Хан Расате или в плен на традицията*

Катя Меламед

Кръглият масов гроб в Девня 3 е първата ми среща с археологията. Тогава за първи път срещнах и Димитър Илиев Димитров. Той ръководеше разкопките. Продължих да работя с него години след това – в Девня и в библиотеката на Варненския археологически музей на улица Шейново, там обработвах материалите от Девня-2 и Разделна. Благодаря му за пътя, по който ме насочи**.

Некропол 3 в Девня се намира на 4 км от некропола с трупоизгаряне в Разделна и на около 1,5 км югоизточно от двуобредния некропол Девня-1 (Ди­митров 1971; Димитров 1978). Между Девня-1 и Девня-3 е разположен христи­янският некропол Девня-2, от самото начало на втората половина на IX-ти век и със същите антропологически характеристики (Димитров 1970; Иванов 1976; Boev 1985). Девня 3 лежи върху широка, почти равна тераса, която в южния си край се спуска рязко към обширната заблатена местност Балтата. Некрополът заема необичайно голяма площ от 20,000 кв. м. Проучени са само 5,700 кв. м. от тях. Разкритите гробове заемат южната част на терасата. Те са сто петдесет и седем на брой, от тях петдесет и три с трупоизгаряне, сто и два или сто и три с трупополагане и пет кенотафа. Най-вероятно двадесет и девет от гробовете с трупополагане са християнски. Те носят белезите на Девня-2 и могат да се свържат с първите десетилетия след покръстването на българите в 864 година. Гробовете с трупоизгаряне и трупополагане са размесени и не показват никакви други разлики – хронологически или археологически, освен в начина на погребване (Димитров 1972).

В североизточната част на некропола е разчистен пръстен с правилна форма. Той има размери: външен диаметър 5,48-5,78 м, вътрешен диаметър 3,20 м и дълбочина 3,40 м. На повърхността ширината му е 1,20-1,25 м, надолу се стеснява, за да достигне до 0,19-0,24 м  на  дъното. На дълбочина между 2,05 и 3,40 м са разкрити останките на около 70 души, нахвърляни безразборно по едно и също време. Над това съоръжение се намира гроб 114, най-вероятно християнски, който определя и неговия terminus post quem – втората половина на IX-ти век.

Антропологически са изследвани шейсет и девет черепа (Йорданов 1976). От тях двадесет и осем са на жени на възраст между 25 и 40 години, мъж на 60 години, мъж на 25 години, още един мъж на неопределена възраст и тридесет и четири деца, юноши и плодове. В литературата са отбелязани различен брой погребални индивиди – от седемдесет до седемдесет и шест. Разликите вероятно се дължат на трудностите да се идентифицират всички кости поради тяхната разхвърляност  in situ. Някои са били разсечени, а други са в кърмаческа възраст или още неродени. Понякога обаче е избрана цифра, която да отговаря на предварително избраната теза. Серията принадлежи към европеидната раса с монголоидни примеси. Петдесет и два от всички черепи носят следи от изкуствена деформация в различна степен. Тя е постигната чрез двойна превръзка, най-вероятно кожена, поставяна още в кърмаческа възраст и носена поне шест месеца. Костите носят следи от необичайни обстоятелства при смъртта и погребване:

– около двадесет души, предимно с изкуствено деформирани черепи, са били разчленени;

– върху пет специално са нахвърляни камъни;

– силно овързани са били жена в напреднала бременност (№ 63), 25-годишен мъж с болестно изменение на лявата подбедреница (№ 8) и най-въз­растният от всички мъже (№ 20);

– жена с видим физически недостатък – плагиокефалия (№ 74) е била хвърлена по очи на дъното на изкопа. Върху нея грижливо са били на­редени плътно един до друг четиридесет и девет плоски неголеми камъка, които покриват целия труп без главата и лявата ръка, оставени открити преднамерено.

Авторът Катя Меламед

Може да се предположи, че някои от хората са заровени полуживи.

