Костадин Нушев
Академичната дейност и църковно-обществените позиции на професор д-р Димитър Пенов (1903-1983) са ярко свидетелство и характерен пример за трудния път на един преподавател в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ през десетилетията след края на Втората световна война. Житейският път и научната дейност на този християнски философ свидетелстват за усилията му за отстояване на християнските ценности и граждански добродетели в защита на достойнството и свободата на личността, за добросъвестност и интелектуална честност, за гражданска доблест, смелост и мъжество в борбата за отстояване на свободата на съвестта, свободата на мисълта и свободата на религията по време на атеистичната политика на тоталитарния комунистически режим[1].
Като християнски мислител, интелектуалец и философ, професионално ангажиран с преподаване на богословски науки в Духовната академия, която след 1950 година продължава дейността на Богословския факултет като висше училище на Българската православна църква, той винаги чувства своя дълг да свидетелства за истината и да отстоява основните човешки права за свобода на мисълта и съвестта, а също и да се бори за религиозните права на Църквата по време на суровата атеистична пропаганда. Християнските позиции на Димитър Пенов ни се разкриват като контрапункт на официалната атеистична пропаганда и антирелигиозна политика в областта на културата, образованието и вероизповеданията и като свидетелство на Църквата за вярата в Бога, за свободата на религията и философската мисъл, както и за силата на християнските ценности и нравствени добродетели в тези смутни времена от историята на България[2].
В този кратък обзор за научното творчество и за академичната, обществена и църковна дейност на професор Димитър Пенов, ще бъде направен опит за очертаване на тематичните насоки и проблемни области в неговите научно-богословски изследвания въз основата на по-важните му съчинения, но също така и чрез разглеждане на съдбата на един непубликуван негов труд, съхранен до нас в личния и семеен архив на християнския философ. Това е монография, посветена на християнските нравствени възгледи на Фьодор Михайлович Достоевски, която съдържа цялостен философско-систематичен анализ и подробно описание на аргументацията на руския писател в защита на справедливия характер на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 година. Написана по повод честването на стогодишнината от Руско-турската освободителна война тази монография е може би последното научно-богословско изследване на професор Димитър Пенов, което е останало непубликувано, и може да послужи като пример, както за ограниченията и цензурата върху богословската научна продукция в края на 70-те години на ХХ век в България, така и за принципните християнски богословски и философски позиции на този български учен и богослов.
В този научен труд, който по всяка вероятност е последното богословско съчинение на професор Димитър Пенов преди неговата земна кончина, са събрани и обединени в единно цяло всички основни теми и проблеми на неговото религиозно-философско и богословско творчество. Това са въпросите на християнската философия на историята и православно-християнската етика, на философията на обществения живот и християнската социална философия, които са разгърнати в идейна и систематична връзка посредством християнските възгледи на Фьодор Михайлович Достоевски за освободителната война.Темата за войната и мира от гледна точка на Библията и християнската философия на историята е занимавала трайно и е привличала интереса на Димитър Пенов многократно[3]. Написан през 1978 и редактиран от автора през 1979 година, монографичният труд остава неиздаден поради различни пречки и ограничения от страна на тогавашната цензура или други съображения – технически ограничения за печат, задържане на ръкописа по сходен начин, засвидетелстван с други негови съчинения, запазени в архивните фондове от този период, или поради други неизвестни засега причини[4].
Авторът Костадин Нушев

1. Професор Димитър Пенов и неговият жизнен и творчески път
Димитър Пенов е български християнски философ и богослов, който е роден в началото на ХХ век през 1903 година. Той е специалист по богословие и преподавател по християнска философия, религиозна философия и философия на религията, който преподава първоначално в Софийската духовна семинария, а след това работи в Духовната академия през периода от 1951 до 1973 година. Десет години след пенсионирането си завършва своя земен път през 1983 година като оставя богато научно и книжовно наследство, което е свидетелство за висока ерудиция и граждански дълг, интелектуална честност и преданост към християнските ценности и делото на Българската православна църква[5].
