Иван Ж. Димитров

Резюме

В библейската наука, включително в изследванията на Новия Завет, има доста предположения и често се изразяват хипотези и се полагат големи усилия за защита на мнения, които се различават от традиционно приетите факти за библейски личности или събития. Такъв пример са опитите на някои амбициозни български учени да прекроят пътя на проповедническата дейност на апостол Павел на Балканския полуостров с довода, че той не е отишъл в град Филипи, а в град Филипополис. Другият древен град, за който се твърди, че е библейско място, е град Никополис ад Нестум в средното течение на река Места в Южна България. Колкото и странно да изглежда, някои изследователи твърдят, че това е така – градът, в който апостол Павел искал да прекара зимните месеци, както пише до своя ученик Тит (Тит 3:12), е този, а не Никополис в Епир. Причините за интереса към такива хипотези са ясни: всеки е съблазнен от мисълта, че неговото място или страната му е имала славна, но вече забравена история; че само по-известните държави и градове се смятат за центрове на събитията в световна история, включително християнска история. Но историята е спомен за истината, а не за въображаеми събития.

***

В библейската наука, в това число и в новозаветните изследвания често се изразяват предположения, градят се хипотези, полагат се огромни усилия да се защитят мнения, които се различават от традиционно приеманите факти, свързани с библейски личности или събития. Мотивите за такива усилия са различни, но много често те са свързани с желанието на определени автори да предложат решения, които да задоволят личните им амбиции в науката. Обикновено е налице и стремежът да се докаже нещо, което според авторите ще повиши авторитета на тях самите или на тяхното родно място и страна. Но и не само това може да е мотив, както е например случаят с изследванията на д-р Хайнц Варнеке относно мястото на корабокрушението на св. апостол Павел по пътя му за Рим[1] (по този въпрос виж тук в блога Съдържание 1, публикация № 20 от Иван Ж. Димитров, Корабокрушението на св. апостол Павел с подзаглавие: Малта ли е островът, където се спасяват корабокрушенците? – бел. на автора на блога).

Такъв пример виждаме и в стремежа на някои амбициозни български учени да преначертаят пътя на проповедническата дейност на св. апостол Павел на Балканския полуостров. Подобни опити са правени и по отношение на други исторически личности, извън библейската история.

И сега конкретно към примерите. Във връзка с разказа на Деяния апостолски за проповедта на апостола в град Филипи, Македония, някои български учени са се поблазнили от възможността той да е отишъл не в град Филипи, а в град Филипопол[2]. Доводите са, че по това време Филипи е бил малък град, заселен с римски военни колонисти-ветерани, докато Филипопол е бил голям град с развит стопански, културен и религиозен живот, включително и със сграда на синагога. Градът е на брега на голямата река Хеброс (Хебър, Марица), която по онова време била плавателна[3]. Д-р Асен Чилингиров от Берлин в книгата си „Апостол Павел, Филипи и Филипопол” и в редица сродни публикации се опитва да обори традиционното възприемане на свидетелството на Деяния апостолски и посланията на апостол Павел, а позицията му получи значителна популярност сред неспециалистите. Водени от ненаучни критерии, мнозина си казват: защо апостолът да е бил в град Филипи, а да не е бил в града с близкото по звучене име Филипопол? При това д-р Чилингиров посочва значително число научна литература, която е проучил и на чиито сведения той стъпва. Но, разбира се, тълкува сведенията по свой начин и определено тенденциозно.

Но такова твърдение се сблъсква преди всичко с нeколкократното споменаване на името на град Филипи извън разказа в 16-та глава на Деяния апостолски. Ето примерите:

В Деяния апостолски 20:6 авторът отбелязва: „А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада” (ἡμεῖς δὲ ἐξεπλεύσαμεν μετὰ τὰς ἡμέρας τῶν ἀζύμων ἀπὸ Φιλίππων καὶ ἤλθομεν πρὸς αὐτοὺς εἰς τὴν Τρῳάδα ἄχρι ἡμερῶν πέντε). Разбира се, отплаването е станало от Неапол, но той е служел като пристанище на важния в много отношения град Филипи[4].

В началото на Посланието до филипяни (Филипяни 1:1) е посочено името на град Филипи: „Павел и Тимотей, раби Иисус Христови, – до всички в Христа Иисуса светии, които се намират във Филипи” (Παῦλος καὶ Τιμόθεος δοῦλοι Χριστοῦ Ἰησοῦ πᾶσιν τοῖς ἁγίοις ἐν Χριστῷ Ἰησοῦ τοῖς οὖσιν ἐν Φιλίπποις).

