+ Левкийски епископ Партений

«С Всеправославното съвещание тук отпреди две години нашата Православна църква откри нова ера в своята история и живот, следвайки една своя традиция още от апостолско време – да се третират възникналите проблеми на общи съве­щания и даже събори в дух на единство и сътрудничество, за да се съблюдава све­тият принцип на общото единно действие. Както е известно, на онова Съвещание беше поставен проблемът за отношението на Православната църква към останалия християнски свят и за сближението, та дори обединението на църквите във всеправославна перспектива. Във връзка с това беше поставен и въпросът за отношението към Римокатолическата църква, който и се вписа в каталога на темите за бъдещия предсъбор. Но докато Православната църква вече отдавна се намира в контакт и в положението на диалог (разговор по различията между православието и другите християнски вероизповедания) с древните «малко отклонени» източни църкви, Световния съвет на църквите, Англиканската, Старокатолическата, Реформира­ната и други, не е така с Римокатолическата. Затова сега по повод разпратените от последната покани до Поместните православни църкви да изпратят свои наблюда­тели за втората сесия на Втория Ватикански събор, Вселенската патриаршия реши, че е време Православната църква да вземе инициативата и да предложи на Римо­католическата църква нещо повече от изпращането на наблюдатели – отпочването на диалог с нея на равни начала. Това именно свое предложение Вселенската патриаршия докладва на братските Поместни православни църкви на това наше Съвещание.»     

«Това предложение, което се прави в духа на Христовата любов и с искрено разположение към християнското единство – ние сме уверени – отговаря и на общото искане в нашата епоха за разбирателство и сътрудничество не само на хри­стиянските църкви, но и на всички добротворни духовни сили за обединено и резултатно отстояване разнообразните огромни проблеми и опасности, които застра­шават човека и света, както отговаря и на великата мисия, която има Правосла­вието като решителен миротворен и зиждителен фактор в християнския свят и като ангел на благоволението и мира между всички човеци на земята. За изпъл­нението на тази своя света мисия, за която съществува голямо ожидание в света, Православието трябва смело да заеме позицията на действащия и канещия, а не да стои на позицията на зрителя, който само изчаква и приема покани».

«В този дух и перспектива Вселенската патриаршия поставя пред нас и за наша преценка това свое предложение за отпочване диалог на нашата света Вселенска Източноправославна църква с почитаемата Западна Римокатолическа църква, и се моли, резултатът от работата на нашето Съвещание да бъде както за доброто на нашата Православна църква, така и за построяването и провеждането на християн­ското единство»!

Тази реч с това предложение прозвуча за нас като изненада, защото ние бяхме свикани и нашите началства ни бяха натоварили с поръчението да обсъдим само поканата на Ватикана, дали да изпрати Православната църква наблюдатели на тамошния събор или не. А сега неочаквано Цариградската патриаршия прави предложението за диалог между двете Църкви! Но понеже времето беше напред­нало, затова разискванията бяха отложени за следобедното заседание, което можа да започне едва в 18 часа.

Председателят формулира двата въпроса, с които трябваше да се занимае Съвещанието: изпращането на православни наблюдатели на Ватиканския събор и отпочването диалог с Римокатолическата църква на равни начала. Реши се, днес да се разгледа въпросът за наблюдателите, за който сме първоначално свикани, а утре – въпросът за диалога, който възниква едва сега.

Пръв говорѝ третият член на Цариградската делегация, митрополит Яков Филаделфийски, който изрази становището на своята Патриаршия… Въпросът за поканата на Ватикана се поставя пред нас втори път. Цариградската патриаршия била назначила комисия, която влязла във връзка с всичките православни църкви по тази покана и всички църкви се били изказали отрицателно. На това основание тя отговорила в Рим, че се моли да бъде работата на събора плодоносна и да се създадат условия, при които ще бъде възможна връзката между Православната и Римокатолическата църкви. Същевременно Майката Църква (той разбираше Цари­градската) поставила пред Ватикана въпроса за диалог между православието и католицизма на равни начала. Затова ние сега не трябва да се спираме на изпра­щането наблюдатели, а да минем на въпроса за диалог.

