Евлоги Данков

„А вие недейте се нарича учители: защото един е вашият Учител – Христос”.

(Матей 23:8)

Въпреки разпространението у нас на дъновистка литература, тя не успя да навлезе и да заработи в богословската наука и научната дейност. Дъновизмът си остана затворен в еклектичен емпиризъм, основаващ се на безпредпоставъчно мислене и фантазии (без реално покритие). Още при­живе има опити дъновизмът да се приобщи към българското философско мислене. Такъв е например случаят с Ангел Томов, който през 1930 година публикува хвалебствена ста­тия в списание „Философски преглед“. Има отново опити да се реабилитира дъновиз­мът предимно в научно-популярната и попу­лярната литература, но и те не дадоха ре­зултати. Дъновизмът не можа да заеме мяс­то в университетското и средношколско­то обучение освен като предмет на крити­ка и пример за еклеклектизъм[1]. Най-големи възможности съществуваха той да се при­върже към теософията, но и там претърпя провал като си остана само един помощ­ник.

Научната критика на дъновизма има широк обхват. Хилядите (7,500) беседи на Дънов са обект на аргументирана научна критика от такива автори като: професор архимандрит д-р Евтимий, академик Димитър Михалчев, дякон Иван Войнов, Даниил Т. Ласков, Михаил Александрович Калнев и други. Интересно, че Петър Дъ­нов (1866-1944) не е критикуван от академик Тодор Павлов. Според професор Ангел Бънков дъновизмът като разновидност на теософия­та „няма стройна религиозно-философска система“ (Ангел Бънков. Развитие на фило­софската мисъл в България. С., 1965, с. 462).

Богословска критика на Дъновото учение

Петър Дънов е критикуван убедително от богословска гледна точка по следните по-важни пунктове[2]:

а) Религиозни убеждения (псевдомесиански)

б) Учение за Бога (като антихристко)

в) Учение за Иисус Христос като Бог-Син (сам Петър Дънов е въплътеният Хрис­тос)

г) Учение за ангелите (Отначало ангелите са били хора, Земята е Учител, но поня­кога твърди, че е самият Иисус).

д) Учение за човека (Всеки човек е клетка на божествения организъм). Всяка клет­ка е разумно същество и има „интели­гентност“. Цветята са духове и в себе си притежават човешка природа.

е) Учение за душата (Отначало е неиндивидуализирана и е дошла да се учи (чрез тя­лото на Земята). Бог изпраща душите на Земята за наказание, тъй като иска­ли да станат богове. Така Луцифер (пад­налата Денница) се приравнява по съдба с човешките души и се поставя в поло­жение на техен Бог.

ж) Учение за дървото на живота и познани­ето. Те са в човешкия мозък. Дървото за познание на доброто и злото е отзад, а „дървото на живота“ е отпред.

з) Учение за Църквата. Отрича съществу­ването на една свята, съборна и апос­толска Църква, глава на която е Хрис­тос. „Бялото братство“ играе ролята на либерална „църква“. Иначе истински­те масонски ложи образуват църквата на Земята. Дъновизмът принадлежи към комасонството, макар този факт да е неприятен за някои.

и) Петър Дънов отхвърля изповедта пред ду­ховния наставник и самото свещенство. Самият Беинса Дуно е първосвещеник на „белите братя“, а не Христос ка­то вечен Първосвещеник по чина Мелхиседеков.

й) Учение за ада и рая. Адът е 13-та сфера. Той е тук на Земята и когато Петър Дънов влезел в него, пеел и не се страхувал. Адът му доставял удоволствие и не е лошо място. Когато Христос слязъл в ада, самите дъновисти били там, но забравили, че са го видяли. Жените дър­жат ключовете за царството Божие.

к) Живот след смъртта. Христос връща хората да се прераждат, докато се усъвършенстват. Само една еврейка е пра­тил да се кръсти.