Всички обстоятелства около състоянието и положението на човешките останки сочат масово убийство. Открити са оскъдни по брой и вид предме­ти: пет медни обеци – отворени халки, едната при мъжки череп; обеца – халка с нанизано мънисто от две споени полусфери; по-голяма обеца – елипсовидна халка, която завършва отдолу с висулка, с прикрепено към нея малко костено цилиндрично мънисто; по-голяма елипсовидна халка със симетрично нанизани три малки кухи сферични мъниста; две малки глинени мъниста със сферична форма, от огърлица. При шийните прешлени на жена на около 30-35 години (№ 11) се е намерил малък глинен биконичен прешлен, вероятно също от огърлица. Открити са още четири железни токи с правоъгълна или елипсовидна форма, очевидно от колани, които са били препасани, както и два силно корозирали железни ножа. Липсват съдове. Липсват и животински кости.

Не са известни паралели, на гробното съоръжение. В първичната публи­кация на това необичайно съоръжение – масов гроб, откривателят му Димитър Илиев Димитров го интерпретира като човешко жертвоприношение, свързано с опита на хан Расате-княз Владимир (889-893) да възстанови езическата рели­гия на българите (Димитров 1974).

Върху кръглия масов гроб от Девня 3 се спира и Ж. Аладжов (Aladzov 1985). Той го тълкува като резултат от масово човешко жертвоприношение към Тангра, извършено от хан Расате в стремежа му да върне отново езическата религия. Основания за това му дава най-вече формата на гроба – кръг, стар символ на небето=Тангра. Подобна интерпретация предлага и У. Фидлер (Fiedler 1992).

Димитър Станчев (Станчев 1991) обръща внимание върху липсата на достатъчно основания да се припише това деяние лично на Расате. Той обаче неубедително свързва масовото убийство с човешко жертвоприношение, извършено от прабългарските вождове, които се разбунтували срещу хан Борис-княз Михаил в 865 година.

Авторът Катя Меламед

Още по-насилена изглежда тезата на Анчо Калоянов. Той датира събитието в месец юни 760-та година. Ще цитирам електронния вариант: „Очертана е и важната роля на Халеевата комета, чието появяване през 760-та, 837-ма, 912-ста и 1066-та години знаменувало размирици и бунтове сред българите. От тази гледна точка е предложено ново тълкуване на така наречения „кръгъл гроб“ в Девня – погребаните в него седемдесет и шест жертви, предимно жени, са персонификации на годините в цикъла на Халеевата комета, а самото жертвоприношение се свързва с убиването на хан Винех и възшествието на хан Телец през 760-та година на българския престол“ (http://members.nbci.com/alexvolk/rod/shamship.html). В книгата му „Българското шаманство“ тази теза е по-подробно развита (Калоянов 1995). Принесените в жертва жени са определени като годеници на убития хан Винех. Направено е заключението, че „Всъщност българският шаманизъм е палачът на седемдесет и шестте жертви и деянието му придава качествено нов облик“. Трудно ми е да коментирам тази теза. Ще отбележа само, че фактите са цитирани неточно. Антропологически са изследвани наистина само шейсет и девет черепа, независимо от разногласията по отношение на телата. Трите мъжки черепа влизат в това число. Паралелите с човешки жертвоприношения – годеници, предназначени да последват своя ритуален съпруг в отвъдния свят, са по описанията на очевидец от Х-ти век. Всъщност годеницата е само една – и то не годеница, а съпруга. А очевидецът е Ибн Фадлан, който тръгнал заедно с важна мисия от Багдад на 21 юни 921-ва година и пристигнал при волжските българи на 12-ти май 922-ра година. Той описал пътешествието си най-подробно и занимателно. Текстът му се различава от цитирания по-горе (Ибн Фадлан 1992).

Посмъртни сватби са проучени и описани в археологическата литература. Устройват се в различни култури, в различни общества и време. Някои от тях принадлежат към културния кръг, в който обитават и българите в столетията преди и след основаването на Дунавска България. Свързват се предимно с аланите. Изглеждат по съвсем друг начин, дори в случаите, когато мъртвият воин е взел за посмъртна съпруга жена с деца. Независимо от броя на погребаните в един гроб, винаги има двойка – или двойки – мъж и жена, с деца или без деца. Най-характерните елементи в подобни погребения са богатство на гробните  дарове и подсипка от въглени в гроба, понякога заменена с пясък, върху която са полагани мъртвите съпрузи (Кузнецов 1962; Плетнева, 1967). Излишно е сега да разглеждаме повече подробности; те са добре известни, както и тълкуванията на елементите, например подсипка от въглени = огън = огнище = сватба, все едно между живи и мъртви.