Представителят на Александрийската патриаршия, престарелият митрополит Партений Пелусиотски, каза, че – доколкото помни – въпросът за взаимоотно­шенията на Православната църква с Римокатолическата трябва да бъде поставен на предстоящия Всеправославен предсъбор. Александрийската патриаршия смята, че не трябва да бъдат пращани православни наблюдатели на Ватиканския събор и че тя е напълно съгласна по това с «Великата Църква» (Цариград).

Представителят на Антиохийската патриаршия, митрополит Илия Алепски, намира, че изпращането на наблюдатели във Ватикана противоречи на нашето православно учение. Духът на Римокатолическата църква е до такава степен раз­личен от духа на Православната, щото именно той станал причина за разкола между двете Църкви. Сега изпращането на наблюдатели ще свидетелства, че Правос­лавната църква се намира в добри отношения с Римокатолическата, когато католи­ческата пропаганда по нас се стреми да унищожи православието. Затова Антио­хийската патриаршия е съгласна с «Великата Църква» и е против изпращането православни наблюдатели на Втория Ватикански събор.

Представителят на Иерусалимската патриаршия, архиепископ Аристовул Кирнакополски, заяви, че не трябва да се пращат наблюдатели във Ватикана, защото това нищо няма да ни даде. Ние желаем въпросът да бъде обсъден по-широко – въпросът за диалог, защото той покрива първия. С изпращането наблюдатели ние не ще можем да излекуваме тази язва на православния Изток – римокатоли­ческата пропаганда, когато при един диалог работата стои по-иначе. Моля да се вземат хубави решения в дух на любов и на добре разбраните интереси на право­славието!

Митрополит Василий Жички заяви, че Сръбската църква и сръбският народ много са страдали от католицизма в миналото и до най-ново време. Затова и особено ако този въпрос смущава православното единство, то по-добре да не се пращат наблюдатели, за да не се смущава нашето единство. Щом има между нас противоречие, ние молим братята да се реши този въпрос в смисъл, да не се пращат наблюдатели!

В същия смисъл се изказа и митрополит Генадий Пафски, представителят на Кипърската архиепископия. По този начин от десетте представени Православни Църкви шест взеха становището да не се изпращат наблюдатели. Но взе думата митро­полит Никодим Мински и Белоруски, представителят на Московската патриар­шия, и каза приблизително следното:

Московската патриаршия смята, че въпросът за изпращане наблюдатели на Ватиканския събор спокойно може да бъде решен в положителен смисъл. Наблюда­телите не са участници в събора, а имат само задачата да гледат и слушат, какво става там, за да докладват. Затова ние не виждаме противоречие между правосла­вието и изпращането на наблюдатели. Ако ли в това може да се види свидетелство за добри отношения, то същото нещо може да се види и в един диалог. А ние желаем да знаем, какво става на Ватиканския събор. Но не можем да вярваме на светския печат, който често изопачава истината затова нашите наблюдатели могат най-добре да ни информират. Едни отричат ползата, други виждат ползата от изпращането на наблюдатели. Характерна за православието е свободата – в практиката на Поместните православни църкви свободно са третирани много въпроси от характер недогматически и неканонически. В духа на тази свобода и трябва да решим въ­проса. Нашата делегация смята, че всяка поместна църква сама може да определи своето отношение към поканата на Ватикана. Които изпратят наблюдатели, ще бъдат полезни на неизпратилите. А които не изпратят, ще дадат достатъчно всеправославно свидетелство за обидата на православието от римокатолицизма. Цял свят ни наблюдава. И ако ние решим въпроса свободно, то светът ще види свидетел­ство за нашата свобода, при което различното отношение към въпроса няма да на­руши нашето всеправославно единство. А е желателно въпросите на нашето Всеправославно съвещание да се решават не само с болшинство, но и с пълно единство.