л) Учение за мистичното извикване души­те на умрелите, което в Стария Завет се наказва със смърт. Забранен е кон­такта със светиите, но с дявола и ду­ховете на ада може да се осъществява такъв контакт.

м) Учение за морала. Човек е свободен и не е задължен пред никого и за нищо. Човек не трябва да е свързан с никакви връзки: семейни, политически и други. Сам Дънов счита себе си прибързан да „работи“ за масонската псевдомесианска кауза, да руши Църквата и българското семейст­во.

Философска критика на дъновизма от академик Димитър Михалчев

Критикувайки основните еклектични твърдения за душата на Беинса Дуно, Димитър Михалчев заявява: „Ако душата е нещо не­материално, как може да се поддържа, че тя „отива някъде“, „връща се на Земята“, „влиза в някакво тяло“, „напуска го“, „при­бира се в утробата на Бога“, чака да ѝ дой­де ред за нова командировка на удобно мяс­то, в удобна и целосходна „опаковка на ду­ха“, предназначена за по-нататъшно усъ­вършенстване на душата – какъв смисъл има цялото това първобитно и архигрубиянско третиране на душата“[3]. За Димитър Михал­чев дъновистките твърдения в най-добрия случай са „теософска фантастика“, породена от безпредпоставъчно мислене. Пос­ледното, ще допълним и ние, заема важно място в духовния живот на хора, търсещи обект на въжделение, който играе роля на фикс идея, тоест „идея-фикс“. Подобно безп­редпоставъчно мислене за Димитър Михалчев е ре­зултат на парамнезия.

Димитър Михалчев, въпреки огромната еклек­тика, приема сериозно дъновизма за теософско учение и го критикува като такова, без да се интересува от всичките глупос­ти, изказани на много места. С това Димитър Ми­халчев все пак придава някаква легитим­ност на дъновизма, макар да го критикува безпощадно. При добро желание наистина може да се признае някаква „философия на световната история“. Човечеството по това време е в навечерието на шестата раса, но всъщност е в навечерието на „ко­мунизма“ и в развития социализъм! Всяка раса изработва по едно сетиво. Днес човек е в петата раса и затова има 5 сетива. През шестата раса сетивата ще станат шест. Дънов особено настойчиво се предс­тавя за ясновидец, защото ясновидството е шестото сетиво. Димитър Михалчев призна­ва, че подобни твърдения нямат нищо об­що с науката. Ясновидството Димитър Михалчев отнася също към усещането и не може да е критерий за шестата раса.

Теософските реминисценции на Беинса Дуно, Димитър Михалчев още приживе нарича (в най-смегчена форма) „странни“. Дори сами­те теософи отправят упреци към дъновиз­ма, който не е съвсем безупречен относно „новото човечество“. Димитър Михалчев обръща внимание, че такава „цивилизация е сифилизация“. По noвoд на високомерното от­ношение на Петър Дънов към съвременна­та наука твърде тактично Димитър Михалчев ци­тира мисълта: „Оставете днешната наука на спокойствие! Нито тя е за вас, нито вие сте за нея[4]“.

И днес науката продължава да пречи на незаслуженото сатанинско възвеличаване на Петър Дънов.

За ясновидството на Беинса Дуно Димитър Михалчев изтъква: „Трябва човек да е до­сущ непридирчив в своето мислене, за да може да се задоволи с фразите на „големия ясновидец“, който ни уверява, че вижда „умрелите около нас в астралния свят[5]“.

Стремежът на Петър Дънов да компенсира липсата на истинско научно знание и да се възвиси недосегаемо във всички области е особено убедителен, когато той се предс­тавя пред някои свои поклоннички за „Иисус“, както ще видим по-нататък. За едно от важните ясновидства на Петър Дънов се счита убийството на заместника на Левски – Стамболов [6].

Но това едва ли е предсказание, като се знае, че е имало предварителен масонски заговор. Дънов бил добре информиран за действията на масонските среди.

