Литургични свидетелства за прославилия Богочовека св. мъченик Лонгин стотник*

Милослав Бонов

Abstract

В статията се проследяват местата в православното богослужение, в които Църквата отдава необходимата почит към прославения мъченик св. Лонгин Стотник. Обръща се внимание и на връзката между Свещеното Писание и Свещеното Предание в литургията.

Евангелски свидетелства и предания

За римския стотник (латински centurio)[1] на когото бе запoвядано (за това съдим косвено, след като той присъства на изпълнението на присъдата със своите войници) да прикове на кръст Христа заедно с разбойниците, а после да потвърди смъртта на осъдените, пишат и четиримата евангелисти. В синоптичните Евангелия той е споменат конкретно със своята длъжност в римската армия: „А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!” (Матей 27:54);

„А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий” (Марк 15:39);

„А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник” (Лука 23:47);

Св. евангелист Иоан не уточнява кой е свидетеля, но за сметка на това чрез него подчертава верността на „свидетелството“.

„Но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско, и той знае, че говори истина, за да повярвате вие” (Иоан 19:34-35).

Това което обединява и четирите евангелски разказа е истината, че Разпнатият е Иисус.

В писмените литургични извори срещаме още веднъж стотника, този път с неговото собствено име: Лонгин (латински Longinus), а също и имената на двамата разбойници: Дисма и Геста. Става дума за апокрифа „Деянията на Пилат[2]“. Църквата също пази спомена за Лонгин Стотник. По предание за него се знае че е загинал мъченически. Неговата памет се  чества на 16 октомври[3].

Тристранната верификация на тази историческа личност сглобява и запазва за вечността спомена за един необикновен живот претърпял метаноята на позналия Богочовека езичник. Няма никакво съмнение, че две хилядолетия след Христовата Пасха причината да не се забравя, а тъкмо обратното; да се почита св. мчк. Лонгин Стотник е мястото отредено за него в литургиката на Църквата. Няколко са важните места в богослужението на които ще се обърне внимание в настоящата статия.

Свидетелства от последованието на вечернята

Вечерната служба извършвана на „рождения ден на прославилия Бога мъченик[4]: На „Господи воззвах“ стихирите за св. мъченик Лонгин Стотник са шест на брой. Тук трябва да се направи следното уточнение: това е последованието, което възпява честван светия или конкретно свещено събитие, като в същото време се изтъква милостта на Бога и готовноста Му да разтвори вратите на небето за възродените и обновените в Негово име сърца[5].

Св. мъченик Лонгин Стотник

Съдържанието на шесте стихири е следното:

В първата стихира се възпява мъченическата смърт на Лонгин Стотник, който като оцветил с кръв своята риза се удостоил с венец като победител, а ние славим неговата памет.

Втората ни припомня свидетелството на Лонгин, видял Божия Син доброволно да страда на кръста и свидетелството му пред „юдейското сборище“ че наистина Този е Сина Божи, Господ и Цар на всички.

Третата стихира изобличава несправедливия еврейски сонм[6], осъдил на обезглавяване Лонгин и възпява чудотоворството с което е удостоен той като светия, когато сляпата жена докосвайки се до главата му проглежда.

Четвъртата стихира е за изповядването на Лонгин пред юдеите, че страдащия Христос е Сина Божи и заедно с прогледналата жена да се застъпи пред Господа да се просветят нашите духовни очи.

Петата стихира ни уверява че Господ е чул викащия към него Лонгин и той е в Неговото царство.

С шестата стихира молим Бога по застъпничеството на Лонгин, получилия небесен венец и посрамил своите врагове да спаси нашите души.

Свидетелства от последованието на утренята

Втората тържествена част на утренята започва с канона. Той се състои от девет песни, като след третата следва малка ектения и седален, след шестата малка ектения, кондак и икос, след ирмоса на осма песен се пее „Песента на Богородица“, а след девета песен следва „Достойно ест“[7]. В деня на св. мъченик Лонгин Стотник канона, който е посветен на него е с краегласие: „Лонгину великую воспою славу“[8].

Трябва да кажем, че цялото изменяемо последование[9] в църковнослужебната книга Миней, ден 16-ти, месец октомври, отдава почит на христовия войн.

