Костадин Нушев

3.1. Християнските нравствени теми в творчеството на Фьодор Михайлович  Достоевски

Християнството и християнските идеи в творчеството на Фьодор Михайлович Достоевски се характеризират с изключителна дълбочина и експресивност. Големият руски писател се придържа към едно духовно разбиране за християнството с ясно изразена философска дълбочина. Християнските възгледи и идеи на Достоевски се характеризират с едновременно утвърждаване на трансцендентното и иманентно измерение на битието, на целостта на човека и пълнотата на живота. Според него истинската религията не се изразява само в отношение към трансцендентното – в едноизмерно трансцендиране на тукашната реалност или отдръпване от тукашните земни въпроси на живота. Идеологиите за земното щастие, които се опитват да отнемат на човека трансцендентното измерение на неговия живот и да го затворят само в тукашното – земно и иманентно измерение на действителността, не могат да удовлетворят дълбоките духовни нужди и потребности на човешката личност. Те сковават духа и го затварят в материалното. Достоевски въвежда и проблема за „подземните“ пластове на съзнанието („Записки от подземието“) и  ролята на трансценденталната илюзия („Бесове“) коментирайки проблемите за човешкия разум и типовете рационалност. Неверието и атеизма, според Достоевски, се отричат от здравия разум защото прогонват Христос като на негово място идват „демоните“ и „бесовете“, продукт на абсолютното понятие за разума. Тези теми и екзистенциално значими въпроси на руската философия се поставят без морализаторство чрез диалектическия анализ на идеите и чрез полифонията и диалога между гледните точки на неговите герои. По този път се разкриват идеите на Достоевски за принципната възможност на една нова некласическа рационалност, в която съжителстват различните типове познание, които се допълват и надграждат. Така чрез художественото представяне на философските проблеми на разума и вярата се набелязват пътища за обновление на философията и утвърждаване на свободата и достойнството на човека като разумно същество и творческа личност.

Християнското светоусещане на Достоевски е свързано с един особен етически максимализъм и мистичен реализъм, които придават духовна сила и въздействие на неговите идеи, герои и теми. Те продължават да присъстват в съвременната култура и да въздействат силно върху съзнанието на съвременните читатели, защото художественият стил на Достоевски въплъщава в себе си дълбочината на библейския символизъм и реализъм на образите, идеите и архетипите на Евангелието[27].

Всички тези християнски философски идеи от богатото духовно творчество на Достоевски импонират силно на Димитър Пенов и той ги използва на много места в своите религиозно-философски размишления или богословски аргументации по различни въпроси в защита на вярата и свободата на човешкия дух, по въпросите на свободата на съвестта и характера на различните мирогледни позиции, възгледи и убеждения, за да аргументира и докаже правото на всеки човек свободно да се самоопределя по отношение на вярата в Бога и да формира съзнателно своите интелектуални възгледи и убеждения за света.

3.2.Християнските възгледи на Достоевски за Руско-турската война

Професор Димитър Пенов изследва изключително подборно и задълбочено отношението на Достоевски към Руско-турската война въз основа на неговите публицистични статии и размишления в „Дневник на писателя“. Той систематизира аргументите на руския писател за справедливия характер на тази война в две групи доводи с различен характер – общочовешки и хуманистични аргументи и аргументи от гледна точка на християнството и православното учение на Църквата. Този систематичен порядък в изложението е вграден в структурата и композиционното оформление на монографията. Първият тип аргументи са разгледани в първата глава от изследването, а втората група доводи и аргументи съответно във втората глава. Тук Димитър Пенов посочва виждането на Достоевски за характера на Руско-турската война като за едно велико християнско и световно-историческо дело. Тази война, според руския писател, е едно християнско и братолюбиво дело, което показва величието на духовната мощ на Русия и силата на християнската любов у руския народ, насочена към страдащия ближен. Чрез саможертвата и полагането на душата си за избавлението на своя брат, е показана на дело Христовата любов като върховна саможертва и безкористно служение за благото на слабия и нуждаещия се от подкрепа и освобождение ближен народ.