В края на същото послание (4:15) апостолът нарича християните там по името на града им, като ги свързва с провинция Македония: „А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония…” (οἴδατε δὲ καὶ ὑμεῖς, Φιλιππήσιοι, ὅτι ἐν ἀρχῇ τοῦ εὐαγγελίου, ὅτε ἐξῆλθον ἀπὸ Μακεδονίας…)

В Първо послание до солуняни (1 Солуняни 2:2) се говори за случилото се с апостола в град Филипи: „макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд” (ἀλλὰ προπαθόντες καὶ ὑβρισθέντες, καθὼς οἴδατε, ἐν Φιλίπποις ἐπαρρησιασάμεθα ἐν τῷ θεῷ ἡμῶν λαλῆσαι πρὸς ὑμᾶς τὸ εὐαγγέλιον τοῦ θεοῦ ἐν πολλῷ ἀγῶνι).

Дори да се допусне, че в някое от тези места е направена грешка и вместо Филипопол е записан Филипи, трудно е да се приеме, че на всички места сведенията за град Филипи са сбъркани и всъщност става дума за другия град, носещ името на македонския владетел Филип II[5]. От друга страна, ако апостол Павел е имал за цел да отиде във Филипопол, който е все пак в провинция Тракия, а не в Македония, тогава от Троада лесно би преминал през пролива Хелеспонт (днес Дарданели) и да се отправи първо на север и после на северозапад към Филипопол. Не е било необходимо да плава до остров Самотраки и оттам до пристанището на Неапол (днес Кавала), та чак тогава да търси път по река Хеброс (днес Марица) към Филипопол. Отделен въпрос е, че плаването срещу течението на тази река не е било лесно. На някои места дълбочината е малка и се е плавало предимно със салове, които срещу течението били теглени от коне. Така или иначе начертаният от автора на Деяния апостолски маршрут през остров Самотраки и Неапол естествено води към град Филипи.

Поначало цел на проповедническата дейност на апостол Павел, както може да се види от описанието на неговите мисионерски пътувания, са били по-големи градове по крайбрежието на Средиземно море, в които е имало и юдейски синагоги, тоест еврейски общности. Апостолът винаги се стремял да проповядва най-напред сред тях, както сам той посочва: „Първом на юдеин, сетне и на елин” (Ἰουδαίῳ τε πρῶτον καὶ Ἕλληνι – Римляни 1:16; 2:10). Това той прави както поради запознатостта на евреите с очакването на Месия, така и заради познанията им върху Свещените Писания.

Наистина, в Мала Азия апостол Павел отива и навътре в континенталната част, но там поради географска близост до Палестина във всяко по-голямо селище е имало и еврейска общност. И въпреки това апостолът не навлиза много дълбоко в сушата на полуостров Мала Азия. Докато проблемът с Филипопол е, че градът е твърде отдалечен (на около 300 км) от крайбрежието на Средиземно море, съответно и от обичайния маршрут на апостола, пътувайки на запад или на изток.

Другият древен град, за който се изказват претенции да е библейско място, е градът Никополис ад Нестум в средното течение на река Места, в Южна България. Колкото и странно да е, някои изследователи твърдят, че това е градът, в който св. апостол Павел пожелал да прекара зимните месеци, както пише на своя ученик Тит: „Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам” (Ὅταν πέμψω Ἀρτεμᾶν πρὸς σὲ ἢ Τύχικον, σπούδασον ἐλθεῖν πρός με εἰς Νικόπολιν, ἐκεῖ γὰρ κέκρικα παραχειμάσαι – Тит 3:12).

На няколко километра от сегашния български град Гоце Делчев днес могат да се видят разкопани останки от Никополис ад Нестум[6]. Според археологическите находки градът е съществувал още през второто хилядолетие преди Христа. Като тракийско селище през елинистическата епоха той е известен с гръцкото име Александропол, а е наречен Никопол от император Марк Улпий Траян през 106 година, когато той завоюва Дакия и я обособява като римска провинция. Траян дава името Никопол („град на победата”) на два града в Тракия, разположени край реките Истър (Дунав) и Нестос (Места)[7]. Но това става едва в началото на второто столетие след Христа или около половин век след предполагаемото презимуване на апостол Павел в град с името Никопол.

