Костадин Нушев

През следващата 2023 година се навършват 100 години от създаването на Богословския факултет и 110 години от рождението на нашия изтъкнат богослов и дългогодишен преподавател във висшата ни богословска школа професор д-р Иван Панчовски (1913-1987). Той е един от водещите наши християнски мислители и български православни богослови през ХХ век, който има сериозен научен принос в областта на Православното нравствено богословие, етическите и религиозно-философски изследвания, християнската социология и психологията на религията.

Професор д-р Иван Панчовски работи главно в областта на Християнската етика, но също така и в много други области на църковната наука като психология на религията, религиозна педагогика, апологетика, агиология, история на религията и други сфери на систематическото богословие.

1. Кратки биографични данни и първи научни трудове

Иван Панчовски е роден през 1913 година в пазарджишкото село Мечка, което днес се нарича Оборище, в благочестиво християнско семейство. Завършва Пловдивската духовна семинария през 1932 година и след това Богословския факултет в София (1936) като продължава своето богословско образование в Германия, където получава докторат по философия от Университета в град Йена (1940). През тези години той започва да публикува своите първи богословски статии на различни актуални теми в църковното списание „Духовна култура“ и пловдивското списание „Братско слово“. След завръщането си в България д-р Иван Панчовски е учител в Софийската мъжка гимназия и автор на книги по християнска религиозна философия. През 40-те години се занимава с въпросите на християнската нравственост и психология на религията като разработва и публикува своя първи изключителен и актуален до днес труд „Психология на религията“ (1943).

През следващите години е асистент по Нравствено богословие и доцент в Богословския факултет на Софийския университет до неговото закриване през 1949 година.

През този първи период от своята църковна и академична дейност професор д-р Иван Панчовски е бил епархийски проповедник на Пловдивска митрополия, редактор на списание „Братско слово“ – орган на Съюза на православните християнски братства в България, член на богословски комисии на Светия Синод и участник в редица международни и междуцърковни конференции, конгреси, семинари и изследователски проекти.

2. Научно творчество и академична дейност

В своята преподавателска и научно-изследователска работа в областта на систематическото богословие професор д-р Иван Панчовски разработва множество учебници за Духовната семинария  и Богословския факултет, пише книги, монографии, студии и статии, които са отпечатани в наши и чужди научни списания и води лекции по Нравствено богословие и Етически системи в продължение  на над три десетилетия. В своите научни трудове той разработва много въпроси от областта на Християнската етика и философските учения на морала в историческа и систематична перспектива.

В Духовната академия той води специален семинар по Систематическо богословие, сътрудничи на църковните периодични издания и следи развитието на богословската наука в другите поместни православни църкви, в източноевропейските страни и отвъд „желязната завеса“. В много свои учебници, публикации и рецензии от 60-те и 70-те години той откликва на актуалните въпроси на времето и следи развитието на църковния и международен академичен живот, главно с оглед на проблемите на миротворството, социалната етика, екологичните въпроси, християнската духовност, науката и религията.  

3. По-важни научни трудове на професор д-р Иван Панчовски

Научно-богословското творчество на професор д-р Иван Панчовски е обширно по своя обем и богато на религиозно-философски, духовни, нравствени, етични, културно-исторически, педагогически и социологични идеи. Неговите трудове могат да се групират и систематизират както хронологично, така и тематично в няколко основни насоки.

3.1.1. Християнска педагогика, философия и апологетика

В началото на своята научна работа Иван Панчовски се занимава с проблемите на християнската духовна и нравствена просвета на младите хора в България през 20-те и 30-те години на ХХ век. Той разработва своята докторска дисертация, защитена в Германия, която е посветена именно на този кръг от църковно-просветни и религиозно-педагогически въпроси и на дейността на Православните християнски братства в България през периода между двете световни войни.

След това той пише серия от книги и статии, посветени на въпросите на психологията на религията, философия на религията, християнска етика и апологетика, които представляват първи цикъл от научни трудове в неговото разностранно и богато научно творчество.

