Възприемането на музика в обучението по религия в детската градина*

Елеонора Асенова

Abstract

Статията разглежда религиозното образование в детската градина, свързано с всички образователни измерения в процеса на предучилищното образование. Фокусът е върху музикалните дейности и особено върху първата от тях – възприемането на музиката. Музиката има важна роля в живота на децата и практиката на музикалното възприятие в предучилищното образование е връзката между фонова музика, детски песни, религиозна песен, църковна и класическа музика. Децата имат нужда от среда за развитие на музикалния усет. Текстът разглежда също и включването на други ресурси за оборудване като реч, музика, звук и изображения в аудиотехниката за постигане на по-сложни и по-живи резултати.

***

Възприемането на музика е самостоятелна и основна дейност в музикално възпитание и обучение в предучилищна възраст, която макар и пасивна на пръв поглед е важна, защото е  свързана с пеенето, свиренето с детски музикални инструменти, музикално-ритмичните движения и танците. Още повече, децата възприемат музика и извън детската градина, която волно или неволно оказва влияние върху  тяхната мисловна и чувствена дейност. В тази връзка Емилия Николова посочва, че „децата са обкръжени от богат и разнообразен музикален свят, като слушат достъпна и недостъпна музика, която незабелязано оказва позитивно, но и негативно въздействие и влияе върху формирането на тяхната личност“[1].  

Обучението по религия в детската градина може да се обогати чрез музикалните дейности, първата от които е възприемане на музика, която е ключова за музикалното възпитание в детската градина. Тя   разнообразява и разширява обучението по религия, като обогатява наблюденията и представите на децата, формира естетическите, волевите и нравствените им отношения и способства за развитието на умствените им способности. Панайотова отбелязва, че „породените емоции и чувства у децата от възприеманите произведения (музикални, словесни, двигателни), създават интерес, концентрация и мотивация за овладяване на знания, формиране на умения и изграждане на отношения[2]“. Въпреки, че емоциите и чувствата в повечето случаи се използват, като синоними, трябва да подчертаем, че макар и да е малка разликата между тях, то тя е съществена за музикалното обучение и възпитание, защото, както пише Недка Василева „емоционалността е водещ компонент при възприемането на музика[3]“.  

Музиката със своя синкретизъм от мелодия, ритъм, поезия, танцови движения и мимика, действа по интерактивен начин, като радва, активизира и обогатява и двете страни на педагогическото взаимодействие – обучаващ и обучаеми.

Обучението и възпитанието по религия трябва да са взаимосвързани и вътрешно обвързани, защото, както казва Божидар Андонов целта не е „само да насадят възможно най-много религиозни знания в главите на децата, а християнски добродетели в сърцата им“[4].  Музиката намира по-пряк път до детските сърца, и е мост към религиозното съдържание, като го доближава до малките обучаеми чрез чувствата  и мислите, които са вложени в нея.

В контекста на религиозното обучение могат да се използват всички компоненти на предучилищното музикално възпитание, в частност – възприемането на музика. Целта е децата да се доближат в най-близка степен до религията, да се предизвикат у тях образни представи, чрез които тя да придобие „цвят“ и да се докоснат до нейната същност. Настоящето изследване представя както различните видове музикални произведения, които са приложими в обучението по религия в детската градина, така и тяхното комплексно използване със звук, говор и изображение, чрез съвременни аудиовизуални и информационни технологии.

В текущата разработка се използва методът на конкретните ситуации (case study) базиран на 13-годишен педагогически опит с деца в детска градина.

Преди да се изследва възприемането на музика в обучението по религия в детската градина, следва да се обърне внимание върху основните музикални дейности, които се осъществяват в процеса на обучение и възпитание в рамките на предучилищното образование. Те са: възприемане (слушане) на музика, изпълнение на музика и музикално творчество.

  • Възприемането на музика е определено от Минчева, като сравнително пасивна перцептивна дейност, която се формира от усещанията, възприятията, представите и въображението и е практически най-необходимата музикалноестетическа дейност поради това, че през целия си живот човек е заобиколен от музикална среда[5].
  • Изпълнението на музика е водеща дейност в българската музикална педагогика. Тя е активна дейност, която е основна за музикалното възпитание и обучение на подрастващите. Нейното приложение е широкообхватно, защото включва в себе си пеене, свирене с детски музикални инструменти и музикални движения.

