Десислава Пулиева**

Интердисциплинарното разглеждане на редица спорни въп­роси е добър залог за извършване на задълбочени анализи и за формулиране на обективни научни изводи. В този смисъл допъл­ването между историко-религиозните и богословските методи на изследване е многообещаващо. Надявам се, че в тази статия изка­заното твърдение намира своето потвърждение.

В следващите редове се прави историко-религиозен анализ на посланието на св. апостол Павел до галатяните, глава 4, стихове 3, 8-10, с цел да се потърси и намери връзката между келтската рели­гия[1] и апостолската критика към връщането на галатяните към техните езически вярвания и ритуали. Тук не се извършва цялост­но тълкуване на посланието, а се анализират само пасажите, кои­то имат отношение към темата на настоящата статия, тоест в нея се прави опит за частично реконструиране на критикуваните от св. апостол Павел галатийски езически култове, като се лансира тезата за наличието в тях на устойчив келтски елемент.

Много са причините, заради които въпросът за това кои точ­но култове е визирал св. апостол Павел в Галатяни 4:3, 8-10 досега не е бил детайлно разработен. Сред основните причини могат да бъдат по­сочени следните:

1.Общият характер на посланието, който е подчинен на апос­толската полемика с привържениците на едновременното комп­ромисно съблюдаване на християнското благочестие и юдейския закон.

2.Даденото от св. апостол Павел твърде лаконично описание на езическите обичаи на галатяните.

3.Липсата на по-конкретни светоотечески тълкувания на разглежданите новозаветни стихове. Тази липса може да се дължи на слабото познаване на отмрелите или отмиращите в периода след IV-ти век езически култове в централна Мала Азия. Възможно е те да не са били подробно анализирани от християнските тълкуватели и поради нежеланието на последните да описват в детайли езичес­ките практики с цел да възпрепятстват тяхното разпространение. Не бива да се забравя и това, че основният стремеж на новозаветните тълкуватели е бил да акцентират върху неповторимото сотириологическо значение на описаните в Новия Завет събития, а не да правят обстоен преглед на езическите увлечения на младия хрис­тиянски свят.

4.Съобразяването на съвременните богослови с авторитет­ната светоотеческа тълкувателна традиция също е от значение. Към този фактор може да се добави и това, че са много малко богосло­вите, които имат задълбочени знания в областта на историята на езическите религии. Затова анализирането по същество на новозаветните текстове (включително Галатяни 4:3, 8-10), свързани с критиката на езическите вярвания, се възприема като трудна задача, която се изтласква в периферията на богословските изследвания.

5.От своя страна, историците на келтската религия, поради недостатъчните си богословски познания, също се въздържат от по-задълбоченото разглеждане на Галатяни 4:3, 8-10. Тези от тях, кои­то споменават въпросната глава от посланието до галатяни, я из­ползват единствено като допълващ щрих в обрисуването на рели­гиозния портрет на келтите. Затова съвременните историко-религиозни коментари на този новозаветен откъс са повърхностни и плахи в поставянето на преден план на въпроса за вероятното съществуване на келтски пласт в езическите вярвания на галатяните.

Правеният тук анализ на Галатяни 4:3, 8-10 се обляга както върху достиженията на келтоложката наука, така и върху завоеванията на раннохристиянската и съвременната новозаветна херменевтика.

Малоазийската област Галатия (Γαλατία, Galatia) дължи името си на навлезлите в нея след 278 година преди Рождество Христово галски племена – толистобоги, тектосаги и трокми. Те били наричани Γαλάται (Galatae) подобно на своите братя по народност, останали в своя­та европейска родина Галия. Галското нашествие в Мала Азия било финалът на голямата келтска експанзия на изток, която го­дина по-рано (279 година преди Рождество Христово) се проявила в атакуването на Делфи и в завладяването на част от Югоизточна Тракия[2]. Като причини за походите на водените от Леонорий и Лутарий гали (галати) към Мала Азия Тит Ливий изтъква липсата на свободни пло­дородни земи в Галия и жаждата за плячка[3]. Страбон отбелязва етническото родство между толистобогите, тектосагите и трок­мите, но не може да каже с точност от коя част на Келтика са тръг­нали те. Това, което се знае за тектосагите, е, че те живеели около днешния френски град Тулуза[4]. Но това не означава, че малоазийските келти задължително произхождали от Южна Галия. Не е изключено те или някои от тях да са емигрирали от север на юг и да са се установили в района на Тулуза. За възможен северен произход на трокмите, толистобогите и тектосагите индиректно говори твърдението на блажени Иероним, според което през IV-ти век в Галатия все още се говорел келтски език, близък до този на север­ното галско племе тревери[5], което живеело в областта около днеш­ния немски град Трир. Страбон е категоричен, че трите племена говорели един и същ език и не се различавали по нищо[6]. Най-вероятно той има предвид езика, за който говори и блажeни Иероним, и който е оцелял далеч от родината си в продължение на 6-7 века.

