Ново изследване за папските визити в България*

Благовест Върбаков

Abstract

Фокусира се върху първото задълбочено изследване на Ирина Гъркова. Г-жа Гъркова го посвещава на посещенията на папата – на папа Иоан Павел II и папа Франциск, съответно през 2002 и 2019 година. Заявените цели на Гъркова са, да се вземат предвид степента на влияние, по отношение на религиозното самосъзнание на българското общество и политическия климат в страната. Тази публикация представлява научна оценка на нейните постижения.

***

Поводът за написването на настоящата публикация се основава на излязлото наскоро изследване на докторанта към Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“ Ирина Гъркова. Изследването е посветено на така наречените „апостолически посещения“ на двамата папи в България – Иоан Павел II и Франциск, съответно през 2002 и 2019 година, които породиха силен обществен и медиен интерес в страната и чужбина, като в същото време ангажира вниманието на мнозина общественици и анализатори от цял свят. В страната пък се отчетоха многоаспектни съждения за същността и значението на папските послания в контекста на българското минало, настояще и бъдеще.

„Папските визити в България: послания, комуникационни стратегии и медиен отзвук“, така звучи заглавието на разглежданата от Ирина Гъркова тема, която намира място в бр. 49 (октомври 2021 година) на престижното сред научноизследователската журналистическа гилдия в страната електронното списание „Медии и обществени комуникации“ на Университета по национално и световно стопанство в София (вж. раздел „Образование“, http://media-journal.info/index.php?p=item&aid=433).

Очаквано е подобно изследване да привлече общественото внимание. Впрочем такова вече има и то освен сред любознателната (по-масова) аудитория, но и сред учените, в чиито интереси попадат също и този вид проблематика, отнасяща се до спецификите на международната църковна дипломация, по същество съдържаща протокол и етикет. В тази връзка следващите редове целят да изложат достойнства на излязлото изпод ръката на Ирина Гъркова научно изследване, което се явява първата ѝ студия, под формата на писмен отзив. Смятам, че той ще окаже ползотворно влияние върху нейните последващи научноизследователски занимания.

Всеки учен в началото на своята кариера трябва да получи от академичната общност така наречената „обратна връзка“ (feed back) за постигнатите си резултати, независимо дали са положителни и/или отрицателни. Така се израства в научноизследователското поприще. Разбира се, тук ще изкажа само положително мнение, въпреки че като всяко начало, и тук в тази първа научна публикация на Ирина Гъркова се набелязват някои слабости, които (макар и несъществени, понеже никак не принизяват високата стойност на това авторско четиво) – по мое мнение – не хвърлят светлина върху някои аспекти относно отрицателната реакция на определени кръгове от обществото ни, като например консервативно изповядващите  Православието, както и на някои клирици на Българската православна църква, възприемащи папските послания като конфронтиращи се с традиционната религиозна ориентация (принадлежност) на българския народ, от една страна, и от друга – със сегашното социално-икономическо положение на страната.

Авторът Благовест Върбаков

Встъпителни бележки

Ирина Гъркова успешно разкрива основните акценти в посланията на светейшите отци Иоан Павел II и Франциск при посещението им в страната и правилно стига до извода, че те не само се допълват в съдържателно отношение, но и концептуално надграждат. Това е израз на приемственост в дипломацията им, с което целят да вградят своите послания в общата понятийно трансцендирана реторика на Римските епископи, както и да затвърдят международната репутация на Папската институция, смятана (казано от позицията на Римокатолицизма) за гласа на християнския свят и оттам на Вселенската църква. Забележителното в нашата история е, че в разстояние от седемнадесет години България посреща глава на Римокатолическата църква два пъти, което е прецедент, предвид на изключително наситената външнополитическа дейност на всеки папа, разпростираща се на всичките седем континента.

Предвид акцента в заглавието на студията, Ирина Гъркова насочва вниманието върху идейните аспекти на папските послания на Иоан Павел II и Франциск, изразяващи се и в „спонтанните“ им речи (непринуден диалог), освен в протоколните обръщения пред държавници и официални лица, а така също и в проповедите, изречени по време на богослужения. Изведените аспекти от тях тя внимателно проучва и анализира в съпоставителен план, за да проследи как тематично си взаимодействат в съдържателно отношение. Това е трудоемко начинание поради причината, че изисква обективно вникване в техните думи, без тенденциозно да се субективизират в своеобразен „полемичен дискурс“, така характерен за изтъкване на превъзходството на определена конфесионална принадлежност. С оглед на това, авторката не се е изкушила да се подведе в апологетични (раз)съждения, както, впрочем, други вече го направиха – те побързаха, буквално казано, да втикат въпросните папски послания в контекста на интензивната полемика за легитимацията (в догматически и канонически аспект) на Римокатолицизма спрямо Православието.