В продължение на своя 80-годишен жизнен път Димитър Пенов споделя трудностите на народа по време на двете световни войни, преживява превратностите на обществения живот и обратите на българската историческа участ като участва активно в духовно-просветната дейност на Българската православна църква, работи в нейните духовни школи като съзнателен и активен християнин, учител, преподавател и богослов. Професионалният му път преминава в академичните среди и преподавателската колегия на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, която след Втората световна война е преместена на гара Черепиш, и на Духовната академия, която от началото на 50-те години е отделена като висше учебно заведение от Софийския Университет и организирана като църковна висша богословска школа под ведомството на Светия Синод на Българската православна църква. Жизненият път на Димитър Пенов обхваща осем десетилетия през ХХ век, които са изпълнени с много превратности и изпитания за вярващите християни и за духовните учебни заведения на Българската православна църква. Този труден житейски път започва през 1903 година в годината на откриване на Софийската духовна семинария, в която той получава своето средно духовно образование, и завършва през 1983 година когато се честват 60-та годишнина от създаване на Богословския факултет като висша духовна школа на Българската църква. Биографичната траектория на житейския път на Димитър Пенов, по един особен начин, съвпада с определени във времето периоди от църковната и академична история на духовното образование и академичното развитие на богословските науки в България. Така през призмата на неговата лична история може да се скицират и маркират определени жалони от институционалната история на духовното образование и на висшето богословско образование в България в продължение на почти целия ХХ век до началото на политическите преобразувания и демократичните промени в края на 80-те години.
1.1.Духовно образование и научна подготовка
Духовното образование Димитър Пенов получава в Софийската духовна семинария и Богословския факултет. След учителстване в семинарията продължава научната си подготовка със специализация и защита на докторат в Германия в университетите на Йена и специализация в Берлин. Докторската дисертация на българския богослов е посветена на проблемите на религиозното образование и религиозно-нравственото възпитание, а темите за религията и науката, за религията и образованието, за религията и културата остават като водещи насоки за неговата научна и богословска работа и маркират трайно изследователската и преподавателската му работа в академичен план[6].
Политиката на Българската православна църква през 30-те и 40-те години на ХХ век продължава утвърдената традиция от времето след учредяване на Българската екзархия за изпращане на свои кадри за придобиване на висше богословско образование, за специализация или получаване на докторат в европейските университети и висши богословски школи на Германия, Швейцария и Австрия. Много духовници и богослови от този период до средата на ХХ век са преминали именно през тази система на богословско образование и научна подготовка. Това е църковният и академичен път на водещите български митрополити и професори в Богословския факултет, които следват утвърдените традиции от времето на Българското възраждане и изграждане на духовните основи на богословските школи[7].

Авторът Костадин Нушев
1.2. Преподавателска работа в Духовната семинария и Духовната академия
Преподавателската работа на Димитър Пенов и неговият академичен опит в областта на християнската философия се разделят на два периода и обхващат два основни етапа в професионалния му път – учителската дейност в Духовната семинария като средно духовно училище и научно-академичната работа в Духовната академия като висше учебно заведение. Докато е учител в семинарията Димитър Пенов активно се занимава с църковно-обществена дейност като публикува статии в периодичния печат и участва в дейността на българските въздържателни дружества[8].Тази дейност показва неговата църковна и социална ангажираност, която се оформя още през 30-те години, а през годините на комунистическия режим ще го изведе на предните позиции на полемиката с официалната атеистична пропаганда и борбата за свобода на вероизповеданието и свободно проповядване на Православието като традиционна религия[9].
И двете духовни школи на Българската православна църква – Духовната семинария и Духовната академия, са свързани помежду си като система, която отразява духовно-просветните и учебно-възпитателни традиции на Българската църква за подготовка на образовано духовенство и просветен църковен клир. След извеждането на Богословския факултет от Софийския университет през 1949-1950 година връзката между средното и висшето духовно образование, както и институционалната система на учебните заведения на Духовната семинария и Духовната академия, се организират и структурират по един утвърден модел, който е най-характерен за Руската православна църква. Затова преминаването на един учител от духовната семинария към преподавателска работа в Духовната академия става утвърдена практика чрез решения на Светия Синод, под чието ведомство се намират и двете духовни учебни заведения[10].