Професор Димитър Пенов представя различните мотиви и аргументи на Достоевски в защита на справедливия характер на освободителната война като изтъква множество доводи и основания, които са групирани в два основни дяла. На това разпределение е подчинено разделението на монографичния труд на две основни глави като в първата глава (стр. 26-67) са разгледани общочовешките мотиви и аргументи или общо-философските и хуманистични доводи за оценка на характера на войната, а във втората глава чисто християнските, православни и религиозно-нравствени аргументи (стр. 67-136).

Това разпределение на философската и хуманистична аргументация, от една страна, и религиозно-нравствената и православно-християнска аргументация на Достоевски, от друга, съответства на систематичния подход към проблема и на утвърдения начин за разпределение на философската и богословска проблематика. В първата глава се разглеждат доводите и аргументите на Достоевски от хуманистично, политическо, икономическо, военно, обществено и международно естество, които са били предмет на тогавашните публикации и философски спорове в Европа и Русия. А във втората глава се разглеждат неговите същински християнски, църковни и православни нравствени позиции за справедливия и праведен характер на тази война за освобождение на поробените братя.

4.Свидетелството на един неиздаден научен труд като документ за времето.  Интелектуалните усилия на християнския философ срещу ограниченията на цензурата и борбата за отстояване на християнския мироглед срещу тоталитарния атеистичен режим.

Монографичното изследване на професор д-р Димитър Пенов за „Фьодор Михайлович Достоевски и Руско-турската война“ е замислено от автора през 1977 година по повод честванията за 100 годишнината от обявяването и началото на Руско-турската освободителна война. За този замисъл на автора узнаваме от неговия предговор към самото съчинение и много косвени изрази и податки в текста. Така например в предговора авторът пише: “Българската православна църква и Духовната академия специално имаха щастието през месец октомври 1977 година по тоя случай да посрещнат и най-представителна и авторитетна църковна делегация на Руската православна църква, водена лично от Негово Светейшество Московския и на цяла Русия Патриарх Пимен. [При това положение] Намерих за добре, като една скромна форма на честването… да си припомним гениалната, днес особено актуална обосновка, защита и пропаганда на войната от Достоевски в неговото списания „Дневник на писателя“. Така завършва предговора подписан от професор д-р Димитър Пенов и датиран първо с 1978 година, а след това поправена годината на 1979-та. В окончателен вид съчинението е напечатано през 1978 година, но е редактирано след бележките на редактора и е подготвено в завършен вид за печат през 1979-та[28].

4.1. Заглавие, структура и обем на монографичното изследване

По своя характер това съчинение е било замислено вероятно като студия за Годишника на Духовната Академия или като самостоятелна монография, защото в текста на определени места сам авторът нарича своя труд както студия, така и монография. Вероятно от първоначалния замисъл за една по-кратка студия изследването е прераснало в монографичен труд от общо 137 страници заедно със съдържанието, което е поместено в края на текста. Съчинението е написано на машинопис в три екземпляра през 1978 година и е предадено за редактиране. На заглавната страница е поставена от автора годината 1978-ма. Разполагаме с един екземпляр от този труд, който е авторският екземпляр с нанесени поправки и редакции както от самия автор, така и добавени корекции върху редакционните бележки на редактора. Редакторските бележки са нанесени с молив и на някои страници се чете след посочените препоръки към автора на текста името на Александър Милев (с.8)[29]. Върху тези бележки на редактора има множество допълнения, поправки и корекции върху текста от Димитър Пенов, но и реакции на несъгласие и коментари за редакционните предложения и интервенции към структурата и съдържанието на авторския труд (с.с.8,15,17,20,35,).

Най-често предложенията на редактора са да се премахва определено съдържание или отделни части от плана и структурата на съчинението, с което авторът не е съгласен. Затова върху забележките с молив той задрасква или поставя свои коментари и своеобразни отговори на мненията и оценките за съответното място, текст и авторски идеи. Структурата на монографичния труд обхваща увод, две глави и заключение.

