Джендърните стереотипи – православен поглед (еклисиологичен и правно-социологичен анализ) – продължение 4*

(книга)

Бисер Божков

17. За маскулинизацията на жените

Еманципацията на жените и равенството на половете е една от първите грижи на учението на марксизма. Възпитаването в жената на мъжеподобни черти е имало за цел да промени нейния антропологичен тип, да направи нейната вътрешна същност, нейната природа малко или много идентична с тази на мъжете. Но когато жената заема мястото на мъжа, тя не привнася нищо особено, напротив, тя губи чувството за своята женственост и за своето призвание. Всъщност, когато жената се стреми да е „мъжествена“ или да измества мъжа в задълженията му, тя (осъзнато или неосъзнато) изпада в състояние на отстъпление от Бога. Или казано с други думи, „маскулинността“ на жените е своего рода богоборчество и отстъпление от живота в Бога (което води до липса на радост и любов в живота)[109].

Много съвременни жени не осъзнават това и с ненужни изисквания към съпруга си самоунищожават брака си. В тази връзка не умаловажаваме и вината на мъжа в семейните отношения. Но нека преминем по темата.

Маскулинизация означава мъжественост (от латински: masculinus, мъже). Toва понятие означава също набор от физически, умствени и поведенчески характеристики (вторични полови белези според психологията), считани за мъжки особености на поведението или характера. Мъжествеността е различно понятие от мъжество[110]. „Маскулинизацията при жените е също набор от нагласи и характеристики на поведението, неприсъщи за биологичния им пол, включващи възможности и очаквания, които определят социалните изяви, професионалната дейност и дори властническия мироглед на много представители на женския пол, които имат за цел да се реализират в живота, да градят кариера и така нататък. С други думи, маскулинизацията при жените е и нещо от анатомията, което противно на биологичния женски пол продуцира (в много от случаите неосъзнато) мъжка роля в модела на поведението при жените[111]. Това често се изразява и в размяна на ролите междуполовете, при което поведение човек показва в същото време качества, присъщи на мъжете и жените“ [112].

Вече преминахме критичната точка и спорим за това дали жените да бъдат наричани със съществителни от женски род. За лингвистите проблемът всъщност е маскулинизацията, тоест употребата на съществителни от мъжки род за назоваване на жени, освен че самият стереотип на поведението на жената претендира за мъжко поведение. Някои медици биха казали, че това са акцентуации на характера[113]. Маскулинизацията на жените в нашия език е толкова напреднала, че тя става приемлива за част от обществото. Тя се проявява от древността до наши дни в матриархата[114] и полиандрията[115] като форма на семейно съществуване, което се явява антитеза на християнското семейство (малката домашна църква).

Маскулинизацията при жените понякога е свързана и с еманация на андрогиния (андрогинизъм).

18. Същност на андрогинизма

Андрогинизмът, най-общо казано, като външен вид е комбинация от мъжки и женски характеристики или модели на поведение. Андрогинията[116] е абнормено състояние на човека. Тя е характеристика, притежавана от организми, които имат както мъжки, така и женски черти. В случая с хората, които нямат определен пол или явно не принадлежат към пола, с който са родени. Терминът се появява за пръв път в съчинението „Планетата“ на Платон. В тази разработка древният философ говори за мита за андрогините, същества, които са имали половината от жената и половината от мъжа. От този момент и през цялата история андрогинията присъства в повечето култури. „Днес в западната цивилизация терминът андрогиния е до голяма степен заменен от други като „транссексуални“, „чудак“ или „небинарни“. С тези характеристики обикновено са включени лицата в групата на ЛГБТ. Това е така, защото тяхната идентичност не съответства на най-често срещаната социална среда“[117].

„В съвременния свят лицата, които смятат, че са андрогинни (като небинарните педагози), отхвърлят пряко биологичните стереотипи за пола“[118].

Авторът Бисер Божков

Според социологията много хора в съвременния свят не осъзнават, че имат не малко на брой белези на андрогини, тоест че са андрогинни.

