(Във връзка с темата, изложена по-долу виж и статията Образът на сибирската Анастасия от Десислава Панайотова-Пулиева, в Съдържание 2, публикация № 280)

Иеромонах Зотик Гаевски

Ако към вас на улицата се приближи усмихнат млад човек и ви помоли за минута внимание, за да ви продаде някаква четка за зъби или за да ви заведе в туристическа агенция, в такъв случай вие ще отговорите просто с лек отказ. Доста по-сложно става, ако някой се интересува за вашата вяра в Бога и ви кани на семинар по изучаване на Библията: съгласявайки се, вие, без сами за това да подозирате, отдавате себе си във властта на религиозни мошеници.

Какво е това секта? Твърде често ние правим принципиално голяма грешка, слагайки думите секта, протестантство и дори по невежество римокатолицизъм под един знаменател. Думата секта има латински корен secare – отсичам, част от цялото или, seque – следвам след лидер, задаващ самопроизволно направление. Първият термин е характерен за исторически секти, каквито са баптисти, молокани и други. Вторият термин подхожда на новопоявилите се секти.

Иначе как можем да наречем деструктивен култ или тоталитарна секта? Това е организация, която провъзгласява своите религиозни цели, но отделя себе си от традиционни религиозни конфесии.

Тя се обръща към духовните потребности на всеки нормален човек: търсене смисъла на живота, вяра в безсмъртието на душата, избавление на човечеството от страдание или просто самоусъвършенстване. Такава покана може да привлече всекиго в секта. Но всъщност болшинството от сектите преследват меркантилни интереси: обогатяване на елита за сметка на финансовата и физическата експлоатация на редовия член и затвърждаване на властта. За това нещо се изгражда иерархията – с желязна дисциплина, с безпрекословно подчинение на „учител“, с принцип на укриване на истинската цел. И главната задача – истината знаят само „учителят“ и неговите приближени, а адептът постепенно е въвеждан в плановете на „учителя“. Не е ли истина, че тази система много прилича на държавния модел? Същите механизми на властта, същата идеологическа обработка на нисшите нива.

Професор Дворкин вижда четири основни признака на тоталитарните деструктивни секти:

1. Наличие на гуру, лидер. „Гуризъм“.

В сектата всичко се започва с лидер и с него всичко се завършва, всичко се зацикля в него. Никаква връзка с Бога, само чрез и посредством гуру.

2. Организация.

Сектантска организация – това не е религиозна организация в този смисъл, в който ние сме свикнали да си представяме. Ако можем да я сравним с нещо, то най-много тя прилича на мафия или на кадрова партия от ленински тип, с желязна дисциплина и безпрекословно подчинение.

3. Метод.

Методът – това е нещото, което прави лидера на сектата истински лидер. Това е неговото творение, с което той започва да покорява света. Методът трябва да бъде прост, достъпен, всеобемен, но ключовете към него винаги трябва да се намират в ръцете на гуруто.

4. Езотерически разрив.

При встъпване в сектата на човека никога не се съобщава за истинското съдържание на сектата, за това какво ще стане после.

Нас, които сме членове на една от световните религии, ни обединява общо разбиране на ценностите и принципите, а сектантите – най-много авторитетът на гуруто и личните отношения с други членове на сектата. Оттук и някаква организационна рохкавост на световните религии и противостоящата им желязна организация на сектите, стремеж напълно да завладее човека, абсолютен контрол на всички страни от живота на адепта.

Зомбирането се явява един от многочислените методи на психологическото обработване на адептите, което позволява да се контролира тяхната психика и да се управлява поведението им. Сектите оказват крайно деструктивно въздействие върху здравето на всички нива на функциониране на обществото: индивидуално – на лично ниво, микросоциално – семейно ниво, социални групи, трудов колектив и макросоциално ниво – на цялото общество.