Изложението на студията на Ирина Гъркова следва утвърдената практика в академичното писане, като наукообразен начин на словесен изказ, стройна подредба на съдържанието, структурирано за повече прегледност в отделни озаглавени точки и подточки, които бързо ориентират читателя в техния замисъл. Прави впечатление добре построената логическа взаимовръзка между засегнатите теми. Те са подчинени на ясен последователен замисъл, следвайки принципа всяка следваща точка смислово да стъпва на предишната, която така контекстуално се надгражда и  разгръща в съдържанието на (по)следващата.

Това показва умението на автора освен да структурира мисълта си в точен порядък, но и да приоритизира по степен на значимостта си всяка една точка и/или подточка. Това спомага изложението да не е хаотично, а да се придържа неотклонно към заявеното от автора изследователско намерение. По друг начин казано, заглавието да отговаря на изложението от начало до край. Тук Ирина Гъркова се е справила отлично и затова заслужава похвала.

Основни дискусионни тезиси в изследването

Уводната част, която е „препъни камъкът“ за мнозина изследователи, защото често са налице незнание какво изисква тя за фиксиране на опорните изследователски точки, въз основа на които ще се изгради самата структура на съдържанието. В него още се посочват целите, задачите и научният дискурс, посредством който ще се осъществи изследването. Методологията зависи именно от този дискурс, който и определя аналитичния подход. В увода на своето изследване Ирина Гъркова спазва всичко това – посочва целите, задачите и методологията. Веднага става понятно на читателя за какво става дума, както и че заглавието не краси просто съдържанието, а директно насочва вниманието му към него. Към това следва да споменем и за удачния избор на заглавие. То не хроникира събития и/или личности, а заинтригува и подтиква да се прочете написаното. Още със заглавието авторката проблематизира темата в полето на научния дискурс, което показва сериозното ѝ отношение към нея.

В първа точка „Духовното лидерство и политическото влияние на епископите на Рим и държавни глави на Ватикана“ Ирина Гъркова прави кратък исторически преглед на функцията на Римските епископи като духовни водачи и монарси на Светия град. Засяга, макар и накратко, въпроса за главенството на папата и респективно на това за първенството на Римската катедра сред останалите в християнския свят. Разсъжденията си обосновава както на библейския текст, така и на догматите от Втория Ватикански събор (1962-1965), в които намира място също и тезата за непогрешимостта на папата спрямо учителството на вярата. Съзнателно не навлиза в изясняване на тези два догмата (силно застъпени в римокатолическото богословие), за да не се отклони от водещия замисъл на изследването. А и не е нужно, тъй като има достатъчно научна литература по този въпрос. Тя споменава това, за да покаже какви са високите позиции на папата като глава на Римокатолическата църква и като владетел на Ватикана и оттам – тези функции взети заедно – за значението на неговите апостолически визити. В края на тази точка Ирина Гъркова отбелязва, че папските послания силно отекват по целия свят с помощта на медийното им отразяване, защото сформират обществени нагласи по теми, отнасящи се не само до формални въпроси от религиозен характер, но още и от социален, политически, културен и така нататък.

Авторът Благовест Върбаков

Във втора точка „Връзките с Ватикана и „Златния век“ на католицизма в България“ Ирина Гъркова се спира на отношенията на България с Римския епископ от времето на покръстването при св. княз Борис Михаил през IX-ти век – при кореспонденцията му с папа Николай I за получаване автокефален (самостоен) статут на Българската църква; говори за така наречения „Златен век“ на римокатолическата мисия за ограмотяване на поробеното българско население от високообразовани емисари; отделя подчертано внимание и на значимото дело на католическия архиепископ Петър Богдан Бакшев, чийто трактат „За древността на бащината земя и за българските дела“ от 1667 година предшества Паисиевата история от 1762 година. Много сбито авторката прави историческа ретроспекция на 12-вековното римокатолическо присъствие по българските земи, започвайки от Средновековието, преминавайки през предвъзрожденския период и стигайки до Възраждането. Без да претендира за изчерпателност, тя коректно пояснява, че по тези въпроси има богата историческа литература от български и чуждестранни автори, което дава възможност за по-задълбочено запознаване с тях.