Петър Дънов поднася повърхностни еклек­тични фрази от различни философи, но обикновено не прави на тях задълбочен ана­лиз, при това не цитира авторите. Свое­то превъзходство над тях Петър Дънов демон­стрира по следния начин: „Дайте ми съчи­ненията на някои поети, които не позна­вам, като ги прочета, аз ще ви кажа дали дишат и се хранят правилно и дали ходят правилно. Същото мога да кажа и за фило­софите[7]“

Важно е обаче мисленето, а не сома­тичното, което е sema (гробница) на душа­та.

Самоизтъквайки се Петър Дънов спокойно взема чужди мисли и ги представя като свои. Нали Вселената е „негова“, следователно и всичко което са съчинили преди не­го му принадлежи и той въпреки морала и закона за авторското право си приписва чужда слава. Характерен в това отноше­ние е случаят когато в една деликатна си­туация използва формулировка на Джордано Бруно: „Бог е Същество, центърът на който е навсякъде, а периферията – никъ­де“. Това е неоплатоническа идея за Едно от триадата: „Едно, Ум, Душа“. Интерес­но, че дъновистът, който е получил това „откровение“ и до края на живота си мис­ли, че то е на Беинса Дуно – „вселенският учител“.

В действителност ако въобще може да се говори за някаква философия на Петър Дънов, тя се отнася към наивния емпиризъм, примесен и с още по-наивен мистицизъм. Ето неговото основно кредо: „Светът ние научаваме чрез наблюдение и опит[8]“. Няма що, голямо откритие! Философите преди него още в античността притежават по-съвършени методи на познание. Но Петър Дънов се интересува от душите, а не от зна­нието с главна цел – заблудата.

Дъновизмът като комасонско движение

„Иисус им казва: нима не сте никога че­ли в Писанията: „камъкът, който отхвър­лиха зидарите, той стана глава на ъгъла; това е от Господа, и е дивно в очите ни“

(Матей 21:42).

Твърде малко са дъновистите, които съзнават, че – принадлежат към комасонството. Като комасонство дъновизмът се отнася към смесеното масонство, което допуска свои членове и жени. На комасонството се позволяват значителни отклоне­ния от обикновения масонски и бенеберитски ритуал, който съвременните психоана­литици отнасят към патологичните[9].

По noвoд на комасонството големият познавач на масонството Иван Богданов пише: „Макар формално, българското сме­сено масонство, в което участват и жени, да не влиза в състава на Великата ложа на България, то е близо до нея по идеи, а чрез него е свързано и с така наречената Либерална все­ленска църква, където по едно време са приобщени и някои български масони, при­върженици на теософията“ (Иван Богданов. Синовете на вдовицата, с. 89).

В увода на книгата „Петър Дънов и българите“ (с. 7) дъновизмът е поставен наравно с ученията на „западните окултисти – розенкройцери и антропософи“ в пъл­но съответствие с характеристиката на Иван Богданов, дадена в неговата книга за българското масонство. Там неговите чле­нове са наречени „синове на вдовицата. Но в Новия Завет ясно става дума не за „вдовица“, а за блудница. За розенкройцерите и антропософите днес няма съмнение, че се отнасят към комасонството, тоест масонс­твото второ качество. Към това масонс­тво качествено принадлежи и дъновизмът, но някои видни членове са били и истински масони.

В книгата „Петър Дънов и българите“ се твърди във връзка с пребиваването на учителя на „Бялото братство“ в Америка следното: „Без да притежаваме конкретни сведения, имаме основание да предполага­ме, че учителят е имал среща с лица, при­надлежащи на Розенкройцерската окултна школа“(с. 26). Показателно е, че личен секре­тар на Петър Дънов става теософът Боян Боев – ученик на Рудолф Щайнер (1861-1925). Намеци за принадлежността на Петър Дънов към световното масонство (още когато е бил в САЩ) се съдържат в горепосочената книга „Петър Дънов и българите“ на с. 26. Очевидно там става дума за масонски ри­туал. При това Петър Дънов нарича „бялото братство“ „бяла ложа“ без да посочи коя е черната ложа[10]. Той никога не посочи чер­ните ложи, защото такива бяха „белите“, не посочи кое е и „черното братство“.

