Протоиерей Стефан Ляшевски

Книга Битие. Особености на нейното написване

Когато се сравнява библейското повествование със съвременните научни представи за сътворението на света, обикновено се обръща внимание само на противоречията между тях, като съвършено се игнорират времето и мястото на написването на книга Битие.

Ако боговидецът Моисей живееше в наши дни, той би записал откритото му от Бога със съвсем други понятия. Книга Битие е написана на езика на своето време – език на пастирски народ, чиито понятия и реч са били доста ограничени. Семитският език от началото на второто хилядолетие преди Рождество Христово Е бил толкова беден, че често една дума е изразявала няколко понятия. Например, думата „йом“ е означавала и „ден“, и „период от време“. Освен това, религиозният език на Изтока, дори до евангелско време, е бил език на символи и образи, което нагледно е отразено в евангелските притчи – едва ли можем да бъдем толкова наивни, че под евангелските „таланти“ да подразбираме златни монети, под пшеницата, която сее сеячът – житни класове, и така нататък. Нима езикът на Апокалипсиса не е изключително език на символи? Езикът на египетските иероглифи е също език на символи. Няма нищо чудно в това, че и Моисей пише на езика на своето време, още повече, че израилският народ току-що е напуснал Египет, където животът е бил препълнен със символи.

А и самият боговидец Моисей не е считал упоменатите „дни“ за астрономическите 24 часа, тъй като въпросът за деня и нощта в съвременния им смисъл възниква едва в четвъртия ден на творението. „И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ … по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта…“ (Битие 1:14,16). Тук ясно се говори за появата на ден и нощ. Следователно употребата на дума „ден“ при описването на първите три дни, а също и думите „вечер“ и „утро“ са само символични изрази, за което ясно свидетелства св. Иоан Златоуст в тълкуванието си на книга Битие: „Затова е казано, че е било утро и вечер, за да знаеш, че всичко не се е появило мигновено, а че е имало начало, среда и край на този период“. И св. Василий Велики в своя „Шестоднев“ пише: „Дали ще кажеш ден или век, ще изразиш едно и също понятие“.

Никой от светите отци на Църквата, писали тълкувание на книга Битие за дните на творението, не е разбирал думата „ден“ в буквален смисъл. Обяснение на този символ се е срещало в богословските трудове и в учебниците по Закон Божий, но някои въпроси, като например, появата на слънцето в четвъртия „ден“ на творението и всичко, свързано с това, са били пропускани от нашата богословска мисъл и запълването на тази празнина днес се явява съществена необходимост.

Изобщо, въпросът за космогонията е твърде сложен, защото ако Моисей бе писал на езика на съвременната космогония, например, в духа на Кант-Лапласовата система, то, в продължение на три хилядолетия, никой не би бил в състояние да го разбере. Но, пророкът е считал за необходимо да покаже, че съвременните астрономически закони са се появили в средата на живота на Земята, много след нейното сътворяване и създаване най най-богатото растително царство – ето защо това разделение на годишни „времена, дни и години“, той описва в четвъртия „ден“ на творението. И подчертава: „за да осветляват земята“ (Битие 1:14), тоест по отношение на Земята. Когато пророкът говори за появата на слънцето, луната и звездите, се има предвид, че небето се очистило от мощните водни пари и лъчите на слънцето проникнали на земята за първи път едва през Карбонския (каменовъгления) период и овъглили тревистата гигантска растителност, непривикнала към тях.

Следователно, думите „И създаде Бог двете големи светила“, трябва да бъдат разбирани относително, а не абсолютно, тоест да се нагодят към тези представи на хората за земята и слънцето, които са съществували в продължение на три хиляди години.

За голямо съжаление, у мнозинството съвременни образовани хора, познанията в тази област остават такива, каквито са били в детството, тоест в такава примитивна форма, която, разбира се, никак не може да удовлетвори потребностите на възрастния човек. Това разногласие, този прелом, става точно тогава, когато се формира човешката душа и, прекършена, вярата съвсем се изгубва. Само в някои избрани души тя остава, въпреки привидното противоречие, усилено пропагандирано от атеизма. Така се осакатяват младите души поради недоразуменията, които остават „камък за препъване“ за дълги години, а понякога и за цял живот.