Първата група научни трудове са религиозно-философски и религиозно-психологически. Те обхващат първите книги на д-р Иван Панчовски, публикувани през 40-те години на ХХ век след завръщането му от Германия и първия етап от неговата преподавателска работа в Богословския факултет до 1950 година.

През този първи период по-важните му книги са:

1. Пътят на модерния човек към Бога. С., 1943.  

2. Психология на религията. С., 1943. Това е фундаментален и единствен по рода си труд в българската богословска наука и до днес.

3. Модерният човек пред живота, смъртта и безсмъртието.С., 1944;

4. Естествена наука и религия. С., 1944;

5. Религията на естествениците.С.,1945.

През 1944 година д-р Иван Панчовски става преподавател в Богословския факултет и тогава разработва и публикува серия от научни изследвания – главно студии и статии, за отношението между религия и етика, съдържащи задълбочени богословски и религиозно-философски анализи и богословска критика на определени постановки от областта на философската антропология, метафизическата философия и ценностната етика на германските философи Макс Шелер и Николай Хартман.

През 1949 година при закриване на Богословския факултет и отделянето му от Софийския университет Иван Панчовски е интерниран извън София заедно със своето семейство и споделя съдбата на някои други професори и преподаватели по богословие, завършили в Германия. През този период някои от книгите му са конфискувани като буржоазни религиозни изследвания и той е подложен на известен натиск от страна на новата комунистическа власт заради наличието в тях на определена критика срещу идеологията на комунизма. Става дума за един параграф в една от първите му книги, озаглавен „идеологическите заблуди на комунизма“, заради който е третиран като „буржоазен мислител“ и антикомунистически автор.

3.1.2. Научни трудове по Православна християнска етика

През 1950 година е допуснат да преподава в Духовната академия като доцент, а след това става и професор като води в продължение на следващите три десетилетия дисциплините Нравствено богословие и История и анализ на етическите системи. Въпреки трудностите от идеологически характер, които се създават през този период пред богословсловската наука, той продължава активно своите научни трудове и публикува през 50-те години някои от най-важните изследвания от своето научно и богословско творчество. Това са поредицата студии върху проблематиката на антиномичност между религия и етика, публикувани в средата на 50-те години в Годишника на Духовната академия и първите сериозни учебници по Православна християнска етика и Нравствено богословие.

През 1955 година по решение на Светия Синод заедно със Сливенския митрополит Никодим подготвя и публикува нов учебник по Православна християнска етика за Софийската духовна семинария.Този научен труд със заглавие „Православна християнска етика“, С., Синодално издателство, 1955, съдържа богато съдържание и широко разгърната система на християнската етика с нейните три основни дяла.

През 1957 година публикува своята книга „Животът и щастието в християнско осветление“ С., 1957. Това съчинение е едно от основните християнски и богословско-етически изследвания, посветени на въпросите на смисъла на живота, щастието, радостите и скърбите в живота, проблема за самоубийството и други етически въпроси на богословската и философска етика. Тук се разглеждат проблемите на етиката на песимизма, християнското отношение към радостите и скърбите в живота и този свят, проблема за смисъла на страданието и много други религиозно-философски, психологически и нравствени въпроси на класическата философска етическа мисъл и християнската етика.

