Джендърните стереотипи – православен поглед (еклисиологичен и правно-социологичен анализ) – продължение 5*

(книга)

Бисер Божков

21. Основни позиции на Светия Синод на Българската православна църква-Българска патриаршия относно Истанбулската конвенция

В по-долните редове ще цитираме становището на Светия Синод на Българската Православна църква-Българска Патриаршия относно Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, придобила обществена употреба като Истанбулска конвенция.

Светият Синод на Българската Православна църква-Българска Патриаршия, основавайки се на библейската истина: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Битие 1:27), като изразител на източноправославните християни, които съставляват огромното мнозинство от българските граждани, при зачитане на конституционния принцип за недискриминиране, основано на пол, както и утвърдените норми на международното право за равно третиране на мъжете и жените, подкрепя усилията на международните и европейските институции, както и органите на държавната власт в Република България, за защита на жените от всички форми на насилие, ЗАЯВЯВА, че е против въвеждането чрез Истанбулската конвенция на понятия, несъвместими с българския обществен ред, непознати в националната ни правна система, както и срещу прокарването на идеи, несъвместими с вярата на Светата Православна църква.

Самият факт, че Истанбулската конвенция поражда спорове в българското общество относно понятия, които въвежда, буди тревога. Няма обяснение и е неприемливо международен договор, който поражда несъмнено обществено несъгласие, да се внася в Народното събрание за обсъждане и ратифициране без „Обяснителния доклад“, защото той е източник на тълкуване на волята на законодателя.

Предметният обхват на Конвенцията е по обществено значими въпроси и общественото обсъждане следва да се провежда преди подписването на Конвенцията, а не във финалната фаза на законодателния процес, когато се предлага за ратифициране. Българският парламент с позицията си по Истанбулската конвенция ще даде ясен знак дали се вслушва в гласа на народа или в други гласове. И дали защитава теории, продукт на социалното инженерство и които засягат фундамента на обществото – човека, неговата вяра, семейство и нравствени ценности. За Светия Синод на Българската Православна църква-Българска Патриаршия, мотивиран от тази принципна позиция, е несъмнено, че Истанбулската конвенция надхвърля прокламираните цели въз основа на следното[148]:

1.Ясно следва да се каже, че големият проблем на Истанбулската конвенция не е нейният превод на български език, а нейният смисъл. Според чл. 81, параграф последен от Конвенцията, автентични са само английският и френският текст. Следователно при тълкуването и прилагането на Конвенцията българският превод (добър или лош) не е меродавен – аргумент за това се съдържа и в чл. 33 от Виенската конвенция за правото на договорите. Мониторингът над България ще се осъществява в съответствие с автентичния текст. Следва да се припомни, че българският текст на международен договор се обнародва в Държавен вестник по правилата на чл. 25 от Закона за международните договори в Рeпублика България.

В автентичния текст на Конвенцията понятието „джендър“ (английски: gender, genre) е категорично разграничено от понятието „пол“ (английски: sex) като ново, различно понятие, непознато в българския правен ред. Сам по себе си този факт е достатъчен за несъгласие. Полът може да бъде само биологично определен, защото мъжът и жената са Божие творение.

2.В чл. 3 „Определения“ в буква „в“ се дефинира понятието „пол“ (gender). За целите на Конвенцията „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“.

Авторът Бисер Божков

2.1.Азбучна истина е, че определенията в международен договор или в закон относно употребените в тях понятия са ключ за тълкуването на съдържанието им. Очевидно е, че определението се отнася до пол, различен от биологичния, защото последният няма потребност от легална дефиниция.