В този контекст отново ще поясним, че: „андрогинията е съчетание на мъжки и женски характеристики и макар думата да е дефинирана за пръв път в английския език около 1850 година в една енциклопедия по анатомия и физиология, тя се среща рядко в писмена форма за разлика от съществителното androgyne (гръцки: андрогин) и прилагателното androgynous (гръцки: андрогинен). Основният етимологически корен на думата може да бъде проследен до древна Гърция и в крайна сметка се състои от съчетанието на две гръцки думи − andros (гръцки: мъж) и gynea (гръцки: жена) и е синоним на „hermaphrodite, мъж и жена в едно“[119].

Думата adrogyne (английски: андрогин) първа навлиза в английския език от старофренски през латински и е записана в творбата на Ричард Хюлот Abcedarium Anglo Latinum, където през 1552 година той дефинира значението ѝ така: „Androgyne (андрогин) е човек от двата вида, едновременно мъж и жена.“ А следващото споменаване на думата e от 1601 година и продължава да я утвърждава като синоним на хермафродит. То е в превода на Филемон Хланд на Historie of the world (английски: История на света) от Плиний: „Деца от двата пола, които наричаме hermophrodites (хермафродити). В древността са били познати като androgyne (гръцки: андрогини)“[120].

Прилагателното androgynous (английски: андрогинен) се формира в езика през следващите десетилетия и е споменато за пръв път през 1651 година в книгата Matæotechnia Medicinæ Praxeωs: „Природата се задоволи с онова, което е андрогинно и безразборно“. Днес описаната по-горе полова неопределеност може да бъде открита в модата, изкуството, лайфстайла и в джендърните идеи и стереотипи за половата идентичност. Размитите полови роли след Втората световна война са подтикнали например жените да носят панталони, въведени от новаторката в светската мода Коко Шанел, чийто стил е андрогинен. В изкуството иконата в поп музиката Дейвид Бауи е сред най-блестящите примери на артист, съчетаващ мъжки и женски черти в своето алтер его – символа на сексуалната неопределеност, Ziggy Stardust – и това е точно по времето, когато андрогинията навлиза в мейнстрийма[121] през 70-те години на ХХ-ти век. Когато става дума за полова идентичност, ще споменем, че съществуват и андрогини, чиито манталитет и полови роли се лутат между мъжкото и женското според социологията. Може да обобщим, че андрогинизмът е пряко свързан с идеологията на джендърните стереотипи – еманация на апостасия.

Говорейки за полова идентичност на андрогинизма, ще споменем, че съществуват и мъже, и жени (които се определят като андрогини), чиито манталитет и полови роли се лутат в съвременния свят между мъжкото и женското. Те прокламират, че се възползват от предимствата и недостатъците на двата пола и усвояват поведението, което им изглежда най-приложимо и удобно в определена ситуация.

Темата за андрогинизма е засегната и от руския мислител Николай Бердяев в неговата книга „Смисълът на творчеството[122]“. Според митологията в хиндуизма, която е в основата на окултните духовни практики на йога, първият човек е андрогин или трансексуален[123].

19. Джендърните стереотипи, предпоставка за дисфункционални семейни отношения

„Семейството е много повече от сбора на своите членове. То е дина мична и гъвкава система на взаимоотношения между неговите членове, които се грижат за удовлетворяването на материалните, социалните, духовните и емоционалните потребности. В правилно функциониращото семейство всички тези нужди са изпълнени. Ако има конфликти или криза, членовете на семейството работят заедно и се подкрепят взаимно, за да намерят решения“[124].

В дисфункционалното семейство ситуацията е съвсем различна.

Авторът Бисер Божков

Как семейството става дисфункционално? В нефункциониращото семейство може да открием повече от един от признаците, посочени по-долу. Те са предупредителен знак за семействата, които вярват, че климатът в дома им е спокоен и подкрепящ, и не забелязват признаците на токсичната среда[125] за децата[126].

Емоционална зависимост и манипулация: Тя се появява в случаите, в които светът и себеусещането на даден човек станат напълно зависими от поведението и действията на друг. За да удовлетворят нуждите си, емоционално зависимите хора използват манипулативни техники, сърдене, игнориране, насаждане на чувство за вина[127] и така нататък. Емоционалната зависимост може да се прояви между партньорите, но и между родителите и децата. Прекалените грижи, контролът, постоянните съвети не са нищо друго освен остра нужда от смисъл. Нуждата да бъдеш полезен на децата си вреди на семейните връзки и отношения[128].

Физическо, словесно или емоционално насилие: За съжаление все още е много голям броят на хората, които са убедени, че насилието е нормално, но то не е – в нито една от формите, в които се проявява.

