От въстание и революция до преврат… и обратно (понятията за 9-ти септември 1944 година в учебниците по история)*

Тодор Мишев

Понятието Деветосептемврийско въстание се утвърждава в няколко речи на Георги Димитров и в официални документи на Българската комунистическа партия между 1948-1950 година[1].  За периода от близо 10 години след 1944 година няма научни изследвания, които да оборват или защитават партийно утвърденото понятие. След това през 50-те години започва неговото доразвиване и модифициране, натрупването му с нов информационен пълнеж и усложнен понятиен вариант. Това доразвиване продължава до 80-те години на ХХ-ти век. През 50-те години основните понятия са въоръжено антифашистко въстание и народно антифашистко въстание, като само събитията между 6-ти и 9-ти септември 1944 година  се наричат революционни действия. Срещат се варианти на словосъчетания като Деветосептемврийско народно въстание, които пък са обяснени с понятия като въстанически сили, въстаническо движение, революционна власт, революционно минало (за Българската комунистическа партия). Основният извод е, че Деветосептемврийското народно въстание поставя началото на социалистическата революция. Ролята на СССР за 9-ти септември 1944 година се сравнява с ролята на Русия за българското освобождение през 1878 година.  Прави се паралел с понятията турско робство и немско фашистко робство[2].

В учебниците от края на 70-те и 80-те години няма големи промени в трактовката на проблема. Описва се наличието на „революционна вълна“ в началото на септември, която довела до народно въстание на 8-ми и 9-ти септември. Успоредно се използват понятията въстание и революция. Въстанието е с времетраене четири дни – от 6-ти до 9-ти септември. Общо взето понятийната логика е следната: След четиридневни революционни акции и всеобщо революционно вдъхновение побеждава Деветосептемврийското въстание, което е и победа на социалистическата революция. Тази теза противоречи на тезата от V-тия конгрес на Българската комунистическа партия, че народното въстание на 9-ти септември 1944 година само дало началото, открило пътя на строителството на социализма. Тази тема на V-тия конгрес се запазва до учебниците от 1978 година, а след това има известно творческо престараване от страна на авторите на учебници[3]. В книгите за учителя и в учебните пособия за свободно избран предмет от този период, революционният момент в акта на 9 септември е дори много по-силен, отколкото в учебниците. Там при обяснението на явленията и фактите са включени повече понятия от научните области на марксистката философия и научния комунизъм. Пренаситено е с понятия като революционен процес, революционни сили, революционна криза, класова борба. Понятието Деветосептемврийска революция се използва заедно и дори по-често от словосъчетанието Деветосептемврийско народно въстание. На учителя е поставена ясна и конкретна цел – с тези понятия и с цитати от книги като „Деветосептемврийската социалистическа революция“ емоционално да обагри акта на 9-ти септември. Най-пълната като количество и емоция формулировка на акта имаме през 1983 година – Деветосептемврийско народно въоръжено антифашистко въстание, което извоюва победата на социалистическата революция. В повечето учебни помагала за учители и ученици има често смесване и препокриване на понятията въстание и революция. Така например през няколко реда за едни и същи действия се използват и двете понятия, или пък едното е в заглавието (въстание), а другото – в текста (революция)[4].

През периода на 70-те и 80-те години в понятийно отношение няма разлика между учебниците за ІІІ/ІV-ти клас, за VІ-ти и ІХ/ХІ-ти клас, където се учи за 9-ти септември 1944 година. Все пак понятието въстание се употребява по-често при по-малките ученици. В ІІІ-ти и ІV-ти клас то е придружавано от емоционални образи като Велик ден, истинска лавина, обща атака и други. В ІІІ-ти клас се прави сравнение между въстанията от 1944 година, 1923 година, 1876 година и с явното отъждествяване между опита за свобода през април 1876 година  и свободата, дошла с въстанието от 1944 година[5].  В заключение за този период може да се каже, че докато в академичните изследвания се употребява преди всичко понятието въстание, то в учебниците и помощните дидактически средства, вероятно с цел по-голямо емоционално въздействие, се използват заедно и почти равностойно понятията въстание и революция.

