Евлоги Данков

Етическа несъстоятелност на дъновизма

„…а като видя Иисуса отдалеч, затече се и му се поклони„

(Марк 5:6)

Етическата несъстоятелност изпъква чрез ценностните критерии. Петър Дънов елиминира ценностните критерии и кри­тичността на своите привърженици, без­нравствено приравнявайки доброто със злото като нравствени категории. Според оптимистичната философия на „Панглос“ (осмяна сполучливо от Волтер) всичко отива от добро към по-добро. Според Петър Дънов доброто е за добро и злото е за доб­ро. Христос е за добро и Антихристът е за добро. Кражбите, убийствата и лъжите са за добро. Ето съвета на „вселенския учи­тел“ (Силите на природата. С., 1947, с. 230) И равините (първосвещениците), когато осъдиха и убиха „Княза на Живота“, И то е за „добро“. По този начин възмездието за доброто и злото – на „Страшния съд“ и на добрите и злите ще бъде въздадено в ед­наква степен. Убийците на Христос и на християните, които бяха убити за Него, ще се радват еднакво в съдния ден. Ето това се нарича „Благородна“ масонска и комасонска дейност. Евреите са убили Хрис­тос за доброто на човечеството – според Петър Дънов, който сам се представя за Хрис­тос и Елохим („ангел Господен“). Лошо е да се мисли, обаче, че богоубийците са лоши. Затова Петър Дънов съветва своите дъновисти: „Никога не допускай в ума си лоши мис­ли, а в сърцето си лошо чувство“ (Силите на природата. С., 1947. с. 243).

Но нали всичко преди малко беше за добро! Сега се оказва, че има и лошо, което не трябва да се допуска. Това е само един малък пример за хилядите повърхностни и еклектични твърдения на Петър Дънов в него­вите томчета. Става ясно, че Петър Дънов не познава добре философията и още по-конк­ретно – античната. Още там е отбелязано какво значи „благочестие“ и благочестив, щом се представя за Бог, вместо да го по­чита. Сам той твърди, че не знае какво е „благочестив“, когато приживе е обвиняван в сатанизъм. „Казват, отбелязва Петър Дънов, че не се отнасям „благочестиво“ към Христа. Аз не зная какво е това „благочес­тиво“ отношение, но зная, че към Христа имам любов[39]“, тоест към себе си. Формално погледнато навярно Петър Дънов има любов „към Христа“, тъй като стои по-високо от Божия Син и Вселенският учител би следва­ло да „обича всички твари“. Несъмнено е обаче, че въпроса за действителното бла­гочестие и почитането на единосъщната Света Троица е отхвърлен и лукаво подминат. Вярно е и другото, че антихристът не мо­же да бъде въздигнат ако не твърди, че обича Христос като себе си. И за това уче­ние Петър Дънов твърди, че е измислено от Бо­га. Кой всъщност е този „бог“, който отх­върля Единосъщната Света Троица, а и благо­вестието на Бог-Син в Новия Завет? От­говорът дава самият Петър Дънов: „За Учение­то, което проповядвам, не казвайте, че го е измислил някой си Дънов, а казвайте, че това е Учението на Бялото Братство[40]“. Но нали пред някои „избрани“ Петър Дънов се представя за „Иисус“ и дописва Евангелия­та. Бялото братство, както отбелязахме вече, е комасонство. „Утре, продължава Петър Дънов, може да дойде някой с друго име (от друга ложа – Евгени Данков). Величието на всички, които са идвали в света, е в това, че те са предали Истината така, както Бог я е пре­дал[41]“. Чудно защо тази истина отсъства в беседите му?

В дъновистките томчета доминира дори повече заблудата, отколкото еклектиката и „енциклопедичната“ (от Британ­ската енциклопедия) Петър-Дънова недоученост, в неговите 7 500 беседи. Петър Дънов учи, че няма разлика дали вярваш в Бога или в дявола, в доброто или злото. „Който вярва в доброто, рано или късно ще придобие нещо. Но и в злото да вярва, пак ще придо­бие нещо“ (Петър Дънов. Закони на доброто. Хелиопол, 1993, с. 76). Поради това е труд­но да се приемат някои твърдения, че дъновисткото комасонство не се отличава от християнството, освен това, че Антих­ристът се поставя на мястото на Иисус Христос. Константин Златев, според мен, не предс­тавя в своята книга истинския смисъл на приведения от него цитат: „Злото и доб­рото в живата природа са сили, с които еднакво се оперира. Зад доброто и злото седи великата разумност, която всичко из­ползва. Той не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя доброто. Оня човек, кой­то най-много се бори със злото, най-много греши“. И още: „…съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзна­ние на злото. Те образуват два велики по­люса на битието“ (Константин Златев. Личността и учението…. с. 53). Константин Златев би следвало да знае, че това е неосатанински дуализъм, при който злото и доброто се отъждест­вяват, за да може злото да бъде предста­вено като добро. От такъв неосатанизъм се нуждаят създателите на новото тота­литарно общество, което трябва да заме­ни старите общества от „победилия“ со­циализъм. Главната цел е християните да служат на „другите хора“ и най-вече на „зи­дарите“ -„строители“, както служат на Бога.