В същия смисъл се изказа и водачът на румънската делегация, Яшският ми­трополит Юстин: Поставени са пред нас два въпроса – изпращането на наблюдатели и отпочването диалог с Римокатолическата църква. Не е необходимо еднообразно отношение към тези въпроси от страна на Поместните православни църкви. Право­славието трябва да бъде единно по въпросите на догмите и каноните. Но първият въпрос няма нито догматически, нито канонически характер. Православната църква е влязла в отношение с протестантския свят. Не всички Поместни православни цър­кви са в Световния съвет на църквите, но този факт съвсем не нарушава единството на Православието. Нашите наблюдатели само ще присъстват на Ватиканския събор, по който начин ще ни въведат във връзка с Римокатолическата църква и ще ни дадат точни сведения за произшествията там. Всяка поместна православна църква може да прати или не свои наблюдатели. Това няма догматически или ка­нонически характер, затова всяка поместна църква може свободно да си го реши. Румънската делегация смята, че необходимостта да се съхрани единството на Пра­вославието се явява твърде важен момент. А то ще се спаси, ако заедно решим, всяка поместна църква свободно да третира въпроса и да прати или да не праща наблюдатели.

И българската делегация застъпи тази права и логична позиция. Негово Ви­сокопреосвещенство митрополит Максим Ловчански на хубав руски език с гръцки превод изрази становището на светата Българска патриаршия и аргументирано защити становището да се разреши свободата – които православни църкви се смятат обидени от католицизма, нека не пращат наблюдатели, но които не са особено оби­дени, нека изпратят. И едното, и другото ще бъде еднакво полезно за Вселенското православие.

И последен говорѝ Пражкият митрополит Иоан, който е предстоятел на Чехословашката православна църква. Той каза кратко и ясно следното: Третира­ният въпрос има различно отношение към отделните автокефални православни църкви поради различните поместни обстоятелства на всяка една от тях. Има раз­лика между наблюдатели и делегати: делегатите са пълноправни членове на съ­бора, а наблюдателите са само почетни гости без право на гласуване. Ние споде­ляме становището на Московската патриаршия, че всяка поместна църква може свободно да реши, дали да изпрати или не наблюдатели на Ватиканския събор. И аз заявявам, че нашата Православна църква ще изпрати такива.

На 28 септември – събота – Божествената литургия отслужи по желание митрополит Илия Халепски (Антиохийска патриаршия). В службата беше застъпен арабският език повече във възгласите, апостолското и евангелското четиво, но гръцките съслужители и клиросът четяха и пееха по гръцки. Особеност на митрополит Илия или на арабското богослужение трябва да бъде това, дето служащият архиерей не стои всред храма от началото на светата Литургия до «малкия вход», а на владишкия трон. Неразбраният език развличаше вниманието и малко разсейваше личната молитвеност. Но в момента на «Отче наш» стана нещо съвсем неочаквано: някъде изотзад на храма някой започна да пее Господнята молитва и то на български език! Всички изненадани се обърнаха да видят, кой е този певец: митрополит Максим Ловчански! Това беше истински сюрприз за богомолците, който направи силно впечатле­ние. Епископ Георги Тримитунтски (Кипърска архиепископия) няколко дни по-късно вече в Атина ме питаше, дали всичките наши църковни мелодии са все така минорни. Гърците все още не можеха да повярват, че нашата Църква държи цялото музикално богат­ство на св. Иоан Дамаскин с всичките негови разнообразни осем гласове.

В 10 часа започна заседанието с някои встъпителни въпроси и дребни реше­ния: четене и приемане на вчерашния протокол, коя делегация кога ще може да получи точни преписи от протоколите, четене и приемане на комюникето за вче­рашното заседание и прочее. Родоският митрополит Спиридон прочете телеграмата, която получи от Цариградския Патриарх: Благодари на митрополита за изпрате­ната телеграма и за прекрасния прием, който е оказал на делегациите. Моли да предаде на Съвещанието неговите сърадвания и топли молитствования!

Тогава взе думата митрополит Илия Халепски (Антиохийска патриаршия) и направи изказ­ване, противно на вчерашното: «От вчерашните спорове се видя, че някои право­славни църкви искат да имат свободата да изпратят наблюдатели на Ватиканския събор. Понеже този въпрос не е от догматически характер и различното му решение от поместните църкви нищо няма да повреди на нашето православие, затова аз предлагам да се предостави на всяка църква свободата да си го реши според местните условия»!