Петър Дънов декларира публично, че рабо­ти за така наречената „нова култура на шестата ра­са“. По този noвoд за себе си той заявява параноично: „Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен“. Фактически Петър Дънов се обявява за така наречената нова религия на шестата ра­са, която не е нищо друго освен ционизъм, на чиято основа се гради комунизмът.

Беинса Дуно е гледал оптимистично на настъпващия комунизъм в пълно съответствие с масонската религия, политика и идеология. Тогава господствала вълната на всеобщ оптимизъм и това обяснява при­съствието на голяма част от българската интелигенция в масонските ложи. Тук Петър Дънов е в пълен унисон с него. „Това, което иде сега в света, е толкова велико, че всич­ки ангели надзъртат от небето, да видят, какво иде и какво става на Земята. Цялото небе, цялото Битие се интересува от то­ва[11]“. Уви, дори времето стана съдник на тази огромна заблуда – ХХ-ти век стана век на краха на псевдомесианската масонска идея за изграждане царство небесно на Земята без Христос. Сега само безумните могат да повторят този експеримент, който отне живота на около 100,000,000 невинни жертви в цивилизованите страни. Теософите смятат комунизма като „изявяване на Ве­ликия Господ[12]“. Но в лагерите на смъртта (60 броя в България) загинаха и около 800 ду­ховници, които за съжаление още не са идентифицирани.

Показателно е, че Петър Дънов представя Втората световна война като „расова[13]“. Неслучайно геолозите наричат съвремен­ната ера – каинозойска. Петър Дънов е бил наяс­но с настъпващия комунизъм в България. От гледна точка на тази война комуниз­мът днес се оказа висша степен на фаши­зъм, а фашизма нисша степен на комунизма. Дъновизмът и комунизмът имат общи цели само по отношение на Антихриста и пора­ди това рушат Църквата.

Петър Дънов руши тайнствата на църквата

„Кръщението Иоаново откъде беше“ от небето ли, или от човеците? А те раз­съждаваха помежду си и думаха: ако речем от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?“(Матей 21:25)

По един префинен неосатанински на­чин Петър Дънов руши тайнствата на Църква­та (като град Божи на Земята), установе­ни чрез апостолската приемственост: Кръщение, Миропозаване, Причастие, По­каяние, Свещенство, Брак, Елеосвещение (Маслосвет). Тези тайнства се заместват явно или не с масонските и комасонските обряди. Както се вижда бил е най-силен при рушенето на брака и семейството. Досега никой не е правил статистически изслед­вания колко църковни брака има в Бялото братство, но сме сигурни, че ще са нищож­но количество. Процентът на разтрогна­тите бракове по негово време ще е бил зна­чително повече над средното количество в страната. Това се отнася и до живеещитe без брак дъновисти и дъновистки. Дори и тези мъже и жени, които живеят заедно отричат църковното тайнство брак. Слу­чаите, разказани в „Дъновизмът без маска“ (1995) са нищожно количество и са само по­казателни примери. Неуките в църковните тайнства лесно се подвеждат да подме­нят Христос като Бог-Син със сексуалния инстинкт. При това самият Христос в „братството“ е подменен с „Учителя Дънов“. Ето как ловко успява да се справи с това Петър Дънов: „Днес всички хора искат да видят физическия Христос. Жените имат физическия Иисус, но не го признават. (Тук дори не става дума за съпруги – Евлоги Данков). Ваши­ят възлюбен (а не съпруг) е вашият Иисус. Защо не го признавате?[14]“. Не е тайна, че Дънов е бил „възлюбен“ на немалко дами, ко­ито според него плащали кармата си със законните съпрузи. Така например в писмо (писано във Варна на 15.08.1905 до Мария) Беинса Дуно пише: „Вяра, надежда, търпе­ние, това ти трябва. Любовта изисква жертви, изисква себеотричане, слушане. Твоят път е от Мене определен… За тебе предстои работа да вършиш за Мене… На­учи се да бъдеш търпелива и Мъдра… Пом­ни, на тебе гледат много твои сестри. Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат в тебе, ще просиш и ще ти бъде. Всичко ще се изпълни на своето време. Слушай благи ми Дух. Твой Господ, Емануил“.              