В увода се разглеждат някои по-общи но и важни въпроси от областта на християнската философия на историята и се прави характеристика на публицистиката на Достоевски в неговото списание „Дневник на писателя“(с. с.1-25). Тук Димитър Пенов поставя под формата на основни точки и обособява като отделни глави на увода въпросите: 1. „ Била ли е Освободителната война нещо случайно, инцидентно и внезапно“? и 2.“ Могла ли е Освободителната война да бъде оправдана от православно-християнско гледище“? Това са двата въпроса, които въвеждат към темата за смисъла и целта на войната и мира и за справедливата война от християнско гледище. Тези въпроси авторът решава чрез задълбочен и подробен анализ на християнските принципи за смисъла на историята, международните отношения, братските духовни и църковни връзки между българи и руснаци и културно-исторически и социално-политически анализ на християнското учение за справедливата война с оглед на положението на българския народ под османска власт и борбата за отхвърляне на робството и постигане на пълно освобождение като цел на народните въжделения.

Всички тези въпроси Димитър Пенов обсъжда, коментира и анализира чрез едно подробно позоваване на вижданията по темата и на възгледите на тези въпроси на гениалния руски писател и християнски мислител Фьодор Михайлович Достоевски, които той споделя със своите читатели през 1877 година по повод на обявяване на началото на Руско-турската война и разразилата се полемика в руското общество между привърженици на пацифизма и ненасилието, свързани с идеите на Лев Николаевич Толстой, и привърженици на християнския подход към активна защита и подкрепа на нуждаещите се от избавление и освобождение единоверни братя. Третата и четвъртата точка от увода са посветени на въпросите за характера на позициите на Достоевски в тогавашната обстановка на международни отношения между Великите сили, които се договарят помежду си за определяне на съдбата на българския народ и на характеристика на изразените позиции и размишления на Достоевски в тяхната публицистична форма на страниците на списанието „Дневник на писателя“. Тук професор Димитър Пенов явно предчувствайки идеологическия подход към неговото съчинение заради извеждане на преден план на християнските религиозно-нравствени възгледи на Достоевски прибягва към един тактически подход като използва за заглавие на третия параграф от увода един нов термин, който е характерен и актуален по време на социализма. Позицията на Достоевски авторът се опитва да интерпретира през призмата на идеологическите конструкти на „интернационализма“ като даже използва израза „интернационализъм в действие“, който е характерен за българо-руските отношения от втората половина на ХХ век, които са белязани с идеологемите на „интернационализма“.

Този прийом на писане изглежда е насочен към това да се смекчи бдителността на цензурата или да се притъпи остротата на отрицателната критика, за да направи съдържанието на съчинението приемливо за издаване и да получи разрешение за публикуване. Независимо от тези „завои“ и криволичене през лабиринтите на идеологическите капани на тогавашната цензура книгата не е намерила благоприятни условия да бъде публикувана въпреки опитите на автора да приема част от редакционните забележки и корекции.

4.2. Редакционните забележки към съдържанието на монографичния труд – цензура от идеологически позиции или рутинна практика?

Какъв е характерът на направените редакционни забележки върху оригиналния текст на монографичния труд на професор Димитър Пенов и може ли да се определят те като проява на цензура? Безспорно в някои отношения това са чисто технически забележки, свързани с непълноти в критичния апарат и необходимост от допълнения и промени в библиографията на цитираните бележки под черта или представляват предложения за промяна на словореда и изчистване на някои определения и терминологични изрази.

Така например вместо по-архаичния израз „човеколюбно“ за отношението на Достоевски и неговата чувствителност на състрадание към поробените българи като мотив за християнската му позиция за освободителната война, редакторът е предложил и авторът е възприел да се промени и осъвремени този израз на „човеколюбиво“ като определения на общочовешкия и общохуманистичен мотив за отношение към един поробен народ и неговите страдания (с.26). Редакционните бележки към различните глави от текста на съчинението на Димитър Пенов на места носят чисто стилистичен и литературен характер, но също така на определени места имат изцяло идеологическо отношение и бележките се доближават до открита цензура. Например предложенията на редактора за отпадане на цели глави и части от труда или оценката и предложението за определени параграфи като излишни в текста показва едно тенденциозно отношение към замисъла и идеите на автора и стремеж неговия труд да се ореже максимално и да се осакати чувствително. Може да се предполага, че това е била издадена директива за подобно отношение или пък е било налице някакво лично отношение на неприязън, което е влияело на редакционните бележки.