Интересни изводи относно събитията от края на IX-ти век и отношенията между Борис-Михаил, Расате-Владимир и Симеон излага напослeдък и Емил Райчев (Райчев 2003; виж там и най-нов критичен преглед на изворите). Като анализира подробно писмените извори, предлага поправки в преводите и ги поставя в историческия им контекст, той съвсем справедливо се усъмнява дори в опитите на княз Владимир да върне езичеството. Според него тепърва трябва да се изяснят причините за отстраняването му oт престола, а представата за княза „има нужда oт смекчаване”.

Години мислих върху събитията, които са предизвикали това масово жертвоприношение – или убийство (Меламед 1995). Анализът на археологическите обстоятелства и на костния материал прави най-вероятно предположението, че в кръглия масов гроб е посечена женската част от голямо семейство или семей­ства на българите, населявали района. Там са избити и нахвърляни предимно жени, някои от тях очевидно бременни, и деца. Едни са насечени на късове, други овързани, трети зарити полуживи. Очевидно липсва еднакъв подход към умъртвяването. Това прави акта по-скоро убийство, отколкото жертвоприно­шение. От присъстващите само трима мъже единият е много възрастен, а дру­гият – недъгав, куц; поради това можем да ги изключим от състава на мъжете-войни. Налице е много висок процент изкуствено деформирани черепи, една практика, характерна за българската общност. Гробното съоръжение има нео­бичайна форма, без известни паралели у нас или другаде. Най-вероятно тази форма действително може да се свърже с култа към слънцето. В оскъдния гро­бен инвентар напълно липсват християнски символи. Налага се впечатление­то, че пред нас са явните археологически следи от едно извънредно решение, изпълнено планомерно и категорично. Държавно решение, извън религията. Политическо решение, наложено от изключителни обстоятелства. Разполагаме също с достатъчно и ясни писмени извори за историческите събития в Бъл­гария във втората половина на IX-ти век. Можем да възстановим историята около 865-та година – бунта на българите срещу покръстването и потушаването му (Гюзелев 1969, 458-469). Тогава княз Борис-Михаил наредил да посекат с меч до крак петдесет и два български рода. „Недоволни от това (от новия бог – бележка моя), неговите боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй, колкото били в де­сетте комитата, те се събрали около двореца… Царят наказал със смърт само петдесет и двама от болярите“ (ЛИБИ 2, 287-288). В отговор на 17-тия въпрос от допитванията на българите папа Николай казва; „ 10… сте ги надвили от мало до голямо и хванали в собствените си ръце, пък и как всичките им първенци и по-знатни хора с целия им род били избити с меч,… желаете да знаете относно ония, които са лишени от живот, дали имате грях поради тях, тъй като във всеки случай не е минало без грях и не е могло да стане без вина от ваша страна, дето поколението, което не е участвало в замисъла на своите родители и не е било изобличено, че е дигнало оръжие против вас, е било изклано невинно заедно с виновните“ (Rеsponsa 1922. XVII). Папата опрощава княза и му препоръчва покаяние.

Катя Меламед, Езически погребален обред в Средновековна България VII-IX век, изд. Шамбала, С., 2018

Какво знаем за Расате-княз Владимир? Той е първородният син на Борис от съпругата му Мария. Очевидно е роден преди покръстването. Като наследник на княз Борис-Михаил, Расате заема престола между 889-та  и 893-та  година. Според  най-широко разпространеното мнение  той се опитва да възстанови езическата религия на българите (Андреев 1994; Гюзелев 1969, 458-469). Тъкмо затова формата  на гроба – кръг, се приема като символ на небето, едно от превъплъщенията на Тангра. Изглежда съвсем вероятно. Почти безспорна е и мисълта, че в него са заровени езичници, а не християни. Тази интерпретация обаче е в плен на традицията – на християнската традиция. Християнските хронисти от епохата обвиняват княз Владимир във всякакви грехове. „Той далеч отстъпвал на баща си по ревност и по деятелност, вършел грабежи, прекарвал времето си в пиянство, пиршества и разврат.“ Постъпките му се определят като „лекомислени и детински”. Какво ли щеше да пише, ако беше принесъл в жертва на Тангра толкова много благородни жени – съпруги и деца? Княз Борис-Михаил „без всякакво затруднение го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора.” Останал верен на нрава си. Вероятно малко след това Расате е убит. Всичко това знаем от западни хронисти. Домашните извори мълчат. Така сведенията, които описват антихристиянските негови деяния не са твърде конкретни. Оставени от ревностни християни, порицали до един езическите настроения на злополуч­ния хан, те още повече не биха пропуснали такава небивала жестокост.

