Костадин Нушев

Abstract

В православната традиция на Църквата въпросите на междурелигиозния диалог се разглеждат в чисто богословска светлина, но също и в перспективите на етическо и религиозно-философско направление. В този смисъл християнската „теология на диалога“ говори за „диалог на истината“ и „диалог на любовта“. Тези две форми на двустранен диалог са приложими както в рамките на междухристиянския (междуконфесионален) диалог, така и в диалога на християните с представители на други основни световни религии.

***

В православната традиция на Църквата въпросите за междурелигиозния диалог се разглеждат както в една чисто богословска или доктринално-догматическа светлина, така и в перспективите на една ети­ческа и религиозно-философска насока. В този смисъл в християнската „теология на диалога“ през XX-ти век, която се заражда след Първата све­товна война и се задълбочава и разширява след Втория Ватикански съ­бор на Католическата църква, се говори за „диалог на истината“ и за „диалог на любовта“. Тези две форми на двустранен диалог, заедно със съответстващите им цели и средства, са приложими както в рамките на междухристиянския (интерконфесионален) диалог, така и в диалога на християните с представителите на другите големи световни религии (Hindu-Christian Simposium II 2000: 110-135).

В своята църковна и пастирска практика Българската православна църква (БПЦ) спазва определени позиции и прилага традиционно ус­тановени форми за диалог и поддържане на толерантни и добросъседс­ки отношения между представителите на различните християнски об­щности и между християни, юдеи и мюсюлмани, които имат своето основание както в духовната традиция на Православието, така и в бъл­гарската култура на толерантност и откритост към другия.

История и традиции на междухристиянски и
междурелигиозен диалог

Една от основните идеи в православното богословие по отно­шение на произхода и характера на религията като духовна сфера на човешката дейност е свързана с разбирането за всеобщност на вярата в Бога и на религията като общочовешки феномен и културна тради­ция (Καριωτογλου 1996: 18-31). Естествената религиозност на чове­ка като Божие творение, който някои православни богослови като Александър Шмеман определят като Homo Adorans, е изходна пред­поставка за наличието на общи антропологични предпоставки на ре­лигията (Шмеман 2003).

На второ място, това е един религиозно-нравствен императив за тър­сене на съгласие в истината и многообразието, като изява на древните коре­ни на общото религиозно предание на човечеството, което се отразява по един или друг начин в религиозните традиции на народите. Тези две пред­поставки са основа за търсенето на единство, мир, диалог и разбирателство между представителите на различните религиозни традиции и представите­лите на всички народи (Hindu-Christian Simposium II 2000: 70-93).

Това е идеята за универсализма, която идва от Библейското отк­ровение и може да се види както в Стария Завет, така и в Новия Завет. Общото предание се открива в Завета на Бога с Адам, Ной, Авраам, Моисей и пророците и се разкрива в пълнота в Личността на Иисус Христос, Който като Син Божи потвърждава и изпълва Откровението чрез истината за Божията любов и съвършената форма на религията като любов към Бога и ближните (Панчовски 1958: 30-55).

Според тази християнска идея за универсализма, Бог е Творец и Промислител на целия човешки род, който в своето етническо и кул­турно разнообразие се намира под свръхестествената грижа и върхов­но ръководство на Единия истински Бог (Деяния на светите апостоли 17:22-30). В Своето Всемогъщество и Всеблагост Бог се проявява като премъдър, справед­лив и човеколюбив небесен Отец и Промислител, като Справедлив Съдия и Изкупител на човешкия род от властта на греха и злото (Новоселов 2003: 9-35).

Истинската религия е свързана с вярата в Единия Бог и се основава върху нея, но в своето съвършено изражение тя е преди всичко изпълне­ние на Неговата воля и Неговия закон. Истинската религия за Правосла­вието не е само правоверие – не е само догматико-доктринална или конфесинална форма на вярата и религиозността, а преди всичко практическо приложение на истината и правдата в живота и осъществяване на съвър­шената форма на богопочитание и религиозно благочестие, които се обх­ващат в закона за любовта към Бога и ближните (Пенов 1958: 320-351).

Истинската религия е израз на вярата в Бога, която се разкрива в различни изразни форми на богопочитание, притежаващи както вът­решна, така и външна форма. Вътрешните съкровени духовни измере­ния на религията като благоговение пред святото, преклонение пред Всесъвършения Бог и различни форми на богопочитание са нещо, кое­то може да бъде разглеждано като обща духовна и ценностна основа, около която може да се води междурелигиозен диалог, защото външ­ните форми на религиозно богопочитание се характеризират с много­образие и различие на свещената традиция (Karashek 2006: 271-279).