Твърде строго или твърде толерантно родителство: Прекалено строгите родители просто искат децата им да следват правилата и не отделят време, а често и не считат за необходимо, да разговарят с тях за чувствата или потребностите им. Прекалено толерантните родители имат по-свободно отношение към възпитанието и оставят децата си да се грижат за себе си сами. Това води до липса на уважение в семейството и пречи на децата да се почувстват част от здравата семейна иерархия[129].

Проблеми в общуването: В този случай децата не се чувстват комфортно, когато изразяват това, което усещат и мислят. Те се стараят да потискат емоциите си или говорят неясно, не споделят проблемите си и не търсят подкрепа от родителите си, което създава проблеми и се отразява на връзката им. В много случаи описаното състояние се дължи на страх, че ще бъдат обвинени или неразбрани[130].

Липса на емпатия: „Неумението да се поставяме на мястото на другия и да съпреживяваме неговите страхове и проблеми води до напрежение и липса на близост и сигурност в семейството“[131].

Конфликти:Постоянните конфликти, спорове и скандали между родителите, независимо дали са разделени, или все още са заедно, създават несигурна и нелюбяща среда, в която децата растат нещастни и пренебрегвани[132].

Вляво авторът Бисер Божков със свой приятел на посещение в Република Гърция

Изолация: Децата не прекарват времето си с други роднини като баби и дядовци, чичовци, братовчеди, нито с други семейства, които имат деца на тяхната възраст[133].

Отсъствие от дома: Родителите често са далеч от дома поради работа или зависимости (алкохол, наркотици, хазарт). Нямат време за семейни занимания, ангажименти или игра и разговори с децата.

Прекомерни отговорности: Децата трябва да поемат отговорности, които са според възможностите и възрастта им. Не са малко обаче родителите, които прехвърлят много от своите задачи и отговорности на своите деца – като грижи за по-малките братя и сестри, домакински задачи и други[134]. За да добием представа какво е дисфункционално семейство, трябва да сме наясно какво е функционираща семейна система.

Ще я опишем от гледна точка на светската психология с оглед емоционалните потребности на всички членове на семейството:

– баланс между автономия и зависимост;

– подготовка за социални взаимодействия и сексуална култура;

– израстване и възможности за развитие на всеки член (не само на децата);

– среда, в която човек изгражда самочувствието си.

Сред характеристиките на функционалното семейство са високата степен на съзнание за себе си и другите, ясно съзнание за лична отговорност, желание и възможност да разкрием какво чувстваме и искаме.

Правилата в едно функционално семейство са и ясни, несъгласията се споделят, конфликтите са открити и се разрешават, докато при дисфункционалните семейства проблемите се отричат – там цари или пълно съгласие (за да няма противопоставяне), или отчужденост.

Авторът Бисер Божков

Дисфункционално е семейството[135], в което всеки изпълнява определената си семейна роля и общуването се свежда само до изразяването на тази роля. Членовете на това семейство не се чувстват свободни да разкриват своите чувства, желания, преживявания, потребности.

Как може дисфункционалният модел да засегне децата? При израстване в дисфункционално семейство децата могат да развият някои поведенчески проблеми, проявяващи се в непокорство; афективност, импулсивност, биполярност, емоционална нестабилност и други.

Непокорство: Непокорните деца се противопоставят на всякакъв вид власт независимо дали става въпрос за родители, учители, полиция.

Дълбоко чувство за вина: Нездравословната семейна среда, в която скандалите и конфликтите са ежедневие, може да е причина детето да почувства вина за проблемите между родителите си, което да доведе до дълбоко чувство на депресия, и те често стават жертва в други отношения.

Липса на истинско детство: Някои деца могат да поемат изцяло родителската роля, да пораснат твърде бързо и да изгубят детството си.

Срамежливост: Децата могат да станат срамежливи и тихи. Те се научават да крият и потискат емоциите си, неуверени са и имат ниско самочувствие.

Манипулация: Децата се научават да се възползват от другите и стават манипулативни. Те използват слабостите на близките си, за да получат това, което искат.

Необратимо ли е всичко това? Без съмнение семейството определя бъдещето на децата. Но въпреки че първите 6 години са от решаващо значение, не бива да пренебрегваме факта, че всяко дете самò решава и избира какъв възрастен да бъде независимо от това, че е било част от дисфункционално семейство[136].