Гневните на места коментари на Димитър Пенов към направените редакционни корекции и препоръки показват или засилени идеологически разминавания с редакторската намеса или наличието на личностни противоречия. Така например по отношение на една забележка на редактора, написана с молив, която гласи: „ тази глава да се махне и може без нея!“ авторът е задраскал с химикал написаното и е отговорил на забележката като е написал:“ и твоята може да се махне“! (с. 8)

На друго място в текста Димитър Пенов аргументира личната ангажираност на Достоевски с историческото епохално събитие на Руско-турската война и обособява един параграф от аргументацията на руския писател, който определя като „автобиографична защита“. Авторът изтъква този пункт като специален аргумент от страна на Достоевски в подкрепа на справедливия характер на войната, който произтича от личното му отъждествяване с усилията на руския народ в борбата за справедливост и братска помощ за спасение на страдащите и изпълнение на историческата мисия на Русия. Върху този параграф редакторът е написал: „тук няма нищо автобиографично!“ с предложение да се премахне този параграф. Върху този текст с молив на редактора Димитър Пенов е написал: „Внимание! Това го пише професор по класическа филология! Мирно!“ с което показва своето отношение към подобни вмешателства в своя текст.

В борбата за отстояване на своите християнски философски виждания професор Димитър Пенов се натъква на множество опити да се преформатира неговия текст, да се орязват и ограничават някои негови изрази или да се смекчават някои негови по-категорични изводи, мнения и оценки. По този начин основни тези на автора се замъгляват и се загубва оригиналното звучене на основната мисъл, която е искал да изрази по свой начин и със свои думи самият той. Цялата тази особена ситуация ни показва една от технологиите за ограничаване на мисълта и налагане на сериозни пречки пред свободно публикуване на философски и богословски текстове, които по дефиниция се различават идейно и съдържателно от утвърдения канон и догми на марксистко-ленинската философска или обществено-политическа мисъл.

На много места в текста авторът се е съобразил с направени забележки и е задраскал собственоръчно цели пасажи като е поставил там и своето име, за да става ясно, че това е негово решение. Въпреки всичко това този авторски труд не е бил публикуван. Какви са причините за това – дали открита и явна цензура или прикрита и завоалирана такава, дали идеологически ограничения за православната богословска литература в този исторически и политически момент, които са се отнасяли и за други автори и издания, са причина и повод да се възпрепятства издаването на този монографичен труд?

4.3. Монографичният труд за Фьодор Михайлович Достоевски като синтез на философските и богословски теми в научното творчество на Димитър Пенов

По своя характер, както вече беше отбелязано, непубликуваният монографичен труд на професор Димитър Пенов, който систематизира философските и религиозно-етически доводи и аргументи на Достоевски за защитата на справедливия характер на Руско-турската освободителна война, представлява своеобразен завършек и венец на неговите научно-богословски и религиозно-философски трудове. В идейната структура, тематична и композиционна организация на съдържанието на този научен труд се долавят проблемните области, въпроси и мотиви на цялостното творчество на този християнски философ – въпроси, на които той е посветил десетилетия научни трудове и интелектуални усилия.

Тук са вплетени в единно цяло и систематична пълнота всички по-важни теми и идеи на философията на религията, на философията на историята, на християнската етика и на религиозната психология, които ние откриваме разработени в отделни студии и статии от по-ранното богословско и философско творчество на този български християнски философ и оригинален мислител. С основание може да се предполага, че на този свой монографичен труд за християнските идеи и религиозно-нравствени възгледи на Достоевски за свободата и достойнството на човека и за войната и мира в историята на народите, самият професор Димитър Пенов е гледал като на грандиозен завършек на своята многогодишна и упорита научна и академична работа.