Многочислените ми беседи с младежи и възрастни хора показват, че с отстраняването на това недоразумение, безверието пада като окови и душата леко се понася на крилете на вярата, увлича човека в богатата съкровищница от духовна литература, която преобразява атеиста в богословски образован член на Църквата.

Възгледът за миналото на земята, към който се придържа съвременната наука

Геологията е сравнително млада наука. Преди две столетия образованото човечество не е имало понятие за произхода на земята и историята за възникването на живота на нея.

В средата на XIX-ти век, когато палеонтологията, науката за древните организми, тепърва започнала да набира сили, Дарвин издигнал своята еволюционна теория, която сложила началото на спор, дори вражда, между науката и религията, между знанието и вярата. Оттогава изминали повече от сто години и възгледите на науката за произхода на живите организми много се променили. Сега вече можем да обобщим всички знания на човека за миналото на Земята, от които произтичат удивителни, твърди и неоспорими положения:

1. С пълна достоверност можем да кажем, че почти всички видове живи същества, населявали Земята през различните геоложки периоди, вече са изучени. Ако бъдат открити още разновидности, те няма да внесат абсолютно никакви изменения в общата структура на видовете.

2. Цялата последователност в произхода на живите организми от низши към висши се намира в поразителна хармония с последователността на геоложките периоди, в чиито отлагания се срещат техни отпечатъци или вкаменелости.

3. Вън от всяко съмнение е, че развитието на видовете растения и живи същества е в пълна приемственост от един вид в друг, при което новите видове запазват родовите признаци на тези, от които произхождат. Така например, първата птица – археоптерикс, запазва главата на звяр, гръбначната система и остатъците от нокти на крилете от своя предшественик – птеродактила. При следващите видове птици всички тези признаци изчезват. А копитните запазват четири пръста от петпръстната лапа на своя предшественик и така нататък.

4. Последователността в появата на различните видове организми е напълно установена и по-нататък не може да бъде подложена на никакви съществени изменения.

5. Тази последователност е представена в следния ред: растения, дребни обитатели на морето, панцерни риби, амфибии, рептили или влечуги, птици и животни.

6. На лице е статичност на видовете в днешно време, тоест невъзможност да се появят нови видове във всичките четири царства: растения, риби, птици и животни.

7. Пълното отсъствие на междинни звена между отделните видове е в такава степен на противовес на еволюционната теория, че довежда до издигането на друга теория – не за постепенната еволюция, а за мутация, тоест скокове в произхода на видовете.

8. Тропическият климат по цялото земно кълбо до Пермския период свидетелства за съвършено други астрономически закони на Земята в онова далечно време, когато не са съществували студени полюси и изобщо климатични пояси, не е имало дори сезони, тоест лято и зима.

9. Продължителността на геоложките периоди безспорно се измерва в милиони години.

Това са основните общоприети положения. От тях се правят различни изводи и се издигат различни теории за обяснението на едни или други явления. Съществуват такива хипотези, които се опитват да опровергаят или да оспорят тези положения, тъй като последните никак не се съгласуват с нечии теории. Трябва да отбележим, че изобщо не съществува нито една теория, която би обяснила всички тези, понякога противоречиви факти и би дала стройна представа за произхода на света, без да бъде оспорвана от противоположна хипотеза.

Как богословската мисъл се отнася към откритията на съвременната геология

Дойде време, когато богословската мисъл трябва да се разпростре и в тази област, макар че богословието е наука за духовния свят и своите съждения за външния свят изказва неохотно, предоставяйки, по думите на св. Василий Велики, на езическите мъдреци сами да се опровергават един друг.

И в Библията боговидецът Моисей само с най-кратки изрази говори за произхода на света, тъй като Бог е предоставил на човека, царя на всяка твар, сам да опознае света и цялата негова история. Като го удостоил с божествения дар на разума, Бог му открил истината за произхода на земята и живота на нея чрез своя избраник Моисей, който запечатал тази истина на първите страници на книга Битие. В нея той е записал с такава поразителна последователност събития, за които хората не са имали никакви знания и едва в последните столетия са могли научно да се уверят в правотата на написаното от него. А въпросът за четвъртия ден на творението, където се говори за слънце, луна и годишни времена, стана понятен едва в наши дни.

