Ева Ковачева

Abstract

Настоящото изследване разглежда действията и проявленията на Светия Дух във вярващите и определенията, символите и обозначенията, свързани с Него в книгите на Новия Завет.

***

Светия Дух е едно от Лицата на Света Троица, но въпреки това още от древност до днес Той представлява по-малко обект на изследване, както от светите отци, така и от съвременните учени. Единственото по-обемно съчинение за Него от първите векове е „За Светия Дух[1]“ на св. Василий Велики (IV-ти век), в което Светия Дух се разглежда основно във връзка с догмата за Света Троица и отношението между Нейните три Лица, и то конкретно в контекста на полемиката през онова време свързана със посочения догмат. Същото се потвърждава от Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски, според които догматическия раздел за Светия Дух-Осветител е разглеждан сравнително по-малко в сравнение с другите раздели в православната богословска литература. Наблюдава се оскъдност и в светоотеческите формулировки[2], въпреки че същите автори твърдят, че след момента на слизане на Утешителя Дух Свети на земята, човечеството се намира в периода на Светия Дух, в който „Светия Дух привежда към Христа и чрез Христа към Бог Отец[3]“. Освен това е необходимо да се уточни, както споменава св. Василий Велики, че „Светия Дух във всяко действане е съединен и неразделен с Отца и Сина[4]“.

Целта на настоящето изследване се свежда до разглеждане на действията и проявите на Светия Дух във вярващите според книгите на Новия Завет и свързаните с Него още определения, символи и обозначения. Темата на изследването е особено важна и поради това, че се констатира, че съвременните християни имат бегли познания за Светия Дух и Неговите прояви. В повечето случаи те Го свързват само с два от Неговите символи – гълъба и огнените езици, както и с дарбите Му, споменати в глава дванадесета на първо послание на св. апостол Павел до  коринтяни. Според съвременните изследователи на Свещеното Писание Viktor Janke и Carl Hagensick символите на Светия Дух достигат до седем-осем на брой, а действията и проявите Му във вярващите са много повече, различни и многолики, което се потвърждава от 1 Коринтяни 12:4-6.

Авторът на настоящето кратко изследване няма претенции да обхване и изчерпи всички аспекти свързани с действията и проявите на Светия Дух, за които се споменава в Новия Завет, но ще бъде направен опит да се изложат основните от тях, като се наблегне предимно върху плодовете на духа, които се свързват пряко с духовния живот на вярващите и са от съществено значение за него. Въз основа на тълкуванията на светите отци, църковни писатели и съвременни учени изследователи върху Галатяни 5:22, авторът на изследването извежда в заключение важни изводи за живота на християните „в духа“ както и за вътрешните и външни признаци, които го характеризират.

Темата на настоящето изследване се съдържа и изразява най-точно в следните три стиха от Новия Завет: „Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза“ (1 Коринтяни 12:4-7). От посланията на св. апостол Павел се установява, че той прави разграничение между: служения, дарби и плодове на Светия Дух.

Служенията на Светия Дух апостолът изброява в края на глава дванадесета от първото му послание до коринтяни: „Вие сте тяло Христово, а поотделно – членове. И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици“ (1 Коринтяни 12:28; срв. Ефесяни 4:11).

Дарбите на Светия Дух апостол Павел излага в първата част на същата глава от първо послание до коринтяни: „Едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму – слово на знание, чрез същия Дух; едному – вяра, чрез същия Дух; другиму – дарби за лекуване, чрез същия Дух; едному – чудодействия, другиму – пророчество, едному – да различава духовете, другиму – разни езици, а другиму – да тълкува езици“ (1 Коринтяни 12:8-10). В обяснението, което следва непосредствено след това, той акцентира, че „всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска. И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, – тъй и Христос. Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло… и всички с един Дух сме напоени. Защото и тялото не се състои от един член, а от много“ (1 Коринтяни 12:11-14). С това той набляга едновременно на важността на всички членове на едното тяло Христово, чрез които се изявява Духът за обща полза. В посланието му до евреите се споменава от него по подобен начин, че Бог раздава даровете на Светия Дух по Своя воля (Евреи 2:4). Според старозаветните пророчества цялата пълнота на Духа се изразява при помазанието на Иисус Христос със Светия Дух, когато:

1. върху Него почива Дух Господен;

2. получава дух на премъдрост;

3. дух на разум;

4. дух на съвет;

5. на крепост (сила);

6. дух на знание и

7. благочестие (Исаия 11:2; срв. Изход 31:2)[5].

Плодовете на Светия Дух св. апостол Павел назовава в посланието си до галатяните в контекста на тяхното противопоставяне с делата на плътта: „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон“ (Галатяни 5:22-23).