Да, Беинса Дуно в писмата си до по-красивите булки се е подписвал Емануил. Така се нарича Иисус Христос, изобразен върху някои византийски монети с икони. Той е Христос, тъй като е „възлюбен“.

Тайнството покаяние е отхвърлено веднъж завинаги. Няма и църковно причастяване. Петър Дънов съветва: „Никога не бива да се страхувате от греха и никога не се опитвайте да биете дявола“[15]. При тези две „божи“ заповеди на бедния дъновист не му остава нищо друго, освен да се покорява на този дявол, от който няма отърване. По този noвoд Беинса Дуно сам разкрива смисъла и значението на пентограма (пе­толъчката), който по-късно е поставен на гроба му. „Виждате от картината (сочи Пентограма), че главата на дявола е вътре в нас[16]). Ясно е кой е този „бог“, за който Беинса Дуно говори, че е „вътре в нас“ и ня­ма нужда от Църквата. При това от пра­вославната апостолска традиция е извес­тно, че Христос е „глава на Църквата“ и глава на мъжа, а главата на жената е мъ­жът ѝ. Това е здраво семейство. Но Петър Дънов иска да е „глава“ на всички дъновистки семейства и най-вече на тези, които го поддържат финансово.

В писмо, написано във Варна на 16.08.1906 година този път до Л. М. Казакова, Беинса Дуно се подписва „твой приятел Иисус“ (свещен подпис). Ще цитирам цялото пуб­ликувано писмо: „Да не отпада сърцето ти, нито да се колебай душата ти. Вярвай в мене и в Отца и всичко ще изправя за тебе. Няма да остане трудът ти без моята отп­лата. Бъди образ по сърце и душа на твоя Отец. Благост искам, веселие и ясност на ума. Твой приятел Иисус (свещен подпис)[17]“.

За себе си Беинса Дуно отбелязва в ед­на беседа пред свои последователи, озагла­вена „Дойди след мене“ следното: „Казвам: Иисус е дошъл вече за вас, но вие не Го приз­навате, търсите Го другаде: ту в лицето на някой свещеник, ту на мъж или жена, катo не го намерите, казвате: Не е тук. Дой­де някой ясновидец, казвате: Тук е! После виждате, че и тук Го няма. Търсите Го в ед­на, във втора, в трета църква, но и там Го няма[18]“. Това сам е написал със собствена­та си ръка, а ние виждаме кой е. Наистина Петър Дънов до дъно отхвърля църковното бо­гослужение за сметка на сексуалния инс­тинкт. Чрез логическа аргументация не мо­же да бъде признат за Иисус, Емануил и Елохим. Остава „аргументацията“ на либидо­то, която Петър Дънов твърде нагло подхран­ва чрез разрушаване на църковните тайнс­тва. В дъновизма на почит във връзка с пентаграма (знака на Бафомет, тоест пето­лъчката) е и масонското „Божествено ако“ и железният светилник на семитските ко­лена (от гръцки sema). Според Петър Дънов само те, на брой 144,000 ще бъдат спасени и ще образуват новото човечество[19]“. Остана­лите са приравнени с животните и ще бъ­дат роби на труда на Дънов. Неговият „нов човек“ има за „глава“ не Христос, а Ан­тихриста. Това според Петър Дънов ще бъдат „новите“ 144,000 гласа в космическата хар­мония. Оттук става ясно кой е финансирал Дънов и откъде е имал толкова злато да се водят дела и след смъртта му за това бо­гатство, което е притежавал „Елохим“ – „Ангелът“ Господен.                                     