С това предложение се съгласиха всички вчерашни противници. Само архие­пископ Аристовул (Иерусалимска патриаршия) запита: «Но това не значи ли, че ние отричаме вчераш­ните си изказвания?» Обаче настроението си остана същото. Тогава Митрополит Генадий (Кипърска архиепископия) направи предложението, поне да не бъдат наблюдателите в епи­скопски сан! Секретарят на Съвещанието формулира решението за гласуване: Нашето Съвещание в своето болшинство приема, всяка помества православна църква да действа свободно по въпроса за изпращането на наблюдатели на Ватиканския събор, само наблюдателите да бъдат презвитери или цивилни богослови, но не епископи! За това решение гласува целият пленум.

След почивката беше поставен вторият въпрос: диалог с Ватикана на равни начала. Пръв взе думата третият член на цариградската делегация, митрополит Яков Филаделфийски: Поради своята голяма важност този въпрос беше поставен в дневния ред на Родоското съвещание. Нашата Църква се намира в приятелски отношения с Англиканската и Старокатолическата църкви. Затова тя смята, при сегашните обстоятелства бидейки поканена за втората сесия на Ватиканския събор, да започне диалог на равни начала, който ще ни даде да се видим един друг в свет­лината на Свещеното Предание, да се помолим заедно и да потърсим в Светия Дух начин за възобновяване на братските взаимоотношения. Ние считаме това необходимост на времето и вярваме, че този въпрос е твърде важен за всички наши църкви.

Митрополит Партений Пелусиотски (Александрийска патриаршия) се съгласява с мнението на «Ве­ликата църква» и пожелава тази инициатива да се увенчае с пълен успех. Митро­полит Илия Халепски (Атиохийска патриаршия) счита въпроса от изключителна важност и не вижда пречки за осъществяването на един диалог, но трябва да се реши положително само при условието, че всички православни църкви ще са съгласни. Архиепископ Аристовул (Иерусалимска патриаршия) също е напълно съгласен с «Великата църква» по този важен въпрос, който отдавна очаква своето разглеждане. Митрополит Василий Жички (Сръбска патриаршия) заяви, че Сръбската патриаршия по принцип е съгласна с предложението на Цариградския Патриарх Атинагор за преговори с Католическата църква на равни начала. Митрополит Генадий Пафски (Кипърска архиепископия) е напълно съгласен с предло­жението на «Великата църква» за диалог, който може да осъществи единството на двете Църкви, за което се молим постоянно.

Митрополит Никодим (Московска патриаршия) заяви, че Патриарх Атинагор в своята телеграма до Московската патриаршия нищо не бил казал за диалог с Ватикана, поради което той не могъл да получи нужните инструкции на своя Патриарх. Но понеже добре знае отношението на своя Синод към икуменическите въпроси, той може да приветства един диалог с Римокатолическата църква. Обаче се присъе­динява към мнението на митрополит Илия Халепски, че всичко това трябва да става с пълното съгласие на всички Православни църкви. Ние трябва съборно да обсъждаме всичките подробности на този диалог и стремеж към възстановяване на нарушеното единство. Разбира се, след като ние вземем това решение тук, то ще подлежи на одобрение от нашите синоди. Може би, пак ще се съберем за този въпрос и гласът на цялата Православна църква ще бъде достатъчно силен, за да се води желаният диалог с голям успех.

Митрополит Юстин Яшски (Румънска патриаршия) също беше изненадан от предложението за диалог, но въпреки това не се противи, обаче заяви, че решението ще подлежи на одобрение от Синода на поместната църква. Освен това той мисли, че диалогът трябва да бъде подготвен по отличен начин, с общите усилия и със съдействието на всички Православни църкви.

Митрополит Максим Ловчански (Българска патриаршия) също изрази нашата изненада от предложението за диалог с Ватикана и заяви, че не се противи, но че решението ще подлежи на одобрение от нашия Свети Синод. Митрополит Иоан Пражки (Чехословашка православна църква) е напълно съгласен с Московската патриаршия, дава своя глас за отпочване на диалог и се моли да се осъществи обединението на двете Църкви.

Тези единодушни изказвания на всички делегации се оформиха в едно решение да бъде предложен на Римокатолическата църква диалог, който обаче своевременно да бъде добре подготвен със съдействието на всички Православни църкви. Взе се също така решение, на утрешната Божествена литургия в катедралата на град Родос да се огласи от църковния амвон и по радиото едно «възвание» на нашето Съвещание към «верните чеда на нашата света Православна църква» и към «братята на Запада» за взетите решения.