Заличавайки противоположността между доброто и злото, „божият“, или по-­точно сатанинският, ангел Петър Дънов, пред­ставяйки се за „учител“, нарича своите последователи твърде ласкателно „учени­ци“. Като имаме предвид дъновисткото комасонство, става ясно, че „ученикът“ е първата степен в масонската иерархия. За тези „ученици“ Петър Дънов приготвил окулт­ни (комасонски) класове, където преподава неосатанизъм, „морално“ оправдание на злото и отхвърлянето на Иисус Христос като Бог Син. Така например Петър Дънов пише: „Мислите ли, че ако днес дойде Хрис­тос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще гово­ри днес Христос, пише Петър Дънов. Той ще проповядва, преди всичко, великата наука на любовта и методите на нейното прила­гане. Той ще проповядва пътя на ученичес­твото, братството и служенето, защото законът на еволюцията изисква това“ („Учителят говори“, с. 161). Бог Син е пос­тавен от Петър Дънов в зависимост от необходимостта на еволюцията. Ии­сус Христос може ли да бъде Бог – една от ипостасите на Света Троица, ако е зависим от законите на еволюцията, която да Го принуждава какво да говори? Уместно е да попитаме Петър Дънов какво го принуждава да говори в масонско-теософски дух на свои­те „ученици“ или той поставя себе си над еволюцията и иска да прави „учениците“ си „съвършени“! Ако това зависеше от еволю­цията, за какво ѝ е нужен на нея „учител“ като Петър Дънов. Тя така и така сама щеше да се справи. Или Петър Дънов параноично се отъждествява със самата еволюция, прие­майки я за върховен „бог“. Явно, че целта на Петър Дънов е друга – да направи християните роби на Талмуда и Тората в „новото човечество“. Така и стана при комунизма.

„Бялото братство“ по своята струк­тура копира опростения вариант на масон­ските организации. Така например в Уста­ва му се казва, че ръководството на „Бяло­то братство“ се осъществява от Върхо­вен съвет. Тук е уместно да напомним за Върховния съвет на масонските ложи. Върховният съвет на „Бялото братство“ се нарича „братски съвет“, който се състои от ръководителите на „братските“ групи, тоест ръководителите на комасонските ло­жи в България. Петър Дънов прави „църковни“ събори, подобно на масонските (комасонс­ките).

Дъновистите, както и масоните на­ричат „зидарска слава“. Всъщност това е инцестна ритуална трапеза, която започва с благодарност, отправена към великия Архитект на Вселената (Бафомет). Почи­таният „бог“ от страна на дъновистите няма нищо общо с християнската Света Троица. Това, което Петър Дънов обяснява на „учениците“ си за Бога, всъщност се отна­ся за Великия архитект на Вселената. Този „бог“ е основният „бог“ на масонското ве­роизповедание.

Ето какво пише един от заслепените и омагьосани последователи на Петър Дънов, изразявайки общоприетото мнение на дъ­новистите: „Учителят предава и дава Сло­вото на живия Бог. И затова започва така: „Рекох“, и след това казва онова, което Бог чрез Него говори. Ами вземете Библията и вижте пророците как говорят? Те започ­ват така: „Така говори Господ“ или „Гос­поднoто Слово дойде към мен и рече“. Ето така е написано и много добре се разбира, че пророкът изрича не своите думи, а думи­те на Господа, който идва да говори с него. Това се отнася за пророците. А тук е до­шъл Великият Учител и Бог говори чрез Не­го[42]“. При това положение Петър Дънов не мо­же да не е „пророк“ – мислят неговите лековерни ученици. Но има ли нещо да е предска­зал дори след многобройните преднамерени лъжи – нещо случайно да е станало?

