+ Левкийски епископ Партений

На 27 септември сутринта – Кръстовден по стария календарен стил – светата Литургия в «Старата митрополия» отслужи Руската делегация. Пеенето трябваше да бъде византийско, което на братята руси никак не харесва, обаче нямаше друга възможност. Изпяха от олтара само «Кресту Твоему» на руски напев. Въпреки това прозвуча мекият славянски език в светата литургия. На излизане от храма си позволих да запитам мастития професор Фридрих Хайлер, дали той продължава да държи на своето становище в книгата си «Древна църква и източна църква», че макар сегашните гърци много да смекчават произношението на своя богослужебен език и да не го четат така грубо по Еразмовото произношение, както той се чете на Запад, – все пак «по тържественост, звучност и мелодичност  го надминава църковнославянският език»? Професорът се усмихна и убедено ми заяви: «Безусловно».

В пленарното предобедно заседание бяха прочетени телеграфни поздравления от разни инославни църкви… Малабарският католикос пожелава успех на Всеправославното съвещание. Старокатолическият епископ Урс Кюри от Берн изказва съжаление, че една негова конференция му попречила да бъде гост на Всеправославното съвещание, на което молитвено пожелава успех. Кентърбърийският архиепископ Рамзей праща своите поздравления и изразява пожелание за по-дълбока дружба и по-голямо сближение на англиканството с Православната църква на 7-те вселенски събора и на светите отци, и да даде Господ мир на света на всеки народ и на всяка душа. Световният съвет на църквите в Женева пожелава това Съвещание да укрепи единството между поместните православни църкви.

След това Ярославският архиепископ Никодим от името на Руската православна църква апелира към Всеправославното съвещание да постави в каталога си въпросите: «Мира в света и разоръжаването на народите; Православието и расовата дискриминация; Православието и проблемите за християните в страните с бурни социални преобразования Православието и колониализмът». Неговото предложение подкрепи водачът на Румънската делегация, Яшският митрополит Юстин. Седем църкви от всичките представени дванадесет се обявиха за вписването на споменатите въпроси: руската, сръбската, румънската, българската, кипърската, полската, чехословашката (при това архиепископ Никодим носеше и предста­вителството на Грузинската православна църква). Затова поставените въпроси бяха отнесени към съответните комисии и впоследствие бяха вмъкнати в предсъборния каталог.

Професор Аливизатос повдигна един въпрос от техническо естество: Да се определи време за заседанията на комисиите така, щото членовете на една комисия да могат да следят работата и на другите комисии. А професор Трембелас попита: Има ли право членът на една комисия да участва в заседанията на друга ко­мисия. Картагенският митрополит Партений доуточни същия въпрос: Има ли право да изказва мнение член на една комисия, ако присъства в заседанията на друга комисия? Отговори Генералният секретар: Член от една комисия може да участва в заседанията на друга комисия, даже ако съвпадат часовете на заседанията, стига в първата комисия да има друг член от същата делегация. Но това условие едва ли беше изпълнимо и едва ли беше възможно в една комисия да има двама души от една и съща делегация, защото законните делегации се състояха от 6 души (чл. 4 на Правилника), колкото бяха и комисиите. Изключение правеха само делегациите Цариградска, Руска и Румънска, които имаха по седем души. Толкова по-малко можеха това Антиохийската, Иерусалимската и Сръбската, които имаха по пет души, Полската – четири, Кипърската – три и Чехословашката двама. Архиепископ Никодим предложи: Ако членове на една комисия присъстват в заседанията на друга комисия, те да нямат право на глас! И това бе възприето от пленума.