Дъновистката профанизация на православното богословие

                                                                                                                                  „Аз съм Алфа и Омега, начало и край – Който е бил и Който иде, Вседържителят“

(Откровение 1:8)

Петър Дънов иска да внуши, че чрез него е станало Второто пришествие. Той е „Ве­лик учител на Вселената“, защото е дошъл както първия път дойде Христос от небе­то. И Петър Дънов е от небето – вярват него­вите последователи. Но ето какво той сам казва за небесния свят – неговата „родина“: „Може вие да ме запитате, какви са отно­шенията на небето. И Петър Дънов е от небе­то – вярват неговите последователи. Но ето какво той сам казва за небесния свят – неговата „родина“: „Може Вие да ме запи­тате, какви са отношенията на небето? Такива, каквито са на Земята“ (Сила и живот. С., 1922, с. 1) – отговаря Петър Дънов – без да му мисли много. Няма значение какви са постановките в Ареопагитския корпус за небесната иерархия. Първо Петър Дънов не ци­тира и не разбира от небесните работи. На това отгоре „няма никаква разлика меж­ду небето и Земята и в православно-християнското богословие“. Така учи „мъдро“ Учителят, а и „бог“ говори чрез неговата уста“. Затова и раят е на Земята. У нас този райх, „предсказан“ от Петър Дънов, просъществува половин век.

Дъновата „космология“ е подчинена изцяло на култа към споменатия архитект на Вселената. Дънов говори за три свята: Физически (материален), духовен и божес­твен. Последният съответства на „Вели­кия архитект“ с петолъчката, който създава двата по-ниски свята. Този „Архи­тект“ работи с чук, пергел, отвес, мист­рия и други, тоест това са масонските символи. В зависимост от ролята на „Великия ар­хитект“ на Вселената се извежда и ролята на „зидарите“ – „строители“. Както в християнството има работници на Божия­та нива, така и при масонството (и комасонството) има „работници“. Петър Дънов е един от тези „работници“, които в про­дължение на десетилетия сееха семената на заблудата и сатанизма.

Учението на Петър Дънов обръща наопаки православно-християнския катехизис и затова е псевдохристиянско. Петър Дънов утвърждава усъвършенстването на фаустовската душевност. Човек сам ще се усъ­вършенства и ще стане „бог“ като служи на злото и без благодатта на Богочовека Иисус Христос. Тъй като Петър Дънов се сравнява с Богочовека, то в действителност ние следва да го приемем като сатаночовек. Петър Дънов игнорира жертвата на самопринизилия се Бог Син, Неговото възкресе­ние и Второ пришествие. Чрез своето „учение“ Петър Дънов култивира човекобога и по-точно – илюзията, че падналият човек със собствени сили и талмудистко-кабалистични „указания“ може да стане бог. Това съответства напълно на стремежа на Антихриста (който ще бъде въздигнат от Дановото коляно) да се опита да стане Бог Син. Петър Дънов сам се възвеличава до равни­щето на Учителя Иисус Христос и дори се поставя по-високо от Него. Заблудените „ученици“ на самозвания „учител“ са нари­сували и икона на Петър Дънов, за да може по-убедително да съперничи на Иисус Хрис­тос. Един негов последовател – полковник от царската армия (казваше се Божков) по времето на моето следване в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ твърдеше, че след като разсъж­давал дълго за „учителя“ и Христос, разб­рал, че Петър Дънов е въплътен Христос, тоест те са тъждествени… За да изглежда убеди­телно, че Петър Дънов е Христос, той внушава на един от неговите приближени наивници (Пеню Киров), че е „прероденият Иосиф Ариматейски, който снема тялото Хрис­тово от кръста[20]“. Този наивник е приел лъжата за истина и я е носил цял живот в себе си. На това твърдение може да се пог­ледне трагикомично, ако по-нататък ко­мичното не отпада и остава само трагич­ното. Дописвайки най-отговорно „празни­те места“ на Новия Завет, Петър Дънов твър­ди (и учениците му най-сериозно вярват), че прави допълнения към Евангелията. Той (Петър Дънов) добавя, че след като Христовият Дух се отделя от безжизненото тяло, вселява се в Иосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб“. Но този Иосиф сега е Пеню Киров, а Дънов – Христос. Петър Дънов и тук е наречен „д-р Петър Константинов Дъ­нов[21]“. Но както ще видим по-долу, това е чиста предумишлена лъжа, относно тит­лата „доктор“. Интересно, че Иосиф Ари­матейски „познава“ своя учител. След това и самият Пеню Киров „разбира“, че е Иосиф Ариматейски. Кой обаче не е разбрал, че Петър Дънов не е доктор, ние разбираме (вж. с. 156). Пеню Киров (Иосиф Ариматейски) според масонската терминология е наречен „работник“.