И така, богословската мисъл не може вече да се отклони и да не изкаже своето мнение по посочените основни положения в геологията, а отговаря с цялата си категоричност: да, богословската мисъл напълно признава всички тези факти, като не намира в тях никакво противоречие с библейските сказания. И още повече – в тях тя вижда потвърждение за богооткровеността на сказанието за „дните“ на творението, което ще послужи като предмет за изследване на всеки „ден“ поотделно в следващите глави на този труд.

Налагало ми се е да слушам наивните възражения: как може да се съвмести многомилионното съществуване на земята с твърдението на Църквата, че от сътворението на света досега са изминали 7500 години? Тук общоприетият термин „от сътворението на света“ е погрешен, защото в действителност летоброенето започва от сътворяването на Адам, тоест годината на сътворяването му се счита за първа година на летоброенето.

Освен това, цифрата 7500 не е църковен догмат и този въпрос ще разясним във втората част на нашия труд „Първите хора“.

А относно това, колко време е изминало преди сътворяването на Адам, в книга Битие нищо не се споменава, освен символичните библейски „дни“ – „йомове“, тоест периоди, а периодът, разбира се, може да продължи и милиони години.

Еволюционната теория и нейните грешки

Ще проследим, по какъв начин са направени изводите на еволюционната теория и на какво се основават. Дарвин установил две основни безспорни положения:

1. Изкопаемите форми безусловно са приемствени, тоест преминаващи от вид във вид (трябва да се отбележи, че такива възгледи са били изказани още преди Дарвин от основоположниците на геологията – Кювие и Ламарк).

2. Всички опити и експерименти да бъде получен изкуствено нов вид, не дали положителни резултати, а се получавали само най-разнообразни породи от един и същ вид (например кучета или гълъби).

Двете положения безусловно са верни, но изводите на Дарвин от тях не се потвърждават от по-нататъшното развитие на палеонтологията. Според Дарвин, палеонтологичните колекции тогава били непълни и отразявали само общите периоди от развитието на организмите, а след време, твърдял той, ще бъде намерено безбройно множество от междинни звена. По-късно това не само не се потвърдило, но било установено, че междинни звена няма. Например, каквото и множество отпечатъци от птици да откривали след Дарвин, те били или на птеродактили с различни размери, или на археоптерикси, или на съвършено оформени птици, сред които не бил намерен нито един междинен вид.

Вторият извод също бил неправилен: ако, разсъждавал Дарвин, сега не се получават нови видове, то е само защото за това е необходима еволюция в продължение на милиони години.

В действителност се оказало, че в развитието на живите организми има огромни скокове, а не бавна еволюция. Тези скокове (мутации) изобщо не се съгласуват с познатите ни закони на биологията. А доколкото в днешно време всичко се намира в статично положение, това така и си останало неразрешена загадка за съвременната наука.

Но толкова е просто да бъде обяснена тази загадка от гледна точка на богооткровеното учение, вярвайки, че всичко в света е сътворена от творческата Божия десница. „Да произведе земята … трева, … дърво, … чието семе си е в него според рода му“, „да произведе водата влечуги, живи души …“ – така, по словото Божие се осъществявала метаморфозата. Птеродактилът, летящият дракон без пера, раждал птиченца, на които израствали пера, но запазвали родовите признаци на родителите: нокти на крилете, опашка – продължение на гръбначния стълб, мека, пълна със зъби муцуна и други.

А когато завършили дните на творението и Бог починал от Своите дела на седмия ден, тогава престанали да се повяват нови видове. В този седми ден, когато се е прекратила появата на нови видове, живеем и ние.

Кой би могъл да открие на Моисей тайната за произхода на света и живите същества, ако не Сам Бог – Творецът на света? Само този, който познава космогониите не само на съвременните на Моисей вавилонска и египетска култури, а също и на европейците до дните на Кювие и Ламарк, само той може да оцени разликата им с Моисеевото сказание.

