Служението на ближния като основен принцип на християнския живот – продължение 7 и край*

Ганчо Пашев

***

Голям интерес представлява състоянието на въпроса за служенето на ближния откъм теоретична и практична страна, тоест откъм разбирането и прилагането му в страните и между народите, които приеха християнството било под мисионерското влияние на Западната църква било на Източната, както преди, така и в особеност, след разделянето им.

Без да се спираме подробно върху този въпрос ще трябва да кажем само кратки и то обобщителни думи, за да се очертае общият характер на състоянието на нашия въпрос и да се посее известна светлина върху събитията, които естествено следват в процеса на похристиянчването на тези страни и народи и на характера на техния живот и възгледи. От голям интерес са и някои от идейните движения, предадени както върху религиозно-нравствени основи, така и върху социални и други положения, изникващи в живота под влиянието на Христовото учение. То като насочва вниманието на хората към прогрес във всички области на човешкото творчество, в същото време буди и съзнанието им към критична оценка на формите на живота, които е заварило.

Трябва да се отбележи, че първоначално мисионерската дейност на просветителите на Източната църква не се движат от други подбуди освен от общия дух на Христовите думи и завети за просвещаването на всички народи и тяхното покръстване и довеждане в църквата, за да се спасяват от греховете и да заживеят нов и благодатен християнски живот. В това направление се действа и между тези варварски народи, които връхлитаха върху Византия и я застрашаваха. Успехът на християнската проповед е значителен и дори решителен за известни племена. Дори и Свещеното Писание се превежда на техните езици и така то става по-близко възприемано духовно достояние за тези народи. Сред готите, например, особено успешно се разпространява Христовата вяра. Покръстените готи проявяват особена ревност в изповядването ѝ както и в устройството на храмове за молитва и благочестие. Много характерно е отношението, което има към готите-християни св. Иоан Златоуст. Той, със своя широк, просветен поглед обхваща и правилно оценява голямото значение на проникващото сред тях християнство не само за да ги превърне в уседнал и културен християнски народ, но и да станат те не страшилище, а истински съратници на своите съседи в историческата обстановка, при която живеят и при която се намирала самата Източна римска империя. С особена любов светителят се е любувал и радвал на смирените и предали се на дълбока молитва русоглави млади и цветущи готски войници и готи изобщо. С присъщата на него сила на убеждението и с неподкупната си чистота и прямота той не само правилно оценява и разбира великата служба, която върши в тази насока, но и осъзнавал добре задължението си като пастир на Христовото стадо да привлече към Спасителя и да спаси всички тези, които са останали и остават далеч от Него. Тук особено силно и решително е проявено служенето на ближния в неговата широта и всеобхватност, тъй като за Христос и Неговите последователи, а следователно и особено за църковните пастири не може да има чужди народи, безразлични хора. Всички тези хора са непросветени братя, чието спасение най-настойчиво зове и най-повелително им отрежда всеотдайна дейност и безкористна служба за доброто на ближните. Този общ и проникновен дух на Христовото учение и особено на основната нравствена повеля, да любим друг друга, да любим ближните си като себе си и така както Той ни е възлюбил, е бил още достатъчно творчески действен и е давал добри резултати.

Християнството е прониквало сред тези съседни на Източната римска империя народи не само като резултат на мисионерска дейност на институти и лица, които са си съставили програма за покръстването на народите, но и спонтанно, под непосредственото влияние на приели християнството хора, които са били преселвани или заробвани и са считали за свой пряк дълг на добри християни да просвещават тези, които не били просветени. Вътрешният подтик към подобна дейност е бивал често продиктуван и от съзнанието, че с това се върши добро дело и че се служи на Бога истинска служба, а към тези, които бивали просвещавани, се изпълнила заповедта на Христос, дадена на учениците, да просвещават народите и да ги кръщават. Заедно с това те са имали и ясното съзнание, че служейки на Бога и Спасителя, в същото време, с тази своя дейност служат и на своите ближни, че изпълняват най-светъл дълг: оделотворяват евангелската любов, както към Бога, така и към ближния.

