+ Левкийски епископ Партений

Христовата Православна Църква е една за целия свят, както изповядва Никеоцариградският символ на вярата: «Вярвам в едната, света, съборна и апо­столска Църква». И това единство било както вътрешно, така и външно изразено, докато тя не се била много разрасла и докато в нея имало лица от такава все­ленска величина, които били в състояние сами да носят в себе си «грижата за всички Църкви» (2 Коринтяни 11:28). Но след като силно се разрасла, за админи­стративно улеснение в границите на обширната Римска империя, тя естествено се разделила на пет самостоятелни и равночестни части, наречени патриархати и именувани според централните градове: римски, цариградски, александрийски, антиохийски и иерусалимски. Още по-късно привлиза националният елемент като решителен фактор в това разделение. И особено откакто българският покръстител, св. цар Борис, постави през IX-ти век въпроса за автокефална право­славна Църква в границите на една национална държава, оттогава насам се появиха все по-нови самостоятелни части на едната Вселенска Православна Църква, чиито именования вече достатъчно говорят за основата, върху която са се форми­рали – националността: Грузинска, Българска, Руска, Сръбска, Румънска, Гръцка, Албанска, Полска, Чехословашка, Финладска. Но въпреки тази си външна автокефална раздробеност едната Православна Църква строго пазела единството на вярата и благочестието в своите поместни части. А когато се явя­вала някаква опасност за това единство в идеологията и практиката на всецърковната общност, тогава били свиквани събори, на които колективно и най-пра­вилно са могли да бъдат решавани повдигнатите спорни въпроси на благочестието. Като се почне от самото начало на свободното църковно съществуване – Медиоланския едикт на св. цар Константин Велики от 313 година, Църквата според нуж­дите си изявявала своето единство и външно на вселенските събори, наричани така както затова, че на тях била представена вселенската пълнота на едната Църква, тъй и затова, че техните решения бивали приети от цялата вселенска Църква. Такива събори в православния свят се наброяват само 7: първият от 325 година в Никея, вторият от 381 година в Цариград, третият от 431 година в Ефес, четвър­тият от 451 година в Халкидон, петият от 553 година в Цариград, шестият от 680-681 година пак в Цариград (с едно по-късно каноническо допълнение от 692 година) и седмият от 787 година в Никея. Римокатолическата Църква брои за осми вселенски събора от 869-870 година в Цариград, на който взели участие наистина представители на всички тогавашни поместни църкви и на който била решена благоприятно автокефалията на младата Българска православна църква, но в православния свят той се смята само за поместен събор на Цариградската патриаршия. Такива поместни събори, чиито решения са всеобщо приети в Православната църква, се наброя­ват 10, от които първият се състоял в малоазийския град Анкира (сега Анкара) през 314 година – само една година подир Миланския едикт, шестият се състоял в центъра на Балканския полуостров Сердика (сега София) през 343 година, а последен от поместените е горепоменатият Цариградски от 870 година, който за православните българи има съдбовно значение. От тази последна дата насам и особено след като по-голямата част от православния Изток бе залята от мохамеданската експанзия и Цариград падна в турски ръце през 1453 година, Православната църква изгуби свободната възможност да изявява нерушимото си единомислие и единство чрез своите всеправославни събори. Ставали са многолюдни църковни съвещания по разни места на православния свят с повече или по-малко представители от дру­гаде, но техните решения имали само локално значение като решенията на един редовен върховен административен орган. Такива събори са станали няколко в Цариград, в столицата на първа България през 893 година, в столицата на втора България през 1350 и 1360 година, в Русия станал тъй нареченият Стоглав събор от 1551 година или събора от 1917 година, на който бе възстановена Московската патриар­шия, или даже нашият събор от 1953 година, на който бе възстановено древното пат­риаршеско достойнство на нашата родна Православна църква и прочее. Но това са били църковни събори от съвсем поместен характер не само в смисъл, че били свиквани от отдели поместни църкви за техни локални нужди, но че и техните решения не са имали всеправославно значение и задължителност.