Следва…(виж тук).

____________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 1998, кн. 2, с. 44-63. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Архимадрит д-р Евтимий. Писма за дъновизма. В сборник Дъновизмът без маска. Велико Търново, 1995, с. 139-147; Евлоги Дан­ков. Петър Дънов и неговата комасонска дейност в България – „Кула“. Списание за литература и изкуство. Казанлък, 1995, N 4, с. 3-12. Писмата на архимандрит професор Евтимий ще бъдат обект на специално изследване.

[2]. Вж. Дъновизмът без маска. Велико Търново, 1995, с. 1-148; Евлоги Данков. Тайната власт на тъмните сили – Синьо вре­ме, бр. 8, 7.III.1991, с. 3.

[3]. Михалчев, Димитър. Против дъновизма като теософско учение. В: Дъновизмът без маска. София, 1995, с.49.                                                                                  

[4]. Пак там. с.48.                                                                                                                                                      

[5]. Пак там. с. 49; За критиката вж. История и съвременност на масонството – Габровски новини, бр. 32, год. III, 23-30. 09.1996, с. 13.                                                                                                   

[6]. Петър Дънов и българите. С., 1994, с. 137.                                                                                     

[7]. Пак там, с.75.                                                                                                                                                  

[8]. Пак там, с. 163; Вж: Религиозният признак властва в разпределението на световните блага. – Плевенски новини, бр. 32, Год. III, 26 август-1 септември 1996, с.7.                                       

[9]. За дейността на комасонските младежки организации, които трябва да заместят ком(ас)онизма и да го въз­родят отново вж: Дъновизмът без маска. Велико Търново, 1995, 160 с.; Самите последователи на Дънов обозна­чават дъновизма като „Хермесова философия“ ( В: Петър Дънов и българите. С., 1994, с. 32). Тази характе­ристика наистина може да се приеме, но трябва да се уточни, че Хремес е „князът на ада“, а не цар на царс­твото Небесно. Той е много по-близък до „монотеизма“ на Веелзевул.                                                                                 

[10]. Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново. Т. I. Велико Търново, с. 245.                                                                                                                                                                      

[11]. Новият човек. С., 1947, с. 278.                                                                                                    

[12]. Пак там. За критиката вж. Евлоги Данков. Живот и истина в Свещеното Писание. – Времена, бр. 193, год. V, 14-20 март 1995, с. 5.                                                                   

[13].Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново. Т. I. Велико Търново, 1995, с. 208.                                                                                                                                  

[14]. Пак там, с.67.                                                                                                                                                                      

[15]. Пак там,с.173.                                                                                                                                         

[16]. Пак там, с. 174; Вж. Евлоги Данков. Лагерите на смъртта в най-хуманния строй. Синьо време, год. I, бр. 1, 1990, с. 7.                                                          

[17]. Пак там, с.81.                                                                                                                                     

[18]. Вж. Новият човек. С., 1947, с. 276.                                                                                               

[19]. Вж. Новото човечество. С., 1947.

[20]. Вж. „Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Сборник, т. 4, С., 1995, с.116.

[21]. Пак там.

Изображение: авторът Евлоги Данков (1944-2018). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-aeP