След това председателят направи обобщение и каза няколко заключителни думи на това наше последно пленарно заседание: Решението подлежи на одобре­ние от Поместните църкви и то трябва да се осъществява с общи усилия. С това на­шите заседания приключват. Ние завършваме това наше Съвещание още по-обединени и още по-укрепени в Христа. Нашите съгласни решения представляват победа на православния дух. А помирението на двете Църкви – Православната и Католическата – ще бъде велико духовно събитие на нашето време. Горещо бла­годарим на всички представители! Аз лично благодаря на всички Ви, че имàх щас­тието да имам такива сътрудници! Както благослови Господ нашия вход, така да благослови и нашия изход[2]! Нека приключим нашата работа с общо произнасяне Символа на православната вяра!

Всички стават прави и в унисон четат Никеоцариградския символ на вярата по гръцки. С това Вторият Родос завърши работата, за която беше свикан.

Същия ден в началото на вечерния здрач трябваше да слушаме и гледаме една оригинална постановка, наречена «Ихос ке фос – Глас и светлина», в парка около «Замъка на рицарите». Този последният представлява старата импозантна крепост на град Родос, която обаче се поддържа така добре, щото и сега е пълна с разни служби на управлението. Зрителите, слушателите на тази постановка, която е възможна само при напреднал вечерен здрач и нощна тъмнина, сядат на амфитеатрални седалища в парка пред замъка под открито небе, и тогава с високогово­рители от разни места на крепостта и парка се разказва твърде драматичната ис­тория на Родос, който още в VII-ми век пада под властта на сарацините, но после често сменя своите господари – византийци, кръстоносци, венецианци, генуезци, пизанци, докато през 1522 година при едно Юдино предателство пада под властта на турците при султан Сюлейман Великолепни. При това огласяване на слушателите чрез високоговорители, крепостта бива ту силно и разноцветно илюминирана от скрити прожектори, ту пак изпада в мрак според разказа на скрития декламатор. И макар чужденците да не разбират твърде гръцкия език на говорителите, мнозина посещават «Ихос ке фос», та даже когато ние излизахме, вече чакаше маса народ новото представление.

От 21,30 часа щеше да се състои банкетът, който даваше в наша чест кметът на град Родос д-р Петридис. И понеже много време имаше между края на представ­лението и началото на банкета, отново си спомнихме с носталгия удобството на хотел «Ивискос», защото сега квартирата ни е непостижимо далеч и ние трябваше да изчакваме времената на програмата или в душния автомобил, или пък безцелно да разглеждаме градския пазар. По време на този банкет узнахме най-пресните току-що получени атински новини за разрешението на правителствената криза и за образуването на ново правителство под председателството на Параскевопулос. А късно към 23 часа и вече в края на банкета се обади по телефона на ресторанта Цариградският Патриарх Атинагор чак от Цариград и пожела да говори с водачите на делегациите – «агии проедри». На всекиго казал по някоя топла дума, а с мит­рополит Максим Ловчански говорил по български (битолско наречие). След като Патриарх Атинагор лично се запозна с Българския Патриарх Кирил в Цариград през пролетта на 1962 година, след като през май тази година се срещна с него на Атон по случай 1000-годишнината на тамошната Велика лавра и беше останал с отлични впечатления от него, сега той му изпращаше своите сърдечни привети чрез бъл­гарската делегация на Втория Родос.

За връщането в нашето отшелническо местопребивание ни беше необходим цял час. И понеже трябваше освен това да се завършат още тази вечер някои работи: да се попълнят бележниците, да се прегледат и приемат протоколите от днешното заседание, комюникето за печата и «възванието» на нашето Всеправославно съве­щание, ние след преуморителен ден можахме да се отдадем на нощната почивка едва в 2 часа след полунощ.

На 29 септември – неделя – в катедралата на град Родос беше отслужена тържествена литургия от водачите на делегациите («агии проедри»). Църквата беше пълна от официални лица и богомолен народ. Хорът пееше великолепно ви­зантийските мелодии с многогласен исон. В края на службата секретарят на Съвещанието, митрополит Хрисостом Мирликийски, прочете от амвона «възвание­то». Всичко се предаваше по радио «Атина».