За съвременното сектантство е характерно засиленото внимание към младото поколение. Ръководителите на секти много добре разбират, че младите хора са тези, които все още не са оформени в пълна мяра по отношение на своя мироглед, система на убежденията, по-лесно става да ги обработиш, да ги подчиниш на своето влияние. Всички сектантски движения винаги помнят, че младото поколение е обект, който изисква съсредоточено внимание и активна мисионерска работа.

От адептите скриват истинската информация или просто я изопачават. Но тази лъжа е нищо в сравнение с психологическото програмиране, на което се подлагат редовите сектанти. За постигане на тази цел се прилага контрол върху съзнанието.

В началото новакът попада под групово давление, обгрижване и любвеобилие. На него му се внушава, че той е избран за някаква висока мисия, че светът е потънал в грях и само в това семейство хората могат да се обичат един-друг. В резултат на което се появява потребност да влезе и да стане част от това семейство. Използват се игри, приличащи на игри с деца, групово пеене, съприкосновение и ласкателства.

„Семейството“ е отделено от останалия свят. Тази изолация убива у сектанта желанието да общува с реалността. Използват се техники, които спират мисленето. Монотонно пеене и често повтарящи се действия въвеждат човека в състояние на силна внушаемост.

Новакът е принуден да се изповяда пред всички. Целта е да се предизвика страх и вина, за да е емоционално лабилен. Използват се дори и заплахи, завоалирани или явни.

На новака не се предоставя възможност да остане насаме, за да няма време за размисъл. Дори повече, максимална натовареност на слух, зрение и осезание. В резултат за кратко време неговите предишни ценности се сменят с нови. Повечето секти изискват всички адепти да отделят значителна част от своите доходи и част от своето имущество.

Днешното законодателство на Руската федерация и други държави от бившия Съветски съюз достатъчно благоприятстват за процъфтяването на тоталитарните секти. Всеки десет човека могат да бъдат зарегистрирани като религиозна организация – държавата ги освобождава изобщо от данъци и им дава „зелена улица“. А да вербуваш доверчивите хора, сега е най-лесната работа: в обществото цари атмосфера на отчуждение… И с какво може да се запълни този вакуум? Не е за учудване, че например в началото на дейността на „АУМ сенрике“ през месец май 1994 година са били въвлечени 48,000 адепти. През 1998 година в страната са били зарегистрирани повече от 6,000 организации от този сектантски тип, а понастоящем 500,000 непълнолетни и един милион млади хора от 18 до 25 години се намират под влияние на религиозните култове.

Руската православна църква никога не е била безучастна към разпространението на тоталитарните секти и винаги е излизала с адекватно и точно определение. Ето едно Определение на Архиерейския събор на Руската православна църква, Москва, 18-23.II.1997 година: „За псевдохристиянските секти, неоезичеството и окултизма“, пункт 13: „Освещеният Архиерейски събор, следвайки апостолската традиция свидетелства: всички секти и нови религиозни движения са несъвместими с християнството. Хората, които споделят ученията на тези секти и движения, още повече – способстват за тяхното разпространение, са отхвърлили себе си Православната църква“.

Не трябва да забравяме, че ние сме длъжни да помагаме на хората, които са пострадали от тоталитарните секти. За съжаление, действително добре функционираща програма по реабилитация на пострадалите жертви в Русия и нито в една от бившите държави на СССР не съществува. Но все пак действат няколко такива, които се занимават с тази проблематика. Един от които е центърът „Св. Ириней“ в Москва.

Главната задача на тези центрове е разпространение на достоверна информация за учението и дейността на тоталитарните секти. С тази цел сътрудници се занимават с научно-изследователска, консултативна, лекционна и издателска дейност, а също така поддържат контакти с държавни структури и медиите. С тази цел са били проведени няколко конференции: Православна Сибирска международна научно-практическа конференция – „Тоталитарни секти в Сибир“; Международна научно-практическа конференция в Нижни-Новгород през 2001 година и други. Поддържат се връзки с подобни центрове и в чужбина: България, Гърция, Германия, Швейцария, Англия и други.

