Джендърните стереотипи – православен поглед (еклисиологичен и правно-социологичен анализ) – продължение 3*

(книга)

Бисер Божков

12. Еклисиологичен и социологичен анализ на феминизма

В наше време съществуват разнообразни обществени движения, които са съсредоточени в „разрушаването до основи“ в съзнанието на човеците на Богоустановен порядък. Феминизмът (в крайните си форми) е точно такова обществено движение, което призовава жените към търсене на равноправието между половете и еманципация, под която се разбира освобождение, разкрепостяване от традиционната християнска и патриархална система от ценности. Радикалните феминистични движения са своего рода „авангард на богоборците“. Защото смисловият удар на „вдъхновените творци” на този феминизъм е насочен към малката домашна църква – семейството, обусловена в патриархат. Феминистката идеология е насочена към нравствените патриархални ценности и духовния избор на тези, които се намират в самия център на домашната им църква (срв. Римляни 16:4).

Видовете феминизъм според светската социология:

В световен мащаб в миналото – Ранни феминистки, Суфражизъм.

В национален мащаб – Възрожденски и докомунистически феминизъм, Посткомунистически феминизъм.

В съвременен световен мащаб:

– Материален феминизъм,

– Анархо-феминизъм,

– Радикален феминизъм,

– Амазонски феминизъм,

– Лесбианизъм,

– Джендър феминизъм,

– Културен феминизъм,

– Еко-феминизъм,

– Индивидуалистки феминизъм,

– Сепаратисти (феминистки),

– Умерен феминизъм,

– Четвърта вълна феминизъм.

Основни положения на феминистката идеология от православна гледна точка условно са:

1) проблемът на анализа на различията между мъжа и жената;

2) проблемът на радикалната реформа на правото и законодателството;

3) проблемът на създаването на феминистка теория на държавата;

4) проблемът на социалната политика за жените.

Тези идеи на феминизма са по същество форма на богоборчество, защото иерархията в отношенията между половете (мъжа и жената) е богоустановена при Сътворението на света и препотвърдена в Новия Завет на Свещеното Писание. Промяната или подмяната на тази небесна иерархия се явява и Богоотстъпление, каквито са и основните цели на феминизма.

Главни свойства на феминизма като идеология:

– приписване на особено значение на женския опит[80];

– безсистемност – интелектуална неопределеност;

– придаване на политическо значение на личния живот;

– размяна на социалните роли между половете (мъжа и жената).

Авторът Бисер Божков

В Православието има ясна иерархия, диаметрално противоположна на феминизма: мъжът е глава на семейството, хранител и защитник. Той има безусловен духовен и нравствен авторитет само когато е в послушание на Бог. Жената е длъжна да се намира в покорство (в послушание от любов в Христа) спрямо мъжа, защото е казано: „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си като на Господа, защото мъжът е глава на семейството, както Христос е глава на Църквата и Той е Спасител на тялото“ (срв. Ефесяни 5:22-23). Очакването е, че жената ще бъде грижовна съпруга „помощницей ему“ (срв. Битие 2:18), нежна майка, възпитаваща заедно със съпруга си – бащата, своите деца в съответствие с Божиите заповеди.

Децата трябва да се възприемат от родителите като дар Божий и трябва да растат в послушание към възрастните – такъв е замисълът на Твореца.

Съвременните феминистки – борци за еманципация, правят и пропагандират точно обратното. Те заявяват, че в думата „феминизъм“ се проявява заявлението за женската потиснатост в патриархалната култура, с която трябва да се води борба с „всички възможни средства и способи“, и че е нужно да се води борба за индивидуална свобода на жените, свобода от потискащите ограничения, свобода от детерминираната от пола роля, свобода за изразяване на мислите и тяхната реализация и превръщане в действие като борба за „прекратяването на потисничеството по полов признак“.