В този междурелигиозен диалог представителите на различните религиозни учения и традиции се обединяват около свещените истини за Бога и уважението към човека, който носи в своя образ духовната красота и отблясък на Божия образ (Битие 1:26-28). Това са предимно вътрешните духовни основания и измерения на религията, които тряб­ва да се разкриват от всеки вярващ чрез добри дела, чрез действия и създаване на религиозни практики и културни традиции, формиращи определена нравственост, мироглед и духовна култура на диалог и откритост (Шиваров 1992: 5-10).

От християнска гледна точка външните прояви на религията се разкриват освен в богослужението, също така и в нравственото отно­шение към ближните. Всички хора, независимо от тяхната религия, култура, етнически и социален произход, са наши ближни и спрямо тях ние сме длъжни да проявяваме еднакво уважение и справедливост, които произтичат от основната заповед на Иисус Христос да обичаме своите ближни – познати и непознати, единоверци и друговерци, близ­ки или далечни. Тази религиозна по своята мотивация християнска любов е конкретна, а не абстрактна проява и е обърната към конкрет­ния човек, който сме длъжни да възприемаме като ближен, а не към някакъв абстрактен образ на човека или към някаква абстрактна идея за хуманност и хуманизъм (Арсеньев 1966: 178-182).

Като цяло в съвременните официални становища на различни предс­тавители на Православната църква по въпросите на междухристиянския и междуцърковния диалог преобладава стремеж да се изведе на преден план автентичната християнска духовност и евангелска нравственост, основани върху любовта към Бога и любовта към ближните и да се изграждат в религиозната култура и практика принципите на съвместния диалог и сът­рудничество като практически израз на християнската любов.

Чрез някои официални църковни становища и чрез богословски и религиозно-философски рефлексии на православни богослови и фило­софи, които се занимават с проблемите на религията, очертаните богос­ловски и религиозно-философски принципи се разкриват в практиката и се осъществяват на дело. Този подход е видим най-вече чрез конкретни действия и позиции, заявени и отстоявани на практика, особено в критични ситуации, които създават от своя страна определена християнска традиция за междурелигиозен диалог и сътрудничество. Когато е налице определена практика в религиозната общност, която се възприема като релевантна на духовното измерение на вярата и учението на Църквата, тя става фактор за възпитаване на съвестта на вярващите и отстояване на определени духовни критерии за отношението към представителите на други религиозни и вероизповедни общности.

Българската православна църква в своята вековна история, в съгласие със своето християнско учение, духовна традиция и досегашна практика на християнско бра­толюбие, човечност, гостоприемство, хуманност и толерантност, отхвърля различните форми на нетърпимост, фанатизъм и нетолерант­ност. Това се отнася както за расистките теории и антисемитизма, които се основават върху расова омраза към представителите на еврейската общност, така и върху нетолерантното отношение към другите вярващи. Християнството и Православието категорично отричат съвместимостта на тези негативни убеждения и екстремистки идеологии, ос­новани върху расова и религиозна омраза, с догматическите истини и нравствени постулати на християнството.

Известно е от историята, че през 1943 година, по време на Втората све­товна война, Българската православна църква участва активно в гражданските акции срещу офици­алната дискриминационна политика за депортиране на българските ев­реи в нацистките лагери на смъртта. През последните години тези исто­рически събития се осмислят все по-дълбоко и се разбират все по-ясно в контекста на християнските ценности за братолюбие, солидарност и ми­лосърдие, които инспирират гражданската активност на православните християни. Достойната позиция на българските архиереи и редови вяр­ващи, да се опълчат срещу силните на деня в името на спасяването на живота на своите ближни, се разкрива като една недвусмислена проява на човеколюбие и милосърдие към друговерците и като саможертвено служение в защита на свободата и човешкото достойнство.

Християнството е религия на любовта към Бога и милосърдно отношение към ближния и затова религиозните истини и нравствени ценности на християнството е недопустимо да се смесват и невъзмож­но да се съвместяват с каквито и да било форми на омраза към другия или с човеконенавистнически идеологии, които провокират нетолеран­тност и насилие

Съвременни предизвикателства пред
междурелигиозния диалог

Като цяло българите се характеризират с толерантност и търпи­мост към изповядващите друга вяра. Различните данни от социологи­чески и други проучвания сочат, че на едно ежедневно и битово ниво православните християни общуват свободно, разбират се добре и жи­веят мирно и спокойно с представители на други религиозни общнос­ти. Като съседи и приятели те намират общ език, но наред с това при определени критични ситуации и предизвикателства, или при необхо­димост от отстояване и изповядване на вярата, са провокирани да ос­мислят границите на толерантността и формите на диалога. Независи­мо от тези съвременни предизвикателства, християните са наясно с ос­новните изисквания на своята вяра и религия и пристъпват към разре­шаването на различните проблеми, трудности, предизвикателства и напрежения с дух на търпимост и толерантност и с ясната цел за тър­сене на мир и справедливост.