Следобед вече започнаха своята работа отделните комисии. Всяка една от тях си имаше своя стая в митрополията или в кметството. Работите протекоха тихо, споровете приключваха мирно след нужните разисквания и изяснения. Единодушно бяха приети промените, които впрочем не бяха много. Приеха се въпросите, които предложи Руската делегация. По нейно предложение бяха изменени и два излишно подробни въпроса (VII, 4-5) в следната стегната рeдакция: «Традиционни средства за свидетелство на православието в света». 0т двете подточки на първия въпрос в глава VII се получиха два нови въпроса: «Разпространение на евангелското учение в света според православното предание и Принос на поместните православни църкви за възтържествуването на християнските идеи за мир, свобода, братство и любов всред народите». А по предложение на Еладската делегация беше изпуснат въпросът «Брак на духовенството след ръкоположението и втори брак на овдовелите вследствие смъртта на съпругата». Изпуснат беше и подвъпросът от VI-та глава за издаване на общо всеправославно, широко осведомено списание, като нещо неосъществимо. Комисиите ра­ботиха в сряда след обед и целия ден в четвъртък, за което време приключиха възложените им задачи.

Вечерта в 21 часа губернаторът на Додеканезите Андреас Иоанну даде тържествена вечеря на делегатите и гостите в ресторант «Рода».

На 29 септември – петък – пленумът имà своето предобедно заседание в катедралния храм «Св. Благовещение». Първата половина на заседанието npотече при закрити врата: трябваше да се установи окончателно пълното единодушие по докладите на отделните комисии. След кратката почивка бяха допуснати на заседанието източните и западните гости, както и представителите на печата. След като бе изпят от цялата църква на гръцки език тропарът на Петдесетница «Благословен еси, Христе Боже наш», председателят на Съвещанието обяви, че комисиите благополучно са завършили възложената им работа и са предали в секре­тариата своите протоколи. Генералният секретар прочете протоколите и по тях не само не станаха нови разисквания, а напротив – всички делегати чрез ставане на крака изразиха своето одобрение. Въз основа на тези протоколи беше съставен каталогът от въпроси за бъдещия Всеправославен предсъбор в неговата окончателна форма.

Същия ден следобед V-тата комисия на Съвещанието, която имаше да се занимае с въпроса «Отношения на Православната църква с древните източни църкви, малко отклонени от православието», трябваше да уреди една среща с представителите на тези църкви. Срещата се състоя в катедралния храм – аудиторията на пленума. Председателят на комисията, Загребският митрополит Дамаскин, поздрави гостите (на сръбски с вещия гръцки превод на професор Траян Костич, и от гръцки на английски) с тяхното присъствие на Всеправославното съвещание и припомни древните връзки на техните църкви с православната. В отговор на неговата реч се изказаха водачите на разните източни делегации, като недвусмислено изразиха желанието да се сближат и даже да се обединят със светата Православна църква.

По същото време VI-тата комисия уреди среща с представителите на западните църкви, тъй като тя имаше да се занимае с въпроса «Отношения на Православна църква със западните църкви». Тази среща пък се състоя в един от салоните на нашия хотел «Ивискос» – първо с представителите на Англиканската и Епископалната (в Америка) църкви, а след това с представителите на Световния съюз на църквите, Старокатолическата църква и други. Председателят на комисията, Яшският митрополит Юстин, говорил за значението, което придава Православната църква на контакта си със западните вероизповедания. От страна на инославните бил засвидстелстван интерес към православието и уважение към Православната наша църква.

Вечерта от 20.30 часа в Народния театър до кметството имахме удоволствието да изслушаме концерта на един хор, дошъл от Атина специално да пее пред делегатите на Всеправославното съвещание. Хорът е комплектован от петдесет души най-добри познавачи и изпълнители на византийското пеене под диригентството на един атински протопсалт, Апостол Белуси. Цариградската партриаршия толкова много държи на византийското пеене, че е поставила в каталога на въпросите за бъдещия Всеправославен предсъбор и въпроса да се намерят средства за неговото укрепване. Този концерт следователно имаше задачата да покаже на делегациите красотата на това пеене. Един шпикер даваше предварително нужните сведения за всяка композиция. Бяха изпети творби на най-известни византийски певци-композитори. Разбира се, пеенето е едногласно, обаче придружено с отмерен многогласен исон, и звучеше много добре даже за ухото, свикнало на хармонична музика. Навярно поради това англичанка беше поставила своя магнитофон на самата хорова естрада, за да снеме хубавото изпълнение. Един недостатък обаче ще отбележи нашият съвременник и то недостатък не на изпълнението, което беше отлично, а на самите композиции: прекалено дълги, и то не поради дългия словесен молитвен текст, а поради някакво увлечение в пеенето. Например, след като не стигнало на певеца да удави с преизлишна музика всяка сричка на мо­литвения текст, та вече богомолецът забравя думите и смисъла, в един момент той започва «теререм», с тези безсмислени срички той пее 15-20 минути само някаква мелодия без молитвени думи. За светската музика това не е недостатък, но за християнската богослужебна музика това е пълна безсмислица и пълен кон­траст на дълбоката църковна древност, когато не се позволявало пеене, а само речитативно четене на молитвените текстове. И особено е безсмислица за нашия бързащ нервен век, и особено когато даже и самите гърци повдигат въпрос за съкращение на нашето православно богослужение! Разбира се, седнали на сто­ловете в театъра ние слушахме с удоволствие пападическото (най-протяжното) византийско пеене и тереремите, обаче в храма по отношение на богослужебните времена тъкмо това е материята, която трябва да бъде съкратена.