В трета точка „Папа Иоан Павел II и папа Франциск – по духовните стъпки на „Българския папа“ Ронкали“ авторът отбелязва отношението на първите двама папи с мисионерската дейност на папа Иоан ХХIII, която е свързана и с България в началото на отминалия ХХ-ти век. Той е техен предшественик на Светия престол, инициатор за свикване на Втория Ватикански събор, който полага основите за сближаване на Римокатолическата църква с Източните църкви и който до голяма степен разчупва консервативните порядки (стереотипи) на Римокатолицизма за постигане на диалог с тях в името на преодоляване на схизмата от 1054 година.

Според изследователите, идеята за свикване на този Събор се дължи на убеждението на папа Ронкали, че е настъпил моментът да се преустановят идеологическите и канонически разногласия между двете сестри църкви – Източната и Западната, до което стига благодарение на пребиваването му като папски легат (визитатор) в България от 1925 до 1934 година, през което време осъществява сърдечни взаимоотношения с висшия клир на Българската екзархия.

Понтификатът на кардинал Карол Войтила съчетава две знакови имена – първото е на Иоан ХХIII, който открива Втория Ватикански събор през 1962 година, а второто е на Павел VI, който го закрива през 1965 година и предприема решителни действия за сближаване на Римокатолическата църква с Източната в лицето на Вселенския (Константинополския) патриарх Атинагор. Те полагат това начало със срещата си в Иерусалим през 1964 година, позната в най-новата история на тези две църкви като „Целувката на мира“ (това се случва в Гетсиманската градина, което място е наситено с дълбок символизъм – там Иисус Христос произнася Своята първосвещеническа молитва за единството на Църквата; вж. Иоан 17:1-26). Тъкмо тази среща довежда година по-късно (1965) до подписването им на Съвместна декларация за възстановяване на общението между двете разделени (сестри) църкви, която обаче все още не е приета от всички Поместни православни църкви поради редица съображения от догматически и канонически характер, възпрепятстваща реализацията на това благородно начинание. Дори и опитите на сегашния патриарх Вартоломей да доведе нещата докрай, не се увенчават с успех сред събратята му православни първоиерарси. Но това е тема на друг много по-обширен разговор.

Духовната взаимовръзка между папите Иоан ХХIII, Иоан Павел II и Франциск се обуславя от факта, че последният канонизира за светци на Римокатолическата църква предходните на 27 април 2017 година. С този акт папа Франциск индиректно издига достойнството на България като духовно средище на духовници, висши клирици, имащи пряко или косвено отношение с нея и които заради мъченичеството си са просияли в святост.

Докторант Ирина Гъркова

В четвърта точка „Папа Иоан Павел II и визитата му в България“ Ирина Гъркова прави обзор на това изключително важно събитие от посттоталитарния период на страната. Това е първото апостолическо посещение на Римски епископ у нас, осъществено от 23 до 26 май 2002 година. В шест отделни подточки тя прави детайлен преглед на въпроси, засягащи личността на този папа, неговата политика в духовен и чисто политически аспект, визирайки отношението му с полското движение „Солидарност“ от осемдесетте години на бившия президент Лех Валенса за премахване на комунистическия режим в Полша. Обяснение за това е полският произход на Иоан Павел II, който от статистическа гледна точка е първият славянин, оглавил Римокатолическата църква, което има и непосредствено значение за духовната легитимация на славянските народи, в това число и на България.

По-нататък авторът се спира на комуникационните умения и стратегии на папа Иоан Павел II, които за тогава са били иновация за Светия престол, тъй като общото му поведение силно разчупва железния протокол на тази институция. По негово време стартира официалният сайт на Ватикана, с цел да достигнат посланията му по-бързо до обществото по целия свят – http://www.vatican.va.