Определения за Светия Дух според съвременния изследовател на книгите на Свещеното Писание на Новия Завет V. Janke, са:

1. „Духът на истината“ (Иоан 14:17; 15:26; 16:13; 1 Иоан 4:6; 5:6);

2. „Духът на славата“ (1 Петра 4:14);

3. „Дух на вярата“ (2 Коринтяни 4:13);

4. „Духът на обещанието“ (Ефесяни 1:13);

5. „Дух на премъдрост (и разум) и на откровение/знание“ (Изход 28:3; 31:3; Второзаконие 34:9; Ефесяни 1:17; срв. Исаия 11:2);

6. „Дух на живота“ („Който дава живот в Иисуса Христа“) (Римляни 8:2);

7. „Дух на осиновление“ (Римляни 8:15);

8. „Дух на боязливост, сила, любов и целомъдрие“ (2 Тимотей 1:7);

9. „Дух на благодат (и умиление)“ (Захарий 12:10; Евреи 10:29);

10. „Дух на премъдрост и разум, на съвет и крепост, на знание и благочестие“ (Исаия 11:2);

11. „Дух на правосъдие“ (Исаия 28:6)[6].

Обозначения (или звания) за Светия Дух според други съвременни изследователи, са:

1. Утешител (Иоан 14:16; 15:26; 16:7);

2. Изобличител на греха (Иоан 16:7-11);

3. Залог/Печат (2 Коринтяни 1:22; 5:5; Ефесяни 1:13-14);

4. Водител (Иоан 16:13);

5. Обитаващ вярващите (Римляни 8:9-11; Ефесяни 2:21-22; 1 Коринтяни 6:19);

6. Учител (Иоан 14:26; 1 Коринтяни 2:13);

7. Свидетел (Римляни 8:16; Евреи 2:4; 10:15);

8. Ходатай (Римляни 8:26-27)[7].

Символи на Светия Дух според посочените стихове в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, които Viktor Janke и Carl Hagensick излагат, са:

1. гълъб (Матей 3:16; Марк 1:10; Иоан 1:31-34);

2. елей (Исаия 61:1; Захарий 4:1-6; Лука 4:18; Деяния светите апостоли 10:38; 2 Коринтяни 1:21-22; 1 Иоан 2:20, 27; Евреи 1:9);

3. вятър (Битие 1:2; 2:7; Иов 33:4; 3 Царства 19:12; Иезекиил 37:9; Иоан 3:8; 20:22; Деяния на светите апостоли 2:2);

4. огън (Матей 3:11; Деяния на светите апостоли 2:3-4; 1 Солуняни 5:19; Евреи 12:29);

5. вода (Притчи Соломонови 1:23; Исаия 32:15; 44:3; Иезекиил 39:29; Иоан 4:14; 7:37-39; Тимотей 3:5-6; Откровение 22:17);

6. залог (2 Коринтяни 1:22; 5:5; Ефесяни 1:13-14; Римляни 8:11, 15-18, 23);

7. печат (2 Коринтяни 1:22; Ефесяни 1:13; 4:30)[8];

8. светилник (Изход 35:14; Захарий 4:1-14 срв. Откровение 11:1-7; Матей 25:1-13[9]).

Според Сarl Hagensick чрез различните символи за Светия Дух се подчертава всеки път Негов различен аспект. Тези символи за Него описват не толкова какво Той е, а какво Той прави и Неговите задачи, които Той изпълнява в живота на вярващите, например: гълъбът – съчувствие, състрадание; елеят – упълномощаване; освещаваща сила, пречистване и обновление; светилникът – просветление; вятърът – животворене, творческа активност; огнените езици – оправомощаване за даване на свидетелство, просветляваща истина[10].

За да се отговори на въпроса кога и в каква степен действа и се проявява Светия Дух във вярващите, ще се направи анализ на Галатяни 5:14-26 въз основа на тълкуванията на светите отци и църковни писатели. В посочените стихове св. апостол Павел обяснява:

а) какво означава „живеене духом“;

б) в какво се състоят и изразяват плодове на такъв живот и

в) по какво се различават „плодовете на духа“ от „делата на плътта“.