В събота, на 30 септември сутринта, Румънската делегация отслужи света литургия в «Старата митрополия». Пеенето беше гръцко, апостола прочете на румънски професор Кицеску, всички възгласи биваха произнасяни на румънски, само старият епископ Андрей предпочиташе английски език, понеже вече много години служи в Америка и то навярно по английски.

Този ден се състоя последното заключително заседание на Всеправославното съвещание в остров Родос. След редовната начална молитва Генералният се­кретар, Мирският митрополит Хрисостом, прочете протоколите на пленарните заседания, както и текста на Въззванието, което нашето Съвещание ще отправи към православните църкви, към православните християни и към целия свят (публи­кувано в «Църковен вестник», брой 33-34, 1961 година). Пленумът единодушно го одобри. Беше поднесена на делегатите присъствената книга да се разпишат в нея за редовното посещение на заседанията. След това председателят на Съвеща­нието благодари на делегатите, както и на Организационната комисия за поло­жените старания които много помогнаха работата на Съвещанието да протече спокойно и да завърши успешно. После той прочете специална благодарствена молитва, съчинена за случая, която беше преведена и на църковнославянски език! Най-накрая всички делегати съвместно и гласно произнесоха Никеоцариградския символ на вярата по гръцки, за да засвидетелстват и демонстрират своето безспорно съгласие с догматиката на православието и своето беззазорно членство в светата Православна църква. И понеже това беше краят на нашето Всеправославно съвещание и въодушевени от тази демонстрация на нашето убедено единоверие, настъпи най-умилителният момент в досегашното ни съвместно пребиваване на остров Родос: всички делегати от всички православни църкви просълзени се прегръщаха и целуваха в знак на пълно общение и като израз на радостта, че такова множество стои твърдо върху непоклатимите основи на православното християнско изповедание. Целуваха се с нас и представителите на източните древни църкви, малко отклонени от православието, като изразяваха желанието си да влязат в кошарата на едното Христово стадо.

В 17 часа същия ден трябваше ние, българите, да отслужим великата възкресна вечерня в катедралния храм «Св. Благовещение». Понеже делегациите по реда на старшинството (само с някои изключения) служиха всеки ден светите ли­тургии в «Старата митрополия» и когато дойде нашият ред, вече не остана ден за нас, беше ни възложено ние пък да отслужим великата вечерня срещу последния неделен ден на Родоското съвещание. Ние нямахме дякон в състава на нашата делегация, нито даже подходящ свещеник. Затова олтарното богослужение се извършваше от гръцко духовенство, като църковнославянският език се застъпваше само от протоиeреите Боровой (руснак), Громадски и Зноско (поляци). А нашето българско участие се състоеше само в това: Старозагорският митрополит Климент в мантия и с жезъл мирствоваше (благославяше) на архиерейския трон, а Ловчанският митрополит Максим и мое смирение трябваше да застъпим славянски език на клироса с пеене и четене. Понеже нямахме славянски богослужебни книги и всичко трябваше да пеем и четем наизуст, предварително още в хотела с помощта на мелодията, която знаем наизуст от ученическо време, ние си припомнихме и записахме текста на песните, за да го имаме пред очи като опорна база. И стана така добре, че всички останаха с впечатлението че ние сме изнесли най-хубавото богослужение.

