Всеправославното предсъборно съвещание на остров Родос – продължение 2*

+ Левкийски епископ Партений

Сутринта осъмнахме в пристанището на град Родос, главният административен център на едноименния остров. Първото впечатление от града и острова е поразително. Струва ти се, че не може да има по-синьо небе и по-синьо море, които тук се оглеждат и преливат едно в друго. Градът има европейски вид, обаче без небостъргачи, а потънал в изобилна субтропическа цветуща зеленина и с много въздух. На заден план се издигат красиви планински очертания, потънали в син­кава омара. Очевидно това е най-високата част на онова някогашно продължение от Мала Азия насам, чиито по-ниски места при някой катаклизъм са потънали в морската вода. Мала Азия отстои само на 15 километра от Родос и видимостта ѝ за­лъгва – да посегнеш, ще я докоснеш с ръка. Най-голямата дължина на острова е седемдесет и седем километра, а най-голямата ширина – тридесет и седем километра. Общият брой на населението трябва да възлиза на около 50,000 души, разселени в около 50 селища. Още Омир в своята Илиада споменава някои от последните. Името на острова намира своето обяс­нение в елинската езическа митология: богът на морето Посейдон и една просто­смъртна островитянка добили дъщеря, която била наречена Рода и която впослед­ствие се омъжила за бога на слънцето Илиос (Хелиос). Навярно поради тази ле­генда за брачната връзка – между кръстницата на острова и слънцето в края на IV-ти век преди Христа известният скулптор Харит Линдоски изваял и отлял от плътна мед огромна статуя на бога Илиос, която била висока над тридесет метра и спо­ред тогавашните представи се славела като едно от чудесата на онова време, и която според някои била така поставена да стъпи върху двата насрещни края на каменния пристанищен вълнолом в град Родос, щото корабите влизали в приста­нището под фигурата и между краката на статуята. Паднала вероятно при силно земетресение през 225 година преди Христа, тя останала да лежи твърде дълго време дори до завоюването на острова от сарацините мохамедани през VII-ми век на хри­стиянската ера, които я секли на късове и разпродавали като обикновен метал.

Слизаме на брега. Главният и неуморен разпоредител на Всеправославното съвещание, Родоският митрополит Спиридон, влиза стриктно в своето задължение толкова повече, че тук той е вече и домакин. В строен ред, по старшинството на църквите, делегациите и гостите се отправят в хубавото здание на Димархиона – Кметството, за да бъдат  приети и приветствани с «добре дошли» най-напред от първия гражданин на град Родос Михаил Петридис. Широкият хол на кметството се напълни с пъстър свят. На приветствието отговори председателят на Съвещанието Кавалският митрополит Хрисостом. Върху широкото стълбище на кметството бе направена една историческа колективна фотография, която в тази си пълнота остана единствена. Оттук гостите се отправиха в Родоската митрополия за за да получи всяка делегация своята определена стая: всяка делегация получи стая, украсена с портрета на съответния църковен предстоятел, дето ще може на свое място да изчаква началото било на богослуженията, било на заседанията.

Родоската митрополия се намира в непосредствена близост с кметството – през една широка асфалтирана улица, и е свързана с катедралния храм «Благовещение» чрез вътрешен вход направо за олтара (както в много католически хра­мове е обичайно това). Зданието е старо, обаче добре разпределено на помещения за всички нужди на жилището и канцеларията. А дворът, който лежи откъм юж­ната му страна и до самия бряг на морето, със своите субтропически декоративни цъфнали дървета, с фонтана под купол, с високата камбанария, отгдето се открива необятна гледка към острова, морето и небето, представлява артистично поста­вена архитектурна гарнитура към този сгъстен и един в друг впит комплекс от постройки, дето приятно си почива окото и дето тружениците на Съвещанието се освежаваха през антрактите на заседанията. Родоският катедрален храм «Благовещение» представлява обширна базилика, цялата изписана с плоска византий­ска стенопис, както на запад разбират и третират този стил: образите се рисуват безперспективно като символ на безпространствената вечност и фигурите са наивно оградени от дебела линия като рамка. Ако е вярно, че храмът е строен в италиан­ско време (1923-1945 година), тогава обяснимо става католическото влияние в неговата вътрешна уредба: средната част е снабдена с неподвижни столове в редици, а солеят заема почти една трета от средния храм – един солей около самия ико­ностас, но оттам нататък той продължава на една степен по-ниско, и тук остава архиерейският трон, тук остава благовестническият амвон, като най-после този разширен солей бива отделен от останалия храм с железен парапет до човешки гърди; по средата железният парапет има врати, които се отварят в тържествените моменти на богослуженията – за вечерния и литургийните входове, за благо­славяне на християните от архиерея, когато той стои на трона, и прочее. Народът пали свещите си само в дъното на храма пред поставените там проскинитарии, а излъсканите хубави месингови свещници пред иконостаса са само електрифи­цирани. Ако всичко това е католическо влияние в гръцкия храм на Додеканезите поради доскорошната италианска власт, тогава трябва да се приеме, че то оттук е доста широко възприето в Елада, защото същата уредба наблюдавахме и в атин­ската катедрала «Благовещение», в атинския храм «Св. Дионисий Ареопагит», коринтската катедрала «Св. апостол Павел».