Пеенето е най-популярната музикално-изпълнителска дейност и най-достъпната форма за музикална изява в детската градина, която заема централно място в обучението и възпитанието на подрастващите. Детето изразява различни емоционални състояния със своя глас и изпитва вътрешна нужда да материализира езика на душа си. Чрез песента то съвсем непосредствено изразява своите настроения, мисли, чувства и преживявания. Катеринова и Коджаманова определят голямата роля, която играе песента във възпитанието на децата: „В ярка и образна форма песента задълбочава представите на децата за заобикалящата ги действителност. Съдейства за изграждане на положително отношение към всичко прекрасно“[6].

Свиренето с детски музикални инструменти в музикалната педагогика се използва за формиране и развитие на музикалните способности на децата. Най-често използваните детски музикални инструменти са: детски чинели, дървено конче (гуиро), детско барабанче, маракаси, триангел, дървени пръчици (клавес) и други.

В обучението по религия в детската градина могат да се използват при изпълнение на песни – „Чук-чук, яйчице“ – дървени пръчици, дървено конче; „Великден“ – триангел, камбанки; за илюстриране на конски тропот за дадено библейско събитие – дървено конче; глашатай, който обявява заповедта на император Август за преброяване на населението – барабанче, детски духов инструмент (флигорна, тромпет) и така нататък. 

Музикално-ритмичните движения развиват музикалните способности и отразяват двигателно породените емоции при възприемането на музика и пеенето. Развиват „емоционалното отношение“ към музикалните произведения, което е един от важните компоненти в учебно-възпитателната работа по музика. Кръчмарска, Неделчева и Шейтанова отбелязват, че  музиката винаги извиква определена двигателна реакция у децата, настроение и желание да изразят преживяванията си чрез движение[7]. Тези музикални движения не са самоцелни и свързани само с удовлетворяването на детските потребности характерни за възрастта им. Николова подчертава, че чрез музикално-ритмичните движения се подобрява концентрацията на вниманието и наблюдателността, подобрява се музикалният слух и памет, развива се зрителната и двигателната памет[8].

При усложняване на музикално-ритмичните движения с хореографски елементи, изискващи повече повторения за тяхното овладяване, може да се говори вече за танц. Той е осъществим, когато се работи целенасочено, последователно и методично за неговото правилно усвояване. По-скоро е приложим, когато се касае за публична изява, но изисква много време и усилия, които се отнасят повече за музикалното възпитание.  В обучението по религия в детската градина по-скоро е удачно да се използват музикално-ритмичните движения, които съдържат в себе си импровизирана танцова динамика с двигателни елементи.  Учителят по религия може да ги демонстрира на децата които паралелно с него подражателно да имитират и онагледяват текст от песен или дадена музика. Например на припева на песента „Звънченце от сребро“ по текст на монахиня Валентина Друмева, децата могат да летят, като птички в кръг или свободно, но ръководени от учителя.  Съществуват много възможности в тази насока. 

  • Музикалното творчество дава възможност за развитие на творческите способности на децата. При него по-скоро може да се говори за музикална импровизация – двигателна, музикално-ритмична или певческа. Николова посочва, че при музикалната импровизация се разкриват тези страни на музикалността, които са необходими за всички музикални дейности: емоционална отзивчивост към музиката, активен музикален слух, внимание, мислене и реч, музикална памет, въображение, самостоятелност, воля и други[9].

В обучението по религия е възможно децата да импровизират части от песен, музикален разговор с въпроси и отговори, характерни движения при слушането на музика или ритмика и така нататък.

Основните музикални дейности са взаимосвързани, като се допълват и преплитат помежду си. Могат да се осъществяват, както отделно, така и заедно. Киилу много точно отбелязва, че музикалните дейности преследват една обща цел – подпомагане на детския интерес и любов към музиката и създаване на предпоставки за детското музикално-творческо развитие[10].

Възприемането на музика е първата от основните музикални дейности и е основа за тяхното реализиране. При разучаването на нова песен, танц или музикална игра, децата първо слушат нейното изпълнение. По този начин те се запознават с характера на музикалното произведение след което се пристъпва към неговото разучаване. В Методика на музикалното възпитание в детската градина се подчертава, че „възможностите за възприемане у децата са по-големи, отколкото възможностите им за възпроизвеждане[11]“. Децата могат да разбират много по-трудни песни, които са сложни за изпълнение от тях поради неподходящ тонов обем и/или трудни мелодически ходове[12]. Този факт е доказан от ежедневието, където повечето хора слушат с удоволствие изпълненията на талантливи певци, които им се струват лесни, но когато се опитват да изпеят дори и част от песента, то това се оказва невъзможно, защото зад привидно лесната мелодия стои много труд и постоянство за овладяване на вокалната техника. В този аспект сме свидетели на множество комични ситуации в различни музикални формати.