След като славянските племена заели голяма част от Балканския полуостров и проникнали дори до Пелопонес, между тях почнало да се разпространява християнството както по мисионерски път, така и непосредствено, чрез влияние на покръстените славяни или чрез подобно влияние на гръцките колонии по тези места. А когато българите създали свое царство върху предели, отвоювани от Византия, и обединили под своята власт славянските племена и така сложили начало на първото славянско царство, между тях също така почнало да се разпространява християнството и да се оформят отношения, които са пряко следствие на този дух на служене, на подкрепа и съдействие, който прониквал в живота им заедно с Христовото учение. И трябва да се отбележи, че това проникване засягало девствена почва, разработвало основи, които не били покварени от никакви чужди лъжекултурни влияния и, поради това, попадали дълбоко в душите на българските славяни. Това влияние, макар и непосредствено, дошло по пътя на убеждението, на вътрешното изживяване на красотата и възвишения характер на новото учение и на изграждания от него духовен живот, е имало извънредно голямо значение за пълното преобразяване на покръстените. Техният живот бил до такава степен подчертано различен от предишния, от езическия, че обръщал неволно вниманието на тези среди и органи на държавата, които имали за задача да пазят политическото и духовно единство на народа и на държавата. Като ново и необичайно за традиционните политико-социални и духовни схващания на езичниците-властници, християнството се очертава като опасна за държавата сила и се преследва. Но тъкмо в това преследване проличава силата и преобразяващата същност на Христовото учение. То прониква дори в двореца и овладява душите на такива хора като престолонаследника Енравот и той става мъченик за Христовата вяра заедно с много други християни. Енравот счита, че е дошло време, когато вярата, която той изповядва, ще бъде разпространена и ще обхване всички в царството, като истинска вяра и че ще се стори най-великата служба на народа, когато той бъде доведен при Христос. За него, както и за всички тези, които не само изповядват учението Христово, но и са готови живота си да положат за неговото опазване и за разпространението му между братята, е ясно, че с това се служи не само на Бога, но и на ближните, на братята.

Ако спрем своето внимание на дейността, например, на светите Солунски братя и славянски и български просветители Кирил и Методий ние можем ясно да различим в тази дейност основния подтик и съзнаването на дълг към ближните, към хората изобщо, които трябва да бъдат просветени, както и към Бога и Спасителя Христос, Чието учение трябва да бъде разпространено, за да се услужи на тези ближни в делото на тяхното спасение. Макар и откъснали се за известно време от света братята очевидно са живели само с мисълта за тази велика мисия, която им чертае тяхната ревност да бъдат на служба на Бога и на ближните. А тази служба, за просветения и учен свети Кирил, както и за Методий, умъдрен от административния опит на предишната си дейност, се изразявала в готовност да се създадат всички необходими предпоставки за една планомерна и резултатна просветителна дейност сред родните славяни. Може с известна положителност да се твърди, че не външни петици или заповеди и нареждания отгоре, от властта диктуват на братята да създадат азбука и да превеждат свещените книги на родния славянски език, а тяхното дълбоко осъзнаване на своя дълг да бъдат в предана и дейна служба на рода си, на своите ближни. При това и самото Христово учение, в което те били не само добре наставени и добре просветени, но и вещи негови познавачи и то в неговата чистота, в православието, им диктувало жертвена служба за доброто на ближния.

