

Иван Денев

Идеята за откриване на Богословски факултет у нас се заражда още преди Освобождението от турско робство. Основаването на Българската екзархия през 1870 година налага необходимостта от високо просветени цър­ковни кадри. Идеята на църковно-народните ни водачи в Цариград за откриване на Българска гимназия и Български университет с Богослов­ски факултет към него не могла да намери реализация поради липса на средства и на подготвени преподавателски кадри, както и поради послед­валите политически събития – Априлското въстание и Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година[1].

Първите и настойчиви постъпки за откриване именно на Богословски факултет (а не на Духовна академия или на Висше духовно училище) Светия Синод прави през 1908 година. В писмо (№ 2295 от 24 юни 1908 година) до Ми­нистерството на изповеданията той настоява за откриване на Богословски факултет към Университета с цел – подготовка на висши кадри за Цър­квата. Министърът на изповеданията Стефан Паприков (в писмо № 864 от 14 юли 1908 година) уведомява Синода, че е сезирал министъра на просвещение­то Никола Мушанов, който отговаря (писмо № 8780 от 4 юли 1908 година), че „този въпрос ще се има предвид от страна на повереното му министерство“[2].

Въпреки всичко Министерството на просвещението внася Законопро­екта за народното просвещение в Народното събрание, без да придвижи въпроса за откриването на Богословски факултет. В ново писмо (№ 3577 от 29 октомври 1908 година) Светият Синод отново настоява пред министъра на изповеданията да се открие Богословски факултет. Но и след тази ак­ция от страна на Синода Народното събрание приема Законопроекта (26 февруари 1909 година), без да придвижи въпроса за откриване на Богословски факултет[3].

Отказът на правителството да внесе в Законопроекта за народното просвещение въпроса за откриването на Богословски факултет към Уни­верситета и поведението на Народното събрание по този въпрос не обез­куражават Светия Синод. В ново писмо до министъра на изповеданията (№ 1289 от 24 април 1909 година) Синодът отново обосновава настояване­то си за откриване на този факултет и за улеснение предлага той да бъде открит при Софийската духовна семинария. На преден план излиза въп­росът за сграда на факултета. В същото писмо до министъра на изпове­данията Светия Синод предлага събраните след 1895 година суми за въздигане на паметник на Българската екзархия да се използват за построяване на сграда за Богословския факултет – именно като паметник на Българската екзархия; Синодът моли да му се възложи със събраните по фонда средства да построи тази сграда, но правителството продължава да се колебае дали все още е назряла необходимостта от висше богословско образование у нас.

Протакането на въпроса за откриване на Богословски факултет към Университета от страна на правителството налага Светия Синод да проме­ни искането си – вместо факултет към Университета той предлага да се открие „Висше богословско училище“ под негово ведомство. Синодът отново настоява фондът за „паметник на Екзархията“ да се използва за построяване на сграда за „Висшето богословско училище[4]“.

За място за построяването на тази сграда се предвижда да се даде даром старо митрополитско място на площад „Св. Крал“ (днес „Св. Неделя“) – там, където се намира факултетът и сега[5].

Искането на Светия Синод намира реализацията си обаче едва при Иван Евстатиев Гешов като министър на изповеданията, а след това и като министър-председател. Силно подкрепя идеята за откриване на „Висше богословско училище“ и секретарят на Министерството на изповеданията – Стефан Костов.

Верен на своята идея за откриване на Висше богословско училище, Светият Синод отправя ново писмо (№ 2244 от 25 май 1910 година) до Министер­ството на изповеданията. Министър Иван Евстатиев Гешов възприема идеята и внася синодалното предложение в Министерския съвет, който с поста­новление от 28 април 1911 година (I-во постановление, протокол № 33) удовлет­ворява искането на Св. Синод[6].

През следващата година (1912) Народното събрание гласува „Зако­нопроект за разрешаване на Свeтия Синод да построи здание-паметник в столицата, което да служи за помещение на Висше богословско училище“ (Държавен вестник, 24 април 1912, № 91).

Съгласно клаузите на Законопроекта (чл. 1) строежът трябвало да възлезе на 500,000 лв., а фондът „за въздигане на паметник в спомен уч­редяването на Българската екзархия“ към 1 януари 1911 година възлизал на 200,000 лв. Недостигът на средства трябвало „да се покрие изключител­но със средства от Светия Синод“ (чл. 2).

Отдаден на търг през юли 1912 година, строежът на сградата започва в началото на 1913 година под ръководството на архитект Фридрих Грюнангер и завършва чак през 1922 година[7].