Вдясно авторът Бисер Божков, до него вляво – д-р Десислава Пулиева, директор на Център за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий“ при храм „Св. св. Кирил и Методий“, ул. Георг Вашингтон № 47, София

Съществува известна променливост в дисфункционалните семейни взаимоотношения – във видовете, тяхната изостреност и честота на случването им. В различни случаи децата могат да срещнат подобни ситуации:

• Да бъдат принудени да заемат страна в родителски конфликт.

• Да преживяват „изкривяване на реалността“ (казаното противоречи на това, което наистина се осъществява).

• Да бъдат критикувани или игнорирани заради чувствата и мислите си.

• Да имат родители, които са извънредно загрижени/инициативни или отдалечени/пасивни.

• Да им бъдат поставяни прекомерни изисквания относно свободното им време, приятели или поведение – или обратното да не получават насоки във връзка с тях.

• Да търпят отказ или преференциално отношение от страна на родителите.

• Да бъдат насърчавани да приемат алкохол/наркотици.

• Да бъдат физически малтретирани.

Насилието и пренебрежението могат да повлияят на способността на децата да се доверяват както на околните, така и на себе си. Често се наблюдава, че децата, които растат в дисфункционални семейства, развиват по-голяма толерантност към хаоса и конфликтните ситуации и с времето започват да ги търсят доброволно и активно, тъй като за тях тази среда представлява нормалният начин на живот.

Децата, ограбени от детството си, трябва да „растат твърде бързо“. Те не познават добре своите нужди и срещат редица трудности, когато трябва да помолят за помощ (Cikanavicious, 2019).

Може би един от най-дългосрочните ефекти на дисфункционалните семейства е, че обикновено децата, които са израснали в такива, продължават да поддържат дисфункционалната динамика, пренасяйки проблемите си в собствените си родителски практики[137].

Въпросите относно пола, семейството, възпитанието на децата в съвременното общество са въпроси със стратегическа роля за съхраняването и бъдещето на човешкия род. Семейството не е плод просто на социална необходимост, а е създадено от Самия Бог, затова и взаимоотношенията в него не се определят от нуждата, нито от функционалното предназначение, което един другиму определяме по целесъобразност, а се определят от Богоустановения порядък (който описахме по-горе) на благия и премъдър Творец. Целта, заради която двама души се събират, за да създадат семейство, дом и деца, не е ограничена във времето и пространството.

Според Православието двамата съпрузи чрез църковното тайнство Венчание стават едно цяло, за да постигнат заедно обòжение (гръцки: θέωσης) по благодат и за да влязат заедно във вечността в Небесното царство.

20. Правен анализ на така наречената Истанбулска конвенция

В по-долните редове ще се постараем да анализираме Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие[138] (предложена за подписване на 11.05.2011 година в Истанбул, Република Турция), известна още като Истанбулска конвенция.

След като Конституционният съд е сезиран на 27.07.2018 година, той се произнесе, че с Решение № 13 по конституционно дело №3/2018 година, което гласи, че: „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 година в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 година не съответства на Конституцията на Република България.

Конституционният съд е констатирал, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите ѝ излиза извън декларираните цели на Конвенцията и наименованието ѝ“[139].

Авторът Бисер Божков

Констутиционният съд е констатирал също, че: „Предвид липсата на определение за понятието английски „gender identity“, френски „l’identité de genre“ („идентичност, основана на пола“) в Конвенцията, неговото съдържание следва да бъде разбирано освен чрез Обяснителния доклад, така и в светлината на политиката на Съвета на Европа за защита на някои права на „трансджендър“ лицата. Актовете на Съвета на Европа, посочени в Конвенцията, насочени срещу дискриминацията и насилието въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност, несъмнено служат за изясняване на смисъла, вложен в понятията „gender“ („пол“) и „gender identity“ (английски: идентичност, основана на пола) в контекста на подхода на Съвета на Европа за насърчаване на разбирането, че биологичното и социалното измерение на пола не са неразривно свързани и съществуват независимо едно от друго, за възможността на хората за полово самоопределяне, както и с оглед гарантиране от държавата на цялостно правно признаване на смяната на пола” [140].„Анализът на термините „gender“/„genre“, преведен на български език веднъж като „пол“ и втори път като „социален пол“, и „gender identity“/„l’identité de genre“, преведен на български език като „идентичност, основана на пола“, сочи, че понятията са свързани и следва да бъдат разбирани едно чрез друго. Понятието „gender“/„genre“ със съдържание „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“ отразява определени социални и културни представи за мъжете и жените, изградени в дадено общество към определен момент. Тези представи търпят развитие до степен, че по-новите могат да изключат по-старите, като например, че полът е биологично детерминиран. От тази гледна точка един биологичен мъж може да има „gender“/„genre“ мироглед на жена и обратно. Това води до възможността за избор на индивида по своя воля на различна „идентичност, основана на пола“, която може и да не съвпада с биологичната. Така изложеното разбиране изразява аспекти на джендър идеологията – сбор от идеи, убеждения и вярвания, че биологично детерминираните характеристики на пола са ирелевантни, а има значение само половата самоидентификация“[141].