Твърде показателно е отхвърлянето на Фьодор Михайлович Достоевски и Владимир Соловьов като критици на световния тоталитаризъм на­чело с Антихриста. В книгата Петър Дънов и Българите (1994, с. 104) един от дъно­вистите твърди следното: „Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „бъдещо­то хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък (SIC) имаме не по-малко основание да очакваме, че съ­ществени елементи от бъдещата духовна среда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкро­вищницата на Учителя Беинса Дуно…“ (с. 104). И наистина след Петър Дънов настъпи в България половинвековен тоталитаризъм, който почти разложи официалните хрис­тиянски ценности. Наложи се атеизъм ка­то държавна форма на социалистическа ре­лигия без Христос.

Подобно на икуменизма Петър Дънов проповядва „братство на служенето“. Хрис­тияните трябва да служат доброволно на „богоизбраните“ от „Великия архитект на Вселената“. За тази цел Петър Дънов говори за „велика наука за любовта“. Интересно каква ще да е тази „велика наука“, след като нито една наука не се нарича велика. Петър Дънов намеква за себе си, че сам той е създа­тел на тази „велика наука“. А защо е „вели­ка“? Защото Петър Дънов е Елохим и не му под­хожда да се занимава с обикновени науки, които се правят от обикновени хора. Тъй като тази „велика наука“ отхвърля Хрис­товата любов и я подменя с Фаустовска, то претенциите на Петър Дънов не са нищо друго, освен „велик“ сапунен мехур.

Дъновиският талмудизъм изисква под­чинения на буквата, а не на свободата. Той прави човека роб на необходимостта и от­меня неговата духовна свобода да вярва в Бога истинно. Бог не е природа, както по­някога твърди Петър Дънов. Гърнето не е грън­чар. Но Петър Дънов, коварно за неопитните души, размества местата на „гърнето“ и „грънчаря“. Петър Дънов пише: „Природата има предвид да усъвършенства човека, да го направи безсмъртен“ (Петър Дънов. Закони на доброто. С., 1993, с. 51). Как може природатa, в която няма нищо вечно, да направи човека безсмъртен? Смъртта на човека не се ли дължи на природни закони? Такива са възможностите на природата. Оказва се по най-циничен начин, че смъртното и пре­ходното за Петър Дънов е безсмъртно. Творе­нието ще създава Твореца и Антихристът трябва да стане Христос. Според обърква­нето на Петър Дънов адът е на небето и на Зе­мята, а така също и раят е на небето и на Земята. Когато бъде възцарен „Месия“ (Ан­тихриста) според „братята“-„зидари“, тогава ще дойде раят за убийците на Иисус Христос и адът за християните. Ще на­помним, че и днес потомците на убийците на Бог Син – истинския Месия танцуват, повтаряйки неговите думи на кръста: „Или! Или! лама савахтани“, тоест „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“ Бог е „изоставил“ своя Син и поради това злото ще „победи“. И Петър Дънов се бори ста­рателно като „брат“ – окултен „зидар“ да въздигне Антихриста и да отдели своите заблудени „ученици“ от Иисус Христос и от Неговата Църква. Масонската „църква“ (зидарският храм), великата блудница, тя е истинската „църква“ за Петър Дънов. Така неуспелия в богословието и медицината Петър Дънов си посвещава живота да заблуждава хората и да ги отклонява от достойния за човека път. Петър Дънов обещава безсмъртие на хората, ако приемат луциферския мирог­лед.

Добре, след толкова изписани томче­та и след толкова хвалебствия (не дотам мотивирани) да приемем, че Беинса Дуно (както сам се нарича Петър Дънов) е Елохим – ангел Господен. Как да си обясним, че Буда, Кришна, а „дори и Христос“ са най-великите хора“? „Учителят“ на вселената Беинса Дуно сам твърди, че е навсякъде „в светли­ната“. След малко обаче no noвoд на „най-великите хора“ каза, че той е самото слън­це. „Може ли човек да блесне повече от слънцето? – пита Петър Дънов. Даже най-великите хора, като Буда, Кришна, а дори и Христос, не са огрели целия свят така, как­то Слънцето го огрява[43]“, тоест Петър Дънов. Кришна (Krsna) на санскрит и тракийски език означава „тъмният“. Как „огрява“ тъмният? На Петър Дънов му се иска да завла­дее „целия свят“. Но кому е нужно това, ако бъде отхвърлен истинския Месия и на него­во място бъде поставен псевдомесията. Тук Петър Дънов наистина показва наличие на масонско убеждение, че Луцифер е „Второ­то Слънце“, което „огрява“ Земята. Като геометричен символ на „второто Слънце“ (Големият Брат – по Джордж Оруел) е петолъч­ката, която стои върху челото на „падна­лата Денница“, тоест Б’Елзевул, известен още като Бафомет. За да не би някой все пак да се усъмни в божествеността на „Учителя Беинса Дуно“ в една от своите беседи той твърди следното: „Ако мисли­те, че можете да отделите Бога от Учи­теля и Учителя от Бога, вие не разбирате законите… Единственият Учител, който учи хората е Бог[44]“.