Наред със строежа на сградата Свeтият Синод се заема с организацията и подготовката по откриване на Висшето богословско училище. Своевре­менно той назначава и специална комисия, която да подготви учебен план, да посочи броя на катедрите, които трябва да се открият, както и броят на предметите, които трябва да се изучават. В състава на комисията вли­зат: Велички епископ Неофит, ректор на Софийската духовна семинария (по-късно Видински митрополит), протосингелът на Светия Синод архиман­дрит (по-късно Неврокопски митрополит) Макарий, началникът на кул­турно-просветното отделение на Светия Синод протоиерей Стефан Цанков и университетските професори Васил Николов Златарски и Беню Цонев.

На 8 юли 1914 година Светият Синод определя и бъдещата професорска ко­легия на Висшето богословско училище, както и катедрите, които трябва да се заемат:

1.Архимандрит Стефан (тогава протосингел на Светия Синод, по-късно Со­фийски митрополит и Екзарх Български) – Катедра по пастирско бого­словие, омилетика и катехетика.

2.Протоиерей Стефан Цанков (тогава началник на просветното отделение на Светия Синод, по-късно професор и академик) – Катедра по църковно право.

3.Иеродякон Евтимий (командирован тогава да следва философия в Берн, Швейцария) – Катедра по основно богословие.

4.Милко Генов (тогава гимназиален учител в София) – Катедра по църковно-славянски език и литература.

5.Иван Спасов Марковски (тогава учител в Софийската духовна семина­рия) – Катедра по Свещено Писание на Стария Завет.

6.Александър Чучулайн (гимназиален учител в София) – Катедра по църковна история.

7.Протоиерей д-р Кръстю Ценов (тогава учител в Софийската ду­ховна семинария) – Катедра по философия.

8.Ганчо Стефанов Пашев (тогава гимназиален учител в Плевен) – Катед­ра по нравствено богословие.

9.Данаил Ласков (тогава учител в Софийската духовна семинария) – Катедра по догматика.

10.Христо Попов (тогава учител в Софийската духовна семинария) – Катедра по Свещено Писание на Новия Завет[8].

След края на Първата световна война (в заседание от 27 декември 1919 година) Светият Синод назначава и първите професори във Висшето бого­словско училище (считано от 1 февруари 1920 година) – архимандрит Стефан и протоиерей д-р Стефан Цанков на определените им преди това катедри, като им възлага да подготвят условията за откриването на Висшето бо­гословско училище, както и условията за провеждане на конкурс за про­фесори и доценти на свободните катедри. Шест месеца след това (средата на 1920 година) Светият Синод назначава с двугодишен договор за професор във Висшето богословско училище новодошлите у нас емигранти – руските богослови:

1.Протоиерей Александър Петрович Рождественски (бивш професор в Петроградската духовна академия) – при Катедрата по Свещено Писание на Стария Завет.

2.Протопрезвитер Георги Иванович Шавелски (бивш професор по богосло­вие в Петроградския императорски историко-филологически институт) – при Катедрата по пастирско богословие.

3.Александър Павлович Доброклонски (бивш професор по църковна история в Одес­кия университет) – при Катедрата по обща църковна история. (Доброклонски обаче наскоро се отказва и отива професор в Белградския бого­словски факултет.)

4.Михаил Емануилович Поснов (бивш професор по обща църковна история в Киевската духовна академия) – при Катедрата по догматика.

5.Архимандрит Тихон (бивш професор, по пастирско богословие в Киевската духовна академия) – професор по патристика.

6.Сергей Викторович Троицки (бивш доцент по църковна история в Новоросийския университет).

През март 1920 година Светият Синод решава бъдещите професори и доценти във Висшето богословско училище (временни и редовни) да бъдат назна­чавани чрез конкурс[9].

Още през следващата година са обявени следните конкурси.

I. За редовни професори по:

1.Свещено Писание на Стария Завет (въведение в науката и екзегетика).

2.Свещено Писание на Новия Завет (въведение в науката, екзегетика и граматика на новозаветния гръцки език).

3.Обща църковна история.

4.Догматическо богословие.

5.Нравствено богословие (древни и нови нравствени системи).

6.Литургика.

7.Църковно-славянски език и литература.

8.Метафизика и психология на религията.

II. За редовни доценти по:

1.Библейска археология и еврейски език.

2.Библейска история във връзка с историята на древния свят.

