(книга)

Бисер Божков

Предговор

Книгата на Бисер Божков е посветена на актуални въпроси на съвременната християнска нравственост и социална етика, които се разглеждат през призмата на някои актуални църковни позиции в областта на семейната етика и съпружеските отношения. Тя разглежда също отговорното родителство и пастирските грижи за духовните устои на християнския брак. 

В изследването се разглеждат редица предизвикателства на джендърните идеи пред семейните отношения и съпружеството, както и проблеми на нравственото възпитание на децата, подрастващите и младежите. Тайнството на християнския брак и семейството като икона на любовта и изконна иституция на човешкото съжителство, като благословен и учреден от Бога свещен съюз между един мъж и една жена, както и необходимостта от утвърждаване на тези изконни библейски истини и духовни ценности в условията на съвременния секуларен контекст, отново излизат на дневен ред в християнската етика, културно-просветното и пастирско служение на Църквата. 

Съвременните духовни и нравствени проблеми, които засягат човека и семейството, са възможност за свидетелство и за разкриване на истината и любовта на човека към Бога, както и начин за свидетелство за вярата и християнската нравственост в съвременното общество. През последните години Църквата прие за свой дълг да обърне внимание на обществото и държавните институции, чрез някои свои официални позиции и становища, върху някои фундаментални истини на православното учение за човека и семейството като посочи рисковете от узаконяване на някои съвременни спорни и дискусионни теории за човешката сексуалност и семейството. Става въпрос за стереотипи на индивидуалната и социо-културна идентичност, които са свързани с постмодерната джендърна теория и идеология. 

Тези дискусии, свързани с процеса на ратифициране на Истанбулската конвенция, показаха връзката между учението за човека и християнския брак, съпружеството и родителството, ролята на семейството, училището и Църквата за сексуалното възпитание на подрастващите като разкриха значението на традиционните християнски ценности на любовта, съжителството и брака. 

Българската православна църква възприе като своя пастирска и християнска позиция да отстоява тези изконни християнски ценности и да участва в публичните дискусии във връзка с обществените дебати за ратифициране на Истанбулската конвенция като застана със своя ясна позиция и при обсъждане на новата Стратегията за детето. По този начин тя даде пример на обществото и съвременните институции за мъдрост, човеколюбие и смелост, показа пастирска отговорност и грижа за своите верни духовни чеда и за обществото като цяло.

Със своите позиции Православната църква привлече обществено внимание и подкрепа и съдейства на Конституционния съд да се произнесе по обективен начин в своята практика в интерес на обществото и народа ни. Хилядолетният духовен опит на Църквата в нейната грижа за човека и младите хора, за съпружеството, родителството и семейството се разкриват в тези официални позиции чрез мъдри решения, които допринасят за възприемането им в съответната юридическа форма. 

Всички тези интересни и актуални проблеми, свързани със съвременната джендърна теория и с християнския отговор на Църквата са разгледани в интердисциплинарна светлина в книгата на Бисер Божков.Тя ще бъде полезна както за студенти от различни хуманитарни специалности, така и за всеки читател,който проявява интерес към тази съвременна актуална проблематика в богословска, църковна, социално-психологическа и юридическа перспектива.  

Доц. д-р Костадин Нушев, Богословски  факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“  

Предисловие

Настоящото четиво е насочено и адресирано до широк кръг читатели от всички сфери на обществото. Разчитам и се надявам на това, че всеки, който чете следващите страници, ще намери нещо, което представлява интерес за него от гледна точка на различните науки за джендърните стереотипи[1] и феминизма** като социални феномени. 

Идеята за тази книга се роди след една беседа от 03.03.2016 година „за феминизма като отстъпление от Бога“ в Енорийския център при храм „Св. св. Кирил и Методий“, град София. По-голямата част от правни, социологически, екзистенциални, психологически, еклисиологични, антропологически и други проблеми в книгата са разгледани в светлината на Православната вяра. При анализа на тези проблеми стремежът ми е бил дирене на Истината, а Тя е личност. Тя е Христос. Надявам се искрено, освен като хуманитарна научна информация, четивото да послужи на читателя да опознае себе си и придобие познание за апостасията (от гръцки: „αποστασία“, „вероотстъпничество“) от Бога, неверието, греха, секуларността, истинската жива вяра в Бога и някои аспекти от богопознанието и нравствения закон.