За същото това време Римокатолическата църква е свикала към общите седем и още тринадесет други свои «вселенски» събори и сега подготовя 21-вия. От историята на седемте вселенски събори трябва да извадим заключението,че нашата Православна църква въобще не се стреми към непринудена отвън догматизация на християн­ската вяра, поради което не свиквала без външно поедизвикателство вселен­ските си събори. А това значи, че тя предпочита да си остава при божествената простота на Христовото благовестие, което съдържа живото слово на Христа за живата душа на християнина. А доколкото догматизирала евангелските вероучителни и нравоучителни истини, тя вършела това само по предизвикателството на дръзки еретически погрешности. Но все пак твърде много време вече Право­славната църква не е показала на света своята вселенска пълнота и единомислие пък и твърде много въпроси от веров характер е натрупало новото време, които очакват православно обсъждане. Например, ние нямаме вселенско решение на Православната църква по отпадането на Римокатолическата от всецърковното единство през 1054 година, както нямаме също такова решение по отношение, протестантизма, който се появи и раздроби в многобройни доминации от XVI-ти век на­сам. Затова твърде отдавна вече се чуват пожелания всред православния свят да бъде свикан вселенски събор, който да отговори на натрупаните въпроси. За подготовката на този събор се оказа необходимо свикването на едно предсъборно всеправославно съвещание, което да формулира въпросите на правосла­вието за вселенско обсъждане или с други думи да подготви дневния ред на бъ­дещия вселенски събор. Пръв такъв опит направила Вселенската натриарши в Цариград през 1923 година, втори опит последвал на Атонска света гора, в манастира Ватопед, през 1930 година. Но понеже резултатите се оказали неудовлетворителни, затова се наложи Цариградската патриаршия да свика ново подобно съвещание през настоящата година на остров Родос.

Защо на остров Родос? Щом Цариградският Патриарх свиква това всепра­вославно съвещание, то трябваше да стане в границите на неговия патриаршески диоцез. Но то не можеше или твърде трудно можеше да стане на турска терито­рия. Затова бива избран остров Родос, който в продължение на последните четиридесет години претърпял няколко политически промени: до 1923 година под турска власт, след това по силата на Лозанската конвенция – под италианска власт, а след разгромяването на фашистка Италия минава под гръцка власт, обаче в духовно отношение винаги си е бил и си остава под ведомството на Вселенската патриар­шия. Ето защо най-удобното място за свикване на Всеправославното съвещание от Цариградската патриаршия се оказа остров Родос, дето духовен хазаин е Цариградският патриарх при политическата власт на една православна дър­жава.

С писмо № 568 от 31 юли 1961 година Цариградската патриаршия покани Бъл­гарската православна църква да вземе участие на Всеправославното съвещание в Родос, което се свиква от 24 септември до 1 октомври същата година. Негово Светей­шество Патриарх Кирил и Светия Синод определиха следния състав на нашата де­легация: Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Климент – водач на делегацията, Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Максим, епископ Партений Левкийски, викарий на Софийската митрополия, академик професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор д-р Димитър Дюл­геров и Апостол Михайлов, възпитаник на Атинския богословски факултет и преподавател по гръцки език в нашата Духовна семинария.

Понеже програмата на Съвещанието започваше от 21 септември и ние тогава вече трябваше да бъдем в Атина, затова реши се да отпътуваме на 20 септември ве­черта. Румънската делегация в състав: Яшският Митрополит Юстин – водач на делегацията, епископ Андрей Молдовану – румънски архиерей в Америка, Аратският епископ Николай Кормяну, професорът по църковно право в Буку­рещкия Богословски институт иконом д-р Ливиу Стан, професорът по догма­тика в Букурещкия богословски институт д-р Николай Кицеску, преподавателят в Букурещската духовна семинария иеромонах Луциан Флоря и един енорий­ски свещеник от Букурещ, иконом Григорий Чернъяну, мина през София със самолет на 19-ти сутринта. И понеже самолетът щеше да направи на българска земя престой от един час, делегацията беше посрещната на Софийското летище от Техни Високипреосвещенства Варненско-Преславски Иосиф и Старозагорски Климент, от Техни Преосвещенства  Левкийски Партений и Макариополски Николай, предстоятеля на Румънската църква в София иконом Ион Кристя и Апостол Михайлов, състудент от Атинския богословски факултет на Митрополит Юстин, иконом Ливиу Стан и иконом Григорий Чернъяну. Митрополит Иосиф приветства румънските гости от името на Негово Светейшество Патриарх Кирил и Светия Синод с пожелания за добър път и добри успехи на Всеправославното съве­щание в Родос. След малка закуска изтече времето на самолетния престой и ру­мънската делегация отпътува за Атина.