3.Българска църковна история и история на славянските църкви и на Румънската църква.

4.Църковна археология с християнско изкуство[10].

Междувременно завършването на сградата за Висше богословско училище върви твърде бавно. Явяват се и нови финансови трудности. По тези причини Светият Синод е принуден да спре от 1 януари 1921 година из­дръжката на назначения вече персонал, като запазва преподавателските им места в случай, че се открие Висше богословско училище.

С идването на Александър Стамболийски на власт настъпват по-благоприятни условия за откриването на замисления отдавна Богословски факултет към Софийския университет. Сам министърът на просветата взема в ръцете си този въпрос. Приетият от Народното събрание нов Закон за народното просвещение (чл. 285, буква „ж“)[11] предвижда откриването на Богословски факултет към Университета със следните катедри:

1.Свещено Писание Стари Завет.

2.Свещено Писание Нови Завет.

3.Систематическо богословие.

4.История на религиите и история на християнството.

5.Църковна археология и литургика.

6.Пастирско богословие с патристика.

7.Църковно право.

8.Омилетика.

Освен това студентите от Богословския факултет е трябвало да слу­шат лекции по философия в Историко-филологическия факултет[12].

Членове 298 и 309 от Закона предвиждат първите трима професори в новооткрития факултет да бъдат избрани от Академичния съвет на Уни­верситета по препоръка на тричленна комисия под председателството на професор от някоя сродна катедра и с членове – две външни лица-специ­алисти, назначени от министъра на народното просвещение. За председа­тел на комисията Академичният съвет избира професор д-р Васил Николов Златарски от Историко-филологическия факултет, а за членове – Видински митро­полит Неофит и Минко Генов (богослов и гимназиален учител в София).

Своевременно се обявяват и първите конкурси за катедрите по Свещено Писание Нови Завет, по систематическо богословие и по църковно право.

Пръв (на 29 ноември 1922 година) се хабилитира за професор при Ка­тедрата по систематическо богословие архимандрит д-р Евтимий Сапунджиев (дотогава ректор на Пловдивската духовна семинария); негови рецензен­ти са Видински митрополит Неофит и Минко Генов.

На 3 януари 1923 година се хабилитира за професор при Катедрата по църковно право протопрезвитер д-р Стефан Цанков (дотогава секретар на Светия Синод); негови рецензенти са професор Васил Златарски и професорът по гражданско право от Юридическия факултет – Иван Базанов.

Тъй като конкурсът по Свещено Писание Нови Завет не дава положи­телен резултат, на 29 октомври 1922 година за професор на тази катедра е назначен протоиерей Александър Петрович Рождественски.

Избирането и назначаването на първите трима професори дава въз­можност на 10 март 1923 година, под ръководството на ректора на Универси­тета професор Захари Караогланов и председателя на тричленната комисия професор Васил Николов Златарски да се сформира и първият факултетен съвет. За пръв декан на Богословския факултет е избран професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков.

На второто си заседание от 11 март 1923 година Факултетният съвет фор­мулира задачите на Богословския факултет ясно и определено:

1.Да подготвя достойни служители за Българската православна цър­ква.

2.Да разпространява православната богословска наука.

3.Да поддържа духовното просвещение у нас.

Една от първите задачи на формиращия се Богословски факултет е да се осигурят съответните помещения за неговата дейност. Светият Синод предоставя за нуждите на Факултета (писмо № 2616 от 19 април 1923 година) третия етаж на сградата на площад „Св. Неделя“ 19[12]. По-късно Синодът предоставя и другите два етажа, без помещенията, заемани днес от Цър­ковния археологически музей и от Централния църковно-исторически и архивен институт, както и от Търговска банка „Биохим“ и от „Бизнесцентър“ в при­емния етаж[13].

Учебните занятия в Богословския факултет (за учебната 1923-1924 година) се откриват, както следва:

1.На 9 ноември 1923 година в аудитория № 45 на Университета професор д-р архимандрит Евтимий прочита встъпителната си лекция на тема „Елементи на вяра в основата на нашето познание“.

2.На 16 ноември 1923 година в същата аудитория прочита встъпителната си лекция професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков на тема „Правото и Църквата“.

3.На 19 ноември 1923 година прочита и своята встъпителна лекция по Свещено Писание на Новия Завет професор д-р Николай Никанорович Глубоковски (кой­то, след неуспешния конкурс за редовен професор при катедрата, е пока­нен от Белградския богословски факултет да оглави катедрата по Свещено Писание на Новия Завет)[14].