По своя замисъл и изпълнение този труд може да се разглежда като своеобразен връх в областта на философско-систематичната работа и завършек на богословско-систематично дело на професор Димитър Пенов в областта на изграждането на една цялостна систематична визия за православната християнска философия, в която са събрани и интегрирани в единно и хармонично цяло всички аспекти на духовното богатство на Православието и то разкрити през гениалната мисъл и светоусещане на великия християнски творец Фьодор Михайлович Достоевски. Ето защо ние можем само да съжаляваме че поради едни или други идеологически или антирелигиозни съображения на тогавашната цензура през 1979 година, поради общата антихристиянска, антицърковна и тенденциозна насоченост на тогавашната политика за ограничаване и задушаване на свободата на мисълта, този забележителен философски и богословски труд на професор Димитър Пенов не е бил публикуван. Неговото обнародване и превръщането му в достояние на българската четяща аудитория би обогатило както църковно-богословската мисъл в България, така и общо-философската и научна литература в нашата страна и то в няколко основни научни направления на хуманитарната мисъл – богословие, философия, славянска филология и история.

Може би времето и бъдещите по-подробни архивни и исторически изследвания на този труден и тъмен период от съвременната църковна история, и на отношенията на тоталитарните власти към тогавашната богословска наука, ще дадат повече яснота и ще покажат по-пълна картина на събитията, за да знаем с по-голяма точност какво се е случило тогава. Засега можем само да повдигаме въпроси и да оставаме с догадки относно същинските причини и фактори за действието на този механизъм за контрол върху свободата на мисълта и възпрепятстване на свободното публикуване на религиозно-философски съчинения, които са били идеологически несъвместими с атеистичната пропаганда и рестриктивната политика на държавата през този период.  

5. Основни изводи и заключение

1.Досегашните изследвания върху книжовното наследство и научни трудове на професор Димитър Пенов показват наличието на много непубликувани негови богословски трудове, философски трактати и полемични статии, които са били подготвени за печат по повод на определени събития и са били изпратени за одобрение от страна на Българския патриарх Кирил и другите меродавни синодални авторитети в съответния момент. Наблюдението на професор Жоржета Назърска, че наличните в архива на Българския патриарх Кирил богословски трудове и публицистични произведения на професор Димитър Пенов, са останали непубликувани по една или друга причина, свидетелстват както за близки отношения и активни връзки на кореспонденция с предстоятеля на БПЦ, но също така и за определена намеса или цензура с оглед да не се дава гласност на неговите позиции. Дали тези действия са били добронамерени от страна на българския патриарх с цел да предпази своя близък сътрудник от по-сурови санкции и репресии, или пък е упражняван натиск върху църковните авторитети да се спират публикациите на Димитър Пенов, налице е безспорен факт за цензуриране и ограничения за публикуване на редица негови трудове. Наличието на подобни случаи и отчетлива тенденция за ограничаване и цензуриране се потвърждава и от откриването на други непубликувани авторски трудове какъвто е монографията за Достоевски, написана в края на 70-те години. 

2.С промяната на обстановката в държавния и църковния живот от началото на 70-те години се променя и позицията на професор Димитър Пенов в академичните среди и това, може да се предполага, е причината за ограничаване на възможността му да публикува по-свободно и безпрепятствено. Постепенно отношението към неговата личност след смъртта на патриарх Кирил през 1971 година се променя и се пристъпва към планираното негово пенсиониране и дистанциране от активна преподавателска и академична дейност. Това положение се наблюдава след 1973 година като през следващите десет години професор Димитър Пенов продължава да работи активно в полето на интелектуалното творчество и да следи развитието на църковния и академичния живот в страната.