Много православни свещеници осъзнават в днешно време раз­личните предизвикателства на междурелигиозния диалог и необходи­мостта от откритост, човечност и съпричастност към другия, но също така чувстват своя дълг да отстояват своята вяра и да полагат усилия за запазване на доктриналното ядро на собствената си религия. Добрите страни на тази църковна традиция и утвърдените практики на добросъседство и толерантност в днешно време следва да се надграждат с нови форми на задълбочаване на изследванията, разширяване на кръга от знания за различните религиозни общности, култивирането на умения и компетентност за водене на междухристиянски и междурелигиозен диалог и прилагане на европейските норми и стандарти за свобода на съвестта и религията, толерантност и избягване на дискриминационно отношение и недемократични практики. Тази констатация отразява съвременното състояние на междурелигиозните отношения и предпо­лага обосноваването на една реалистична и критична гледна точка спрямо междурелигиозния диалог сред представителите на православ­ната църковна общност.

Напреженията между представители на различни етнокултурни и религиозни общности през последните години доведоха до повишава­не на вниманието и отговорността на Българската православна църква за опазване на толерант­ността и добросъседските отношения.

В България през 2011 година, след напрежението около софийската джамия и етническото напрежение в Катуница, Светият Синод прие специално обръщение към българския народ и държавните институции н организира голяма международна конференция по междурелигиозен диалог в София. На нея бяха поканени и равинът на Иерусалим, мю­сюлмански духовници от България и Русия, православни духовници от Гърция, Румъния и други православни страни.

Тази конференция се проведе в отговор на някои предизвикателства както в България, така и в Европа, които създадоха атмосфера на несигур­ност и потенциална опасност от нагнетяване на междурелигиозно напре­жение. Става дума за известните трагични инциденти и прояви в Норве­гия, свързани с масовото убийство, извършено от екстремиста Андерш Брейвик, и напрежението пред джамията в София, предизвикано от про­тести и стълкновения между представители на националистически партии и молещи се мюсюлмани. Всички тези събития през лятото на 2011 година от­ново напомниха за опасностите от радикализация и заплахите от екстре­мизъм, които предизвикват нови напрежения и могат да доведат до създа­ване на нови междурелигиозни конфликти.

Българската православна църква се отнася с уважение и толерантност към изповядващите исляма мюсюлмани и поддържа дух на уважение, добросъседство, то­лерантност и мирно съвместно съжителство с представителите на тази религиозна общност, които живеят в пределите на България или в дру­ги съседни страни. Независимо дали са български граждани, чужден­ци, бежанци или временно пребиваващи в страната, всички лица, из­повядващи тази религия, се ползват със своите човешки и граждански права на свобода на съвестта и право на практикуване на религията в рамките на утвърдените от закона и международното право норми.

Посочените богословски, етични, правни и религиозно-философски принципи на Православното християнство по въпросите на междурелигиозния диалог и сътрудничество между представители­те на основните монотеистични религии могат да се открият в някои от най-новите и актуални официални позиции на Православната църква. Става дума както за официални документи и декларации на отделни поместни православни църкви, така и за общи становища и послания на всеправославно равнище, които потвърждават изконните духовни принципи на християнството в контекста на задълбочаващата се криза в Близкия изток.

Тези нови тенденции изискват засилване на междурелигиозните кон­такти за по-добро взаимно опознаване и за изграждане на по-близки и адек­ватно обосновани добри отношения. Като цяло православните вярващи християни и българските свещеници се отнасят с разбиране, толерантност и търпение към лицата с различна религиозна и културна идентичност, които принадлежат към различни малцинствени общности. Процесите на глоба­лизация и миграция водят до промяна на етнокултурната ситуация в голе­мите градове и различни региони, което може да породи известни напреже­ния. Например, нарастването на бежанския поток от страни в Близкия из­ток, в които има религиозни и етнически конфликти, поражда известни страхове, че подобни конфликти могат да се пренесат на регионално и ев­ропейско ниво и това да доведе до промяна на религиозната ситуация.