Тук се разглежда социалната комуникация на папата и способността му чрез нея да налага и отстоява принципни позиции в защита правата и свободите на гражданите в контекста на демократичните ценности. Това е папата, който приема тенденциите за дигитализиране на комуникацията като цяло, без да я заклеймява като погубваща човешките взаимоотношения в една измамна реалност. Обратно, той е наясно, че интернет пространството дава възможност за ефективно общуване, преодолявайки бързо всякакви физически разстояния, които повече или по-малко го препятстват. Посредством дигиталните платформи всичко става мигновено и естествено. Цензурирането значително се възпира за сметка на свободата на словото. Естествено, от днешна гледна точка по тази тема има какво още да се допълни, особено що се отнася до лъжливите новини (fake news) и техния ефект да изкривяват истината такава, каквато е в своята действителна обективност, а не представена в някаква субективна възприемаемост, която заблуждава, отблъсква и отчуждава.

Едно от доказателствата за ползотворното значение на интернет е делото на беатифицирания от папа Франциск за блажен (10 октомври 2020 година) 15-годишен италиански младеж Карло Акутис (1991-2006), наричан от връстниците си „апостола на компютърните технологии“. Умира от фулминантна левкемия. Причината да спечели такова прозвище е системната му милосърдна дейност към изпаднали в крайна нищета бездомни, сираци и възрастни, като намира съмишленици посредством социалните мрежи и по-специално Фейсбук. Наред с това, той създава интернет страница „Евхаристийни чудеса“, в която публикува теми, свързани с евангелизацията, както и с нуждата от евхаристийно общение, търсене на молитвен диалог с Христос. Неговият Фейсбук профил събира стотици хиляди последователи предимно младежи. Същото се отнася и за сайта му, който на ден отчита безброй споделяния на негови видеа, в които непринудено, но в същото време проникновено говори за своята вяра в Бога, насърчавайки така връстниците си да последват примера му на добротворство и деен църковен живот. С този акт на беатификация папа Франциск индиректно показва, че дигиталната комуникация (информационните технологии), на които човечеството все повече става подвластно, особено подрастващите поколения, могат да съдействат за изостряне на чувството за религиозна принадлежност. А това, че младежът Акутис бива обявен за блажен, цели емоционално да въздейства на връстниците му да се приобщят към социалната доктрина на Римокатолическата църква.

Но да се върнем към студията на Ирина Гъркова. В същата точка тя изяснява процесите на подготовка за папската визита на Иоан Павел II в страната. Обръща внимание и на очакванията на нашето общество да чуе позицията му спрямо така наречената „българска следа“, която международно дискредитира България. Той категорично я отхвърля и на практика така измива дългогодишния срам от нея. Атентатът на 13 май 1981 година е заплануван от КГБ, соченият за съучастник в него Сергей Антонов е окончателно оневинен от Италианския съд и след това от международната (дипломатическа) общност. Години по-късно извършителят на покушението над папата Мехмед Али Агджа ще направи пълни самопризнания пред папата и пред Съда за кроежите на съветските тайни служби да хвърлят вината на социалистическа България чрез набеждаването на българския гражданин Антонов.

Ирина Гъркова отбелязва, че по време на посещението си в България папа Иоан Павел II прави общо десет изказвания на също толкова публични изяви. Тук се поставя акцент върху неговите послания, като много прецизно посочва всички важни аспекти в тях, без изключение. В това проличава умението ѝ да може да преценява кое е от първостепенно значение и кое служи за смислово допълнение. Самите послания са обширни и издържани в протоколния за всеки един папа богословски понятиен изказ. Трудоемко е начинанието да се справиш с толкова „пипкава“ задача, но авторката се е справила впечатляващо добре. Това спомага да се видят кои са важните акценти в тези послания и кои се отнасят до конкретната папска визита, както и държава, и общество.

Авторката обръща внимание и за обществения отзвук от посещението на папа Иоан Павел II, както и за медийния такъв от водещи наши и чуждестранни агенции. По отношение на обществения отзвук – за премахване на „българската следа“, докато на медийния – несъмнено високото значение за България да стане част от външноцърковната (по същество и мисионерска) програма за апостолическите визити на този много деен и силно въздействащ славянски папа.