През 1958 година излиза фундаменталният труд на професор Иван Панчовски „Въведение в Нравственото богословие“, който представлява задълбочено и цялостно богословско-систематично изследване за същността на религията и същността на нравствеността от гледна точка на Православното богословие, християнската философия на религията и християнската етика. Този труд е продължение и надграждане на досегешните му трудове и заедно с „Психология на религията“ представлява кардинално съчинение на българската богословска наука в областта на философията на религията, философията на морала и феноменологичния анализ  на религиозните преживявания. В него се разглеждат въпросите за връзката и взаимоотношението между религия и нравственост, етическата оценка и характер на религията, нравствените основи на религиозното преживяване, религиозните основи на нравствеността и етизирането на религията. Също така в този труд е представен задълбочен богословски анализ на въпросите за автономната нравственост, историята на етиката през древността, през класическата гръко-римска епоха и модерното време. Религията е разгледана от систематична и историческа гледна точка, а също така от феноменологична и философско-херменевтична като в центъра на изследването са поставени въпросите за святото като категория и усета за свещеното като религиозно преживяване и  конституиращи елементи на религиозното съзнание и религиозността. Тук проф. Иван Панчовски коментира и дава критична рефлексия и оценка от християнска гледна точка върху много от идеите на Рудолф Ото, Уилям Джеймс, Макс Мюлер, Фридрих Шлайермахер, Анри Бергсон, Имануил Кант, Макс Шелер, Николай Хартман, Карл Ясперс, Йоханес Ремке и християнските руски мислители Владимир Соловьов, Фьодор Достоевски, Семьон Франк, Николай Бердяев, Борис Вышеславцев и други съвременни богослови (Карл Барт и Емил Брунер), религиозни философи, историци и философи на религията. В края на 50-те години е публикувано монографичното изследване на професор Иван Панчовски „Личността на Иисус Христос“ (1959), което е издадено след това и на сърбо-хърватски език заедно с други две негови книги. Това съчинение има важно значение в областта на християнската апологетика, православна христология, християнска етика и систематическо богословие.

През следващото десетилетие на 60-те години професор Панчовски разработва и публикува също така много и значими свои научни изследвания като по-важните от тях са следните:

1. Методология на Нравственото богословие. С., 1962;

2. Нравствените възгледи на старобългарските писатели . – ГДА, С., 1966;

3. Християнска любов към Бога. – ГДА, 1967.

4. Етика на християнската любов. Ниш, 1965.

5. Християнска любов към ближните. С., 1977.

Чрез тези и много други свои фундаментални научни трудове професор д-р Иван Панчовски разработва широко разгърната и съвременна по своя характер богословска система на Православната християнска етика, която обхваща много широк спектър от въведителни, исторически, морално-философски, антропологични, христологични, сотириологични, аретологични и социално-етически аспекти на християнска нравственост През 1980 година професор Иван Панчовски е пенсиониран заедно с други преподаватели от Духовната академия, представляващи старото поколение изследователи, заклеймявано идеологически от тогавашните управници като „буржоазни професори“. Независимо от това, че е отстранен от активна преподавателска дейност, той продължава да работи в областта на научните изследвания, да сътрудничи на Светия Синод в междуцърковната дейност и богословския диалог и да публикува много свои богословски трудове.

През този период професор Панчовски продължава да следи активно развитието на западната богословска наука, да дава отзиви за нови книги, за нови научни и богословски трудове и да кореспондира със свои колеги от Германия и други западноевропейски страни. Участва в множество богословски и междухристиянски диалози по въпросите за спасението, междуцърковното сътрудничество, екологичната криза, миротворното служение и изнася доклади,  лекции и научни тези на конференции, симпозиуми и научни форуми. През този период са публикувани също така много важни негови трудове и научни изследвания, сред които може да се посочи студията му за Свети Методий Славянобългарски в Годишника на Духовната академия през 1986 година, а също така и множество статии в църковните периодични издания.

След земната кончина на професор Иван Панчовски (на 2.11.1987 година), и най-вече след възстановяване на Богословския факултет като висша университетска духовна школа, много негови трудове продължават да се преиздават и излизат под редакцията и съставителството на професор Димитър Киров. През първата половина на 90-те години излязоха няколко крупни негови съчинения, които са незаменими учебни пособия за студентите по богословие и любими четива за по-широк кръг от вярващи християни и любители на богословието и духовното просвещение.

Това са забележителните трудове:

1. Личността на Иисус Христос. С., 1990;

2. Най-прекрасният. Духовният образ на Иисус Христос. С.,1992;

3. Пантеонът на древните славяни и митологията им. С., 1993;

4. Християнската надежда. С., 1994;

5. Философски и богословски концепции на св. Константин-Кирил Философ. – Годишник на Богословския факултет, Т.2, 1995;

6. Християнската етика. Т.I. Философия на морала. С., 1996.