Тит 3:12 е единственото място в Новия Завет, където се споменава град Никопол. В посланието не е уточнено къде точно е бил този град, а действително в древността има много градове с повтарящи се имена от типа Никопол, Неапол, Кесария, Антиохия и други. Известно е, че Октавиан Август основава два града с името Никопол, посветени и двата на победата му при Акций: единият е в областта Епир, на брега на Йонийско море, недалече от днешния гръцки град Превеза, а другият – в Египет[8]. Никополис Епирски е основан през 31 година преди Христа, а египетският – през 24 година преди Христа.

Никопол в Епир със своето двойно пристанище бил най-големият по онова време град на западния бряг на Гърция. Август го изгражда и организира като гръцки полис, използвайки съществуващите селища наоколо[9], и оформя една нова столица на провинцията Епир. От Никопол до Бриндизи(ум) по море са около 200 мили, а оттам по Виа Апиа се стига в Рим. Като главен град и пристанище за контакти с Италия и Рим градът е могъл да бъде естествена цел на пътуващия на запад апостол Павел.

За разлика от епирския Никопол Никополис ад Нестум все пак отстои на повече от 100 км от крайбрежието, а пътят до него минава през високи планински седловини, защото по долината на река Места теренът на места е непроходим. И може би най-важното: от Никополис ад Нестум няма лесен излаз към други големи селища, които биха представлявали интерес за мисионера Павел. Затова изглежда безсмислено избирането на такова място за зимна пауза.

Тези съображения обаче не пречат на някои автори да настояват, че апостолът е останал през зимните месеци тъкмо в Никополис ад Нестум. Дори изтъкват като доказателство топлите минерални извори в околностите на града, както и съвременни църкви и параклиси, посветени на апостол Павел[10].

Причините за интерес към подобни хипотези са ясни: всеки се блазни от мисълта, че неговото място или неговата страна е имала славна, но вече забравена история; че само по-известни страни и градове се приемат за средища на събитията от световната, включително и на християнската история. Но нали историята е памет за истината, а не за измислени събития!

Естествено е, че и такъв вид разкази и истории като споменатите хипотези за Филипопол и Никополис ад Нестум имат място в световната литература, но когато говорим за истината и то истината за важни събития от живота на Църквата, не можем да се увличаме и доверяваме на недоказуеми измислици[11].

Използвана литература

Dio Cassius. Ῥωμαϊκὴ Ἱστορία (Roman History), 50.12.1-8; 51.1.2-3.

Ignatius Antiochenus. Ἐπιστολὴ πρὸς Πολύκαρπον (Epistula ad Polycarpon). PG  5, 728.

Josephus Flavius. Περὶ τοῦ Ἰουδαϊκοῦ πολέμου (De bello Iudaico) 4, 659.

Strabo. Γεωγραφικά (Geography) 7.7.5-6; 10.2.2.

Ботева, Диляна. «Име и основаване на Никополис на р. Места.» – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика 3, част 2, София, 2007 (Dilyana BOTEVA. “Name and Foundation of Nicopolis on the Mesta River.” – In: Numismatics, Sphragistics and Epigraphy 3, Part 2, Sofia, 2007).

Komnick, Holger. Die Münzprägung von Nicopolis ad Mestum. Griechisches Münzwerk. Berlin, 2003.  

Радев, Професор дпн Пламен. «Да бъдем внимателни с житието на св. апостол Ерм.» Вестник „Пловдивски университет”, бр. 5-6/14.6.2011 (Prof. Plamen RADEV. “Let’s be careful with the life of St. Hermas.” Vestnik „Plovdivski universitet”, issue 5-6 / 14.6.2011).   

Събев, Тодор. «Мисионерското дело на св. апостол Павел и неговите първи ученици на Балканския полуостров.» – В: Духовна култура, 7-8/1967 (Todor SABEV. “The Missionary Work of St. Paul the Apostle and His First Disciples on the Balkan Peninsula.” – In: Duhovna kultura, 7-8 /1967).

Tschilingirov, Assen. Die Kunst des christlichen Mittelalters in Bulgarien. Beck Verlag München, 1979.

Tschilingirov, Assen. Bulgarien. Kulturgeschichte im Prisma. Vom Altertum bis 1878. Leipzig 1987. 

Чилингиров, Асен. Апостол Павел, Филипи и Филипопол. София, 2019 (Assen Tschilingirov. Apostle Paul, Philippoi and Philippopolis. Sofia, 2019).

Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, 2000 (Valkan Valkanov. Maritime History of Bulgaria. Sofia, 2000).