За да се внуши, че Петър Дънов е прероде­ният и преобразеният Христос, в Търново (старата столица на победилата исихастка доктрина от времето на св. Григорий Паламà) дъновистите започват своя събор на 6 август (стар стил) – Преображение Господне. Това става в читалище „Надеж­да“ в 10 часа преди обяд. Неслучайно и до днес в къщата на Ал. Генчев, където е бил сало­нът на дъновистите (сега на това място има магазин) още се пази иконата на Дънов. На нея „учителят“ е представен като Христос, само че вместо кръст е изобразе­на голяма петолъчка. Известно е, че тя се появява при последователите на Моше (Моисей) във връзка с култа към бог Ремфан. След Великата октомврийска революция неслучайно кръстовете на някои църкви, (например манастира, където е концлаге­рът на остров Салавки – (първият експери­мент на комунизма), на мястото на кръс­товете са поставени петолъчки. Подобно е във Велико Търново. Оградата на старото во­енно училище е направена от красиви лъвове с корони на главите. Върху тях има кръст. Този кръст след 09.09.1944 година е за­мазан с цимент и върху него са изобразени петолъчки, които могат да се видят и до ден-днешен.

До смъртта си Петър Дънов след толкова усилия вече е успял да убеди много от свои­те възторжени последователи и последователки, че е Иисус. Твърде показателно е, че след като Петър Дънов почива на 27.XII.1944 година всички очакват той да възкръсне „в тре­тия ден“, както е възкръснал сам Иисус Христос според „словото Му“. Но това не се случва, надеждите и очакванията оста­ват напразни. Въпреки това нашите бълга­ри, които имат една положителна черта, остават верни на своя първоначален избор. Само малцина дъновисти осъзнават своята заблуда. Все пак Петър Дънов според Свеще­ното Писание на Новия Завет ще възкръс­не в Съдния ден, но не по своята воля, а по волята на Бог-Син. И разбира се, ще бъде съден, че се е правил на Бог, за да заблуди много хора. Навярно ще му се държи сметка и за това, че фризирайки косите си във форма на рога, той е искал да се хареса пре­ди всичко на дамите.

Вместо да даваме оценка, ще посочим само някои „мъдри“ наивитети на Беинса Дуно, на които все пак дъновистите гле­дат сериозно.

„Ако петлите в един град престанат да пеят, излезте навън. В тоя град ще ста­не катастрофично земетресение“ (Силите на Природата. С., 1947, с. 240).

Сотирологията на Петър Дънов

„Някои от вас още днес ще възкръс­нат, някои утре, някои след 10 дни, 15, 20, някои след една година, 2, 3, а някои може би, след хиляда, две, след 10,000 години. И казвам, на когото времето е дошло, да не закъснява нито с 1/100-милионна част от се­кундата. Вие трябва да бъдете като онова пиле, което се е замътило, а черупката се е изтрила, и то каже: „Чик-чик, чик-чик”!, а майката каже: „Клок-клок, клок-клок“! (Сила и живот, С., 1922, с. 177).

„Вие казвате: „Кога ще възкръснем?“ Аз (Петър Дънов) казвам: клок-клок, клок-клок! „Ама какво искаш да кажеш?“ – Клок, клок, клок-клок! „Ама какво искаш да кажеш?“ – Клок, клок, клок-клок! Това е велика филосо­фия“ (Сила и живот. С., 1922, с. 178)

Резултатът от първородния грях:

„Грехът е онази сила, която демагнитизира атомите“ (Петър Дънов и Българи­те. С., 1994, с. 37).

„Идването на Христа е границата между иневолюционния и еволюционния пе­риод, Христос е един трансформатор…“ (Пак там., с. 67)

„Когато слезе на Земята, Христос ще отвори всички кранове и навсякъде ще се чува бучене: Бу-у, бу-у! Тогава всички ще ка­жат: Какво става? Много бучи“ (Новият човек. С., 1947, с. 281).

Каква е съдбата на строителите, зи­дарите (масоните и комасоните), които въздигат антихристкото царство (рай-ха) като Вавилон? Отговорът е даден в Отк­ровението:

„Тогава един силен Ангел дигна камък, голям като воденичен, та го хвърли в море­то и каза: с такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, Великият град, и не ще го има ве­че“ (Откровение 18:21).