Бисер Божков

„Неверието е един вид умопомрачение. Става дума за мъчителна страст на душата, която трудно се лекува. То като страст ужасно потиска оногова, когото е обладало. Така става причина за множество негови страдания, като по този начин се оказва вредно не само за него самия, но и за околните“[2]. Блажени Теофилакт казва: Вярата, която върви с любовта, е всичко. С други думи, тя е длъжна винаги да е действена и жива чрез любовта в Христа. Следователно знай, че вярата явява делата си в любов и така тя се показва жива. Когато обаче няма любов, тя е бездейна. Подобно е евангелското място, в което се говори, че вярата без дела е мъртва (срв. Иаков 2:17). Истинската вяра в Христос води човека към блаженство и го поучава, че в любовта, която чувстваме към Бога и ближния, можем да открием многожеланото благо. Тази вяра носи даровете на Светия Дух. Той просветлява чрез Своето посещение ума на верния и му дава мъдрост, съзнание, доброжелание, познание, истина и свещен страх от Бога. Истинската вяра сътворява наново човека, който е бил разложен от греховете, и го възвръща в първата му хубост, в древната му красота. Тя го освещава, прави го да благоухае и го води към съвършенство. Тя разтваря широко очите му, за да вижда той всичко онова, което се не вижда, откривайки му тайнствата. Предоставя му нравствена сила и мъжество за отърсване от малодушието при житейските изпитания.Дава му неизчерпаема сила, дързост, смелост, великодушие, велика смиреномъдрена разумност, милосърдие и цяло множество добродетели[3].“

Свети Нектарий Кефалски или Егински, Митрополит на Пентапол

„Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!“ (срв. Исаия 5:20).

Въведение

Темата за джендърните стереотипи[4] и апостасията (гръцки език: „отстъплението“) от Бога в контекста на феминизма и атеизма като едно от неговите проявления е сложна, защото е многоаспектна по своята същност. В тази връзка настоящият анализ в сборника е изграден изцяло съгласно философията на Конституцията на Република България, еклисиологията и съгласно учението на Свещеното Писание и Свещеното Предание на Православната църква.

„Боговъплъщението е основата за истинното разбиране на света. И всяко друго разбиране, неосновано на Боговъплъщението, е измамно“. „Но Бог наистина стана плът и живя между нас, и умря, и възкръсна, и Се възнесе, и учреди Църквата, която чрез Светия Дух чудодейно ни прави съпричастни на Боговъплъщението: Вседържителят става плът и кръв и влиза и в сърцето ни заради нашето спасение. В днешния свят преобладава плътското мислене“[5]. „Резултатът от подобно мислене е представата, че различните народи си имат различни религии, а християнството е просто една от тях[6]. Тези разсъждения щяха да са истинни, ако Христос не е Христос. Щяха да са истинни, ако Христос не е Истината. Щяха да са истинни, ако плътското мислене разкриваше истината. Но плътското мислене не разкрива истината. Тъкмо обратното – то лукаво я подменя. Защото истината не е умозаключение. Тя е личност. Тя е Христос. А Христос не е религиозен лидер, не е създател на религия. Той е създател на Вселената“[7]. 

За да се фокусираме върху същността на джендърните стереотипи и идеология, в по-долните редове ще се спрем с няколко думи на семантиката на понятието „пол“ и „разделение на половете“. От гледна точка на православното богословие „човекът като мъж или жена е творение Божие и не е въпрос на личен избор. Така както не можем да избираме своите родители, по същия начин не можем да избираме и своя пол – той е наша природна характеристика, дадена ни свише, която подлежи на освещаване в Църквата, която до края на земните ни дни“[8] и във вечността ни съпътства.

Според конституционните съдии на Република България в юридически аспект, „съдържанието на конституционното понятие „пол“ в неговия биологичен смисъл се вписва в правото на Европейския съюз и представлява проявление на българската национална конституционна идентичност.Традиционното бинарно разделяне на половете стои в основата на биологичната репродукция и възпроизводството на човешкия вид“[9].

Според лингвистиката, при първи рационален поглед върху джендърната теория се вижда, че е налице лингвистична „игра на думи“ относно понятието „равенството между половете“ (английски: „Sexual equality“), тъй като джендърните теоретици го наричат на английски език Gender equality, което в превод означава джендърно неравенство[10].Почти никой интелигентен човек, дори живеещ в англосаксонския свят не знае значението на това понятие, макар че то вече е завладяло умовете на мнозина и е повлияло силно върху национални и международни институти. 