Свидетелства от последованието на литургията

И ако по време на вечернята и утренята в деня на честване паметта на св. мъченик Лонгин Стотник Църквата отдава дължимото на прославилия Бога, не може да не отбележим неговото място и в Божествената литургия. В двата Византийски ритуала (Златоустова и Василиева света Литургия) Лонгин Стотник неизменно присъства в сонма (събора[10]) на всички светии по чиито молитви ние просим Божията милост. Това са ектении, молитви и възгласи, които са втъкани в Божествената литургия от първата (велика) ектения до отпуста. Кулминацията свързана с култа към личноста на св. Лонгин е изразена на две места, намиращи се в светата Проскомидия. Ще започнем с второто в чинопоследованието на предложението, когато се изваждат частиците от просфората. След частицата за Богородица и изпросване на нейното застъпничиство, светите безплътни небесни сили, светите пророци, апостоли, светители, идва ред на всички мъченици към които се числи и Лонгин Стотник: „В чест и памет на апостола, първомъченик и архидякон Стефан… и на всички свети мъченици[11]. Тук светият мъченик е в събора на прославилите Богочовека със своята саможертва, а ние, които ги почитаме, търсим тяхното ходатайство пред Христа за нашето вечно спасение. Най-важни обаче остават двата стиха: Иоан 19:34-35 цитирани по-горе, които свещеника изрича между пробождането на агнеца и вливането на вино и вода в светата Чаша[12]. „Свидетелството“ (на Стотника) в евангелския разказ за деветия час и симоволиката в акта на приготвяне на предложението вървят заедно. Някога извършвана след Литургията на оглашените, днес Проскомидията се извършва тихо по време на утренята или часовете. Свещеника в пълно богослужебно одеяние приготвя даровете на предложението[13]. От направеното сравнение става ясно, че древния чин е имал своето литургично основание.

Св. мъченик Лонгин Стотник при кръста Господен

Според Александър Шмеман жертвоприношението е най-древното и изконно свещенодействие[14]. То е осезаемата част от култа, защото ние като дихотомни същества търсим материално изражение на духовната си същност[15]. „Но там, където съществува тази жажда по Бога, това съзнание за греха и тъга по истинския живот, там несъмнено има и жертва… в тази жертва се изпълни и се завърши всичко… в тази жертва, а тя е само чрез любовта и единството в любовта възсиява и се дарува опрощение на греховете… в нея е изпълнена и утолена извечната жажда на човека по Бога: Божествения живот стана наша храна, наш живот… в тази жертва на всички жертви[16]“. Лонгин като свидетел на точно тази жертва в същото време е и събирателен образ на вечната жажда на изгубилите се човеци по Бога „…и свидетелството му е истинско, и той знае, че говори истина, за да повярвате вие“ (Иоан 19:35). От гледна точка на култа характерно за проскомидията е приготвянето на евхаристийния хляб, което се извършва като символично заколение на агнеца и вливането на вино и вода в свeтата Чаша, като кръвта и водата изтекли от ребрата на разпънатия Христос („но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода“, Иоан 19:34). Този обряд не замества литургията, а е нейна подготовка[17]. Още за първите християни вярата се е изразявала в памет и възпоменание. Тя е радостното узнаване на Възкръсналия, на постоянно Пребиваващия и на живия опит в общението с Него, Който „и е и ще бъде“ посред нас. Антиципиране на минало и бъдеще живеещи в нас[18]. В приготвянето на даровете се правят две възпоменания: на въплъщението на Господа Иисус Христос и на Неговите страдания. Тези две събития описват всичко случващо се на Проскомидията свързано с Рождеството и разпятието на Спасителя: звездицата е звездата водила влъхвите; покровците – пелените на Богомладенеца; чашата, кадилницата и тамяна – даровете на влъхвите. Участвайки в Божествената литургия, ние присъстваме на осъщественото от Христа домостроителство[19]. Агнеца от просфората, символизира въплътения Син Божи, пробождането с копието отново и отново ни кара да съпреживяваме единството на Голготската и Евхаристийна жертва. Следва възпоменанието на още един исторически момент – вливането на вино и вода и пробождането ребрата на Спасителя[20]. Молитвите и свещените славословия -прослава на Родилия се Христос от пастирите и влъхвите и кръстообразното разрязване на агнеца (символ на Голготската жертва), който ще се претвори в тяло Христово. Тези реални моменти от историята на нашето спасение: Въплътяване и Разпятие са свързани неразделно в съзнанието на православния християнин. Казано с други думи Иисус се въплъти, за да умре за нас[21]. Както се знае от древност Проскомидията в църковното разбиране е отражение на небесните реалности: предвечния съвет на Светата Троица[22]. Към казаното до тук със сигурност трябва да добавим и причината за всичко – човекът, заради когото Лонгин не е само присъстващ, той е търсещият Бога  човек. За това остава както в историческото събитие, така и във възпоменанието; завинаги с Бога.

В древност приношения от хляб, вино, елей и други принасяли само верните. Дяконите ги събирали в съсъдохранилището, което се намирало в храмовия двор или в нартекса. Оттам били пренасяни върху дискоси и чаши на светата Трапеза, където свещеника четял молитва на Проскомидията[23].