„Вътрешното противоречие в Конвенцията е очевидно при съпоставяне на декларираните в чл. 1 цели на Конвенцията и нейното заглавие с така дадената в Конвенцията дефиниция за „пол“. Впрочем самото определение за понятието „пол“ би било ненужно, ако декларираната цел на международния договор в действителност съответстваше на неговото наименование „…за превенция и борба с насилието над жени“. Тази двупластовост на понятийния апарат, на смисъла, вложен в използваните понятия, на практика не води до постигане на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципът на равенство изгубва смисъла си“[142].

„Конституционният текст разглежда биологичния пол като понятие с ясно юридическо съдържание. Това се потвърждава както от обсъждането на разпоредбата като част от проекта за Конституция „…за равноправието между мъжа и жената“ (Протоколи от заседанията на Комисията по изработване на проект за Конституция на България от 13.02.1991 година и 10.06. 1991 година), така и от практиката на Конституционния съд по тълкуване на чл. 6, ал. 2, където критерият „пол“ е изключен от групата признаци, които се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото (Решение № 14 от 10.11.1992 година по конституционно дело № 14/1992 година)“[143].

Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид.

„В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията. Традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, тоест съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност“[144].

Авторът Бисер Божков

„Конституционната дефиниция за брак, така както винаги е присъствала в българската правна традиция, се съдържа в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, която го определя като „…доброволен съюз между мъж и жена“. Конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски. Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба. Противно на това конституционно разбиране за пола като биологична категория, понятието „gender“/ „genre“ („пол“), като социален конструкт, присъства в Конвенцията отделно и наред с понятието „sex“/„sexe“. Както беше посочено, това положение отдалечава приложното поле на Конвенцията от заявените в нея цели за защита на жените и открива пространство за противоречивото ѝ прилагане, което е в разрез с принципа на правовата държава във формален смисъл (чл. 4, ал. 1 от Конституцията)“[145].

„Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“ и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в чл. 3, буква „в“, в българската правна система. Изискванията на чл. 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията. Правовата държава във формален смисъл (държавата на правната сигурност) изисква съдържанието на правните понятия да е ясно и недвусмислено. Повелята за правна сигурност и предвидимост не допуска съществуването на две паралелни и взаимоизключващи се понятия за „пол“. Ратифицирането на Конвенцията би довело до въвеждането в националния правен ред на понятие, противоречащо на конституционно установеното. Принципът на правовата държава е фундамент на установения конституционен ред.

В Конвенцията чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент. Конституционният съд е констатирал, че: Конвенцията поради разпоредбите на чл. 3, буква „в“ и на чл. 4, § 3, които са носещи за смисъла на международния договор в неговата цялост, не съответства на Конституцията[146]. Конституционният съд почертава, че веднъж ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, този международен договор, в съответствие с чл. 5, ал. 4 от основния закон, се инкорпорира във вътрешното право и се прилага с предимство пред националното законодателство, което му противоречи (Решение № 7 от 02.07.1992 година по конституционно дело № 6/1992 година). По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 4, предложение първо от Конституцията, съдът е решил, че: „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 година в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 година, не съответства на Конституцията на Република България“[147].

Следва…(виж тук)

___________________________________

*Из книгата Джендърните стереотипи – православен поглед (еклисиологичен и правно-социологичен анализ), издателство Либрум, С., 2022, с. 48-60. Публикува се тук с разрешението на автора Бисер Божков, на когото авторът на блога изказва благодарност.