Ако някой ваш близък е под влияние на тоталитарна секта – не се отчайвайте! Най-добрата помощ е молитвата за вашия близък. Като пример да ви послужи св. праведна Моника – майката на блажени Августин. Този православен светец, един от най-ярките богослови на Запада, до своето обръщане в християнството много години е бил член на манихейската секта. През всичките тези години св. Моника не преставала да се моли и майчината молитва била чута.

Тоталитарните секти и всички така наречени религиозни движения представляват едно реално мисионерско предизвикателство за Църквата в XXI-ви век. И на това предизвикателство ние сме призвани да дадем съвместно отговор. По думите на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Алексий II**, тоталитарните секти и новите религиозни движения „подлагат на преразглеждане цялата християнска ценностна система, опитвайки се да намерят мирогледна основа в реформираните източни религии, езотериката, а понякога и в традиционния окултизъм. Тези движения и секти целенасочено подриват многовековните традиции и устои на народите, влизат в конфликт с обществените институции, обявявайки война на християнската Църква. Тяхната деструктивна дейност води не само до изкривяване смисъла на християнското благовестие, но и до разрушаване на националната духовна култура“.

Днешните секти, както вече бе споменато, използват най-новите способи за контрол върху съзнанието на хората и методи на пропаганда и вербуване. Много от сектите притежават мощна финансова структура. Безконтролната дейност на новите религиозни движения потиска фундаменталните права на човека, създава заплаха за семейството, обществото и държавата. Претендирайки за изключителна правота, лидерите на сектите крият своите истински цели, често прикривайки се зад различни религиозни, политически, образователни, културологически и други лозунги.

Опасността от псевдохристиянска експанзия отдавна вече е станала отчетливо понятна на някои от европейските държави, като Германия, Франция, Белгия, Полша. Тези държави са предприели редица мерки, които ограничават дейността на деструктивните движения и секти. Проблематиката на сектите и новите религиозни движения намери свои решения в документи на Асамблеята на Съвета на Европа, рекомендации на Европейската парламентарна асамблея, решения на Кабинета на министрите на Съвета на Европа и Европарламента.

Обаче и Православната църква не може по силата на своето призвание да не свидетелства непрестанно за Истината и да остане встрани от този проблем. Ние сме длъжни да признаем, че част от вината за широкото и масово разпространение на сектите лежи върху нас, представителите на традиционните църкви. Статистиката показва, че адепти на тоталитарните секти нерядко стават не атеисти, които са се обърнали изведнъж към ново, заинтригуващо ги учение, а хора, които не са били чути в църквата, където са отивали да получат духовна помощ и подкрепа и където не са намерили подобаващо отношение и разбиране. Ние сме длъжни с повече внимание и отзивчивост да подхождаме към проблемите на съвременните хора, повечето от които търсят днес в Църквата опора в сложни житейски ситуации.

Има необходимост да говорим с хората на езика на съвременното общество, за живота и проблемите на което ние трябва да знаем. Не трябва да се страхуваме да изобличаваме пагубните капани, не забравяйки при това, че трябва да се борим с лъжата, а не с човека. Сектантите също са чеда Божии, за които е умрял и възкръснал нашият Спасител Христос, Който еднакво обича всяко Свое създание.

_______________________________

*Публикувано във „Вероизповедания и нови религиозни движения в България – проблеми и перспективи на прага на Европейския съюз“, първи том, сборник доклади, С., 2007, с. 193-198. Авторът на блога изказва благодарност на Центъра за проучване на нови религиозни движения, с чието разрешение същата статия е възпроизведена тук.

**Статията, която представлява доклад, четен на международен семинар през 2006 година, е публикувана през 2007 година, когато действащ патриарх на Москва и цяла Русия е Алексий II.

Изображения: авторът иеромонах Зотик Гаевски и професор Александър Леонидович Дворкин. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9Aw