След обеда в нашия ресторант посетихме манастира «Филеримос», който е построен върху същия рид и всред същата борова гора, където се намира и «Профет Илиас», само че по на изток оттук. Сега в църквата нямаше богослужение, но ние влязохме, за да разгледаме: вътрешността не прилича на православен храм, на­вярно е строен в италианско време от някакъв строг католически орден, вместо сте­нопис вътрешността е облицована с бигорови плочи, както и външността. В една открита в ляво и дясно галерия митрополит Спиридон предложи разнообразни вкусни закуски.

Оттук се отправихме в града, дето от 21 часа в «Хотела на розите» («Ксенодохион тон родон») Цариградската делегация даваше тържествена вечеря. Всред официалните лица на централната маса седеше и скромната фигура на стария Родоски мюфтия, с когото беше много любезен председателят на Съвещанието, митрополит Мелитон.

На 30 септември – понеделник – ни устроиха една незабравима екскурзия с параход до остров Сими, който отстои на час път от Родос и дето се намира манасти­рът «Панормити» (Св. Архангел Михаил),То беше специфична красота: горе синьо небе, долу синьо море. Ние разположени на столове по палубата и в приятни разговори с нови приятели, попиваме тази красота дълбоко в душите си, за да не я забравим никога. Вятърът от бързото движение на кораба буйно ни развяваше дългите коси, а студената гръцка «лимонада» ни разхлаждаше от все още горещото южно слънце. Лицата на такива руси северняци, като например епископ Методий Требишовски (чехословак) придобиха цвета на цъфнал божур. Митрополит Спиридон, хванал кормилото на кораба от ръцете на капитана, сръчно ни направля­ваше към целта. Казах му, добрият кормчия на епархията е добър кормчия и в морето, и на него му стана приятно, добрия наш домакин! Остров Сими е от Додеканезите, доста голям и обитаем. Той има едно прекрасно естествено пристанище, в което се влиза откъм североизток през един тесен отвор, а целият залив е ограден околовръст от хълмове. Аз съм уверен, че при най-бурното вълнение в откритото море, тук ще трябва да владее пълно спокойствие. На западния бряг пред самото пристанище е построен манастирът с висока камбанария, откъдето започнаха да звъ­нят тържествено, щом нашият кораб навлезе в залива. Тържествено посрещнати от игумена и единственият монах с всички манастирски работници и семейс­твата им, ние се отправихме в старинния храм, дето се отслужи кратка молитва по случай нашето пристигане. Манастирът е доста голям, с много помещения и стаи, с обширна трапезария, обаче само двама монаси. Но понеже има голям кух­ненски и спален инвентар, трябва да се предполага, че или много се посещава от поклонници, или се използва за летуване на деца и народ. Дворовете добре де­корирани със субтропически насаждения. От един балкон съзерцавахме красотата към залива. Гърците се възхищават от красотата, обаче аз мисля, че към природ­ното нищо не е направила човешката ръка: тези хълмове, които образуват бронираща рамка на залива, са грозно голи от всякаква растителност. Ако ли бяха грижливо засадени с каквото и да било, красотата би била много по-голяма.

Тук хазяинът, митрополит Спиридон Родоски даде на делегациите търже­ствен обед и каза вдъхновена реч за единството на Вселенската Православна църква. След него говорѝ «димархът» (кметът) на острова, един твърде скромен човек, който не смееше никого да погледне в очите. От страна на гостите отговори митрополит Никодим (Московска патриаршия), който говорѝ също за единството в лоното на един­ната Православна църква, гдето на горещия юг поднася своите благодарности сту­деният север, за да се получи равенство.

А присъстващите гръцки моми от острова, като гледаха неговото напращяло от здраве лице и свежия тен на кожата му, се пресрамиха да попитат, с какъв са­пун се мие, като предполагаха че то зависи само от сапуна. Той за миг се смути, но веднага окопитен отговори: «Със съветски»! Каквото предизвикало, такова се отзовало.