Около 10 часа тръгна тържествена лития от митрополията по същата тази широка улица, която дели кметството от митрополитския архитектурен ком­плекс, за да влезе в катедралния храм през западния главен вход. Това беше една лития в гръцки стил: най-напред вървят младшите делегации и лица, а най-на­зад старшите. Русите я правят в обратен ред и тогава има по-малко бърканица, защото всички младши по-лесно се нареждат и вървят, след като най-старшият тръгне пръв. Но тук се прояви организационният такт на митрополит Спиридон и неговите помощници които поставиха всекиго на мястото му: най-напред иподякони с Константиновското знаме и Христовия монограм, след това инославните пратеничества и гости, после делегациите на православните църкви по старшинство, тогава честнѝят Кръст с хоругви и свещници, служащият клир и архиереите на Додеканеза в облачения, и накрая Родоският митрополит Спиридон в архиерейска мантия и жезъл. Българската делегация като представител на «най-младата» (скоро възстановена) православна патриаршия бе поставена на осмо място – между румънската и кипърската делегации. Цялата улица беше украсена със знамената на Вселенската патриаршия и на Елада, всички камбани на Катедралата бият тържествено, пред входа на храма почетна рота и музика отдават почести на всяка делегация.

Беше отслужен тържествен молебен при пълна църква от делегати, гости и народ. Пя на хоровата естрада византийският хор на Родоската митрополия от тридесет души мъже и деца, монофонно с неонов съпровод. Подир приветствието на граж­данския домакин – кмета (в кметството), сега пък църковният домакин – Ро­доският митрополит Спиридон произнесе приветствие, в което изрази радостта си, че тъкмо неговият престолен град има честта, тук да бъде свикано това високо Всеправославно съвещание, – призова «смирено и благоговейно» върху неговите членове «благодатта и просветлението на Светия Дух» по молитвите и благословиите на Светейшия Вселенски Патриарх, както и на «Светейшите предстоятели на светите Божии православни църкви», – и завърши с думите на църковния поет, св. Иоан Дамаскин, от неговия пасхален канон: «Подигни наоколо си очи, Сионе, и виж! Ето, дойдоха като божествено светли светила твоите чеда от запад и север, от юг и изток, които в тебе благославят Христа во веки»! Отговори му председателят на Съвещанието Кавалският митрополит Хрисостом, като благодари за приветствието и изрази надеждата, че нашето Съвещание ще покаже на света единството, единомислието и силата на целокупното православие. Възгласи се многолетие за Вселенския Патриарх и за всички православни църковни предстоятели. Оттук всички се отправиха в определения хотел «Ивискос» — новопостроен, обширен, удобен, разположен на единия морски бряг и недалеч от другия. Името му идва от декоративния храст «ibiskus», който тук е много модерен и се среща навсякъде в паркове и дворове, и който цъфти с едри и ярко оцветени лилиеобразни цветове. Тук всеки получи удобен апартамент за десетте дни на нашето гостуване в Родос. Тук има и удобен ресторант, дето срещу купони, раздадени на всички гости от Организационната комисия на Всеправославното съвещание, всеки получаваше всичко нужно сутрин, обед и вечер, когато не се уреждаха офи­циални обеди или вечери в друг ресторант на града.

