Бисер Божков, Симеон Братанов

Същността на любовта

Що е любов? Има ли любов от пръв поглед? На тези въпроси ще отговорим, като сравним понятието любов с понятието дружба, които са сходни. Те двете – и любовта, и дружбата – са важни в човешките взаимоотношения и много често казваме, че дружба която е проверена във времето и укрепнала, е по-ценна от злато. За дружбата, както и за любовта, са присъщи отговорност, вярност, търпение. Да умееш да дружиш е голямо изкуство, умение. Не е възможно да има дружба от първо запознанство. Трябва да мине доста време за да оценим човека с когото искаме да дружим. Нужно е да преживеем трудни моменти и изпитания за да укрепне дружбата ни и да бъде готова на изпитания. Укрепването на дружбата става чрез времето, споделяне и съпреживявания[1]. Същото е в любовта. Не бива да се бърка чувството на благоразположение, увлечение или влюбеност, което често съпътства първата среща между мъж и жена с любовта. Това дори не е влюбеност. Но за да стане първоначалното чувство любов, е нужно да положим доста усилия и труд. Минава време, докато тази влюбеност стане истинска и пълноценна любов. Увлечението, страстта, влюбеността, съчетана с похот, може дори много силно да попречи на любовта, защото при него има болна мистика, изразяваща се в обсебеност и егоизъм.

„Подобно на светостта любовта е най-висша категория  и затова не се поддава на определяне лесно. Това е така, защото Първопричината и изворът на любовта е Бог. Тя е Негово притежание и е най-божественото у Всевишния, защото разкрива Неговата същност. „Бог е любов“ – така учи свети Иоан Богослов (срв. 1 Иоан 4:8, 16). Божията любов се проявява между Лицата на Светата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Тя е толкова съвършена, че създава пълна вътрешна хармония в душите на хората и в общуването им. По характер Божията любов е даряваща. Всевишният обича дори тогава, когато ние не Го обичаме. Нещо повече, Той ни обича и дори когато с греховете си Го оскърбяваме. Така че Божията любов не е непременно взаимна любов. Но освен че е даряваща, тази любов е още и самоотвержена. Знаем добре как Той умря за нас на Кръста[2]“.

По обхват на действие „любовта на Господа е безпределна, като се простира над всички хора – добри и лоши. По сила тази любов е безмерна. Първата искра на любовта у хората е запалена от Бога. Човешката любов извира от Божията любов, която непрестанно пробужда, подхранва и усилва тази любов. И за да бъде нашата (човешка) любов подобна на Божествената, нужно е винаги да бъдем в общение и връзка с източника на любовта – Бога. Такава е именно християнската любов. Същата има за основа Божествената любов. По характер християнската любов е самоотвержена и саможертвена, като християнинът обича Господ и ближния си повече от себе си. За преуспяването на Божието дело и благото на ближните той е готов да претърпи всякакви лишения и страдания и дори да отдаде и живота си. По обхват на действие тази любов е всеобхватна, като се простира дори и над враговете[3]“.

И така най-главният и важен въпрос пред нас е какво е любовта. Истинската любов, както казва апостол Павел, трябва да бъде вечна, „..любовта никога не отпада“ (срв. 1 Коринтяни 13:8), тоест любовта никога не умира – тя е вечна, ако е от Бога. Защото Бог е Любов.

Според св. апостол Павел: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ (срв. 1 Коринтяни 13:4-7).

Така че, за да чувстваме любов, необходимо е да вземем решение да обичаме независимо от всичко. Независимо дали е слънчево или мрачно, дали сме бедни или богати, млади или стари, дали ще срещнем човек, който е по-красив от сегашния ни избраник, или – не. Не вземем ли това решение, любовта ни и семейният живот ще бъдат много нетрайни и крехки, ще зависят от огромно количество обстоятелства. Например човек остарява, изнемощява, променя се. Оженил се е за някого, а след известно време той се е променил. Ако не приемаме любовта като вечно, постоянно чувство, значи трябва да търсим друг съпруг, този вече не ни подхожда и така нататък. Само при твърда решимост да обичаме човека в Христа, след като веднъж завинаги сме направили своя избор, Бог може да ни помогне да запазим семейството си и да пренесем любовта през десетилетията във вечността, в Небесния Иерусалим.

Казаното за истинската любов е валидно според нас само ако имаме съдействието на Божията благодат, която получаваме и придобиваме при живот в тайнствата на Църквата, в евхаристийния начин на живот. Това е основният смисъл на човешкия живот.

Влюбеност

Според св. Нектарий Егински: „Еросът (гръцки влюбеността) е страст на празноскитащата се (безделна) душа, която страст се поражда от любопитството на зрението. Еросът се изявява като прекомерност на някое неразумно желание, което се ражда бързо в душата, но пък бавно гасне. Еросът, ако доближи до разумна душа, гасне преди да разбърка ума ѝ, защото тази душа е господарка на себе си и не се оставя да бъде повлечена от фантазията“[4].