Същия ден по обед пристигна в София със самолет от Москва делегацията на Руската православна църква в състав: Негово Високопреосвещенство Ярославски и Ростовски архиепископ Никодим – водач на делегацията, Негово Преосвещенство Талински епископ Алексий, професор протоиерей Виталий Боровой, секретарят на Чуждестранния отдел при Московската патриаршия Алексей Буевски и други двама цивилни сътрудници от същия отдел – Иван Василиевич Варлаамов и Виктор Сергеевич Алексеев. Понеже руската делегация щеше да гос­тува у нас едно денонощие, за да продължи пътя си за Атина на другия ден заедно с нашата делегация, тя беше посрещната на Софийското летище от Негово Све­тейшество Патриарх Кирил, Председателя на Комитета по въпросите на Българ­ската православна църква Михаил Кючуков, Техни Високипреосвещенства Врачански Паисий, Старозагорски Климент, Неврокопски Пимен и Ловчански Максим, Техни Преосвещенства  Левкийски Партений и Стобийски Варлаам, секретаря на Съветското посолство в София А. В. Иванов, архимандрит Стефан, представител на Българската православна църква в Москва, който по това време беше в отпуска в София, и архимандритите Горазд и Антоний. Негово Светейшество поздрави делегацията с «добре дошли» и представи посрещачите. След като бяха уредени формалностите, всички се отправиха за града, дето гос­тите бяха настанени в първокласния хотел «Балкан». Следобедното свободно време гостите използваха да разгледат съвсем бегло нашата столица и да полу­чат най-общи впечатления, като между другото посетиха църквата «Св. Иоан Рилски» при бившата Духовна семинария и патриаршеската катедрала «Св. Алек­сандър Невски». В удобно време двете делегации се събраха на кратко взаимно опознаване и обмяна на мисли върху предстоящата работа на остров Родос. На следния ден преди обед гостите посетиха столичния катедрален храм «Св. Неделя», Духовната академия «Св. Климент Охридски», руската църква «Св. Николай» (дето архиепископ Никодим пожела да се отслужи кратка заупокойна молитва над гроба на блаженопочившия архиепископ Серафим Богучарски, който се оказа негов съгражданин – град Калуга), Покровския девически манастир «Св. Лука» в Княжево и оттам се изкачиха набързо до Копитото на Витоша, за да видят широката панорама на софийското поле. В 13 часа се състоя официален обед в синодалната палата, на който взеха участие Негово Светейшество  Пат­риарх Кирил, Председателят на Комитета по въпросите на Българската право­славна църква Михаил Кючуков, членовете на руската делегация и български архиереи. Негово Светейшество произнесе тост за  Московския Патриарх Алексий и за успеха на Всеправославното съвещание. Негово Високопреосвещенство  ар­хиепископ Никодим произнесе тост за Българския Патриарх Кирил и Българ­ския Свети Синод.

В 6 часа следобед двете делегации – руската и българската заедно отле­тяха от София за Атина с четиримоторния холандски самолет КLМ, изпратени на летището от Негово Светейшество Патриарх Кирил, Председателя на Коми­тета по въпросите на Българската православна църква Михаил Кючуков, митро­полити, епископи, професори в Духовната академия и висши чиновници при Светия Синод. Мощната металическа птица опитно и неусетно беше вдигната на една шеметна височина от 6500 метра, както сочеше специалният светлинен апарат за ви­сочината, и смело насочи своя полет направо към целта. От такава висота земята изглежда плоска и нейната красива моделировка може да се види само с помощта на въображението. А това значи, че просторът под нас до голяма степен губи своята обичайна красота, която пешеходецът съзерцава винаги в някакъв про­фил. Обаче отчетливо личаха нашироко парцелираните кооперативни блокове на нашата плодородна и добре култивирана българска земя. Видяхме в друго по­ложение и съотношение високите върхове на легендарния Пирин, на свещената Рила и Родопския лабиринт, които много пъти сме изкачвали като мравки с полез­ния и приятен пот и труд на туриста и които сега дълбоко се смиряват под нас, присрамени от нашето орлово предимство. Незабелязано прелитаме границата между България и Гърция и може би по течението на героичния Вардар (жалко, че никой от самолетния персонал не осведомяваше пътниците за местата, над които летим, както се прави в съветските самолети) се устремихме към сърцето на Гър­ция – Атина. След един прекрасен пурпурен залез на слънцето, вече в напреднал вечерен здрач се мярна Бялото егейско море, което не изглежда така безбрежно като нашето Черно море в неговата вътрешност, понеже в него има множество острови, на които си почива окото и боязливата надежда както на летящия, тъй и на плаващия пътник. Само след два часа летене, в 8 часа вечерта ние вече при­стигнахме. Географската близост изненадва и засрамва духовната, историческата, политическата!