До 1950 година Димитър Пенов е преподавател в Софийската духовна семинария, която по това време се намира на гара Черепиш, а от 1951 година постъпва на работа като преподавател в Духовната академия. Това е първата учебна година след закриването на Богословския факултет и трансформирането на висшата богословска школа като Духовна академия. Към преподавателския състав от професори и доценти от предходния период се присъединява и д-р Димитър Пенов, който е назначен към Катедрата по християнска апологетика и история на философията. Досегашните научни трудове и преподавателски опит от Духовната семинария са добра атестация за неговата учебно-преподавателска работа и очевидно това е допринесло за доверието на Светия Синод при избора и назначението му за преподавател в новоучредената Духовна академия.
За разлика от другите преподаватели в Духовната академия, които преди закриването на Богословския факултет са били университетски преподаватели и са изградени като академични фигури в неговата университетска колегия, Димитър Пенов встъпва във висшата богословска школа от редиците на семинарските учители. Това не му пречи да бъде на нивото на своите колеги като ерудиран и добре подготвен за академичното поприще немски възпитаник, който има зад гърба си докторат от Германския университет в Йена и няколко научни монографии, които свидетелстват за сериозните му философски и богословски познания[11].
Авторът Костадин Нушев

Димитър Пенов принадлежи към второто поколение преподаватели и професори във висшето духовно и богословско училище на Българската православна църква. Неговата академична кариера започва заедно с началото на Духовната академия и обхваща един период, който се характеризира с усилени идеологически борби с налагащия се официален марксистко-ленински и атеистичен мироглед, който често пъти се проявява и като „войнстващ атеизъм“ и антирелигиозна пропаганда, насочени срещу християнството и Българската православна църква[12].
Затова още от началото на 50-те години е необходимо да се укрепват позициите на богословската наука чрез сериозни и задълбочени изследвания в една подчертано апологетична насоченост срещу налагащите се догми на диалектическия материализъм и официалната атеистична философска позиция, която започва да се прокарва и в областта на светогледните и методологични постановки на другите хуманитарни науки[13].
1.3.Научни трудове и академични интереси през 50-те и 60-те години
Преподавателската работа на Димитър Пенов в Духовната академия е продължение и надграждане на неговите научни трудове в областта на религиозната философия от 40-те години и на учителската му дейност в Духовната семинария. През 50-те години на ХХ век Димитър Пенов съсредоточава своите изследователски усилия и научни интереси в областта на християнската философия, историята на философията и на философията на религията[14]. Той пише серия от студии в областта на тези научни дисциплини, които са важни за изграждане на методологичните основи и академични насоки на развитие на тези богословски дисциплини. Студиите са публикувани в научното периодично издание на Духовната академия „Годишник на Духовната академия“ (ГДА), което е продължение на „Годишник на Богословския факултет“ за периода 1923-1949[15].
Първата група научни трудове, излезли изпод перото на професор Димитър Пенов през 50-те години са посветени на разработването на някои основни въпроси от областта на християнската философия и философията на религията. Тази проблематика надгражда и разширява изследователското поле на Християнската апологетика и създава солидна философска и богословска основа на учението за религията от християнска богословско-систематична и религиозно-философска перспектива[16].

Авторът Костадин Нушев
Като преподавател в областта на история на философията и история на християнската философия в Духовната академия той разработва серия от студии и статии, посветени на християнската философия като учебна дисциплина и нейното методологично изграждане и обосноваване в традициите на Православното богословие. В тази научна работа Димитър Пенов се опира на традициите на Руското православно богословие и на руската религиозна философия от ХХ век. За целите на своята работа той разработва няколко студии върху научните трудове на руските православни мислители Голубински и Кудрявцев, които са представители на руската християнска богословска и философска мисъл и по-специално на академичната традиция на Московската духовна академия[17]. Двамата руски богослови и християнски философи са представители на Православната богословска мисъл в Русия през ХIХ век и на християнската философия от тази епоха на среща и взаимодействие на Руското православие с модерната европейска мисъл. Християнската философия в Русия се развива и преподава от тези православни мислители в Московската духовна академия и в другите богословски школи и се свързва с богатата духовна традиция на Руската църква. Двамата християнски мислители са православни богослови и същевременно представители на Руската религиозна философия от времето на Руския религиозен ренесанс през ХIХ век, когато се наблюдава интересна и богата философска култура на духовен синтез между Православието и модерната европейска философия. Плод и велико постижение на тази Руска духовна култура е и творчеството на Фьодор Михайлович Достоевски към когото професор Димитър Пенов проявява специален научен интерес и с когото свързва своите християнски философски търсения и прозрения.