В някои епархии и енории на Българската православна църква съществува устойчива практика, и са изградени и поддържани добри традиции, за регулярни срещи и вза­имно гостуване между духовници от Православната църква и представи­тели на други християнски църкви или мюсюлманската общност. Такива добри модели и практики има във Видинска, Русенска, Неврокопска и Варненска епархия.

В много енорийски църковни общности в България на локално ниво православните християни, заедно с техните свещеници, изграж­дат добросъседски отношения с други християнски общности или ено­рии. Характерен пример за добро общуване, и определени форми на съвместно честване на големи християнски празници, съществува нап­ример в Русе, където в непосредствена близост на една улица се нами­рат и съжителстват православната енория към храма „Св. Николай“ и католическата.

В други епархии и енории на Българската православна църква съществува устойчива практи­ка и утвърдени традиции за регулярни срещи и взаимно гостуване между духовници от Православната църква и представители на мю­сюлманската общност при честване на основните религиозни празници и по други поводи. Такава практика съществува във Видинска и Варненска епархия, където епархийски архиереи, енорийски свещеници и архимандрити участват във взаимни посещения и гостувания по време на религиозни празници и други форми на взаимно уважение. Добрите традиции и практики, обаче, е необходимо да бъдат подкрепяни и oт определени официални църковни позиции, които дават конкретни насоки, създават устойчивост и гарантират добри перспективи на тези добросъседски и братски отношения.

Такива официални становища за изграждане на междухристиянския и междурелигиозния диалог има Католическата църква, Руската православна църква и други поместни православни църкви.

Към настоящия момент Българската православна църква все още не е приела своя официална и цялостна концепция за принципите и правилата за практическо отношение към официалните представители и редовите вярващи от другите християнски и религиозни общности. Определени правила се прилагат единствено в Западноевропейската епархия на Българската православна църква, чиито църковни общини се намират на територията на католически и протестантски страни в Западна Европа.

Подобна официална църковна позиция, която отчита съвременна­та мисионерска ситуация в България и Европа, би дала актуална насока и официална доктринална основа за междухристиянски и междурелигиозен диалог. Такава позиция би облекчила и насърчила дейността на свещениците и редовите вярващи, които имат нужда от ръководство за изграждане на основните насоки на междухристиянските и междурелигиозни отношения на диалог и сътрудничество, които в днешно време стават все по-необходими.

Такава официална позиция съществува, например, в Руската пра­вославна църква, която на своя Юбилеен архиерейски събор през 2000 година прие специален документ за отношенията с другите християнски и религиозни общности. Този документ разкрива православната тради­ция и отговаря на актуалните нужди и предизвикателства за спазването на определени църковни принципи и канонични норми при изгражда­нето и поддържането на междухристиянски отношения на диалог и сътрудничество с другите християнски и религиозни общности.

Такива общи насоки за междухристиянски и междурелигиозен диа­лог се обсъждат и приемат и на важните двустранни междуцърковни сре­щи на духовните лидери на православната и католическата общност.

На 30 ноември 2014 година, когато Църквата чества паметта на св. апостол Андрей Първозвани, който се приема като основател и духовен покровител на Константинополския патриаршески престол, папа Франциск I посети седалището на Вселенската патриаршия и се срещна с нейния предстоятел – Константинополския патриарх Вартоломей I. Двамата заедно отслужиха съвместна молитва за мир и отправиха общо посла­ние към християните от Католическата и Православната църква. В това послание се съдържат същите християнски истини и нравствени прин­ципи, които са засвидетелствани за пореден път от една такава обща за всички християни декларация.

В тази официална декларация се казва: „Докато ние се занимава­ме с нашите преговори, светът преживява ужаса на оцеляването и страха от утрешния ден. Мнозина възлагат надеждите си днес на нау­ката. Други на политиката. А трети на технологията. Но никое от тези неща не може да гарантира бъдещето, ако човекът не се вслуша в про­поведта на помирението, на любовта и справедливостта, проповедта за приемането на другия, на различния, дори на врага. Църквата на Хрис­та, която първа проповядва и осъществи в живота тази проповед, е длъжна да я приложи първо върху себе си. Ето защо е по-наложително от всякога движението към единството на тези, които призовават име­то на великия Миротворец. Защото отговорността ни като християни е огромна пред Бога, пред човека и пред историята.“

По отношение на изолационизма и чувството за самодостатъчност, на представителите на различните християнски църкви и религи­озни общности и належащите нужди от откритост и диалог, в обръще­нието се казва:

„Проблемите, които историческият момент поставя пред нашите църкви налага да преодолеем своята интровертност и да се изправим пред тях във възможно най-тясно сътрудничество. Вече нямаме лукса да действаме поотделно. Съвременните гонители на християните не питат към коя църква принадлежат техните жертви. Единството, което ние толкова дълго обсъждаме, вече се осъществява в онези области, за съжаление, чрез мъченичеството. Нека заедно подадем ръка на съвременния човек, ръката на единствения, който може да го спаси чрез Своя Кръст и Възкресение“.

