Действия и прояви на Светия Дух във вярващите през новозаветната епоха – продължение и край*

Ева Ковачева

Следва да се изложат кратки пояснения за „плодовете на духа“ въз основа тълкувания на светите отци, църковни писатели и учени върху Галатяни 5:22, от които се извеждат изводи за характеристиките на живота „в духа“, както и за проявите и действията на Светия Дух в такива вярващи.

● Любов. Любовта държи първенство между всички плодове на духа. Тя съдържа в себе си всички добродетели. Те се раждат от нея; тя е техен източник[24]. Любовта е поставена начело също в Евангелието: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум…възлюби ближния си като себе си“ (Матей 22:37-39). Според св. Иоан Богослов „Бог е любов“ (Иоан 4:8), и който проявява любовта, е свързан с Него (Иоан 4:7). В своето послание до коринтяни св. апостол Павел пише, че без любов всичко е безполезно, че единствено тя е вечна и непреходна (срв. 1 Коринтяни 13:4-8). Всички добродетели разкриват различни нейни страни. Според Лопухин единението на душата с Бога става в любовта, и колкото повече душата се свързва с Бога, толкова по-безупречна става тя[25].

● Радост. Под „радост“ се разбира радост в Светия Дух като следствие на духовния живот и пребиваване „в духа“, а не обичайната радост от получаване на земни блага. Според св. Теофан Затворник нечестивите не могат да се радват (виж. Исаия 57:21). Обичайната радост от получаването на земни блага не е същото като духовната радост – от чувството за „благополучие в духа“. Духовна радост има този, който живее духом и не върши плътски похоти. Това е радостта на спасените. Препоръката на апостола: „Винаги се радвайте“ (1 Солуняни 5:16) според същия тълкувател се отнася за тези, които живеят по дух. Истинската духовна радост според словото на апостола е духовен плод, който се явява вследствие на настъпилия вътрешен мир, който идва след успокояването на страстите и прекратяването на вътрешните конфликти в човека, и когато той е в съвършено помирение с Бога[26].

● Мир. Мир притежава този, който е преодолял страстите, има вътрешно спокойно разположение на сърцето и пребивава в светло състояние на духа. Такъв човек стои в сърцето си с ясно съзнание пред Бога, отхвърля всичко грешно и живее по Божиите наредби. Това вътрешно мирно състояние на такъв човек се отразява и навън към всички. Този човек разпространява навсякъде мир около себе си. Св. Теофан Затворник отбелязва: „Има такива личности, които веднага щом се появят, в който и да е кръг, установяват мир и хармония. Това са благословените миротворци, които Господ отличава като Божии синове (Матей 5:9). Те са спокойни и към онези, които мразят мира (Псалом 119:6-7). Бог обитава в миротворците (Псалом 75:2[27]).

● Дълготърпение. Този плод на духа трябва да се разбира като непоколебима стена, която огражда мира, радостта и любовта. Светът лежи в зло (1 Иоан 5:19). Живеейки в него, човек не може да се отърве от раните на злото. Скръбта и трудностите не поразяват толкова, колкото напразните атаки на злите хора. Лукавият ги използва като най-мощно оръжие срещу живеещите духом. С това се обяснява, че често „плътските” хора нападат по всякакъв начин „духовните”, които не се подчиняват повече на желанията на плътта. Виждайки, че е невъзможно да ги победи, врагът насочва злите хора срещу тях, така че ако някой напусне злото, да може да го задържи по такъв начин – с гняв и омраза към нападащите го, и така да му отнеме спасението, тъй като според Евангелието, който се гневи на брата си, ще бъде за геената огнена (срв. Матeй 5:22).

Срещу хитростите на лукавия Божията благодат издига в сърцето на вярващите непобедима стена – дълготърпението, която отблъсква всичките му стрели. Търпението се основава на убеждението, че лъжите и нападенията от другите не са тяхна работа, а дело на врага; следователно, такъв човек не се изправя срещу хората с гняв, а се въоръжава с враждебност срещу лукавия, запазвайки добро настроение към самите хора. По този начин търпението надхитря врага[28].