През всичките години на своята преподавателска работа Димитър Пенов публикува свои научни трудове, статии и студии в църковните периодични издания „Духовна култура“, „Църковен вестник“[18] и „Православен пастир“ и участва активно в оживени дискусии за религиозната просвета, църковния духовен живот и обществената роля на християнството в тогавашното българско общество[19].
В условията на една рестриктивна политика спрямо религията и прилагане на ограничителни, а често пъти и крайни репресивни мерки спрямо вярващите християни от страна на атеистичния режим, като християнски философ и преподавател той се застъпва енергично и убедено за правото на вярващите хора като граждани да отстояват свободно своите възгледи и убеждения. При това много често в своите полемики срещу похватите на атеистичната пропаганда Димитър Пенов пледира да се спазва плурализма на възгледи и убеждения в едно демократично общество при спазване на конституцията и законите на страната гарантиращи плурализъм на възгледи, многообразие на мирогледни позиции и свобода на съвестта, мисълта и словото. От гледна точка на християнската философия атеизмът и атеистичните възгледи представляват една форма на убеждения и мироглед за света и съществуващата действителност, която не може да се налага принудително на хората, които се придържат към друга алтернативна форма на мироглед каквато е религията или теистичния мироглед, който се основава на вярата в Бога. За тази интелектуална борба на професор Димитър Пенов срещу „научния атеизъм“ в отстояване на свободата на изповядване на религиозните възгледи и убеждения на православните християни в България свидетелстват както неговите научни трудове, така и публицистичните му прояви и полемични усилия, с които се ангажира като гражданин и член на Църквата[20].
2. Християнската философия и проблемите на християнската етика
В своите християнски философски и богословски изследвания Димитър Пенов разглежда широк кръг от етически въпроси към които подхожда както от общочовешко и общо-философско гледище, така и от гледна точка на християнската етика. Това са темите за свободата на нравствения избор и вътрешният глас на съвестта, за щастието и блаженството, за смирението и гордостта, за труда и собствеността, за въздържанието и радостта от живота в християнството[21].
Авторът Костадин Нушев

В много свои студии и статии той се спира на християнската етическа проблематика за доброто и злото, добродетелите и пороците, въпросите на съвестта и нравственото съзнание, християнската социална етика и евангелските ценности в живота на съвременния човек. Димитър Пенов изследва връзката между религия и етика и възприема идеите на водещи европейски изследователи в областта на философията на религията и християнската етика като Рудолф Ото, Алберт Швайцер и други водещи мислители на ХХ век[22].
В своите трудове Димитър Пенов се стреми да аргументира високото достойнство на човека като свободна личност, правото на свобода на мисълта и убежденията, а така също и за да отстоява християнските възгледи за свободата и правата на всяка конкретна личност в обществото. Тези философски предпоставки той използва убедително като аргументи в полемиката срещу налагането на едностранчиви атеистични възгледи в обществото и пледира за плурализъм на мненията и светогледите и уважение към свободата на съвестта, мисълта и словото като проява на демократичност и хуманност в модерното общество и белег за европейска цивилизованост.
Християнското учение за човека като лично същество, сътворено по Божий образ и предназначено да възраства в Божието подобие чрез общение с Бога и ближните посредством благодатната любов, е неизменна основа за съвременните деонтологични норми в областта на практическата етика и духовен ориентир за изграждане на нравствените основи на обществения живот[23].
2.1. Християнска философия на религията и философия на историята
В рамките на своето научно-богословско творчество през 50-те и 60-те години Димитър Пенов съсредоточава своето внимание и изследователски усилия в две много важни области – философия на религията и философия на историята. От прегледа на тематичното съдържание на неговите трудове и заглавията на основните студии от този период прави впечатление, че ако през 50-те години основен акцент в неговото творчество е философията на религията, то през 60-те години интересите му се насочват все по-отчетливо и към християнската философия на историята. Този факт се отбелязва и чрез студията за преподобни Паисий Хилендарски като философ на българската история, подготвена от Димитър Пенов във връзка с юбилейното честване от написването на „История славянобългарска през 1962 година[24].