През способите на социологията,според Габриеле Куби[11]: „Джендърната идеология планира да създаде нов човек, който притежава наред с другите свободи и свободата да избере собствения си пол и сексуална ориентация, тоест правото да решава дали да бъде мъж или жена, хетеро- или хомосексуален, бисексуален или транссексуален. Този възглед за свободата и сексуалността по волята на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз и повечето негови правителства има за цел да се наложи на децата още в детската градина“[12]. „Фасадата на тази нова идеология е равенството между мъжа и жената. По-голямото равенство сякаш води до по-голяма справедливост. Няма дори сянка от съмнение дали наистина натрапеното изравняване на това, което не може да бъде равно, е способно да допринесе за решаване на необичайните предизвикателства в бъдещето. А зад фасадата се крие една всеобща атака към нравствените норми, която дължим на западната култура. До 70-те години на миналия век терминът джендър се е употребявал за граматическия род на думите. Постепенно започват да го използват радикални феминистки, които обикновено влизат в международни организации на хомосексуални жени и мъже, за да издигнат идеята, че полът (английски: „джендър – Gender“) на човешката личност няма нищо общо с биологичния пол. Според тях съществуват не два пола, а шест или повече и те зависят от сексуалните предпочитания на човека. Джендърният избор трябва да стане господстваща тенденция посредством действията на много правителства, които следват духа на времето“[13]. „Преломът в налагането на джендърната перспектива е извършен от радикални феминистки неправителствени организации[14] на Световната конференция за положението на жените, проведена през 1995 година в Пекин. Тези лица са съзнавали, че социалната промяна е невъзможна, без да се измени речникът. И те успяват да заменят думата пол и смисъла ѝ на полова характеристика с джендър. Това е удивителна стратегическа крачка. В резултат перспективата на джендърния подход не признава съществени или вродени различия между мъжете и жените, въпреки че всяка клетка от човешкото тяло е или мъжка, или женска[15].

Джендърните идеи потъпкват и пренебрегват резултатите от медицинските, неврологичните, психологическите и социологическите изследвания, които доказват различията в самоличността на мъжа и жената с характерните за всеки пол структура на мозъка, хормонален баланс, особености на психиката и социалното поведение“[16].  Идеите и теорията на джендърните стереотипи се модифицират и прокламират в края на ХХ-ти и в началото на ХХI-ви век на ниво органи на ООН, Съвета на Европа, ЕС и други. В този смисъл в периода 2017-2018 година в нашето общество се заговори за Истанбулската конвенция[17] и дали тя отговаря на Конституцията[18].  

От богословска гледна точка, богоборческата същност на феминизма и женската еманципация, от които са произлезли джендърните стереотипи, се проявява в това, че грехът на гордостта, от който произлизат всички грехове като престъпване на заповедите на Бога, се провъзгласява за добродетел и висша цел. Това се отнася, както споменахме, за греха на горделивостта и стремежа на съвременните жени и мъже да станат „като богове, знаещи добро и зло“ (срв. Битие 3:5). От психологическа гледна точка джендърните стереотипи прокламират нормалност и нормативност на абнормени състояния[19] на психиката и поведенческия модел на хората, които в ретроспекция са класифицирани като болестни състояния от Световната здравна организация в Международната класификация на болестите.

Въпреки това Конституционният съд в България е образувал конституционно дело № 6/2021 година с предмет тълкуване на понятието „пол“. Въз основа на него става ясно, че джендърната идеология чрез своите представители има намерение да проникне и буквално да се инкорпорира в законодателството и обществените отношения. Доколкото предметът на изследването се основава на научна преценка на джендърните стереотипи в повече от една област на познанието, подходът в разработката е интердисциплинарен с една основна цел – постигане на холистичен (гръцки: „цялостен“) резултат.

1. Същността на джендърната идеология

Джендър теорията прокламира, че: „биологичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата“ над свободната самоидентификация на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи“[20].

Предшественик на джендърната теория е феминизмът като движение от представители на женския пол, борещи се за трудови, политически и граждански права с цел премахване на социалното, политическото и икономическото неравенство между мъжете и жените. Между джендърната идеология, феминизма и еманципацията на жените е налице неразривност (латински: „корелация“), което е безспорно. Джендърната идеология като цяло прокламира еднополовите и транссексуалните отношения при хората като нормалност и сексуалната ориентация като въпрос на самоопределение и желание.