Но когато се говори за еманципация от всякакъв род, според нас няма по-благодатна такава от тази, за която говори св. апостол Павел: „Няма вече иудеин, нито елин; няма роб, ни свободник, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички едно сте в Христа Иисуса“ (срв. Галатяни 3:28). А в апостола, който се чете при тайнството Венчание, чуваме думи за Божествена иерархия: „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата, и Той е спасител на тялото. Но както Църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото“ (срв. Ефесяни 5:22-26).

Следователно семейството (малката домашна църква) като Богоустановена форма на съществуване на човешкия род е с иерархична и Божествена структура. Християнското семейство е общност с иерархична недемократична форма на човешко съществуване, която е изпълнена с любов в Христа и e пребиваваща в Божията благодат при евхаристиен и благочестив начин на живот. Глава на семейството – домашната църква, е винаги мъжът. Идеите на феминизма и джендърната идеология за размяна на ролите между половете са диаметрално противоположни на Православието.

13. Феминизмът в Църквата

Феминизмът дори „се опитва да навлезе и в тълкуването на Библията и Църквата, като главна задача на „християнските“ феминистки е да подменят Божественото учение на Църквата, като го противопоставят на своя „феминистка библейска херменевтика“, където църквата е на жените, където Божието слово не е на Бога, а на мъжете, с цел да ги държат в подчинено положение. Тази велика опасност от загубата на душите на жените не среща яростната съпротива на така наречените протестантски и католическа църкви и на нея се гледа с нескрит интерес от „свободните“ феминистки, които се надяват на разбиването на мъжката хегемония и разпадане на семейството чрез разграждането и впоследствие унищожаването на устоите на вярата в Бог и законите Му. Феминисткото присвояване на религиозната традиция е изключително сериозна духовна опасност, която поражда и опити за създаване на нови сюжети и ритуали. Феминистките от християнската традиция сформират алтернативни общности за богослужение и взаимопомощ, където имат възможност свободно да изграждат езика, динамиката на общността и практиката по начин, който изразява представите им за преодоляване на потискането на жените. Феминистките „богослужения“ се оказват важна част от новоезичеството. Жриците на движението Уика например полагат началото на феминистки ритуали, в центъра на които са годишните планетни цикли и ритмите на женското тяло“[81].

Бисер Божков, Кратък наръчник за катехизическа беседа при поклонничество

Някои феминистки групи преоткриват езическата представа за „богинята“, като четири са основните страни, които изразяват нейната символика: богинята като утвърждаване на женската сила, на женското тяло, на женската воля и на отношенията между жените, включително унаследения женски опит. Следователно за феминистките най-простото значение на символа „богиня“ се изразява в подчертаването на женската сила. Съдържащият се в цитираните думи еклектизъм показва, че феминистките от християнската традиция се намират на кръстопът с поглед, отправен в две посоки. От една страна, те утвърждават своята привързаност към историческата си религиозна общност, изисквайки от нея да признае техните преформулировки, но от друга, са отворени към възможностите, предлагани им от новоезичеството“[82].Вече споменахме, че феминизмът е базиран върху идеите за еманципация на жените и равнопоставеност с мъжете.

Най-разпространеният аргумент против феминисткото движение се основава на мисълта, че жената е неспособна за творчество. С редки изключения геният се мисли като мъж. Жените могат да са добри учени или творци, но все пак почти няма жени композитори. За да се оцени обаче честно приносът на жените в културата, трябва да се изследват историческите условия, които са повлияли върху него. Eдва през 1849 година за първи път жена – американка – получава титлата „доктор по медицина“. В края на ХІХ-ти век за жените във Франция станало възможно да получат средно образование, а първата жена преподавател в университет е била Мария Кюри и така нататък. Исторически погледнато, жената е имала възможност да покаже своите истински способности – и интелектуални, и творчески. Наред с това съществуват дълбоки психологически причини[83], които откъсват жената от нейния център и я изхвърлят от истинската ѝ реалност[84]. Изхождайки от казаното, може да се направи обоснован извод, че жените преди и през ХХ-ти век са изпитвали поробеност и потиснатост от патриархалните традиции, с оглед на което са се нуждаели от освобождение (латински: еманципация). А Църквата в древността и днес като Богочовешки организъм и семейството като малка домашна църква са устроени мъдро и промислително от Твореца като патриархат. Затова и женската еманципация е духовно състояние на богоборческа заблуда. Според изводите в това изследване, истинската еманципация е тази, която проповядва св. апостол Павел: „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (срв. Галатяни 3:28).