Възприемането на музика може да се разглежда, както като самостоятелна дейност, така и в съчетание с другите основни музикални дейности, а дори и с други изкуства. Киилу ги определя, като казва, че в първия случай децата слушат конкретно музикално произведение и след това описват емоциите, които то е породило у тях. Докато във втория случай обучаемите предават възприетото настроение чрез музикално-ритмични движения, пеене, свирене с детски музикални инструменти, рисуване, драматизация и така нататък[13].

Музиката заема особено, уникално и специално място във възпитанието на децата. Половинкина посочва, че децата са способни да слушат, сравняват, оценяват и най-ярките разбираеми музикални явления още от ранна предучилищна възраст. Музикалните произведения, продължава тя, могат да предизвикат емоционална реакция в подрастващите[14]. Не може да се каже кога точно и в кои деца, защото, както пишат Пенев и колектив: „музикалното възприемане е сложен психически процес с различна дълбочина и интензивност на проявление и със своя специфичност поради условността на музикалния език“[15].

Музикалната психология изучава физиологичните и психологични страни при възприемането, изпълнението и създаването на музика, нейното съпреживяване и приложението им в музикалната педагогика.

Функцията на слуха играе основна роля за възприемането на музика. Тя се изучава особено задълбочено от дисциплините – акустика и психоакустика.

Учителят по религия трябва да се съобрази с физиологичната и психологична основа на слуха, когато избира оптималната сила, с която децата ще възприемат най-добре музикалните произведения от различните стилове. 

Счита се за общоприето, че основата на музикалното образование е слушането на музика, чрез което децата придобиват своите основни музикални знания и умения. В този процес те усвояват навици за възприемане на музика и развиват музикалния си слух и творческите си способности[16]. В тази връзка би следвало да се разгледат основните характеристики на музикалното възприятие и основните музикални способности, които се формират и развиват чрез музикалните дейности.

  • Основни характеристики на музикалното възприятие

Както знаем от теорията на музикалните елементи, а така също и според музикалната психология, основните характеристики на тона са: височина, сила, тембър и трайност. Усетът на децата към тях е индивидуален, което определя тяхната „музикалност“. Нейният основен белег, според Теплов, е емоционалното преживяване на съдържанието на музиката[17].

  • Основни музикални способности

Музикалното обучение и възпитание имат важна роля за развитието на децата. Те се формират и развиват чрез музикалните дейности, които са описани по-горе.  Всички хора в една или друга степен притежават музикални заложби, но за да се развият те, определяща роля има активното, целенасочено и правилно занимание с музика.

Основните музикални способности са:

Ладов усет, който се определя от ладовите функции на отделните тонове в мелодията, тяхната устойчивост и неустойчивост. Заедно с чувството за ритъм образуват основа на емоционална отзивчивост към музиката. Теплов посочва, че в детска възраст неговото характерно проявление са любовта и интересът към слушане на музика[18].

Метро-ритмичен усет, който е свързан с възприемането и възпроизвеждането на времевите отношения в музиката. За да разграничим ритмичния усет от музикалния слух може да кажем, че възприемането и възпроизвеждането на звуко-височинните отношения е проява на музикалния слух, а на времевите отношения – на ритмичния усет. Когато пише за ритъма, Теплов отбелязва, че той се среща под различни форми: ритъм на сърцето, на дишането, на стиха, прозата, спектакъла[19].

В методика на музикалното възпитание е отбелязано, което се и потвърждава от практиката, че в ранна възраст музикалното ритмично чувство се проявява в това, че слушането на музика се съпровожда непосредствено с едни или други двигателни реакции, повече или по-малко точно предаващи ритъма[20].

Музикално-слуховите представи играят съществена роля за възприемането на мелодията чрез сравняване на слушаната мелодия със слуховия образ. Проявяват се непосредствено при узнаване и възпроизвеждане по слух на мелодия.