Следващият период на понятийно развитие е този от 1990 до 1995 година. Тогава с различни темпове се сменяха записки, пособия и учебници, появиха се и първите кандидатстудентски помагала. Динамиката на смяната на  понятията вървеше неравномерно според бързо променящата се смяна на правителствата и личните политически позиции на отделните автори. През този период понятийната система в учебниците се доближаваше по-скоро до медийните дискусии по въпроса, защото сериозни и бързо написани академични оценки практически нямаше. В повечето учебници и пособия все пак се наблюдаваше радикалното налагане на понятието преврат.

Авторът Тодор Мишев

През 1990 година в учебника за VІ-ти клас все още се пише за въстание и въстанически части, като терминологията е семпла, а оценките за въстанието са изцяло положителни (автори са М. Куманов и М. Радева). През 1992 година друг автор пак за VІ-ти клас пише само за събитията на 9 септември 1944 година, без да използва никакво определено понятие. Оценката обаче е негативна. Прави се паралел с 9 юни 1923 година и 19 май 1934 година пак без употребата на точни понятия. Като извод за събитията се посочва установяването на комунистическа диктатура от тоталитарен съветски тип (автор Б. Бобев).

Промяната при ХІ-ти и ХІІ-ти клас протича по същия начин, като имаме известно препокриване между смяната на правителствата, политическите убеждения на авторите и понятийното съдържание в учебниците. В първите учебници след 1989 година се използва понятието въстание. Както при VІ-ти, така и при ХІ-ти и ХІІ-ти клас изчезва понятието революция и съответните му разновидности. През 1992 година текстовете в учебниците за VІ-ти, ХІ-ти и ХІІ-ти клас са почти идентични, но при ХІ-ти и ХІІ-ти клас същият автор през същата година вече използва понятието преврат (военно-политически преврат) – автор Б. Бобев. За промяната на властта обаче е употребено понятието предаване, което се използва предимно при доброволни действия. През 1995 година вече окончателно се утвърждава понятието преврат, а понятието въоръжено въстание се пише в кавички с елемент на ирония и ясно изразен негативизъм (автор Ст. Грънчаров). Прави впечатление, че в някои учебници с участие на едни и същи автори през 1990 година се използва понятието въстание, а през 1995 година – понятието преврат[6].

През периода 1990-1995 година  излизат и първите кандидатстудентски помагала. През 1991 година в първото помагало събитията са наречени въстание, което поставя началото на демократичен период в българската история (без автор). През 1993 година актът на 9 септември 1944 година също е въстание, но без да има ясни позиции за установената власт и последвалото управление (автор Ст. Трифонов). През 1993 година излизат и първите нови общи истории на България. За събитията от 9 септември 1944 година има изключително емоционални антикомунистически оценки с целенасочено отхвърляне на понятията революция и въстание и утвърждаване на понятието преврат (автори П. Константинов и Ст. Грънчаров)[7].

От 1996 до 2003 година за гимназиалната степен функционираха три паралелни алтернативни учебника. Те съвпаднаха с управлението на СДС и НДСВ, но писането на учебниците бе в последната година от управлението на БСП с автори с леви убеждения. В учебника на издателство „Анубис“ има раздвояване между текст и понятие. Фактологията на събитията изцяло преповтаря фактологията от учебниците през 1989 година с ясното внушение, че народът и партизаните завземат властта в страната. За събитията от 1942-ра до 9 септември 1944 година се използва понятието гражданска война. За събитията в страната от 6 до 9 септември 1944 година липсват понятията въстание и революция, но за събитията конкретно в София има понятие преврат (автор Ив. Илчев). Урокът е онагледен със снимки от учебниците преди 1989 година – стачки и посрещане на партизаните. В учебника на издателство „Просвета“ е обратното. Няма подробно описание на стачки и партизански действия, но събитието недвусмислено е наречено с понятие отпреди 1989 година – въоръжено въстание (автор Л. Огнянов). Все пак в методическата част на урока на учениците е предложена дискусия дали политическата промяна на 9 септември 1944 година трябва да се нарече въстание, преврат или нещо друго. В учебника на издателство „Отворено общество“ има кратка обективна фактология без използване на никакво специфично понятие. Според автора на конкретния урок за 9 септември 1944 година държавните учреждения са завзети, а правителството е арестувано (автор Ст. Трифонов). В урока за последвалото вътрешнополитическо развитие на България обаче предпазливо и с уговорки е лансирана тезата и съответно понятията за военен преврат в София и въстание в много региони на страната (автори Е. Калинова и И. Баева).