Проф. д-р Димитър Пенов (1903-1983)
2.2. Християнските възгледи за войната и мира в религиозна и историческа перспектива
Темата за войната и мира през перспективата на Библията и християнската етика професор Димитър Пенов разглежда предимно в светлината на философията на историята. В своята студия „Учението на Библията за мира и войната” той анализира задълбочено въпросите за произхода на войната и за причините за нея във връзка с греха и в светлината на библейския възглед за грехопадението на прародителите [25].
По темата за войната и мира Димитър Пенов следва утвърдения в християнското богословие подход на християнската етика и социалното учение на Църквата още от времето на Блажени Августин, но го осъвременява и с възгледите на християнските мислители от Новото време и най-вече с идеите на Достоевски (1822-1881), разгърнати в полемиката за справедливия характер на Руско-турската освободителна война.
3. Темата за „справедливата война“ и християнските позиции на Фьодор Михайлович Достоевски за Руско-турската освободителна война (1877-1878)
Християнската философска и етическа проблематика за войната и мира представлява една от основните теми в творчеството на Димитър Пенов. Много пъти и по много поводи той се спира на различни страни от тази проблематика и изследва систематично различни нейни библейски, философски и етически аспекти. През годините тази тема присъства трайно в изследванията и публикациите на християнския философ и той често се връща към нея за да я разглежда в нова светлина като обогатява философските размисли и богословски анализи за християнските ценности и идеи във връзка с различни исторически събития и културни прояви[26].
Въз основа на публикуваните отзиви и размисли на Достоевски в неговото списание „Дневник на писателя“ през годините на Освободителната война (главно 1877 година) Димитър Пенов разкрива подробно и аргументирано християнските възгледи и нравствени убеждения на големия руски класик в защита на справедливия характер на тази освободителна война и показва своето християнско отношение към темата. Тук авторът разглежда позициите на Достоевски за историческата мисия на Русия, за величието на руската саможертва и героизма на руския войник, положил живота си за освобождението на поробения братски български народ, като върховна проява на християнско състрадание, на православно братолюбие и истинско човешко милосърдие.
Следва…(виж тук)
_____________________________________________
*Публикувано в сборник Назърска, Жоржета (съставител), Религиозната идентичност срещу атеистичната пропаганда в България (50-80-те години на ХХ век). Сборник документи и изследвания. София,2020, с.35-47. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права
[1]. Нови подробности около философските трудове и християнски обществени позиции на Димитър Пенов, запазени в архивни документи, се съдържат в изследването на проф. Жоржета Назърска. – срв. Назърска, Ж. Религиозната идентичност срещу атеистичната пропаганда в България: свидетелства от 50 – 60-те год. на ХХ в. – в: Сб. Български форум за междурелигиозен диалог и сътрудничество.Т.1, С., 2019, с. 87-112.
[2]. Накратко за живота и творческата дейност на проф. Димитър Пенов по повод 110-та годишнина от неговото рождение през 2013 година виж у Крикорян, Р., Пенов, Ст. In Memoriam – 110 години от рождението и 30 години от смъртта на проф. Димитър Пенов. – в: Сб. Хуманизъм, наука, религия. Духовните ценности и науката в полза на обществото. С., 2014, с. 8-10.
[3]. Срв. Пенов, Д. Учението на Библията за мира и войната. (Към християнската философия на историята). -ГДА, 1961-1962 г., т. 11 (37), с. 191-218.
[4]. Непубликуваният труд на проф. Димитър Пенов за „Достоевски и Руско-турската освободителна война“(1979) е предоставен от неговия син Стефан Пенов с молба за подготовка на машинописния текст на монографията за издаване и надежда за отпечатване на изследването в памет на неговия автор. За първи път в научна публикация този труд се посочва в докторски дисертационен труд във връзка с влиянието на Достоевски и руската религиозна философии върху развитието на богословската наука в България. – Срв. Нушев, К. История на руските философско-религиозни идеи за човека и духовните основи на нравствеността. С., 2016, с. 267.
[5]. Срв. Карамихалева, А. В памет проф. Димитър Пенов. – в. Църковен вестник, бр. 18, 16-30 септември, 2003.
[6]. Срв. Пенов, Д. Философия и мироглед. София: Книпеграф, 1941.
[7]. Срв. Нушев, К. Богословското творчество на проф. д-р Иван Панчовски и развитието на Православната християнска етика в българската църковна и академична традиция. – в: Сб. Богословското творчество на професор Иван Панчовски и духовно-просветната традиция на Българската православна църква. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2018, стр.105-126.