В обучението по религия в детската градина децата трябва да бъдат запознавани както с църковна музика, така и с класическа и съвременна, за да могат да обогатят своята музикална култура и музикално-слуховите си представи, и да развият въображението и асоциативните си способности. По този начин религията ще им стане по-близка, няма да се озадачават, когато слушат църковна музика или да се смеят, защото е непривична за тях. Класическата музика ще ги обогати духовно, а чрез стойностната съвременна музика религията ще се доближи до тях, ще разберат че християнството се живее и е винаги актуално, защото „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евреи 13:8). 

Практическо приложение в обучението по религия

Възприемането на музика в обучението по религия в детската градина може да се прилага както като самостоятелна дейност, така и в съчетание с други нагледни средства. Ще изложа някои от начините на нейното приложение.

  • Фонова музика. Чрез нея се илюстрира дадено събитие, и се  подпомага създаването на подходяща атмосфера, като по такъв начин се засилва емоционалния ефект от него. Тя може да бъде песен с текст или чисто инструментална композиция. Важен момент при избора на музика е нейният тембър, темпо, текст, жанр и настроение, както и това, всички положителни или отрицателни асоциации породени от нея да съответстват на естеството и ключовите моменти на събитието.
  • Детски песни, които се използват в общото обучение по музика в детската градина, но са подходящи и за определена религиозна тема. Могат да се използват различни по трудност песни, тъй като те са напълно достъпни и разбираеми за децата. Ако е нужно да разучат някоя песен на по-късен етап, то се избира такава, която е постижима за тях и отговаря на характеристиките за определената възраст.

Например за темата „Потопът“ може да се използва песента „С бои от дъгата“, която децата много харесват, по текст на М. Дългъчева и музика на М. Шоселова. Когато говорим за „Сътворението на света“, много мелодична, но не лесна за изпълнение от децата е песента „Кой направил е цветята“ по текст на К. Величков. За тази тема могат да се включат многобройните песни за животни, които се изпълняват от децата и учителите. В своята работа използвам песни от музикални албуми за предучилищна възраст, които са от различни издателства – „Аз съм в детската градина“, „Аз ще бъда ученик“ (издателство „Изкуства“); „Музикална приказка“, „Чуден свят“ (издателство „Просвета“); „Вълшебна пътечка към музиката“ (издателство „Булвест 2000“) и други. Съществуват  големи възможности за обмен в тази насока, тъй като липсват достатъчно български религиозни песни за деца в детската градина. 

  • Религиозни детски песни, които са създадени за деца изучаващи религия в детска градина, в училище или в прицърковното училище. Това са – „Църковни песни за деца“ по стихове на монахиня Валентина Друмева, „Православна музика за малки и големи“, „В православната вера да пребъдем!“ (български авторски народни песни с православно-религиозно съдържание) и други. Аз използвам още и руски („Господи чуден си ти!“, „Теленца, овчици“), италиански („Ти слизаш от небето“), немски и английски детски песни, които са с адаптиран български текст или превод.

Трябва да се има предвид, че не всички от тях са подходящи за изпълнение от малките деца, ето защо за възприемане трябва да се подберат тези, които отговарят на целите и задачите на темата.

За Рождество Христово използвам прекрасната едноименна песен по музика на Олга Цветкова и текст на Росица Николова. Тя е трудна за пеене от децата в предучилищна възраст, но може само да се слуша, в съчетание с музикално-ритмични движения и/или изпълнение на отделни фрагменти от нея.

  • Църковна музика

Учителят по религия в детската градина трябва да използва храма в своята работа като свързващо звено, където се оживява обучението чрез иконите, стенописите, свещите, песнопенията, картините, богослуженията, празниците и така нататък. Църковният живот е непознат за някои от подрастващите и те не посещават редовно църква, затова е необходимо да се запознаят с песнопенията като стил, да се доближат до естеството на тази среда, която е различна и несвойствена за тях. При избор за слушане трябва първоначално да се подберат такива музикални образци, които са по-близо до техните музикални вкусове и постепенно да се преминава към въвеждане на по-необичайни за тях музикални форми. Може да се получи неловка ситуация, децата да се смеят на непознатото, да им звучи особено, непривично и хумористично.

В своята работа използвам избрани църковни песнопения, които са свързани с определена тема. Например за „Благовещение на св. Дева Мария“ децата възприемат „Богородице Дево, радвай се!“, в изпълнение на Дивна Любоевич. За Възкресение Христово използвам „Тропар на Възкресение Христово“ в изпълнение на патриарх Неофит.