Християнската Евхаристия е духовна, безкръвна и хвалебна жертва. Тя е предобраз на онази, която Господ ще извърши в царството на Отца. По същия начин тя е отобраз на веднъж принесената жертва на Агнеца Божи. Тя не е спомен и само възвестяване на Господнята смърт докле Той дойде, но и самата е едно жертвоприношение, една жертва, а мястото е светата трапеза същевременно символ на Голготската жертва[24]. Да се говори за проскомидийника като жертвеник, е неправилно[25].

„…Мястото от лявата страна на светата Трапеза където се извършва подготовката на даровете, тоест проскомидийния чин, било наречено предложение. По недоразумение руснаците (а след тях и ние) го нарекли жертвеник[26]“. В този смисъл да се свързва северната ниша в олтара на храма символично с Голгота е съвсем естествено, когато четем Марк 15:39 („…който стоеше срещу Него…“). Този важен детайл говори, че Лонгин е удостоен да бъде пред Принасящия се в Жертва; за радост на вярващите и за осъждане на неповярвалите.

„Цялата литургична и светоотческа литература, литургичните писмени кодекси, както и в църковно-археологически паметници, дават определени наименования на олтарната трапеза и за северната част на олтара (отделната ниша), в която се извършва проскомидията. В тези документи е ясно определено къде стои свeтата трапеза, наричана още жертвеник… Това е изключително важно, за да не се правят грешни наименования, защото свети жертвеник или божествен жертвеник се употребява, за да се означи светата трапеза, където се извършва евхаристийното жертвоприношение, а не мястото, където се извършва проскомидията – подготовка на дарове от хляб и вино, за да може след Великия вход да бъдат пренесени като евхаристийна жертва върху светата трапеза. Името престол почти не се употребява в критичните литургични текстове за означаване на евхаристийната трапеза[27].

Днешния проскомидиен чин се е развил и оформил по символичен, алегоричен път. Въпреки напластяванията, той е запазил напълно основната идея на древната Евхаристия – да изобразява спасителната безкръвна Христова жертва. Що се отнася до символите и алегорията на предмети и събития, от раждането на Спасителя, те са само късни, вторични вмъквания. Целия материал използван при развитието на проскомидийния чин е взет от Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. Напластеното през вековете не е нововъведение, а разкриване в богати форми на основната идея. Това дооформяне на проскомидийния чин заедно с мистично-богословския смисъл, като отвежда свещенослужителя във Витлеем и на Голгота, а оттам в единение с цялата небесна и земна Църква, го подготвя психологически към действителното принасяне на самата безкръвна жертва[28]. Историческото събитие от Античноста – Пасха ставросимон е засвидателствано от римския войн. Това важно човешкото присъствие по-късно е включено в чина на подготовката на даровете на предложението в свeтата Литургия, за да се изпълни Божия промисъл за тяхното претворяване върху жартвеника, без което спасението на първия Адам е невъзможно.

Св. мъченик Лонгин Стотник

Заключение

За св. мъченик Лонгин Стотник две хиляди години след кръстната смърт на Спасителя знаем няколко неща: той е от страната на изпълнителите на присъдата над Иисус Христос, но освен служебно лице, е и личност, която по времето на Pontifex Maximus император Тиберий искрено търси и намира истинския Бог. Невярно е твърдението, че той е пробол Спасителя в ребрата. Това е дело единствено и само на богоборците и техните слуги. Може ли търсещия и позналия Бога да Го прободе с копие? Такова ли е истинското „свидетелство“ за вярата? Мъченическата смърт на Лонгин сама оборва такова твърдение. Гонението против Христовите ученици започва още на Велики четвъртък, а и от по-рано: Иоан 19:38 (защо, ако не именно поради тази причина Петър се отказа три пъти от Него: Лука 22:61). Позналият Сина Божи Лонгин в деветия час обаче, остава непоколебим в изповедта си, иначе той щеше да е в числото на анонимните войници, хвърляли жребие за дрехите Му (Матей 27:35). В подкрепа на казаното са цитиратите в началото стихове: Иоан 19:34-35, където ясно са посочени извършителя и свидетеля; „…един от войниците прободе…“ и „…който видя, засвидетелствува…“. За поклонниците на Божи гроб преданието е запазило мястото под купола на храма „Свето Възкресение Христово”, където срещу Голгота е стоял и свидетелствал Лонгин. Днес там има параклис, който е още едно литургично доказателство за почитта на Църквата към стотника познал Бога в деня на Неговата Пасха. Както вече бе казано и тук може да се търси символична препратка към проскомидийника и светата трапеза в олтара.