● Благост. Според блажени Иероним, тези, които живеят духом, носят специален печат върху себе си. Всичко в тях е в хармония, навреме и на място, както към хората, така и в думите, и в делата. Това не се определя от ума, а идва от сърцето. Всички харесват тези хора, за всички те са като масло за рани, като това винаги е почти без никакви външни предимства – нито благородството на семейството, нито образованието, нито просперитетът имат участие в това качество. То идва от богатството на духа, покрито с дълбоко смирение[29].

● Милосърдие. Милосърдието е проява на състрадание и готовност да правиш всичко за доброто на другия, както майката за децата си. Характерна проява на милосърдието е неговата насоченост към всички хора. Такъв човек не мисли за себе си, а е готов да дари дрехата си, да остави себе си гладен, но да нахрани другия, да даде здравото си тяло на болния и вземе неговото.

● Вяра. Светите отци ясно посочват, че в случая не става въпрос за вяра в догматите, а увереност в Бога, че Той никога няма да остави човека, че го държи и води по най-добрия начин и ще доведе всичко до добър край, че всичко е от Бога и е за добро, дори то да е неприятно, че Неговата воля е свята във всичко. Такъв човек живее мирно в преданост към Божията воля. Вярата вдъхва благочестие и живот в духа[30].

● Кротост. Тя е обратното на гнева, раздразнителността и убийството, които апостолът посочва като дела на плътта. Кротостта не е безчувственост на сърцето, а нагласа, която се формира в него, когато чрез Духа са умъртвени делата на плътта. В резултат на това в сърцето се образува особено духовно разположение. Спасителят обещава добро наследство за кротките; „те ще наследяват земята“ (Матей 5:5). Със Себе Си Господ посочва като пример за подражание най-голямата кротост и смирение: „поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце“ (Матей 11:29)[31].

● Въздържание. Въздържанието се разбира не само като начало на целомъдрието, но и като ограничаване на желанията за храна, напитки, всяка друга страст, както и извършването на лоши дела[32]. Тези, които са привързани към тази добродетел, изпитват потребност от нея, и я търсят. Мислите и желанията се възбуждат и не рядко пораждат съчувствие и влечение, но те се отхвърлят от силата на волята, подсилена от духа. Въздържанието става напълно вкоренена добродетел, когато появяващите се мисли не водят повече до колебание и разклащане в човека. Строгият във всичко живот се превръща в постоянна негова норма.