„Според психолозите, а и според собствения ни горчив опит, това прелестно състояние на влюбеност рано или късно преминава. Колкото и интензивни да са чувствата, наситени с емоции, с вълнение и „щастливи“ мигове, колкото и удовлетворяващи да са взаимоотношенията. Влюбването може да продължи няколко месеца, може да се проточи най-много няколко години[5]“.

„Под влияние на тези изкривени представи за истинската любов, внушавани ни от съвременната масова култура, дори двойки, които са изградили хармонични, стабилни отношения и са надскочили успешно стадия на идеализирането на другия, престанали са да игнорират недостатъците на другия и са ги приели с разбиране, решават, че това, което имат не е истинско и се впускат да търсят нова, силна, изгаряща любов извън брака си“[6].

В този смисъл може да направим извода, че в основата на влюбеността е сексуалното и емоционалното влечение, но не и истинска любов. При влюбеност човек не само изпитва душевни, но и телесни усещания – повишаване на пулса, любовно треперене, „пеперуди в корема“ и други.

Влюбеността не може да се нарече любов, защото в основата си има егоизъм (форма на гордост), както споменахме вече.

В любовта е тъкмо обратното – преодоляване на егоизма, умение да жертваме нещо за любимия или да се саможертваме, да му прощаваме недостатъците, да живеем с него дори когато не ни радва. При влюбеността влюбеният не вижда никакви недостатъци в обекта на влюбеност, очите му са затворени и той е склонен да идеализира и романтизира своя избран човек. Пламенността на чувствата въобще не говори за дълбочината им. И ако този пламък се превърне в тих и равномерен огън на семейно огнище, това означава, че благоразположението, което са имали един към друг, от моментно увлечение се е превърнало в солидна и здрава връзка, готова да устои на предизвикателствата, ако ли не се получи това, влюбеността довежда до разпад на отношенията между хората.

В този смисъл може да заключим, че при влюбването или влюбеността понякога се наблюдава състояние на болна мистика за разлика от истинската любов, където винаги е налице здрава мистика, защото нейният източник е Бог.

Това според нас е така, защото между влюбване и зависимост има абсолютна корелация (латински неразривност). Ето накратко илюстрация на казаното: при влюбването се появяват „пеперуди в стомаха“ и влюбеният гледа на обекта си с „розови очила“. Какво означава това? Метафората с „розовите очила“ е символ на това, че влюбеният не вижда реалистично обекта на своето влюбване.

Тук ще споменем, че според нас влюбването е много идентично с употребата и зависимостта към психоактивни вещества. Защо? Измененията в психиката и психичните функции на личността са много еднакви. И в двата случая (при влюбването и употребата на ПАВ) се отделят определени нива на допамин[7] в мозъка, при което човешкият организъм не може да понесе лесно тези високи нива на допамин. Затова характерен проблем на хората, склонни към зависимост са постоянните (нови) влюбвания. Те се пристрастяват към това психическо състояние и търсят нова връзка за влюбване, точно както при употребата на психоактивни вещества, за да могат отново да изживеят тези „мистични“ емоции.

При тези хора (склонни към системни нови влюбвания) липсва емоционална интелигентност. При тях почти отсъства функция на себепознаване … кой съм аз, какво изпитвам, какво искам, … защо го изпитвам и така нататък. За влюбчивите хора (зависими към чести влюбвания) е характерно също така, че те са лекомислени и обикновено нямат умения за емоционална саморегулация. Не на последно място ще споменем също, че между влюбеността и похотта[8] е налице неразривна връзка. Защото, както при всички зависими хора към ПАВ, така и при лицата, склонни към зависимостта на честите влюбвания, е налице изпадане в абстинентна криза[9] и душевно опустошение.

Прелюбодеяние

Съществуват следните блудни страсти, най-общо казано:

– блудство – доброволно полово сношение между лица, които не са женени помежду си;

– прелюбодеяние – доброволно полово сношение между лице в брак и партньор, който не е неговият законен партньор;

– противоестествени форми на блудство – малакийство (ръкоблудство), еднополови (хомосексуални) интимни отношения и други.

За голямо съжаление, днес повече от всякога светът е заразен от разврата, от духа на блудта. Навсякъде се създава атмосфера, която разпалва плътската похот.  Особено пагубно действа влиянието на „западната култура“: порнографски списания, филми, картини, музика. За самото начало на рок музиката е характерен преди всичко отчаяният бунт против всякакви задръжки по отношение на половите връзки, против нормите на морала и нравствеността, религиозните, обществените и семейните закони.

Общо взето, поднебесните духове на блуда в съвременния свят имат на разположение много средства, които проникват дълбоко в душите на хората, за да влияят, пленяват и погубват.