Когато навлизат от Тракия през Византион в Мала Азия, трокмите нападат нейната северозападна част, толистобогите гра­бят земите между Пергам и Ефес, а тектосагите водят битки близо до Милет и Дидима[7]. След множество военни съюзи и конфликти с различни малоазийски царе около 275 година преди Рождество Христово галатите би­ли изтласкани от Антиох I Спасител към централния планински регион на Мала Азия. Около 260 година преди Рождество Христово те оформили царст­во с главен град Анкира (днес Анкара, Турция). От този момент нататък то започнало да се нарича Галатия[8]. Религиозният цен­тър на галатите се наричал Друнеметон (Δρυνέμετον – свещена дъбрава, дъбово светилище, друидско светилище)[9]. Там се провеждали традиционните келтски асамблеи, по време на които се оформяла политиката на царството, извършвало се съдопроиз­водство и се състоявали едни от най-тържествените религиозни церемонии. Основни действащи лица в тези събрания били жре­ците и съдиите, тоест друидите, без които функционирането на келтското общество било немислимо. През 189 година преди Рождество Христово Галатия претърпяла първото си поражение от Рим. Макар римското влия­ние върху политиката ѝ да се засилвало, през следващите сто и петдесет години Галатия съществувала като самостоятелно царс­тво. Предпоследният ѝ независим и най-бележит владетел – Дейотарус (починал 40 година преди Рождeство Христово), бил близък приятел с Юлий Цезар[10]. При­емникът на Дейотарус – Аминтас, разширил още повече граници­те на Галатия. Те достигнали Западна Киликия, обхванали част от Ликаония с Дервия и част от Фригия[11]. През 25 година преди Рождество Христово Аминтас бил убит и Галатия станала официална римска провин­ция. Процесът на териториалното ѝ разширение продължил и през I-ви век, когато в нейните рамки влезли още много градове, между ко­ито и Антиохия Писидийска. Столица на Галатия продължила да бъде Анкира, а представителното общо събрание запазило важ­ните си обществени функции[12]. От това следва, че друидското със­ловие в Галатия също съхранило част от влиянието си така, както и след покоряването на Галия от Рим друидите продължили да играят водеща роля в живота на галите. Като се има предвид, че в завладените от галатите централни земи на Мала Азия практи­чески нямало гръцки градове[13], и че в следващите векове Рим не отнел автономната свобода на Галатия, става ясно защо за келтското население там било възможно да съхрани своята национал­на и религиозна идентичност[14]. Разбира се, междувременно про­тичали и процеси на взаимни влияния и етническо смесване (глав­но със завареното фригийско население). Но съобщението на блажeни Иероним за живия по негово време келтски език в Галатия показ­ва, че в края на IV-ти век и началото на V-ти век келтският етнически еле­мент бил все още силен там. Три столетия по-рано, когато св. апостол Павел написал посланието си до галатяните[15], келтскоговорящите и практикуващите келтската религия трябва да са имали още по-значимо присъствие в етно-културната мозайка на малоазийския регион.

Келтското присъствие в Галатия е безспорен, доказан исто­рически факт. Въпросите, по които историци и богослови не мо­гат да се обединят, са свързани със значението на новозаветните изрази: 1) „до църквите Галатийски“ (Галатяни 1:2), „страната Галатийска“ (Деяния на светите апостоли 16:6; 18:23), и 2) „галатяни“ (Галатяни 3:1). Опитите за определяне на териториалните граници на посетената от св. апостол Павел Галатийска страна и възникналите в нея църкви разделят учените на две основни групи. Едната поддържа теорията за Се­верна (етническа, или келтска) Галатия като област, в която е про­повядвал св. апостол Павел[16]. Другата група се придържа към теория­та за южната част на римската провинция Галатия като регион на апостолската проповед, до чиито църкви той изпраща по-къс­но своето послание[17]. Апостолското възклицание „о, неразумни галатяни“ (Галатяни 3:1) се разбира по три начина: а) че галатяните били всъщност „юдейски християни, събрани в различни отдале­чени кътчета на планините на Галатия[18]“, б) че „галатяни“ било сборно име на отделни етнически групи[19] и в) че галатяните били преди всичко етнически келти, сред които имало и малко римля­ни, евреи, гърци и фригийци[20].