  • Класическа музика

Шилова отбелязва, че днешното поколение деца и юноши е възпитано не в класиката, а в масовата култура и следователно то няма духовен имунитет да се противопоставя на вредните ѝ ефекти. Подчертава също, че страстта към съвременната поп, рок музика и „чалга“ далеч не е безобидна, защото може да бъде разрушителна за индивида[21]. Нещо повече, индивида е застопорен в рамките на тази притъпяваща личността еднообразна музика изпълнена в някои случаи от любители музиканти. В тази връзка композиторът Димитър Христов казва нещо много  вярно и все още актуално още преди повече от 20 години: ”У нас, в България, нещата се изродиха. Масмедиите считат, че единствената днешна музика е масовата. Че голямата музика е нещо отживяло. Че никой не я слуша. И я изоставиха. Така тинейджърът и след тинейджърската възраст  остава юноша. Не съзрява. Медиите го държат изкуствено на равнището на юношеската емоционалност[22].”

Класическата музика не бива да бъде пренебрегвана, защото освен всичко тя оказва благоприятен ефект както върху физическото, така и върху духовното състояние на човека. Половинкина пише, че тя може да контролира човешкото настроение, защото вътре във всеки от нас звучи музика[23].

Както казва великият руски композитор Чайковски: „там, където думите са безсилни, на преден план излиза оръжието на най-красноречивия език – музиката”[24].

В обучението по религия в детската градина могат да се използват инструментални произведения с илюстративен характер, които са подходящи за възприемане от малките деца. Това са музикални пиеси с програмно съдържание. Подходящи са всички музикални произведения, които се използват в общото музикално възпитание и обучение, но свързани с конкретна религиозна тема. Това могат да бъдат:

– музикални пиеси, при които се използват елементите на изобразителността в музиката и които предизвикват у децата конкретни представи свързани със звуци, възприемани от тях в природата – из „Карнавал на животните“ от К. Сен-Санс – „Кокошки и петли“, „Дългоухи личности“, „Слон“, „Птичи хор“ и други.

– музикални творби, които дават повод за разнообразни асоциации възникващи и под влияние на заглавието – „Баба Меца на разходка“, „Скарали се две петлета“, от Ал. Райчев, „Влак“, „Оловни войници“ от П. Хаджиев и други[25].

– произведения от български композитори, които са предназначени за деца или са достъпни за тях –  М. Големинов, П. Хаджиев, Ал. Райчев, К. Илиев, Д. Палиев, В. Казанджиев, Ал. Текелиев и други.

– популярни класически произведения за деца от Бах, Хендел, Вивалди, Хайдн, Моцарт, Шуман, Шуберт, Шопен, Чайковски,  Сен-Санс, Барток, Прокофиев, Кабалевски, Щедрин и други. 

Всички тези музикални творби поставени в контекста на религиозната педагогика биха обогатили средствата за представяне на нейното съдържание.

Руският композитор Чайковски пише много красиви и интересни произведения за деца. На своя племенник Володя Давидов посвещава „Детски албум“, който съдържа пиеси отразяващи детския живот. Първата от тях е „Утринна молитва“, а последната – „В църквата“. Те  могат да се използват за темите „Молитва“, „Християнският храм“, „Църковен живот[26]“ и други.

За темите „Сътворението на света“ и „Потопът“, подходящи за възприемане са „Аквариум“ из музикалната сюита „Карнавал на животните“ от К. Сен-Санс, която разкрива красотата на подводния свят по особено приказно-мистичен начин, пресъздаден чрез помощта на стъклена хармоника и „На морското дъно“, клавирна пиеса от Кр. Милетков. Музикалните произведения „Валс на цветята“ от Чайковски и „Утро“ на Григ могат да се използват за Цветница, а „Тържествен военен марш“ от М. Шагунов, за св. Георги Победоносец и Деня на българската армия.  Вариантите за избор на класически произведения за определени теми са многобройни и подчинени на избора и личния подход на учителя по религия.

Считам за особено важно използването на разнообразни методи за възприемане и съпреживяване на музикално произведение в обучението по религия в детската градина с помощта на другите изкуства (поезия, живопис, архитектура, театър и така нататък) със или без употребата на съвременните аудиовизуални и информационни технологии, защото, човек усвоява различно количество информация за едно и също време: при слушане 10%, при гледане 20%,  при слушане и гледане 40-50% и при активно участие 80%[27].

Комплексно използване на музика, говор и изображение чрез аудио и аудио-визуални средства.