Вселенският патриарх подчертава необходимостта от диалог и сътрудничество между християните и нуждата те да бъдат задълбочава­ни и засилвани. „Нашият дълг не се изчерпва само в миналото, но се разпростира в наши дни и в бъдещето. За какво ни е хвалбата с това, ко­ето сме получили, ако то не достига до живота на човека и света днес и утре? Църквата съществува заради света и човека, а не заради себе си“.

От името на представителите на Православната църква Константинополският патриарх Вартоломей декларира готовност и намерение да бъде продължена работата в това направление. „В духа на тази от говорност се работи усърдно за подготовката на Светия и Велик събор на Православната църква, който е решено да се проведе през 2016 година.“, За успеха на това начинание православните декларират желание да получат молитвена подкрепа и от католиците и изказват съжаление за продължаващото разделение между двете църкви. „Вече 1000 години прекъснатото евхаристийно общение между църквите ни не позволява да се свика общ Велик и Вселенски събор. Но нека си пожелаем, въп­реки това, да бъде възстановено пълното общение между тях и този велик ден да не се забави“.

В своята обща декларация духовните лидери на Католическата и Православната църква споделят общата християнска загриженост за страдащите и гонени християни в Близкия изток и изразяват общата църковна позиция за мир и прекратяване на гоненията: „изразяваме общото си безпокойство за настоящето положение в Ирак, Сирия и це­лия Близък изток. Единни сме в желанието си за мир и стабилност“. Двамата християнски духовни лидери призовават и другите религиоз­ни водачи да обединят усилията си за постигането на тази цел. „Като християнски водачи призоваваме религиозните лидери да се стремят и подкрепят междурелигиозния диалог и да положат всяко усилие за изграждането на цивилизация на мира и взаимната подкрепа между хората и народите“.

Използвани източници

Църковни становища и други официални документи:

Основи на Социалната концепция на Руската православна църква. – София, 2006.

Послание Предстоятелей Православных Церквей (6-9 марта 2014 года, Фанар). – Русская Православная церковь. Отдел внешних церковных связей. // IS: https://mospat.ru/ru/2014/03/09/news99338/>

Hindu-Christian Simposium II 2000: Towards a Holistic Vision of the World. According to Hindu and Christian Traditions. (Hindu-Christian Simposium II). – Kerala.

Communique: Joint International Commission for the Theological Dialogue between the Roman Catholic Church and the Orthodox Church. 13th Plenary Session, Amman, Jordan, 15-23 September 2014. // The Ecumenical Patriarchate of Constantinople.// IS: http://www.patriarchate.org/news/releases/joint-intemational-commission-for- the-theological-dialogue-between-the-roman-catholic-church-and-the-orthodox-church.

Богословска и научнокритична литература:

Арсеньев 1966: Арсеньев, Н. О жизни преизбыточествующей. -Брюссель.

Новоселов 2003: Новоселов, М. Догмат и мистика в Православии, Католичестве и Протестантстве. – Москва.

Панчовски 1958: Панчовски, Иван. Въведение в Нравственото богословие. – София.

Пенов 1958: Пенов, Димитър. Към философията на религията. //ГДА, 1957-1958, т. 7.

Шиваров 1992: Шиваров, Николай, Димитър Киров. Беседи по религия. – София.

Шмеман 2003: Шмеман, Александър. За живота на света. – София.

Καριωτογλου 1996: Καριωτογλου, А., П. Κεσοπουλος, Г. Τσανανασ. Xριστιανίσμος καί Θρησκευματα – Αθήνα.

Kаrashek 2006: Karashek, H., U. Merbold. Religionen und Glaube – Hamburg.

_______________________________________________

*Публикувано в Хармония в различията, издателство „За буквите – О писменехь“, С., 2015. Въпросният материал е част от Сборник с доклади от научната конференция „Хармония в различията“, София, 10 декември 2015. Авторът на блога изказва благодарност на съставителите на сборника д-р Жоржета Назърска и д-р Светла Шапкалова за тяхното разрешение да препубликува същата публикация тук.

Изображения: авторът Костадин Нушев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9UG