Десислава Пулиева**
Интердисциплинарното разглеждане на редица спорни въпроси е добър залог за извършване на задълбочени анализи и за формулиране на обективни научни изводи. В този смисъл допълването между историко-религиозните и богословските методи на изследване е многообещаващо. Надявам се, че в тази статия изказаното твърдение намира своето потвърждение.
В следващите редове се прави историко-религиозен анализ на посланието на св. апостол Павел до галатяните, глава 4, стихове 3, 8-10, с цел да се потърси и намери връзката между келтската религия[1] и апостолската критика към връщането на галатяните към техните езически вярвания и ритуали. Тук не се извършва цялостно тълкуване на посланието, а се анализират само пасажите, които имат отношение към темата на настоящата статия, тоест в нея се прави опит за частично реконструиране на критикуваните от св. апостол Павел галатийски езически култове, като се лансира тезата за наличието в тях на устойчив келтски елемент.
Много са причините, заради които въпросът за това кои точно култове е визирал св. апостол Павел в Галатяни 4:3, 8-10 досега не е бил детайлно разработен. Сред основните причини могат да бъдат посочени следните:
Авторът Десислава Пулиева

1.Общият характер на посланието, който е подчинен на апостолската полемика с привържениците на едновременното компромисно съблюдаване на християнското благочестие и юдейския закон.
2.Даденото от св. апостол Павел твърде лаконично описание на езическите обичаи на галатяните.
3.Липсата на по-конкретни светоотечески тълкувания на разглежданите новозаветни стихове. Тази липса може да се дължи на слабото познаване на отмрелите или отмиращите в периода след IV-ти век езически култове в централна Мала Азия. Възможно е те да не са били подробно анализирани от християнските тълкуватели и поради нежеланието на последните да описват в детайли езическите практики с цел да възпрепятстват тяхното разпространение. Не бива да се забравя и това, че основният стремеж на новозаветните тълкуватели е бил да акцентират върху неповторимото сотириологическо значение на описаните в Новия Завет събития, а не да правят обстоен преглед на езическите увлечения на младия християнски свят.
4.Съобразяването на съвременните богослови с авторитетната светоотеческа тълкувателна традиция също е от значение. Към този фактор може да се добави и това, че са много малко богословите, които имат задълбочени знания в областта на историята на езическите религии. Затова анализирането по същество на новозаветните текстове (включително Галатяни 4:3, 8-10), свързани с критиката на езическите вярвания, се възприема като трудна задача, която се изтласква в периферията на богословските изследвания.
5.От своя страна, историците на келтската религия, поради недостатъчните си богословски познания, също се въздържат от по-задълбоченото разглеждане на Галатяни 4:3, 8-10. Тези от тях, които споменават въпросната глава от посланието до галатяни, я използват единствено като допълващ щрих в обрисуването на религиозния портрет на келтите. Затова съвременните историко-религиозни коментари на този новозаветен откъс са повърхностни и плахи в поставянето на преден план на въпроса за вероятното съществуване на келтски пласт в езическите вярвания на галатяните.

Авторът Десислава Пулиева
Правеният тук анализ на Галатяни 4:3, 8-10 се обляга както върху достиженията на келтоложката наука, така и върху завоеванията на раннохристиянската и съвременната новозаветна херменевтика.
Малоазийската област Галатия (Γαλατία, Galatia) дължи името си на навлезлите в нея след 278 година преди Рождество Христово галски племена – толистобоги, тектосаги и трокми. Те били наричани Γαλάται (Galatae) подобно на своите братя по народност, останали в своята европейска родина Галия. Галското нашествие в Мала Азия било финалът на голямата келтска експанзия на изток, която година по-рано (279 година преди Рождество Христово) се проявила в атакуването на Делфи и в завладяването на част от Югоизточна Тракия[2]. Като причини за походите на водените от Леонорий и Лутарий гали (галати) към Мала Азия Тит Ливий изтъква липсата на свободни плодородни земи в Галия и жаждата за плячка[3]. Страбон отбелязва етническото родство между толистобогите, тектосагите и трокмите, но не може да каже с точност от коя част на Келтика са тръгнали те. Това, което се знае за тектосагите, е, че те живеели около днешния френски град Тулуза[4]. Но това не означава, че малоазийските келти задължително произхождали от Южна Галия. Не е изключено те или някои от тях да са емигрирали от север на юг и да са се установили в района на Тулуза. За възможен северен произход на трокмите, толистобогите и тектосагите индиректно говори твърдението на блажени Иероним, според което през IV-ти век в Галатия все още се говорел келтски език, близък до този на северното галско племе тревери[5], което живеело в областта около днешния немски град Трир. Страбон е категоричен, че трите племена говорели един и същ език и не се различавали по нищо[6]. Най-вероятно той има предвид езика, за който говори и блажeни Иероним, и който е оцелял далеч от родината си в продължение на 6-7 века.