Защото Истината е личност, Тя е Христос. „Свети апостол Павел в посланието си към галатяните възвестява една истина, която съдържа в себе си отговор на въпроса: защо дойде в света нашият Господ Иисус Христос? Той дойде за това – за да бъдат човеците осиновени от Бога, за да не бъдат като роби, но да са свободни синове и дъщери, които чрез силата на Светия Дух могат да се обърнат към Твореца, като Го назоват свой Отец (срв. Галатяни 4:6). Как се разпространява върху хората това осиновение?

Същият апостол ни учи, че осиновението от Бога е резултат от действието в нас на Светия Дух, „понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии“ (срв. Римляни 8:14). По този начин осиновението е дар, който Бог предлага на човеците чрез Своя Син в Светия Дух. Но този дар се възприема и усвоява от хората свободно, той не е дух на робство, но Дух на осиновение[85] (срв. Римляни 8:15). И така, осиновението от Бога, съпричастността към Христос се осъществява със силата на Светия Дух според нашата вяра, чрез тайнството Кръщение и подвига на духовнонравственото възпитание, назовано от апостол Павел като обличане в Христ[86]“ (срв. Галатяни 3:27). Св. апостол Павел също така изразява мястото на мъжа с помощта на три понятия от 1 Коринтяни 11 – „глава“ (ἡ κεφαλὴ – 3 стих), „образ“ и „слава“ (εἰκὼν καὶ δόξα – 7 стих). Последните две имат по-скоро отношение към старозаветния разказ за Сътворението, което проличава от 8-ми стих („не мъжът е от жената, а жената от мъжа“)[87]. „Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея – заради Ангелите. Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа“ (срв. 1 Коринтяни 11:10-11). В този ход на мисли според нас, размяната на ролите между мъжкия и женския пол най-вече в Църквата и в семейството (домашната църква) води до отстъпление от Бога и липса на благодат, както вече споменахме.

14. Размяна на ролите между половете

Размяна на ролите между половете обаче по същество е отстъпление от Бога, Който още при Сътворението е отредил роли на двата пола. Тези роли в Православието се наричат Божие предназначение[88] в Домостроителството на Господа.

Според светската психология при изучаването на половата диференциация трябва да се отчитат социално-историческите фактори. Затова наред с парадигмата на светската психология – биологичното понятие пол, за съвременната джендърна наука съществува понятието социален пол. Това понятие се обозначава, както споменахме, със заимстваната англоезична дума джендър (английски: gender). „Характеристиките, включени в социалната роля при половете на човека, са личностните черти, ценностите, способностите, интересите, нагласите, потребностите, убежденията. Социалните роли на половете детерминират спецификата на поведението в семейната, професионалната и социалната среда“[89]. „Функционалната полово-ролева детерминираност на родителските позиции в семейството има дълбоки корени. Цялата история на развитието на човешкото общество е съпътствана от генералната тенденция за съществуването на социо-културно обусловена диференциация на функционалните роли на мъжа и жената[90]“.

Бисер Божков, История и съвременно състояние на Света гора

Социалните джендър роли се съдържат в известната социологическа максима „всичко в света е социално конструирано“, която е основополагаща за изучаване на социалните отношения между половете. В контекста на горепосоченото разбиране джендър отношенията се разглеждат като система на междуличностни взаимоотношения, посредством които се създава, потвърждава и възпроизвежда представата за мъжко и женско като базови категории на социалния порядък. Представата за социалното конструиране на джендър идеологията се вписва в теорията за джендърната социализация – теорията за половите роли. Тя е разработена от Robert Freed Bales и Mirra Komarovsky още през 50-те години на ХХ-ти век и прокламира, че половите роли се усвояват в процеса на социализация“[91]. „Ето тези твърдения, че „половите роли също са социално конструирани: и мъжете, и жените се създават, те не се раждат с тях, са в противоречие с учението и със Свещеното Предание и Свещеното Писание и са предпоставка за транссексуални и интерсексуални стереотипи на поведение“[92].