В 17 часа беше отслужена великата възкресна вечерня в катедралния храм от многобройно духовенство. Пяха се песните на Петдесетница и то на трите класически езика – гръцки, арабски и църковнославянски, дето това беше възможно. На всички гости бяха определени места за стоене и седене, а на всички делегации бяха възложени за изпълнение съответни песни от празник Петдесетница. На българите беше възложено да изпеят на църковнославянски език стихирата на «Господи воззвах» – «Вся подает Дух Святый». Но понеже не бяхме сигурни в изпълнението наизуст, затова изпяхме първата стихира на «Всякое дихание» – «Преславная днесь». Впечатлението на слушателите беше много добро от българското пеене.

На 24 септември, неделя, 9 часа сутринта, в катедралния храм, започна тър­жествена литургия от всички водачи на православните делегации с многобройно духовенство. Пееше същият хор на Родоската митрополия, който вчера пя моле­бена и вечернята – пеене хубаво, византийско, монофонно, но с многогласен исон. Православната литургия се служи във всички православни църкви еднакво, защото текстът е отдавна уточнен. Обаче все пак някоя църква ще си позволи осо­бености на местна почва. Така например, в Гръцката църква могат да се наблю­дават следните особености: на ектенията «Заступи спаси», който и да я произнесе, певците отговарят «амин»; ектенията «Пресвятую пречистую» се прекъсва по сре­дата, както правят и румънците, за да изпеят певците «Пресвятая Богородице, помилуй и спаси нас»; подир евангелското чтение се изпуща всичко освен една малка ектения със заключителния възглас «Яко да под державою Твоею» и вед­нага запяват «Иже херувими»; подир възгласа на евхаристийния канон «Благо­дарим Господа» изпяват се само думите «Достойно и праведно» без продължението, което се пее у нас, и понеже служащият има да прочете своята тайна молитва, тук се получава една тягостна пауза, както у католиците.

Сега на тази тържествена литургия поради нейния всеправославен характер, по изключение вместо «Святий Боже» пяха «Елици», подир което бяха възгласени многолетия за всеки православен църковен предстоятел поотделно, като се започна от Вселенския Патриарх. Апостола от празник Петдесетница бе прочетен на гръцки от гръцки дякон от амвона и на арабски от един арабски архимандрит от владишкия трон, а евангелието – също от празник Петдесетница – бе про­четено на гръцки от един гръцки дякон от амвона и на църковнославянски – сам водачът на руската делегация, архиепископ Никодим, от царските двери. Веднага подир евангелското четиво произнесе слово генералният секретар на Всеправославното съвещание, Мирският митрополит Хрисостом, който изтъкна зна­чението на Всеправославното съвещание за православния и изобщо за християн­ския свят. След изпяването на «Достойно есть» бяха споменати всички предстоятели на православните църкви поотделно във възглашението «В первих помяни». Като завърши божествената литургия, с литийно шествие в гръцки стил делегатите и гостите – служилите в пълно облачение – се отправиха за Митрополията по околния път при тържествено биене на камбаните и множество фоторепортьори, които полагаха старание да не изпуснат нито един момент и нито едно лице. В «българската» стая Старозагорският митрополит Климент поднесе на Родоския митрополит Спиридон подаръци от Негово Светейшество Патриарх Кирил и Светия Синод: една икона-диптих, един пакет с печатните трудове на Българския Патриарх, българско розово масло и други.

След обед в 16 часа стана тържественото откриване на Всеправославното съвещание в катедралата «Св. Благовещение». Подир един кратък молебен председателят на Съвещанието, Кавалският митрополит Хрисостом произнесе слово, с което поздрави делегатите и гостите, изрази надеждата, че нашето Съвещание ще оправдае очакванията на православните християни да бъде манифестирано единството на православните църкви пред целия свят. След него поднесе поздрав­ление от името на Еладското правителство министърът на просветата и култа Хр.Стратес, който изтъкна Православната църква като ревностна пазителка на автентичното християнство, на апостолското и светоотеческо предание и пожела на Съвещанието плодотворна дейност. После поднесоха приветствия водачите на делегациите александрийска, антиохийска, иерусалимска, руска, сръбска, ру­мънска, българска, кипърска, еладска, полска и чехословашка; кметът на град Ро­дос, Михаил Петридис; пратениците на Арменската, Коптската, Сирояковитската, Етиопската и Малабарската църкви; англиканският в Иерусалим архи­епископ Мак Иннес, представителят на Епископалната американска църква епископ Мак Доналд, представителят на Световния съвет на църквите в Женева Франсис Хаус, членът на Организационната комисия при Всеправославното съ­вещание Томас Ваидис. Така тържеството по откриването продължи чак до 19.30 часа вечерта. В 20 часа председателят на Съвещанието, Кавалски Хрисостом, в салоните на хотел «Ивискос» даде интервю на журналистите в смисъл, че нашето Съвещание има чисто църковно-религиозен характер и че на него е въз­ложена скромната задача да приеме в окончателна редакция и при пълно едино­душие въпросите, с които ще трябва да се занимае предстоящият Всеправославен предсъбор, без да навлиза в тях по същество (Правилник на Всеправославното съвещание, чл. чл. 2, 3 и 14).