Когато навлизат от Тракия през Византион в Мала Азия, трокмите нападат нейната северозападна част, толистобогите грабят земите между Пергам и Ефес, а тектосагите водят битки близо до Милет и Дидима[7]. След множество военни съюзи и конфликти с различни малоазийски царе около 275 година преди Рождество Христово галатите били изтласкани от Антиох I Спасител към централния планински регион на Мала Азия. Около 260 година преди Рождество Христово те оформили царство с главен град Анкира (днес Анкара, Турция). От този момент нататък то започнало да се нарича Галатия[8]. Религиозният център на галатите се наричал Друнеметон (Δρυνέμετον – свещена дъбрава, дъбово светилище, друидско светилище)[9]. Там се провеждали традиционните келтски асамблеи, по време на които се оформяла политиката на царството, извършвало се съдопроизводство и се състоявали едни от най-тържествените религиозни церемонии. Основни действащи лица в тези събрания били жреците и съдиите, тоест друидите, без които функционирането на келтското общество било немислимо. През 189 година преди Рождество Христово Галатия претърпяла първото си поражение от Рим. Макар римското влияние върху политиката ѝ да се засилвало, през следващите сто и петдесет години Галатия съществувала като самостоятелно царство. Предпоследният ѝ независим и най-бележит владетел – Дейотарус (починал 40 година преди Рождeство Христово), бил близък приятел с Юлий Цезар[10]. Приемникът на Дейотарус – Аминтас, разширил още повече границите на Галатия. Те достигнали Западна Киликия, обхванали част от Ликаония с Дервия и част от Фригия[11]. През 25 година преди Рождество Христово Аминтас бил убит и Галатия станала официална римска провинция. Процесът на териториалното ѝ разширение продължил и през I-ви век, когато в нейните рамки влезли още много градове, между които и Антиохия Писидийска. Столица на Галатия продължила да бъде Анкира, а представителното общо събрание запазило важните си обществени функции[12]. От това следва, че друидското съсловие в Галатия също съхранило част от влиянието си така, както и след покоряването на Галия от Рим друидите продължили да играят водеща роля в живота на галите. Като се има предвид, че в завладените от галатите централни земи на Мала Азия практически нямало гръцки градове[13], и че в следващите векове Рим не отнел автономната свобода на Галатия, става ясно защо за келтското население там било възможно да съхрани своята национална и религиозна идентичност[14]. Разбира се, междувременно протичали и процеси на взаимни влияния и етническо смесване (главно със завареното фригийско население). Но съобщението на блажeни Иероним за живия по негово време келтски език в Галатия показва, че в края на IV-ти век и началото на V-ти век келтският етнически елемент бил все още силен там. Три столетия по-рано, когато св. апостол Павел написал посланието си до галатяните[15], келтскоговорящите и практикуващите келтската религия трябва да са имали още по-значимо присъствие в етно-културната мозайка на малоазийския регион.
Авторът Десислава Пулиева

Келтското присъствие в Галатия е безспорен, доказан исторически факт. Въпросите, по които историци и богослови не могат да се обединят, са свързани със значението на новозаветните изрази: 1) „до църквите Галатийски“ (Галатяни 1:2), „страната Галатийска“ (Деяния на светите апостоли 16:6; 18:23), и 2) „галатяни“ (Галатяни 3:1). Опитите за определяне на териториалните граници на посетената от св. апостол Павел Галатийска страна и възникналите в нея църкви разделят учените на две основни групи. Едната поддържа теорията за Северна (етническа, или келтска) Галатия като област, в която е проповядвал св. апостол Павел[16]. Другата група се придържа към теорията за южната част на римската провинция Галатия като регион на апостолската проповед, до чиито църкви той изпраща по-късно своето послание[17]. Апостолското възклицание „о, неразумни галатяни“ (Галатяни 3:1) се разбира по три начина: а) че галатяните били всъщност „юдейски християни, събрани в различни отдалечени кътчета на планините на Галатия[18]“, б) че „галатяни“ било сборно име на отделни етнически групи[19] и в) че галатяните били преди всичко етнически келти, сред които имало и малко римляни, евреи, гърци и фригийци[20].