На атинското летище «Елиникон» бяхме посрещнати от двама митрополити – Родоски Спиридон и Карпато-Касски Апостол, които през всичкото време на нашето гостуване ще има неуморно да ръководят техническите подробности – първият като председател на Организационната комисия при Всеправославното съвещание, а вторият като подпредседател на същата комисия. От страна на Атин­ската архиепископия ни посрещна викарият на същата, епископ Пантелеимон Ахайски, който като архимандрит през 1954 година беше член на еладската делега­ция за румънските църковни тържества и гостува у нас едно денонощие заедно с другите членове на делегацията – Кавалския митрополит Хрисостом и Атическия митрополит Яков. От страна на Българската легация в Атина ни посрещна пър­вият секретар Гачев. Между посрещачите бяха и двама професори – Маркос Сиотис от Атинския богословски факултет и Иоаннис Каллогиру от Солунския богословски факултет, един млад грък от Солун, който беше аташиран към на­шата делегация, и прочее. Тук ни чакаше и Брюкселският (руски православен) архи­епископ Василий (Кривошеин), който пристигнал малко по-рано в Атина направо от Белгия, за да се присъедини към състава на руската делегация като втори неин член. Запознаваме се с посрещачите, уреждат се формалностите с документи и багаж. Като първо впечатление от обстановката, стори ми се, че атинското летище в много отстъпва на своя софийски събрат. Най-после се качваме в колите и се понасяме към града на древната класическа слава, града на Акропола и Партенона, града на Сократ, Платон и Аристотел.

Пътуваме по красивия бряг на Сароническия залив, през едно от предгра­дията на гръцката столица – Фалерон, за да минем през центъра и да се отправим в аристократичното предградие Кифисия, дето се намира определения за делега­циите хотел «Пенделикон». Трябва да пропътуваме тридесет километра от летището до хотела и понеже улиците са задръстени от много превозни средства, често се налага да изчакваме разрешението на полисмена или светлинния автоматичен знак за дви­жението на всяка улична пресечка. Атина е била всякога красива: в древността тя се славела със своята единствена в света класическа архитектура и скулптура, а днес тя е несъмнено един красив модерен град с около 1,700,000 жители, раз­прострял се на шестдесет километра в диаметър, понеже прекомерно е разширена територията му поради малоетажното жилищно строителство особено в обширните предградия. Най-големите сгради в центъра не са по-високи от нашите в София. Широки бу­леварди и автостради с растителна ивица по средата за разделяне на движението в две посоки, но същевременно и толкова тесни улички в центъра на града, щото като се задръсти улицата от коли една до друга, пътникът получава чувството, че се задушава. Трамваи вече не се движат в Атина, макар релсите още да си стоят в уличния асфалт неизвадени, тъй като изваждането щяло да струва по-скъпо от тяхната стойност. Вместо тях се движат автобуси от и за всички краища на града и подземната железница, която започва от централния градски площад «Омония» и стига до пристанището «Пирея» с разклонения и която действително облекчава надземното движение. След едно доста продължително пътуване ние най-после пристигнахме в нашия «Пенделикон» – един луксозен хотел, изолиран от големия градски шум и целият определен за делегациите на Всеправославното съвещание. Името му е производно от това на близкия планински масив «Пендели», известен със своите неизчерпаеми залежи от бял мрамор, с който хилядолетия продължава да снабдява изящните сгради на Елада, като се почне от «Акропола» и «Партенона», та да се стигне до днешните хубави християнски църкви. Другите делегации вече бяха дошли и ние трябваше да гледаме един твърде пъстър свят и да създаваме нови интересни познанства.