  • Звуково онагледяване – говорни и музикални демонстрации.

Юри Тодоров определя звуковите илюстрации в учебната практика, „като говорни и музикални демонстрации, които имат дълбок познавателен замисъл и играят ролята на ефективен емоционален ускорител в процеса на  обучение [28]“. 

Пример за звуково онагледяване в обучението по религия са „Приказки от Библията“ (за деца) и „Рождество Христово“ – паралелно звучащи инструментал на песента „Angels We Have Heard on High“ по музика на традиционна френска песен и говорна демонстрация на събитията разделена на части: „Св. Дева Мария и св. Иосиф тръгват на път“, „Търсят подслон“, „В Пещерата“, „Пастирите“  и така нататък.  

Задачата на учителя по религия е да подготви децата за естетично възприемане и правилно разбиране на текста. Звуковата демонстрация се предхожда от кратко обяснение за това, което предстои да бъде чуто, като се подчертават основните моменти, на които трябва да се обърне особено внимание по време на демонстрацията. Особено значение има въпросът за възможностите на децата, които са свързани с възрастовите им и индивидуални характеристики, тяхната предварителната подготовка относно представената тема и нейното място в педагогическата ситуация.

  • Статична картина и звук

Статичните картини и звуковият наглед като съчетание са особено подходящи, когато в урока трябва да се разкрие смисълът на вълнуващо събитие – революция, война, въстание и така нататък[29].

Пример за използването на статична картина и звук в обучението по религия в детската градина е темата „Възкресение Христово“, когато децата възприемат зрително фотография на православен храм, а слухово – тържествено звучащи камбани. 

  • Статична картина, звук и музика

Юри Тодоров пише, че „емоционалният ефект от неподвижната картина се засилва с паралелна звукова демонстрация на подходящо музикално произведение“[30]. Към тях се прибавят и звукови ефекти, като щрих към общата идея, която се цели да бъде отразена.

„Разпятие Христово“ – мрачно изображение на фона на музикален фрагмент от „The Final Right of Death“ (музика Група „Nights Amore“) с прибавени страховити звуци изобразяващи земетресение. Трябва да се има предвид, че драматичните моменти следва да бъдат туширани при по-малките деца, защото те са силно впечатлителни и чувствителни. Предучилищната възраст е все още на стъпалото на „интуитивно-проектираната вяра“, която се характеризира с развитие на детското въображение и недостатъчно развито логическо мислене. По този повод Росица Тодорова посочва, че „детето живее все още в приказен свят и основното съдържание на вярата са фантазията, въображението и образите“ [31]. 

  • Статична картина, звук, музика и говор

Съвкупността от статична картина, звук, музика и говор се използва за подсилване на динамиката на дадено събитие.

За илюстриране на Вход Господен в Иерусалим използвам смесен аудио файл, който включва в себе си музикалната приказка „Пролет“ от Б. Карадимчев заедно с множество гласове на възторжени хора и камбани, които се усилват с цел най-ярко да се пресъздаде приближаването към града на нашия Господ и все по-нарастващото въодушевление от страна на хората, които Го посрещат. Музикалната приказка е избрана за да покаже от една страна времето по което се е случило събитието (пролетта), а от друга прашният и труден път по който върви Господ Иисус Христос.

  • Динамични картини, музика  и говор

Юри Тодоров пише, че съчетанието от динамични картини, музика и говор предават събитие или процес в тяхното динамично развитие. Така урокът, продължава той, „се издига на равнището на живото съзерцание на реалността“ [32].

За обучението по религия в детската градина се използват  множество изображения, които се сменят последователно, като по този начин проследяват хронологията на дадено събитие и същевременно са хармонизирани с говор, който ги разяснява на подходящ музикален фон. Така децата се запознават с исторически факти по дадена тема по интересен и завладяващ за тях начин.

При представянето на „Въведение Богородично“ се използват динамично сменящи се икони и картини на фона на приковаваща вниманието музика („Танц на облаците“ – Алексей Захаренко) и говорна демонстрация с подходяща интонация, която описва събитията в тяхната адекватна на изображенията последователност.

Начините за възприемане на музиката са многобройни и зависят от конкретните обстоятелства, нивото на развитие на децата, емоционалното им състояние, подхода и стила на преподаване на религиозния педагог и целите, които се поставят. Те могат да бъдат разнообразни, свързани с тембъра на инструментите, характера, строежа и емоционалното съдържание на музикалното произведение и така нататък

С убеденост можем да кажем, че целенасоченото и системно слушане на музика в обучението по религия в детската градина ще съдейства за получаването на нови знания и за създаване на траен интерес към религиозното съдържание, чрез високохудожествени музикални произведения от всички стилове.