Обратният път до остров Родос беше не по-малко приятен. Понеже Родоското пристанище се намира в непосредствена близост с катедралния храм, още щом на­влязохме в родоски води, многобройните и съзвучни камбани на катедралата започ­наха да бият тържествено в наша чест. Оттук бяхме поканени в градския кинотеа­тър, където трябваше да гледаме един смесен документален филм: Всеправославното съвещание на Родос от 1961 година и тържествата по 1000-годишния юбилей на Атон­ската лавра от месец май тази година. Вечеряхме у дома си и за пръв път легнахме сравнително навреме.     

На 1 октомври – вторник – автомобилите ни откараха на Родоското летище, а самолетът – в Атина. Още от Атинското летище се отправихме в Българ­ската легация, дето бяхме посрещнати със същата непринудена любезност, както и първия път. Оказа се, че утре в 9 часа излита от Атина за София нашият KLM. Прекрасно! Същия ден следобед ръководителите на делегациите («агии проедри») направиха прощална визита на Атинския Архиепископ Хрисостом, който най-на­пред попитал, защо не дошли всички делегати. Приел любезно дошлите и изказал радостта си, че въпросите са решени единодушно и без ущърб на Православието. Но пак изтъкнал причините, поради които Еладската църква не взела участие във Втория Родос.

Понеже нашето аташе, г-ца Стамата Симарипа, ни заяви, че е служебно за­дължена да ни бъде в услугите само на Родос, но не и в Атина, затова след този прием в Атинската архиепископия по предварително споразумение намери ни лю­безният г-н Иван Кюлев от Българската легация, за да ни разведе из града в пос­ледните наши свободни минути. Отправихме се към знаменития Акропол, обаче заварихме пазачите тъкмо да затварят, и нашите аргументи не помогнаха да ни позволят само набързо да разгледаме. Завъртяхме се по пазара и се прибрахме в хотела.

Цариградските събратя бяха много любезни на последната прощална вечеря. Стараеха се всячески да ни задоволят. По време на вечерята митрополит Хрисостом Мирликийски ме помоли да изпея пространното «Владику и священоначалника нашего». Останаха поразени, че у нас е досущ тяхното. Аз им възразих, че обрат­ното е вярно – у тях е нашето, защото композиторът, св. Иоан Кукузел, е по произход българин. Какви Ви са доказателствата? – Най-известната негова твор­ба е наречена от самия него «Полиелей на българката» и думите към нея са бъл­гарски: «Чедо мое, Иоанне, где ми си»? Митрополит Мелитон моли: «Ке Ти ипермахо Стратиго. Ами «Возбранной Воеводе»? Като запях кратката мелодия, запяха с мене и гърците, само че те поставяха гръцките думи, а мелодията същата! Удивляват се, уверяват се, радват се! Как добре са разбирали тази характерна гръцка психология нашите църковни борци от миналия век, които след схизмата се поста­рали да запазят в нашия култ всички външни подробности на Православието – «дори дупчицата на свещеническата калимавка[3]»!

Сбогувахме се сърдечно с всички, понеже утре всеки щеше да тръгне по своя път, а нас рано сутринта ще дойде да ни вземе легационна кола, за да ни от­кара на летището. Сутринта обаче митрополит Никодим не го сдържа и въпреки ранния час пак излезе да ни изпрати и тъкмо когато влизахме в колата, той се развика от площадката на хотелското стълбище: «Дядо Партений!» Пое ни в своите грижи първият легационен секретар, г-н Атанасов, и макар че ние сами можехме да изпълним всички формалности, той извърши всичко за нас. Това беше голяма любезност, от която не можехме да не се трогнем.

Пълни с впечатления, ние се завърнахме в Родината си, от която по-хубаво няма нийде по света. Посрещнати на Софийското летище от Митрополит Иосиф Варненски, началника на протокола при Българската патриаршия архимандрит Горазд, административния началник Йордан поп Илиев, юристконсулта д-р Наследников и други, ние благополучно приключихме своето пътешествие и посилно изпъл­нихме мисията, с която бяхме натоварени.

Нека Бог благослови да се изпълни онова от нашите решения, което би било полезно за нашето светò Православие, и да не допусне да стане онова, което би било вредно за него!

______________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1964, с. 1-16. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[2]. Второзаконие 28:6; Псалом 120:8.

[3]. Думи на покойния професор архимандрит д-р Евтимий.

Изображение: + Левкийски епископ Партений (1907-1982). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-aXy