Промяната към „радикален феминизъм до пълен преврат, дори до рухване на християнско-западния фундамент на обществото доведе борбата за „сексуално самоопределение“ на жената чрез легализиране на предпазването от бременност и аборта. Симон дьо Бовоар[21] е в основата на обрата към радикален феминизъм с прочутото си изречение: Жена не се раждаш, а по-скоро ставаш. „Последвала е забележителна динамика: на унижението и обезценяването на мъжа от радикалния феминизъм мъжете отвърнаха с чувство за вина и доброволно отстъпление. Вижте, сякаш казаха те, ние съвсем не сме толкова лоши, ние сме симпатични и чувствителни“[22].

„Лидерките на често еднополово ориентираните радикални феминистки не са се задоволили с това. Те са заявили, че ще извоюват още повече „равноправие“ за жените.В действителност обаче те са воювали срещу брака, срещу семейството, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. Те са воювали срещу всичко, което е отказано на жените с еднополова сексуална ориентация.Те са се борили за преобразуване на обществото, което окончателно да ги освободи от ненормалността (според тях), „деконструирайки“ полярната полова идентичност на мъжа и жената и „принудителната хетеросексуалност“[23]. 

Жените са имали добри поводи да разклатят господстващите социални структури, защото отчасти и през ХХ-ти век те не могат[24]:

– да учат в гимназия или университет;

– да участват в избори;

– да си откриват банкова сметка;

– (или рядко могат) да упражняват професия;

– да заемат обществени длъжности и водещи позиции;

– да следват артистичното си призвание, без да са подложени на обиди.

„Надмощието на мъжа бива оправдавано дори с теории, които представят жената като умствено ограничена. Срещу тези условия жените започнали да се бунтуват през XIX-ти век, понеже условията на производство са се променили и е изчезнала ролята на жената като грижеща се за голямо семейство“[25].

Първо образованите жени от средната класа са призовавали за равни права, организират се в християнски женски съюзи и се обявяват за защита на майчинството и семейството. Те не са желали борба между половете, не са желали разделяне на сексуалността от майчинството. Те са желали политически права, право на образование и по-добри социални условия. Днес в западния свят тези искания в голяма степен са изпълнени. С комунистическия отпор срещу ранния капитализъм през XIX-ти век възниква и социалистическото движение. Маркс и Енгелс[26] подхващат женския въпрос и го изопачават в класов въпрос в светлината на криворазбрания либерализъм.

„Понятието джендър (родов пол) е въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае“, „дестабилизира“, „деконструира“ половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм[27], в неопровержим Zeitgeist (немски език дух на времето). Само какво начинание? Колко големи трябва да са бремето на страданието и копнежът по нормалност, за да искат те да подчинят неотменимите природни норми на произвола на човешката свобода във взимането на решения! Вече е налице един проект, който отваря пред нехетеросексуалните възможността да изтласкат чрез активизъм проблемите със своята идентичност“[28].

За 20 години „джендър идеологията стана господстваща. Финансирани от държавата „центрове по джендър компетентност“ се грижат за претворяването в политика. Джендър идеологията се представя на младото студентско поколение като достижение на модерното мислене. Персоналът на институции, служби, администрации, стопански предприятия и образователни учреждения се приучва на джендър. Никой не знае какво е джендър, но въпреки това джендър става мейнстрийм…“[29].

„За да наложат това в обществено-политически план, беше нужна една нова дума, защото езикът не само отразява реалността, той я и създава“ [30]. 

Габриеле Куби казва: вълшебната дума е джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?“, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Преди културно-революционната апроприация джендър е бил невинен граматичен знак за рода на една дума – който в немския език може да бъде мъжки, женски и среден – и е притежавал чисто граматическо значение. Личността не е трябвало задължително да е жена, а човекът – мъж[31]. 

Разговорното и хумористично определение за пол на човека сега получава задачата да конструира един социален пол, който да се мисли като независим от биологичния пол. Без съмнение съществуват културни и исторически вариации в социалния облик на мъжко-женската полова полярност. С това се занимават социолози и етнолози. Ала тези вариации отменят двуполовостта толкова, колкото променливото време отменя факта на нощта и деня.