В пета точка „Папа Франциск и визитата му в България“ Ирина Гъркова се спира и на посещението на папа Франциск в страната от 5 до 7 май 2019 година, следвайки принципа на изложение в предходната точка. Разглеждат се въпроси, свързани с влиянието на този папа, разпростиращо се отвъд пределите на Ватикана; неговите непринудени и освободени от папския протокол комуникационни умения и стратегии, посредством които буквално разбива вековните стереотипи на Папската институция за протоколна дистанцираност, с цел показване на обществен авторитет и политическа доминантност, както и за съвсем ясно сакрализиране на образа на папата като глава на Римокатолицизма и изконен владетел на Светия град. Разгледана е също и подготовката на това посещение, което се осъществява – по думите на Франциск във видеобръщението си към българския народ от 3 май – като знак за духовна приемственост от духовните мисии на папите Иоан ХХIII и Иоан Павел II.

Докторант Ирина Гъркова

Заслужава да се обърне голямо внимание на посланията на папа Франциск, които идейно се основават на мотото на неговата визита „Мир на земята“. Ирина Гъркова, подобно на посланията на Иоан Павел II, също посочва основните акценти в тези на Франциск. Тя прави убедителен анализ на застъпените от него идеи, в които говори за опазването на световния мир; за почитта към просветителското дело на светите братя Кирил и Методий; за светлия спомен от присъствието на папите Иоан ХХIII и Иоан Павел II в България и отношението им към нея; за страната като духовно средище и място за добро съжителство между различните вероизповедания, дължащо се на многовековна проява на взаимно зачитане и уважение към „религиозната другост“; на отговорното отношение към децата и младежите за тяхното духовно възрастване чрез възпитаване в нравствено-етичните ценности на християнската вяра, залегнали дълбоко в европейската цивилизация и възприети в демократичните общества.

Особено място в посланията на папа Франциск заема и съчувствието към житейските несгоди на бежанците, прокудени от домовете си, за да търсят сигурно убежище за своето съществуване. Затова той настойчиво призовава за тяхното приютяване и обгръщане с любов, за да намерят и те място на утеха, независимо от различните им религиозни убеждения и културни порядки, които често будят страх от несигурност. Апелира и за проява на християнско милосърдие към тях от страна на европейската общност, включително и на българската като част от нея.

И тук, както в предходната точка, Ирина Гъркова се спира на въпроса за медийното отразяване на основните акценти в посланията на папа Франциск. В голяма степен са обективно предадени, без да се преиначават. Появяват се и негативни заглавия, но те остават встрани от сериозното обществено внимание, тъй като международната репутация на Светия престол е достатъчно висока, което не позволява към него да се отправя невярна информация, която необратимо да го дискредитира. Разбира се, случаите на прегрешения на някои висши духовници го злепоставят, но като цяло не рушат високите му позиции, защото физическите слабости не бива, а и не може да накърняват духовните устои на Църквата (такива скандали съпровождат и редица Православни църкви и протестантски деноминации).

Последната шеста точка „Сравнителен анализ на основните послания и използваните символи в изказванията на папа Иоан Павел II и папа Франциск“ се явява кулминацията на изследването на Ирина Гъркова, в което се разкриват неоспоримите ѝ достойнства. Авторът прави обширен съпоставителен анализ на посланията на папите Иоан Павел II и Франциск, благодарение на който разкрива многоаспектните им идейно-тематични нюанси. По този начин разкрива как те взаимно се допълват, как тези на Франциск надграждат посланията на Иоан Павел II. Направеният анализ е задоволителен, за да се разберат кои са водещите акценти в тях, кои теми вълнуват тези папи и как посланията им артикулират в съзнанието на българското общество, тоест с какъв интензитет на идеологически импулси им въздействат.

Направена е контекстуална съпоставка на общото и различното между посланията на папа Иоан Павел II и папа Франциск, в зависимост от тогавашното социално-икономическо, политическо и културно състояние на страната през 2002 и 2019 година. В този смисъл те съблюдават актуалната обстановка по време на своите визити и поради това посланията им не са „понятийно отвлечени“ предимно в дискурса на катехизическата проповед, а засягат и обществено значими и наболели въпроси за обществото. Всичко това недвусмислено показва, че тези папи изцяло изпълват намерението за апостолическите си визити, а именно – да укрепят вярата в Бога и да подтикнат към добротворство, съобразявайки се с въжделенията на българина, неговите тревоги, копнежи и очаквания. В заключението Ирина Гъркова обобщава постигнатото в изследването си и прави точни изводи, които показват, че заявените ѝ цели са орезултатени от изпълнението на поставените изследователски задачи. Това поражда у читателя чувство на удовлетвореност от прочетеното. Защото написаното впечатлява и обогатява общата култура.