2.2.Не се нуждае от коментар честотата на употребата на термините „джендър“ (gender) и „пол“ (sex) в Конвенцията, факт показателен сам по себе си, за да внуши какъв е истинският смисъл на Конвенцията и какво преследва, извън благородните цели за защита на жените от насилие и домашно насилие. Тази именно честота на употреба на термина „джендър“ (gender) обуславя необходимостта от определение в чл. 3, буква „в“ на понятието „пол“, тоест „джендър“ (gender) в автентичния текст, което статистически се изразява в следното:

•Общо в Конвенцията терминът „джендър“ (gender) и производните му е употребен 25 пъти (от които 4 пъти в преамбюла), а терминът „пол“ (sex) и производните му е употребен 19 пъти, тоест значително по-малко от дефинираното понятие „джендър“ (gender), а в българската версия се употребява само „пол“[149];

•Съвместна употреба на двете понятия се съдържа в чл. 3, буква „в“ и чл. 4, параграф 3; в преамбюла е записано „sexual violence and the potential for increased gender-based violence“, тоест „сексуално насилие“ и „насилие основано на gender-ориентация“.

•В „Обяснителния доклад“ към Конвенцията: терминът „джендър“ (gender) и производните му е употребен 126 пъти, а терминът „пол“ (sex) и производните му е употребен 89 пъти.

3.Съществуването на определение за „пол“ или gender в автентичния текст в дефинитивна норма в международен договор или в националното законодателство, дори без да се обсъжда съдържанието му, само по себе си е проблем и буди категорично възражение, защото полът е биологично детерминиран – мъж и жена, а не е въпрос на самоопределяне.

Българската православна църква не приема узаконяването на категории като „джендър“, „джендърна идентичност“, полът като „социално изградени роли“, „джендърно разбиране“, „нестереотипни джендърни роли“ и прочее.

Авторът Бисер Божков

4.При систематическото, логическото и телеологичното тълкуване на Конвенцията, а и от нейното заглавие, става пределно ясно, че субект на защита са жените и момичетата, тоест единият от установените два пола. В този смисъл наличието на това определение за „пол“ или gender в автентичния текст е в противоречие със заглавието на Конвенцията и е извън контекста, освен ако не цели да се разшири обхватът на защита, какъвто е настоящият случай. Или най-общо, в предметния обхват на защита чрез понятието (gender) попадат и лицата, които се определят със социален пол, различен от биологичния, а не само жените и момичетата.

5.Определение за gender не се съдържа в нито един от изброените в преамбюла на Истанбулската конвенция международни договори и актове. В националното ни законодателство не се дава определение за „пол“, нито се дефинират понятията „мъж“ и „жена“.

Неубедителни са твърденията, че в Конвенцията не се въвежда понятието „трети пол“, тъй като в определението за пол или gender в автентичния текст на Конвенцията се влага съдържание, различно от двата биологични пола, макар това да не е изрично записано като „трети пол“ [150].

Некоректно е да се твърди, че понятието „пол“ или (gender) в автентичния текст се употребява само за целите на Конвенцията, тъй като най-общо в механизмите за нейното прилагане има редица задължения за промяна на националното законодателство. Според чл. 5, ал. 4 от Конституцията предимство имат международните договори пред националното законодателство, ако им противоречи. Законите следва да бъдат в съответствие с Конституцията, което по необходимост би довело до конституционни промени. Българската конституция е ясна по отношение на принципа на недискриминация, включително и на основата на пол.

Според чл. 6, ал. 2: Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Остава открит въпросът как се съвместява конституционното понятие „пол“ и понятието „пол“ по Конвенцията, така както текстът е внесен на български език в Народното събрание.

6.Будят безпокойство използваните изрази за взимане на мерки за изкореняване на обичаите и традициите, свързани със „стереотипните роли за мъжете и жените“ (чл. 12, ал. 1 от Конвенцията).

7.Чл. 4, параграф 3 от Конвенцията гласи: „Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут“ [151].

Авторът Бисер Божков

Несъмнено тази норма няма необходимост от тълкуване, защото разпоредбата е категорична – има изброяване на пол и социален пол – „sex“ и „gender“.

8.Ето защо чл. 6 от Конвенцията не задължава държавите да прилагат „политики, основани (на пола), както гласи българският превод, а да прилагат джендърна политика (genderpolicy), както гласи автентичният текст.