Главната идеоложка на джендър теорията е Джудит Бътлър, родена през 1956 година. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство с унгарско-руски произход. През 1984 година Йелският университет ѝ присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли. От 2006 година заема катедрата по философия „Хана Аренд” в European Graduate School в Швейцария. Един посредствен ум не би дръзнал да нападне половата полярност и цялата културна традиция на нашата земя с намерението да ги разбие. Като хомосексуална Джудит Бътлър усеща двуполовостта като затвор, като ограничение на свободата, като дискриминация чрез природата. Опитът на хомосексуална жена, която приема ту мъжка, ту женска роля, изглежда, определя нейното мислене повече от факта, че всяка нейна клетка, телосложението, органите и гласът са женски и биват разпознати от всеки като женски. Нейната публикувана през 1990 година книга Gender Trouble – Feminism and the Subversion of Identity излезе в превод на немски през 1991 година в издателство „Зуркамп“. Това е основополагащото произведение на джендър идеологията. Бътлър изпитва безпокойство от порядъка на пола. Нейният въпрос е: „Какъв е най-добрият начин да се внесе безпокойство в категориите на родовия пол, които поддържат родовополовата иерархия и принудителната хетеросексуалност?“[32].

Джудит Бътлър казва: „Биологичният пол“ е идеален конструкт, който с времето бива насилствено материализиран. Той не е прост факт или статистическо състояние на едно тяло, а процес, при който регулиращи норми материализират „биологичния пол“ и тази материализация се постига чрез постоянно принудително повторение на въпросните норми“. Джендърните идеи на Джудит Бътлър, използвайки идеологията на феминизма, подриват половата идентичност на личността при всеки човек[33]. 

Според нея: „Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Родовият пол (джендър) не е свързан с биологичния пол, той не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват“. През погледа на Джудит Бътлър идентичността е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено „изпълнение“ (английски: „пърформанс“), следователно поведение, което може да се промени по всяко време. В табуто върху кръвосмешението Бътлър вижда причина за фантазмата на половата идентичност като мъж или жена и причина за табуто върху хомосексуалността, следователно то трябва да се премахне“[34].

Според Габриеле Куби: „С отричането на природата в човека се обърква и става непрозрачна не само целта на външното овладяване на природата, но и целта на собствения живот. В мига, в който човекът изолира от себе си съзнанието за самия себе си като някаква природа, стават невалидни всичките цели, заради които той живее. Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им е липсвало ноу-хау на социалното инженерство. Тъкмо това се случва днес в глобален мащаб чрез джендърната идеология. Тази борба се води под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий.Над сто и петдесет години продължава борбата на жените за равнопоставеност“[35].

Казаното по-горе изразява накратко секуларния възглед по темата за джендърната идеология.

Следва…(виж тук).

_________________________________________

*Из книгата Джендърните стереотипи – православен поглед (еклисиологичен и правно-социологичен анализ), издателство Либрум, С., 2022, с. 5-16. Публикува се тук с разрешението на автора Бисер Божков, на когото авторът на блога изказва благодарност.

[1]. Понятието gender (английски език) е заимствано от езикознанието и въведено в научно обръщение от скандално известния американски сексолог John Money в неговата статия Linguistic resources and psychodynamic Theory в British Journal of Medical Sexology [Money, 1955: 264-266].

**Феминизмът като идеология възниква през ХІХ-ти век в рамките на съвременния иудаизъм и аболиционизма. Феминизмът се конструира върху идеята, че полът не трябва да бъде определящ фактор за конструиране на социалната идентичност или да е основание за политически, граждански и други права.

[2]. Св. Нектарий Егински. Опознай себе си. Синодално издателство. С., 2018, с. 53.

[3]. Св. Нектарий Егински. Цит. съч., с. 40-42.

[4]. Стереоти́п(гръцки: στερεός „твърд“ + τύπος „отпечатък“) – предварително формирана от човека мислена оценка на нещо, която може да се отрази в съответното стереотипно поведение. В социалното инженерство стереотипите са очаквания, мнения и убеждения относно дадена социална група.

[5]. Срв. Тодоров, Г. Щастието да бъдеш православен. С., 2020, с. 9-11.

[6]. „И още: християнството имало три основни разновидности – православие, католицизъм и протестантство. Такова разбиране за религиозните неща е залегнало в така наречената „политкоректност“, а също и в образователната ни система, включваща образование по Религия“. Срв. Тодоров, Г. Цит. съч., с. 9-11.

[7]. Пак там.

[8]. Срв. Становище на Светия Синод на Българската Православна църква – Българска Патриаршия. Вж. //old.bg-patriarshia.bg/m/news.php?id=254101/  [последно посетен на 01.12.2020].