Как е могъл Моисей три хиляди години преди повяването на геологията да напише своето безсмъртно творение с такава поразителна яснота, че по-късно, геоложките периоди станали блестяща научна илюстрация към това богооткровено повествование.

Вселената и човекът като част от безкрайния Божи свят

Сътворяването на света и човека не е началото на Божия свят, а е само част от него. То е било предшествано от подобното на вечността творение на света на Ангелите и тяхното царство, скрито за човека и недостъпно за неговото земно съзнание.

В първите глави, при описанието на рая, се споменава за древния изкусител – змията-дявол и за огнения Херувим, поставен при вратите на рая след изгонването на Адам и Ева от него.

Човешкият материален свят е бил предшестван от света на безплътните сили с неговата велика иерархия: Ангели, Архангели, Начала, Власти, Сили, Господства, Престоли, шестокрили Херувими и Серафими. Следва отпадането на част от Ангелите, Божият съд над тях, лишаването от ангелското им достойнство и вид и превръщането им в духове на мрака и злото. Това е всичко, което ние знаем за този изумителен свят от небожители, чието царство предшествало появата на човешкия род. Земният свят и човекът са само част от непостижимия Божи свят, вечния свят, който е съществувал преди всичко, ще съществува и след свършека на света.

Всемогъщият Бог, проявяващ Себе Си в творението на безплътните Ангели, е проявил и цялото Си всемогъщество и великолепие в творението на материалния свят, който съществува в продължение на милиони години, безкраен в пространството на необятната вселена. Свидетели и съзерцатели на този свят са били само Ангелските войнства, докато не се появил Божият Адам, който станал не само съзерцател, но и цар на всяко земно създание. Адам е имал божествен, богопросветен разум и в съвършенство са му били открити всички тайни, знаел по име всяка твар.

Безсмъртният Адам бил по същество по-близо до безсмъртните Ангели, отколкото до смъртните хора и едва след грехопадението станал смъртен човек като нас.

Но да преминем към съзерцанието на величествените „дни“ на творението, тайна, открита ни чрез великия Божи дар – човешкият разум.

Първи и втори ден на творението

Астрономическият период от историята на земята

Първият ден на творението

„И рече Бог: да бъде светлина…

и отдели Бог светлината от тъмнината…

Биде вечер, биде утро – ден (йом) един“.

(Битие 1:3-5)

Светлината е първооснова на цялото мироздание. Първичната светеща мъглявина, разпростряна по необятната вселена – това е този първоизточниик, до който се простира човешкото познание за началото на света. Какво е имало до неговата поява и откъде се е появила тази светлина, защо излъчването е имало толкова висока температура – за това човешкият разум безмълвства, защото източник на светлината е непостижимият Бог.

В това излъчване, където температурата е над 15,000 градуса, всички химически елементи се намирали в газообразно състояние. Остатъците от такъв светещ газ още съществуват в газовия пръстен на нашето слънце, а редица видими звезди – слънца, като Сириус и други, и досега се намират в сгъстено газообразно състояние.

Тази светлина, равномерно разпростряна по цялата вселена, се задвижила от творческото Божие слово. Светлината се сгъстявала в милиони отделни светила и те започнали да се въртят около своята ос по орбита, изхвърляйки от себе си отделни маси сгъстено вещество, подложени на същите закони на движението. Така били създадени слънчевите системи, влизащи в състава на Млечния път и слънчевите системи, съществуващи във вид на отделни мъглявини (като Андромеда и други), от които съвременната астрономия наброява около 80.

Вселената е необятна и колкото повече се разширява човешкото знание за света, толкова по-необятни простори се откриват за новото познание и толкова по-далеч се отместват границите на непознаваемото. Непознаваема е самата природа на светлината, сложна с механиката на електроните в атома, в зависимост от неговото физическо състояние – твърдо, течно или газообразно. „Светът е енергия, – казва философът Освалд – превръщане на материята в енергия и унищожаване на материята. Разцепване на атома.“

Много от това, което се е знаело само от небожителите, сега става достояние на човешкия разум, за да участва и той в прославянето на Премъдрия и Всемогъщ Творец, както правели Ангелите, когато Господ сътворил първосъздадената светлина. „Да бъде светлина, – казал Бог, – и отделил Бог светлината от тъмнината“. Какво означава това?