Настоящата статия няма за задача да даде категоричен от­говор на тези въпроси, нито да представи в подробности продъл­жаващата научна дискусия, свързана с тях. Целта ѝ е да подчертае връзката между Галатяни 4:3, 8-10 и келтската религия, която е била практикувана, ако не от всички, то поне от голяма част от галатя­ните. Това твърдение съдържа безспорен елемент на истинност и, колкото и да е парадоксално, е съотносимо с всяка една от ланси­раните тези за смисъла на „Галатия“ и „галатяни“[21]. Защото кел­ти трябва да са живели и на юг от същинска Галатия, за което подсеща фактът, че през I-ви век преди Рождество Христово галатийският цар Аминтас предприема походи в Киликия, Писидия и Фригия. Той построя­ва царска резиденция в Исаура[22]. В Памфилия и Писидия се секат монети с неговото име[23]. Завоеванията на Аминтас на юг неиз­бежно били съпътствани от преселването на хора, принадлежащи към келтската военна и духовна аристокрация, както и към класа­та на производителите. Келтските владетели никога не си позво­лявали да се лишават от съветите на своите друиди или от лоялната служба на своите воини. Освен това келтите винаги били гото­ви да емигрират в търсене на нови земи и военни подвизи. В след­ващите седемдесет години едва ли келтският етнически елемент в Южна Галатия е бил изцяло асимилиран. Свързването на келтските вярвания с упреците на св. апостол Павел към галатяните (Галатяни 4:3, 8-10) е също толкова, ако не и по-основателно, като се има предвид сведението в Деяния на светите апостоли 18:23, където се казва, че апостолът обходил редом Галатийската страна и утвърждавал всички учени­ци. От това следва, че каквото и да е означавало името „Галатия“ в съзнанието на новозаветните писатели, етническа Галатия е би­ла посетена от св. апостол Павел. Значи сред духовните му синове и дъщери при всички случаи е имало потомци на първите галски нашественици в Мала Азия. Казаното дотук оправдава амбиция­та да бъде задълбочена перспективата в осмислянето на Галатяни 4:3, 8-10 посредством историко-религиозния анализ на текста. Опи­тът за частично реконструиране на келтския пласт във вярвания­та на галатяните се обляга върху наличните данни за келтската религия, като се отчита фактът, че в Мала Азия тя е трябвало да оцелява в чужда социокултурна и религиозна среда.

Следва…(виж тук)

____________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2003, кн. 3-4, с. 19-32. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

**Уведомяваме, че в блога има статии, подписани от автор с име Десислава Панайотова-Пулиева. Десислала Пулиева и Десислава Панайотова-Пулиева е едно и също физическо лице.

[1]. За келтската религия вж. повече у: MacCulloch, С. J. A. Celtic Mythology. – Във: The Mythology of All Races, vol. III. Ed. L. H. Gray, G. F. Moore. Cooper Square Publishers, Inc. New York, 1964; Duval, P.-M. Les dieux de la Gaule. PUF. Paris, 1957; Green, M. The Gods of the Celts. Alan Sutton. S. 1., 1986; Ellis, P. B. The Druids. Con­stable. London, 1996; Широкова, H. Культура кельтов и нордическая традиция античности. „Евразия“. СПб., 2000; Пулиева, Десислава. Историческият път на келтите и религиозният им светоглед. – Във: Философия, 2001,5-6, с. 25-31.

[2]. Вж. повече за келтските нашествия в Македония, Гърция и Тракия у Домарадски, М. Келтите на Балканския полуостров, IV-I вeк преди нашата ера, с. 77-84.

[3]. Вж. Т. Livius. Hist., XXXVIII, XVI (пос. по фр. изд. Tite-Live. Histoire Romaine. – In: Oeuvres. T. II. Firmin – Didot et Cie. Paris, 1882).

[4]. Вж. Strabon. Geogr., IV, 1,13 (поc. по фр. изд. Strabon, Geographie. T. II. „Les Belles Lettres“. Paris, 1966).

[5]. Вж. блажени ИИероним. Коментар към Посланието до Галатяни, II, III (J. Р. Migne, PL, t. 26, col. 382).

[6]. Вж. Strabon. Geogr., XII, 5,1.

[7]. Вж. Mitchell, S. Anatolia: Land, Men, and Gods in Asia Minor. Vol. 1 – The Celts in Anatolia and the Impact of Roman Rule. Clarendon Press. Oxford, s. a.,p. 14.

[8]. Страбон казва, че трокмите притежавали частта, която граничела с Понт и Кападокия, тектосагите владеели столицата Анкира, а толистобогите граничели на север с Витиния, а на запад с Фригия (Strabon. Geogr., XII, 5, 2).

[9]. Ibid., XII, 5, 1.

[10]. Вж. Cicero. Dejotarus (вж. фр. изд. Oeuvres completes de Cicèron. T. 3. Trad. en fr. sur la dir. de Nisard. J. J. Debouchet et com. Paris, 1843).