Вечерта от 21 часа се състоя тържествена вечеря, която даде Родоският ми­трополит Спиридон в ресторанта на нашия хотел «Ивискос».

На другия ден –  неделя, 1 октомври – водачите на всички делегации отслужиха в катедралния храм «Св. Благовещение» тържествена литургия която продължи от 7.30 до 11.30 часа. Апостолът пак беше прочетен на гръцки и араб­ски, а евангелието на гръцки и църковнославянски. След това Имброският ми­трополит Мелитон прочете от амвона въззванието на нашето Съвещание пред ми­крофона на гръцкото радио, а подир него го прочете в руски превод Ярославският архиепископ Никодим. И разбира се, подир «Елици» се изпяха многократни многолетия за всеки предстоятел на православна църква поотделно и след «Дос­тойно ест» – за всеки предстоятел по отделно «В первих помяни».След като свърши светата литургия,цялото Съвещание с тържествена лития се отправи през запад­ните врати на катедралния храм в митрополията по околния път при тържествено биене на камбаните и множество народ.

В 16 часа след обед с един дълъг кортеж от автомобилни коли всички делегати и гости се отправихме за манастира «Филеримос», който се намира върху един доминиращ над околността планински хълм, на 15 километра югозападно от град Родос. Колите вървяха първо по живописния бряг, гъсто осеян от селища потънали в лимонови и портокалови градини-дворове. Хубави църкви красят се­лата като паметници и свидетелства за изключителната набожност изобщо на гърците и специално на местното население. Камбаните бият тържествено. Насе­лението маха с ръце приветливо и пръска нашите коли с розова вода. Наистина трогателен народен възторг и внимание! Но по-нататък неочаквано за нас започваме да се изкачваме по склона на манастирския хълм, по един живописен асфалтиран път, през една гъста борова гора. Борът тук е някакъв особен вид с дълги меки висящи листа и гладка кора. Зажаднели за нашите гори, ние оста- нахме приятно изненадани от това рядко за Гърция горско съкровище! Професор Дюлгеров даже намери прилика с пътя за нашия скъп Рилски манастир. В манастира монаси не видяхме. Тук прекарвал своята лятна ваканция Родоският митрополит Спиридон. Програмата предвижда вечерня в съборния храм на светата обител. Храмът е построен в чиста готика, облицован с бигор не само отвън, но и отвътре. И вътрешното разположение, и видът на храма не са православни. Изглежда да е строен от италианците и то навярно за нуждите на някакъв като­лически монашески орден. Което трябваше да служи за олтар, представлява едно помещение със светѝ престол, но отделено от средната част на храма чрез стена с два свода и железни решетки, без иконостас. При това ориентацията му е такава, че свещеникът стои пред светия престол не с гръб към народа, а с лявата си страна. Пряшевският епископ Доротей (чехословак) в мантия застана в архиерейския трон, протоиерей д-р Новак (чехословак) започна на чешки език вечернята, а бълга­рите бяха замолени да заемат десния клирос с пеене на църковнославянски език, докато левият клирос оставаше за гърците. След вечернята се изкачихме в зда­нието, което е построено очевидно едновременно с храма в същия стил и облицовано със същия камък. В една галерия само с покрив, в стила на католическите манастирски галерии, един византолог даде на посетителите обяснения за миналото и настоящето на «Филеримос». Според него това било името на първия заселник, а пък аз си позволих да се усъмня, защото «Филеримос» като нарицателно значи «пустинолюбец» и много подхожда за тази наистина пустинна прекрасна местност. Подир една почерпка митрополит Спиридон раздаде на делегатите от името на Цариградския патриарх паметни подаръци – по един нагръден кръст на верижка и по една художествено изработена керамична чиния с герба на Вселенската патриаршия по средата (двуглавия орел) и наоколо с гръцки надпис «Родоско всеправославно съвещание 1961». Същевременно кметът на град Родос раздаде по един албум с репродукции на византийски църковни паметници и по един доста тежичък металически медал с емблемата на града. Тази вечер делега­цията на Цариградската патриаршия даде тържествена вечеря в ресторанта на нашия хотел «Ивискос». С това Всеправославното съвещание на остров Родос за­върши. Оттук нататък ние щяхме да бъдем гости на Атинската архиепископия.