В междузвездното пространство мракът е подобен на нашата нощ и в него звездите се губят като светещи точки. Но първоначално това междузвездно пространство е било изпълнено със светеща мъглявина и едва при образуването на звездните светове, светлината се отделила от тъмнината.

„Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ“ (Битие 1:5). Тук думата „ден“, пророкът употребява, разбира се, не в смисъл на 24-часовия астрономически ден, съществуващ само на Земята. Тогава по цялата вселена не са съществували нито философски понятия, нито такова езиково богатство, с които да се изразят тези понятия и затова всичко е било предавано чрез символи.

Нека не ни смущават началните два стиха на първа глава, където се говори за небето и земята преди сътворяването на света, споменат едва в третия стих. Първите два стиха са това, което на съвременен език трябва да се нарече епиграф и те трябва да се поставят в десния ъгъл, а не в редовете на текста. Но „епиграф“ е понятие от нашето съвремие и едва ли някой би го изисквал от древните преписвачи. За епиграф служат следните стихове:

„В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата“ (Битие 1:1-2).

Те са като заглавие – това, за което пророкът ще разказва по-нататък, тоест за небето и земята. Че това е само епиграф може да се съди от по-нататъшния текст. В седми стих се говори така: „И създаде Бог твърдта… Твърдта Бог нарече небе“ (Битие 1:7-8). Следователно небето (звездните светове) е било създадено след светлината, за която се говори в третия стих.

За тъмнината се споменава, че след създаването на светлината: „отдели Бог светлината от тъмнината“, така, че „тъмнината… над бездната“ не е могла да съществува преди образуването на тъмнината и отделянето ѝ от светлината. Същото се отнася за земята и водата.

Така стигнахме до извода, че първите два стиха са епиграф към първата глава на книга Битие, където пророкът предварително обявява за какво ще разказва: за небето, земята и за Бога, сътворил всичко това. Така първият ден, това е денят на сътворяването на първоосновата на всичко – светлината.

Вторият ден на творението

„И създаде Бог твърдта…

Твърдта Бог нарече небе…

Биде вечер, биде утро – ден втори“.

(Битие 1:7-8)

Пълният текст се чете така:

Стих 6: „И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода“.

Стих 7: „И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта“.

Стих 8: „Твърдта Бог нарече небе“.

Съвършено ясно е, че тук не става дума за обикновена вода, но очевидно на езика на онова време се изразява друго понятие (както думата „йом“ означава ден и период), иначе повествованието не би имало логически смисъл. Ако ставаше дума за облаци, то това не е вода, пък и по какъв начин небето би могло да бъде насред водата и да отдели вода от вода? Не трябва да забравяме, че книга Битие е преписвана много пъти, много десетки пъти. Първият ѝ препис, по който е направен гръцкият превод, се отнася към III-ти век преди Рождество Христово, тоест хилядолетие след нейното написване. Възможно е изразът „вода над твърдта“ да трябва да се разбира в смисъл на световен ефир, затова от дадения текст ние вземаме само неговия основен смисъл – създаването на твърдта или небето, тоест вселената, космоса, звездните светове.

Нашето светило – Слънцето и всички планети, които се въртят около него в една посока по една орбита, съставят Слънчевата система. Най-големите от тях като Юпитер, са покрити с тънка кора и изстинала магма. Средните по големина, наполовина изстинали и с твърда кора като Марс, Венера и Земя, са запазили атмосферния слой около себе си. А малките са успели съвсем да охладнеят в студеното пространство и нямат около себе си атмосфера, която всъщност се е разпръснала в това световно безвъздушно пространство. Затова, на повърхността им няма нито вода, нито органичен живот, както няма на Меркурий и на спътника на Земята – Луната.

Наистина, това е строен хор от слънчеви светове в своето хармонично движение. Великият отец на Църквата св. Иоан Златоуст пише: „Църквата Христова става в полунощ, ставай и ти, и съзерцавай звездния хор и прославяй величието на Създателя“.