Децата ще възприемат църковната музика толкова по-пълноценно, колкото по-дълго време я слушат. Така чрез увеличаването на техния слушателски опит тя ще стане по-близка и разбираема за тях и ще способства за по-качественото усвояване на учебното съдържание.

Включването на многообразни методи за възприемане на музика в обучението по религия в детската градина се налага поради бързо променящата се технологична среда, която е променила и днешните деца и съответно техния начин на възприемане на информацията. Това налага актуализиране и обновяване на обучението по религия, но не в съдържанието на предмета, а на методите, средствата и подходите.

Комплексното използване на музика, говор, звук и изображение чрез аудио и аудио-визуални средства в обучението по религия в детската градина, ще я доближи в максимална степен до съвременните обучаеми.

В заключение можем да кажем, че възприемането и съпреживяването на музикални произведения би подпомогнало религиозното възпитание, защото е свързано с психическия, духовен и физически свят на детето. А от това, с какви „тухли” ще бъде изграден той, зависи изграждането му като личност – осветена от „Светлината на света“ (Иоан 9:5) и следваща истинския път (Иоан 14:6).       

Библиография

1.Андонов, Б. Мюнхенския катехизически метод и влиянието му в обучението по религия в България. София, 2004.

2.Василева, Н. Емоции и музика в първи клас. Съвременни проблеми на музикалното възпитание и образование в България. София 8-9 май’96/Ред. Пенка Минчева. УИ “Св. Климент Охридски”, София, 1998.

3.Иванов, И. Интерактивни методи на обучение. Юбилейна научна конференция с международно участие 50 години ДИПКУ – Варна. На тема: „Образование и квалификация на педагогическите кадри – развитие и проекции през ХХI век“. Варна, 2005. <http://www.ivanpivanov.com/research/&gt; (31.01.2020)

4.Катеринова, Е., Коджаманова, Р. Музикално възпитание в детската градина. София, 1978.

5.Кръчмарска, Р., Неделчева, С., Шейтанова, Ц. Учебник по пеене и методика на музикалното възпитание в детската градина. София, 1974.

6.Минчева, П. Музикалното възпитание в общообразователното училище. Методическо ръководство. София, 1994.

7.Николова, Е. Методика на музикалното обучение в предучилищна възраст. София, 2004.

8.Панайотова, Ц. Модел за езиково и креативно развитие на 2-10-годишни деца. София, 2012.

9.Пенев, И., Гайтанджиев, Г., Торбов, Г., Диамандиева, Н. Пеене и музика с методика на музикалното възпитание. София, 1978.

10.Половинкина, Л. Роль музыки в воспитании и развитии ребенка. Молодой ученый, №22.3, Казан, 2015. <https://moluch.ru/archive/102/23548/>(17.11.2019)

11.Пьотр Чайковски: Красотата в музиката е в простотата и естествеността. <https://skif.bg/index.php/edno-kam-edno/5092-pyootr-chaikovski-krasotata-v-muzikata-e-v-prostotata-i-estestvenostta>(20.01.2020).

12.Теплов, Б. Проблемы индивидуальных различий. Изд. АПН РСФСР, Москва, 1961.

13.Теплов, Б. Психология музыкальных способностей. Чувство ритма. Москва, 1947.

14.Тодоров, Ю. Аудиовизуални и информационни технологии в обучението. София, 2009.

15.Тодорова, Р. Религиозната вяра стадии на развитие и формиране. София, 2016.

16.Христов, Д. Световното училище и музикалното образование. Съвременни проблеми на музикалното възпитание и образование в България. София 8-9 май’96/Ред. Пенка Минчева. УИ “Св. Климент Охридски”, София, 1998.

17.Шилова, Н. Педагогическое образование в Росии, Роль музыки в процессе воспитания нравственных чувств ребенка. 2013. № 1  Екатеринбург. <http://journals.uspu.ru/index.php?option=com_content&view=category&id=159&Itemid=176>(31.01.2020)

18.Kiilu, K. The development of the concept of music education in Estonian kindergartens, 1905–2008: A historical-critical overview. Helsinki, 2010.