Вместо заключение: Sub specie futuri

В края на предложената рецензия си позволявам да споделя някои лични впечатления от познанството ми с Ирина Гъркова, които в контекста на обсъжданата тема, чертаят повече перспективи, отколкото да генерират заключителни изводи.

Докторант Ирина Гъркова

Познанството ми с Ирина Гъркова датира неотдавна, но достатъчно, за да добия отлични впечатления от нея. Нейният афинитет към изкуството и културата я изгражда като отличен естет и ценител на красотата. Професионалният ѝ път преминава през заемане на различни високо експертни длъжности в държавни институции. Последната от тях е като съветник и после секретар по култура и духовност в Президентството на Република България. Тази длъжност изпълнява близо десет години при двама Президенти – Росен Плевнелиев и Румен Радев.

Споменавам този важен факт от нейната биография, тъй като през тези години, прекарани в Президентството и изпълнявайки тази високоотговорна длъжност, Ирина Гъркова се е запознала твърде обстойно със спецификата на този ресор. Тя съдейства и в цялостната подготовка на ежегодните правителствени аудиенции при папата във Ватикана по повод 24 май. По отношение на апостолическото посещение на папа Франциск, тя също съдейства за изготвяне на програмата на визитата му, особено що се отнася до официалното посрещане от президента Радев пред Президентството на площад „Атанас Буров“, което бе излъчвано от стотици национални и международни медии.

Когато излезе публикацията на Ирина Гъркова, тя ми се обади по телефона, за да ме уведоми за появата ѝ. Нейното настроение беше обяснимо приповдигнато от постигнатите резултати. Помоли ме да я прочета и да изкажа скромното си мнение, бидейки наясно, че съм от пишещите богослови. Още преди да я прочета, бях абсолютно сигурен, че предложеното четиво ще е заинтригуващо и издържано откъм академично писане. Очакванията ми се оправдаха. Дори нещо повече, накара ме да осъзная, че е наближило времето и аз на свой ред да посегна към тази дълго замисляна тема да разработя в едно обширно изследване, защо не и под формата на монография.

На първо място възнамерявам да подготвя отделна публикация, в която да разгледам някои въпроси от догматическа и каноническа гледна точка на историческото минало на Източната и Западната църкви, като причините за тяхното разделение, вследствие на наложената им взаимна схизма от 1054 година. Тук ще намерят място също и претенциите за главенството на Римския епископ „като пръв между равни“; тенденциите за папоцезаризъм и цезаропапизъм в християнския свят; подстъпите за вдигане на тази схизма от средата на отминалия ХХ-ти век от главите на Римската катедра и Вселенската патриаршия. Важен аспект от този ресор са също последствията от решенията на двата Ватикански събора за диалога с Православните църкви; по-конкретно, някои особености от биографиите на папите Иоан Павел II и Франциск и прочее. Всички тези теми не са намерили място в изследването на Ирина Гъркова, поради споделената (пред мен) опасност фокусът на изследването да се измести към по-периферни въпроси.

Честно казано, след като се запознах със студията на Ирина Гъркова, в мен се зароди намерението да ѝ отправя покана за съвместно монографично изследване. Убеден съм, че така ще може много по-детайлно и задълбочено да се разгледат всички аспекти по темата за посещението на папите в страната от историческа, политическа и богословска перспектива, осмислени и през призмата на обществения и медиен отзвук – последният, стоящ в основата на изследователските интереси на Ирина Гъркова. Те се дължат на нейното филологическо и журналистическо образование, както и на дългата ѝ практика като журналист в редакцията на вестниците „24 часа“, „Стандарт“ и „Континент“. Юридическото ѝ образование също допринася за изграждането на нейния професионален поглед.

В края на настоящата рецензия, бих пожелал на Ирина Гъркова да има още много поводи за радост като учен изследовател, както и нестихващи творчески импулси, които да я вдъхновяват по нелекия път на академичната си реализация. Убеден съм, че успехите тепърва предстоят! Защото homo doctus in se semper divitias habet.

_____________________________

* Публикувано в https://www.academia.edu. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът Благовест Върбаков и докторант Ирина Гъркова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9EJ

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s