Православната Църква е градът Божи на Земята. А Масонската (и комасонската) „църква“ е „град“ на Антихриста, тоест „Ва­вилон“ (Вж. Синовете на блудницата и то­талитарната власт. Списание Участие. Литера­тура и социален живот. Год. V. , брой 2. Стара Загора, 1995, с. 56- 58).

При това вече стократно е дадено да се „разбере“ и от най-изоставащите уче­ници, че Беинса Дуно е „единственият учи­тел на Вселената“. Тъй като и Иисус Хрис­тос е Единствен Учител – Бог-Син, Петър Дънов няма нищо против да са едно и също нещо, така както Антихристът няма ни­що против да го считат за Христос. От­тук вече става ясно защо учениците на Петър Дънов вярвали, че след смъртта си той ще възкръсне на третия ден.

Скритата принадлежност на Петър Дънов към масонството убедително личи от следващите редове. Петър Дънов иска да постави човешката свобода в зависимост от природната необходимост. Ако човек се подчинява на законите, той скрито отх­върля Бога, тъй като Всемогъщият Бог е над всякакви закони. Животът в Бога е свобода, а не необходимост. Дори комуниз­мът, който иска да измести Царството Небесно и да го изгради за „богоизбраните“ на Земята, се схваща от Фаустовския ра­зум като скок от „царството на необходи­мостта в царството на свободата“. Петър Дънов е тръгнал да се прави на „учител“, въпреки препоръката на Иисус Христос ни­кой да не се прави на учител, защото Учи­телят е Един. За християните това е Единосъщната Света Троица. Богочовекът Иисус Христос – това е Учителят, Който чрез Светия Дух строи в Христовата Църква. И Петър Дънов смята, че учителят е един и той много прилича не на Иисус Христос, а на архиравина. „Един е учителят, който но­си загубената дума“, пише Петър Дънов. Човек не е загубил Бога, а само „думата“, тоест „па­ролата“. Петър Дънов дава вид, че знае тази ду­ма и поради това внушава на наивните и непознаващите Новия Завет, че няма как­во да търсят при Иисус Христос и в Него­вата Църква. Петър Дънов „знае“ „думата“ на магическото заклинание и със „законите на кабалата“ ще призове Бога. Ясно е, че Петър Дънов вместо учител е заблудител. За него Иисус Христос не е учител, защото „всеки, който се нарича учител, без да носи загубе­ната дума, или не е учител, или обикновен учител“ (Петър Дънов. Закони на доброто. Хелиопол, 1993, с. 285). В такъв случай „ис­тинските“ учители трябва да бъдат убий­ците на Иисус Христос, тъй като те зна­ят „паролата“ и я съобщават само един път в годината на Върховния празник.

Накрая искаме да обобщим, че учение­то на Петър Дънов е еклектично. На много мес­та то цитира от свое име други автори, искайки по един жалък начин да се предста­ви като озарен от висши духовни сили. Мо­гат да се посочат стотици места в него­вите томчета, доказващи това, но цяла­та му еклектика е подчинена на една един­ствена цел – целта на световното масонство и неговите създатели. Като резул­тат от преследването на тази цел Петър Дъ­нов създаде така нареченото „Бяло братство“, кое­то не е нищо друго, освен теософско комасонство, тоест масонство от втора ръка. По всяка вероятност той е членувал тай­но в масонската ложа „Богомил“. Неговата работа на сатанинската нива е била да заблуждава своите „братя“ и да сее неосатанизма в наивните български души, някои от които остават трогателни последо­ватели на една съзнателно и целенасочено натрапена заблуда и лъжа. Сатана и сатанизъм произлиза от санкритски Satha=лъжец, лъжовен, измамник. Неслучайно Петър Дънов назовава висшата „божествена“ сила „sat.“

__________________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 1998, кн. 2, с. 44-63. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[39]. Пак там, с. 79.

[40]. Пак там.

[41]. Пак там; Вж. по-подробно Евгени Данков. Комунистическото вероизповедание. – Синьо време, бр. 29, 1-7.VIII.1991, с. 3.

[42]. Вж. „Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Сборник, Т. 4. С., 1995, с. 323.

[43]. Петър Дънов и българите. С., 1994, с. 72.

[44]. Пак там, с. 73; Вж. Евгени Данков, Гражданинът на света е безнравствено същество. – Плевенски новини, год. III, бр. 12, 8-15.04.1996, с. 12.

Изображение: авторът Евлоги Данков (1944-2018). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-agW