В книгите за учителя на издателство „Просвета“ и „Отворено общество“ авторите доразвиват тезите си от учебниците. В книгата за учителя на „Просвета“ се прави подробна сравнителна характеристика на събитията от 9 юни 1923 година, 19 май 1934 година и 9 септември 1944 година. Твърди се, че промяната става по методиката на първите два преврата, но тази от 1944 година все пак не се нарича преврат, а просто – промяна (автор М. Радева). При издателство „Отворено общество” авторите са посочили, че оценката е политическа – противниците на 9 септември 1944 година използват понятието преврат, а участниците и симпатизантите говорят за въстание[8].

От съдържанието на учебниците през 1996-2003 година може да се направят няколко извода. В понятийно, а понякога и в емпирично-фактологично отношение имаме връщане към учебниците отпреди 1989 година по отношение на понятието въоръжено въстание. В същото време обективно са премахнати някои крайно емоционални и политизирани антикомунистически оценки от учебниците, издадени в периода 1992-1995 година. Фактът, че по същество „левите“ оценки за 9 септември 1944 година просъществуваха при управлението на СДС и отчасти на НДСВ, може да се анализира по-скоро политоложки, отколкото от гледна точка на академичната история. Авторите очевидно са се стремили да балансират между реалните факти, времето, в което са писани учебниците, и личните си политически убеждения. Две правителства с явно декларирани десни убеждения не премахват учебници, в които има преобладаващо леви оценки за 9 септември 1944 година. Тук анализът може да има поне два нюанса. Единият е, че скритите убеждения на министрите от СДС и НДСВ са също леви, въпреки декларациите. Другото разсъждение може да бъде в посока, че демокрацията в България е достигнала до напреднал стадий. При него смяната на управляващите не води до конюнктурна смяна на учебници или елиминиране на издателства, чиито автори, собственици или финанси са свързани с комунистическото управление преди 1989 година.

Авторът Тодор Мишев

През същия разглеждан период – 1996-2003 година, на книжния пазар се появиха над петнайсет кандидатстудентски пособия с различен обем и структура, в които, макар и кратко, се пише за 9 септември 1944 година. В повечето от тях участват практически всички автори на учебници след 1990 година. Така че в тези помагала според авторския колектив са застъпени тезите за въстание, за преврат, за преврат/въстание. Авторите, писали записки и учебници до 1995 година, преповтарят понятието преврат[9]. Автори на учебници след 1995 година използват понятието завземане на властта, като не използват въоръжено въстание[10]. Трета група автори, които не са участвали в писането на учебници, използват понятия като преврат или по-неутралното насилствено сваляне, но никога въоръжено въстание. Тоест, появяват се и автори, за които в учебника случката на 9 септември 1944 година е въоръжено въстание, а в кандидатстудентската история е насилствено сваляне на властта[11].

След 2003 година и до днес функционират пет алтернативни учебника за ХІ/ХІІ-ти клас. В тях разнообразието при оценките за 9 септември 1944 година е по-голямо, като се запазват някои тенденции от периода 1996-2003 година.  Появяват се нови издателства, нови автори, а част от старите автори си остават в същите издателства или преминават в други, които отново имат одобрени учебници. В учебника на „Планета-3“ (автори Ив. Илчев и Е. Калинова) е доразвита тезата от края на ХХ-ти век за „въстание в провинцията и преврат в столицата“. Предложената фактология подробно описва въстаническите действия в провинцията и „преминаването“ на властта в столицата. За първи път след 1989 година в този учебник има два урока за 9 септември 1944 година. В първия се използва само понятието преминаване на властта, във втория са само понятията въстание и преврат. Тази теза за понятийното раздвояване на събитието според географията на България общо взето не се подкрепя от авторите на другите четири учебника.

В учебника на „Анубис“ в основния текст събитията са „военен преврат“, като в рубриката научна консултация обективно и без дискусионност е посочено мнението за „деветосептемврийска социалистическа революция“ (Атанас Василев, Ст. Грънчаров).