Несъмнено за Светия Синод е, че тези две разпоредби – чл. 4, параграф 3 и чл. 6 от Конвенцията, определят цялостното ѝ прилагане в националното право. Резерви и декларации по тях са недопустими по смисъла на Конвенцията.

9.В т. 53 от „Обяснителния доклад“ на Конвенцията става ясно кои групи хора са включени в обхвата на защита – „Определени групи индивиди може също да търпят дискриминация на базата на половата си идентичност, което с прости думи означава, че социалният пол, с който те се идентифицират, не е в съответствие с биологичния пол, който им е бил приписан при раждането. Това включва категории индивиди, като например трансджендър и транссексуални хора, кросдресъри, травестити и други групи хора, които не отговарят на това, което обществото е установило като принадлежащо към категориите „мъжки“ и „женски“.

10.В Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 година относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109-2016 /0062(NLE) се казва:

•т. „И“ – като има предвид, че трябва да се предприемат мерки за справяне с нововъзникващото явление онлайн насилие, основано на пола, включително оскърбително отношение, тормоз и заплахи, особено на млади жени и момичета и ЛГБТИ лица;

•т. „С“ – като има предвид, че някои групи жени, като например жените мигранти, жените бежанци и кандидати за убежище, жените и момичетата с увреждания, жените ЛБТИ и жените от ромски произход, са застрашени от множествена дискриминация, поради което са още по-уязвими към насилие, поради мотиви, подхранвани от сексизъм, заедно с расизъм, ксенофобия, хомофобия, трансфобия или интерсексфобия, както и дискриминация, основана на възраст, увреждане, етнически произход или религия.

Авторът Бисер Божков

От тези текстове на Резолюцията става ясно, че за Европейския парламент на Европейския съюз не само жените ЛБТИ, а всички ЛГБТИ лица са субекти на защита по Конвенцията и следователно не може да се твърди, че тази категория лица не са включени в Истанбулската конвенция.

11.Обезпокоени сме от съдържанието на чл. 12 от Конвенцията, в който държавите-страни по Конвенцията трябва да предприемат мерки за включване в учебното съдържание „на учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола“, както и от философията, вложена в чл. 14 от Конвенцията, „за насърчаване на промени в социалните и културните модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете“.

12.Пределно ясно е, че чл. 78 „Резерви“ на Конвенцията в предметния си обхват не включва коментираните спорни текстове, освен да се направи резерва срещу самия чл. 78, което по същество е невъзможно.

13.По отношение на предложенията да се приеме тълкувателна декларация от българския парламент, следва да се посочи, че такива са направени от Полша, Литва и Латвия при подписване на Конвенцията и от Полша при ратификацията ѝ. По ратификацията на Полша има възражения от други държави – Швейцария, Австрия, Холандия, Швеция, Норвегия, Финландия, че тълкувателната декларация на Полша представлява по същество резерва към Конвенцията, което е недопустимо според чл. 78, тоест тази декларация не се признава. В международното право на договорите тълкувателните декларации нямат правна сила и не могат да се противопоставят на съответния международен договор, ако това не e изрично предвидено[152].

14.Самата Конвенция дава принципна възможност същата да бъде изменена на основание чл. 72, но това е практически трудно осъществимо.

Уважаеми народни представители,

Всяка власт е от Бога и в обществото трябва да се постигне съгласие, което е за добруването на българския народ и е в съзвучие с мотото на българското председателство на Европейския съюз – Съединението прави силата. Свeтият Синод не подкрепя Конвенцията заради задълженията за предприемане на законодателни и други мерки от страна на държавите да въвеждат понятия и принципи, противоречащи на обществения и правен ред и изконни нравствени ценности. България има национални закони, които осигуряват защита срещу насилия въобще, включително и домашно насилие[153]. Водени от горното и загрижени за бъдещето на нашия народ като негови духовни архипастири, призоваваме Народното събрание да се вслуша в гласа на народа и да не ратифицира Истанбулската конвенция, чрез която се въвеждат понятия, които влизат в остро противоречие с нашата Православна вяра, национални традиции и правна система. Свещен отечески дълг на Свтия Синод на Българската православна църква-Българска Патриаршия е да припомни на Божия народ думите на Светата Библия: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!“ (срв. Иса- ия 5:20).