„Теорията за социализация на половете се изгражда върху основата на процеса на научаването и интериоризацията на културно-нормативните стандарти. Според по-ранните феминистки твърдения научаването предполага пасивно усвояване и възпроизвеждане от личността на съществуващите норми, образци на културата. Постмодерната теория за социалното конструиране на джендърната идея подчертава активната дейност на субекта в създаването на правилата и взаимоотношенията между половете. На основата на идеята за активната, съзидателна роля се допуска и възможността за промяна на социалната структура.

Джендърните роли се определят като набор от очаквани образци на поведение (норми) по отношение на жените и мъжете, както и усвоено поведение, което обуславя дейността, задачите и отговорността, възприемани като мъжки и женски. Самото понятие „роля“ е конструкт на социалната психология и съдържателно се определя като набор от норми, задаващи как трябва да се държат хората в дадена социална позиция. Половите роли също са социално конструирани: „мъжете и жените се създават, те не се раждат с тях“. Те се обуславят от културата и историческата епоха, а това, от друга страна, предопределя разнообразието от джендър ролите в различните общества и култури. С развитието на обществото ролите на мъжете и жените все по-тясно се обвързват с влиянието на обществено-политическите и икономическите фактори“[93].

Много жени, които „претендират за равноправие на половете, ще кажат, че мъжът и жената са еднакви човешки създания. Но това не е така според биологията, медицината и според Божественото Откровение. Мъжете и жените като цяло са напълно различни същества. И психически, умствено и физически. Различията между мъжете и жените са безкрайно много. И по този въпрос е казано много в литературата и науката. Фактът, че мъжете и жените понякога са на доста различни мнения по един и същ въпрос и се държат по различен начин в една и съща ситуация, често е причина за объркване, сблъсъци и конфликти. Според Православието, жената има свой начин на съществуване. Тя притежава присъщи само на нея интуиция, начин на мислене, свят на идеи, начин на съзидание, отношение към себе си и другите“[94]. Православният поглед върху размяната на ролите между половете (мъжа и жената) в семейството е отстъпление от Бога, защото Той, Творецът, е предназначил роли за двата пола в Домостроителството Си. И ако съвременните хора, смятайки се за самодостатъчни по един или друг повод, поради секуларни идеи, стереотипи, включващи в себе си – страсти, гордост или грехове – отстъпят от Божественото Откровение, се лишават от Божията благодат и залога за вечно блаженство в Царството Божие.

„Въпросът за назначението на нашия живот е от първостепенна важност, тъй като засяга най-важния проблем за човека: целта на земното му съществуване. Ако човек заеме правилната позиция по този въпрос, ако осъзнае истинското си предназначение, тогава е в състояние да посрещне адекватно обикновените ежедневни дела в своя живот, като взаимоотношенията му с ближните, неговото образование, професия, брак, раждане и отглеждане на деца. Но ако не заеме правилната позиция по този основен проблем, то той ще претърпи неуспех и в другите цели на своя живот. Защото какъв смисъл могат да имат те, когато човешкият живот като цяло няма смисъл?“[95].

„Още в първата глава на Свещеното Писание, когато битиеписателят казва, че Бог създаде човека „по Свой образ и подобие“, е разкрита целта на нашия живот. Ние се убеждаваме във великата любов на Троичния Бог към човека. Защото Бог не иска човек да бъде просто създание с известни дарования, известни способности, известно превъзходство над останалото творение, а иска той да бъде бог по благодат“[96].

По горните съображения можем да обобщим, че джендърните стереотипи се явяват форма на вероотстъпничеството от Бога, както неведнъж споменахме.