Авторът Тодор Мишев

В учебника на „Просвета“ (М. Лалков, Л. Огнянов) определението е „държавен преврат“. В учебника на „Слово“ е само, но категорично „преврат“, а в съответния урок няма нито дума за стачки, партизани и за събитието не е отделен дори отделен абзац. В профилираната подготовка на „Слово“ събитието не е споменато дори като факт. Събитията от 9 септември 1944 година са „държавен преврат“ и в учебника на издателство „Кръгозор“[12].

В заключение биха могли да се посочат няколко неща. От 1944 година до 1989 година понятията следват преди всичко партийните документи с мнения по въпроса за характера на 9 септември 1944 година. Научните изследвания, които все пак понякога малко се отклоняват от догмата, не се взимат предвид при оценката на събитията. В учебниците и книгите за учителя, които имат предимно образователна и възпитателна цел, се наблюдава дори понятийно престараване, с което се величае акта от 9 септември 1944 година. От 1990 до 2008 година в оценките има творчески и политически плурализъм. Мотивите за понятийна характеристика са няколко: творческите изследвания на автора, понякога политическата му ангажираност, понякога желанието му да се съобразява с управляващите. Като цяло крайните оценки от времето 1990-1995 година  в последното десетилетие стават по-балансирани.

_________________________________________________

*Публикувано в https://www.academia.edu. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Димитров, Г. Избрани произведения. Т. 2. С., 1954.

[2]. Кратка история на България. С., 1958; Бурмов, Ал. и др. Българска история за ХІ клас на общообразователните училища. С., 1953.

[3]. Косев, Д., Хр. Христов и др. История на България за втори курс на техникумите и СПТУ. С., 1978; Димитров, И., М. Исусов, Й. Шопов. История на България за Х клас на ЕСПУ. С., 1983.

[4]. Шопов, Й. История на България (ръководство за учителя). С., 1982; Радулов, Ст. и други. История на България за ХІ клас на ЕСПУ (СИП). С., 1983; Шопов, Й. Методически насоки по история на България за VІ клас. С., 1986.

[5]. Дражев, П. и др. Родинознание за ІІІ клас на ЕСПУ. С., 1983; Дражев П. и др. Родинознание за ІV клас на ЕСПУ (ръководство за учителя). С., 1976.

[6]. Куманов, М., М. Радева. История на България за VІ клас на ЕСПУ. С., 1990; Бобев, Б. Записки по история на България за VІ клас. С., 1992; Радева, М., М. Лалков и др. История за VІ клас на СОУ – книга да учителя. С., 1995; Бобев, Б. Записки по история на България за VІ клас. С., 1992; Бобев, Б., Ст. Грънчаров. История на България за ХІ клас на СОУ. С., 1995.

[7]. Колева, В. и др. Шанс за успех. С., 1991; Каймаканова, М. и др. История на България (план-тезиси). С., 1993; Божилов, Ив. и др. История на България. С., 1993; Константинов, П. История на България. С., 1993.

[8]. Делев, П. и др. История на България за ХІ клас. С., Отворено общество, 1996; Гюзелев, В. и др. История за ХІ клас. С., Просвета, 1996; Фол, Ал. и др. История за ХІ клас. С., Анубис, 1998; Радева, М. История на България (книга за учителя). С., Просвета, 1997; Делев, П. и др. История на България (книга за учителя). С., Отворено общество, 1996.

[9]. Петков, П. План-тезиси на изпитните теми по история на България. С., 1997; Матанов, Хр. и други. Книга по история за кандидат-студенти. С., 1996; Матанов, Хр. и други. Ръководство за подготовка на кандидат-студенти по история. С., 2000.

[10]. Каймакамова, М. и други. История на България за кандидат-студенти и зрелостници. С., 1999.

[11]. Илиев, И. и други.  На изпит по история. С., 1996; Колев В. и др. История на България (разширени планове за конкурсен изпит). С., 2000.

[12]. Мутафчиева, В. и други. История и цивилизация за ХІ клас. С., Анубис, 2001; Гюзелев, В. и други. История и цивилизация за ХІ клас. С., Просвета, 2001; Лазаров, Ив., Ив. Тютюнджиев и др. История и цивилизация за ХІ клас. В. Търново, Слово,  2001; Андреев, Й. История и цивилизация за ХІ клас. С., Кръгозор, 2002; Делев, П. и други. История и цивилизация за ХІ клас. С., Планета-3, 2001.

Изображения: авторът Тодор Мишев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9xs

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s