_____________________________________________

*Публикувано в Свидетелство, служение и богослужение на Църквата, сборник статии, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2021, с. 79-94. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Авторът Елеонора Асенова е докторант в Богословския факултет при Софийския университет.

[1]. Николова, Емилия. Методика на музикалното обучение в предучилищна възраст. София, 2004, с. 61.

[2]. Панайотова, Ц. Модел за езиково и креативно развитие на 2-10-годишни деца. София, 2012, с.10.

[3]. Василева, Недка. Емоции и музика в първи клас. Съвременни проблеми на музикалното възпитание и образование в България. София 8-9 май’96/Ред. Пенка Минчева. УИ “Св. Климент Охридски”, София, 1998, с. 49.

[4]. Андонов, Божидар. Мюнхенския катехизически методи влиянието му в обучението по религия в България. София, 2004, с. 65.

[5]. Минчева, П. Музикалното възпитание в общообразователното училище. Методическо ръководство. София, 1994, с. 87.

[6]. Катеринова, Е., Коджаманова, Р. Музикално възпитание в детската градина. София, 1978, с. 14.

[7]. Кръчмарска, Р., Неделчева, С., Шейтанова, Ц. Учебник по пеене и методика на музикалното възпитание в детската градина. София, 1974, с. 321.

[8]. Николова, Емилия. Пос. съч., с. 95.

[9]. Пак там, с. 99.

[10]. Kiilu, K. The development of the concept of music education in Estonian kindergartens, 1905–2008: A historical-critical overview. Helsinki 2010, p.32.

[11]. Кръчмарска, Р., Неделчева, С., Шейтанова, Ц. Пос. съч., с. 352.

[12]. Пак там.

[13]. Kiilu, K. Op. cit., p. 31.

[14]. Половинкина, Л. Роль музыки в воспитании и развитии ребенка. Молодой ученый №22.3. Казан, 2015, с. 16. <https://moluch.ru/archive/102/23548/>(17.11.2019)

[15]. Пенев, И., Гайтанджиев, Г., Торбов, Г., Диамандиева, Н. Пеене и музика с методика на музикалното възпитание. София, 1978, с. 225.

[16]. Kiilu, K. Op. cit., p. 31.

[17].Теплов, Б. Проблемы индивидуальных различий. Изд. АПН РСФСР, Москва, 1961, с. 230.

[18]. Пак там.

[19]. Теплов, Б. Психология музыкальных способностей. Чувство ритма. Москва, 1947, с. 269.

[20]. Пенев, И., Гайтанджиев, Г., Торбов, Г., Диамандиева, Н. Пос. съч., с. 200.

[21]. Шилова, Н. Педагогическое образование в Росии. Роль музыки в процессе воспитания нравственных чувств ребенка. 2013. № 1  Екатеринбург, с. 114. <http://journals.uspu.ru/index.php?option=com_content&view=category&id=159&Itemid=176>(31.01.2020)

[22]. Христов, Д. Световното училище и музикалното образование. Съвременни проблеми на музикалното възпитание и образование в България. София 8-9 май’96/Ред. Пенка Минчева. УИ “Св. Климент Охридски”, София, 1998, с. 9.

[23]. Половинкина, Л. Пос. съч., с. 15.

[24]. Пьотр Чайковски: Красотата в музиката е в простотата и естествеността.<https://skif.bg/index.php/edno-kam-edno/5092-pyootr-chaikovski-krasotata-v-muzikata-e-v-prostotata-i-estestvenostta >(20.01.2020)

[25]. Катеринова, Е., Коджаманова, Р. Пос. съч., с. 8.

[26]. Темите са заимствани от „Примерно годишно разпределение на обучението по религия на 5-6 годишните деца в детската градина“, ДГ №77 „Магнолия“, гр. София. 

[27]. Иванов, И. Интерактивни методи на обучение.  Юбилейна научна конференция с международно участие 50 години ДИПКУ, Варна. На тема: „Образование и квалификация на педагогическите кадри – развитие и проекции през ХХІ век“. Варна, 2005, с. 4. <http://www.ivanpivanov.com/research/&gt; (31.01.2020)

[28]. Тодоров, Ю. Аудиовизуални и информационни технологии в обучението. София, 2009, с. 30.

[29]. Пак там, с. 28.

[30]. Пак там.

[31]. Тодорова, Р. Религиозната вяра стадии на развитие и формиране. София, 2016,  с. 71.

[32]. Тодоров, Ю. Пос. съч., с. 29.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9uJ

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s