Иван Гроздев, Бисер Божков, Отстъплението от Бога – предпоставка за разпадане на семейството (Или какво да правим, ако нямаме радост в живота)

15. Критичен анализ на джендърните стереотипи

Богоборческата същност на феминизма и женската еманципация, от които са произлезли така наречените джендърни стереотипи, се проявява в това, че грехът като престъпване на заповедите на Бога се провъзгласява за добродетел и висша цел. Преди всичко това се отнася за греха на горделивостта и стремежа на съвременните жени да станат „като богове, знаещи добро и зло“ (срв. Битие 3:5). Защо? Защото при феминизма се променя Богоустановеният вектор за духовно израстване на жената, като се предлага да се преобърне системата на ценностите. Вместо покорност, послушание и помощ към мъжа – самодоволно равенство на жената и нерядко се превръща в стремеж за неговото управление. Много жени се питат защо не са щастливи в ХХI-ви век.

Вместо раждане и възпитаване на деца, защото „една жена ще се спаси чрез раждане на деца“ (срв. 1 Тимотей 2:15), у жените феминистки и лицата последователи на джендърни идеи се поражда неистово желание да се заемат със собственото си израстване и реализация, да „поживеят за себе си“. За жените детеродството е не само изпълнение на завета „плодете се и множете се, пълнете земята“ (срв. Битие 1:28), но и вид служение на Бога[97].

„Призивите „да поживеем за себе си“, тиражирани от феминистките борци за еманципация и разкрепостеност в живота, водят до самота накрая, която не забелязва никого около себе си, живот в пустиня, където никой не е интересен освен собственото „аз“ и постигането на илюзорното равенство с представителите на другия пол с цената на лишението от женското щастие и още по-страшното – отпадането от Бога“[98].

Разбира се, „не трябва да се отрича стремежът на борещите се за еманципация жени за щастие. Но в стремежа си за постигането му те демонстративно прилагат на практика мъжки стил на поведение – властност, решителност и твърдост, с които изискват уважение, равноправие и успех, с цел да бъдат изравнени с представителите на „силния“ пол и в същото време проявяват изискване към мъжа той да проявява любов и грижа към тях, а към децата – послушание. Резултатът от този успех в повечето случаи е един и същ – наличие на материални блага, слава и отсъствие на щастие, любов и радост – чийто източник е Бог. Защото блаженството и радостта на човек не зависят от външните обстоятелства, а от духовното състояние на душата“[99] и любовта в семейството и между ближните, чийто източник е Бог.

Семейството е малката църква. Ударът на създателите на идеята за феминизма е насочен тъкмо към ценностния, духовния избор на тази, която е в самия център на домашната църква (срв. Римляни 16:4), която е свързващата нишка между мъжа (главата на семейството) и децата (бъдещите създатели на малките църкви). Православието предполага ясна и стройна семейна иерархия: мъжът е главата на семейството, негов защитник и направляващ. Намирайки се в послушание пред Бога, той притежава безусловен духовен и нравствен авторитет. Жената е длъжна да се покорява на мъжа си, както е казано: Вие, жените, покорявайте се на мъжете си като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата… (срв. Ефесяни 5:22, 23). Приема се, че жената ще е грижовната съпруга, …помощник, нему подобен (срв. Битие 2:18), нежна майка, възпитаваща заедно със съпруга си своите деца в съответствие с Божиите заповеди, а така също и добросъвестна стопанка на семейството. Децата се възприемат от родителите като дар Божий и израстват в послушание и уважение към възрастните. Така би трябвало да бъде според замисъла на Твореца“[100]. Говорейки за джендърните стереотипи и феминизма като отстъпление от Бога, ще кажем и няколко думи за инфантилизацията на мъжете и маскулинизацията на жените като отстъпление от Бога.

Олег Захаринов, Бисер Божков, Радикалният ислям като заплаха за националната сигурност

16. Инфантилизацията на мъжете

По презумпция джендърните стереотипи водят и до инфантилизация на мъжете и подрастващите деца (от мъжки пол) като цяло, които следва в зряла възраст[101] да са глава на семейството.

Инфантилизацията се случва, когато възрастните се третират като деца.