[109]. Срв. Гроздев, Ив., Б. Божков. Цит. съч., с. 46-49; 82-83.

[110]. Възможно е жените да проявят мъжество във вярата към Бога и в защита на дома, семейството и родината, но това не е форма на маскулинизация на женския пол.

[111]. Еманация на това твърдение се вижда при раздяла или развод между мъжа и жената, когато жената изземва функциите на мъжа и „го наказва“, а това са първите крачки към феномена (съвременна болест с био-психо-социална генеза) на Синдрома на родителското отчуждение, жертва на който стават първо децата и второ и родителите. Синдромът на родителското отчуждаване /Parental Alienation Syndrome-PAS/ е нарушение на психически и социални функции, характеризиращо се с комплекс от симптоми в резулат от процес, при който родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето си, насочени към разрушаване на неговата (или нейната) връзка с другия родител, докато техните чувства станат противоречиви на тези, които би трябвало да се очакват. Тази ситуация е директно свързана с конфликтния процес на отделяне (раздяла) или в случай, когато отделянето започне с мълчаливо съгласие и постепенно се обърне в конфликтни ситуации. В около 90% от случаите на PAS майката, която гледа детето, го програмира, в останалите 10% бащата програмира срещу майката. Изведнъж и без видими основателни причини детето отказва да вижда (някога) единия родител. Срв. Синдром на родителско отчуждение (PAS). Вж. //www.cwsp.bg/ [последно посетен на 03.11.2021].

[112]. Срв. Гроздев, Ив., Б. Божков. Цит. съч., с. 130-131.

[113]. Акцентуация (латински: accentus – ударение), акцентуация на характера, акцентуация на личността – нормална особеност на характера, при която отделни негови черти са извънредно усилени, в резултат на което се усилва избирателната уязвимост по отношение на определен род психогенно въздействие, при запазена добра устойчивост към другите. Акцентуацията не е психическо разстройство, но по реда на своето сходство с разстройствата на личността се приема, че между тях е налична определена гранична допирна точка.

[114]. Матриархатът е обществена система, при която жените и по-специално майките имат централна роля като лидерство, главенство, морален авторитет и контрол над отношенията, собствеността и други. Понякога се срещат термините гинархия, гинокрация или гинекокрация, а също така гиноцентрично общество.

[115]. Полиандрия (от поли … и на гръцки език aner, andros – мъж) – многомъжество е рядка форма на полигамия, при която жената има няколко брачни съюза с няколко мъже. Има сведения за съществуването на полиандрия още в древна Месопотамия. Известен е закон на царя на град Лагаш от XXIV-ти век преди Христа Уруинимгина, с който той забранява полиандрията в своята държава. През ХIХ-ти век е съществувала при алеутите и някои групи ескимоси; по-късно е съхранена в някои етнографски групи в Южна Индия и Тибет.

[116]. Андрогинност e термин, който произлиза от гръцкото ανήρ, корен ανδρ- (anér, andr-, означаващо мъж) и γυνή (gyné, означаващо жена), и се отнася до комбинацията на мъжествени и женствени черти и характеристики. Това може да бъде видяно в модата, сексуалната идентичност или лайфстайл (модни стереотипи), или може да се отнася до биологични характеристики, когато става въпрос за физическа интерсексуалност, макар че този тип употреба да е остарял.

[117]. Срв. Андрогиния: история и характеристики на андрогинизма. С., 2019. Вж. //www.bg.questionofwill.com/8022-androgyny-history/ [последно посетен на 07.04.2021].

[118]. Пак там.

[119]. Срв. Андрогиния (Androgyny). С. 07.12.2016. Вж. //www.evs-translations.com/ [последно посетен на 05.11.2021].

[120]. Срв. Андрогиния: история и характеристики на андрогинизма. С., 2019. Вж. //www.bg.questionofwill.com/8022-androgyny-history/ [последно посетен на 07.04.2021].

[121]. Мейнстрийм (на английски език: mainstream) e преобладаващото възприятие и разбиране в дадена област или по отношение на конкретен обект, които много често са също така и модерни, текущи или най-нови в областта. Обикновено това се възприема в положителен („модерен“), но и може да бъде използван в пейоративен смисъл, като „масово погрешно възприемане“ или „масовизиран вкус“, тоест нещо, което е загубило уникалността си.