Не може да има нито съмнение, нито спор по въпроса за важността на предприетото дело от светите братя, Кирил и Методий и за пълното покриване на това дело със служенето на ближния, като израз на евангелската любов към него. Не можем иначе и да си представим и да си обясним ревността на светите братя за просветата и защитата на просветените от тях хора от домогванията на чужди тенденции от политически характер освен с това дълбоко проникнало в душите им убеждение, че те защитават едно свято и право дело и че това дело е служене на ближния, че то е изпълняване на завета Христов за любов на всички хора. Тези хора са братя помежду си и синове на Бога и трябва да бъдат доведени до Бога, да бъдат примирени с Него, за да се спасят от греховете и духовната смърт, която ги застрашава, тъй като Словото, което е вече възвестено, ще съди и осъжда виновните, едни защото не го слушат и не му служат, а други – защото не го слушат и не просвещават с него непросветените и изостанали далеч от него свои братя и ближни. Този универсализъм на идеята за служенето на ближния, като израз на любов към него, е проявен от дейността на светите братя както в Моравия и Панония, така и пред обвинителите в Рим и във Венеция, където се отстоява една велика истина, че всички езици са пред Бога свети, щом на тях се превежда Свещеното Писание и се извършва молитва пред Бога, че служенето пред Бога тогава е угодно, когато тези, които служат и които вземат участие в молитвата разбират всичко, което тя съдържа и когато тази молитва не е нищо друго освен сърдечно изливане на душевните настроения, мъки или благодарности към Бога на тези, които се молят. И наистина, едва ли би могло да се намери друго средство за убедителен израз на любов към ближния вън от възможността за този ближен да възприеме на своя матерен, добре разбран от него език най-святото, което той може да има за път и опора в живота – учението на Христос Спасителя. Това е най-святата и най-плодоносната спасителна служба, която може да се окаже на ближния и светите братя я оказват със самопожертвователна ревност и всеотдайна любов както към Бога, така и към своите ближни и, преди всичко, към своите братя по кръв – славяните, българите.

Дейността на св. Кирил сред хазарите, мисията му в защита на православната вяра, книжовната и просветителна дейност и на двамата братя е истинско служене на ближния. Духът на това проведено в любов и ревност за Божия правда тяхно дело даде и своите най-добри отражения в дейността на техните най-приближени ученици, намерили приют, закрила и поприще за дейност в пределите на своя род и своята, българската държава, след като коварният враг, домогващ се за политически и други не съвсем християнски влияния сред просветените от светите братя славяни, ги изгони оттам и те потърсиха спасение в бягство от постигналата ги напаст.

Българското царство през това време бе вече християнско. Българският народ бе покръстен и пред него се откривали широки перспективи за просвета в духа на новото учение, за издигане на живота във висота и развитие, което ще постави народа на предно място в реда на другите народи, и главно, ще създаде условия за процъфтяване на просвета и култура, на държавно устройство и народностно единство, което ще бъде несъкрушима сила срещу назряващите вече културни и политически домогвалия на силни държави и от Запад, и от Изток. За запазване на самобитността, духа и бъдещето на българския народ е било потребно създаването на национална, народностна по дух и език писменост и просвета, и тъкмо за това се залавят не само държавници като Борис, но и книжовници като св. Климент, св. Наум и другите ученици на светите братя, дошли в България и приети и настанени като най-скъпи и очаквани от дълго време синове и братя. Кипналата дейност в Преслав, Патлейна, Охрид и по другите места, дето стъпили и действали тези първи и свети просветители, скоро дала изобилни плодове: създала се българска народна книжнина и християнска просвета, която скоро се превърнала в неизчерпаем извор и на всеславянска просвета и култура. Това дело на светите братя и техните ученици е най-изтъкнатото служене на ближния. Трогателните подробности, с които се очертава просветителната дейност на св. Климент, както и залягането му да подготви учениците си при най-непосредственото участие в процеса на ученето им, е също така едно служене на ближния, каквото не може да има равно на себе си в никоя друга област на проявление. Тук непосредствено и убедително се проявява истинската любов на светителя към своя ближен, към жадуващите за знания ревностни синове на неговия род. Но служейки на тях светителят е служил и на целия славянски род, като е дал трудове, със и чрез които той не само се просвещавал, не само е могъл да излее душата си пред Бога в молитвено към Него обръщение, но и да запечата за вековете най-дълбоките и интимни свои преживявания, идеи и творчески замисли също така, за да служи на род и ближни. Мисълта на цар Борис да запази държавата си от чуждо по дух и опасно вече в политическо и духовно отношение влияние на Византия е имало като резултат привличане делото на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици в пределите на България, за да създаде своя църковна книжнина, свой литературен език и своя просвета, която да се осланя на характера и нуждите на народа, и държавата. Напълно самобитна тази нова книжнина не е могла да бъде, тъй като християнството идвало с разработена вече църковна книжнина, засягаща всички области на тогавашното знание, и освен това, смляла в значителна степен и философското знание на предишните векове, за да изгради свое учение, своя християнска философия, която да може да подпомогне усвояването и изразяването и на истините на християнската вяра така, че те да имат стойността на просветителни ценности, независимо от важното дело на спасението на душите и тяхното водене към Христос. Това неизчерпаемо духовно богатство бе създадено на чужд на българския народ език и ако се наложи на съзнанието, на духа на българския народ с този чужд на него език опасността от загубване на народностната самостоятелност е явна и решителна. Предадено на своя, на родния език и разработено във и от духа на българските просветители и книжовници това духовно наследство и богатство ще се приближи до духа на народа, ще стане повече народно, повече свое, отколкото чуждо. Освен това, създаденото на родна почва просвещение, както и книжнина, ще могат бързо да поемат в себе си и творчески прояви, които като са на роден език и като изразяват духа и копнежите на народа, и неговите първи хора, ще сложат вече и здравите основи на своя, самобитна култура, ще запазят народа от пакостното византийско влияние. И трябва да се отбележи, че тази права идея по замисъл и плодоносна по дейността на тези посочени по-горе държавници и просветители се оказа наистина мощен лост за раздвижването на народния творчески дух на българина, и основа за създаване на самобитна славянска култура. В това дело най-ярко е изразен принципът за служенето на ближния, като проява на любов и грижа за него, за неговото добро настояще и твърдо установено бъдеще.