Това може например да се проявява, когато майката е свръхпротективна, а бащата е отстъпил от ролята на глава на семейството, която му е отредена от богоустановената иерархия в семейството. В тази ситуация родителите отказват да позволят на децата си да пораснат или когато възрастните деца се отнасят към възрастните родители, сякаш не могат да вземат решения сами. Инфантилизацията може да бъде унизителна и може да компрометира психичното здраве на човека. Докато растат, децата се нуждаят от напътствия, за да усвоят критични житейски умения и да узреят психически и емоционално. Този процес на съзряване обаче не се случва при някои хора вероятно защото авторитетите в техния живот го предотвратяват[102]. Родителите, които страдат от нарцистични тенденции (особено при еманципираните семейни жени), са склонни да инфантилизират децата си, защото те вероятно ги виждат като продължение на себе си[103]. След като такива деца достигнат зряла възраст и заживеят сами, често им липсват основни умения, необходими за функционирането им. Това може да бъде парализиращо, тъй като те се научават да се ориентират в света сами, защото родителите им просто са се намесили, за да направят нещата вместo тях, когато са били по-малки. Съществуват най-различни начини, по които родителите биха могли да намалят независимостта на детето и да се отнасят с него така, сякаш то не контролира живота си.

Инфантилизацията е възможно да има и дехуманизиращ ефект върху тези, които са подложени на нея[104].

Според светската психология: родителите, които имат поведение на надзиратели, много често се държат така заради ниската си самооценка. По този начин те се самоутвърждават чрез децата си. Строгостта или пък прекалената грижовност понякога са вследствие от депресивни състояния на майката или пък хроничен стрес. Майките, които са прекалено грижовни, по правило изпитват някаква вътрешна и нереализирана потребност от любов или просто страдат от повишена тревожност и мнителност[105]. Ще споменем, че дефицитите в родителските умения и родителския капацитет за полагане на грижи и възпитание често стават причина за отчуждаване на децата от родителите, тоест водят до синдрома PAS[106].

Добре е да се знае, че от родителите децата приемат стереотипи на поведение и нагласи, които проектират в своя живот, защото децата наблюдават в семейните отношения кой е главата на семейството, кой как се държи с другия (чрез прояви на любов, смирение, търпимост, нежност, саможертва или грубост, егоизъм, агресия и атеизъм) и прочее.

Инфантилизацията на мъжете като отстъпление от Бога е явление, което може да бъде осъзнато и неосъзнато. Затова върху феномена на инфантилизацията на мъжете влияят много фактори, като главният от тях е отстъплението от Бога на родителите. Това е така, защото, ако майката и бащата на едно дете от мъжки пол нарушат (съзнателно или несъзнателно) Eвангелието, се получава дисхармония в семейните отношения[107].

Родителите, които са в невъзможност поради незнание да възпитат правилно своите деца, особено тези от мъжки пол, стават причина за тяхното инфантилизиране, а то е косвена пречка за несъзряване на личността.

В началото засегнахме ролята на семейството като малка домашна църква, в която трябва всички нейни членове да живеят по Бога, за да бъдат нормални личности с Божията помощ и благодат; за да имат обективен поглед за смисъла на живота, добродетелите и не на последно място в бъдеще чрез обожаването по благодат да постигнат семейно благополучие, което по същество включва и нравственото възпитание на децата. Някои скептици ще кажат какво е това нравственост или добродетел.

Добродетелта е морален аспект на общия проект на човека и очертава пътя на постигането на висока нравственост и отношения на любов между хората. Тя е синтез на нравствени качества, норма и критерий на човешко поведение и идеал на жизнена позиция. Защото най-важният метод в дидактичен аспект във възпитанието на децата е личният пример на майката и бащата, който те след това проектират и оделотворяват в своя живот.

Бисер Божков, Социално-педагогическа и пастирска работа с криминално проявени деца, жертва на наркотици и деструктивни култове

Инфантилизацията на децата, джендърните стереотипи са в пряка връзка с женската еманципация като нейно ядро.