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БПЦ – БП

† НЕОФИТ ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

22.Основни позиции на Светия Синод на Българската православна църква-Българска патриаршия пред Конституционния съд за понятието „пол“ по конституционно дело № 6/2021 година

В по-долните редове ще цитираме дословно становище на Светия Синод на Българската православна църква-Българска патриаршия, адресирано до Председателя на Конституционния съд професор доктор на юридическите науки Борис Велчев, относно: Конституционно дело № 6 от 2021 година във връзка с Определение № 2 от 29.04.2021 година, с което Конституционният съд на Република България е отправил покана до Българската православна църква-Българска патриаршия за становище по допуснатия за задължително тълкуване на чл. 6, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Конституцията въпрос: Как следва да се разбира понятието „пол“ в Конституцията и има ли то смисъл, различен от биологичния?

Авторът Бисер Божков

По решение на Светия Синод на Българската православна църква-Българска патриаршия представяме пред Конституционния съд настоящото становище. Светият Синод на Българската православна църква-Българска патриаршия вече е имал повод да изрази официална публична позиция относно понятието „пол“ и „полова идентичност“ във връзка добилата известност Истанбулска конвенция, която в хода на обществената и парламентарната дискусия беше предмет на контрол за конституционносъобразност при упражняване на правомощията на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията. Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие е обявена за противоконституционна с Решение № 13/2018 година по конституционно дело № 3/2018 година. Независимо, че в настоящото конституционно дело е поискано задължително тълкуване от Конституционния съд на понятието „пол“ по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, по същество въпросът се свежда отново до това как следва да се разбира понятието „пол“. Отговор на този въпрос Конституционния съд даде в мотивите си в Решение № 13 от 2018 година, а именно, че биологичното обяснение на понятието „пол“ е единствено. Последното беше повод за духовна удовлетвореност и радост за православните християни и мнозинството от българските граждани[154].

Въпросът, който е поставен за тълкуване относно понятието „пол“, надхвърля рамките на правната аргументация и засяга фундамента на човечеството – биологичната същност на човека и неговата духовна значимост.

Убедени сме, че въпросите относно пола, семейството, възпитанието на децата в съвременното общество са въпроси със стратегическа значимост не само за националната и конституционната идентичност на България, но и за съхраняването и бъдещето на човешкия род.

Позицията ни относно понятието „пол“, „полова идентичност“, „социален пол“ и други от това семантично единство е изразена в становище на Свeтия Синод, подписано от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и представено на 04.12.2018 година в Брюксел на проведената по инициатива на Европейската комисия и под председателството на комисаря по правосъдие, права на потребителите и равенство на половете г-жа Вера Юрова конференция на тема „Прекратяване на насилието срещу жените – равносметка и следващи стъпки“.

Становището на Българската православна църква-Българска патриаршия беше подкрепено и излезе като обща позиция на Комитета на представителите на православните църкви в Европейския съюз (CROCEU). В този смисъл разбирането за понятието „пол“ и „полова идентичност“ е общоправославно, а не само на Българската православна църква-Българска патриаршия. Представителите на Българската православна църква-Българска патриаршия на този международен форум при зададени въпроси в отговорите си представиха основни аргументи от Решението на Конституционния съд и изразяват позицията, че Решение № 13 от 2018 година на Конституционния съд, в чиито мотиви се тълкува понятието „пол“, е част от националната и конституционната идентичност на България по смисъла на чл. 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, според който Европейският съюз зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури. Практиката на Конституционния съд относно ясните и недвусмислени понятия „пол“ и „брак“ в чл. 6, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Конституцията е безпротиворечива.