Грехът на блудствотопо своята същност е равносилен на престъплението на Адам, което е увредило човешката природа. Очевидно е, че предците, като са показали неподчинение на Бога и са се поклонили на дявола, са се отчуждили от Бога и са се превърнали в роби на греха. Смъртта, обещана им за нарушаване на заповедта, веднага ги обзема: Светият Дух, Който живеел в тях, се оттеглил. Те останали заразени с греховна отрова.

Можем лесно да разберем защо неправомерната плътска връзка между мъж и жена е грях, ако разглеждаме брака като форма на човешко съществуване, определена от Бога.

Извънбрачните връзкиса против Божествената цел за човека. Истините в Свещеното Писание се потвърждават и от историята. Ако едно общество е духовно здраво, тогава неговите морални ценности са високи и чисти. И обратно, когато духовната и морална основа на едно общество се окаже гнила, тогава се разпространяват различни видове грехове. За илюстрация не е необходимо да се позоваваме на класическите примери от Содом и Гомора. Достатъчно е да помислим за моралното състояние на нашето общество.

Светите Отци наричат всеки смъртен грях (включително и блудството) сериозно заболяване. Точно както смъртоносната телесна болест, претърпяна от човек, отслабва неговото физическо и психическо здраве, така и смъртният грях сериозно подкопава духовното здраве на човека.

Смъртоносният грях на блудта неизбежно травмира душата и оставя белези в нея. Дори след скърби и покаяние, донесени пред Бога, такъв човек е трудно да изгради благочестив духовен живот. Той болезнено усеща вътрешната духовна слабост.

Историята на Църквата свидетелства, че не само веднъж падналите, но дори блудници не само, че се поправят, но и стават светии, ако вървят към Христа. „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, никога няма да умре“ (срв. Иоан 11:25-26), казва Господ Иисус Христос.

Следователно, за изцелението на душата от прелюбодейството или други форми на блудния грях човек трябва да влезе в благословения опит на Църквата, решително да отхвърли целия грях, да се довери на Бога и да започне духовен живот на аскеза в Църквата и в нейните свети спасителни Тайнства.

Основното е да се изпълняват евангелските заповеди. Когато блудникът стане целомъдрен, алчният човек стане милостив, жестокият – кротък, тогава това е възкресението, което служи като начало на бъдещето. Грехът се заличава, а правдата се възкресява, старият живот се премахва, и започна нов евангелски живот по Бога.

________________________________

*Публикувано в Църковен вестник, 2022, бр. 15, с. 1, 4-5. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Неслучайно случаите, в които бъдещите съпрузи са се харесали взаимно от пръв поглед, са редки изключения. Не е толкова важно дали мъжът и жената са влюбени от пръв поглед, от първа среща или не. Обичта между тях зависи само от избора им и решението да обичат в Христа, защото Той е Любов и съответно е източник на истинската любов, която е саможертвена, себеотрицателна и не отпада (не умира) никога. 

[2]. Срв. Гагаров, Ан., прот., Иванов, С. Наръчник на православния християнин. С., 2015, с. 192-193. 

[3]. Срв. Гагаров, Ан., прот., Иванов, С. Цит. съч., с. 192-193. 

[4]. Срв. Св. Нектарий Егински. Опознай себе си. СИ. С., 2018, с. 311-312. 

[5]. Срв. Карамихалева, Ал. Влюбването. 14.02.2008. Вж. //www.pravoslavie.bg/ [посетен последно на 01.08.2021]. 

[6]. Пак там.

[7]. Допаминът е открит от шведските учени Арвид Карлсон и Нилс-Оке Хларп през 1952 година. Произходът на името е свързан с метаболизма на този невротрансмитер: той се произвежда от леводопа (3, 4-дихидрокси-L-фенилаланин) и принадлежи към класа на моноамините. На свой ред от него се произвеждат невро-трансмитерите норепинефрин (норадреналин) и епинефрин (адреналин). Допаминът представлява невро-трансмитер, който помага за работата на мозъка, контролирането на движенията и емоционалните ни реакции, и влияе директно върху центровете на удoволствието. Това е веществото, отговорно за нашата мотивация и концентрация и чувство на щастие или удовлетвореност. Светските психолози твърдят, че „серотонина, допамина, ендорфините и окситоцина са хормони на щастието, които насърчават полoжителни чувства у хората, като щастие, удоволствие и дори любов“. Това според нас е не съвсем обосновано, защото истинският източник на любов е Бог, и защото Той е Любов. 

[8]. Похотта е болезнена страст за излишно и прекомерно удовлетворяване на половото влечение при човека. Св. апостол Иоан Богослов казва, че всичко, що е в света, [е] похот на плътта, похот на очите, и гордост житейска (1 Иоан 2:15-16) и че „светът цял лежи в злото“ (1 Иоан 5:19). 

[9]. Абстинентната криза е състояние на дълбок психологически дискомфорт, а понякога и на нарушаване на нормалното протичане на физиологичните процеси в организма на наркозависимите, когато са лишени от веществото, към което са пристрастени. Абстинентната криза има две фази: психологична и физиологична.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-aqN