Първите дейци начело със св. Климент и св. Наум и други техни съидейници под влиянието на Борис, а после и на Симеон, създадоха и първите школи за просвета и книжнина. Може да се твърди с голяма положителност, че Борис и Симеон създаваха манастири, строяха църкви и съсредоточаваха около и вътре в тях сонм от лица просветени, за да работят на книжовното поле. Под насърчителния пример на Борис и Симеон тези хора са преписвали и подготвяли богослужебни книги, за да бъдат задоволени назрели нужди, за да се предотврати задоволяването на необходимостта от богослужебни книги на гръцки език. Създадените от Борис манастири по река Тича, около Преслав и другаде са били истински кошери, в които рой добре подготвени и ревностни книжовници са се занимавали с творческа дейност, а не са търсели усамотение само за съзерцателен живот. В тази дейност те, заедно с цар Борис, са виждали най-добрия начин да служат на Бога, като служат на своя народ, на ближните си. Тези огнища на книжовна дейност и просвета са и огнища на истинско жертвено служене на ближния чрез създаване условия за общия напредък на народа, за неговото духовно издигане, за подобрение оттук и на условията на цялостния му живот, защото този народ, който ще има възможност с просветнали очи да гледа нещата, скоро и с успех ще може да отсъди, дали това, което има, е достатъчно за истинския човешки и християнски живот или не. Това просветено отношение към живота и нещата не може да няма най-решително отражение върху общото развитие на живота и да не спомага за неговото най-непосредствено, проявено издигане на по-голяма, по-висока степен на културното равнище. И това не закъсня да се прояви: създаде се българска книжнина и просвета, която се разля почти по всички славянски земи, като с това положи основите на националната обособеност и развитие не само на българската, но и на цяла редица славянски култури (сръбска, руска и прочее), като дълги векове държеше под свое влияние и снабдяваше със своите духовни ценности и румънската народност и църква.

В заключение може да се каже, че живителната и възраждащата сила на спасителното учение на Иисус Христос, вложена в принципа на служенето на ближния, като осъществена любов към него, се яви в историческия процес, този основен и могъщ лост, който през първите векове на християнството преобърна и преобрази живота на хората и създаде най-благоприятни предпоставки за цялостното негово преустройство върху основите на възвестеното от Спасителя Царство Божие. В лицето на легион прославени мъченици, свети отци и учители църковни, както и в лицето на милиони чисти и възвишени обикновени хора, осъществили на дело, проникнали се от духа и свежестта, от живата и творческа преобразователна сила на Христовото учение са дадени най-ярките доказателства за Божествеността на християнството и за възвестения принцип на служенето на ближния, на дейната жертвена любов, като негов основен творчески принцип.

_____________________________________________

*Публикувано в Годишник на Духовната академия “Св. Климент Охридски“, С., том V (ХХХI), 3, 1955-1956. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображениe: авторът Ганчо Пашев (1885-1962). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9PR

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s