Светият Синод не намира необходимост по този повод да възпроизвежда мотивите на Решение № 13 от 2018 година по конституционно дело № 3/2018 година, както и на Решение № 14/10.11.1992 година по конституционно дело № 14/1992 година, тъй като са публично известни, коментирани и възпроизвеждани от различни представители на юридическата общност. Убедени сме, че Конституционния съд, както и досега, неизменно ще следва своята практика и ще съобрази в настоящото дело тълкуването в Решение № 13 от 2018 година на понятието „пол“, направено по повод Истанбулската конвенция. Едно ново разбиране на Конституционния съд относно понятието „пол“ би компрометирало понятието „конституционна идентичност“ и би застрашило предвидимостта и правната сигурност[155].

Влагането на съдържание в понятието „пол“, различно от биологичното му разбиране, би „конституционализирало“ ново понятие, несъвместимо с българския обществен ред, непознато в националната ни правна система, и би прокарало идеи, несъвместими с изконни нравствени ценности и вярата на Светата Православна църква, а източноправославното изповедание е част от националната и конституционната идентичност на България. От друга страна едно ново разбиране на понятието „пол“ би означавало въвеждането по тълкувателен път на нов дискриминационен критерий в чл. 6, ал. 2 от Конституцията – пол, различен от биологичния. По този повод само ще припомним и доразвием разбирането ни за понятието „пол“ в смисъла на чл. 6, ал. 2 и във връзка с разбирането за брака като съюз между мъж и жена по смисъла на чл. 46 от Конституцията. Накратко становището ни се изразява в следното.

Авторът Бисер Божков

За Светия Синод е неизменна библейската истина: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (срв. Битие 1:27), „Плодете се и множете се (срв. Битие. 1:28). От самото начало на сътворението на човека от неговия Творец – Бога наблюдаваме разделението на два пола – мъжки и женски, и самата дума пол означава „половина“. Това е едно свойство, заложено от Бога. То е предпоставка за възникването на семейството като съюз на мъжа и жената, който се освещава в светото тайнство Брак и чиято цел е взаимното спасение и освещение на вярващите мъж и жена чрез духовен подвиг в Христа и в създаването и възпитаването на деца. За Православната църква бракът е благодатен съюз между мъжа и жената, защото Бог е установил закон: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът“ (срв. Битие 2:24). Затова и апостол Павел казва за брака: „Тази тайна е велика“ (срв. Ефесяни 5:32). Най-важно е да опазим семейството, защото демоничните сили се стоварват именно върху Божествения съюз на любовта. Новите идеологии за съществуването на пол, извън биологичния, се опитват преди всичко да отделят човека от Бога[156].

Човекът като мъж или жена е творение Божие и не е въпрос на личен избор. Така, както ние не можем да избираме своите родители, по същия начин не можем да избираме и своя пол – той е наша природна характеристика, която подлежи на освещаване в Църквата и която до края на земните ни дни ни съпътства. За нас, християните, съществуването на биологичен пол по рождение не е ограничение, а е реална възможност за изява и осъществяване на човешката личност в общение с ближните. В цялото двухилядолетно православно Предание както мъжът, така и жената винаги са имали своето естествено, отредено от Бога място в християнското общество. Неслучайно според каноничното (вътрешно) право на Църквата разделението на два пола (мъжки и женски) е природна даденост, с която се съобразява и целият вътрешноправен ред в Църквата (вж. например правило 62 на Пето-шестия вселенски събор – 691 година, което забранява на мъже да се обличат като жени, както и обратното).