[9]. Срв. Решение №15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г. на Конституционния съд. Вж. //www. constcourt. bg/bg/  [последно посетен на 01.11.2021].

[10]. Джендърното неравенство между половете е определено от международните организации като относимо към човешките права, специфично за правата на жените, и ико номическото развитие. Конкретен пример в тази посока виждаме в Световната конференция за положението на жените (Пекин, 1995).

[11]. Срв. Статия „Актуализация на джендърната проблематика – една тайна революция“, написана от Габриеле Куби през 2008 г. Вж. //www.life.site.news.com/ [последно посетен към 01.12.2020].

[12]. Срв. На вниманието на премиера и ГЕРБ! Габриелe Куби: Основният удар на джендърната идеология са децата! Вж. //www.epicenter.bg/article/Gabriele-Kubi/ [последно посетен на 06.12.2020].

[13]. На вниманието на премиера и ГЕРБ! Габриелe Куби: Основният удар на джендърната идеология са децата! Вж. //www.epicenter.bg/article/Gabriele-Kubi/ [последно посетен на 06.12.2020].

[14]. ЛГБТ организации.

[15]. Аморфното и флуидно разбиране за джендър идеологията е част от „объркана концепция за свободата в свят на чувства и желания“, а нарастващото приемане на подобно разбиране е заплаха за традиционното християнско семейство, нравствените ценности и добродетели и разбирането за добро и зло.

[16]. „Психиката и нейните процеси и функции ведно със социалното поведение са генетично обусловени при половете“. Срв. Куби, Г. Цит. съч., с. 1-3. Вж. //www.epicenter.bg/ [последно посетен на 06.12.2020].

[17]. Срв. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 година в град Истанбул (Турция), подписана от Република България на 21.04.2016 година.

[18]. Общественият дебат на тази тема бе съпроводен от много емоции. Становища в него взеха общественици, учени и специалисти, представители на различни сфери на обществения живот в Рeпублика България.

[19]. Срв. Шишков, Ат., Н. Витанова. Психопатологични и психологични проблеми на абнорменото поведение. УИ. С., 2004, с. 10-12.

[20]. Срв. Куби, Г. Глобалната сексуална революция. 15.08.2019.  Вж. //www.lentata.com/page_15242.html/   [последно посетен на 06.12.2020].

[21]. Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар (на френски език: Simone-Ernestine-Lucie-Marie Bertrand de Beauvoir) е френска писателка, феминистка и философ, автор на новели, изследвания върху философията, политиката и социалните въпроси, есета и биографии. Тя е най-известна с трактата Вторият пол, публикуван през 1949 година, който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената, смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм, както и със своите метафизични романи „Гостенката“ и „Мандарините“. Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си интимна връзка с философа Жан-Пол Сартър. Той е представителна фигура за екзистенциалистката философия.

[22]. Срв. Куби, Г. Глобалната сексуална революция. 15.08.2019. Вж. //www.lentata.com/page_15242.html/   [последно посетен на 06.12.2020].

[23]. Пак там.

[24]. Пак там.

[25]. Пак там.

[26]. Енгелс настоява за: 1. премахване на семейството; 2. еднакво включване на мъжа и жената в работния процес и 3. обществено възпитание на децата.

[27]. Мейнстрийм (английски: mainstream) е термин и е заемка в българския език. Чрез термина се обозначава най-разпространената (модерна) мисъл, към която се придържа мнозинството. Мейнстрийм обаче съвсем не е едно плътно цяло, а концепцията се счита по-скоро за културна конструкция.

[28]. Срв. Куби, Г. Глобалната сексуална революция. 15.08.2019. Вж. //www.lentata.com/page_15242.html/  [последно посетен на 06.12.2020].

[29]. Пак там.

[30]. Пак там.

[31]. В пълния речник на Лангеншайд от 1978 година джендър се превежда по следния начин: 1. лингв. пол: мъжки (женски и среден). 2. разг. и хуморист. (мъжки или женски) пол (човек).

[32]. Срв. Куби, Г. Глобалната сексуална революция. 15.08.2019.  Вж. //www.lentata.com/page_15242.html/  [последно посетен на 06.12.2020].

[33]. Пак там.

[34]. Срв. Куби, Г. Глобалната сексуална революция. 15.08.2019. Вж. //www.lentata.com/page_15242.html/   [последно посетен на 06.12.2020].

[35]. Пак там.

Изображения: авторът Бисер Божков и негови книги. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-atQ