Законът за народното просвещение от 1924 година внася поправки и ново разпределение на катедрите в Богословския факултет (чл. 278, буква „е“):

1.Свещено Писание на Стария Завет (въведение, тълкувание, библейс­ка археология, еврейски език и библейска история).

2.Свещено Писание на Новия Завет (въведение, тълкувание, новозаветен гръцки език).

3.Църковна история (обща църковна история, българска църковна история и история на съвременните православни църкви и на славянските църкви).

4.Християнска апологетика (с християнска философия и история на религиите).

5.Догматическо богословие (с критика на инославните изповедания и на сектите в България) и патрология.

6.Нравствено богословие (с история и анализ на етическите системи и енциклопедия на богословските науки).

7.Литургика (с църковна археология и християнско изкуство).

8.Пастирско богословие и омилетика с катехетика.

9.Църковно право (с устройство и управление на Българската пра­вославна църква и българско брачно право).

През 1951 година поради политически конюнктурни съображения Бого­словският факултет е отделен от Университета и обособен като Духовна академия „Св. Климент Охридски“ под ведомството на Българската пра­вославна църква (БПЦ)[15].

Устройственият правилник определя целта и задачите на Духовната академия, както следва:

1.Да разработва богословската наука в целия неин обем.

2.Да създава кадри за БПЦ с научно-теоретическа и практическа подготовка по предметите, залегнали в нейния учебен план.

3.Да подготвя учители за българските православни духовни учили­ща.

4.Да създава кадри с виcше образование в областта на християнска­та просвета, духовната култура и църковната администрация.

5.Да възпитава своите питомци в патриотичен дух (§ 2).

Устройственият правилник на Духовната академия предвижда и след­ните 10 катедри (§ 3):

1.Свещено Писание на Стария Завет (въведение, тълкувание, библейс­ка археология и еврейски език).

2.Свещещено Писание на Новия Завет (въведение, тълкувание и библейс­ки гръцки език).

3.Църковна история (обща църковна история, българска църковна история и история на съвременните православни църкви).

4.Християнска апологетика (с история на религиите и психология на религията).

5.Догматическо богословие (с история и анализ на инославните из­поведания и на сектите в България) и патрология.

6.Нравствено богословие (с история и анализ на етическите систе­ми).

7.Литургика (с църковна археология, християнско изкуство и цър­ковен устав с химнология).

8.Пастирско богословие (с омилетика и катехетика).

9.Църковно право (с устройство и управление на БПЦ и християнска социология).

10.История на философията, психология и логика.

По решение на Светия Синод от 1 януари 1961 година катедрите в Духовната академия от 10 се свеждат на 7:

1.Свещено Писание на Стария Завет.

2.Свещено Писание на Новия Завет.

3.Църковна история.

4.Християнска апологетика с история на философията (двете катедри се сливат в една).

5.Догматическо и нравствено богословие (двете катедри се сливат в една).

6.Практическо богословие (обхваща катедрите по литургика и по пастирско богословие).

7.Църковно право[16].

Това разпределение на катедрите се запазва и до днес (след въз­становяването на Богословския факултет в Университета, което става на 1 юли 1991 година).

Работата в различните катедри през изминалите 70 години протича, както следва:

I. Катедра „Стари Завет“

Първият (назначен с договор) професор в тази катедра е протоиерей Александър Петрович Рождественски (29.XI.1922). Вследствие на заболяването му, на негово място като частен хоноруван доцент е избран протопрезвитер Георги Иванович Шавелски, който работи във Факултета от 5.III.1924 година до 1.X.1939 година, когато е освободен поради навършване на пределна възраст.

Първият редовен професор в катедрата е Иван Спасов Марковски (1885 -1972). Той е хабилитиран за доцент на 10.VI.1924 година, от 29.VII 1927 година е извънреден професор, а от 22.III.1932 година – редовен професор и ръководител на катедрата до 1960 година.

Негов приемник е професор д-р Боян Николов Пиперов (1906-1982) частен хоноруван доцент (23.X.1940), редовен асистент (8.III.1941), редовен доцент (21.VI.1947) и професор (1.I.1954-1980).

Следващите двама професори в катедрата са професор протопрезвитер к.б.н. Николай Стефанов Шиваров и професор к.б.н. Славчо Вълчанов Сла­вов.