На 2 октомври – понеделник – с гръцки самолети отлетяхме за Атина, изпратени на родоското летище от кмета на града, други представители на местната власт, военна музика и младежи облечени в национални носии, които изпълниха народни песни и хора. Понесени върху крилете на металическата птица, ние отвисоко се простихме с поглед може би завинаги с ненагледния Родос и се любу­вахме на синята красота на Егейското море, нагъсто осеяно с острови и островчета. По програма от атинското летище трябваше да се отправим в атинската катедрала «Св. Благовещение», дето трябваше да се отслужи благодарствен молебен по случай благополучния завършек на Всеправославното съвещание и дето трябваше да поздрави делегатите с реч сам Атинския Архиепископ Теоклит. За съжаление програмата беше изпълнена в отсъствието на последния, който не можа да заеме своето място поради заболяване[1], а го заместваше Коринтският митро­полит Прокопий. Църквата беше пълна с духовенство, официални лица и народ. Подир молебена и разменените речи между представителя на Атинската архиепископия и председателя на Всеправославното съвещание, ние се завърнахме в старата си квартира, луксозния хотел «Пентеликон», в аристократическото предградие «Кифисия». Програмата предвиждаше водачите на делегациите да посетят Атинския Архиепископ, но поради заболяването на последния посещението се отмени.

Същия ден от 18 часа започваше великата вечерня срещу празника на св. Дионисий Ареопагит, който се почита като патрон на Атина, чиято памет се празнува спонтанно от целия народ и в чиято чест е издигнат един от най-хубавите базилични храмове на гръцката столица. Св. Дионисий бил член на атинския Ареопаг (върховен съд) по времето, когато св. апостол Павел проповядвал за пръв път християнството в Атина. Един от първите повярвали в неговата проповед бил св. Дионисий (Деяния на светите апостоли 17:34), затова апостолът впоследствие го поставил за пръв (според някои историци за втори) епископ на Атина. Като съзерцателна натура, той видял тайните на вярата и написал своите известни творения «За небесната иерархия» и «За църковната иерархия», на които поради техния дълбок смисъл по-късно трябвало да напише тълкувание св. Максим Изповедник  (починал 662 година). Завършва живота си мъченически през гонението на християните от римския император Домициан в 96 година на християнската ера. Така става понятно, защо християнска Атина го почита като свой патрон. Гърците са му съставили специална празнична служба, различна от тази в минеите, която е много скромна. Поради голямото разстояние от хотела дотук, ние заварихме вечернята вече започнала. Разпоредителят на Съвещанието – Родоският митрополит Спиридон – продължаваше своята служба и вън от пределите на своята епархия: той ни посочи определените за нас места в храма. И тук храмът е снабден със столове по западен образец. Той е великолепна базилика, зографисана с визан­тийска стенопис, резбата свежа, красива и от една ръка: иконостас, архиерейски трон, амвон, певници и полиелеи. Църквата пълна с народ, включително горните галерии паралелни на средния храм и стигащи до олтара. Клиросите пълни от млади певци, които със своите свежи гласове изпълняват византийското пеене в съпровода на многогласен исон. Макар богослужението да беше отдавна започ­нало, певците още пееха предначинателния 103-ти псалом с така наречените «аниксантарии»: псаломът се чете до средата на стих 28 – «Давшу Тебе им соберут» и оттам нататък – «Отверзшу Тебе руку» – се запява с много вметнати величания към всяка псалмена мисъл. Пеенето на аниксантариите някъде може да продължи половин и даже един час, колкото тук не продължи, но за нас беше ясно, че и това е една материя, която бъдещият Всеправославен предсъбор би трябвало да съкрати. В Народния театър на Родос седяхме и слушахме с чисто научен интерес продължителното византийско пеене на древността, обаче в храма искахме да се молим. Интересно е за отбелязване, че мъже и жени от народа подпяваха съг­ласно с певците, което значи, че тези мелодии се пеят винаги еднакво и че тези богомолци редовно посещават богослуженията, поради което усвояват мелодиите от слушане. Само двете песни «Господи воззвах» и «Да исправится» пяха тези млади амбициозни певци 20-25 минути. На петохлебието предложиха пет големи хляба вместо да бъдат петдесет петохлебия, както би било у нас на голям празник, и вместо да пеят според типикона два пъти тропара на празнуемия светец и един път «Богородице Дево», те пяха единствен път последния тропар на някаква Пападическа (най-протяжна) мелодия, която беше достатъчна за трите бавни каждения около петохлебието. На гостите бяха раздадени малки просфорки из ол­тара вместо петохлебие.