Велков, Велизар. «Развитие на градския живот. Пътна система.» – В: История на България І, 1979, с. 307 (Velizar Velkov. “Development of Urban Life. Road System.” – In: History of Bulgaria I, 1979). 

Warnecke, Heinz und Schirrmacher, Thomas. War Paulus wirklich auf Malta? Neuhausen, 1992.

__________________________________________________

*Публикувано в Sacra Scripta, Journal of the Centre for Biblical Studies, p. 16-22, Year XIX, 2021/1-2, Cluj-Napoca. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Heinz Warnecke und Thomas Schirrmacher. War Paulus wirklich auf Malta? Neuhausen, 1992. Всъщност тезите на д-р Варнеке настроиха не толкова учените помежду им, колкото жителите на Малта срещу жителите на гръцкия остров Кефалоня.

[2]. Такъв е българският историк на изкуството Асен Чилингиров, който от 1965 година специализира и след това работи в (Източен) Берлин, преподава в университета в Лайпциг и в Хумболтовия университет. Известен е с това, че често поддържа така наречените „периферни теории”, които се различават от приетите в науката в дадена област. Вероятно е научните му дирения да са били повлияни от увлечението му в езотеричното учение на сектата „Бялото братство” в България. В Германия издава книгите:Tschilingirov, Assen. Die Kunst des christlichen Mittelalters in Bulgarien. Beck Verlag  München, 1979. Bulgarien. Kulturgeschichte im Prisma. Vom Altertum bis 1878. Leipzig 1987. А в България през последните три десетилетия издава изследвания върху историята на страната и на българския народ, които обаче се посрещат много критично от научната общност. Сред публикациите му е и книгата, която ни интересува в случая: Апостол Павел, Филипи и Филипопол. София, 2019.

[3]. Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, 2000, с. 73.

[4]. За това говори и св. Игнатий Антиохийски в Послание до Поликарп, 8, 1. Ignatius Antiochenus. Epistula ad Polycarpon (PG 5, 728).

[5]. Твърде несериозно звучат думите на Асен Чилингиров: „В края на ІV-ти и в течение на V-ти век цялата богослужебна литература, включително четирите евангелия, бива основно прередактирана и допълнена с нови текстове, при което се съчиняват, и то твърде неумело и без елементарно познаване на историята и топографията на светите места, разкази, които нямат нищо общо с истината”  (Апостол Павел, Филипи и Филипопол, с. 114).

[6]. Или Никополис ад Местум, както се изписва името на гръцки върху монети от античността (вж. Holger Komnick. Die Münzprägung von Nicopolis ad Mestum. Griechisches Münzwerk. Berlin, 2003, S. 4, 90).

[7]. Съответно наречени Nicopolis ad Istrum и Nicopolis ad Nestum. Вж. В. Велков. Развитие на градския живот. Пътна система. – В: История на България І, 1979, с. 307. Д. Ботева. Име и основаване на Никополис на р. Места. – В: Нумизматика, сфрагистика и епиграфика 3, част 2, София, 2007, с. 196.

[8]. Иосиф Флавий в съчинението си „За Юдейската война” отбелязва името на египетския Никопол: μέχρι Νικοπόλεως, εἴκοσι δὲ αὕτη διέχει τῆς Ἀλεξανδρείας σταδίους (De bello Ioudaico, 4, 659). Той също пише за жители на Никополис (явно Никопол Епирски): ἀλλ᾽ Ἀθηναῖοι καὶ Λακεδαιμόνιοι Νικοπολῖταί τε (Ibidem, 1, 425). Вж. също Страбон. Георграфия, 7.7.5-6; 10.2.2 и по-подробно у Дион Касий, Римска история, 50.12.1-8; 51.1.2-3.

[9]. Според свидетелството на Дион Касий (Римска история, 51.1.2-3).

[10]. Това се използва като доказателство за възможна памет за апостол Павел в района. Вж. за тази хипотеза Тодор Събев. Мисионерското дело на св. апостол Павел и неговите първи ученици на Балканския полуостров. – Духовна култура, 7-8/1967, с. 34.

[11]. Защото често това са „твърдения на недоказано знание и емоции” (вж. Радев, професор дпн Пламен. Да бъдем внимателни с житието на св. апостол Ерм. В. „Пловдивски университет”, бр. 5-6/14.6.2011 г., с. 18-19).

Изображения: авторът Иван Ж. Димитров. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-aj8