Професор протопрезвитер к.б.н. Николай Шиваров (роден 1930) е ръководител на катедрата. Отначало е аспирант (1953-1957), след това – асистент (1956-1960), старши преподавател (1.1.1961-1962), доцент (1.Х. 1962), профе­сор (от 1.1.1971 до днес). Преподава библейска археология и тълкувание на Свещеното Писание на Стария Завет. Дългогодишен ректор е на Духов­ната академия (1980-1989).

Професор к.б.н. Славчо Вълчанов Славов (роден 1939) – аспирант (1.I. 1968-31.XII.1971), асистент (1.I.1972), старши асистент (1.I.1974), главен асистент (1.I.1977), доцент (1.I.1979) и професор (1.VII.1985). Препода­ва библейско богословие, библейски еврейски език и въведение в Свещеното Писание на Стария Завет.

Днес в катедрата работи също един хоноруван асистент – Петър Граматиков, който е и редовен аспирант[17].

II. Катедра „Нови Завет“

Основоположник на катедрата е именитият професор д-р Николай Никанорович Глубоковски (1863-1937), оставил трайни следи в православното богословие, автор на много научни трудове.

Вторият човек, който работи в катедрата е Христо Николов Гяуров (1889-1966) – частен хоноруван доцент (11.VII.1929), извънреден про­фесор (1.III.1933) и редовен професор (24.1.1938-1960). Ръководител е на катедрата от 24.1.1938 година, рядко трудолюбив, с голяма научна продукция.

Следващият преподавател в катедрата е архимандрит Сергий Язаджиев (роден 1924) – аспирант (1951-1956), асистент (1955-1961), доцент (1961- 1969). От 15.III.1962 година до 14.1.1971 година като доцент по библейски гръцки език в катедрата работи Апостол Михайлов Апостолoв (1910-1971).

След неговата смърт библейски гръцки език преподава Александър Милев Иванов – старши преподавател (10.11.1971) и удостоен професор (10.V. 1971) до края на живота си.

От 1969 година в катедрата работи Георги Петров Царев – отначало като старши преподавател, а след това като доцент и професор – ръко­водител на катедрата (1971-1980)[18].

Следващият ръководител на катедрата е доцент к.б.н. Иван Желев Ди­митров (роден 1944), семинарист (1964), богослов (1970), аспирант и специализант в Гърция (1972-1975), доцент (5.XII.1986). Ръководител на катедрата е от 5.XII.1986 година. Преподава въведение в Свещеното Писание на Новия Завет и тълкувание на Свещеното Писание на Новия Завет.

Днес в катедрата работят още: като старши преподавател по гръцки и латински език – Румен Стефанов, и един хоноруван асистент – Емил Трайчев, който е и редовен аспирант.

III. Катедра „Църковна история“

Първият преподавател (назначен по договор за три години) е професор Михаил Емануилович Поснов (1873-1931). Във Факултета той постъпва на 5.IX.1924 година и работи до 1.VII.1928 година.

След професор Поснов в катедрата работи академик Иван Снегаров (1883-1971) – редовен доцент (1.IV.1926), извънреден професор (28.VI. 1929), редовен професор (8.III.1933). Ръководител е на катедрата до 1.IX.1956 година, доктор на богословието от 1959 година.

Негов възпитаник е професор д-р Тодор Събев Тодоров (роден 1928) – аспирант (28.IX.1951), асистент (1.Х.1954), доцент (1.IV.1959), професор (1. XI.1966-1989).

След професор Събев катедрата се оглавява от професор Христо Стоянов Христов (роден 1941) – аспирант (1.IV.1966), асистент (1.IX.1971), старши асистент (1.1.1974), главен асистент (1.IX.1976), доцент (1.XI.1979), профе­сор (1.XI. 1966-1990). Преподава обща история на Църквата, българска църковна история и история на съвременните православни църкви.

След пенсионирането на академик Иван Снегаров в катедрата работи Ка­мен Бабалъков (1903-1980). От 1.Х.1954 година той е хоноруван преподавател по обща история на Църквата, от 1.IX. 1956 година – чете лекции по обща история на Църквата. Освободен по негова молба на 15.IX.1960 година, той отново е назначен като старши преподавател по обща църковна история. Пенсиониран е на 1.Х.1971 година[19].

От 1951 година до края на 1972 година като доброволен асистент към катед­рата работи Михаил Антонов Ковачев.

Днес в катедрата работят двама хонорувани асистенти – Стойчо Иванов Стайков и Александър Омарчевски. Предстои откриване на аспирантско място.