Богоборческата заблуда на женската еманципация се заключава в това, че грехът като престъпване на Божиите заповеди се възвежда в ранг на добродетел. Касае се преди всичко за греха на гордостта. Съвременните Еви отново се стремят да станат „като богове, знаещи добро и зло“ (срв. Битие 3:5). Променя се основното направление в духовното предназначение на жената и мъжете. На съвременната Ева се предлага преобърната ценностна система: вместо послушание и покорност към мъжа и оказване на помощ – горделиво, самодоволно равенство с него (а на практика – нерядко и стремеж към първенство над мъжа)[108].

Водени от казаното, стигаме до мъжката роля в модела на поведението при жените, която може да наречем „маскулинизация“ на жените, която по същество се явява типичен джендърен стереотип на поведение.

Следва…(виж тук).

_______________________________________

*Из книгата Джендърните стереотипи – православен поглед (еклисиологичен и правно-социологичен анализ), издателство Либрум, С., 2022, с. 36-47. Публикува се тук с разрешението на автора Бисер Божков, на когото авторът на блога изказва благодарност.

[80]. Срв. Какво е феминизъм? Вж. //www.woman.bg/po-zhenski/ [последно посетен на 28.12.2021].

[81]. Срв. Стаматова, Клара. Феминисткият прочит на Библията. 13.10.2005. Вж. //www.dveri.bg/ [последно посетен 21.10.2019].

[82]. Срв. Стаматова, Клара. Феминисткият прочит на Библията. 13.10.2005. Вж. //www.dveri.bg/ [последно посетен 21.10.2019].

[83]. „Съвременната психология използва термина от немски език – Über Ich или Свръх-аз, за да означи онзи дял от ума, който се бунтува против забраните на „колективната съвест“, означаващ колективно съзнание. Това има огромно влияние върху личното съзнание чрез различни атавизми: семейни, расови, културни и социални. Така например понятието „семейни неврози“ може да се разшири и да се говори за „социални неврози“, за неврози при мъжете и при жените”. Срв. Неврози. Вж. //www.studyabroad.bg/ [последно посетен на 21.10.2020].

[84]. Полът е понятие в биологията, според което група индивиди от даден биологичен вид има възможност за полово размножаване чрез специализация в производството на определен вид полови клетки. Половете са два – мъжки и женски, като междуполовите биологични характеристики на половите жлези, половата физиология и/или ДНК половата хромозома се наричат хермафродитизъм. Думата „пол“ на старобългарски език означава половината на нещо цяло, затова според Църквата, мъжът и жената стават една плът в брака.

[85]. Намирането на този дар изисква от човека готовност и усилия. „Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ (срв. Галатяни 3:26-27).

[86]. Рождественско послание на Варненския и Великопреславски митрополит Иоан. 24.12.2021. Вж.//www.bg-patriarshia.bg/news/rozhdestvensko-poslanie/ [последно посетен на 10.01.2022].

[87]. Срв. Стойчев, Теодор отец. Носенето на забрадки според Първото послание на св. апостол Павел до Коринтяни; Вж. „Християнска култура“, 2021/ бр. 161.

[88]. Човекът, като венец на Божието творение, е сътворен за безсмъртие и вечно блаженство в единение с Бога. Смъртта е влязла в човешкия род чрез прародителския грях. Било е необходимо Логоса (гръцки: Λόγος), Бог Слово – Иисус Христос да дойде, да се въплъти от Дух Свети и Дева Мария, за да обедини отново тварното и нетварното. Това съединяване на тварнато с нетварното е било необходимо за преодоляване на смъртта, чрез живот в църковните тайнства с цел придобиване на Божията благодат и вечен живот в Небесното Царство.

[89]. Срв. Нешев, П. Половите роли и половата идентичност като проблем в психологията. ВСУ, 2015. Вж. //www.ejournal.vfu.bg/en/pdfs/ [последно посетен на 15.04.2021].

[90]. Срв. Стоянова, Д. Влияние на джендърните стереотипи и модели върху функционално-ролевите възпитателни позиции в семейството. Русенски университет „Ангел Кънчев“, факултет Природни науки и образование. Ноември 2013. Вж. //www.sustz.com/journal/ [последно посетен на 15.04.2021].