От 22 часа се състоя в ресторанта на хотел «Пентеликон» тържествена ве­черя, която даваше на делегатите и гостите гръцкото правителство. Хазаин на вечерята беше заместник-председателят на Министерския съвет Параскевопулос заедно с министъра на просветата и култа Стратос. Размениха си речи представителят на правителството и председателят на Съвещанието.

На другия ден – вторник, 3 октомври – от 8 часа започна в същия храм божествена литургия, в която взеха участие само водачите на всички делегации с много гръцки архиереи и по-нисше духовенство. По програма трябваше да предстоятелства службата Атинският Архиепископ, но поради заболяването му той беше заместван от Коринтския митрополит Прокопий, както вчера на вечернята. Богослужението продължи почти до 12 часа.

Подир службата нашият предълъг автомобилен кортеж се отправи към манастира «Пендели», който се намира на 16 километра от Атина върху планинския масив под същото име, отдето неизчерпаемо черпят бял мрамор гърците от времето на своята класическа древност и до днес. Строен през XVI-ти век, днес той има малко монаси и служи за преквалификация на църковен кадър: тук биват устройвани опреснителни курсове, богослужебен стаж и прочее. Подир кратко гостуване автомобилният кортеж се отправи за столичното предградие «Халандри» дето се намира новата сграда на вече едновековната Атинска духовна семинария и дето Атин­ската архиепископия щеше да даде обед на делегатите и гостите. Атинската се­минария е построена преди повече от 100 години първоначално в самия град с голямото дарение на Георги Ризарис (починал 1841 година), богат търговец в Русия, грък по произход, завещал цялото си голямо състояние за тази цел. Но понеже това зда­ние остаряло и освен това било заето за държавни нужди през и подир последната война, затова Атинската архиепископия с набраните средства от този богат фонд на Ризарис построява нова семинария с всички нужни помещения и възможни удобства. Дворът е още съвсем необработен, отъпкан от тежките превозни средства около строежа. Постройките едва са завършени, но вече в тях кипи живот и дейност. В големия хол на главния вход е поставен на централно място бюстът на Георги Ризарис от бял мрамор. Широки светли хигиенични помещения за всички нужди на една добре развита духовна семинария. Влязохме в новата училищна църква за кратък молебен: прави впечатление, че няма иконостас, а олтарът е отделен от средния храм само с една ограда до пояс и светия престол е достъпен за окото на богомолеца през всичките моменти на богослужението. Може би това е направено така, за да могат всички семинаристи винаги да наблюдават свещено­действието на олтара, а не да влизат в олтара на групи само няколко пъти в го­дината. Трапезарията е един обширен салон, дето имаше място за всекиго от нашето родоско множество, допълнено с много атински гости. Ако питомците на семинарията могат да напълнят това обширно помещение и при това носят ка­чествата на възпитани семинаристи, тогава ние трябва да ублажим Еладската църква. Сега ректор на семинарията е професорът от Атинския богословски факултет Василиос Велас, понеже по завещанието на Ризарис ректорът трябва да бъде родом от Тесалия, какъвто именно е този професор. Обедът мина в задушевна атмосфера, произнесоха се речи от страна на хазяите и гостите и ние тръгнахме по-нататък.

Следва…(виж тук).

_______________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1962, кн. 4. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Вследствие на това заболяване той почина на 8. I.1962.

Изображения: авторът + Левкийски епископ Партений (1907-1982). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-aVz