По времето на св. Иоан Златоуст още не са познавали величествената нощна картина на слънчевите светове. Пред нас тя е открита, но ние познаваме и тези неоспорими  факти извън известните закони на физиката, пред които човешкият разум се оказва в задънена улица. Например, спътниците на Юпитер се въртят в посока, обратна на въртенето на самия Юпитер, а един от спътниците на Сатурн се върти перпендикулярно на въртящия се около него пръстен, тоест през неговите полюси. Силен е Творецът да сътвори непостижими чудеса, за да познае човекът, че съществува свят на висши свръхестествени закони – свят на чудесата.

Геоложкият период от историята на земята

Ще пристъпим към изложението на главите, непосредствено свързани с геологията. Длъжен съм предварително да заявя, че не пиша курс по историческа геология и моята задача е само да илюстрирам геоложките картини от „дните“ на творението.

Ще се постарая да съсредоточа цялото си внимание на фактите, които имат пряко отношение към библейското повествование и ще се спра особено на онези моменти, които изглеждат противоречащи на богооткровеното учение, като например, въпросът за четвъртия ден на творението. Преди да прочетем следващите глави, необходимо е внимателно да разгледаме синхронизираната схема на геоложките периоди на творението.

Предшестващите глави бяха посветени на астрономическия период на земята, а следващите ще разкажат за нейния геоложки период. Преди да разгледаме всеки ден поотделно, много уместно ще бъде да направим кратък обзор на главните етапи от развитието на земята и населяващите я организми.

Историята на земята от появата на органичен живот на нея до появата на човека, се разделя на три големи периода – ери, рязко отличаващи се една от друга и носещи следните названия:

Според геологията	Според Библията
Палеозой – древен живот	От трети до четвърти ден
Мезозой – среден живот	Пети ден
Неозой – нов живот	Шести ден

Най-големят от тях по време – Палеозоят, понякога се дели на две части: ранен и късен Палеозой, тъй като астрономическите, геоложките, климатичните и флористичните условия на тези два периода рязко се отличават един от друг. Към първия спадат: Камбрий, Силур и Девон, а към втория – Карбон (каменовъглен) и Перм.

Ранният Палеозой съответства на третия ден на творението, а късният – на четвъртия. Мезозоят от началото до края съответства на петия ден, а Неозоят – на шестия, като съвременният период започва от появата на човека и продължава до наши дни – това е седмият ден, когато „… Бог… си почина от всичките Си дела…“ (Битие 2:2). Тогава и в природата се възцарява статично състояние и развитието на видовете спира.

Както вече отбелязахме, дните на творението са охарактеризирани в Библията с появата на едни или други организми и само в четвъртия ден изобщо не се говори за никакъв органичен живот, било то растения или живи същества, а само за установяването на астрономически закони за земята. Тогава би могло да се упомене за малкия свят на амфибиите, за панцерните, двойнодишащи риби, но пророкът говори само за обитателите на морето и сушата, които са били известни по това време, а не за измрелите в предишните геоложки периоди.

Ако анализираме еврейския, тоест оригиналния текст от първа глава на книга Битие, то под „животни-влечуги“ (Битие 1:21), което се чете „церец нейем гайо“, трябва да разбираме създаването на най-низшите животни.

Церец (от „церец“ – пълзя, гъмжа) означава нещо пълзящо, гъмжащо, тоест някакво множество малки същества, като червеи и други подобни.

Пророкът започна описанието на живите същества направо с големите риби: „И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни и влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им“ (Битие 1:21).

С кратки сбити фрази той говори и за шестия ден, като за ден на появата на зверовете и животните. Не е чудно, че не се споменава нищо за дребните обитатели на морето през Камбрий и Силур, за двойнодишащите риби през Девон и Карбон, а също и за гигантските насекоми на Карбон, за които Моисей изобщо не споменава в своето повествование. Всичко това е било пропуснато, тъй като целта му не е била да напише научен трактат за произхода на видовете. Той дава само общите етапи от развитието на животинския свят, за да може човекът с неговия божествен разум сам да разбере в свое време всички подробности за миналото на Земята и да помни, че само Бог би могъл да открие на Моисей тази тайна, скрита до време в недрата на Земята.

Следва…(виж тук)

____________________________________

*Публикувано в https://renetatrifonova.wordpress.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-acn