Св. апостол Павел въвежда в посочената тема с изказването, че „целия закон се изпълнява в една дума, а именно във: възлюби ближния си като себе си“ (5:14). След това той излага в контраст на нея проявите на християните в Галатийските църкви: „Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да не се изтребите един други“ (5:15). Посочените прояви, той отнася към онези християни, които се ръководят още от плътта, а не от духа, както и съблюдават спазването на старозаветните наредби и закони, вместо да се стремят към връзката им „с Христос“ и да „живеят по дух” (5:16). По този повод той им казва: „живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта. Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали. Ако се водите по дух, вие не сте под закон“ (5:16-18). Апостолът изброява непосредствено след това делата на плътта: „Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, съблазни, ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие“ (5:19-21). Изброените дела на плътта според апостола стоят освен в противоположност на закона за любовта, също тяхното извършване възпрепятства влизането в царството Божие. След това той посочва „плодовете на духа“, които характеризират човека, в който се проявява Христовият Дух (4:6) или по друг начин казано от него в същото послание – човекът, в който се изобразява Христос (2:20; 4:19): „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон“ (5:22). Апостолът обяснява, че който живее духом, по дух и постъпва, в контраст на което, той отново повтаря на галатяните, че признаци на плътския човек са празнословието, дразненето един други и завиждането един на друг (5:24-26).

Важни сведения по отношение на въпроса за какъв „дух“ се говори на това място и какво има предвид апостолът с „живеене духом“ (5:16, 25), „водене по дух“ (5:18) и „постъпване по дух“ (5:25) се съдържат в тълкуванията на св. Теофан Затворник. Според него на въпроса какъв дух разбира апостолът в (5:16-18) – нашият или Свeтия Дух, отговорът е: „и двете в комбинация“: „Нашият дух няма силата да ни даде духовен живот сам по себе си. И Божият Дух няма да го даде, ако не бъде приет от нашия дух. Когато се съчетаят, тогава нашият дух става силен от Божия Дух, а Божият Дух чрез нашия дух действа върху нас и върху всичко ни и освещава и осъществява всичко. Този, който ходи в духа – върви по Божия Дух, но върви според елементите на духа, първоначално в човека вдишан[11]“. Според Лопухин „да ходят в духа“, означава да се предадат на ръководството на висшата страна на човешкото същество; тогава те няма да извършват похотите на плътта, и ще имат силата да ги ограничават по всякакъв възможен начин[12]. Св. Иоан Златоуст забелязва, че в Галатяни 5:16-18 апостолът прави силно разграничение между плътта и духа, както и техните прояви, но не споменава нищо за душата: „Ако става дума само за плът и дух, тогава къде е душата?… Всъщност, когато злото се приписва на плътта, а доброто на духа, тогава вече няма място за душата. Но това абсолютно не е така, защото въздържанието от страсти е дело на душата и ѝ принадлежи; и ако тя, бидейки сред добродетелта, използва тялото за дължимото, то го прави духовно, а ако се отдалечи от духа и се отдаде на зли желания, тогава самата тя става по-земна[13]“. Същият тълкувател разяснява още, защо св. апостол Павел нарича добрите дела „плод на духа“, а не нещо друго. Злите дела идват от самия човек, и затова апостолът ги нарича „дела“, докато добрите дела изискват не само човешките усилия, но и Божията любов. Те са израз и плод на Божията любов, след което допълва: „Всъщност, на какво може да се научи човек, който има всичко в себе си и за когото любовта служи като най-съвършения учител на мъдростта[14]?“. Св. Иоан Златоуст дава за казаното от него, сравнение с кротките коне, които вършат всичко сами и за това нямат нужда от камшик. Същото според него е и с „една душа, която прави добро чрез действието на Духа“, тя няма нужда от предписанията на закона, защото е „под мъдростта, дадена от Духа[15]“. Блажени Теофилакт пише почти същото като се изразява малко по-различно, че „душата, която прави всичко чрез Духа“, е „над закона“, и за това няма нужда от наставленията на закона[16]. Според св. Теофан Затворник апостолът определя като „дела на плътта“ страстите, които се умножават от себелюбието, а добрите нрави – като неотменни качества на духа, след което обяснява по какъв начин човешкия дух чрез действието на Светия Дух поема ръководството в човека: „Когато благодатта прониква в нас тя оживява духа ни, всички разположения и стремежи, сродни с него, се привеждат в движение. Това не става изведнъж, а чрез работата от действието в привличането на духа[17]“. В Галатяни 5:16-18 според него се говори за безполезността на такива закони и тяхната незадължителност за християните, защото те ги носят написани по нов начин в сърцата си, както това е обещано чрез пророците[18]. Освен св. Теофан Затворник, също и Лопухин обяснява, че под „дух“ в посочените стихове може да се разбира човешкия дух, но в същото време пропит с Божия Дух. За такива няма закон, защото Моисеевият закон няма да осъди хора, които притежават всички добродетели и не спазват разпоредбите, които съществуват в определено време и ограниченото пространство (срв. Римляни 8:31-34). В любовта, с която живеят, се изпълнява цялото съществено съдържание на закона[19]. Същото се потвърждава от св. Иоан Златоуст в неговото тълкувание върху Галатяни Духа да живее в християните така както силата на любовта. Според него борбата, за която апостолът говори на пръв поглед изглежда, че се води от две противоположни естества. Тялото е инструмент на душата, и самò по себе си то не е лошо. От тялото има много ползи за човека: чрез него той вижда, чува, учи, пише, опознава и се удивява на Божието творение: „В края на краищата тялото е само инструмент и никой не се отвръща от инструмента, нито го мрази, а се отвръща от този, който използва този инструмент за зло[20]“. С изказването „плътта желае противното на духа“, апостолът има предвид два противоположни типа мислене – за добродетелта и за порока, тъй като именно те се противопоставят взаимно, а не душата и тялото. При това противопоставяне става въпрос за борбата между злите и добрите мисли. Да желаеш и да не желаеш, според св. Иоан Златоуст е въпрос на душата. Когато апостолът казва, че двете се съпротивляват едно на друго, той има предвид, че човекът не трябва да позволява на душата си да се отдаде на злите си желания и зла воля[21]. За това, че желанието принадлежи на душата, а не на тялото, същият тълкувател се аргументира с други стихове от Свещеното Писанието: „копнее душата ми“ (Псалом 83:3), „каквото иска душата ти, аз ще сторя за тебе“ (1 Царства 20:4), „не отивай по влечението на душата си“ (Сирах 5:2), както и „душата ми жадува за…“ (Псалом 41:2). Св. Иоан Златоуст уточнява, че за разликата между „душевния“ и „духовния“ човек, св. апостол Павел споменава в първото си послание до коринтяни: „Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно“ (1 Коринтяни 2:14). Въз основа на този стих той определя, че „човек, лишен от истината, се нарича душевен човек[22]“. Авторът на настоящето изследване добавя, че също св. апостол Иуда в своето Съборно послание прави разграничение между „душевни“ и „духовни“ християни (Иуда 1:19). За различаването между вярващите на плътски, душевни и духовни, споменават и Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски, като поставят акцент върху ролята на Светия Дух в процеса на преобразяването им в нова твар: „чрез съзидателната сила на Дух Свети човек от душевен или плътски, става духовен, от греховен ,ветхʻ човек…нова твар[23]“.