IV. Катедра „Християнска апологетика с християнска философия“

До 1960 година „Християнска апологетика“ е отделна катедра. Отделна катедра е и „История на философията“. От 1.1.1961 година тези две катед­ри се обединяват. От 15.IX.1989 година катедрата се именува „Християнска апологетика с християнска философия“.

При откриването на Факултета през 1923 година катедрата се нарича „Систематическо богословие“. Първият професор в нея е архимандрит д-р Евтимий Сапунджиев (1894-1943), избран, както вече се каза, на 29.XI. 1922 година. От 1924 година той е редовен професор по християнска апологетика.

Негов наследник в катедрата е Борис Христов Маринов (1895-1980) – редовен доцент (21.VI. 1943), извънреден професор (8.IV.1946), редо­вен професор (1.1.1952-1960). Заедно с него като доброволен асистент при катедрата и хоноруван преподавател (1.IX.1955-1973) по агиология работи Александър Величков (1905-1985).

Отначало самостоятелно, в отделна катедра, а след това заедно с професор Борис Маринов, в катедрата работи Димитър Пенов (1903-1983) – временен хоноруван преподавател по история на философията, пси­хология и логика (1.IX.1951), временен щатен преподавател по същите дисциплини (1.1.1952), доцент (1.1.1961) и професор (1.III.1962-1980).

Днес ръководител на катедрата е професор к.б.н. Николай Иванов Маджуров – аспирант (10.X.1961-28.II.1965), асистент с право да чете лек­ции (1.IX.1971), старши асистент (1.1.1972), главен асистент (1.IX.1976), доцент (1.IV.1978), професор (1.VII.1985). Преподава християнска апологетика, история на религиите и психология на религията.

Второто хабилитирано лице в катедрата е професор к.б.н. Антоний Ан­гелов Хубанчев (роден 1936) – редовен асистент (1.I.1973), старши асистент (1.I.1976), главен асистент (1.IV.1978), доцент (1.VII.1982) и професор (3.I.1988). Преподава християнска философия и обща психология.

От 5.Х.1993 година в катедрата работи като хоноруван асистент Драган Бачев (по християнска апологетика)[20].

V. Катедра „Догматическо и нравствено богословие“

Основани като отделни катедри още от 1924 година, през 1961 година те се обединяват в една с горното название.

В областта на догматическото богословие през изминалите 70 години работят:

Професор д-р Димитър Дюлгеров (1890-1966) — редовен доцент при катедрата (1.III.1927), извънреден професор (15.1.1931) и редовен про­фесор (23.VII.1934-1960). Преподава догматика, история и анализ на сектите в България.

Като частен хоноруван доцент (2.IV.1927-1929) в катедрата работи и професор д-р Xристо Гяуров – чете през това време лекции по патрология, след което постъпва в Катедра „Нови Завет“ (вж. по-горе).

Професор д-р Илия К. Цоневски (1903-1992) – частен хоноруван доцент (9.VII.1940), редовен доцент (12.III.1942), извънреден професор (15.VIII. 1945), редовен професор (1.1.1952-1980). Специалист-препода­вател по патрология.

Архимандрит д-р Серафим Алексиев (1916-1972). В продължение на 8 години (1961-1969) чете лекции по догматическо богословие, история и анализ на инославните изповедания и на сектите в България. Старши преподавател е от 1.I.1961 година и доцент от 5.XI.1962 година до 26. III.1969 година, когато излиза в пенсия.

Професор к.б.н. Тотю Пенчев Коев (роден 1928) – аспирант (1.11.1952- 31.XII.1954), асистент (1955-1960), старши преподавател (18.VII.1969-31. VII.1971), редовен доцент (1.VII.1971), редовен професор (16.XI.1976). Ръководител е на катедрата. Преподава догматическо богословие, исто­рия и анализ на инославните изповедания и на сектите в България, също и нехристиянски религиозни учения.

Доцент к.б.н. Иван Петев Димов (роден 1934) – задочен аспи­рант (15.Х. 1981-15.X.1983), преподавател (1.1.1982), старши преподавател (1.1.1986), доцент (1.V.1991). Преподава патрология и агиология.

Старши асистент Любомир Ганчев Тенекеджиев (роден 1953) – ас­пирант (1.IV.1983), старши асистент (1.Х.1991). Води упражнения по патро­логия, догматика, история и анализ на инославните вероизповедания и на сектите в България[21].

В областта на нравственото богословие през отчетения период рабо­тят:

1.Професор д-р Ганчо Стефанов Пашев (1885-1962) – редовен доцент (17. VII.1925), извънреден професор (19.XI.1928) и редовен професор, ръ­ководител на Катедрата по нравствено богословие (22.III.1932-1960).