[91]. Срв. Гроздев, Ив., Б. Божков. Цит. съч., с. 63-64.

[92]. Пак там.

[93]. Срв. Parsons, T., Bales. R. F. Family, socialization and interaction process. New York: Free Press, 1955; Komarovsky, M. Functional analysis of sex roles. American Sociological Review, 1950. No.15, р. 508-516.

[94]. Срв. Гроздев, Ив., Б. Божков. Цит. съч., с. 126-128.

[95]. Срв. Архимандрит Георгиос (Капсанис). Обòжението като цел на човешкия живот. 2016, с. 1-3. Вж. //www.pravoslavieto.com/books/obozhenieto/ [последно посетен на 14.04.2021].

[96]. Пак там.

[97]. Срв. Гроздев, Ив., Б. Божков. Цит. съч., с. 73-74.

[98]. Пак там.

[99]. Пак там.

[100]. Срв. Монахиня Нина (Кригина). За женската еманципация. С., 21.04.2009. Вж. //www.pravoslavie.bg/ [последно посетен на 03.11.2021].

[101]. Личността на човек се развива в четири сфери (физическа, психическа, емоционална и духовна). Хората, които израстват в условията на депривация и дисфункционално семейство, не могат да съзреят като пълноценни личности.

[102]. Чрез своята реч и действия тези авторитетни фигури на майка и баща избират да не коригират родителството или надзора си, за да отговорят на сегашното ниво на зрялост на детето. Това може потенциално да затрудни тези деца, тъй като те може да не са в състояние да развият ключови умения, които ще им трябват, за да се изправят срещу живота като функциониращ възрастен.

[103]. Независимостта на детето е заплаха за неговото психическо здраве и съзряването му като зряла личност. Използвайки подходи за инфантилизация, родителите подкопават тази независимост, като правят неща за децата си по неподходящи начини или като се опитват да накарат детето им да се чувства некомпетентно, контролирано и унижено, когато научава нещо ново или се опитва да е самостоятелна личност.

[104]. Срв. Причините и симптомите на инфантилизацията. Вж. //www.bg.graphistik.com/causes-symptoms-infantilization/ [последно посетен на 03.11.2021].

[105]. Срв. Опасна ли е прекалената опека и защо? Вж. //sites.google.com/opasna-li-eprekalenata-opeka/ [последно посетен на 03.11.2021].

[106]. Parent alienation syndrome (PAS) – Родителското отчуждeние е създаване на отделна (единствена) взаимовръзка между детето и единия родител, като се отхвърля другият родител, което причинява тревожност, страх и нежелание на детето да се среща с родителя, с когото не живее в резултат на съзнавана или не манипулация от страна на родителя, който го отглежда. PAS е форма на домашно насилие над дете.

[107]. За да добием представа какво е дисфункционално семейство, трябва да сме наясно какво е функционираща семейна система. Правилата в едно функционално семейство са и ясни, несъгласията се споделят, конфликтите са открити и се разрешават, докато при дисфункционалните семейства проблемите се отричат – там цари или пълно съгласие (за да няма противопоставяне), семейни конфликти или отчужденост (латински: алианация).

[108]. „Вместо раждане и възпитаване на деца, тъй като е казано, че …ще се спаси чрез раждане на деца…и целомъдрие (срв. 1 Тимотей 2:15) – неудържимо желание да се занимава с личностна и професионална самореализация, което, разгледано подробно, представлява примитивно егоистично желание да живееш единствено за себе си. Но детеродието не е само изпълнение на Божия закон …плодете се и множете се, пълнете земята… (Битие 3:5), но и един вид служение Богу, неразделимо от брачния живот – нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва… (срв. Матей. 16:24). Срв. Монахиня Нина (Кригина). Цит. съч., с. 1-3. Вж. //www.pravoslavie.bg/ [последно посетен на 03.11.2021].

Изображения: авторът Бисер Божков и негови книги, като на две от тях е съавтор. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-awM

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s