Следва…(виж тук)

_______________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 2 (8) нова серия, с. 21-33, 2021, Пловдивско университетско издателство Паисий Хилендарски. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Св. Василий Велики. За Светия Дух. С., 2002.

[2]. Срв. Дюлгеров, Димитър, Цоневски, Илия. (съставители). Православно догматическо богословие. С., 1997.

[3]. Пак там, с. 136.

[4]. Пак там.

[5]. Reumermann, J. C. Salböl: Die Eigenschaften und Gnaden des Herrn Jesus 2.Mose 30,22-33, https://www.soundwords.de/salboel-die-eigenschaften-und-gnaden-des-herrn-jesus-a5793.html (15.10.2021).

[6]. Janke, Viktor. Symbole der Bibel für den Heiligen Geist [Wesen&Wirken des Heiligen Geistes], http://www.lgvgh.de/wp/symbole-der-bibel-fur-den-heiligen-geist-esen-wirken-des-heiligen-geistes/3583 (15.10.2021).

[7]. (N. d.), „What are the names and titles of the Holy Spirit?, https://www.gotquestions.org/names-Holy-Spirit.html (31.10.2021).

[8]. Ibidem.

[9]. Hagensick, Carl. Symbole des Heiligen Geistes, http://www.heraldmag.org/german/05so_german_1.htm (15.10.2021).

[10]. Ibidem.

[11]. Свт. Феофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:16), https://bible.optina.ru/new:gal:05:16 (31.10.2021).

[12]. Лопухин, А. П. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:16), https://bible.optina.ru/new:- gal:05:16 (31.10.2021).

[13]. Свт. Иоанн Златоуст. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:16) https://bible.optina.ru/new:gal:05:16 (31.10.2021).

[14]. Пак там.

[15]. Пак там.

[16]. Блж. Феофилакт Болгарский. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http://bible.optina.ru/new:gal:05:22 (30.10.2021).

[17]. Свт. Феофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http://bible.optina.ru/new:gal:05:22 (31.10.2021).

[18]. Пак там.

[19]. Лопухин, А. П. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:22), http://bible.optina.ru/new: – gal:05:22 (31.10.2021).

[20]. Свт. Иоанн Златоуст. Толкования священного Писания. Толкования на (Галатяни 5:16), https://bible.optina.ru/new:gal:05:16 (30.10.2021).

[21]. Пак там.

[22]. Пак там.

[23]. Дюлгеров, Димитър, Цоневски, Илия. Цит. съч., с. 135.

Изображениe: авторът Ева Ковачева. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-a5v