Още по-късно, в 20.30 часа вечерта, всички гости бяхме поканени в древния театър на град Родос, за да видим представлението на Еврипидовата трагедия «Иполит» в онази обстановка, в каквато тя била играна навремето. Нали гърците първи се сетили, че събитията на живота могат не само да се разказват в поеми като Омировите и в истории като Херодотовите и Тукидитовите, но и нагледно да се представят пред зрителя чрез играта, действието и пряката реч на живия човек, и те дали начало на този най-труден и най-зрял литературен вид – драмата, трагедията, комедията. Древният театър е в развалини, но амфитеатрално разпо­ложените каменни седалища са запазени сравнително добре, както и «сцената» под и пред първото най-ниско седалище с една-две каменни колони-жертвеници в човешки ръст. Зрителите насядаха по седалищата едни над други и артистите започнаха своята игра тъй както някога са играли на това същото място техните далечни колеги. Това беше едно драматично изкуство, нарочно представено в неговите пелени! Оттогава тази литературна форма е ангажирала твърде много гениални имена и в своя растеж е разпукала и разбила даже стесняващата класическа теория на великия Аристотел. И все пак интересно беше да се пренесем в онази изначална епоха, колкото и наивно да ни изглеждаше сега нейното тра­гично представление. В 22 часа министърът на просветата и култа, Хр.Стратос, даваше вечеря на делегациите и гостите в ресторант «Рода» и ние с леките коли се отправихме за там.

В понеделник – 25 септември – сутринта от 7-9 часа делегацията на Цариградската патриаршия отслужи св. литургия в така наричаната църква «старата митрополия». В продължение на цялата седмица тук се служеха всяка сутрин свети литургии от делегациите по реда на старшинството, защото катедралният храм бе зает и специално подреден за пленарните заседания. И тук неподвижни столове за богомолците по средата на храма, и тук железен парапет, който отделя една трета на храма от останалата част. Според дневната програма тук дохождаме на св. литургия всяка сутрин, после се връщаме в хотела за закуска и оттам се отправяме на заседание в катедралния храм – архиереите с енголпии и мона­шески була (чл. 9, Правилник на Всеправославния събор).

Катедралата беше вътре пренаредена за пленарните заседания. В средата на обширния солей върху висок аналой е положено св. Евангелие с две дебели запалени свещи встрани. Покрай железния парапет на солея са поставени масите и столовете (с лице към запад) за председателя, секретаря, почетния прези­диум и помощния персонал от преводачи и техници. Правилникът на Съвещанието (чл. 16) предвижда при председателя 6-членен президиум, който се набира от во­дачите на старшите шест църковни делегации и който заедно с председателя и секре­таря образува ръководното бюро на Съвещанието. Официалните езици на Съвещанието са гръцки, руски и арабски, на които се говори в заседанията и на които веднага се превеждат изказванията от специални преводачи; а когато заседанията биваха достъпни за гостите, тогава изказванията се превеждаха на френски и английски (чл. 21 на Правилника). Но арабските братя улесниха твърде много тази тежка процедура, като още в началото на работата се отказаха от араб­ския превод, тъй като едни от тях са гръцки, а други руски възпитаници и разбират съответните езици. А техническия персонал обслужвате микрофоните, магнитофоните и прожекторите. За всяка делегация бяха поставени по шест стола и маси в две редици: на първата редица седяха архиериерите от делегацията, а на втората редица – свещениците и цивилните. На всяка делегация беше предоставен по един микрофон за усилване на изказванията. Докато председателството беше поставено с лице към запад, делегациите седяха с лица към юг и север, и то наре­дени по признатото старшинство на църквите: цариградската в дясно, алексан­дрийската в ляво, антиохийската в дясно, иерусалимската в ляво и така нататък. Гостите, когато биваха допускани в заседанията, сядаха с лица към изток. По този начин на разположение се получаваше едно голямо каре, в което всеки можеше да вижда всекиго от присъстващите и говорещите. Заседанията започваха и завършваха с молитва (чл. 18 на Правилника).        