[8]. Срв. Пенов, Д. Църквата и кръчмата. – Църковен вестник, №16, 2.04.1935, с. 190-191.
[9]. Още през този период Димитър Пенов се ангажира с публично обсъждане на актуални обществени въпроси като възпитанието в Съветска Русия и светското отношение към християнството като бягство от действителността според виждането на Петър Мутафчиев за „духа на отрицанието“ – срв. Пенов, Д. За възпитанието в Русия. – Църковен вестник, №7, 17.02.1934, с. 72-73; Духът на отрицание. – Църковен вестник, №36, 29.09.1934, с. 407-408.
[10]. Срв. Нушев, К. История и академични традиции. (80 години Богословски факултет на СУ). – в. “Про & анти”, бр.49, С., 2003.
[11]. За духовната атмосфера в края на 40-те и началото на 50-те години и борбата на професорите от Богословския факултет за запазване на религиозното образование в българското училище и на академичната автономия на висшето богословско образование срв. Нушев, К. Средище на Духа. (80 години Богословски факултет на СУ). – в. “Про & анти”, бр. 50, 2003.
[12]. Срв. Пенов, Д. Християнството за капитализма и социализма. Конспект. – в: Православен пастир, 1949, №6, с. 224-237
[13]. Срв. Нушев, К. Научното дело на проф.д-р Ганчо Пашев и развитието на Нравственото богословие в България. – в: Сб. Вяра и знание. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Шумен., 2013, стр.49-61.
[14]. Срв. Пенов, Д. Увод в историята на философията. – ГДА, 1951–1952 , т. 2 (28), с. 357-398.
[15]. Срв. Пенов, Д. Към философията на религията. – ГДА, Т.7 (33), 1957/1958, С., 1958, 315-403.
[16]. Пенов, Д. За произхода и целта на света. – ГДА, 1955–1956, т. 5 (31), с. 69-132.
[17]. Срв. Пенов, Д. Християнската философия на В. Д. Кудрявцев. – ГДА, 1953–1954, т.3 (29), с. 261-302.
[18]. Срв. Пенов, Д. Из живота на Софийската духовна семинария. – Църковен вестник, №36, 10.10.1936, с. 391-392; По случай храмовия празник на Софийската духовна семинария. – Църковен вестник, №41, 14.11.1936, с. 453-454.
[19]. Пенов, Д. Социалният дух на християнството. – в: Православен пастир, 1948, №4, с.143-152.
[20]. Всички тези философски и граждански позиции произтичат от фундаменталните въпроси на свободата на мисълта и мирогледна, които проф. Димитър Пенов разработва систематично още преди установяването на тоталитарния комунистически режим с неговата атеистична пропаганда. Срв. Пенов, Д. Мироглед, дух, религия. София, 1942, с. 253.
[21]. Срв. непубликувани полемични съчинения на Димитър Пенов, описани и обнародвани от проф. Ж. Назърска от фондове на държавните архиви – Пенов, Д. Мироглед, конституция и преса, 29.06.1961. Машинопис. – ЦДА, ф. 1318к, оп.1, а.е. 6078, л. 1-42.
[22]. Срв. Нушев, К. Идеите на Рудолф Ото в областта на философията на религията и тяхното присъствие в българската богословска наука. – в: Сб. Святото във философията на религията. Рудолф Ото. Университетско издателство „Св.Климент Охридски“, С., 2016, с. с.91-101.
[23]. Срв. Нушев, К. Християнският възглед за човека и основите на обществения ред. – в: Сб. Хуманизъм. Наука. Религия. С., БАН, 2013, с. 21-28.
[24]. Срв. Пенов, Д. Отец Паисий като философ на българската история. – ГДА, 1962-1963, т. 12 (38), с. 113-170.
[25]. Пенов, Д. Учението на Библията за мира и войната. (Към християнската философия на историята). – ГДА, 1961-1962 г., т. 11 (37), с. 191-218.
[26]. Срв. Пенов, Д. Кант за мира. – Църковен вестник,1954, №21, с.6-8; Бог и войните. – Църковен вестник, №7, 16.02.1956, с. 2-4.
Изображения: авторът Костадин Нушев и професор Димитър Пенов (1903-1983). Източник Гугъл БГ.
Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-aFH