Настоящата статия няма за задача да даде категоричен отговор на тези въпроси, нито да представи в подробности продължаващата научна дискусия, свързана с тях. Целта ѝ е да подчертае връзката между Галатяни 4:3, 8-10 и келтската религия, която е била практикувана, ако не от всички, то поне от голяма част от галатяните. Това твърдение съдържа безспорен елемент на истинност и, колкото и да е парадоксално, е съотносимо с всяка една от лансираните тези за смисъла на „Галатия“ и „галатяни“[21]. Защото келти трябва да са живели и на юг от същинска Галатия, за което подсеща фактът, че през I-ви век преди Рождество Христово галатийският цар Аминтас предприема походи в Киликия, Писидия и Фригия. Той построява царска резиденция в Исаура[22]. В Памфилия и Писидия се секат монети с неговото име[23]. Завоеванията на Аминтас на юг неизбежно били съпътствани от преселването на хора, принадлежащи към келтската военна и духовна аристокрация, както и към класата на производителите. Келтските владетели никога не си позволявали да се лишават от съветите на своите друиди или от лоялната служба на своите воини. Освен това келтите винаги били готови да емигрират в търсене на нови земи и военни подвизи. В следващите седемдесет години едва ли келтският етнически елемент в Южна Галатия е бил изцяло асимилиран. Свързването на келтските вярвания с упреците на св. апостол Павел към галатяните (Галатяни 4:3, 8-10) е също толкова, ако не и по-основателно, като се има предвид сведението в Деяния на светите апостоли 18:23, където се казва, че апостолът обходил редом Галатийската страна и утвърждавал всички ученици. От това следва, че каквото и да е означавало името „Галатия“ в съзнанието на новозаветните писатели, етническа Галатия е била посетена от св. апостол Павел. Значи сред духовните му синове и дъщери при всички случаи е имало потомци на първите галски нашественици в Мала Азия. Казаното дотук оправдава амбицията да бъде задълбочена перспективата в осмислянето на Галатяни 4:3, 8-10 посредством историко-религиозния анализ на текста. Опитът за частично реконструиране на келтския пласт във вярванията на галатяните се обляга върху наличните данни за келтската религия, като се отчита фактът, че в Мала Азия тя е трябвало да оцелява в чужда социокултурна и религиозна среда.

Кернун, келтски бог на гората, почитан от жители на римската провинция Галатия по времето на св. апостол Павел
Следва…(виж тук)
____________________________________________
*Публикувано в Богословска мисъл, 2003, кн. 3-4, с. 19-32. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
**Уведомяваме, че в блога има статии, подписани от автор с име Десислава Панайотова-Пулиева. Десислала Пулиева и Десислава Панайотова-Пулиева е едно и също физическо лице.
[1]. За келтската религия вж. повече у: MacCulloch, С. J. A. Celtic Mythology. – Във: The Mythology of All Races, vol. III. Ed. L. H. Gray, G. F. Moore. Cooper Square Publishers, Inc. New York, 1964; Duval, P.-M. Les dieux de la Gaule. PUF. Paris, 1957; Green, M. The Gods of the Celts. Alan Sutton. S. 1., 1986; Ellis, P. B. The Druids. Constable. London, 1996; Широкова, H. Культура кельтов и нордическая традиция античности. „Евразия“. СПб., 2000; Пулиева, Десислава. Историческият път на келтите и религиозният им светоглед. – Във: Философия, 2001,5-6, с. 25-31.
[2]. Вж. повече за келтските нашествия в Македония, Гърция и Тракия у Домарадски, М. Келтите на Балканския полуостров, IV-I вeк преди нашата ера, с. 77-84.
[3]. Вж. Т. Livius. Hist., XXXVIII, XVI (пос. по фр. изд. Tite-Live. Histoire Romaine. – In: Oeuvres. T. II. Firmin – Didot et Cie. Paris, 1882).
[4]. Вж. Strabon. Geogr., IV, 1,13 (поc. по фр. изд. Strabon, Geographie. T. II. „Les Belles Lettres“. Paris, 1966).
[5]. Вж. блажени ИИероним. Коментар към Посланието до Галатяни, II, III (J. Р. Migne, PL, t. 26, col. 382).
[6]. Вж. Strabon. Geogr., XII, 5,1.
[7]. Вж. Mitchell, S. Anatolia: Land, Men, and Gods in Asia Minor. Vol. 1 – The Celts in Anatolia and the Impact of Roman Rule. Clarendon Press. Oxford, s. a.,p. 14.
[8]. Страбон казва, че трокмите притежавали частта, която граничела с Понт и Кападокия, тектосагите владеели столицата Анкира, а толистобогите граничели на север с Витиния, а на запад с Фригия (Strabon. Geogr., XII, 5, 2).
[9]. Ibid., XII, 5, 1.
[10]. Вж. Cicero. Dejotarus (вж. фр. изд. Oeuvres completes de Cicèron. T. 3. Trad. en fr. sur la dir. de Nisard. J. J. Debouchet et com. Paris, 1843).