Пленарните заседания преди и следобед на първия ден бяха най-оживени което е естествено за такова едно събрание на лица, срещнали се за пръв път. Но след като се изясниха становищата, по-нататък работата тръгна тихо и гладко.

Най-напред бяха прочетени новополучени телеграфни поздравления от Вселенския Патриарх Атинагор, Александрийския Патриарх Христофор, Иерусалимския Патриарх Бенедикт, после обширно поздравление от Московския Па­триарх Алексий, от Българския Патриарх Кирил (в гръцки превод, понеже предния ден беше прочетено в руски) и телеграфното поздравление на Кипърския архиепископ Макарий. Тогава вече бе дадена думата на Сардийския митрополит Максим, член на Цариградската делегация, който прочете доклад върху «Правилника на Всеправославното съвещание». Именно изказванията по този доклад се развиха в твърде оживени дебати.

Когато водачът на Антиохийската делегация Епифанийският митрополит Игнатий изрази «своята радост, че докато на предишните православни съвещания от 1923 и 1930 година не били поканени българите, поради което не могли да бъдат взети никакви важни решения, сега братята българи присъстват»! Това изказване беше за нас колкото неочаквано, толкова и трогателно!

Тогава водачът на Руската делегация, архиепископ Никодим Ярославски, във връзка с членове 20 и 29, които нареждат секретариатът да изготвя специални бюлетини за всеки изминат ден на Съвещанието и да ги предава на пресата за публикация, заяви следното: «Светът трябва да знае, как всяка делегация реагира на поставените въпроси, което значи – да се публикуват всички приветствия и изказвания. Вчера на пленарното заседание присъстваха гости и жур­налисти, дето поздравлението на Икуменическия център в Женева бе прочетено на гръцки. Освен това вчера приветствието на Българския Патриарх се прочете в руски превод, а днес се прочете в гръцки превод. Защо по същия начин да не бъде известно на обществеността и приветствието на всяка православна църква?» По това предложение започнаха изказвания, които запълниха целия предобед. Генералният секретар на Съвещанието, Мирският митрополит Хрисостом, заяви, че публикацията на всички приветствия и изказвания технически засега е неосъществима. Гърците въобще много държаха за дискретността на закритите пле­нарни заседания. Накрая се стигна до следното средно споразумение: Секрета­риатът ще изготвя дневните информационни бюлетини, но само след като бъдат одобрени от водачите на делегациите, ще бъдат предавани на журналистите за печата. А всички материали на Съвещанието ще бъдат издадени впоследствие в специален том, както предвижда това член 30 на Правилника.

Следобедното заседание беше още по-оживено – станаха разисквания по въпроса за председателството на Съвещанието.

На 26 септември – вторник – в пленарното заседание Генералният секретар на Съвещанието предложи на одобрение и гласуване текст за телеграма, която Съвещанието трябваше да разпрати до всички предстоятели на светите православни църкви, начевайки от Вселенския Патриарх: «Свързани с любовта ние с Божията милост започнахме нашето Съвещание. Просим светите Ви молитви, за да завършим благополучно възложената ни задача за слава на Бога и полза на Вселенската православна църква!» Предложеният текст беше единодушно одобрен.

Архиепископ Никодим Ярославски прочете пред пленума телеграмата на Грузинския Патриарх Ефрем, чрез която той го натоварва с всички права да пред­ставлява на Всеправославното съвещание и неговата Грузинска православна църква.   