2.Професор д-р Иван Георгиев Панчовски (1913-1987) – редовен асистент при Катедрата по нравствено богословие (16.XI.1944), частен хоноруван до­цент (11.VIII.1950) и редовен доцент (1.1.1954), професор и ръководител на катедрата (1.1.1960-1980).

3.Доцент д-р Димитър Станков Киров (роден 1947) – аспирант (1.IX.1978), асистент (1.VI.1980) и доцент (1.V.1991)[22].

VI. Катедра „Практическо богословие“

Днес тя обединява бившите катедри по литургика и по пастирско бо­гословие.

В областта на литургиката, църковната археология и християнското изкуство през отчeтeния период работят:

Профeсор протоиерей Иван Гошев (1886-1965) — редовен доцент по литур­гика (17.11.1926), извънреден професор (9.VII.1929) и редовен професор-ръководител на катедрата (1.IV-1933-1956). През 1941 година е избран за извънреден, а през 1945 година за редовен член на БАН.

Професор д-р Кръстю Миятев (1892-1966) – частен хоноруван доцент по християнско изкуство (25.XII.1926) и хоноруван професор (1948-1956).

Макариополски епископ Николай Кожухаров (1906-1981) след професор д-р Иван Гошев чете лекции по литургика, по-специално работи върху светата Евхаристия.

Професор протоиерей Христо Димитров (1891-1973) – ръководител на Ка­тедрата по пастирско богословие, омилетика и катехетика, а по решение на Светия Синод, от 23.III.1958 година чете лекции и по литургика до 1960 година.

Професор д-р Васил Иванов Пандурски (1912-1985) – редовен асис­тент при Катедрата по литургика, църковна археология и християнско изкуство (3.VI.1946), доцент (1.VII.1954) и професор (1.1.1961-1980). Той чете лекции известно време и по църковна химнология.

Доцент протоиерей д-р Симеон Нанков (1911-1989) – след успешно хабилитиране е назначен за доцент (1.V.1961) и чете лекции по литургика до 1.Х.1966 година.

Професор ставрофорен иконом Благой Чифлянов (роден 1923) доцент при катедрата (1.IX.1967) и професор (1.XI.1973-1982). Преподава литургика.

След заминаването на професор Чифлянов в чужбина временно по предмета четат лекции професор протопрезвитер Николай Шиваров, Левкийски епископ Неофит, а от 10.11.1990 година – професор ставрофорен иконом к.б.н. Радко Поптодоров.

Старши асистент Иван Рашков Кръстанов (роден 1950) – асистент (1.IX.1978), старши асистент (1.Х.1991). Преподава църковна археология и християнско изкуство.

При катедрата в момента Димчо Димов е хоноруван асистент (по литургика). Същият е и аспирант[23].

В областта на пастирското богословие, омилетиката и катехетиката през отчетения период работят, както следва:

1.Протопрезвитер Георги Иванович Шавелски (1871-1951) – по решение на Факултетния съвет чете лекции по пастирско богословие през учебната 1926-1927 и 1927-1928 година.

2.Софийски митрополит Стефан, по-късно Екзарх Български (1878-1958) – като частен хоноруван доцент чете лекции по омилетика през учебната 1927-1928 и 1928-1929 година.

3.Професор протоиерей Христо Димитров (1891-1973) – редовен доцент (15.VI.1928), извънреден професор (11.11.1932) и редовен професор на Ка­тедрата по пастирско богословие, омилетика и катехетика (20.XI.1935- 1960).

4.Професор д-р Тодор Поптодоров Иванов (роден 1910) – редовен асистент при Катедрата по пастирско богословие, омилетика и катехетика (1.IX.1944), частен хоноруван доцент (25.VI.1947), редовен доцент (1.1.1954), професор и ръководител на катедрата (1.1.1961). Чете лекции по омилетика и катехетика до 1980 година.

5.Професор свещеноиконом Васил Николов (1904-1984) – асистент при Катедрата по пастирско богословие (1957), старши преподавател (1.I. 1960), доцент (6.XI.1962), професор (1.1.1970-1980). След пенсионирането на професор Христо Димитров той чете лекции по пастирско богословие.