Предмет на въздържанието е възпитаването на тялото и неговото приспособяване към духовен живот чрез умението да се задоволяват нуждите му с най-необходимото. Този е съветът и на подвижниците: „Тренирайте тялото и то ще бъде най-добрият помощник за живота ви в духа. Всяка сладост от задоволяване на тялото със сън, храна, облекло и жилище губят своята привлекателност, когато духовните утехи се възраждат и растат[33]“. Според същия тълкувател, „който притежава изброените плодове на духа, той не само е изгонил всеки грях, но и всяка страст от сърцето си, за това законът не е за такива хора, защото той няма на какво да ги учи, и от какво да ги пази[34]“. В този контекст св. Иоан Златоуст допълва следното: „Лошите неща идват само от хората. Затова апостолът ги нарича дела на плътта. Добрите дела изискват не само нашата грижа, но и помощ отгоре. Затова той ги нарича плод на духа. Коренът на всички добри неща е първо в любовта, а след това в радостта. И ако, изглежда, че такъв човек има вражда към някого, той не е против самите хора, но против пороците им; той ги обича като братя и проявява тази вражда в тяхна полза, така че те да се поправят[35]“. Св. Теофан Затворник заключава: „’Освободете се от закона’, което означава според апостола ,живейте в активна любов един към другʻ, защото нищо не ни прави обичани както животът в духа и нищо друго не убеждава Духа да обитава в нас така като силата на любовта[36]“. Същият автор задава и въпроса: „Какво означава да ходиш в духа?“, и отговаря: „Ние също имаме наш собствен дух, богоподобна сила, вдъхната в човека от Бога, който е предназначен да въведе човека в живота в Бога и да го задържи в него. Елементите на нашия дух са съзнанието за Божественото и усещането за всестранната зависимост от Него, страхът от Бога, съзнанието за задължението да се угоди на Бога, увереност  в благословената вечност. С всички тези елементи духът изтласква човека от себе си и от всичко, създадено за Бога, като крайна цел, превръщайки всичко останало в средство за него[37]“. За разлика от това състояние, той обяснява процеса на отпадане от „живота в духа“ и състоянието на душата без него: „Когато човек падна, той падна от Бога, спря се върху себе си и постави себе си като основна цел на живота. Духът загуби власт над него и вместо него суетата се настани в човека. От егото се разви гордостта, личния интерес, сладострастието, а от тях и цялата орда от страсти. Всички те в различни нюанси се превърнаха във владетели на човешкия живот. Духът замълча, като само понякога надаваше глас, защото никой не го слушаше. Бог изпрати на земята Своя Син и заедно с Него Евангелието, както и благодатта на Всесветия Дух. Оттогава благодатта започва да влиза в сърцето и събужда духа на човека. В Писанието се казва: ,стани, ти който спишʻ (Ефeсяни 5:14). Когато благодатта действа върху духа, той се издига и заедно с него всички негови елементи се издигат и оживяват: страхът от Бога, задължението да се угоди на Бога и желанието за по-добър живот. Който се подчинява на тези изисквания на духа, е съживен от Божия Дух, той се отказва от себе си, и с това погазва гордостта с цялата орда от страсти и започва да работи с цялото си усърдие за Господа. От този момент животът му започва в духа или Духа, с потъпкването на гордостта и съпровождащите я страсти[38]“. След своето изложение, св. Теофан Затворник обобщава казаното в кратка форма: „Следователно животът в духа или Духа може да бъде описан по следния начин: който по Божията благодат, разбуден и осветен, влиза в себе си, и заставайки пред Господа в сърцето си, и ръководи всичките си дела, вътрешно и външно, за да угоди на Бога, като ходи непоколебимо във волята Му, в Божието слово, изложено и прието в съвестта, с надеждата за вечно блаженство в Бога, с потъпкване на гордостта и забравата на земните интереси; той живее в дух и Дух“[39].

От приведените новозаветни стихове и цитирани тълкувания на свeтите отци, църковни писатели и учени изследователи върху тях, се извеждат изводите:

1)Всички вярващи са свързани на духовно равнище и представляват едно цяло като членове на тялото Христово;

2)Светия Дух може да се проявява във и чрез всеки вярващ за общата полза и благото на цялото (1 Коринтяни 12:7, 11-14). Това зависи от силата на вярата и връзката на човека с Бога, но най-вече от спазването от него на Христовото учение на дело (Матей 7:21). Св. Иоан Богослов говори съвсем  ясно за това в неговото Евангелие и Първо съборно послание, че от спазването на Христовото учение и заповеди на дело зависи пребъдването на  човека в Бога, и на Бога в човека: „И който пази заповедите  Му, пребъдва в Него, и Той – в него“ (1 Иоан 3:24; срв. Иоан 14:23), което се потвърждава и от следните негови изказвания: „Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава” (1 Иоан 3:6) както и „всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога” (1 Иоан 3:9; срв. 1 Иоан 5:18). Посочените стихове се разбират в контекста на казаното по-напред в изследването, че човекът от плътски и душевен при единението с Духа става духовен;

3)Присъствието и действието на Светия Дух в човека става толкова по-постоянно и осезателно, колкото е по-голяма духовно-нравствената и сърдечна чистота на човека (Матей 5:8), колкото повече той поставя на първо място изпълнението на Божията воля пред собствената воля (Матей 26:39, 42; срв. Галатяни 2:20) и колкото повече е готов да служи на Бога като служи на ближните си;

4)Проявата на любовта към ближните е най-явен признак, че в човека пребъдва Бога. Този извод се извежда въз основа на това, че св. апостол Павел поставя любовта на първо място между „плодовете на духа“, както и че св. апостол Иоан обяснява, че „Бог е любов“ (1 Иоан 4:7-8) и за това „който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог в него“ (1 Иоан 4:16; срв. 1 Иоан 4:12), което стои във връзка и с пребъдването на Светия Дух в човека: „че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух“ (1 Иоан 4:13; срв. 1 Иоан 3:24).