Най-после бяха обявени шестте комисии, на които се разделяше пленумът и които поотделно щяха да се занимават всяка с по една част от големия въпросник на бъдещия Всеправославен предсъбор, тъй като нашето Съвещание имаше за­дачата да предаде последна редакция на въпросите, без да навлиза в тях по съ­щество. Понеже според член 4 на Правилника всички православни патриаршии и автокефални църкви бяха представени от 6-членни делегации затова във всяка комисия имаше, по един представител от делегациите, на всички тези църкви. За председатели на комисиите бяха определени водачите на делегациите по старшин­ството на църквите без Цариградската, която председателстваше пленума. А това значи: от  № II по старшинство до № VII включително, следователно от Алек­сандрийската до Румънската включително. Така председател на I-ва комисия беше Пелусиотският митрополит Партений (Александрийска патриаршия), на II-ра комисия – Епифанийският митрополит Игнатий (Антиохийска патриаршия), на III-та комисия – Филаделфий­ският архиепископ Епифаний (Иерусалимска патриаршия), на IV-та комисия – Ярославският и Ростовски архиепископ Никодим (Московска патриаршия), на V-та комисия – Загребският митрополит Дамаскин (Сръбска патриаршия) и на VI-та комисия – Яшкият ми­трополит Юстин (Румънска патриаршия). Българската делегация беше разпределена по комисиите, както следва: Старозагорският митрополит Климент в I-ва комисия като подпредседател, Ловчанският митрополит Максим в III-та комисия, Левкийският епископ Партений в IV-та комисия, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков във II-ра комисия, професор д-р Димитър Дюлгеров в VI-та комисия и Апостол поп Михайлов в V-та ко­мисия. Първата комисия имаше да се занимае с въпросите под общата тема «Дог­мат и богослужение», втората с «Църковно устройство и ред», третата с «Отноше­нията на православните църкви помежду им», четвъртата със «Социални и богословски проблеми» петата – «Отношението на Православната църква с древните източни църкви, малко отклонили се от православието» и шестата – «Отноше­ния на Православната църква със западните църкви».

Тук председателството на Съвещанието помоли водачите на делегациите да депозират на секретаря представителните грамоти за състава на своите делегации. Професор Аливизатос и Картагенският митрополит Партений изказаха пожелания едни въпроси да бъдат изпуснати от каталога, а някои други да бъдат добавени, обаче секретариатът им отговори, че тези пожелания могат да бъдат поставени в заседанията на комисиите. И това се възприе като принципно положение за всички делегати и за всички въпроси. С това приключи предобедното заседание.

Същия ден следобед цялото Съвещание – делегати и гости – трябваше по програма да направи един автомобилен излет до градчето Линдос, което се намира на източния бряг и то някъде по средата на продълговатия остров Родос. В класическата древност (VI-ти век преди Христа) това място под същото име било прочуто със своя владетел-философ Клеовул, един от седемте мъдреци на тогавашна Елада и приятел на знаменития гръцки законодател Солон. А в християнско време, тук стъпил на родоска земя великият апостол Павел (Деяния на светите апостоли 21:1), когато през 56-57 година трябвало да напусне град Ефес подир тригодишна там дейност и поради бунта на езичниците, и през Македония и Елада пътувал по море към Иерусалим за еврейския празник Петдесетница (Деяния на светите апостоли 20:16). От древния Линдос още стоят развалините върху един твърде висок скалист хълм с една шеметна отвесна про­паст под него до самото море. А долу, на заливчето, дето са стъпвали свещените нозе на апостола, е построен един малък параклис «Св. апостол Павел». Гърците изглежда почитат апостол Павел повече, отколкото другаде сред православните. И с право, защото св. апостол Павел не само е написал на гръцки език великото съкровище на своите послания, от които почти половината са адресирани до места на днешната гръцка държава (Коринт, Филипи, Солун, Крит), но неговите све­щени ръце са поставили и първите християнски епископи на гръцките църкви и сам се потрудил продължително за христианизацията на елините, докато съ­щевременно няма сведения св. апостол Петър някога да е посещавал Елада. За това те са му съставили ссобена празнична служба отделно от апостол Петър, докато в другите православни църкви неговата памет се празнува заедно с тази на апостол Петър и празничната служба е съвместна.

Пропътувахме повече от половината на този красив остров и останахме изненадани от неговата стопанска изостаналост. Климатът е мек, субтропичен. Тук вирее прекрасно маслината, смокинята, мандарината, лимонът, портокалът, нарът. Освен това наистина няма реки и езера, а само някои сухи дерета, които правят пакост при редките поройни дъждове; обаче има изобилна подпочвена вода, поради което най-обикновено нещо са кладенците почти във всеки двор. И понеже постоянно духат ветрове от или към морето, на тези кладенци умело са монтирани колела-въртележки, които движи вятърът и които автоматически из­карват водата на повърхността за поливане. При тези условия целият остров Родее би могъл да се превърне в една богата цитрусова градина. Обаче разрабо­тена е само една малка част, едва ли не само дворните места, а всичко друго плаче за работна ръка. Изглежда братята гърци, разглезени от твърде благосклонната природа, продължават да пребъдват в очарованието на своята древна класическа философия, която определя физическия труд като обида за свободния човек и задължение само на робите. Интересно, че в съвременния гръцки език «работа» се казва «δουλεία», което буквално етимологически значи «робство». Наистина, и българската дума «работа» произхожда от коренната «раб», което  значи «роб». Обаче разликата е там, че преди всичко терминологията на старобългарския език е създавана по сляпо подражание на византийската, и че българинът работи неуморно, не се срамува от работата и превръща своята родина в градина.