3.През десетилетието между 1973-та и 1983-та година от наличието на последния засега запазен негов труд за Достоевски може да се предполага, че вниманието и интересите му са насочени към подготовката на сериозен монографичен труд върху християнските възгледи и идеи на руския класик и повод за това изследване авторът намира в честването на 100-годишнината от началото на Руско-турската освободителна война. Честванията в България през 1977 година с участието на предстоятелите на Руската и Българската православна църква дават повод на професор Димитър Пенов да пристъпи към своя замисъл и да подготви един систематично изграден богословски труд върху християнските възгледи на Достоевски и неговите аргументи за справедливия характер на Руско-турската война. В този труд професор Димитър Пенов разкрива и своята християнска систематична визия по много от изследваните от него въпроси за философията на историята, войната и мира, християнският хуманизъм и човеколюбие, единството и диалектиката между личността и историческия процес във времето и други обществени и политически теми на християнската етика.

4.За съжаление и последният монографичен труд на професор Димитър Пенов остава непубликуван и показва нагледно каква е била технологията на ограничаване и цензуриране на издаването на един научно-богословски труд в условията на тогавашната атмосфера на идеологическа борба срещу християнската философия и опити да се цензурира, ограничава и задушава православната църковна и богословска мисъл. Годината 1979-та се оказва неблагоприятна за академичната колегия на Духовната академия, защото се привежда в изпълнение, под идеологическия натиск на държавните органи, планираното групово пенсиониране на много от „старите“ професори, които са били немски възпитаници. След тази година се преустановява и издаването на Годишника на Духовната академия за едно десетилетие, а списанието „Духовна култура“ е с променена редакционна колегия като за известно време се списва от анонимна „редакционна колегия“. Всички тези действия показват наличието на целенасочена и планирана политика от страна на Комитета за вероизповеданията и религиозните култове, и на другите органи на репресивна власт спрямо Църквата, за предприемане на засилен натиск срещу Духовната академия и научната дейност на преподавателите, за ограничаване на богословските издания и опити за установяване на контрол върху църковните периодични издания на БПЦ. С оглед на тези действия от страна на идеологическата антирелигиозна политика и засилване на цензурата става очевидно и ясно че научното изследване на професор Димитър Пенов подготвено за печат през 1979 година може би е попаднало под ударите именно на тази систематична атака и нова вълна на засилване на натиска върху Духовната академия и не е имало възможност и шанс да бъде получено разрешение и подкрепа за издаване.

5.Личната съдба на професор Димитър Пенов и съдбата на последното му научно изследване, което е останало непубликувано, илюстрират  връзката на неговата личност със съдбата на академичната институция и Българската православна църква. Макар от десет години да не е част от институционалната история на Духовната академия или от групата на пенсионираните по-млади негови колеги със сходна съдба, поради идейната последователност и ясна християнска насока на своето научно творчество, той споделя заедно с други водещи професори, богослови и интелектуалци на времето същата съдба по отношение на ограниченията и цензурирането на неговите трудове. Професор Димитър Пенов като личност и творец е посветил своя живот и дейност на Христовата истина и остава духовен опонент на атеистичната политика дори и когато не е част от академична институция. 

Използвана литература

А. Богословски трудове и публикации на професор д-р Димитър Пенов

Пенов, Д. Фьодор Михайлович Достоевски в „Дневник на писателя“ за Освободителната война. София, 1978, с.137. (Непубликуван монографичен труд).

Пенов, Д. Мироглед, конституция и преса, 29.06.1961. Машинопис. – ЦДА, ф. 1318 к, оп.1, а.е. 6078, л. 1-42.

Пенов, Д. Високо академично тържество относно встъпителната лекция на професор Ал. Милев. – Църковен вестник,11.11.1972, №29, с.9.

Пенов, Д. Отец Паисий като философ на българската история. – ГДА, 1962-1963, т. 12 (38).

Пенов, Д. Към философията на религията. – ГДА, Т.7(33), 1957/1958, С., 1958, 315-403.

Пенов, Д. Учението на Библията за мира и войната. (Към християнската философия на историята). – ГДА, 1961-1962 г., т. 11 (37), с. 191-218.

Пенов, Д. Мироглед, дух, религия. София, 1942.