[11]. Вж. Глубоковский, H. Благовестие христианской свободы в послании св. апостола Павла к галатам. С., 1935, с. 10.

[12]. Вж. пак там, с. 11.

[13]. Вж. Mitchell, S. Anatolia…, р. 7.

[14]. Вж. Cunliffe, В. The Аncient Celts. Oxford University Press. Oxford, New-York, 1997, p. 85.

[15]. Съвременните изследвания върху посланието посочват като вероятно време на написването му периода от края на 54 година до пролетта на 55 година (или до началото на 58 година). Вж. повече у: Глубоковский, Н. Пос. съч., с. 54; иеромонах Сергий. Тълкувание на посланието на св. апостол Павла до галатяните. СИ, С., 1961, с. 9; Tarazi, Р. N. Galatians: A Commentary. St. Vladimir’s Seminary Press. Crestwood, New-York, 1994, p. 11.

[16]. „Северната теория“ се поддържа от изследователи като R. Lipsius, В. Weiss, F. Godet, Th. Mommsen, епископ Теофан, Николай Никанорович Глубоковски, иеромонах Сергий и други. Едни от главните им доводи в полза на твърдението, че св. апостол Павел е проповядвал в етническа (келтска) Галатия, са: а) фактът, че в древността не било задължително официално-административното обозначение на дадена мес­тност да погълне безследно нейните старинни наименования; б) неоспоримо­то централно място на етническа Галатия в рамките на римската провинция – голямата Галатия, която получила името си от първата; в) обръщението „о, неразумни галатяни“ (Галатяни 3:1), което не може да бъде смятано за приложимо към местното население на Писидия и Ликаония; г) сведението на дееписателя, че св. апостол Павел и ученикът му Тимотей не били допуснати от Светия Дух да про­повядват словото в Асия и Витиния, след като минали през Фригия и Галатийската страна; поради това те отишли в Мисия, а оттам – в Троада (Деяния на светите апостоли 16:6-8). Така описан, маршрутът им предполага пребиваване в Северна Гала­тия (вж. още у Глубоковский, Н. Пос. съч., с. 14-37). Интересен е фактът, че 20 века преди да се разгори спорът за смисъла на „Галатия“, за Страбон нещата са били прости и самоочевидни – за него Галатия е била централно-планинс­ката част на Мала Азия, населена предимно с етнически келти (вж. Strabon. Geogr., XII, 5, 4). Страбон умира около 21 година, тоест едва 30 години преди св. апостол Павел да напише посланието си до галатяните.

[17]. Привърженици на „южната теория“ са Е. Renan, О. Pfleiderer, W. Ramsey, Th. Zahn, B. Witherington III, J. Stot, P. N. Tarazi, S. Mitchell и други. Те я подкрепят със следните основни аргументи: а) св. апостол Павел се придържал към официалното именуване на малоазийските области, от което следва, че под „църкви Галатийски“ не е задължително да се разбират християнските общи­ни в етническа Галатия; б) името „галатяни“ трябва да е означавало принад­лежността на духовните чеда на апостола към гражданите на римската импе­рия, част от която е била провинция Галатия в нейната съвкупност от разноетнически области; в) решението на Апостолския събор (Деяния на светите апостоли 15) за прекратява­не на обрязването на повярвалите в Христос езичници се свързва с посещения­та на св. св. апостоли Павел и Сила в южно-галатийските градове Дервия и Листра (Деяния на светите апостоли 16:1). Критиката на апостола към юдействащите и към приемането им от страна на галатяните се обвързва с авторитета, който имал св. апостол Павел по тези земи, от което се заключава, че посланието си той адресирал до жителите на южната част на римска Галатия (вж. още у: Tarazi, Р. N. Op. cit., р. 7-10; Mitchell, S. Op. cit., р. 10; Witherington III, B. Grace in Galatia: A Commentary on St. Paul’s Letter to the Galatians. T & T Clark. Edinburgh, 1998, p. 2-6).

[18]. Cтoт, Дж. Посланието към Галатяните. Прев. от английски В. Пеев. С.: Нов човек, 1992, с. 6.

[19]. Вж. иером. Сергий. Пос. съч., с. 5-7; Witherington III, В. Op. cit., р. 4,7; Tarazi, Р. N. Op. cit., p. 9, 195.

[20]. Вж. Глубоковский, H. Пос. съч., с. 12, 22, 62.

[21]. С изключение на хипотезата, че галатяните били юдейски християни.

[22]. Вж. Strabon. Geogr., XII, 5,4.

[23]. Вж. Mitchell, S. Op. cit., p. 38.

Изображения: авторът Десислава Пулиева и Кернун – келтско божество. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-asD