През този най-нов период от историята на нашата богословска наука научните трудове на професор Иван Панчовски продължават да излизат както у нас, така и в чужбина на немски език, където се публикуват някои негови доклади от проведени богословски събеседвания между Православната църква и евангелската лутеранска общност в Германия, в които той е участвал.

4. Приноси и значение на научното творчество на професор Иван Панчовски за развитието на Православната християнска етика

Научното творчество на професор Иван Панчовски в областта на богословието е богато на дълбоки духовни интуиции, съдържа проникновени религиозно-нравствени идеи и има определящо значение за развитието на Православната християнска етика и на философската етика в България. Той е автор на стотици научни изследвания, публикувани на български, сръбски и немски език в редица наши и чужди научно-богословски списания и църковни издания. В своя дългогодишен творчески път той е бил редактор на списанията „Братско слово“ и „Духовна култура“ и член на множество български и международни научни и академични дружества, църковни комисии и съвети, сред които е и международната асоциация на изследователите по Християнска етика „Societas Ethica“.

По време на своя дългогодишен научно-изследователски и преподавателски път професор Иван Панчовски е повлиял сериозно върху развитието на българската богословска наука и е оказал въздействие върху оформянето на поколения български духовници и богослови. Той разработва серия от актуални социално-етични, екологични и био-етични въпроси за семейството и брака, възпитанието на подрастващите, ролята и мястото на жената в Църквата и обществото, околната среда, социално-етическата проблематика на труда, мира, собствеността и социалната справедливост; църковно-обществените отношения;  между-християнските връзки и международни проблеми в условията на динамичното развитие на съвременния свят и политическите проблеми на мира и военната надпревара между Изтока и Запада през Студената война.

Научно-богословските изследвания на професор Иван Панчовски са творчески, иновативни и актуални и представляват жива и действена връзка между духовната традиция  на Православието и светоотеческото предание на Църквата, от една страна, и съвременните религиозно-философски, етически и социални проблеми на модерния човек и днешния свят.

Християнската етика, която Иван Панчовски разработва и разгръща систематично в своите научни трудове, е вкоренена в българската духовно-просветна традиция на Кирило-Методиевото дело и старобългарските писатели, на възрожденската християнска култура на духовното будителство и се основава на заветите на св. Иван Рилски, св. Евтимий Търновски, преп. Паисий Хилендарски, архимандрит Неофит Бозвели, св. Софроний Врачански и българските възрожденски духовни будители и просветители. Чрез своето обширно и разностранно творчество професор д-р Иван Панчовски се превръща в една от крупните фигури на българската богословска наука и християнска философска мисъл и остава и до днес като безспорен авторитет в много области на Православната християнска етика и систематическото богословие.

В навечерието на 100-годишния юбилей от създаването на Богословския факултет на Софийския университет и 110-годишнината от неговото рождение и днес светлата личност, интелектуалната почтеност и обширната ерудиция на българския богослов и църковен писател професор д-р Иван Панчовски са авторитетен пример и вдъхновяващ образец и за новите поколения преподаватели и изследователи в областта на богословието и църковната наука. Поклон пред светлата му памет!

Литература

1. Панчовски, Иван. Пътят на модерния човек към Бога. С., 1943.

2. Панчовски, Иван. Психология на религията. С., 1943.

3. Панчовски, Иван. Модерният човек пред живота, смуртта и безсмъртието. С., 1944.

4. Панчовски, Иван. Въведение в Нравственото богословие. С., 1958.

5. Панчовски, Иван. Методология на Нравственото богословие. С., 1962.

6. Панчовски, Иван. Личността на Иисус Христос. С., 1990.

7. Панчовски, Иван. Християнската надежда. С., 1994.

______________________________________

Материалът е предоставен от автора. Същият в по-разширен вариант е публикуван в списание Светодавец, 2022, кн. 11, с. 31-47.

Изображения: авторът Костадин Нушев и професор д-р Иван Панчовски  (1913-1987).

Кратка връзка за тази  публикация – https://wp.me/p18wxv-aRi