А колко по-красив би бил този райски кът Родос, ако беше акуратно разра­ботен!? Но засега земята е предоставена на дивите столетни кактуси, които ние с много внимание култивираме в саксии, а тук си растат на открито и то в два човешки ръста високи; тук-там спорадически някой анемичен бор или друго някое дръвче, и толкоз. Планините красиви отдалеч в синкавата омара, представляват плачевна гледка отблизо: голи, измити от порои и безпощадна ерозия. Турците секли горите, италианците ги доизсекли! Обаче към това обвинение ние ще добавим, че гърците нищо не са направили да ги възстановят. Пред тази гледка аз си позволих да кажа на аташирания към нас преводач, че на гърците им липсва една народна власт, която да организира масово залесяване на планините и раз­работване на всяка педя годна земя, та да стане сегашната територия на Елада истински рай както за зрителя отдалеч, така и за зрителя отблизо.

Пристигнахме в Линдос и веднага се отправихме в енорийския храм – една стара базилика с недостатъците на църковния строеж от турското иго. Taм бе отслужена вечерня под предстоятелството на Загребския митрополит Дамаскин. В края на вечернята той каза на местното население хубава проповед, която виртуозно превеждаше професор Траян Костич, член на Сръбската делегация и гръцки възпитаник, както вече казахме за него. После се спуснахме към ниския морски бряг и през линдоското заливче с моторни лодки бяхме превозени на отсрещната страна, дето ослепително се белееше параклисът «Св. апостол Павел». Над вратата релефно е даден текстът на Деяния на светите апостоли 21:1. Влязохме вътре, славяните изпяхме в руски напев тропара и полиелейното величание на първовърховните апостоли и запалихме свещи. Но понеже параклисът не можеше да побере всичките посетители, затова краткият молебен бе отслужен вън под предстоятелството на Филаделфийския митрополит Епифаний, водача на Иерусалимската делегация. Връщането трябваше да стане пак с моторните лодки. Обаче Старозагорският митрополит Климент и аз решихме да се завърнем в град­чето пеша по една пътека, която върви успоредно с линията на залива, около сто­тина метра по-високо. Към нас се присъедини и Иван Василевич Варламов от Руската делегация. Същата безотрадна картина на флората: скелетът на скалните образувания фантастично красив, но липсва живата плът на растителността, която допълва красотата.

Преминахме през селището от край до край. Хубави бели къщи, почти всяка от които си има своята витрина със сувенири за чужденците. И понеже обикновено е сухо и горещо, доста много питиепродавници. Ненаситно пихме «лимонада», която със своята захарна сладост още повече засилваше жаждата. Пристигнахме на сборния пункт не по-късно от «плаващите» и можахме рано да си тръгнем обратно за град Родос, обаче тук трябваше да дочакаме стъмняването, защото по програма трябваше да устроят в наша чест заря с фойерверки. И на­истина, стъмни се и започнаха. В сравнение с нашите фойерверки това беше твърде примитивно. Зарядите бяха нахлузени на някакви железни прътове, побити в земята, а маниполантът ги възпламеняваше с предпазливо протягана отдалеч запалена факла. Но силата на заряда се изтощаваше още при възпламеняването и фойерверките далеч не даваха очаквания ефект. Това бяха експлозии от множество искри, а не висящи високо във въздуха гроздове от разноцветни блестящи звезди, както наблюдаваме това у нас при разните всенародни тържества. Но нашите изстрелват зарядите високо във въздуха и там те експлодират с всичката си сила, като създават за зрителите великолепен ефект.

За един час сме пак в град Родос. Тази вечер в 21 часа в ресторант «Родини» Кметството даваше вечеря на членовете на нашето Съвещание. През време на ве­черята един смесен хор от гимназисти изпълни на открито със задоволителен ус­пех църковни композиции от гръцки автори в западен стил.

Следва…(виж тук).

_________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1962, кн. 3. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът + Левкийски епископ Партений (1907-1982). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-aV2

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s