Божията благодат в Църквата не подменя природните свойства, а ги освещава, дава им възможност да се разкрият и осъществят в пълнота. Единствено в Светата Църква мъжът и жената получават своето истинско, заслужено място и се осъществяват като личности в благодатно общение помежду си и с Бога. Такова е неизменното вековно учение на Светата Православна църква, но това казва и здравият разум на огромното мнозинство от българското общество, както и цялата държавно-правна и историческа традиция в България от основаването на страната до днес. В заключение следва да отбележим, че само по себе си поставянето на подобен въпрос днес показва до каква степен грехът и порокът са повлияли на човешкото съзнание, така че да поставя казуси, които в близкото минало биха били невъзможни, немислими и невъобразими. Не бива да допускаме едно противоестествено мислене да подменя очевидни истини, както и самата действителност, защото това би било пагубно за нашия народ и за нашата Родина. И накрая ще си позволим да припомним написаното от един от най-големите юристи-цивилисти на България и бивш председател на Конституционния съд – професор Живко Сталев, в труда му „Нормативната сила на фактическото“, в който се съдържа правносъобразен и фактически оправдан отговор на поставения въпрос за тълкуване от Конституционния съд[157].

Професор д-р Сталев пише следното: „Три са основните групи от обществени отношения, които постоянно присъстват в регулираната от правото материя от възникването му до наши дни. Това са отношенията на семейство, на притежание и на иерархия (на власт и подчинение). Тях правото преднамира, а не създава, защото те са характерни и за периода без право, в който човекът е живял през преобладаващия период от своето съществуване (§ 6, бел. 1). Те имат биологична опора в три инстинкта: полов, хранителен и за съжителство, които и сега определят поведението на човека. В този смисъл те са естествени (природно дадени), неизкореними и вечни спътници на човека, докато той съществува като биологичен вид. Променлива може да бъде само уредбата, която правото дава на тези отношения, но не и тяхното съществуване. Опитът те да бъдат отменени е утопична илюзия (§ 2, бел. 2)“[158]. Като пожелаваме благотворна работа на конституционните съдии, призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ † НЕОФИТ

Следва…(виж тук).

___________________________________

*Из книгата Джендърните стереотипи – православен поглед (еклисиологичен и правно-социологичен анализ), издателство Либрум, С., 2022, с. 60-69. Публикува се тук с разрешението на автора Бисер Божков, на когото авторът на блога изказва благодарност.

[148]. Срв. Становище на Светия Синод на Българската Православна църква – Българска Патриаршия. Вж. //old.bg-patriarshia.bg/m/news.php?id=254101/ [последно посетен на 01.12.2020].

[149]. Срв. Становище на Светия Синод на Българската Православна църква – Българска Патриаршия. Вж. //old.bg-patriarshia.bg/m/news.php?id=254101/ [последно посетен на 01.12.2020].

[150]. Срв. Становище на Светия Синод на Българската Православна църква – Българска Патриаршия. Вж. //old.bg-patriarshia.bg/m/news.php?id=254101/ [последно посетен на 01.12.2020].

[151]. Пак там.

[152]. Срв. Становище на Светия Синод на Българската Православна църква – Българска Патриаршия. Вж. //old.bg-patriarshia.bg/m/news.php?id=254101/ [последно посетен на 01.12.2020].

[153]. Пак там.

[154]. Срв. Становището на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия в писмо на КС за понятието „пол“ по к. д. № 6/ 2021 г. Вж. //www.bg-patriarshia.bg/ [последно посетен на 01.10.2021].

[155]. Срв. Становището на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия в писмо на КС за понятието „пол“ по к. д. № 6/ 2021 г. Вж. //www.bg-patriarshia.bg/ [последно посетен на 01.10.2021].

[156]. Срв. Становището на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия в писмо на КС за понятието „пол“ по к. д. № 6/ 2021 г. Вж. //www.bg-patriarshia.bg/ [последно посетен на 01.10.2021].

[157]. Срв. Становището на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия относно писмо на КС за понятието „пол“ по к. д. № 6/ 2021 г. Вж. //www.bg-patriarshia.bg/ [последно посетен на 01.10.2021].

[158]. Срв. Сталев, Живко. Нормативната сила на фактическото. Университетско издателство, С., 1997, с. 9.

Изображения: авторът Бисер Божков. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-ayx

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s