[122]. Срв. Бердяев, Николай. Смисълът на творчеството. УИ. С., 1994.

[123] „Според хиндуистката митология трансджендърите всъщност се считат за въплъщение на Бога“. Срв. Разбиране на историята на трансексуалната общност в Индия. 27.07.2021. Вж. //www.thred.com/bg /change/understanding-the-history/ [последно посетен на 12.11.2021].

[124]. Срв. Фенерова, И. Какво е дисфункционално семейство. С. 11.12.2018. Вж. //www.psychology.framar.bg/ [последно посетен на 05.11.2021].

[125]. Пак там.

[126]. Психическото здраве на децата е също толкова важно, колкото и физическото. То им помага да развият устойчивост и да се справят с разнообразни предизвикателства, които животът им поднася, както и да израснат като цялостни и здрави и пълноценни личности.

[127]. Срв. Фенерова, И. Какво е дисфункционално семейство. С. 11.12.2018. Вж. //www.psychology.framar.bg/ [последно посетен на 05.11.2021].

[128]. Пак там.

[129]. Срв. Фенерова, И. Какво е дисфункционално семейство. С. 11.12.2018. Вж. //www.psychology.framar.bg/ [последно посетен на 05.11.2021].

[130]. Пак там.

[131]. Пак там.

[132]. Пак там.

[133]. Пак там.

[134]. Срв. Фенерова, И. Какво е дисфункционално семейство. С. 11.12.2018. Вж. //www.psychology.framar.bg/ [последно посетен на 05.11.2021].

[135]. В книгата си Робин Норууд пише, че всички нездрави семейства са неспособни да обсъждат своите основни проблеми, както и да достигат до корените им. Според Норууд, доколко дисфункционално е едно семейство, се определя от степента на потайност, бягството от обсъждане на проблемите. Срв. Норууд, Р. Параноя на страстта. С., 1998, с. 34-49.

[136]. Срв. Фенерова, И. Дисфункционалният семеен модел и как той засяга децата. Вж. //www.psychology/framar.bg/ [последно посетен на 05.11.2021].

[137]. „Децата, които са малтретирани емоционално или физически, са по-склонни да се съдят сами за поведението си, да се крият, да лъжат и постоянно да търсят одобрението на околните. Често се страхуват от изоставяне и вярват, че са неспособни, недостатъчно добри или се чувстват изключително самотни и неразбрани. Като възрастни те се сблъскват с трудности при формирането на професионални, социални и романтични връзки и се възприемат като твърде покорни или прекалено контролиращи и доминантни в отношенията си (Ubaidi, 2016). За да притъпят чувствата си, могат да злоупотребяват с алкохол, наркотици или да се въвлекат в друго рисково поведение (например безразсъдно шофиране, небезопасен секс)“ (Watson et al., 2013). Срв. Hamilton, А., PsychCentral, Time Magazine, 2008. Вж. //www.psychcentral.com/ [последно посетен на 05.11.2021].

[138]. На 21 април 2016 година Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е подписана от министъра на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов – Екатерина Захариева (ПП ГЕРБ).

[139]. Срв. Конституционен съд на Република България. 2019. Вж. //www.constcourt.bg/bg/Acts/Index/ [последно посетен на 01.12.2020].

[140]. Пак там.

[141]. Срв. Конституционен съд на Република България 2019. Вж. //www.constcourt.bg/bg/Acts/Index/ [последно посетен на 01.12.2020].

[142]. Пак там.

[143]. Пак там.

[144]. Пак там.

[145]. Срв. Конституционен съд на Република България 2019. Вж. //www.constcourt.bg/bg/Acts/Index/ [последно посетен на 01.12.2020].

[146]. Тъкмо по отношение на тези разпоредби Конвенцията не допуска резерви. Съгласно чл. 78, § 1 от международния договор: „Не се допускат резерви по отношение на никоя от разпоредбите на настоящата Конвенция, с изключение на резервите, посочени в параграфи 2 и 3“.

[147]. Срв. Конституционен съд на Република България. 2019. Вж. //www.constcourt.bg/bg/Acts/Index/ [последно посетен на 01.12.2020].

Изображения: авторът Бисер Божков. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-axE

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s