Безспорните доказателства за обръщането на римския стотник в истински Христов изповедник и войн неизбежно ни връщат към неговото място в Православната литургика, а то е напълно заслужено според мярата на неговото свидетелство. Отношението на някои от авторитетните литургисти работили от началото на миналия век до днес, чиито анализи бяха преведени като примери, подкрепящи и основавщи се на литургичната традиция, потвърждават исконното християнско учение за Божественото домостроителството в проскомидийния чин, там където светата Църква е поставила свидетеля Лонгин Стотник. Днес северната ниша в олтара на всеки храм е спомен и за неговото свидетелство. Този пример е само поредния органичен елемент (заедно с празничните последования на вечернята и утренята от 16-ти октомври), частица от синтеза на християнското богослужение. Още веднъж намира потвърждение православния догмат, че правилното богослужение и вероизповедание са невъзможни без „неслитната“ връзка между Свещеното Писание и Светото Предание.

Използвана литература

Библия. Синодално издание. С., 1982.

Бончев, архимандрит Атанасий. Църковнославянски речник. Т. ІІ. С., 2012.

Иванов, доц. д-р дякон Иван Стоянов (Кюмурджийски). Евхаристията-Mysterium Fidei-Mysterium Vitae. С., 2020.

Иона, архим. Учебник по литургика. С., 1950.

Малков, Л. Ю. Введение в литургическое предание. Москва, 2008.

Минеи (месец октомври) С., 2021.

Натанаил, митрополит Неврокопски. Служебник. Неврокоп (Гоце Делчев), 2001.

Нестеровски, Епифаний. Литургика. С., 1906.

Николай, епископ Макариополски. Наръчник на Православната Литургика. С., 1972.

Пернишка, Емилия. Речник на чуждите думи в българския език пето издание. С., 2000.

Служебник. С., 2004.

Чифлянов, Благой. Православна литургика. С., 2008.

Чифлянов, Благой. Проскомидията. ГДА. „св. Климент Охридски”, Т. ХVІІ (ХLІІІ), С., 1967- 1968, С., 1969.

Шмеман, Александър. Въведение в литургическото богословие. С., 2013

_____________________________________________

*Публикувано в Мисъл, слово, текст, том 3 (9) нова серия, с. 75-82. Пловдивско университетско издателство Паисий Хилендарски. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. „Стотник, началник на отряд от сто войници в древноримската войска (най-близката длъжност от нисшите до офицерската)“. Пернишка, Емилия. Речник на чуждите думи в българския език, пето издание. С., 2000, с. 865.

[2]. Чифлянов, Благой. Православна литургика. С., 2008, с. 14.

[3]. Миней за месец октомври, 16 ден. С., 2021, с. 279.

[4]. Чифлянов, Благой. Православна литургика. С., 2008, с. 100.

[5]. Архимандрит Иона. Учебник по литургика. С., 1950, с. 88.

[6]. Еврейския съд по времето на Христа – Синедрион. Бончев, архимандрит Атанасий. Църковнославянски речник. Т. ІІ. С., 2012, с. 183.

[7]. Нестеровски, Епифаний. Литургика. С., 1906, с. 194.

[8]. Миней месец октомври. С., 2021, с. 281.

[9]. Чифлянов, Благой. Православна литургика, с. 76.

[10]. Бончев, архимандрит Атанасий. Църковнославянски речник, с. 183.

[11]. Служебник. С., 2004, с. 33.

[12]. Служебник. Неврокоп (Гоце Делчев), 2001, с. 106.

[13]. Николай, епископ Макариополски. Литургика. С., 1969, с. 106.

[14]. Шмеман, Александър. Въведение в литургическото богословие. С., 2013, с. 371.

[15]. Чифлянов, Благой. Православна литургика, с. 46.

[16]. Шмеман, Александър. Въведение в литургическото богословие, с. 372.

[17]. Пак там, с. 377.

[18]. Пак там, с. 406.

[19]. Малков, Л. Ю. Введение в литургическое предание. М., 2008, с. 240.

[20]. Пак там, с. 243.

[21]. Малков, Л. Ю. Цит. съч., с. 239.

[22]. Пак там, с. 240.

[23]. Иванов, Иван. Евхаристията – Mysterium Fidei-Mysterium Vitae. С., 2020, с. 181.

[24]. Пак там, с. 197.

[25]. Пак там.

[26]. Чифлянов, Благой. Литургика, с. 60.

[27]. Иванов, Иван. Цит. съч., с. 196, 197.

[28]. Чифлянов, Благой. Проскомидията. ГДА, Т. ХVІІ (ХLІІІ), 1967-1968, с. 416.

Изображения: авторът Милослав Бонов, който е докторант в Богословския факултет при Софийския университет и св. мъченик Лонгин Стотник. Изображения Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9XX

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s