Пенов, Д. Кант за мира. – Църковен вестник,1954, №21, с.6-8;

Пенов, Д. Бог и войните. – Църковен вестник, №7, 16.02.1956, с. 2-4.  

Пенов, Д. Социалният дух на християнството.- Православен пастир, 1948, №4.

Пенов, Д. За възпитанието в Русия. – Църковен вестник, №7, 17.02.1934, с. 72-73;

Пенов, Д. Духът на отрицание. – Църковен вестник, №36, 29.09.1934, с. 407-408.

Б. Научно-критични изследвания и отзиви

Крикорян, Р., Пенов, Ст. In Memoriam – 110 г. от рождението и 30 години от смъртта на професор Димитър Пенов. – в: Сб. Хуманизъм, наука, религия. Духовните ценности и науката в полза на обществото. С., 2014, с.8-10.

Карамихалева, А. В памет професор Димитър Пенов. – в. Църковен вестник, бр.18, 16-30 септември, 2003.

Назърска, Ж. Религиозната идентичност срещу атеистичната пропаганда в България: свидетелства от 50 – 60-те год. на ХХ в. – в: Сб. Български форум за междурелигиозен диалог и сътрудничество.Т.1, С.,2019, с.87- 112.

Нушев, К. Богословското творчество на професор д-р Иван Панчовски и развитието на Православната християнска етика в българската църковна и академична традиция. – в: Сб. Богословското творчество на професор Иван Панчовски и духовно-просветната традиция на Българската православна църква. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2018, стр.105-126, .  

Нушев, К. История на руските философско-религиозни идеи за човека и духовните основи на нравствеността. С., 2016, с.267.   

Нушев, К. Християнските идеи в творчеството на Фьодор Михайлович Достоевски и духовните корени на Руската религиозна философия през ХІХ и ХХ век. – в: Годишник на Нов български университет. Департамент История. Т.ІХ-Х (2014-2015), С., 2015.

Нушев, К. Идеите на Рудолф Ото в областта на философията на религията и тяхното присъствие в българската богословска наука. – в: Сб. Святото във философията на религията.  Рудолф Ото. Университетско издателство „Св.Климент Охридски“, С., 2016.

Нушев, К. Християнският възглед за човека и основите на обществения ред. – в: Сб. Хуманизъм. Наука. Религия. С., БАН, 2013, с. 21-28. 

Нушев, К. Научното дело на професор д-р Ганчо Пашев и развитието на Нравственото богословиев България. – в: Сб. Вяра и знание. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2013, стр.49-61.       

Нушев, К. История и академични традиции. (80 години Богословски  факултет на СУ). – в. “Про & анти”, бр.49, С., 2003.

Нушев, К. Средище на Духа. (80 години Богословски  факултет на СУ). – вестник “Про & анти”, бр. 50, 2003. 

____________________________________________

*Публикувано в сборник Назърска, Жоржета(съставител), Религиозната идентичност срещу атеистичната пропаганда в България (50-80-те години на ХХ век). Сборник документи и изследвания. София,2020, с.35-47. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права

[27]. Срв. Нушев, К. Християнските идеи в творчеството на Фьодор Михайлович Достоевски и духовните корени на Руската религиозна философия през ХІХ и ХХ век. – в: Годишник на Нов български университет. Департамент История. Т.ІХ-Х (2014-2015), С., 2015.

[28]. Професор д-р Димитър Пенов. Фьодор Михайлович Достоевски в „Дневник на писателя“ за Освободителната война. София, 1978/1979, заглавна страница на научния труд в машинопис.

[29]. Парадоксално е че именно професор Димитър Пенов 6-7 години преди това пише академичния отзив за встъпителната лекция на професор Александър Милев при назначаването му за преподавател в Духовната академия. – Срв. Пенов, Д. Високо академично тържество относно встъпителната лекция на професор Александър Милев. – Църковен вестник,11.11.1972, №29, с.9.

Изображения: авторът Костадин Нушев и професор Димитър Пенов (1903-1983). Източник Гугъл БГ.

Костадин Нушев е доцент д-р и е преподавател в Богословския факултет при Софийския университет.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-aGj