5)Тъй като Светия Дух е свързан неразделно и със Сина, и с Отца, като едно от трите Лица на Света Троица, следователно по степента на пребиваването на Светия Дух в човека, което става видно от Неговите прояви, действия и изявата на Неговите плодове във и чрез човека, проличава и степента на постигнатото единение на душата с Бога (срв. Иоан 14:20, 23).

От изложеното се заключава, че всички аспекти свързани с действията и проявите на Светия Дух във вярващите описани в Свещеното Писание на Новия Завет са изключително важни, тъй като те стоят във връзка с това, което се отбеляза в началото на изследването, че от слизането на Утешителя Дух Свети на земята, през новозаветната епоха човечеството се намира в периода на Светия Дух, когато „Светия Дух привежда към Христа и чрез Христа към Бог Отец”, което св. апостол Павел също обяснява по друг, но подобен начин в първото му послание до коринтяни: „Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички” (1 Коринтяни 15:28).

Използвана литература

Блажени Иероним Стридонский. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http://bible.optina.ru/new:gal:05:22 (30.10.2021).

Блажени Теофилакт архиепископ Български. Тълкувание на Посланията на свети апостол Павел. Ч. 1. Видин, 2015.

Блажени Феофилакт Болгарский. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http://bible.optina.ru/new:gal:05:22 (30.10.2021).

Дюлгеров, Димитър, Цоневски, Илия. (съставители). Православно догматическо богословие. С., 1997.

Лопухин, А. П. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:16), https://bible. optina.ru/new:gal:05:16 (31.10.2021)

Лопухин, А. П. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http://bible. optina.ru/new:gal:05:22 (30.10.2021).

Св. Василий Велики. За Светия Дух. С., 2002.

Свт. Иоанн Златоуст. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:16), https:// bible.optina.ru/new:gal:05:16 (30.10.2021).

Свт. Иоанн Златоуст. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http:// bible.optina.ru/new:gal:05:22 (30.10.2021).

Свт. Феофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:16), https://bible.optina.ru/new:gal:05:16 (31.10.2021).

Свт. Феофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http://bible.optina.ru/new:gal:05:22 (30.10.2021).

Hagensick, Carl. Symbole des Heiligen Geistes, http://www.heraldmag.org/german/05so_ german_1.htm (29.10.2021).

Janke, Viktor. Symbole der Bibel für den Heiligen Geist [Wesen&Wirken des Heiligen Geistes], http://www.lgvgh.de/wp/symbole-der-bibel-fur-den-heiligen-geist-wesen-wirken-des-heiligen-geistes/3583 (29.10.2021).

(N. d.), „What are the names and titles of the Holy Spirit?, https://www.gotquestions.org/names-Holy-Spirit.html (31.10.2021).

Reumermann, J. C. Salböl: Die Eigenschaften und Gnaden des Herrn Jesus

2.Mose 30,22-33, https://www.soundwords. de/salboel-die-eigenschaften-und-gnaden-des-herrn-jesus-a5793.htm

________________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 2 (8) нова серия, с. 21-33, 2021, Пловдивско университетско издателство Паисий Хилендарски. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[24]. Блажен Иероним Стридонский. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http://bible.optina.ru/new:gal:05:22 (30.10.2021).

[25]. Лопухин, А. П. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http://bible.optina.ru/new:- gal:05:22 (30.10.2021).

[26]. Свт. Феофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http://bible.optina. ru/new:gal:05:22 (30.10.2021).

[27]. Пак там.

[28]. Пак там.

[29]. Пак там.

[30]. Пак там.

[31]. Пак там.

[32]. Блажени Иероним Стридонский. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http://bible.optina.ru/new:gal:05:22 (30.10.2021).

[33]. Свт. Феофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http://bible.optina. ru/new:gal:05:22 (30.10.2021).

[34]. Пак там.

[35]. Свт. Иоанн Златоуст. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http://bible.optina. ru/new:gal:05:22 (30.10.2021).

[36]. Свт. Феофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http://bible.optina.ru/new:gal:05:22 (30.10.2021).

[37]. Пак там.

[38]. Пак там.

[39]. Пак там.

Изображения: авторът Ева Ковачева. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-a62

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s