На другия ден – 21 септември – следобед трябваше да потеглим с параход за остров Родос. Затова решихме преди обед да се представим в нашата Българска легация и на Негово Блаженство Атинския Архиепископ господин Теоклит. И си тръг­ваме сутринта по тази предначертана програма. Колите на легацията ни чакат пред хотела. Но каква беше нашата изненада, когато на излизане най-неочаквано срещнахме Архиепископ Теоклит, който от гостоприемна грижа и против всеки, формалистичен етикет бързаше да дойде в хотела, за да влезе в пръв контакт с делегациите на православните църкви и лично да се осведоми, как са те настанени. Скромно, придружен само от своя викарий, епископ Пантелеимон, маститият старец слезе от колата си и се насочи към хотела. Случайно ние бяхме първите, които той срещна. Представихме се, разменихме някои любезности, той се отзова на нашето желание да го посетим по обед в Архиепископията му и ние се за­пътихме към нашата легация.

Нашата легация се намира в предградието на столицата, наречено «Психикон». Когато победата на Маратон (490 година преди Христа) безспорно наклонила към гърците на Милтиада и поражението на персите било вече очевидно, тогава бил пуснат един войник-бегач, който да пробяга близо тридесет километра без да спира, за да занесе радостната вест в тревожна Атина. Изтощен от бързото бягане, той с последни сили могъл да съобщи новината и «издъхнал». Оттам си носи името местността «Психикон». Тук са красиви вили и множество легации, включително съветската. Целият квартал прилича на парк с многото си декоративни насаждения и особено един вид тропически бор, който не се среща у нас. Нашата легация прилича на малък дворец всред голям парк от няколко декара и достойно представлява в Атина благосъстоянието на нашата страна. Придобит скоро, този имот толкова повече има качеството на българска територия всред гръцката столица, дето при топлото гостоприемство на господин К.Ламбрев, изпълняващ длъжността пълномощен министър, ние се почувствахме на свое място. Бяхме разведени из помещенията и салоните на разкошния дворец, съзерцавахме прекрасната картина «Тайната вечеря», която предстои да бъде изпратена в нашия, художествен музей, и докато се уреждаха някои неизбежни формалности за нашето безпроблемно пребиваване в Гърция, ние се разходихме из красивия парк заедно с г-н Ламбрев. Оказа се, че той отблизо познава Негово Светейшество Патриарх Кирил и изрази пред нас високата си преценка за неговата особа. Взаимно бе изразена надеждата, че кон­тактът между двете наши църкви и особено предстоящото Всеправославно съвеща­ние могат да способстват за създаването на добросъседски отношения между България и Гърция.

Оттук водачът на нашата делегация, митрополит Климент, трябваше да се присъедини към групата на всички водачи, които според официалния протокол и програмата на нашето гостуване ще посетят кралския дворец и ще се разпишат в книгата за посетителите. Към обед цялата наша делегация се отправи към Атин­ската архиепископия. Тя се намира в центъра на града, дето улиците са най-тесни и най-задръстени. Това е едно хубаво и сравнително ново здание с много помещения за службите и жилището на Архиепископа, обаче около себе си няма простор. Коридорите, стълбищата и помещенията, в които влязохме, всичките са зографи­сани с византийска стенопис. Негово Блаженство Архиепископ Теоклит ни прие братолюбезно в присъствието на своя викарий, епископ Пантелеимон, и някои други служебни духовни лица. Той е вече на почтената възраст около осемдесет години, с високо умно чело и открит поглед. Водачът на нашата делегация, митрополит Климент му поднесе поздравително писмо от Негово Светейшество Патриарх Кирил, както и устно му изрази сърдечните чувства на целия наш клир лично към Негово Блаженство, към гръцката иерархия и благочестивото гръцко паство. После подчерта голямото задоволство на църковна България от неотдавнашното благополучно уреждане на отношенията между Вселенската патриаршия и Бъл­гарската партриаршия. Изказа и надеждата на нашата делегация да получим чрез Атинската архиепископия благословението на Вселенския Патриарх да посетим Света Гора след приключване работите на Всеправославното съвещание. Накрая митрополит Климент поднесе на Негово Блаженство някои скромни подаръци от страна на Българската православна църква: една хубава икона-триптих, българско розово масло и един обемист пакет с печатните произведения на Българския Пат­риарх Кирил.

Следва…(виж тук).

_________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1962, кн. 1 и кн. 2. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: авторът + Левкийски епископ Партений (1907-1982). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-aUc