Струва ми се, че археологическият, антропологическият и писменият текст съвпадат дословно. В кръглия гроб най-вероятно лежат съпругите и децата на болярите, въстанали срещу християнството в 865-та година. Съпрузите би трябвало да търсим някъде около Плиска.

_________________________________

*Публикувано в Проблеми на прабългарската история и култура 4-2, Издателство Национален археологически институт и музей – БАН,  С., 2007, с. 147-152. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

**Относно масовия гроб Девня 3 виж още Съдържание 6, публикация № 1186.

Андреев 1994: Й. Андреев. Българските ханове и царе. София 1994.

Гюзелев 1969: В. Гюзелев. Княз Борис I. София, 1969.

Димитров 1970: Д. Ил. Димитров. Старобългарски некропол № 2 при Девня. – ИНМВ. 6 (21), 1970,21-47.

Димитров 1971: Д. Ил. Димитров. Новооткрит раннобългарски некропол при Де­вня.- ИНМВ, 7 (22), 1971, 57-75.

Димитров 1972: Д. Ил. Димитров. Раннобългарски некропол № 3 при Девня.- ИНМВ, 8(23), 1972, 45-65.

Димитров 1974: Д. Ил. Димитров. Раннобългарски масов гроб при град Девня. – ИНМВ, 10(25), 1974, 109-143.

Димитров 1978: Д. Ил. Димитров. Некрополът при гара Разделна – ИНМВ, 14 (29), 1978, 120-152.

Ибн Фадлан 1992: Ибн Фадлан. Пътешествие до Волжска България, 921-922 г. София, 1992.

Иванов 1976: Ст. Иванов. Животински остатъци от ранносредновековни некрополи във Варненско. – ИНМВ, 12(27), 1976, 159-171.

Йорданов 1976: Й. Йорданов. Антропологическо изследване на костния материал от раннобългарски масов гроб при град Девня. – ИНМВ, 12 (27), 1976, 171-273.

Калоянов 1995: А. Калоянов. Българското шаманство. София, 1995.

Кузнецов 1962: В. А. Кузнецов. Аланские племена Северного Кавказа. – МИА СССР, 106. Москва, 1962.

ЛИБИ: Латински извори за българската история.

Меламед 1995: Катя Меламед.  Характеристики на ранносредновековните некрополи по Българското черноморско крайбрежие. – Археология, 1995, I, 33-40.

Райчев 2003:  Емил Райчев,  За ловната страст на владетелите във византийската книжнина. За един друг Владимир (Расате). –   В: Черно море между Изтока и Запада. Варна, 2003.

Станчев 1991; Д. Станчев. За интерпретацията на кръговия гроб от Девня. – В: Проблеми на прабългарската история и култура, 2, София, 1991, 82-86.

Плетнева 1967: С. A. Плетнева. От кочевий к городам. Москва, 1967.

Aladzov 1985: Z. Aladzov. Die Religion der heidnischen Protobulgaren im Lichte einiger archäeologischer Denkmäler. – Praehistorische Zeitschrift, I, 1985, 70-73.

Boev at all 1985: P. Boev, L. Kavgazova, D. Piperkova. Anthropological Study of Mediaeval Cemeteries N I and N 3 near Devnya (Bulgaria). – Anthropologie XXIII/1, Brno, 1985,69-73.

Fiedler 1992: U. Fiedler. Studien zu Gräberfeldern des 6. bis 9. Jahrhunderts an der unteren Donau. Bonn, 1992.

Responsа 1922: Responsa Nicolai Papae I, XVII. София, 1922.                                                                                                                                   

Изображения: авторът Катя Меламед и нейната книга Езически погребален обред в Средновековна България VII-IX век. Източник Гугъл БГ.                                                                                                                                                      

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9vW

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s