6.Професор к.б.н. Иван Денев Георгиев (роден 1937) – семинарист (1951), студент по богословие (15.IX.1956-1960), задочен аспирант по омилетика с катехетика при Катедрата по практическо богословие (1969- 1972), асистент (1.IX.1978), старши асистент (1.1.1979), главен асистент (1.IV. 1980), доцент (1.IV.1983), професор (3.IV.1990). Днес е ръководител на Катедрата по практическо богословие и преподава омилетика, педаго­гика, методика на обучението по богословие. Декан е на Факултета от 10.IV.1992 година.

7.Хоноруван преподавател иконом Анатолий Балачев (роден 1938) – семинарист (1952-1957), богослов (1958-1961), задочен аспирант при катед­рата, енорийски свещеник. Днес е хоноруван преподавател по пастирско богословие и богослужение[24].

Следва…(виж тук).

________________________________

*Публикувано в  Годишник на Софийския университет Св. Климент Охридски, том 3, 1996 нова серия, с. 5-27.  Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Цанков, Ст. Богословският факултет у нас (1923-1933). — ГСУ-БФ, XI, 1933-1934, с. 4.                  

[2]. Пак там, с. 6-7.

[3]. Пак там, с. 7.

[4]. Пак там, с. 8.

[5]. Пак там, с. 8.

[6]. Пак там, с. 10-11.

[7]. Пак там, с. 12.

[8]. Пак там, с. 13.

[9]. Вж. Църковен вестник, г. XXI, № 8, с. 15; № 10, с. 16; № 11, с. 15.

[10]. Вж. Църковен вестник, № 87, 21.VII.1921.

[11]. Цанков, Ст. Поc. съч., с. 16.

[12[. Пак там, с. 18-19.

[13]. Вж. Споразумителен протокол между СУ „Св. Климент Охридски“ и Св. Синод на БПЦ. – СУ „Св. Климент Охридски“ – Информационен бюлетин (Audito­rium maximum), 1993, № 1, с. 15-16.

[14]. Цоневски, Ил. Петдесет години Духовна академия. — ГДА „Св. Климент Охридски“, V(XXXI), 1955-1956, с. 491.

[15]. Вж. Указ 325 от 8.VII.1950. – Държавен вестник, № 163, 12.VII.1950.

[16]. Николай, Макариополски епископ. Доклад изнесен в Аулата на Духов­ната академия „Св. Климент Охридски“ на 10.VI. 1973 година по случай 50 години от откриването на Висшата богословска школа в България. ГДА „Св. Климент Охридски“, XXIV(L), 1974-1975, с. 14.

[17]. 3а преподавателите и работата в катедрата вж. Цанков, Ст. Поc. съч., с. 13, 17, 38-39; Цоневски, Ил. Поc. съч., с. 486, 492, 494-495, 533, 539; Петдесет години богословска наука в България. – ГДА „Св. Климент Охридски“, V(XXXI), 1955-1956; с. 41-45, 130-131, 144-146, 174, 196-197.

[18]. За преподавателите и работата в катедрата вж. Цанков, Ст. Пос. съч., с. 493, 496; Петдесет години богословска наука в България, с. 47-54.

[19]. За преподавателите и работата в катедрата вж. Панков, Ст. Поc. съч., с. 39, 40, 41; Цоневски, Ил. Поc. съч., с. 495-496; Петдесет години богословска наука в България, с. 55-73, 129, 140-141, 176-179, 179-186.

[20]. За преподавателите и работата в катедрата вж. Цанков, Ст. Поc. съч., с. 524-527; Петдесет години богословска наука в България, с. 74-79, 138-139, 143-144, 186-187.

[21]. За работата на преподавателите в катедрата вж. Цанков, Ст. Поc. съч., с. 41-74; Цоневски, Ил. Поc. cъч., с. 496-497; Петдесет години богос­ловска наука в България, с. 139-140, 141-144, 175.

[22]. За работата на преподавателите в катедрата вж. Цанков, Ст. Поc. съч., с. 40, 75-76; Цоневски, Ил. Поc. съч., с. 495, 498; Петдесет години богословска наука в България, с. 92-98.

[23]. За работата на преподавателите в катедрата вж. Цанков, Ст. Поc. съч., с. 495-496, 498; Петдесет години богословска наука в България, с. 99-104, 133- 134, 151-155, 156-160, 194-196.

[24]. 3а работата на преподавателите в катедрата вж. Цанков, Ст. Поc. съч., с. 39, 42; Цоневски, Ил. Поc. съч., с. 532; Петдесет години богословска наука в България, с. 101-103, 116-122, 155-156.

Изображение: авторът Иван Денев (1937-2014). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-aZs