[11]. Вж. Глубоковский, H. Благовестие христианской свободы в послании св. апостола Павла к галатам. С., 1935, с. 10.
[12]. Вж. пак там, с. 11.
[13]. Вж. Mitchell, S. Anatolia…, р. 7.
[14]. Вж. Cunliffe, В. The Аncient Celts. Oxford University Press. Oxford, New-York, 1997, p. 85.
[15]. Съвременните изследвания върху посланието посочват като вероятно време на написването му периода от края на 54 година до пролетта на 55 година (или до началото на 58 година). Вж. повече у: Глубоковский, Н. Пос. съч., с. 54; иеромонах Сергий. Тълкувание на посланието на св. апостол Павла до галатяните. СИ, С., 1961, с. 9; Tarazi, Р. N. Galatians: A Commentary. St. Vladimir’s Seminary Press. Crestwood, New-York, 1994, p. 11.
[16]. „Северната теория“ се поддържа от изследователи като R. Lipsius, В. Weiss, F. Godet, Th. Mommsen, епископ Теофан, Николай Никанорович Глубоковски, иеромонах Сергий и други. Едни от главните им доводи в полза на твърдението, че св. апостол Павел е проповядвал в етническа (келтска) Галатия, са: а) фактът, че в древността не било задължително официално-административното обозначение на дадена местност да погълне безследно нейните старинни наименования; б) неоспоримото централно място на етническа Галатия в рамките на римската провинция – голямата Галатия, която получила името си от първата; в) обръщението „о, неразумни галатяни“ (Галатяни 3:1), което не може да бъде смятано за приложимо към местното население на Писидия и Ликаония; г) сведението на дееписателя, че св. апостол Павел и ученикът му Тимотей не били допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Асия и Витиния, след като минали през Фригия и Галатийската страна; поради това те отишли в Мисия, а оттам – в Троада (Деяния на светите апостоли 16:6-8). Така описан, маршрутът им предполага пребиваване в Северна Галатия (вж. още у Глубоковский, Н. Пос. съч., с. 14-37). Интересен е фактът, че 20 века преди да се разгори спорът за смисъла на „Галатия“, за Страбон нещата са били прости и самоочевидни – за него Галатия е била централно-планинската част на Мала Азия, населена предимно с етнически келти (вж. Strabon. Geogr., XII, 5, 4). Страбон умира около 21 година, тоест едва 30 години преди св. апостол Павел да напише посланието си до галатяните.
[17]. Привърженици на „южната теория“ са Е. Renan, О. Pfleiderer, W. Ramsey, Th. Zahn, B. Witherington III, J. Stot, P. N. Tarazi, S. Mitchell и други. Те я подкрепят със следните основни аргументи: а) св. апостол Павел се придържал към официалното именуване на малоазийските области, от което следва, че под „църкви Галатийски“ не е задължително да се разбират християнските общини в етническа Галатия; б) името „галатяни“ трябва да е означавало принадлежността на духовните чеда на апостола към гражданите на римската империя, част от която е била провинция Галатия в нейната съвкупност от разноетнически области; в) решението на Апостолския събор (Деяния на светите апостоли 15) за прекратяване на обрязването на повярвалите в Христос езичници се свързва с посещенията на св. св. апостоли Павел и Сила в южно-галатийските градове Дервия и Листра (Деяния на светите апостоли 16:1). Критиката на апостола към юдействащите и към приемането им от страна на галатяните се обвързва с авторитета, който имал св. апостол Павел по тези земи, от което се заключава, че посланието си той адресирал до жителите на южната част на римска Галатия (вж. още у: Tarazi, Р. N. Op. cit., р. 7-10; Mitchell, S. Op. cit., р. 10; Witherington III, B. Grace in Galatia: A Commentary on St. Paul’s Letter to the Galatians. T & T Clark. Edinburgh, 1998, p. 2-6).
[18]. Cтoт, Дж. Посланието към Галатяните. Прев. от английски В. Пеев. С.: Нов човек, 1992, с. 6.
[19]. Вж. иером. Сергий. Пос. съч., с. 5-7; Witherington III, В. Op. cit., р. 4,7; Tarazi, Р. N. Op. cit., p. 9, 195.
[20]. Вж. Глубоковский, H. Пос. съч., с. 12, 22, 62.
[21]. С изключение на хипотезата, че галатяните били юдейски християни.
[22]. Вж. Strabon. Geogr., XII, 5,4.
[23]. Вж. Mitchell, S. Op. cit., p. 38.
Изображения: авторът Десислава Пулиева и Кернун – келтско божество. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.
Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-asD